Блог на Красимир Кабакчиев за съдебната система

СЪДЕБНАТА СИСТЕМА Е СМЪРДЯЩА КОЧИНА!

2011-07-08T08:44:00.001+03:00

Това съобщение ще бъде кратко.

ПОРЕДНАТА СВИНЩИНА НА ТАКА НАРЕЧЕНАТА БЪЛГАРСКА СЪДЕБНА СИСТЕМА!

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/07/07/1120058_sledovatel_beshe_globen_s_3000_lv_za_vzimane_na_podkup/

СЛЕДОВАТЕЛ И АДВОКАТ С ДОКАЗАН ПОДКУП СА ГЛОБЕНИ, КАТО ПРОИЗВОДСТВОТО ТРАЕ СЕДЕМ ГОДИНИ!
ТОВА НЕ Е СЪДЕБНА СИСТЕМА!
ТОВА Е ЕДНА ГНУСНО СМЪРДЯЩА КОЧИНА!
И ТРЯБВА ВСИЧКИ ДО ЕДИН ВЪТРЕ ДА БЪДАТ ИЗРИТАНИ!

А после ще връщаме обратно само абсолютно доказано некорумпираните и компетентните!

Пореден безобразен отговор на ВСС!

2011-03-03T07:56:00.026+02:00

Получи се отговор от Висшия съдебен съвет на заявлението ми, публикувано в предното ми съобщение.
Отговорът за пореден път е безобразен! За пореден път се доказва категорично, че Висшият съдебен съвет е един орган, който не само не се бори с безобразията, беззаконията, безумията и престъпленията в съдебната система, но дори ги прикрива!

В случая получавам отговор от така наричаща се комисия при ВСС, председателствана от някой си Цони Цонев. Забележете как е назована комисията: "Професионална етика и превенция на корупцията".

Това наименование трябва да се определи или като идиотизъм, или като мошеничество. Така наричащият се председател на така наричащата се комисия ми пише, че те били нямали никакви правомощия, независимо какви закононарушения и престъпления извършват магистратите. Можели били да направят нещо единствено, ако аз съм бил посочел данни за корупция. Под данни за корупция те разбират да хванеш престъпниците, докато си разменят подкуп. Е, как да стане това? Аз, гражданинът, не съм полиция! Не съм прокуратура!

Разбира се, че наименованието е или идиотизъм, или мошеничество! От една страна е факт, че тази така наречена комисия не осъществява никаква превенция на корупцията! От друга, ако беше вярно твърдението на г-н Цонев, че те нямат правомощия извън посочени от гражданите данни за корупция (т.е. заловени магистрати с подкуп), тогава що чини изразът "превенция на корупцията" в наименованието?
Налице е откровен опит за заблуждаване на обществеността! Но същевременно наименованието издава и некомпетентност, и неграмотност! Юридическа и лингвистична! Ако нямаш права да осъществяваш превенция на корупцията, нямаш право да вписваш в наименованието на комисията израз "превенция на корупцията"!

Тези индивиди от така наричащия се Висш съдебен състав се гаврят вече много дълги години с обществеността!
Те си затварят очите пред стотиците и хиляди престъпления в съдебната система!
Те кадруват чрез Красьо Черничкия!
Те осъществяват шуробаджанашки назначения на своите отроци, отрочки, племенници и племеннички, на сподвижниците и сподвижничките си!
Правят го в изключително грубо нарушение на закона!
И след това отроците, отрочките, племенниците и племенничките не само извършват безобразия, беззакония, безумия и престъпления в съда, но дори извършват масови престъпления в своя облага! Всеизвестни са случаите в Приморско:

http://www.dnevnik.bg/search.php?stext=%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D1%81%D1%8A%D0%B4+%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D1%8F

Вж. и многобройните публикации за Красьо Черничкия:

http://www.dnevnik.bg/search.php?stext=%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%8C%D0%BE+%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8%D1%8F

Вж. изключително точните публикации за НАПЪЛНО НЕЗАКОННИ НАЗНАЧЕНИЯ в съдебната система на д-р Петър Дошков (юрист и лингвист):

http://petdoshkov.blog.bg/drugi/2010/10/08/dopylnen-spisyk-na-nenadlejnite-v-s-vlast-posle-sydeben-prot.617201

http://petdoshkov.blog.bg/drugi/2010/10/08/nenadlejnite-2.617204

А след това така наречените магистрати от ВСС - някои имат наглостта да се титуловат професори и доценти - обясняват, че били нямали правомощия да се справят с безобразията, беззаконията, безумията и престъпленията!

Нямат правомощия да се справят със сподвижниците и сподвижничките си, с отроците, отрочките, племенниците и племенничките!

Какъв съд? Какво правораздаване? Каква съдебна система?

Всичко това е гавра със закона, правото и морала в тази държава!

Пардон! В кочината, наречена държава!

_____
В предишните две публикации описах серия безобразия, извършени в Софийския градски съд; във форума към последната публикация обещах на форумиста с име albert venn dicey, че, след като се получи отговор от Висшия съдебен съвет, ще публикувам протоколите от двете съдебни заседания. Ето ги и протоколите - без коментар.

Поредно мое заявление до ВСС

2011-02-02T20:14:00.009+02:00

Дами и господа,

Ако търпеливо разгледате блога ми, ще видите, че още от самото начало на публикациите в него се вижда, че аз няколко пъти съм сезирал Висшия съдебен съвет - и всеки път установявам, че това е един орган, който не само, че не се бори с безобразията, беззаконията, безумията и престъпленията в съдебната система, но дори ги прикрива.

Фактът, обаче, е този, че човек няма към кого да се обърне, когато така наричащият се съд на така наричащата се държава България продължава да се гаври със закона и с правата и достойнството на гражданина. Ето защо за пореден път ми се наложи да се обърна към Висшия съдебен съвет. Предоставям на вниманието ви тук, без коментар, заявлението ми до ВСС, което е с вх. № 94-00-062/27.01.2011 г. Повече от сигурен съм, че и този път Висшият съдебен съвет ще ми отговори, че няма правомощия да се занимава с поставените от мен въпроси. Но ... нека все пак да видим. Ще публикувам отговора на ВСС, когато (и ако) той дойде.

До: Висшия съдебен съвет на Република България, София
Копие: съдебния състав по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в

ЗАЯВЛЕНИЕ - с искане за проверка на грубо беззаконие по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в, спиране на делото, отмяна на хода по същество, отвод на състава, наблюдение над делото в обществен интерес, иницииране на дисциплинарни процедури
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в

Дами и господа,
Страна по гражданско дело съм срещу Министерския съвет – за следствията (имуществени и неимуществени щети) от това, че Министерският съвет в продължение на 18 години не благоволи да изпълни безусловно вменено му със законов текст задължение – да издаде един нормативен акт (правилник по чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания – ЗНСНЗ). Делото е заведено през 2002 г. – т.е. то е висящо вече девет години. Една от основните причини за това е поведението на лицето Геника Михайлова, днес работещо в Софийския градски съд, което издаде изключително грубо противозаконно решение на първа инстанция (отменено от ВКС). След дългогодишни подмятания на делото в различни инстанции (и различни процедури, включително препирня за подсъдност между съдилища) в началото на 2010 г. делото отиде в СГС. Поради безхаберно, а може би и престъпно поведение на втора инстанция делото е било поверено на лицето ... Геника Михайлова. Проведеното на 19.10.2010 г. съдебно заседание беше отложено поради непризоваване (както с изненада установи председателстващата съдебния състав) на прокуратурата. Подозрението ми, че председател на състава на 19.10.2010 г. е самата Геника Михайлова, автор на грубо противозаконното и отменено решение по същото дело на първа инстанция, се потвърдиха преди няколко дни, когато получих протокола от заседанието (приложен тук). И така, дело в СГС, по което има издадено решение на първа инстанция от Геника Михайлова, е поверено на... Геника Михайлова. Моля да бъде направена проверка на този аспект на случая и да бъде предприета дисциплинарна процедура срещу виновните лица, включително Геника Михайлова.
На 20.01.2010 г. се проведе второто заседание по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, 4-д с-в. Бяха извършени нови груби нарушения на процесуалния закон, някои от които изключително драстично погазват процесуалните ми права (или задължения). Конкретно, случи се следното:
- Първоначално беше обявен ход по същество без да е налице издадено определение за недопускане на доказателство – поискан в жалбата ми свидетел при довеждане. Ходът по същество беше отменен едва, след като аз лично – мислейки, че делото се води по новия ГПК (вж. по-долу) – попитах дали има издадено определение за недопускане на свидетел. Поради въпроса ми ходът по същество беше отменен – след което беше издадено определение за недопускане на свидетел.
- След това даденият ход по същество беше “забравен” – и най-неочаквано за мен съдът ми показа непредоставяно ми дотогава становище на ответника Министерски съвет. Документът е във видимо огромен обем – 10 -20 страници! Поисках да ми бъде предоставен за подробно запознаване и делото да се отложи, за да взема отношение по документа. Беше ми отказано.
- Настоях искането ми да бъде прието. Последва консултация на състава. Председателстващата първоначално обяви, че искането ми ще бъде прието. Едната от трите госпожи – членове на състава, обаче (най-възрастната, седяща вляво от моята позиция и вдясно от председателстващата) настоя искането да не се приема и се обърна към мен с груб тон с думите “Вие нима не разбирате какво Ви се казва? Даден е ход по същество! Говорете!” Не знам името на госпожата – и искам то да ми бъде предоставено, за да мога да я идентифицирам и да поискам дисциплинарна процедура конкретно и персонално срещу нея!
- Във връзка с това, че ответникът Министерски съвет отсъстваше, поисках да задам процесуален въпрос – дали делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Беше ми отказано да задам процесуален въпрос, като най-възрастната дама – член на състава, продължи с груб тон да повтаря “Вие не разбрахте ли какво Ви се каза? Даден е ход по същество! Говорете!” Отказах да говоря по същество, ако не ми бъде отговорено на въпроса дали делото се води по стария ГПК (в сила до м. март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Обясних, че, ако делото се води по новия ГПК, трябва да се приложи клаузата за неприсъствие на ответника. А, ако се води по стария ГПК, тогава съм лишен от правото на свидетел на втора инстанция. Веднага щом чу, че настоявам за прилагане на клаузата за неприсъствие на ответника по делото, съставът отговори на въпроса ми и заяви, че делото се води по стария ГПК!? С това е извършено ново изключително грубо процесуално нарушение – тъй като, видно от приложената от мен тук призовка, аз съм повикан да се явя на заседание по делото на 19.10.2010 г. за гледането му по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.) – на гърба на призовката са цитирани чл. чл. 142, 163, 200, 268 и 437, които са от новия ГПК (от м.март 2008 г.). И така, на заседанието на 20.01.2011 г. съдът най-неочаквано за мен заявява, че делото се води по стария ГПК!? Не може страна в съдебен процес да бъде викана да се яви на заседание по дело, което се води по един процесуален закон (ГПК в сила от м.март 2008 г.), а – тайно или явно – съдът да води делото по друг процесуален закон (ГПК в сила до м.март 2008 г.)! С други думи – извършено е друго драстично нарушение на закона и на правата ми по делото!!!
- Грубото нарушение на закона и накърняването на правата ми – състоящи се във водене на делото по процесуален закон, различен от обявения в призовката, доведе и до друго много съществено нарушение на закона и на правата ми! Отказът да бъде допуснат свидетел на втора инстанция може лесно да бъде обоснован чрез новия ГПК – по който аз мислех, че се води делото – съобразно с цитираните в призовката разпоредби, които са от новия ГПК. Но ако делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.), отказът да бъде допуснат свидетел представлява накърняване на правата ми!
- Накрая, след многократни настоявания от страна на най-възрастната членка на съдебния състав, искането ми да не бъде даван ход по същество (за да ми бъде предоставено време да се запозная със становището на ответника) беше окончателно отхвърлено. С това изключително грубо бяха нарушени процесуалните ми права – чл. 4, ал. 2 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) или съответните разпоредби в новия ГПК (от м.март 2008 г.). Съдът грубо погази безусловното си задължение да предоставя равни възможности на страните по делото. Нарушението в случая е и с много по-голяма тежест, като се има предвид, че с действието на съда аз съм лишен от възможността да се запозная със становище на ответника Министерски съвет, който е върховен орган на изпълнителната власт в страната! Налице е съвсем очевидно пристрастие от страна на съда по делото: флагрантно накърняване на моите права и открито облагодетелстване на другата страна по делото – Министерския съвет, т.е. на държавата. Това е действие на съда, което заслужава да бъде дадено за обсъждане (и ще бъде дадено) и на равнище Европейски съюз. За това действие на съдебния състав аз искам неговия отвод от делото!
- Въпреки че все още не е на мое разположение становището на Министерския съвет, което, видно от електронната извадка от Интернет сайта на СГС, е внесено на 18.10.2010 г., на практика по всяка вероятност е налице още едно изключително грубо нарушение на процесуалния закон, а именно на чл. 3 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) “Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отоворност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно […] Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.” Делото е за следствията от изключително грубо нарушение на закона от страна на ответника, който си позволи в продължение на 18 (осемнадесет) години да не издаде нормативен акт – правилник по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Ответникът Министерски съвет нееднократно си позволява да внася по делото становища, в които не само не упражнява предоставените му процесуални права добросъвестно и не изнася пред съда само истината, но и нещо повече. Той си позволява в своите становища да изнася груби неистини и дори да лъже най-безцеремонно. А, от своя страна съдът – на първа инстанция – буквално преписа в решението си лъжите на ответника! Неистините и лъжите на Министерския съвет са следните: (i) Министерският съвет не признава, че изключително грубо е нарушил ЗНСНЗ, като не е издал правилник по чл. 42, ал. 2 от този закон – което е негово безусловно задължение. (ii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа, че не било нужно да се издава правилник по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ, тъй като Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ (по чл. 46 от ЗНСНЗ) всъщност бил нормативният документ, визиран в чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ! Това е върховен, абсолютно кръгъл “правен” идиотизъм! (iii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа (също така върховен “правен” идиотизъм), че атестирането по чл. 42 от ЗНСНЗ за получаване на научно звание се било уреждало от самия ЗНСНЗ. Идиотизмът се състои в това, че получаването на научно звание се урежда от ЗНСНЗ за случаите, когато вече е обявен конкурс във Висшата атестационна комисия. В случая е налице необявяване на конкурс от съответната научна организация, а обявяването на конкурс в дадена научна организация следва да се извършва на базата на атестиране на основата именно на правилника – който липсва – за реда и начините на атестиране в научните организации по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Този върховен “правен” идиотизъм беше повторен от прокурорката на заседанието. Само че прокурорът на първа инстанция зае точно обратната позиция и определи иска ми като основателен. Ще сезирам ВКП по случая, но тук моля ВСС да направи проверка относно разнобоя между две инстанции в прокуратурата по един съвършено елементарен и ясен правен въпрос. И така, фактът е този, че второинстанционен съд на Република България, която се води за правова държава, прегражда пътя ми пред документ, издаден от Министерския съвет, в който е много вероятно за пореден път са са изказани умопомрачителни лъжи! Това е абсолютно нетърпимо положение, за което тепърва предстои да бъдат сезирани съответни компетентни органи в страната, а също така и органи на Европейския съюз и Съдът по правата на човека в Страсбург!
Заради осъществените груби закононарушения от страна на съдебните състави по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, 4-д с-в подадох заявление до председателя на СГС с десет искания:
(1) отвод на съдебния състав, провел заседанието на 20.11.2011 г. заради груби нарушения на ГПК; (2) Предприемане на процедура за дисциплинарно наказание на члена на съдебния състав, по чиято инициатива е даден ходът по същество при груби процесуални нарушения. (3) отмяна на хода по същество по делото, предоставяне на делото за разглеждане от друг състав; (4) да бъде допуснат свидетел по делото; (5) да ми бъдат предоставени копия от протоколите от двете заседания по делото – изпълнено; (6) разследване по чия вина е провалено заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г.; (7) дисциплинарна процедура срещу лицето, виновно за проваленото заседание на 19. 10.2010 г.; (8) разследване дали председателстващата съдебния състав на заседанието по делото на 19.10.2010 г. не е лице, участник в съдебен състав, издал решението на първа инстанция (оказа се, че е така); (9) дисциплинарна процедура срещу виновните по предната точка; (10) сезиране на ВСС за предприемане на дисциплинарни процедури и за специално наблюдение над делото – което в обществен интерес.
Вместо да получа отговор от председателя на СГС, получих отговор от ... трите съдийки!? От които се оплаквам!?!? Явно понастоящем СГС изобщо няма ръководство и там цари пълен административен хаос. Трите съдийки отказаха да отменят хода по същество и да подадат отвод, като се позоваха на чл. 12 от ГПК (отменен – в сила до м.март 2008 г.) – вж. приложение тук. С други думи, с подписите си трите съдийки удостовериха, че водят делото по отменен процесуален закон, а в същото време: първо, аз съм призован (вж. приложената тук призовка до мен за първото заседание) да се явя на дело, което се води по новия ГПК – този в сила от м. март 2008 г.; второ, текущият ГПК (в сила от м.март 2008 г.) гласи: § 2. (1) "Първоинстационните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. (2) Въззивните дела, образувани по жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от въззивната инстанция." [подч. от мен – К.К.]
И така според мен, гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, 4-д с-в трябва да се гледа по новия ред (по ГПК в сила от м.март 2008 г.) – тъй като въззивната жалба НЕ е постъпила ДО ВЛИЗАНЕТО НА ТОЗИ КОДЕКС. Въззивната жалба е подадена през 2010 г. Ето защо с настоящия документ аз моля ВСС да се разпореди за следното по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д:
Първо, делото да бъде спряно до изясняване на случая.
Второ, да бъде предприета дисциплинарна процедура срещу виновните лица, включително Геника Михайлова, за назначаването й да гледа дело, на което е издала решение на първа инстанция.
Трето, да бъдат дадени указания на съдиите, които ще гледат делото, относно приложимия процесуален закон – дали делото трябва да се гледа по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.).
Четвърто, да бъде установено дали съдиите по делото, а именно Цветомира Кордоловска, Любка Спасова, Слава Гьошева, не извършват грубо закононарушение и дори престъпление, като в писмен документ заявяват намерение да водят дело по процесуален закон, който е отменен, не е приложим по делото и не следва да бъде използван.
Пето, да бъде наложен отвод на съдиите делото Цветомира Кордоловска, Любка Спасова, Слава Гьошева – заради процесуални нарушения, включително лишаването ми от възможността да се запозная с документ, внесен по делото от ответника, лишаването ми от задължението и правото да взема отношение по делото към този документ, както и заради проявено тяхно очевидно пристрастие: накърняване на моите права и същевременно облагодетелстване на другата страна по делото – Министерския съвет, т.е. държавата.
Шесто, да бъде отменен ходът по същество по делото, да ми бъде дадена възможност да се запозная с документа, внесен от ответника Министерски съвет, както и да взема отношение към него.
Седмо, да бъде осъществено наблюдение над делото в обществен интерес – тъй като то е срещу върховния орган на изпълнителната власт в страната, Министерския съвет, за неизпълнение в продължение на 19 години на негово задължение, вменено му със законов текст.

Приложения: (1) Протокол от заседанието на 19.10.2010 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в. (2) Призовка до Кабакчиев за заседанието на 19.10.2010 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в. На втората страница на призовката са цитирани членове от ГПК в сила от м.март 2008 г. – което оначава, че призовката е за дело, което се води по новия ГПК (от март 2008 г.)! (3) Протокол от заседанието на 20.01.2011 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в. (4) Заявление – и с искане на отвод, на Кабакчиев до председателя на СГС с вх. № СГС 4538/21.01.2011 г.; (5) Разпореждане – ръкописно – от 24.01.2011 г. на съдебния състав от заседанието на 20.01.2011 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в, в което съставят отказва да даде отвод и неправомерно изземва пълномощията на председателя на СГС да отговори на заявлението ми.

