Бидейки - едновременно и за съжаление, и за радост -
на съответна възраст, си спомням много добре как през 1970 г. комунистите
честваха стогодишнината от рождението на световния изрод-главорез Ленин.
Образът на изрода - с уговорката, че тогава не знаех точно какъв е Ленин, но
все пак бях информиран за някои неща, а и тази кампания за годишнината му никак
не ми се нравеше - се мъдреше във всички вестници и списания. По обществените
сгради висяха огромни негови портрети, телевизията и радиото непрестанно
излъчваха програми за него. Бях на 16 години. Един ден мой съсед, връстник,
сподели, че негови приятели и той се канят да запалят портрета на Ленин, който
висеше на предната стена на кино “Искра“ във Велико Търново, родния ми град.
Мотивът им не ми стана много ясен, но в общи линии се отнасяше до това, че те
всички мразеха както простащината на тогавашните управници изобщо, така, в
частност, и тяхната маша, милицията. Аз също ги мразех до дъното на душата си -
по цяло лято се налагаше да се крия от милиционерите, за да не ме подстригат -
носех коса тип Битълс.
Намеренията на хлапетата бяха
осуетени - намерил се, разбира се, предател, който уведомил милицията. Наказаха
ги подобаващо, макар и не драстично, с Белене - както непременно би станало
десетина години преди това.
Във връзка с тази кампания за
изрода-главорез Ленин по това време много разпространен беше следният пределно
кратък виц: "Не смея да си пусна ютията - страх ме е да не би от нея да
излезе Ленин!"
Нещо подобно се случва и
сега. Едно изключително некомпетентно и неморално лице от женски пол,
подвизаващо се в съдебната система, е с непрекъснато присъствие в медиите.
Трудно минава и седмица без телевизиите, вестниците и Интернет сайтовете да
публикуват какво "мисли" лицето по един или друг въпрос, свързан лично
с него или със съдебната система. Система, за която между 92% и 96% от
българите са убедени, че е абсолютно корумпирана и негодна, и че трябва да бъде
разградена и заменена с нова, със съвсем нови хора, некорумпирани. Система, за
която лицето "мисли", че може да бъде "оправена". И това,
разбира се, особено, ако на него самото дадат възможността да я оправя. Във вид
на съответен много висок административен пост.
Всъщност това е явление,
което е абсолютно систематично, характерно за българския политически живот вече
цели 25 г. Колкото по-некомпетентно и/или неморално или дори престъпно е едно
лице, толкова по-неустоима е упоритостта му да развява физиономията си и
"съображенията си" в медиите. Нещо повече, самото лице от този тип
изключително много обича да се представя едва ли не за морален образец и
коректив. Любимото амплоа е на "борец срещу системата". Тези индивиди
успяват да излъжат обществото за по-дълъг или кратък период, но след време
биват разобличавани, или се саморазобличават. И тогава става ясно, че не само,
че не са никакви борци срещу системата, ами са извличали и извличат от нея
ползи.
Като правило тези лица са
надарени с изключителен нюх как да се докарат пред обществото. Няколко
произволни примера.
Един известен журналист преди
10.11.1989 г. развяваше всяка седмица по телевизията знамето на справедливостта
и се докарваше за борец срещу системата. Оказа се, че е автор на стотици доноси
срещу колегите си. Друг изявен доносник на ДС се промъкна на работа в
световноизвестна медия, където дълги години с дълбоко поучителен тон раздаваше
морал. И двамата и до днес продължават да развяват физиономиите си по медиите и
да раздават акъл и морал.
Мой колега, иначе
интелигентен и възпитан, непрестанно цъфтеше по телевизията, и продължава и до
днес да цъфти. Пишеше се страхотен демократ, 15 години беше сътрудник на
"Демокрация", та и в ръководството на вестника! (Такива непременно
биват в ръководствата.) Оказа се, че през комунизма е писал стотици доноси
срещу десетки колеги - деянията му, извлечени от досието му, подробно са
описани в сериозна медия.
Оособено разпространено е
явлението сред съдиите и юристите. Съдия на най-високо ниво цяло десетилетие
всеки ден в медиите и по площадите безмилостно громеше комунизма. Оказа се
изявен доносник на ДС. Сам призна факта, но доста години след разобличението.
Съдия
от женски пол беше лансиран за административен ръководител. Преди 3-4 години
физиономията му не слизаше от медиите. Първо възникнаха съмнения, че лицето
страда от психично заболяване (а такова лице не може да бъде съдия), след това
се оказа, че е издавало десетки неправомерни съдебни и административни актове,
някои от които може би престъпления. Физиономията на друг магистрат от женски
пол, представян за "борец срещу системата", с години не слизаше от
медиите, дори и след като се оказа, че лицето с години е бавило дела и е
нанесло значителни щети.
Медийна
звезда и до днес е един от щатните ръководители от най-висок ранг на ДС,
лансиран масово от продажните медии. Медийни звезди бяха двама осъдени днес
престъпници от малък град. Медийна звезда беше бивш председател на парламента,
също юрист, днес подсъдим в неизвестност.
Вина
за всичко това носят самите медии, с предоставянето на трибуна на неморални и
некомпетентни индивиди, без да се опитват ни най-малко да разкрият тяхната
същност! А в много случаи дори ги представят за морални авторитети. Положението
е нетърпимо. По тази причина нормални и интелигентни млади хора не остават в
просташката държава-кочина, а и редица не чак толкова млади често пъти ги
последват.
Българската
журналистика, четвъртата власт, е такава, каквито са другите три власти в
кочината България: във всичките има множество амбициозни и изключително
словоохотливи, но неморални и/или некомпетентни инидивиди, суетни до полуда,
завършени мошеници, проявяващи грандиозната наглост да се опитват да поучават
обществото. И за съжаление успяват за известно време да го заблудят.
Но, да се надяваме, не
съвсем завинаги.