София, 27 януари 2010 г., С почит:

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (10)

2011-01-27T13:52:00.014+02:00

ДАМИ И ГОСПОДА,

На 20.01.2011 г. бях в Софийския градски съд (въззивна инстанция) на поредно обявено заседание по мое дело срещу Министерския съвет - за следствията върху мен (имуществени и неимуществени щети) от това, че така нареченият Министерски съвет, една голяма група тотални безхаберници - от всякакви политически цветове - не издаде един нормативен акт. Не го издаде ОСЕМНАДСЕТ ГОДИНИ!
Делото е заведено от мен през 2002 г. Днес е 27.01.2011 г.!
Какво се случи на заседанието, както и след това, ще разберете от два документа: мое заявление до председателя на СГС, и отговор, получен от мен, даден ми от ... съдийките по делото. Двата документа публикувам тук.
Само да обясня накратко същината на случващото се. Тя е:

В ТАКА НАРЕЧЕНАТА ДЪРЖАВА БЪЛГАРИЯ НЯМА ПРАВОРАЗДАВАНЕ! МНОЗИНСТВОТО ОТ ТАКА НАРИЧАЩИТЕ СЕ СЪДИИ И ПРОКУРОРИ ПРОСТО ПРАВЯТ КАКВОТО СИ ИСКАТ - ИЗВЪРШВАТ БЕЗОБРАЗИЯ, БЕЗЗАКОНИЯ, БЕЗУМИЯ! А ПОНЯКОГА И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ! И НЕ ИМ ПУКА НИ НАЙ-МАЛКО ОТ ТОВА! ЗАЩОТО ИМАТ ИМУНИТЕТ!

А в Софийския градски съд, както изглежда, понастоящем дори няма председател или изпълняващ длъжността. Там очевидно цари тотален хаос!

Да повторя:

ПОДАВАМ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СГС ОПЛАКВАНЕ СРЕЩУ ТРИ СЪДИЙКИ ОТ СГС!
И, ВМЕСТО ДА МИ ОТГОВОРИ ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СГС, МИ ОТГОВАРЯТ ... ТРИТЕ СЪДИЙКИ.
САМО ТОЗИ ФАКТ Е ПОВЕЧЕ ОТ ДОСТАТЪЧЕН ЗА НАПРАВЕНИТЕ ВЕЧЕ ОБОБЩЕНИЯ!

А сега, както се казва, пак елате и ги вижте! Прочетете следващите два документа и "се полюбувайте" на ставащото в СГС и в така наречената съдебна система на така наречената държава!

ЗАЯВЛЕНИЕ С ВХ. № СГС 4538/21.01.2011

До: г-н Председателя на Софийския градски, съд, Гр.отд., 4Д въззивен състав, гр.д. № 6244/2010 г.

ЗАЯВЛЕНИЕ – и с искане на отвод, от: Красимир Кабакчиев, д.ф.н.

Уважаеми господине/Уважаема госпожо,

С настоящото заявление, първо, ПРОТЕСТИРАМ НАЙ-ЕНЕРГИЧНО срещу осъществените срещу мен на втора инстанция груби закононарушения, включително драстични нарушения на процесуалните ми права по горепосоченото дело в Софийския градски съд!
Първото заседание по това дело – което е срещу Министерския съвет – върховен орган на изпълнителната васт в страната, беше насрочено на 19.10.2010 г. Случи се следното:
• Не беше даден ход поради това, че, както с голяма изненада установи на самото заседание председателстващата съдебния състав, не била призована прокуратурата!
• Имам обаче съмнения за извършено още по-тежко закононарушение, а именно, че е възможно председателстващата състава да е лице, което е участвало в съдебния състав на същото дело на първа инстанция! Дано подозрението ми да не се окаже вярно! Защото подобно закононарушение е изключително тежко! Може да се направи предположението, че, ако прокуратурата беше редовно призована, председателстващата щеше да участва в редовно заседание по делото – при хипотеза за нейно участие на първа инстанция.
Второто заседание по делото беше вчера, 20.11.2011 г. Бяха извършени нови груби нарушения на процесуалния закон, някои от които изключително драстично погазват процесуалните ми права. Конкретно, случи се следното:
• Първоначално беше обявен ход по същество без да е налице издадено определение за недопускане на доказателство – поискан в жалбата ми свидетел при довеждане. Ходът по същество беше отменен едва, след като аз лично – мислейки, че делото се води по новия ГПК (вж. по-долу) – попитах дали има издадено определение за недопускане на свидетел.
• Поради въпроса ми ходът по същество беше отменен – след което беше издадено определение за недопускане на свидетел.
• След това даденият ход по същество беше “забравен” – и най-неочаквано за мен от страна на съда ми беше показано неизвестно за мен становище на ответника Министерски съвет, внесено по делото преди първото (провалено) заседание. Документът е във видим огромен обем – между 10 и 20 страници! Незабавно поисках становището да ми бъде предоставено за подробно запознаване. Председателстващата състава ми го подаде, заяви, че това било оригинал, той бил притежание на съда, и аз трябвало да го върна веднага, след като го разгледам и взема отношение по него. Заявих, че това би представлявало сериозно накърняване на процесуалните ми права: не може на страна по делото по този начин да бъде представяно становище на ответната страна, което е огромно по обем. Трябва да имам на разположение време, за да се запозная подробно с документа и да взема сериозно отношение към него, след като се консултирам с юристи в страната и чужбина – тъй като делото е не срещу кого да е, а срещу върховния орган на изпълнителната власт в страната!!!
• Искането ми да ми бъде предоставено копие от становището на ответника Министерски съвет и делото да бъде отложено, за да се запозная в детайли с него, първоначално беше отхвърлено. Настоях изрично и категорично то да бъде прието. Последва консултация между членовете на състава, като председателстващата първоначално обяви, че искането ми ще бъде прието. Едната от трите госпожи – членове на състава, обаче (най-възрастната, седяща вляво от моята позиция и вдясно от председателстващата) настоя искането ми да не се приема и се обърна към мен с груб тон с думите “Вие нима не разбирате какво Ви се казва? Даден е ход по същество! Говорете!” Не знам името на госпожата – и искам то да ми бъде предоставено, за да мога да я идентифицирам и да поискам дисциплинарна процедура срещу нея! Искам да ми бъдат предоставени и имената на другите две участнички в съдебния състав – тъй като искам да бъде осъществен отвод на целия състав!
• Във връзка с това, че ответникът Министерски съвет отсъстваше, поисках да задам процесуален въпрос – дали делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Беше ми отказано да задам процесуален въпрос, като най-възрастната дама – член на състава, продължи с груб тон да повтаря “Вие не разбрахте ли какво Ви се каза? Даден е ход по същество! Говорете!” Аз отказах да говоря по същество, ако не ми бъде отговорено на въпроса дали делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Обясних, че, ако делото се води по новия ГПК, трябва да се приложи клаузата за неприсъствие на ответника. А, ако се води по стария ГПК, тогава съм лишен от правото на свидетел на втора инстанция. Веднага щом чу, че настоявам за прилагане на клаузата за неприсъствие на ответника по делото, съставът отговори на въпроса ми и заяви, че делото се води по СТАРИЯ ГПК!? С това е извършено ново изключително грубо процесуално нарушение – тъй като, видно от приложената от мен тук призовка, аз съм повикан да се явя на заседание по делото на 19.10.2010 г. за гледането му по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.) – на гърба на призовката са цитирани чл. чл. 142, 163, 200, 268 и 437, които не са от стария ГПК (до м.март 2008 г.), а са от новия ГПК (от м.март 2008 г.). И така, на заседанието на 20.01.2011 г. съдът най-неочаквано за мен (и то едва, след като е пресиран да отговори) заявява, че делото се води по стария ГПК!? Предполагам, че органите, които осъществяват контрол на действията на съдиите, могат да се опитат тук да омаловажат факта, като заявят, че е станала “техническа грешка”. Само че не може страна в съдебен процес да бъде викана да се яви на заседание по дело, което се води по един процесуален закон (ГПК в сила от м.март 2008 г.), а – тайно или явно – съдът да води делото по друг процесуален закон (ГПК в сила до м.март 2008 г.)! С други думи – извършено е друго изключително грубо нарушение на закона и на правата ми по делото!!!
• Грубото нарушение на закона и накърняването на правата ми – състоящи се във водене на делото по процесуален закон, различен от обявения в призовката, доведе и до друго много съществено нарушение на закона и на правата ми! Отказът да бъде допуснат свидетел на втора инстанция може лесно да бъде обоснован чрез новия ГПК – по който аз мислех, че се води делото – съобразно с цитираните в призовката разпоредби, които са от новия ГПК. Но ако делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.), отказът да бъде допуснат свидетел представлява накърняване на правата ми!
• Накрая, след многократни настоявания от страна на най-възрастната членка на съдебния състав, искането ми да не бъде даван ход по същество (за да ми бъде предоставено време да се запозная със становището на ответника) беше окончателно отхвърлено. С това изключително грубо бяха нарушени процесуалните ми права – чл. 4, ал. 2 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) или съответните разпоредби в новия ГПК (от м.март 2008 г.). Съдът грубо погази безусловното си задължение да предоставя равни възможности на страните. Нарушението в случая е и с много по-голяма тежест, като се има предвид, че с действието на съда аз съм лишен от възможността да се запозная със становище на ответника Министерски съвет, който е върховен орган на изпълнителната власт в страната! Налице е съвсем очевидно пристрастие от страна на съда по делото: флагрантно накърняване на моите права и открито облагодетелстване на другата страна по делото – Министерския съвет, т.е. на държавата. Това е действие на съда, което заслужава да бъде дадено за обсъждане (и ще бъде дадено) и на равнище Европейски съюз. За това действие на съдебния състав аз искам неговия незабавен отвод от делото!
• Въпреки че все още не е на мое разположение становището на Министерския съвет, което, видно от приложената тук електронна извадка от Интернет сайта на Софийския градски съд, е било внесено на 18.10.2010 г., на практика по всяка вероятност е налице още едно изключително грубо нарушение на процесуалния закон, а именно на чл. 3 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) “Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно […] Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.” Делото е за следствията от изключително грубо нарушение на закона от страна на ответника, който си позволи в продължение на 18 (осемнадесет) години да не издаде нормативен акт – правилник по чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ). Ответникът Министерски съвет нееднократно си позволява да внася по делото становища, в които не само не упражнява предоставените му процесуални права добросъвестно и не изнася пред съда само истината, но дори нещо повече. Той си позволява в своите становища да изнася груби неистини и дори да лъже най-безцеремонно. А, от своя страна съдът – на първа инстанция – буквално преписа в решението си умопомрачителните лъжи на ответника! Неистините и лъжите на ответника Министерски съвет са следните: (i) Министерският съвет не признава, че изключително грубо е нарушил ЗНСНЗ, като не е издал правилник по чл. 42, ал. 2 от този закон – което е негово безусловно задължение. (ii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа, че не било нужно да се издава правилник по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ, тъй като Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ (по чл. 46 от ЗНСНЗ) всъщност бил нормативният документ, визиран в чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ! Това е върховен, абсолютно кръгъл “правен” идиотизъм! (iii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа (също така върховен “правен” идиотизъм), че атестирането по чл. 42 от ЗНСНЗ за получаване на научно звание се било уреждало от самия ЗНСНЗ. Идиотизмът се състои в това, че получаването на научно звание се урежда от ЗНСНЗ за случаите, когато вече е обявен конкурс във Висшата атестационна комисия. В случая е налице необявяване на конкурс от съответната научна организация, а обявяването на конкурс в дадена научна организация следва да се извършва на базата на атестиране на основата именно на правилника – който липсва – за реда и начините на атестиране в научните организации по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Следва да се отбележи, че този върховен “правен” идиотизъм беше повторен от прокурорката на вчерашното заседание. Само че прокурорът на първа инстанция зае точно обратната позиция – и определи иска ми като напълно основателен. Предстои от моя страна да бъде сезирана Върховната касационна прокуратура, която да обясни разнобоя между две инстанции в прокуратурата по един съвършено елементарен и ясен правен въпрос. И така, фактът е този, че второинстанционен съд на Република България, която се води за правова държава, прегражда пътя ми пред документ, издаден от Министерския съвет, в който е много вероятно за пореден път са са изказани умопомрачителни лъжи! Това е абсолютно нетърпимо положение, за което тепърва предстои да бъдат сезирани съответни компетентни органи в страната, а също така и преди всичко органи на Европейския съюз и Съдът по правата на човека в Страсбург!

ИСКАНИЯ
Първо, да бъде осъществен отвод на съдебния състав, провел заседанието на 20.11.2011 г. по гр.д. № 6244 / 2010 г., СГС, ГО, Въззивен 4Д състав – поради осъществени серия нарушения на ГПК, с които са погазени редица мои процесуални права (вече описани) и проявена явна небезпристрастност в полза на ответника – който е самата държава, от която съдиите явно се чувстват зависими и на която създават процесуален комфорт – дори при факта на систематичното отсъствие на ответника от делото.
Второ, да бъде предприета процедура за дисциплинарно наказание на члена на съдебния състав, по чиято инициатива – по моя преценка – е даден ходът по същество при процесуални нарушения. Лицето, чието име в момента не знам, е описано по-горе – то е най-възрастният член на съдебния състав.
Трето, да бъде отменен ходът по същество по делото и делото да бъде предоставено за разглеждане от друг състав, членовете на който не са били членове на съдебни състави, разглеждащи дела, в които аз участвам.
Четвърто, да бъде преразгледано искането в жалбата ми за допускане на свидетел – с оглед свидетел да бъде допуснат.
Пето, да ми бъдат предоставени копия от протоколите от двете заседания по делото – на 19.10.2010 г. и на 20.01.2011 г.
Шесто, да бъде предприето разследване защо и по чия вина е провалено заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г.
Седмо, да бъде предприета процедура за дисциплинарно наказание на лицето, виновно за проваленото заседание, насрочено за 19.10.2010 г.
Осмо, да бъде предприето разследване дали председателстващ съдебния състав на заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г., не е лице, което е участник в съдебен състав, издал решението на първа инстанция.
Девето, ако се установи, че председателстващата съдебния състав на заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г., наистина е лице, което е участник в съдебен състав, издал решението на първа инстанция, да бъде предприета процедура за дисциплинарно наказание срещу лицето – както и срещу виновните това лице да бъде назначено да разглежда делото.
Десето, заявлението ми да бъде докладвано на Висшия съдебен съвет, с оглед осъществяване на дисциплинарни процедури и с цел съветът да предприеме специално наблюдение над делото – което в обществен интерес, тъй като то е за следствията от флагратно дългогодишно БЕЗЗАКОНИЕ, осъществявано от Министерския съвет!

Приложения: (1) Призовка до Кабакчиев за заседанието на 19.10.2010 г. по гр. д. № 6244/2010, СГС, ГО, Въззивен 4Д с-в. На втората страница на призовката са цитирани членове от ГПК в сила от м.март 2008 г. – което оначава, че призовката е за дело, което се води по новия ГПК (от март 2008 г.)! (2) Електронна извадка от Интернет сайта на Софийския градски съд, взета на дата 20.01.2011 г., в 21:11:56 часа за хода по гр.д. № 6244/2010 г., СГС, ГО, Въззивен 4Д състав.

Забележка. За сведение. Настоящият документ ще бъде публикуван в Интернет сайт, посветен на систематичните безобразия, беззакония, безумия и престъпления, осъществявани от съдебната система на тази “държава”!

София, 21 януари 2010 г., С почит:

Следва отговорът (ръкописен) на трите съдийки. Специално моля читателите да обърнат внимание на факта, че, освен че отказват да подадат отвод, съдийките заявяват, че отказът им е на основание чл. 12 от ОТМЕНЕНИЯ ГПК. С други думи, съдийките писмено удостоверяват, че гледат делото по стария ГПК!

Очаквайте съответното ново развитие по този пореден случай на безобразия и беззакония в съдебната система!

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (9)

2010-11-24T20:45:00.008+02:00

В рубриката "Съдебна система. Елате ги вижте" представям поредното така наричащо се съдебно решение на трима индивиди от женски пол, така наричащи се апелативни съдии от така наричащия се Софийски апелативен съд. Имената на тримата индивиди са (така, както са дадени в тяхното така наричащо се съдебно решение): Св. Чорбаджиева, Л. Цолова, Б. Николова.

Това е ПОРЕДЕН ТАКА НАРИЧАЩ СЕ СЪДЕБЕН АКТ, С КОЙТО НОВИ ТРИМА ИНДИВИДИ ОТ ЖЕНСКИ ПОЛ ПРАВЯТ ОТКРОВЕН ОПИТ ДА МЕ ОМАСКАРЯТ, КАТО ЗАЯВЯВАТ, ЧЕ СЪМ БИЛ ИМАЛ АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ И СЪМ БИЛ ПРОВАЛИЛ ЗАСЕДАНИЕ В ТАКА НАРИЧАЩИЯ СЕ ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ БАН.

Тук няма да има специални коментари на така наричащия се съдебен акт, просто той ще ви бъде представен в неговата цялост, в пълния му "блясък".

Това е текст, който от юридическа гледна точка е напълно профански и злонамерен срещу личността ми. Това е текст, който е МЪРЛЯШКИ! Написан е на уред, характерен за 19 век и наречен пишеща машина. В така наречения съдебен акт са налице множество поправки, осъществени чрез забърсване, зачеркване, печатане върху вече напечатани букви и думи. Цели думи и изрази изобщо не могат да се прочетат. Оттам - не могат да се разберат!

Но още по-важното е - и тук, моля, ВНИМАВАЙТЕ МНОГО - че

В ТОВА ТАКА НАРЕЧЕНО СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ ИЗОБЩО НЕ Е ПОСОЧЕНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ!

И ТОВА ОБСТОЯТЕЛСТВО ПРАВИ ПРОФАНСКИЯ ТАКА НАРЕЧЕН СЪДЕБЕН АКТ НЕДОПУСТИМ!

Коментарите на профанското така наречено съдебно решение ще бъдат публикувани в някой от следващите дни. А сега просто се полюбувайте на това произведение на така наричащото се българско правораздаване:

Елате и вижте държавата-кочина! Елате и вижте БАН-ските криминали!

2010-11-15T13:35:00.007+02:00

Една публична дискусия днес във връзка с очакваната две десетилетия реформа в БАН - тази последна крепост на тлъстата комунистическа номенклатура*, ми даде повод и стимул да публикувам част от статията на Стоимен Чакалов "Какво тук значи някакво си решение?" Подзаглавие: "Държавни ведомства често погазват волята на Темида",

Статията е публикувана в списание "Правен свят" през 2008 г. Държа да подчертая, че не познавам автора.

Следва релевантният цитат от статията.

* * *

"Крачка напред бе направена с влизането в сила миналата пролет на новия Административно-процесуален кодекс. В него бе записано, че изпълнението срещу административен орган се провежда от съдебния изпълнител, в чийто съдебен район следва да се изпълни задължението. Отделна тема е дали предвидените глоби за осуетяване изпълнението на актовете на административните съдилища от 200 до 2000 лева са достатъчно и дали ще бъдат налагани на практика. Известна утеха е, че срещу България вече са постановени няколко решения на Съда по правата на човека в Страсбург именно заради забавено изплащане на обезщетения от страна на държавата (бел. а. за неимуществени вреди, причинени с изпълнението на отменени по-късно наказателни присъди).

Понякога отредената от магистратите справедливост остава само в пределите на съдебната зала.

Неотдавна нашумя и историята на члена на БАН Красимир Кабакчиев. През 1990 г. той завежда дело срещу научния институт при академията за необявяване на конкурс за хабилитирано звание. Процесът трае 11 години и завършва с осъдително решение срещу института, а присъдената му сума за неимуществените щети - след инфлацията и деноминацията, възлиза на... сто лева. Но това е само половината от подигравката.
В началото на 2001 г. г-н Кабакчиев предявява на длъжника изпълнителен лист, но не получава и стотинка. Потърпевшият сезира прокуратурата, но там не откриха
данни за извършено престъпление. Нищо, че в Наказателния кодекс се мъдри чл. 296, който предвижда че всеки който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. В кодекса са обявени за престъпление поради незачитане волята на съда (неизпълнение или осуетяване) 15 състава. Сред тях са невъзстановяване на работа на незаконно уволнен служител, възпрепятстване упражняването на родителски права, не плащането на издръжка, осуетяване на решение за обявяване в несъстоятелност, неизпълнение на парично задължение, подпомагане бягството на затворник и други. При отделни хипотези като престъпление могат да бъдат квалифицирани и неизпълнението на обезпечителна мярка - запор, неспазване на забрана за строеж, възпрепятстване действията на орган на властта или съдебен изпълнител и т.н. По данни на правосъдното министерство през 2007 г. са осъдени 675 лица, които са си позволили да игнорират постановеното от магистрати. Цифрата изглежда доста внушителна и би трябвало да илюстрира строгостта, с която Темида преследва изпълнението на своите решения.
От по-внимателния анализ на статистиката обаче става ясно, че почти всички присъди са за възпрепятстване упражняването на родителски права (40) и неплащане на съдебно определена издръжка (536). Прави впечатление и големият брой образувани досъдебни производства срещу лица, които доброволно са пуснали или са помогнали на затворник да избяга - 111. Едва в 18 от случаите обаче се стигнало до присъда. По общият състав (чл.296) са осъдени 30 души. Работодателите, които са си позволили престъпно да не приемат повторно на работа незаконно уволнени лица са едва двама. В този случай обаче разпоредбите на кодекса много лесно се заобикалят с формалното подписване на нов трудов договор, последвано от повторно уволнение. Доста странен изглежда фактът, че за неизпълнение на парично задължение са осъдени едва 17 души, като се има предвид, че междуфирмената задлъжнялост гони 100 млрд. лева, както и липсата на присъди срещу откази за възстановяване на собственост.
При това положение, лансирането на законодателни промени, както в частта за административните нарушения, така и за престъпления изглеждат повече от належащи. В противен случай ще продължаваме да се питаме означава ли нещо наличието на съдебно решение, а доверието в българската Темида съвсем ще бъде подкопано от умишлените или небрежните действия на недосегаеми чиновници."

* * *

Статията на Стоимен Чакалов "Какво тук значи някакво си решение?", от която е горният цитат, е на стр. 36-37 в броя на списание "Правен свят" от м. април 2008 г.

А иначе голяма част от случая с неизплащането на парите ми по влязло в сила съдебно решение срещу така наричащия се Институт за български език - от страна на криминалната му управа и криминалната управа на БАН, доста отдавна е описана и в други две статии в печата, които могат сега (и, надявам се, винаги ще могат) да се прочетат в техните Интернет страници:

Статия във в. "Дневник" от 29 януари 2006 г., озаглавена "Параграф 399, или правова държава ли е България":

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2006/01/29/187378_paragraf_399_ili_pravova_durjava_li_e_bulgariia/

(за четене на цялата статия се изисква регистрация - безплатна)

Статия във в. "Политика" от 7 Август, 2009, озаглавена "Длъжник блокира сметка на кредитор". Подзаглавие: "Ако държавата осъди гражданин, веднага си прибира дължимото. Обратно - осъди ли гражданин държавата, тя може законно да не му плати".

http://www.politika.bg/article?id=13784

Прочетете тези две статии и ще разберете защо съм озаглавил тази публикация "Елате и вижте държавата-кочина! Елате и вижте БАН-ските криминали!"

_____
*Разбира се, в БАН има и нормални и достойни учени, но те са малцинство спрямо комунистическите и други некадърници, лентяите, криминалите и наглеците.

Още за "синята демократка" и нейните асоциатки

2010-09-15T08:13:00.003+03:00

Публикувам без коментар мое заявление от вчера до председателя на Софийския апелативен съд с искане за отвод на три лица, сред които лицето Куцкова. Деянието им вече е описано, но тук са представени още някои важни детайли. Заявлението е с вх. № 8219/14.09.2010 г.

До: г-н председателя на Софийския апелативен съд, по гр.д. № 3401/09 на САС, ГК, 4 състав, насрочено за 20 септември 2010 г.

ЗАЯВЛЕНИЕ – и с искане на отвод

от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н.

Уважаеми г-н Председател на Софийския апелативен съд,

С настоящото заявление отправям три искания.

ПЪРВО ИСКАНЕ
След осъществените вече масови отводи по това и по други дела в САС (по мои искания), на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, моля да бъде осъществен отвод и на сегашния съдийския състав по гр.д. № 3401/09 на САС, ГК, 4 състав, а именно на лицата: Нели Куцкова, Светла Божкова, Анна Баева! Следват мотивите.
От 20 (двадесет) години съм в съда – най-вече заради един криминален така наричащ се институт (за български език при БАН), който е осъден с влезли в сила съдебни решения заради умишлено и противозаконно недаване оценка на научноизследователската ми дейност (неатестиране) и необявяване на конкурс през периода 1988-1997 г. (вж. Приложения 1). През тези две десетилетия в съда през ръцете ми минаха стотици съдебни актове. Но толкова умопомрачително по своята драстична противоправност решение като издаденото с № 583 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 706/2010 г. на САС, ГК, 4 състав не бях срещал (Приложение 2)!!!
Решението, издадено от лицата Куцкова, Божкова и Баева, е по мой иск за следващ период на неатестирането ми и необявяването на конкурс в т.н. Институт за български език при БАН! Както е посочено в касационната жалба срещу решението (Приложение 3), в него е осъществен в идеална съвкупност престъпният състав на чл. 311, ал. 1 НК (съставяне на документ с невярно съдържание) с принуда за обжалване на процесното решение в едноседмичен срок!!! Вписването на невярното обстоятелство, че решението може да се обжалва в едноседмичен срок, е извършено умишлено! Това се доказва категорично чрез съдържанието на самото решение – в груб ущърб на ищеца, а целта на акта е принуда за подаване на жалба в едноседмичен срок, за да не бъде тя добре подготвена (в контекста и на безумните изисквания за касационно обжалване в ГПК от 2008 г.). Напълно изключено е да става дума за техническа грешка! Текстът на невярното обстоятелство стои не просто на същата страница в решението, на което са и трите подписа на състава: подписите са на около сантиметър от текста с невярното обстоятелство!
И нещо повече – в решението е налице и второ умишлено вписано невярно обстоятелство! Заявява се, че в Института за български език било нямало щатно място за старши научен сътрудник първа степен. В самото първоинстанционно решение по делото обаче са визирани цели две доказателства, и то обяви в два вестника – единият “Държавен вестник”, сочещи наличието на щатно място!
Своеобразен връх на безумието и безобразието в така нареченото съдебно решение обаче е, че чрез него горепосочените лица най-откровено се опитват да ме омаскарят. Аз съм учен със значителни приноси в науката и международен авторитет! А насреща си имам един криминален така наречен институт, който отдавна е осъден за пладнешки грабеж над мен и семейството ми в продължение на десет години! И в дело за следващ период на неатестирането и необявяването на конкурс – през който нищо ново не се е случило, претендиращи за юристи индивиди заявяват, че било имало насрочено със заповед заседание за атестирането ми, а това заседание аз съм го бил провалил!? Работата е там, че всъщност, видно от доказателствата по делото, заповедта за свикване на заседание за атестиране е не просто незаконна, тя е профанска! В нея дори не е посочено законово основание за провеждането на заседание! И, дори, още по-съществено, по делото е прието доказателство, от което се вижда, че тази заповед за заседание е надлежно обжалвана от мен като незаконна! Което означава, че тя не може да бъде изпълнявана, преди да се е произнесъл съответен горестоящ орган! А такова произнасяне – прекрасно видно от доказателствата по делото, липсва!
Във връзка с този факт възниква сериозен въпрос: трите горепосочени лица, които в случая не могат да преценят нещо юридически елементарно – незаконност на една административна заповед,

ИМАТ ЛИ ИЗОБЩО ДИПЛОМИ ПО ПРАВО?

Или всъщност те много добре разбират за какво става дума, но умишлено издават драстично противозаконно и престъпно решение?
За мен като гражданин и данъкоплатец е напълно неприемливо лица, които издават драстично противоправни решения, които вписват неверни обстоятелства в тях и се опитват да омаскарят участник в съдебния процес, да бъдат съдии! Вече поисках да започне процедура за незабавното отстраняване от съдебната система на трите лица и чакам положителен отговор! А с настоящото заявление, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, моля, да бъде осъществен отвод на трите лица от гр.д. № 3401/09 на САС, ГК, 4 състав – по вече изтъкнатите аргументи.
ВТОРО ИСКАНЕ
На основание § 8. (1) и (2) от Преходните и заключителните разпоредби на влезлия в сила (ДВ бр. 38 от 21.05.2010 г.) Закон за развитието на академичния състав (Закрива се Висшата атестационна комисия в срок до 8 месеца след влизането в сила на закона [...] Активите, пасивите и архивът на Висшата атестационна комисия преминават към Министерството на образованието, младежта и науката), моля по гр.д. № 3401/09 на САС, ГК, 4 състав да бъде конституирано като ответник Министерството на образованието, младежта и науката – и призовано за следващото заседание. Адресът на министерството е: София 1000, бул. “Княз Дондуков” № 2A.

ТРЕТО ИСКАНЕ
Моля да се има предвид, че за мен е напълно неприемливо да трябва да стоя диван чапраз на три лица, издали грубо противозаконно решение и умишлено вписали неверни обстоятелства в него, докато те обявяват отвода си! Обратното би било драстично нарушение на неотменимото – и по Конституция (чл., чл. 6, 29), право на достойнство и неподлагане на унижение. Ето защо моля заседанието по това дело, което е насрочено за 20 септември 2010 г., да се гледа в мое отсъствие! След като горепосочените лица осъществят отвод, ще възобновя присъствието си в заседанията!

Приложения:
1. Три статии в печата, от които се вижда дългогодишното изключително драстично престъпно поведение на т.н. Институт за български език при БАН – в защита на който е издадено описаното тук т.н. съдебно решение: статия във вестник “Дневник”, 29.01.2006 г., озаглавена “Параграф 399”, или правова държава ли е България; статия в списание “Правен свят”, април 2008 г., озаглавена Какво тук значи някакво си решение; статия във вестник “Политика”, 06.08.2009 г., озаглавена Длъжник блокира сметка на кредитор.
2. Решение № 583/28.06.2010 г. по гр.д. № 706/2010 г., САС, ГК, 4 с-в.
3. Касационна жалба (вх. № 7387/04.08.2010) срещу горното решение.

14.09.2010 г., София, С почит:

Касационната жалба срещу поредното изстъпление на съд срещу личността ми

2010-08-04T15:10:00.016+03:00

Дами и господа - достойни хора, нормални граждани, некомунисти,

Публикувам тук - почти без коментар - касационната си жалба отпреди дни срещу поредното най-невероятно изстъпление на съд срещу личността ми - така нареченото съдебно решение № 583/28.06.2010 г. по гр.д. № 706/2010 на САС! Вижте го в предишното съобщение в блога:
http://kkabakciev.blogspot.com/2010/08/7.html

Както вече заявих в предното съобщение, от двадесет години съм в съда, но толкова невероятно по драстичната си противоправност съдебно решение досега не бях чел!

Отделно от това е осъществен "в идеална съвкупност престъпният състав на чл. 311, ал. 1 НК (съставяне на документ с невярно съдържание) с принуда за обжалване на процесното решение в едноседмичен срок".

Предстоят тук подробности, още много факти, документи и коментари - за невероятните безобразия, безумия и престъпления в самата съдебна система!

И най-вече ще бъде направено пълно описание на казуса, по който е издадено обсъжданото в следващите редове изстъпление срещу личността ми! Ще бъдат публикувани и всички решения (на САС и ВКС), с които криминалният варварски така наречен Институт за български език при БАН е осъден за десетгодишен период от време - от 1988 г. до 1997 г. за неатестиране и необявяване на конкурс! И така е осъществен невероятен по варварството си пладнешки грабеж над мен и семейството ми. А този факт - на осъждането на ответника за същото деяние за десетгодишен предишен период, който присъства в обсъжданото по-долу дело под формата на представени и приети като доказателства документи, лицето Куцкова и неговите асоциатки ДОРИ НЕ БЛАГОВОЛЯВАТ ДА ГО ВПИШАТ В РЕШЕНИЕТО - ВЪПРЕКИ ЧЕ СА БЕЗУСЛОВНО ЗАДЪЛЖЕНИ ДА ГО НАПРАВЯТ!

Следва самата касационна жалба - тя е с вх. № САС 7026 от 23 юли 2010 г. (Жалбата първоначално е написана от мен, а след това е значително допълнена и редактирана от г-н Петър Дошков, брилянтен юрист, който, освен че е магистър по право, е и доктор по общо езикознание от Университета в Санкт Петербург - сърдечни благодарности!)

Чрез: Софийския апелативен съд, До: Върховния касационен съд, Гражданска колегия

* * * * *

КАСАЦИОННА ЖАЛБА

от: Красимир Янков Кабакчиев, срещу решение № 583/28.06.2010 г. по гр.д. № 706/2010
по описа на Софийския апелативен съд

Уважаеми Касационни съдии,

Процесното решение е недопустимо и неправилно:
а) поради нарушение на материалния закон,
б) поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

І. Недопустимост.
Първо, съдът правилно е квалифицирал иска, но е подменил предмета на спора, като е свел процесния двегодишен период до грешно изтълкувани и недоказани събития в периода 14 март 2002 г. – 21 март 2002 г., на които недопустимо е придал обратна сила за целия исков период.
Спорът е за следствията от неатестиране (положителното атестиране е предпоставка Институтът за български език (ИБЕ) да обяви конкурс за научното звание старши научен сътрудник първа степен – равностойно на професор), между които и невъзможността за участие в такъв конкурс през периода от 05.08.2000 г. до 21.03.2002 г., като в същото време са налице научни публикации, обосноваващи факта, че положителното атестиране е сигурно събитие.
Най-високата научна степен, която притежавам, ми дава право на обявяване на конкурс за старши научен сътрудник първа степен.
Неатестирането, и то по единни нормативни правила за научните работници, в Института за български език, се дължи на противоправно бездействие на ответниците.
Второ, съдът разглежда непредявен факт за липса в Института на щатно място за старши научен сътрудник първа степен.
Трето, процедиращият състав осъществява в идеална съвкупност престъпния състав на чл. 311, ал.1 НК (съставяне на документ с невярно съдържание) с принуда за обжалване на процесното решение в седемдневен срок вместо в законовия едномесечен, считано от връчването му – чл. 283 ГПК; вписване на обективно невярното обстоятелство, че ответникът няма щатно място (обратното е видно от обяви в два вестника, приети като доказателства по делото).

Неправилност на решението.
І. Поради неправилно тълкуване на материалния закон
Първо, атестирането е административна процедура, завършваща с индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване, ако е неблагоприятен за съответния жалбоподател.
Второ, атестиране се провежда по единни критерии, които са с нормативен характер. Критериите ТРЯБВА да са в правилник, който е в задълженията на МС по делегация от ЗНСНЗ.
Трето, въпросният липсващ правилник (подзаконов административен нормативен акт) се отнася до всички работещи в БАН.
Четвърто, никой орган на БАН не може да измести МС от компетентността да издаде въпросния правилник за атестирането, който подлежи на обнародване в ДВ като условие за неговата действителност.
Пето, нормата на чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ е в публичен интерес и за нейното приложение съдът следи и без да е сезиран. Научните работници подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години.
Шесто, съдът е постановил правни последици при отсъствие на елементите от фактическия състав на атестирането. Процедурата не е осъществявана, тъй като изначално липсват изискуемите по релевантните закони критерии за атестиране, които са общовалидни за БАН. Липсата на въпросните материални норми прави всеки опит за атестиране негоден.
Седмо, атестиране ad hoc е недопустимо. Необходима е обща процедура за атестиране.
Осмо, 5-годишният срок за задължителното по закон атестиране тече от датата на постъпване на работа или от последната законна атестация. Никога не е извършвано атестиране за 17-годишната ми работа в Института за български език. Метафора е грешното тълкуване на свидетеля, че защитен голям докторат означава атестиране, понеже атестирането е сложен административен състав, а не от един възможен елемент.
Девето, недопустимо е факти, които се удостоверяват с официални документи, да се приемат за установени по свидетелски показания, че в ИБЕ през исковия период е имало постоянна атестационна комисия, председател и правилник за дейността, задълженията и правомощията на комисията.
Десето, в решението правилно е посочено, че ищецът е подавал заявления да бъде осъществена атестация на научноизследователската му дейност от страна на компетентни и безпристрастни лица и/или да бъде обявен конкурс на щатното му място за старши научен сътрудник първа степен. Но е направен грешният извод за липсата на атестация по моя вина.
Единадесето, съдът не отчита липсата на необходимия за атестиране на научните работници документ “Критерии и методика за оценяване учените от БАН”. Нормативният акт следва да е приет от Общото събрание на БАН (Устав на БАН, чл. 58) и публикуван в ДВ като условие за неговата действителност.
Дванадесето, в решението не е посочено и дали съществуват критерии за атестиране, издадени в съответствие с разпоредбата на чл. 58 от Устава на БАН, а именно на основание Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ИБЕ. Липсата им се установява негативно от непредставен препис. Фактът се подкрепя и от обстоятелството, че ответникът не сочи за събиране такъв подзаконов нормативен акт.
Тринадесет, съдът не отчита липсата на атестиране от началото на процесния период 05.08.2000 г. до Заповед № 52/25.02.02 (на директора на ИБЕ), предхождаща уволнителната Заповед № 77/21.03.02 г. Заповедта на директора е издадена през 2002 г., което необоримо презюмира липсата на атестация пет години преди издаването й.
Четиринадесет, съдът не отчита в съдебното решение, че заседанието на научния съвет, насрочено на 14 март 2002 г. на основание цитираната Заповед № 52/25.02.2002, е противозаконно, тъй като липсват материални норми и легален процедурен опит за атестиране в ИБЕ. Заседанието на 14 март 2002 г. е правно нищо, тъй като въпросната Заповед на директора на ИБЕ е обжалвана в срок.
Жалбата ми е входирана под № 111/27.02.2002 г. Искането ми е конкретно: да бъде отменена като незаконосъобразна въпросната Заповед № 52/25.02.2002. Своевременно подадената жалба или протест спира изпълнението на административния акт – чл. 23, ал.2 ЗАП (отм). От момента на обжалването текат сроковете по чл. 26 ЗАП. Чл. 27 и 28 ЗАП определят компетентния орган да разгледа жалбата и задължителното обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Следователно посочените лица в Заповед № 52/25.02.2002 трябваше да се съобразят със закона, но не го направиха, събирайки се на заседанието на 14 март 2002 г. Решенията от въпросното заседание са нищожни, като постановени в противоречие на закона. България е правова държава.
Петнадесет, съдът проявява пристрастност и необективност, като не отчита наличието на дискриминационно отношение от страна на научния съвет (НС) на ответника:
А. Работих 17 години в ИБЕ-БАН като научен сътрудник втора степен – длъжност, която грубо не съответства на притежаваната от мен най-висока научна степен “доктор на науките”; на щатното ми място никога не се обяви конкурс за хабилитация;
Б. Обявеният конкурс в два вестника сочи ясно, че в ИБЕ е имало място за старши научен сътрудник първа степен. Конкурсът се обяви лично за свидетеля по делото на нейното щатно място, и то без да й е дадена атестационна оценка и следователно без контрастиране на нейните научни приноси и моите на базата на съответни единни нормативни критерии за всички научни работници в Института;
В. Правех предложения на щатното ми място по аналогия на конкурса, обявен персонално за свидетеля по делото, да бъде обявен конкурс за старши научен сътрудник първа степен, но предложенията ми бяха отхвърляни без мотиви, и от там единствената възможност за решаване на въпроса за професионалното ми израстване остана атестацията, а тя, въпреки че е абсолютно задължителна, не се проведе, в нарушение на чл. 42 от Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ).
Г. Нарушен е от ответника чл. 7, т. “с” от Международния пакт за икономически, социални и културни права, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г., ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23 юли 1970 г., в сила за Република България от 3 януари 1976 г., обн. в ДВ, бр. 43 от 28 май 1976 г.: “еднаква възможност за всекиго да бъде повишаван в своята работа в съответна по-висока категория по никакви други съображения освен по старшинство и компетентност”.
Шестнадесет, съдебното решение не отчита обстоятелството, че за институт няма пречки да обяви конкурс за званието старши научен сътрудник първа степен и без атестация – когато за работата е нужен старши научен сътрудник първа степен. Но евентуалното явяване на конкурса на щатното място на свидетеля е неколегиално. Законодателят е въвел задължително атестиране (чл. 42 ЗНСНЗ) именно с цел избягване на субективност и други изкривявания на оценката на работата на учените – и за справедливо и почиващо на реални оценки обявяване на конкурси на място.
Седемнадесет, съдебното решение не отчита обстоятелството, че, когато не получава признание в една научна организация, всеки работещ в нея има право да поиска процедура за обективно атестиране, с което да се докажат неговите научни и професионални предимства пред други в същата организация.
Аз се възползвах от второто дадено ми от закона право. Но то беше погазено от ответника чрез умишленото ми неатестиране в нарушение на чл. 42 ЗНСНЗ.
Осемнадесет, във връзка с горното, съдебното решение не само не отчита липсите на единни критерии за атестиране, но и бездействието на ответниците за запълването им, дори след подаване на жалбата ми срещу атестиране по неизвестни правила, което е недопустимо и непочтено.
Деветнадесет, съдебното решение не отчита обстоятелството, че отговарям на изискванията за кандидатстване за званието старши научен сътрудник първа степен (професор). Чл. 15 от ЗНСНЗ дава възможност за придобиване на званието дори от лица, които не са доктори на науките, докато аз притежавам най-високото научно звание в България, и въпреки това през целия 17-годишен период на работата ми в ИБЕ не е обявен конкурс за хабилитация на щатното ми място.

IІ. Неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила
Нарушено е изискването при постановяване на решението съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и задължението за собствена преценка на събрания доказателствен материал.
Първо, задължителната съдебна практика (тълкувателно решение № 78/73 г., ОСГК на ВС) е дала утвърдителен отговор в случаите на т. нар. косвен съдебен контрол. Съдът е задължен да обяви за незаконосъобразна обжалваната заповед Заповед № 52/25.02.2002 г. Липсват фактически и правни основания за провеждане на изолирано атестиране.
Второ, не се отчитат влезлите в сила съдебни решения (каузална практика на ВКС) за отрицателните последици от неатестирането ми за предходни периоди. Приети за доказателства по делото са: решение № 87/20.07.2000 г. на ВКС, IV гр. отд., по гр.д. 1112/99; решение на САС, 2 с-в, от 30.11.2000 г. по гр.д. № 1770/2000; решение № 454/13.05.2002 г. по гр.д. № 697/2001; решение на САС, 2 с-в, от 24.03.2002 г. по гр.д. № 1925/2002 г.; решение № 211/2005 г. по гр.д. № 2630/2003 на ВКС, IV гр. отд. (приложени тук).
Трето, съдът не е отчел очевидната дългогодишна липса на нормативни административни актове за осъществяване на атестирането на работата на учените, включително основни – които е трябвало да бъдат издадени от Министерския съвет и БАН.
Четвърто, съдът не обсъжда доказателство, неоспорено от ответника, свързано с качеството и количеството на научноизследователската ми дейност и състоящо се в представен списък публикации. От него се вижда, че съм автор на публикации от висока класа, сред които десетки статии, дисертация, за която е присъдена научната степен доктор на науките, и няколко монографии, между които една в изключително реномирано международно издателство.

ІІІ. Необоснованост
Първо, в грубо противозаконното си решение съдът опитва да омаскарява ищеца, като му приписва "агресивно поведение" на "заседание за атестация" без доказателства. Твърдението няма отношение към въпроса, дали ответникът е изпълнил задължението си или не да осъществи законосъобразна атестация. Същевременно, както вече подробно беше обяснено по-горе, съдът си е позволил да игнорира изцяло факта, че заседанието за атестация е незаконно, тъй като заповедта за провеждането му е обжалвана и е необходимо необжалваемо решение на съответен орган, за да може заседанието да се проведе.
Второ, делото е за неатестирането на научноизследователската ми дейност през периода 05.08.2000 – 21.03.2002 г. Това означава, че съдът по дело от този тип трябва да установи от представените доказателства дали ответникът е осъществил атестация на научноизследователската ми дейност през периода от 22 март 1997 г. до 21 март 2002 г. или не е осъществил. За периода на неатестирането ми 1997-2000 г. е налице висящо дело (вж. приложеното тук решение от 21.12.2009 г. на СГС, II-в с-в по гр.д. № 1613/2006).
Трето, фактът на неатестирането е виден и от текста на самото решение, стига съдът да беше сравнил датите на релевантните събития. В него обаче е записано, че няколко дни преди края на исковия период, а именно на 14.03.2002 г., видите ли, бил направен опит да бъде осъществена атестация, обаче ищецът, видите ли, бил имал агресивно поведение и бил направил така, че да не се осъществи атестация.
Четвърто, правото е рационална дейност, която този път не се е отдала на състава. Заповедта № 52/25.02.2002 на директорката на ИБЕ не е трябвало да се изпълнява, а ответникът е извършил закононарушение, като се е опитал да я изпълни.
Действия в противоречие на ЗАП са нищожни.
Това означава, че при положителното атестиране оценката (адм. акт) щеше да е нищожна. Честта ми не позволява подобно поведение.
Съдът е длъжен да познава законите и да ги прилага точно и еднакво спрямо всички. Като е приел невъзможното, защото не разсъждава рационално, съдът отказва правораздаване и нарушава Конституцията – според която България е правова държава.
Пето, щом е налице противоправно поведение на ответника, следва да бъде ангажирана неговата отговорност по чл. 45 във връзка с чл. 49 ЗЗД! Налице е пряка причинно-следствена връзка, тъй като неатестирането води до невъзможност да бъде обявен конкурс, ако ответникът не желае да го обяви – какъвто е случаят.

Петитум: ВКС да обезсили въззивното решение като недопустимо и да върне делото за разглеждане от друг състав на САС; ако го приеме за допустимо, да го отмени като неправилно със законните последици.

Приложения: 1. Изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК; 2. Решение № 87/20.07.2000 г. на ВКС, IV гр. отд., по гр.д. 1112/99; 3. Решение на САС, 2 с-в, от 30.11.2000 г. по гр.д. № 1770/2000; 4. Решение № 454/13.05.2002 г. по гр.д. № 697/2001; 5. Решение на САС, 2 с-в, от 24.03.2002 г. по гр.д. № 1925/2002 г.; 6. Решение № 211/2005 г. по гр.д. № 2630/2003 на ВКС, IV гр. отд.; 7. Решение от 21.12.2009 г. на СГС, II-в въззивен състав по гр.д. № 1613/2006. 8. Преписи от жалбата и съдебните решения за ответника.

23 юли 2010 г., София, Подпис:

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (8) ЕДНО ПОТРЕСАВАЩО ПО СВОЯТА ДРАСТИЧНА ПРОТИВОПРАВНОСТ РЕШЕНИЕ - И НА "СИНЯТА ДЕМОКРАТКА" КУЦКОВА!

2010-08-02T19:45:00.022+03:00

ВЪЗМУЩЕНИЕТО МИ Е ПОВЕЧЕ ОТ ОГРОМНО!
ВЕЧЕ 20 (ДА, ДВАДЕСЕТ!!!!!) ГОДИНИ СЪМ В СЪДА ЗАРАДИ ВАРВАРСТВОТО НА ТАКА НАРЕЧЕНАТА "ДЪРЖАВА" БЪЛГАРИЯ - КОЯТО, РАЗБИРА СЕ, НЕ Е НИКАКВА ДЪРЖАВА, И НА ТАКА НАРЕЧЕНАТА НЕЙНА АКАДЕМИЧНА СФЕРА! ПРЕЗ ТЕЗИ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ВИДЯХ ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ГРУБО ПРОТИВОПРАВНИ СЪДЕБНИ АКТОВЕ! НО ТОВА, КОЕТО ЩЕ ВИДИТЕ ТУК, НАДМИНАВА ВСИЧКИТЕ МИ ПРЕДСТАВИ ЗА ТОВА, КАКВО Е ВЪЗМОЖНО В ТАКА НАРИЧАЩА СЕ СЪДЕБНАТА СИСТЕМА НА ТАКА НАРИЧАЩАТА СЕ ДЪРЖАВА БЪЛГАРИЯ!
ЩЕ СЕ ПРИДЪРЖАМ ГЛАВНО КЪМ ФАКТИТЕ, НО ЩЕ ИМА И МНОЖЕСТВО КОМЕНТАРИ!
ПЪРВО НЕКА ДА РАЗГЛЕДАМЕ САМОТО ТАКА НАРИЧАЩО СЕ СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ.
ТО Е ИЗДАДЕНО ОТ ЛИЦАТА НЕЛИ КУЦКОВА, СВЕТЛА БОЖКОВА И АННА БАЕВА - В КАЧЕСТВОТО ИМ НА ТАКА НАРИЧАЩИ СЕ СЪДИИ, И ТО АПЕЛАТИВНИ!
ВИЖТЕ ПО-ДОЛУ РЕШЕНИЕТО! ПОТРЕСАВАЩО Е ПО СВОЯТА ПРОТИВОПРАВНОСТ!
КОМЕНТАРИТЕ ЩЕ БЪДАТ ДАДЕНИ ПО-КЪСНО, НО НЯМА КАК ДА НЕ ЗАПОЧНА С ТОВА, ЧЕ В ТОВА ТАКА НАРИЧАЩО СЕ СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, КАКТО Е ЗАПИСАНО ВЪВ ВЕЧЕ ДЕПОЗИРАНАТА КАСАЦИОННА ЖАЛБА:
"ПРОЦЕДИРАЩИЯТ СЪСТАВ ОСЪЩЕСТВЯВА В ИДЕАЛНА СЪВКУПНОСТ ПРЕСТЪПНИЯ СЪСТАВ НА ЧЛ. 311, АЛ.1 НК (СЪСТАВЯНЕ НА ДОКУМЕНТ С НЕВЯРНО СЪДЪРЖАНИЕ) С ПРИНУДА ЗА ОБЖАЛВАНЕ НА ПРОЦЕСНОТО РЕШЕНИЕ В СЕДЕМДНЕВЕН СРОК ВМЕСТО В ЗАКОНОВИЯ ЕДНОМЕСЕЧЕН, СЧИТАНО ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ - ЧЛ. 283 ГПК."
ВИЖТЕ ДОБРЕ САМИЯ КРАЙ НА ТАКА НАРИЧАЩОТО СЕ СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, ИЗДАДЕНО В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГРУБО НАРУШЕНИЕ НА РЕДИЦА ОСНОВНИ ПРАВНИ ПРИНЦИПИ (МАТЕРИАЛНИ И ПРОЦЕСУАЛНИ) В ПОЛЗА НА ОТВЕТНИКА - ЕДИН КРИМИНАЛЕН ТАКА НАРИЧАЩ СЕ НАУЧЕН ИНСТИТУТ, В КОЕТО ТРИТЕ ЛИЦА - ТАКА НАРИЧАЩИ СЕ АПЕЛАТИВНИ СЪДИИ, ИЗДАЛИ ДРАСТИЧНО ПРОТИВОПРАВНОТО РЕШЕНИЕ, СЪЗНАТЕЛНО МИ ДАВАТ СЕДЕМДНЕВЕН СРОК ЗА ОБЖАЛВАНЕ ВМЕСТО ЗАКОННИЯ ЕДНОМЕСЕЧЕН! С ЦЕЛ ДА НЕ МОГА ДА ОРГАНИЗИРАМ ЕФЕКТИВНО КАСАЦИОННАТА СИ ЖАЛБА И КРИМИНАЛНИЯТ ОТВЕТНИК ДА БЪДЕ ОНЕВИНЕН!

Сигнал до Върховната касационна прокуратура

2010-06-23T12:40:00.003+03:00

До: Върховната касационна прокуратура
СИГНАЛ
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н.,
срещу: съдиите от ВКС Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева, Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова Вх. № ВКП 9134/09.06.2010 г.

Уважаеми Върховни прокурори,
Осъдих с влезли в сила съдебни решения, включително на ВКС (Приложения № № 1-5), Института за български език (нататък ИБЕ) при Българската академия на науките (нататък БАН) за нанесени имуществени и неимуществени щети за десетгодишен период (от 1988 г. до 1997 г.) – заради НЕАТЕСТИРАНЕ на научноизследователската ми дейност и необявяване на конкурс за хабилитирано научно звание.
Налице е неправомерно бездействие – неизпълнение на задължението по чл. 42, ал. 1 от Закона за научните степени и научните звания (нататък ЗНСНЗ – отм.) за атестиране на научноизследователската дейност на всеки учен (научен работник) най-рядко веднъж на пет години.
В основата на беззаконието срещу мен, състоящо се в неатестиране и осъществено от ИБЕ, довело до драстичното ми ощетяване, е налице и нормотворческо бездействие – осъществявано от органи на БАН и от Министерския съвет (нататък МС).
Първо, според чл. 58 от Устава на БАН атестирането (даване оценка) на научноизследователската дейност на учените се осъществява въз основа на “критерии и методика”, приети от Общото събрание на БАН. “Критерии и методика” никога не са приемани.
Второ, според чл. 42, ал. 2 на ЗНСНЗ атестирането се извършва въз основа на правилник за реда и начина на атестирането, издаден от МС. До 1991 г. такъв правилник съществуваше. Наричаше се Правилник за атестиране на научните работници и специалисти с висше образование (нататък ПАНРСВО, обн. в “ДВ”, бр. 28, 1972 г. – Приложение № 6) и беше отменен през 1991 г. (обн. в “ДВ”, бр. 27, 1991 г.). След отмяната му МС не издаде нов. Създаде се нормативен вакуум, което доведе до безобразия, беззакония и ниско качество на научната и преподавателската дейност в академичната област. Това нормотворческо бездействие представлява грубо закононарушение, непрекъснато осъществявано близо две десетилетия не от кого да е, а от най-висшия орган в изпълнителната власт – чиято компетентност е за цялата страна.
Предявих през 2002 г. два иска за негативните последици от неатестирането на работата ми в ИБЕ, от които релевантен за сигнала е искът за периода 2000-2002 г. Делата са четири.
Две от тях са в предмета на сигнала. Пасивната легитимация е на МС. Налице по делата са две определения на ВКС – Определение № 96/04.02. 2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008 (Приложение № 7) и Определение, № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. (Приложение № 8).
Определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/ 2008 е противозаконно! Според мотивите МС следвало да не бъде осъден за противоправното си бездействие – неиздаване на правилник, тъй като всъщност този правилник се бил .... изпълнявал от друг правилник. Тази теза е на ответника МС. По съществото си е не само намерение за продължавано противозаконно бездействие, но и извън понятието здрав разум.
Диспозитивът на въпросното определение е контра леге.
В решението на САС, което е обжалвано от мен и жалбата не е допусната до касационно разглеждане с определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., е изразено мнение (подчертано е, че това е мнение, т.е. то не е категорично становище), че Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ (нататък ППЗНСНЗ) бил служел за правилник по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ.
Изумителното е, че процедиращият състав на ВКС в определението си за недопускане на касационната жалба срещу решението по гр.д. № 2094/2007 г. на САС е потвърдил това мнение в решението на САС! Това означава, че този състав на ВКС не само не познава законовата и подзаконовата уредба на страната, но е нарушил и конституционното си задължение за точно и еднакво прилагане на закона – който има върховенство.
Процедиращият състав от ВКС е излязъл извън компетентността си чрез недопустимо създаване на несъществуваща до момента на определението “нормативна клауза” – на което няма право, понеже не е законодателен орган. Налице е тежко нарушение на материалния закон, което е основание и за освобождаване от длъжност по реда на чл. 165 и сл. от Закона за съдебната власт.
Нещо повече: извратената съдебна практика може да доведе – ако не бъде отменена – до блокиране по съдебен ред на всякакви усилия за реформа в академичната сфера. Съставът от ВКС лишава гражданите от правосъдие. Вписването на неверни обстоятелства в официален документ представлява престъпление (НК, чл. 311, ал. 1) – процесуално основание за освобождаване от длъжност.
Аргументи срещу недопустимото определение на ВКС.
Законодотателят изрично е посочил, че за реда и начините на периодичното атестиране (най-рядко на всеки пет години) на научните работници по чл. 42, ал. 1 от ЗНСНЗ трябва да има отделен, специален правилник – и в академичната общност е широко известно, че този правилник е ПАНРСВО, който е обнародван в ДВ, 28/1972 г. и беше отменен през 1991 г. (ДВ, бр. № 27/1991). Разликата в съдържанието между ППЗНСНЗ и ПАНРСВО е видна от различните им съдържания, а освен това не съществува и текст в закон или подзаконов акт, влязъл в сила през или след 1991 г., в който да се посочва, че отмененият през 1991 г. ПАНРСВО се замества от ППЗНСНЗ – след съответно негово изменение, или от някакъв друг правилник. Твърдението в обратния смисъл издава или изключително грубо непознаване на нормативната уредба, което е напълно недопустимо за всеки съд, какво остава за ВКС, или престъпна, корупционна практика!
Визираното определение на ВКС е непрестижно за съдебната система. В чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ изрично е посочено, че ЗНСНЗ “урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката”. С други думи, по аргумент на обратното ЗНСНЗ не урежда реда и начините на атестирането.
Чл. 42. ЗНСНЗ се състои от две алинеи. Според (1) “Научните работници подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години.” Според (2) “Редът и начинът на атестирането се определят с правилник, утвърден от Министерския съвет.” Двете алинеи са в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове в допълнителните разпоредби се включват правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Ergo, редът и начинът на атестирането не са в предмета на чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ, който цитирам по-горе.
Чл. 46 ЗНСНЗ (“За прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет”) е в Заключителните разпоредби на ЗНСНЗ (и не е в Допълнителните). Съгласно чл. 35, ал. 3 от Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове в заключителните разпоредби (а не в Допълнителните) се посочва органът, на който се възлага издаването на нормативен акт по неговото прилагане. Чл. 46 от ЗНСНЗ гласи, че за прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от МС. Следователно ППЗНСНЗ не се отнася до Допълнителните разпоредби, които съдържат чл. 42, който не е в предмета на ЗНСНЗ, понеже е страничен на чл. 1 ЗНСНЗ.
Допълнителните разпоредби не са Заключителните, следователно систематичното място на чл. 42 в Допълнителните разпоредби на ЗНСНЗ го изключва от Заключителните разпоредби. Обратно – щом чл. 46 е в Заключителните разпоредби, не е в Допълнителните, следователно чл. 46 не е еднакъв с чл. 42 ЗНСНЗ.
Съдът е нарушил закона, като е вписал в решението си невъзможното, а именно че ППЗНСНЗ по същество е Правилник за реда и атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Подобно твърдение е измамливо и престъпно. ППЗНСНЗ не играе двойна роля – хем да е правилник по прилагане на ЗНСНЗ в неговата цялост, хем да е Правилник за реда и атестирането, който не е в предмета на ЗНСНЗ. В същото време е налице и съществено процесуално нарушение на чл. 5 ГПК, според който всеки съд разглежда и решава делата според точния смисъл на законите. Чл. 90 от Преходните и заключителните разпоредби на ППЗНСНЗ е изричен, че този правилник се издава въз основа на чл. 46 от ЗНСНЗ, не въз основа на чл. 42 от същия закон.
Издадено бе и следващо недопустимо определение на ВКС по същия казус – за следствията от противозаконно бездействие на МС, състоящо се в неиздаване на правилник. И според второто определение Министерският съвет не следвало да бъде осъден за безобразно противоправното си поведение – неиздаване на правилник. Според този нов съдебен акт дейността на Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не била съставлявала административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ! Възникват поне шест въпроса:
Първо, каква е дейността на Министерския съвет при приемане на нормативни актове, ако не е административна?
Второ, тогава дали дейността на Министерския съвет при приемане на нормативни актове не е психиатрична? Или може би е физико-химична? Или “марсианска”?
Трето, с издаването от страна на два състава на ВКС на два абсолютно различни съдебни акта по един и същ (абсолютно идентичен казус) казус не са ли погазени изключително драстично Конституцията на България?
Четвърто, с издаването от страна на два състава на ВКС на два абсолютно различни съдебни акта по един и същ (абсолютно идентичен казус) казус не е ли извършено поне едно престъпление?
Пето, с издаването от страна на два състава на Върховния съд на два абсолютно различни съдебни акта по един и същ (абсолютно идентичен казус) казус – и като се има предвид, че и двете определения обективно и съвсем явно изглеждат абсолютно противозаконни, не са ли извършени две престъпления?
Шесто, според достъпните ми в качеството ми на гражданин данни второто определение попада в изключително грубо противоречие с други влезли в сила съдебни актове, включително на Върховния административен съд, според които нормотворческата дейност на Министерския съвет, разбира се, е административна – и изцяло е в сферата на приложение чл. 1 от ЗОДОВ.
Искане.
Моля Върховната касационна прокуратура да направи правен анализ на двете определения, издадени от два тричленни състава на Върховния касационен съд и да прецени дали актовете на издаване на тези две определения не представляват престъпления. Второ, ВКП чрез Главния прокурор да внесе предложение до ВСС за образуване на дисциплинарни производства за освобождаване на съставите от длъжност.
Приложения: 1. Решение № 87 от 20.07.2000 г. на ВКС, 4 ГО, по гр.д. № 1112/1999 г. 2. Решение от 30.11.2000 г. на САС, Втори състав, по гр.д. № 1770/2000 г. 3. Решение № 454/13.05.2002 г. на ВКС, Четвърто Гр.отд., по гр.д. № 697/2001 г. 4. Решение от 24.07.2003 г. на САС, 2-ри състав, по гр.д. № 1925/2002 г. 5. Решение № 211/05, от 23.06.2005 г. на ВКС, 4 ГО, по гр.д. № 2630/2003 г. 6. Правилник за атестиране на научните работници и специалисти с висше образование, обн. в “Държавен вестник”, бр. 28 от 1972 г. 7. Определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008. 8. Определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд.

08 юни 2010 г., София, Подпис:

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (7) ЗАГОВОРЪТ ЗА ОНЕВИНЯВАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРОДЪЛЖАВА!

2010-04-16T12:42:00.005+03:00

Документ, депозиран на 12.04.2010 в СРС.

Чрез: Софийския районен съд, ГК, гр.д. 10037/06, I-во гр.о., 41 с.
До: Софийския градски съд, ГК, Въззивна инстанция

ЖАЛБА

от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н.
срещу: решение № 1-2-81 от 05.03.2010 г. на Софийския районен съд, ГК, гр.д. № 10037/2006, I-во гр.о., 41 с.

Уважаеми госпожи и господа Градски съдии,
Процесното решение по гр.д. № 10037/06 на СРС, I-во гр.о., 41 състав е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.
І. Неправилност на решението на поради нарушение на материалния закон.
Решението се базира на ЦЕЛИ ТРИ основни и напълно погрешни тълкувания на материалния закон, а именно, че:
– нормотворческата дейност на Министерския съвет (нататък МС) не била административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ;
– правилата за атестиране на научните работници по чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания (нататък ЗНСНЗ) се били съдържали в самия ЗНСНЗ и в Правилника за прилагане на ЗНСНЗ (нататък ППЗНСНЗ);
– атестирането по чл. 42 ЗНСНЗ, т.е. преди обявяване на конкурс за хабилитирано звание в съответната академична институция (университет, научен институт), било процедура, която се била осъществявала по чл. 18-28 от ЗНСНЗ.
Решението издава тотално непознаване от страна на първоинстанционния съд на материалния закон, в т.ч.: Конституцията на Република България, Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (нататък ЗОДОВ) и Закона за научните степени и научните звания.
Първо, член 7 от Конституцията гласи: "Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица." А чл. 5, ал. 1 и 2 от Конституцията гласят, съответно: "(1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. (2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие."
Оттук е ясно, че държавата при всяко положение отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Безспорно Министерският съвет е орган на държавата. Безспорно е налице незаконен акт, състоящ се в неосъществяване от страна на МС на нормотворческа дейност: изключително грубо нарушение на задължение (описано по-подробно по-долу), вменено на МС чрез законов текст, а именно чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ, за издаване на правилник за реда и начините на атестирането.
Второ, по силата на текста на чл. 5, ал. 2 от Конституцията за непосредственото действие на нейните разпоредби, съдът е длъжен да осъди държавата тогава, когато тя в лицето на съответен орган или длъжностно лице е осъществила какъвто и да било незаконен акт, с който е причинила вреди, без всякакво значение дали този акт е административен или не. (Тук се абстрахираме от въпроса дали и как изобщо може държавата да има дейност, която да не е административна!)
Изключително грубо нарушение на Конституцията и на практика нейно суспендиране би представлявал и всеки акт на всеки държавен орган, включително на Върховния съд, който, при липса на закон или законов текст, уреждащ търсенето на отговорност от държавата за следствията от даден неин незаконен акт, да принуждава гражданина да търси защита непременно по силата на закон, а не по силата пряко на чл. 7 от Конституцията.
Трето, съдът в решението си е извършил цяла поредица нарушения на материалния закон чрез следното. Той е регистрирал в него твърдението (стр. 1) в исковата молба, че е налице неиздаване на правилник по чл. 42, ал. 2 на ЗНСНЗ. Но същевременно е заявил, че издаването на правилник било представлявало нормотворческа дейност, а нормотворческата дейност не била административна.
Основен постулат в правната доктрина е, че ищецът по едно гражданско дело не е този, който определя правното основание за гледане на делото! В дело от типа на настоящото ищецът е длъжен единствено да посочи фактите на своето ощетяване, а съдът е този, който трябва да реши кое е правното основание. Вярно е, че ищецът може да поиска делото да се води на едно или друго правно основание. И в случая това аз, ищецът, съм направил. Но това искане не ангажира и не може да ангажира съда!
В случая съдът е приел, че е налице искане да бъде осъден МС заради неиздаване на нормативен акт и е определил МС като надлежно легитимиран да отговаря по реда на чл. 1 от ЗОДОВ (вж. стр. 4 в решението). Но същевременно приема, че ПОДЗАКОНОВАТА нормотворческа дейност не е административна, въпреки че тя е по делегация на ЗНСНЗ и МС не може да излиза извън рамките на закона. Така е извършено грубо нарушение на материалния закон. Защото, ако нормотворческата дейност на МС не е административна, съдът е трябвало да посочи съответен друг законов или конституционен текст като правно основание за гледане на делото! А не чл. 1 на ЗОДОВ! Обратното – това което прави съдът в случая, е тотален нонсенс! Щом нормотворческата дейност не е административна, тя не попада в полето на ЗОДОВ. И ако не е административна, е следвало делото да се гледа на друго правно основание! Такова основание, при евентуална липса на друго, при всяко положение може да бъде текстът на чл. 7 от Конституцията за отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, и при съображението за непосредственото действие на Конституцията (чл. 5, ал. 2).
Четвърто, във връзка и с горното, и със съвсем явното желание на съда да оневини държавата за нейното изключително грубо двудесетилетно противозаконно поведение, в решението той изобщо не благоволява да установи, че е налице незаконно поведение (бездействие) на държавата – неиздаване на нормативен акт. Фактите са следните:
- от влизането в сила на ЗНСНЗ през 1972 г. и на основание чл. 42, ал. 2 от него, до 1991 г. съществува правилник за реда и начините на атестирането по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ, който има конкретното наименование Правилник за атестиране на научните работници и специалисти с висше образование (нататък ПАНРСВО). Обнародван е в “Държавен вестник”, бр. 28 от 1972 г. И тъй като съдът в решението си дори не благоволява да спомене този правилник, аз го прилагам тук и моля той да бъде приет като едно от основните доказателства по делото (Приложение 1 – ПАНРСВО)!
- ПАНРСВО е отменен през 1991 г. (Държавен вестник, бр. 27, 1991 г.). И след това, и дори до този момент, т.е. до ден-днешен, в който ЗНСНЗ все още е още в сила, друг правилник по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ не е създаван! Това представлява изключително грубо закононарушение, непрекъснато осъществявано близо две десетилетия от един от основните органи на държавата!
- Няма акт на МС или на друг орган, според който, след отмяната на ПАНРСВО, той да е заместен от друг правилник или от някакъв друг нормативен акт!
Вместо да констатира тези безкрайно ясни и очевадни факти, съдът най-безцеремонно и почти буквално преписва изключително наглите и умопомрачителни по своя идиотизъм лъжи, пуснати в действие по делото от страна на ответника Министерски съвет, според които чл. 46 от ЗНСНЗ бил нормативният документ, визиран в чл. 42, ал. 2 от същия закон (стр. 6 в решението, редове 1-2 най-горе)!
Законодотателят изрично е посочил, че за реда и начините на периодичното атестиране (най-рядко на всеки пет години) на научните работници по чл. 42, ал. 1 от ЗНСНЗ трябва да има отделен, специален правилник – и в академичната общност е всеизвестно, че този правилник е именно ПАНРСВО, който е обнародван в ДВ, 28/1972 г. и беше отменен през 1991 г. (ДВ, бр. № 27/1991). Разликата в съдържанието между Правилника за прилагане на ЗНСНЗ и ПАНРСВО е видна от различните им съдържания. Освен това не съществува и никакъв текст в закон или подзаконов акт, влязъл в сила през или след 1991 г., в който евентуално да се посочва, че отмененият през 1991 г. ПАНРСВО е заместен от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ – след съответно негово изменение, или от някакъв друг правилник. Твърдението в обратния смисъл издава или изключително грубо непознаване на нормативната уредба – нещо недопустимо за един съд, или умишлено вписване в съдебно решение на грубо неверни факти – нещо още по-недопустимо!
В чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ изрично е посочено, че ЗНСНЗ урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката. С други думи, по аргумент за обратното, ЗНСНЗ не урежда реда и начините на атестирането.
Чл. 42 ЗНСНЗ се състои от две алинеи. Според (1), научните работници подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години. Според (2), редът и начинът на атестирането се определят с правилник, утвърден от Министерския съвет. Двете алинеи са в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА) в допълнителните разпоредби се включват правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Ergo, редът и начинът на атестирането не са в предмета на чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ.
Чл. 46 ЗНСНЗ (с текст За прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет) се намира в Заключителните разпоредби на ЗНСНЗ (и не е в Допълнителните). Съгласно чл. 35, ал. 3 от Указ 883 за прилагане на ЗНА в заключителните разпоредби (а не в Допълнителните) се посочва органът, на който се възлага издаването на нормативен акт по неговото прилагане. Чл. 46 от ЗНСНЗ гласи, че за прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет. Следователно ППЗНСНЗ не се отнася до Допълнителните разпоредби, които съдържат чл. 42, който не е в предмета на ЗНСНЗ, понеже е страничен на чл. 1 ЗНСНЗ.
Допълнителните разпоредби не са Заключителните, следователно систематичното място на чл. 42 в Допълнителните разпоредби на ЗНСНЗ го изключва от Заключителните разпоредби. Обратно – щом чл. 46 е в Заключителните разпоредби, не е в Допълнителните, следователно чл. 46 не е еднакъв с чл. 42 ЗНСНЗ.
Пето, чл. 1 от ЗОДОВ гласи: "Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност." В решението си съдът приема, че по принцип МС може да отговаря по дела с правно основание ЗОДОВ, в качеството си на орган на държавата. Но същевременно приема, че делегираната подзаконова нормотворческа дейност на МС не била административна. По този начин съдът нарушава Закона за съдебната власт (чл. 5: Съдилищата прилагат законите точно и еднакво спрямо всички) и не се съобразява с практиката на Върховния съд! Защото например в решение № 9087 от 07. 07.2009 г. на Върховния административен съд, Трето отд. по адм. дело № 9616/2008 е записано следното (вж. Приложение 2): "Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Административната дейност в теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми според предметното си съдържание като НОРМОТВОРЧЕСКА, оперативно-разпоредителна по издаване на индивидуални административни актове, правозащитна, която от своя страна се свързва с разрешаване на спорове по функциониране на администрацията или налагане на санкции за неизпълнение, нарушение на административни задължения." [подч. от мен – К.К.]
От това влязло в сила решение на Върховния административен съд става ясно, че, разбира се, нормотворческата дейност на МС е административна дейност, както и че, разбира се, нормотворческата дейност е административна дейност и по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ!
Шесто, в решението е направено изключително грубо погрешно тълкуване на материалния закон, свеждащо се до това, че (стр. 5 в решението, редове 3 и 4 най-горе),
Редът за даване на научните степени и звания е регламентиран в чл. 18 – 28 от раздел IV от ЗНСНЗ.
Вярно е, че редът за даване на научните звания е регламентиран в чл. 18 – 28 от раздел IV от ЗНСНЗ. Но тези разпоредби се отнасят за случаите, когато ВЕЧЕ е налице обявен конкурс за хабилитирано научно звание в съответната научна организация и следва да се осъществи процедура в структурите на Висшата атестационна комисия (нататък ВАК) за даване на съответното научно звание. А в случая по настоящото дело изобщо НЯМА обявен конкурс (поради което е осъществено ощетяването ми) и изобщо няма каквато и да било процедура с мое участие във ВАК! А липсата на обявен конкурс се дължи на това, че не е осъществено атестиране на научноизследователската ми дейност, което е безусловно задължение на всеки научен институт съобразно с разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ и е нещо, което се осъществява преди обявяване на конкурс и изобщо преди внасянето на документи във ВАК за осъществяване на процедура по присъждане на съответното хабилитирано звание. Съдът или не е вникнал в тези нетрудни за разбиране обстоятелства (което, ако е така, е атестат за ниска юридическа компетентност), или, по-вероятното, се мъчи умишлено да заблуждава с цел да освободи държавата от нейната отговорност! Ако налице е второто обстоятелство, подобно поведение издава страх и зависимост на един съдия от изпълнителната власт: нещо, от което могат да се направят редица изключително сериозни изводи относно морала и законосъобразността в систематичното поведение на представителите на съдебната и изпълнителната власт в тази държава.

IІІ. Неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Първо, налице е грубо нарушение на съдопроизводствените правила в решението, състоящо се в това, че в онази част на съдебния акт, където следва да се посочи вярно ли е или не твърдението в исковата молба, че от страна на МС не е издаден нормативният акт “правилник за реда и начина на атестирането” съгласно с чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ, изобщо не фигурира констатация за издаването или не на “правилник за реда и начина на атестирането” съгласно с чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ! По този начин съдът не се е произнесъл по основния факт и по основния аргумент в иска, а именно, че:
(а) е налице противозаконно бездействие на ответника, състоящо се в неиздаване на правилник за реда и начините на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ (след отменянето през 1991 г. на предишния правилник – ПАНРСВО);
(б) противозаконното бездействие на ответника е довело до невъзможност да се осъществи атестирането на ищеца.
Ето защо е налице непроизнасяне на съда по същината на иска!
Второ, съдът е нарушил чл. 4, ал. 1 от ГПК (Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони). Той не е обсъдил връзката между неиздаването на правилник за реда и начините на атестирането по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ и неатестирането на ищеца. Съдът е направил друго, също толкова недопустимо и противозаконно. Вписал е в решението невъзможното, а именно че ППЗНСНЗ е Правилник за реда и атестирането по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ. Подобно твърдение е измамливо и престъпно! ППЗНСНЗ не може да играе двойна роля – хем да е правилник по прилагане на ЗНСНЗ в неговата цялост, хем да е Правилник за реда и атестирането, който не е в предмета на ЗНСНЗ. Чл. 90 от Преходните и заключителните разпоредби на ППЗНСНЗ е изричен, че този правилник се издава въз основа на чл. 46 от ЗНСНЗ, не въз основа на чл 42 от същия закон.
Трето, съдът е нарушил чл. 4, ал. 1 от ГПК и във фундаменталната му част относно задължението на съда да решава делата според общия разум на действащите закони, когато те са непълни, неясни или противоречиви. В този аспект са налице две нарушения:
- Липсата на правилник по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ не дава право на съда да си измисля нормативен текст, който да запълва липсата на правилник по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. В случая съдът е направил това – той е заявил – напълно голословно, че правилникът по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ се бил изпълнявал от ППЗНСНЗ. За да може правилникът по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ да се изпълнява от ППЗНСНЗ, следва да е налице влязъл в сила нормативен акт, с който да е постановено, че правилникът по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ се изпълнява от ППЗНСНЗ – и, съответно, да са налице промени в ППЗНСНЗ, които да му придават функции на изпълняващ ролята на правилник по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ! Такъв акт няма! Следователно съдът грубо нарушава закона, като си измисля наличието на подобен акт! Разбира се, съдът не посочва този акт (тъй като той не съществува), а приема ad hoc факт за неговото наличие. Това е грубо противозаконно поведение, и то на съд!
- Съдът приема, че ЗОДОВ не може да служи като правно основание за дело срещу държавата тогава, когато нанесените вреди от държавата на гражданина не са от административна дейност. Абстрахираме се от логичния въпрос как изобщо може държавата да има дейност, която да не е административна! Съдът, приемайки, че нормотворческата дейност не е административна, е трябвало да гледа делото не на основание чл. 1 от ЗОДОВ, а, например, на основание чл. 45-49 ЗЗД или чл. 7 от Конституцията. Съдът обаче по абсолютно нелогичен и направо абсурден начин използва чл. 1 ЗОДОВ като правно основание, с което в още един пункт изключително грубо нарушава чл. 4, ал. 1 от ГПК във фундаменталната му част относно задължението на съда да решава делата според общия разум на действащите закони тогава, когато те са непълни, неясни или противоречиви.
Вместо да констатира съвършено очевидната и обективната истина, състояща се в това, че не е налице правилник по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ – и съответно, е налице противоправно поведение на ответника, съдът издига съвършено невярната и направо умопомрачителна теза, че, видите ли, всъщност не било налице деликт, защото вместо да приеме правилник по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ Министерският съвет бил приел правилник по чл. 46 на ЗНСНЗ. Работата е там, че, разбира се, правилникът по чл. 46 на ЗНСНЗ не е правилник за реда и начините на атестирането по чл. 42, ал. 2 на ЗНСНЗ, а е правилник за прилагането на ЗНСНЗ, който няма нищо общо с правилника за реда и начините на атестирането по чл. 42, ал. 2 на ЗНСНЗ и, разбира се, никога не е отменян.
Четвърто, налице е и съществено процесуално нарушение на чл. 4, ал. 2 ГПК, според който: "Съдът е длъжен да прилага закона точно и еднакво спрямо всички."
В случая съдът фаворизира държавата в лицето на Министерския съвет! Неправилно – или от некомпетентност, или най-вероятно умишлено, той прави изключително грубо неверни интерпретации на закона в полза на Министерския съвет, ответник по делото. А този ответник, вместо да се държи като авторитетен държавен орган, гарант на законността, не само не признава, че е нагъл нарушител на закона – погазвал в продължение на близо две десетилетия вмененото му задължение да издаде нормативен акт, но дори вкарва в употреба по делото умопомрачителна лъжа! Цитат от стр. 2 на решението:
Ответникът […] сочи, че не е налице противоправно поведение на МС, тъй като в изпълнение на ЗНСНЗ е приел правилник за прилагане на ЗНСНЗ, а разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ не сочи задължение на МС да приеме Правилник за реда и начините за атестиране на учените.
Ако се наложи това дело да бъде гледано и в Страсбург – нещо, което и без това е вече твърде вероятно, всички тези факти, издаващи беззаконието в поведението на Министерския съвет, позволяващ си да нарушава закона и да не издава правилник в продължение на две десетилетия, а същевременно и изключително ниският морал на един от основните държавни органи, ще бъдат представени там по съответния необходим, законосъобразен и адекватен начин!
Да припомним точно какво гласи чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ: "Редът и начинът на атестирането се определят с правилник, утвърден от Министерския съвет."
Лъжата, изказана както от ответника Министерски съвет, така и от съда, че този текст не бил сочел задължение да се приеме правилник за реда и начините за атестиране на учените – е изключителна по своята наглост! И какво сочи този текст, ако не безусловно задължение? Право на Министерския съвет да отмени през 1991 г. правилника и след това близо две десетилетия да не приема друг? По този пункт тук следва специално да се вземе предвид обстоятелството, че становището на представителя на държавата, Прокуратурата, която е страна по делото, е, че исковете по делото са основателни!
Пето, по делото не са взети предвид няколко решаващи за казуса доказателства, които при това се състоят не в какво да е, а във влезли в сила решения на Върховния и касационен съд и на Софийския апелативен съд!
От тези решения е видно, че Институтът за български език при БАН е осъден по две дела за периода от 1988 до 1997 г. заради неатестирането ми и, като следствие от това, необявяването на конкурс за старши научен сътрудник втора степен. Наистина, както е видно от първоначалния ход на настоящото дело, а именно гр.д. № 12074/2002 на СРС, ГК, I-во ГО, 34 състав (вж. и протоколите от заседанията преди даване ход по същество), а и от самото решение по него (№ 42 от 18.02.2003 г.) – доказателства изобщо не бяха допуснати! По този начин беше извършено повече от епохално закононарушение: ищецът предявява иск, съдията изобщо не допуска доказателствата му, след което издава решение – № 42 от 18.02.2003! Това решение към днешна е отменено като недопустимо (разгледан непредявен иск) с решение от 21.12.2009 г. на СГС, II-В въззивен състав по гр.д. № 1613/2006 (Приложение 3 – делото в момента е висящо пред ВКС.) От решение № 42 от 18.02.2003 г. по гр.д. № 12074/2002 на СРС, ГК, I-во ГО, 34 състав се вижда изключително незаконосъобразното поведение на съдийката Г. Михайлова по това дело – поведение, което доведе до протакането му вече повече от осем години само на първа инстанция и до разделянето му на две дела.
Разделянето може да има юридическа логика, но същевременно става така, че в настоящото дело, което е само срещу Министерския съвет, се заличава логиката на исковата молба и се губи връзката с незаконосъобразното поведение и на ответниците по иска Институт за български език и Българска академия на науките, първият от които не осъществява атестация, а вторият не приема критерии и методика за атестиране на учените по чл. 58 от Устава на БАН. Така или иначе, доколкото не е ясно дали горните доказателства по делото – важни за казуса влезли в сила осъдителни решения срещу Института за български език, са допуснати в производството по настоящото дело (гр.д. № 10037/06, на СРС, ГК, I-во ГО, 41 с-в), а и доколкото тези осъдителни решения срещу Института за български език изобщо не са споменати в атакуваното тук решение (и с това е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, ако решенията са приети като доказателства по делото), с настоящия документ аз отново депозирам тези решения (Приложения 4, 5, 6, 7, 8) и моля те да бъдат приети като основни доказателства във второинстанционното производство по делото!
От тези решения (Приложения 4, 5, 6, 7, 8) става ясна същината на казуса. Съгласно с чл. 42 от ЗНСНЗ всяка академична институция е длъжна да осъществява атестация на всеки научен работник най-рядко веднъж на всеки пет години. Видно от решенията, такава атестация не е осъществена спрямо мен в Института за български език при БАН през периода 1988-1997 г. т.е., налице е противоправно поведение на ответника. В решенията е установено, че, ако ответникът-институт беше изпълнил задълженията си, той щеше да установи, че научноизследователската ми дейност отговаря на изискванията за придобиване на научното звание старши научен сътрудник втора степен и щеше да обяви конкурс за това научно звание, с което правата ми да получа атестация на работата си, а оттам професионално признание и получаване на по-високо научно звание, щяха да бъдат уважени – чрез предоставянето ми на възможност да участвам в конкурс във ВАК. И едва след това, след обявен от Института за български език конкурс за старши научен сътрудник втора степен, ВАК щеше да влезе в ролята си да проведе конкурс. С противозаконното неатестиране на работата ми, а, като следствие от това, и с необявяването на конкурс за старши научен сътрудник втора степен ответникът Институт за български език ми нанесе имуществени и неимуществени щети за цели десет години (1988-1997 г.), които според решенията по съответните дела е осъден да репарира. А настоящото дело, чието първоинстанционно решение е атакувано чрез настоящата жалба, е за следващия период, от 1997 до 2000 г., в който, както се посочва в атакуваното решение (вж. следващия абзац), не е осъществена атестация на научноизследователската ми дейност.
Шесто, в атакуваното тук решение (стр. 3) е записано: "Не е спорно в производството обстоятелството, че за периода 01.08.1997 г. до 26.07.2000 г. Кабакчиев не е бил атестиран като научен работник и не е бил повишаван в звание “старши научен сътрудник II степен”."
Това обстоятелство е вярно, но, от гледна точка на изискването на чл. 42 ЗНСНЗ за атестиране най-рядко веднъж на всеки пет години и поради нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане на редица доказателства, съдът не е констатирал дали аз, ищецът, съм бил атестиран или не в предишните месеци и години – преди периода 01.08.1997 – 26.07.2000 г., за да може да се направи законосъобразен извод относно наличието или не на нарушение на чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ и за исковия период по настоящото дело. Тук съдът допуска поредно нарушение на съдопроизводствените правила с това, че не обсъжда присъстващите в делото други доказателства (включително влезли в сила съдебни решения), от които е видно, че аз не съм атестиран и през периода преди 01.08.1997 г.

ІV. Необоснованост.
Основната необоснованост в решението се състои в това, че съдът е приел, че нормотворческата дейност на Министерския съвет не е административна, но въпреки това е гледал делото с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ – и го е решил на това основание. Щом искът е за следствия от неосъществена нормотворческа дейност на Министерския съвет, а нормотворческата дейност не е административна (според решението), съдът е трябвало да гледа делото на друго правно основание.

Петитум
Моля процесното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважен искът ми, с всички произтичащи от това законови следствия.

Доказателствени искания.
Гласни. Моля да бъде допуснат един свидетел при довеждане, който да даде показания относно претърпените от мен неимуществени вреди.
Писмени доказателства.
1. Правилник за атестиране на научните работници и специалисти с висше образование, обн. в “Държавен вестник”, бр. 28 от 1972 г. 2. Решение № 9087 от 07.07.2009 г. на ВАС, Трето отд. по адм. дело № 9616/2008. 3. Решение от 21.12.2009 г. по гр.д. № 1613/2006 на СГС, II-В въззивен състав. 4. Решение № 87 от 20.07.2000 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 1112/1999 г. 5. Решение от 30.11.2000 г. на САС, Втори състав, по гр.д. № 1770/2000 г. 6. Решение № 454/13.05.2002 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 697/2001 г. 7. Решение от 24.07.2003 г. на САС, Втори състав, по гр.д. № 1925/2002 г. 8. Решение № 211/05, от 23.06.2005 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 2630/2003 г.
12.04.2010 г. София Подпис:

ПОРЕДНО ЗАЯВЛЕНИЕ ДО ВКС С ИСКАНЕ НА ОТВОДИ

2010-03-12T22:56:00.006+02:00

Документ с вх. № 2501/12.03.2010 г. на Върховния касационен съд

До: Върховния касационен съд, по жалба с вх. № 10444/30.12.2009 г., гр.д. ВКС, IV гр.отд., № 161/2010

ЗАЯВЛЕНИЕ – С ИСКАНЕ НА ОТВОДИ

от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото

Правно основание: чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК; чл. 22, ал. 2 от ГПК; чл. 23, ал. 1 и 2 от ГПК

Дами и господа съдии,
Първо, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 22, ал. 2 ГПК, моля да бъде осъществен самоотвод от горепосоченото дело на следните съдии от Върховния касационен съд:
Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен акт – решение № 2791/05, издадено на 03.04.2006 г. от ВКС, IV гр.отд. по гр.д. 2312/2004, според което през периода 1995-2000 г. моята научноизследователска дейност в БАН била атестирана. Налице е предходно влязло в сила решение № 211/05 от 23.06.2005 г. по гр.д. 2630/2003 на ВКС, IV гр. отд., според което моята научноизследователска дейност в БАН не е атестирана през периода 1992-1997 г. и по тази причина е осъден институт при БАН! Няма как научноизследователската дейност в БАН на един и същ човек да е едновременно неатестирана и атестирана през периода 1995-1997 г.!
Второ, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 22, ал. 2 ГПК, моля да бъде осъществен самоотвод от горепосоченото дело на следните съдии от Върховния касационен съд:
Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова!
Тези пет лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 78/05.04.2007 г., с което по един грубо незаконен начин беше отказано правосъдие по моя молба за отмяна (с вх. № ВКС 13330/20.04.2006 г.) на противозаконното решение № 2791/05, издадено на 03.04.2006 г. от ВКС, IV гр.отд. по гр.д. 2312/2004! Издадено беше определение за прекратяване на делото на базата на едно изключително нагло по своята неистинност твърдение, че не съм изпълнил разпореждане на съда! Всъщност, от документацията по делото се вижда, че, от една страна, аз съм изпълнил разпореждането на съда (с цел улесняване на производството), а, от друга страна, съдът нямаше право да предявява това разпореждане!
Трето, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 22, ал. 2 ГПК, моля да бъде осъществен самоотвод от горепосоченото дело на следните съдии от Върховния касационен съд:
Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008, което се базира на повече от умопомрачителното по своята противоправност твърдение, че правилникът за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ се бил изпълнявал от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ!
Четвърто, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 22, ал. 2 ГПК, моля да бъде осъществен самоотвод от горепосоченото дело на следните съдии от Върховния касационен съд:
Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд., което се базира на умопомрачителното по своята противоправност твърдение, че дейността на Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не била съставлявала административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ!
Пето, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 22, ал. 2 ГПК, моля да бъде осъществен самоотвод от горепосоченото дело на следните съдии от Върховния касационен съд:
Надежда Зекова, Вска Райчева, Светла Бояджиева!
Тези три лица участваха в издаването на противозаконен съдебен акт – определение № 1708/29.12.2009 по гр.д. № 1564/2009 на ВКС, 4-то гр.отд., с който се отказва правосъдие срещу Министерския съвет заради това, че Висшата атестационна комисия била правосубектна организация – въпреки че както по делото, така и изобщо в България няма абсолютно никакви доказателства за това, че Висшата атестационна комисия е правосубектна организация. Лицата Зекова и Райчева фигурират и в по още едно незаконно решение на ВКС против мен – описани по-горе. Тяхното участие в гр.д. № 1564/2009 на ВКС, 4-то гр.отд. е нагло. Те е трябвало да си направят самоотвод, тъй като са участвали в противозаконно решение срещу мен, и знаят това прекрасно. Освен това на тях не им е и наложен отвод, въпреки че отводът им по това дело е поискан от мен – в заявление до председателя на ВКС с вх. № ВКС 9334/26.10.2009 г. Освен това лицето Бояджиева е автор на съдебно решение на Софийския градски съд по мое (и на съпругата ми) дело, с което е отказано правосъдие срещу Българската национална телевизия. На втора и трета инстанция БНТ е осъдена, решението на Бояджиева е отменено.
Видно от всички тези случаи, може да се каже, че на практика в България НЯМА ПРАВОСЪДИЕ! Унищожителните критики на органите на Европейския съюз срещу българската така наричаща се съдебна система са много точни – и те ще бъдат допълнени с моите данни за беззаконие дори в самия Върховен съд, една част от тях присъстват и в това заявление.
Шесто, в случай че не бъде осъществен самоотвод от страна на гореупоменатите лица на основание чл. 22 от ал. 1, т. 6 от ГПК, моля да бъде приложен чл. 23, ал. 1 и да бъде НАЛОЖЕН отвод на всички тях от гр.д. № 161/2010 на ВКС, IV гр.отд. – по подробно изложените вече съображения!

12 март 2010 г., София, подпис:

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (6)

2010-02-13T20:38:00.030+02:00

Вчера публикувах едно решение на Софийския градски съд по едно от делата ми срещу нещата, наречени Институт за български език при БАН, БАН и Министерски съвет - всичките те населени от безхаберници и/или нагли нарушители на закона. Решението е правилно и точно, то е тук:
http://kkabakciev.blogspot.com/2010/01/5.html
В това решение обаче се говори за предходното решение по делото, издадено от Софийския районен съд, което с второинстанционното решение е обявено за недопустимо - и е отменено.
Помислих си, че е редно интересуващите се от този въпрос да имат на разположение и отмененото решение. Можете да го видите тук (в съответната релевантна част) в целия му блясък. Според това решение на така наричащата се съдийка Геника Михайлова аз съм предявил иск за следствията от това, че не е била атестирана научноизследователската ми дейност и не е обявен конкурс за старши научен сътрудник втора степен. Обаче иначе аз през исковия период съм бил работел в онзи така наречен институт на длъжност - внимавайте добре - старши научен сътрудник ПЪРВА степен. С други думи, аз съм бил професор, обаче се жалвам пред съда, че не съм станал ... доцент. (За справка всеки може да види съответните текстове на Закона за научните степени и научните звания и да разбере какво е това "старши научен сътрудник втора степен" и какво е "старши научен сътрудник първа степен".)

Казано с други думи, така наричащата се съдийка Геника Михайлова гледа съдебен спор, решава го, обаче не благоволява дори да отвори и да прочете какъв е законът! Тя дори приписва на криминалния институт заявление, че аз съм бил работел в него като професор ("старши научен сътрудник първа степен"). Пише (вж. стр. 1 на "решението" - оригинални правопис и пунктуация): Първият ответник, Института за български език при БАН признава това, че ищецът е заемал при него длъжността "старши научен сътрудник първа степен".

Не, това не е печатна или случайна грешка! Казва го на няколко места в решението (вижте това сами)! Именно затова решението е отменено. Осем години, след като е издадено ...

Всъщност през исковия период по обсъжданото тук дело, а и през всичките 17 години на работата ми в криминалния институт, аз бях "научен сътрудник втора степен" - длъжност, която се дава на начеващи в науката. Умишлено неатестиран от шайка профани, престъпници и дебили, притежатели на научни степени и звания! Умишлено необявен конкурс за съответно хабилитирано звание! За десет от тези 17 години институтът е осъден! И в същото време аз съм учен с огромни приноси в науката, с международен авторитет, автор на теория за фундаменталнии общоезикови закономерности:

http://www.springer.com/linguistics/semantics/book/978-0-7923-6538-9

Постижения, с които не може да се похвали целият така наречен институт, за целия период на съществуването си, 68 години!

За какво говорим?
Говорим за същото.
Съдебна система. Елате ги вижте!
Академична система. Елате ги вижте!
Самата така наречена съдийка Геника Михайлова, разбира се, е продукт на тази система!
Само ще добавя, че, видно от самото решение, искът ми по делото е предявен през 2002 г., днес сме 2010 г., тоест осем години по-късно, и съгласно с текста на наскоро издаденото решение на СГС, което е правилно и точно, делото се връща отново в първоинстанционния съд.

Извинявайте много, аз съм вече почти на 56 г. Делата ги започнах, когато бях на 36 години. До този момент, видно и от някои публикувани в пресата статии -

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2006/01/29/187378_paragraf_399_ili_pravova_durjava_li_e_bulgariia/

http://www.politika.bg/article?id=13784 -

аз, осъдил криминалния така наречен институт за периода 1988 - 1992 г., не съм получил и една стотинка от обезщетението, което ми е присъдено от съд за този период - за престъпление, извършено от комуноварварската некадърна и профанска шайка, наречена научен съвет на Института за български език при БАН, състоящо се в умишлено неатестиране!

Криминалният институт е осъден и за втория период, а именно 1992-1997 г., а за третия исков период (по обсъжданото тук дело) - 1997-2000 г. ДЕЛОТО, МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ТЕПЪРВА ЗАПОЧВА!

За какво говорим ли?
Говорим за същото.
Съдебна система. Елате ги вижте!
Академична система. Елате ги вижте!
Но говорим още и за това, че това нещо тук не е държава!
Това нещо тук е една истинска кочина!

ЗНАЧИ - МОЖЕ! Едно правилно и точно решение на съд!

2010-02-12T21:21:00.013+02:00

На 04 декември 2009 г. публикувах тук, в блога, съобщение, озаглавено "ЩЕ ИМА ЛИ НОВ ЗАГОВОР В СЪДА ЗА ОНЕВИНЯВАНЕ НА БАН?" Това беше едно мое заявление - писмена защита по предстоящото за решаване гражданско дело № 1613/2006 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, 2 "в" въззивен състав. В тази писмена защита отправих предупреждение към съда да не се извършва престъпление!
Ето линк към заявлението:
http://kkabakciev.blogspot.com/2009/12/blog-post.html
Налице е решение по делото. И в него не само, че няма престъпление, то дори е правилно и точно.

Браво на този съдебен състав!

Тук виждате решението - публикувам го без коментар. А в следващо съобщение ще коментирам начина, по който това правилно и точно съдебно решение е посрещнато от така наричащия се председател на така наричащата се Българска академия на науките - една институция, която би трябвало да е образец на законност и уважение към принципите на правовата държава! Но не е!

Дадох под съд Председателя на ВКС

2010-01-29T08:06:00.003+02:00

Чрез: Председателя на Върховния касационен съд
До: Върховния административен съд

ЖАЛБА

от: Красимир Янков Кабакчиев, дфн

против: мълчалив отказ на Председателя на ВКС по мое заявление с искане за отводи с № 9334/26.10.2009 г. по регистъра на ВКС

Уважаеми Върховни съдии,
Подадох по реда на Глава осма, Раздел ІІ АПК Заявление до Председателя на Върховния касационен съд със следното съдържание (в резюме):
1. На основание ГПК, чл. 22, ал. 1, т. 6; ГПК, чл. 22, ал. 2; ГПК, чл. 23, ал. 1 и 2. да бъде осъществен самоотвод или – при отказ за самоотвод – да бъде наложен отвод на група съдии по гр.д. № 1564/09, ВКС, IV Гр.отд., а именно Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева, Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Реска Райчева, Мария Иванова, Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева, Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова.
2. Председателят на ВКС да сезира Висшия съдебен съвет за възбуждане на дисциплинарни производства по отстраняване от длъжност на посочените съдии.
Двумесечният срок за отговор по реда на АПК изтече на 25.12.2009 г. Не последва произнасяне.
Петитум: Съдът да отмени мълчаливия отказ и да върне преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Прилагам: (1) Заявление с искане на отводи № 9334/26.10.2009 г. по регистъра на ВКС; (2) Копие от заявлението и тази жалба за ответника.
04.01.2010 г., София Подпис:

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (5)

2010-01-04T10:41:00.007+02:00

Отдавна тук, в блога ми за българската така наречена съдебна система, съм описал идиотското съдебно решение на състав на САС, според което правилникът за реда и начина на атестиране на научните работници по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ се бил изпълнявал от правилника за прилагане на ЗНСНЗ:
http://kkabakciev.blogspot.com/2009_06_01_archive.html
Беше внесен от моя страна иск (изготвен от блестящия юрист Петър Дошков, магистър по право и доктор по езикознание) за тълкувателно решение на идиотското решение:
http://kkabakciev.blogspot.com/2009_09_01_archive.html
В края на ноември 2009 г. състав на Софийския апелативен съд се произнесе с решение по този иск ето по този начин:

Така наричащите се апелативни съдии отказват да тълкуват собственото си решение, тъй като според тях на тълкуване не били подлежали мотивите на едно съдебно решение, а само диспозитивът! Обърнете, моля, специално внимание на факта, че решението е подписано без каквито и да било уговорки и от "голямата синя демократка" Куцкова!

Днес, в първия ден на Новата година (ЧНГ на всички нормални хора - дано да е добра), внесох следната касационна жалба с вх. № 9/04.01.2010 г. на САС (отново изготвена от Дошков, сърдечни благодарности):

Чрез: Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, Четвърти състав
До: Върховния касационен съд
КАСАЦИОННА ЖАЛБА
срещу: решение от 20.11.2009 г. на САС, ГК, Четвърти състав, гр.д. № 2094/2007
от: Красимир Янков Кабакчиев, дфн [...]
Уважаеми Върховни съдии,
Подадох молба за тълкувателно решение по гр. дело № 2094 по описа на САС за 2007 г.
САС постанови свое НЕДОПУСТИМО решение от 20.11.2009 г. по описа за 2009 г., с което се отказва правосъдие. Волята на всеки съд е в мотивите му – съобразителна част. Тълкуването изхожда от мотивите на съда – Ж.Сталев, БГПП, 1994 г., с. 441. Тълкуването на неясно решение е форма на авторитетно тълкуване, която е всеобщо важима и обвързва всички държавни институции.
Въпросният съдебен състав за първи път в историята на българското процесуално право постановява, че се тълкува САМО диспозитивът (а не мотивите) на съдебното решение, и щом той потвърждава диспозитива на първоинстанционното решение по гр. дело пред СГС, процесното решение не се нуждае от тълкуване.
Петитум: ВКС да обезсили процесното недопустимо решение и да върне делото за тълкувателно решение, постановено от друг състав на Софийския апелативен съд.

04.01.2010 г., София, подпис:

ЩЕ ИМА ЛИ НОВ ЗАГОВОР В СЪДА ЗА ОНЕВИНЯВАНЕ НА БАН?

2009-12-04T14:59:00.005+02:00

До: Софийския градски съд, Гр. отд., 2 “в” въззивен състав, гр.д. № 1613 / 2006 г.

ПИСМЕНА ЗАЩИТА – С ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ДА НЕ СЕ ИЗВЪРШВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., жалбоподател по делото (ищец)

Уважаеми съдии,
С почит към вас лично и поотделно! Не ви познавам, не сте участвали в мои дела. Използвам настоящата писмена защита, за да предупредя да не се извършва престъплението, състоящо се в това, да се вписва в съдебен акт обстоятелството, че съм бил атестиран в Института за български език! Налице са мои подозрения, че е възможно извършването на подобно престъпление – по причини, които подробно са изложени по-долу. Аз работих 17 години в развъдника на некадърност, комунизъм, криминалност и откровена простащина, наречен Институт за български език – и няма нито един момент през тези 17 години, в който да съм бил атестиран, т.е. да е била дадена оценка на научноизследователската ми дейност по смисъла на чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени научните звания (ЗНСНЗ) и чл. 58 от Устава на БАН! Налице са съдебни актове, включително на Върховния касационен съд, намиращи се в доказателствата по делото, с които развъдникът-институт е осъден – с влезли в сила решения – за това, че през периода от 1988 до средата на 1997 година не ме е атестирал! Намери се, обаче, един така наречен състав на ВКС, който издаде решение, според което аз съм бил атестиран през 1995 г. и през 2000 г. Твърдението за атестирането ми през 1995 и през 2000 г. е криминално и профанско! Информация за това престъпно съдебно решение може да се намери в Интернет, в блога ми за съдебната система:
http://kkabakciev.blogspot.com/
и по-точно тук:
http://kkabakciev.blogspot.com/2007/11/blog-post.html
Престъпното решение на ВКС беше последвано от друго престъпно решение на ВКС (също описано в блога), в негов петчленен състав. Образувано по случая е дело в Съда по правата на човека в Страсбург!
Ако съдебният състав по настоящото дело извърши престъпление, състоящо се в това, да впише в съдебния акт твърдение, че съм бил атестиран през периода от 1995 г. до края на исковия период, ще бъде предаден на Върховната касационна прокуратура и Висшия съдебен състав, и ще бъдат сезирани множество други български държавни и други институции, съответни институции на Европейският съюз и Съдът по правата на човека в Страсбург! Съдът по правата на човека в Страсбург при всяко положение ще бъде сезиран заради идиотското и нищожно първоинстанционно решение и заради престояването на настоящото дело на втора инстанция седем години!

Първоинстанционното решение е нищожно, грубо противозаконно, идиотско!
В едната му идиотска част – прекратяването на делото срещу МС, то отдавна е отменено от ВКС. В частта, която се гледа в настоящото производство, то е нищожно, противозаконно и идиотско, защото не е докладвано – нарушен чл. 108, ал. 1 ГПК. Решението е нищожно, противозаконно и идиотско и по цяла огромна поредица други причини. Изобщо и без всякаква причина не са допуснати представените от мен с исковата молба доказателства – писмени и гласни, като по този начин грубо и нагло е погазено фундаменталното право на всеки ищец да представи писмени доказателства по делото и то да се реши въз основа на тези доказателства. Погазен е чл. 110, ал. 1 ГПК, според който "В първото заседание ответникът е длъжен да представи всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочи другите доказателства и обстоятелствата, които ще установява с тях. Аз съм лишен не само от това право, лишен съм от възможността да представя каквито и да било доказателства! Лишен съм и от правото по ГПК – чл. 110, ал. 2, във връзка с възраженията на ответника в определен от съда срок да представя и да посоча нови доказателства. Погазен е и чл. 111 (1) ГПК, според който "Съдът се произнася с определение за допускане на доказателствата и за начина на събирането им." На пъра инстанция изобщо не е произнасяно определение за допускане на доказателства – а оттам, респективно, и за начина на събирането им! Чл. 109, ал. 1 ГПК постановява, че в първото по делото заседание "всяка страна е длъжна да направи и обоснове всичките си искания и възражения и да се произнесе по наведените от другата страна обстоятелства. След това съдът поканва страните да се спогодят. Ако спогодба не се постигне, по покана на съда ответникът посочва доказателствата си, а ищецът - своите допълнителни доказателства, ако има такива." Видно от протокола по делото, аз изобщо не получих каквато и да било възможност да направя и обоснова всичките си искания и възражения, и да се произнеса по наведените от другата страна обстоятелства. Доказателства изобщо не бяха допуснати!!! Видно от протокола по делото, съдът не покани страните да се спогодят! И практически и теоретически следва да се приеме, че това е можело да стане и спорът отдавна да е забравен. А до този момент делото се влачи седем години само на втора инстанция. Решението на първа инстанция е нищожно, противозаконно и идиотско още и затова, защото чл. 109, ал. 2 ГПК постановява съдът да постави на всяка от страните въпроси по фактическите твърдения на другата страна и отговорите на тези въпроси да се продиктуват накратко от председателя, за да бъдат вписани в протокола. Видно от документацията по процеса, нищо подобно не извършвано по делото на първа инстанция!!!
Първоинстанционното решение е нищожно, грубо противозаконно и идиотско, защото ме лиши и от правото да направя уточнение на иска за имуществени щети въз основа на съдебно-счетоводна експертиза (която не е допусната и не ми е дадена възможност да я поискам)! Лишен съм и от правото да правя уточнение или изменения на иска! Чл. 116, ал. 1 ГПК постановява, че "ищецът може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно! Ищецът може също, без да изменя основанието, да увеличи, да намали или да измени своето искане." С даването на ход по същество още на първото редовно заседание по делото и с лишаването ми на практика ИЗЦЯЛО от възможността да участвам в съдебното състезание съдът погази правата ми и по чл. 116, ал. 1!
Съдът погази правата ми да представя гласни доказателства и така да докажа размера на претендираните неимуществени щети!!! Съдът погази и правото ми да докажа чрез съдебно-счетоводна експертиза размера на претендираните имуществени щети!!! Лишен бях от правото на първа инстанция да поискам различни други доказателства – например за представяне на различни други писмени доказателства, доказващи противоправното поведение на ответниците Институт за български език и БАН!
В първоинстанционното производство е погазен и чл. 124 ГПК: "Преди да пристъпи към постановяване на решение, съдът отново поканва страните да се спогодят, ако естеството на спора допуска това." Видно от документацията, съдът не извърши това и лиши както мен, така и другите страни по делото от възможността да използват този правен способ в свой интерес!!!
Във връзка с погазеното ми право на първа инстанция да правя уточнение или изменения на иска, в производството на втора инстанция в един момент съдът поиска от мен да направя уточнение на иска. Аз направих това уточнение, като увеличих иска, но увеличението не беше допуснато от съда на последното заседание поради невнасяне от моя страна на разликата в държавна такса. Аз реших да не довнасям разликата в държавната такса, тъй като чл. 116, ал. 1 ГПК предвижда да може да се увеличи искът именно в първата инстанция! По аргумент на обратното не може да се осъществи увеличение на иска на втора инстанция! Съответно, ако аз бях заплатил разликата в държавната такса, това щеше да остане за моя сметка и щяха за пореден път грубо да бъдат накърнени правата ми!
В обобщение на горното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като нищожно и изключително флагрантно противозаконно, а делото върнато на първа инстанция за гледане от самото начало – на първо заседание с определение за допускане на доказателства!!!
Ако съдът не уважи това мое законно искане, моля, на основание макар и на порочно допуснатите чак на втора инстанция доказателства, да осъди ответника Институт за български език при БАН заради това, че през исковия период не ме атестира (нарушен чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ). Доказателство за това, че от страна на ответника Институт за български език е нарушен петгодишният срок по чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ, са следните съдебни актове (доказателства по делото):
- Решение от 24.07.2003 г. по гр.д. № 1925/2002 г. на САС, ГК, 2-ри с-в.
- Решение № 211/05 от 23.06.2005 г. на ВКС, 4-то гр.отд., по гр.д. № 2630/2003 г.
Видно от тези влезли в сила съдебни решения, аз не съм атестиран през периода от средата на 1992 г. до средата на 1997 г., а като следствие от това не е обявявен конкурс на щатното ми място за ст.н.с. втора степен. Освен това, видно от други допуснати на втора инстанция по делото доказателства (съдебни решения) институтът е осъден заради неатестирането ми и необявяването на конкурс за ст.н.с. втора степен с влезли в сила решения и за периода 1988-1992 г. Решенията, които са окончателни и са влезли в сила, са задължителни за гражданите, за административните органи, за общините и СЪДИЛИЩАТА! Правопораждащият факт е неатестирането, а не някакъв друг факт.
Във връзка с горното, на последното заседание по делото на втора инстанция на 27. 11.2009 г. ответникът БАН внесе като доказателство по делото решение на ВКС, което е издадено по-късно от друго решение на ВКС, с което Институтът за български език е осъден за неатестирането ми през периода 1992-1997 г. Внесеното от ответника БАН решение на ВКС е влязло в сила и според него аз съм атестиран през 1995 и през 2000 г. Това решение е профанско, противозаконно и престъпно! Не може ВКС с обратна сила, макар и частично, да пререшава влязло в сила решение на ВКС. Според това идиотско решение, внесено от ответника БАН, и като се има предвид влязлото в сила предходно решение на ВКС, с което е осъден Институтът за български език заради това, че през периода 1992-1997 г. не ме е атестирал, излиза, че аз, един и същ човек, мога през периода 1995-1997 г. да бъда считан ЕДНОВРЕМЕННО за атестиран и неатестиран! Поради тази причина както и поради обстоятелството, че исковият период по настоящото дело, по което претендирам, че не съм атестиран, е 1997-2000 г., съдът следва да не зачита внесеното от ответника БАН решение, в което е вписано криминалното твърдение, че аз съм бил атестиран през 1995 и 2000 г.!
Няма доказателство с официален административен характер, внесено по настоящото дело от ответниците, което да показва, че аз съм атестиран през исковия период по настоящото дело (и за съответен период преди него, който да попада в петгодишния срок по чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ) – и/или че съм бил уведомен за инициирането на процедура за атестиране през същия период. Следователно ясно е налице необорване на презумпцията за вина на ответника Институт за български език, поради което следва да бъде ангажирана неговата отговорност за щетите, нанесени ми от неговото противоправно поведение, състоящо се в бездействие.
Що се отнася до ответника БАН, неговото противоправно поведение се състои в неизграждането, неприемането и непубликуването на критерии и методика за атестиране на учените в БАН по чл. 58 от Устава на БАН. Ответникът не внесе копие от влязъл в сила нормативен акт, от който да е видно, че са налице надлежно публикувани – съобразно с чл. 5, ал 5 от Конституцията, критерии и методика за атестиране на учените в БАН. Следователно е налице необорване на презумпцията за вина на ответника БАН, поради което следва да бъде ангажирана неговата отговорност за щетите, нанесени ми в следствие на неговото противоправно поведение.
На последното заседание по делото на 27.11.2009 г. след мое искане да бъде представен нормативен акт, посочващ “критериите и методиката” по чл. 58 от Устава на БАН, ответникът БАН се опита да внесе като доказателство по делото няколко хвърчащи листа, наречени “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН, които уж били приети на заседание на ОС на БАН през месец март 1999 г. Делото в момента е за решаване на втора инстанция и аз нямам възможност да проверя дали тези уж приети през 1999 г. “критерии и методика” не са били внесени като доказателство от страна на ответника БАН в някое от многото предишни заседания в седемгодишния ход на делото. Нито мога да проверя дали ответникът не се позовава някъде на тези мними, неистински “критерии и методика”.
Във връзка с това се налага да представя съображенията си относно чл. 58 от Устава на БАН и основните възможни положения за съществуване на “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН. Тъй като въпросът за наличието в правното пространство или не на “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН не беше решен в хода на делото, следва логически да се прецени и какви са следствията от съществуването или не на тези критерии и методика.
Основните възможни варианти са три. При първия са налице редовно приети и публикувани (в даден брой на Държавен вестник сред влизането в сила на Устава на БАН през 1992 г.) критерии и методика по чл. 58 от Устава на БАН. Тъй като разпоредбата на чл. 58 от Устава на БАН е пределно ясна и гласи, че
Дейността на учените в БАН се оценява периодично по критерии и методика, утвърдени от Общото събрание на академията, допълнени съобразно научната област от научния съвет на постоянното научно звено по процедура, определена в правилника по чл. 36, т. 1 от този Устав, ако се приеме, че аз съм бил атестиран през исковия период (1997-2000 г.), тогава не само трябва да фигурира документация по атестирането ми, но в нея трябва да фигурира и документ, в който да е посочено КОИ СА ТЕЗИ КОНКРЕТНИ КРИТЕРИИ ЗА АТЕСТИРАНЕ и да е описано на кой от тези критерии моята работа отговаря и на кой евентуално не отговаря! При изпълнението на тези условия атестацията ми би могла да се счита за осъществена – и осъществена законно. Разбира се, такъв документ – за моя атестация, не съществува! Той не съществува нито по делото, нито в обективния свят. Затова само по тази причина – неизпълнението на изискването на чл. 58 от Устава на БАН работата ми да бъде оценена по критериите и методиката, приети от ОС на БАН, и при едновременното наличие на доказателство, че са налице такива законно издадени критерии още непосредствено около 1992 г., следва по делото да се приеме, че аз НЕ СЪМ законно атестиран през исковия период и да бъде осъден ответникът Институт за български език за нарушаване разпоредбата на чл. 58 от Устава на БАН – неприлагане на “критериите методиката”!
При втория вариант се приема, че съществуват “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН, като тези критерии и методика са приети едва през март 1999 г. – т.е. при грубо нарушение между 1992 и началото на 1999 г. на чл. 58 от Устава на БАН, а недълго след март 1999 г. те са надлежно публикувани като нормативен акт. При този принципно възможен вариант възникват следните логически следствия. Тъй като исковият период по делото е средата на 1997 г. до 2000 г., то трябва да бъде осъден ответникът БАН за несъздаване, неиздаване и непубликуване на “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН за периода от началото на исковия период (средата на 1997 г.) до датата на публикуването на “критериите и методиката”, която би следвало да е малко след края на месец март 1999 г. И тъй като по делото липсва документ, в който да са посочени КОНКРЕТНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА АТЕСТИРАНЕ и да е описано на кой от тези критерии моята работа отговаря и на кой евентуално не отговаря, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника Институт за български език за неизпълнение на изискването по чл. 58 от Устава на БАН да бъда атестиран именно на основата на “критериите и методиката” по чл. 58 от Устава на БАН след март 1999 г., като отговорността му за неатестирането му през периода средата на 1997 г. до март 1999 г. следва да бъде ангажирана на общо основание – че не е осъществил атестация на работата ми!
При третия вариант, който очевидно е истинният, изобщо не са налице “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН! И тоза факт е валиден както през периода от създаването на Устава на БАН през 1992 г. до март 1999 г., така и за периода след март 1999 г., тъй като, ако наистина съществуват приети през март 1999 г. от ОС на БАН “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН, те не са в сила, не са валидни и не съществуват в правното пространство: по много простата причина, че не са публикувани! Нормативните актове се публикуват: чл. 5, ал. 5 от Конституцията! При този трети вариант следва да бъде ангажирана отговорността на ответника БАН за целия исков период, а отговорността на ответника Институт за български език следва да бъде ангажирана за това, че не е осъществил атестация – и не се е опитал да осъществи атестация. Ако той се беше опитал да осъществи атестация, трябваше да впише в документите по атестацията, че не е в състояние да изпълни изискването на чл. 58 от Устава на БАН поради липсата на създадени, издадени от ОС на БАН и публикувани “критерии и методика”!

За Министерския съвет и погазването от негова страна на закона чрез неиздаването на правилник по чл. 42, ал. 2 на ЗНСНЗ!
Така наричащият се Министерски съвет – една група безхаберници, инсталирани на постовете си от още по-големи безхаберници от всякакви цветове, наричащи се електорат, не благоволява вече осемнадесет години да изпълни вменено му със законов текст задължение (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ) да издаде правилник за реда и начина на атестирането!?! До 1991 г. имаше такъв правилник, наречен Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование. Той беше отменен, а до този момент нов не е издаван! Разбира се, липсата на този правилник не освобождава отговорност нито ответника Института за български език за неатестирането на научноизследователската ми дейност, нито ответника БАН за неиздаването и непубликуването на “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН! В такива ситуации влиза в действие фундаменталният текст на чл. 4 ГПК (валиден до март 2008 г.): "Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта."

Уважаеми съдии,
Настоящият документ ще бъде публикуван в Интернет – в блога ми за съдебната система (вж. даден по-горе линк), незабавно след депозирането му в Софийския градски съд. Той ще бъде представен и на председателя на СГС с молба специално да бъде наблюдавано настоящото дело поради неговата значимост – във връзка с факта, че е налице изключително грубо неизпълнение на задължения на две основни държавни организации – БАН и Министерския съвет (втората е посочена за ответник в исковата молба по това дело), изрично вменени им с текстове в нормативни актове!
Приложения: две копия от този документ за ответниците.

София, 04.12.2009 г., Подпис:

ПОРЕДНО БЕЗУМИЕ! ЗАГОВОРЪТ ВЪВ ВЪРХОВНИЯ СЪД ЗА ОНЕВИНЯВАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРОДЪЛЖАВА!

2009-10-26T10:50:00.012+02:00

Документ с вх. № ВКС 9334/26.10.2009 г.

До: г-н Председателя на Върховния касационен съд

Във връзка с: предстоящо за гледане гр.д. на ВКС, ГО, образувано по жалба на Кр. Кабакчиев с вх. № САС 5308/02.07.2009, срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, гр.д. ВКС, IV гр.отд. № 1564/2009

ЗАЯВЛЕНИЕ – С ИСКАНЕ НА ОТВОДИ

от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото

Правно основание: чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК; чл. 22, ал. 2 от ГПК; чл. 23, ал. 1 и 2 от ГПК

Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд,

НАЛИЦЕ Е ВЕЧЕ АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ В ОГЛАВЯВАНИЯ ОТ ВАС ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД Е НАЛИЦЕ ЗАГОВОР ЗА ОНЕВИНЯВАНЕ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЕЗОБРАЗНО ПРОТИВОЗАКОННО БЕЗДЕЙСТВИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНО СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ!

НАЛИЦЕ Е РЕАЛНА СЪВКУПНОСТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА РАЗЛИЧНИ СЪСТАВИ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, ИМАЩИ ФУНКЦИОНАЛНА ВРЪЗКА ПОМЕЖДУ СИ (УСЛОЖНЕНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ), КОИТО НЕПРЕКЪСНАТО ИЗДАВАТ СЪДЕБНИ АКТОВЕ, В КОИТО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГРУБО ПОГАЗВАТ ЗАКОНА И КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН ЛИЧНО, ПРЯКО И НЕПОСРЕДСТВЕНО МИ НАНАСЯТ ЩЕТИ: МАТЕРИАЛНИ И МОРАЛНИ!

На 03.06.2009 г. депозирах до Вас искане с вх. № ВКС 5037/03.06.2009 за отвод на голяма група касационни съдии, които издадоха серия изключително грубо противозаконни решения срещу мен! Сезиран бяхте за това, че състав на Върховния касационен съд издаде едно изумително по своето противозаконно съдържание определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008! Вие, който претендирате да сте висококомпетентен юрист, притежавате научното звание професор по право, а оттам сте длъжен и перфектно да познавате академичното законодателство, не благоволихте да посочите и да признаете факта, че това определение е грубо противозаконно! Вместо незабавно да предприемете енергични и безкомпромисни действия срещу прецизно посочените Ви противозаконни деяния, Вие заявихте в отговора си до мен с изх. № 292/11. 06.2009, че това били “неподкрепени с данни съмнения” и че нямало основание за отвод по чл. 22 ГПК! Същевременно абсолютно безспорните данни за извършено престъпление не благоволихте да изпратите в прокуратурата!

Днес е налице АБСОЛЮТНО ДОКАЗАТЕЛСТВО за това, че определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008 е ПОВЕЧЕ ОТ ФЛАГРАНТНО ПРОТИВОЗАКОННО!

Издадено е друго определение, № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. – което е още по-потресаващо противозаконно и което ИЗЦЯЛО ПРОТИВОРЕЧИ на определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008!

В две дела с идентичен казус, при който е съден Министерският съвет заради това, че седемнадесет години не благоволява да издаде правилник за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ, и така близо две десетилетия грубо и нагло не изпълнява безусловно вменено му чрез законов текст (чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ) задължение, по едното дело състав на Върховния касационен съд отхвърля жалбата ми на основание на това, че Правилникът за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ се бил изпълнявал от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ – теза, за която няма никакъв начин, по който да бъде вярна! А днес е налице друг противоправен съдебен акт на Върховния касационен съд, при който друг състав отхвърля моя жалба по същия казус на съвсем различно основание! Основанието е вече, че, видите ли, дейността на Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не била съставлявала административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ! И каква е дейността на Министерския съвет при приемане на нормативни актове, ако не е административна?

За така наричащите се върховни съдии, позволили си да издадат определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. и да впишат в него, че нормотворческата дейност на Министерския съвет не е административна, може да се каже, че или юридическият им капацитет е ужасяващо нищожен, или че е налице деяние, което е в компетенциите на прокуратурата! Определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. изключително грубо противоречи на практиката на българските съдилища! Така – според решение № 9087 от 07.07.2009 г. на Върховния административен съд, Трето отд. по адм. дело № 9616/2008:

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Административната дейност в теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми според предметното си съдържание като НОРМОТВОРЧЕСКА, оперативно-разпоредителна по издаване на индивидуални административни актове, правозащитна, която от своя страна се свързва с разрешаване на спорове по функциониране на администрацията или налагане на санкции за неизпълнение, нарушение на административни задължения ... [подч. от мен, К.К.]

С други думи, като се съпостави с по-горния текст, за определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. може да се каже, че представлява: гавра с Конституцията, с правосъдието, с основните постулати в правото, с българската съдебна практика и с фундаменталните норми за поведение на един съд в правова държава! По конституция Република България е правова държава!

Същевременно се вижда, че, след отправеното от мен предупреждение да не се извършва ново престъпление, гореупоменатият състав на ВКС точно е схванал сериозността на заявлението ми, че ще потърся сметка за грубото противозаконното определение № 96/ 04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008! И същевременно е преценил, че е необходимо отново и непременно да бъде продължен всеобхватният заговор във Върховния касационен съд, състоящ се в това, за трети път да бъде оневинен Министерският съвет за седемнадесетгодишното му грубо противоправно бездействие, състоящо се в неизпълнение на вменено му със закон задължение!

И така днес, освен две безобразни по своята изключително груба противозаконност определения, нарушаващи различни разпоредби на Конституцията и Закона за съдебната власт, е налице и изключително грубо нарушение на чл. 124 от Конституцията на Република България, който гласи:

Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Ясно е, че ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ИЗОБЩО НЕ ОСЪЩЕСТВЯВА КАКЪВТО И ДА БИЛО НАДЗОР за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата! Дори неговите собствени съдебни актове флагрантно си противоречат!

Разбира се, че тепърва предстои тези невероятни случаи на погазване на закона от страна на българския Върховен съд да бъдат атакувани от мен по съответния начин пред различни инстанции в България и в Европейския съюз, включително Европейската комисия и Европейския парламент, както и да бъдат изложени пред цялата българска и световна общественост!

Петитум.

Първо, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07. 2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен акт – решение № 2791/05, издадено на 03.04.2006 г. от ВКС, IV гр.отд. по гр.д. 2312/2004, според което през периода 1995-2000 г. моята научноизследователска дейност в БАН била атестирана. Налице е предходно влязло в сила решение № 211/05 от 23.06.2005 г. по гр.д. 2630/2003 на ВКС, IV гр. отд., според което моята научноизследователска дейност в БАН не е атестирана през периода 1992-1997 г. и по тази причина е осъден институт при БАН! Няма как научноизследователската дейност в БАН на един и същ човек да е едновременно неатестирана и атестирана през периода 1995-1997 г.!
Второ, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова!
Тези пет лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 78/05.04.2007 г., с което по един грубо незаконен начин беше отказано правосъдие по моя молба за отмяна (с вх. № ВКС 13330/20.04.2006 г.) на противозаконното решение № 2791/05, издадено на 03.04.2006 г. от ВКС, IV гр.отд. по гр.д. 2312/2004! Издадено беше определение за прекратяване на делото на базата на едно изключително нагло по своята неистинност твърдение, че не съм изпълнил разпореждане на съда! Всъщност, от документацията по делото се вижда, че, от една страна, аз съм изпълнил разпореждането на съда (с цел улесняване на производството), а, от друга страна, съдът нямаше право да предявява това разпореждане!
Трето, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008, което се базира на повече от умопомрачителното по своята противоправност твърдение, че правилникът за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ се бил изпълнявал от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ!
Четвърто, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02. 07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд., което се базира на умопомрачителното по своята противоправност твърдение, че дейността на Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не била съставлявала административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ!
Пето, в случай че не бъде осъществен самоотвод от страна на гореупоменатите лица на основание чл. 22 от ал. 1, т. 6 от ГПК, да бъде приложен чл. 23, ал. 1 и да бъде НАЛОЖЕН отвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02. 07.2009 срещу решение № 551/01. 06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на вече изброените съдии Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева, Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова, Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева, Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова – по подробно изложените вече съображения!

Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд,

Беззаконията, осъществявани от състави от Върховния касационен съд, вече са абсолютно нетърпими! И те са част от причините, поради които тази “държава” е определяна от органите на Европейския съюз като член на общността с изключително драстично корумпирана и некадърна съдебна система! Вижда се, че оглавяваният от Вас така наричащ се Върховен касационен съд в лицето на цели четиринадесет съдии, действа не като безпристрастна съдебна институция, а, погазвайки Конституцията, напълно откровено и нагло работи като АДВОКАТ НА ДЪРЖАВАТА!

Затова, поради конклудентен отказ на членове на Върховния касационен съд да осъществяват законно правораздаване – точно и еднакво прилагане на законите, намирам, че ВИЕ ЛИЧНО следва да СЕЗИРАТЕ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ за възбуждане на дисциплинарни производства по отстраняване от длъжност на посочените съдии. На второ място, да направите в медийното пространство официални публични изявления за актовете на въпросните съдии и категорично да се разграничите от тях! А в качеството си на професор по наказателно право да заявите пред академичната общност дали на студентите в университета ще преподавате като правилна противоречивата и престъпна практика, осъществявана от състави на ВКС!

Длъжен сте да понесете отговорността като председател на Върховния касационен съд – и евентуално да си подадете оставката!

26 октомври 2009 г., София, С почит: (подпис)

Заявление до г-жа Министъра на правосъдието

2009-10-09T10:59:00.002+03:00

Заявление с вх. № 94-КК-200/09.10.2009

До: Министъра на правосъдието на Република България г-жа Маргарита Попова

ЗАЯВЛЕНИЕ

от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н.

Уважаема госпожо Попова,
Във връзка с текущите събития около така наречения Висш съдебен съвет и виждайки за пръв път от много дълги години във Ваше лице човек, който има желание за борба с корупцията и некадърността в съдебната система (в която работи и едно малцинство достойни и компетентни магистрати), си позволявам да обърна вниманието Ви на позицията си, че в мнозинството си ВСС представлява една групировка, чието предназначение е да прикрива драстичната корупция и широкообхватната некадърност в съдебната система!
Това са мои думи – на световноизвестен специалист по семантика (а, както е известно, правото е преди всичко семантика), който не просто разсъждава, а има огромна серия абсолютно безспорни факти за престъпления и безобразия, систематично извършвани в съдебната система, от които лично е потърпевш!
Настоящото заявление е само акт на предоставяне на информация от моя страна. Ще бъда благодарен, ако от Вас лично или от съответни отговорни лица в Министерството на правосъдието бъде направена проверка на фактите и събитията, изложени в моя Интернет сайт – http://kkabakciev.blogspot.com/ (прилагам копие от главната страница), особено като се започне с мое отдавнашно заявление до ВСС, в което ги информирах за извършени безспорни престъпления от страна на Върховния касационен съд, състоящи се в грубо изопачаване на факти, създаване на “нормативни клаузи”, оневиняване на Министерския съвет, Българската академия на науките и председателя на БАН и извършени противоправни действия и бездействия, включително прекратяване (от страна на петчленен състав) на дело без правно основание, при грубо погазване на правата ми и при посочване на неистината, че имало неизпълнение от моя страна на искане на съда: http://kkabakciev.blogspot.com/2007/11/blog-post.html! Искането беше неправомерно, аз го изпълних с цел пестене на съдебно време, а така наричащите се върховни съдии си позволиха да запишат в съдебния акт, че аз не съм го изпълнил!?!
Изразявам готовност подробно да запозная съответни държавни органи с фактите на престъпления и некадърност в съда, от които съм потърпевш!

09.10.2009 г. (подпис)

ДВА ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА БОРИСОВ

2009-09-23T10:04:00.002+03:00

До: г-н Министър председателя на Република България г-н Бойко Борисов

ЗАЯВЛЕНИЕ

от: Красимир Янков Кабакчиев

Уважаеми господин Премиер,

Работих 17 години в БАН – от 1988 до 2002 г., където през целия период бях подложен на престъпно отношение, изразяващо се в умишлено неатестиране на научноизследователската ми дейност. Заради това криминално деяние съответен институт (Институт за български език) е осъден да заплати нанесените ми в продължение на десет години щети от имуществен и неимуществен характер. За следващи периоди се водят други дела.
Проблемът е и този, че атестирането на научните работници – такъв е терминът за "учени" в Закона за степени и научните звания (ЗНСНЗ) следва да се извършва съобразно с правилник за реда и начина на атестирането, издаден от Министерския съвет (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ). Такъв правилник, с наименование Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование, съществуваше дълги години, но по неизвестни причини беше отменен през 1991 г. След това, вече 18 години Министерският съвет изключително грубо нарушава закона, като не издава такъв правилник!?! Първоначално аз водех дела за неатестиране само срещу Института за български език, като мислех, че един ден Министерският съвет ще изпълни закона. Накрая бях принуден да заведа дела и срещу Министерския съвет за това негово противоправно поведение. Днес ще се проведе поредното заседание по едно от делата – гр.д. № 10037/06, Софийски районен съд, ГК, 41 състав (Кабакчиев vs. МС).

Уважаеми господин Борисов,
Във връзка с Вашето назначаване за премиер и с надеждите, които Вашето правителство дава, че в тази държава най-накрая може би ще започне да се уважава и спазва Законът, моля да ми отговорите на следните въпроси:
(1) Дали поддържате позицията на предишното правителство по това дело, изразено в различни подадени по него становища от страна на представителите на МС?
(2) Дали най-после Министерският съвет ще направи необходимото, за да изпълни задължението си (неизпълнено от всички досегашни правителства от 1991 г. до днешния ден) да издаде правилник за реда и начините на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ?
Благодаря предварително за Вашата реакция.

23.09.2009 г., София (Подпис)

СТАВА ИНТЕРЕСНО! СЪД СРЕЩУ СЪДА! ИСКАНЕ ДА ИЗТЪЛКУВАТ СОБСТВЕНОТО СИ БЕЗУМНО РЕШЕНИЕ!

2009-09-16T09:42:00.003+03:00

Дами и господа,

Едва ли е нужно тук и сега да правя встъпление относно това, какво мислят в момента в Европейския съюз за българската съдебна система. Или какво ЗНАЯТ българските граждани за нея.
Българските граждани ЗНАЯТ, че тя е невероятно порочна! Европейският съюз също ЗНАЕ.
След като в блога тук вече показах множество конкретни аспекти на порочността на съдебната система (най-вече съда), сега имам удоволствието да представя едно искане за тълкувателно решение, което внесох днес.
Мога да нарека това СЪД СРЕЩУ СЪДА!
СТАВА МНОГО ИНТЕРЕСНО!
На Софийския апелативен съд, издал невероятното по своето безумие решение, според което Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) бил изпълнявал ролята на несъществуващия, НЕИЗДАДЕН 18 години от Министерския съвет в епохално нарушение на закона (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ) правилник за реда и начина на атестирането, ще му се наложи да изтълкува собственото си решение - потресаващо по своето безумие, и да даде подробно обяснение на неговата "логика"!
Автор на текста на заявлението за тълкувателно решение е Петър Дошков, едновременно специалист по теоретично езикознание (генеративен синтаксис) и юрист (с две висши образования), доктор на Петербургския университет. Поднасям официално моите сърдечни благодарности за помощта му!
Следва текстът на заявлението.

Кабакчиев

* * * * *

Документ с вх. № 7081/16.09.2009 г. на Софийския апелативен съд

До: Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

ЗАЯВЛЕНИЕ за тълкуване на съдебно решение № 44/02 април 2008 г. по гр.д. 2094/2007 г. на САС, Гражд. отд., 4 състав

от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., въззивник по делото
Правно основание: чл. 251 ГПК

Уважаеми Съдии,
Гореупоменатото решение се нуждае от тълкуване, тъй като е неясно. Нужда от тълкуване възниква, когато трябва да бъдат приложени правните последици на решението. Съдебните решения трябва да са разумни.
Първа неяснота, Четвърти състав на САС пише в решението, че Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (съкратено ЗНСНЗ – действуващ) замества Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование.
Възможно ли е въобще това? Неясно е как предметът на закона, който урежда обществени отношения, изключващи атестирането, в същото време ги урежда. Чл. 1, ал. 1 ЗНСНЗ е изричен: законът урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката.
Втора неяснота, законодатателят изрично е посочил в ал. 2 от чл. 42 на ЗНСНЗ, че за реда и начина на периодичното атестиране (което е най-рядко на всеки пет години) на научните работници по чл. 42, ал. 1 от ЗНСНЗ трябва да има отделен, специален правилник. Означава ли, че чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ е мъртвороден и въпросното решение на САС констатира смъртта?
Трета неяснота, чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ вменява на Министерския съвет задължението да издаде правилник за реда и начина на атестиране. Не е издаден досега вече 18 години, като действалият преди, до 1991 г., с наименование “Правилник за атестирането на научните работници и специалисти с висше образование”, е отменен. Означава ли това, че след решението на САС публичното задължение на Министерския съвет да издаде правилник за реда и начините на атестиране на основание чл. 42, ал. 2 на ЗНСНЗ отпада?
Четвърта неяснота. Член 42 от ЗНСНЗ (действуващ) се състои от две алинеи, които са в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно с чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове в допълнителните разпоредби се включват правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Да се разбира ли вече, че съдебен акт е в състояние да включва, респективно да изключва, странични норми в предмет на акт, който до момента на съдебното решение на САС ги е изключвал?
Пета неяснота. Член 46 от ЗНСНЗ гласи, че за прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет. Този правилник е налице. Систематичното място на чл. 46 е в Заключителните разпоредби на ЗНСНЗ (и не е в Допълнителните). Щом като Съдът приема, че Правилникът по чл. 46, наречен ППЗНСНЗ, е с ролята на Правилник за атестирането (в допълнителните разпоредби на ЗНСНЗ), означава ли това, че съдебен акт е в състояние да заличи разликата между заключителни и допълнителни разпоредби, дефинирани съгласно Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове?
Прилагам: препис от заявлението за тълкуване на ответника.

16.09.2009 г., София (подпис)

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (4)

2009-09-08T08:53:00.002+03:00

Документ с вх. № 6066/28.07.2009 г. на Софийския апелативен съд

До: г-н Председателя на Софийския апелативен съд, по гр.д. № 716/09 и във вр. с гр.д. № 731/07 – и двете на САС, ГК, Седми състав

ЗАЯВЛЕНИЕ – с искане за отвод
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото

Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Неотдавна се обърнах към Вас с искане за отвод на трима съдии от САС, ГК, Четвърти състав, издали три решения, а именно по гр.д. № 2094/2007 г., по гр.д. № 2098/2007 г., и по гр.д. № 244/2009, които са флагрантно противозаконни, а тези съдии трябваше да гледат друго мое дело. Отводът беше осъществен. Благодаря Ви за съдействието!
За съжаление се налага отново да отправя искания за Ваша намеса – правя го в три отделни заявления с днешна дата (28.07.2009 г.).
С решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, 7 с-в по гр.д. № 731/2007 г., в което участват съдиите Зоя Атанасова (председател), Албена Александрова и Димитър Димитров (докладчик), е обявено за законно моето уволнение от Института за български език при БАН. Решението е не само епохално по своята противозаконност, но и ирационално! Обявено за законно е уволнение, в което изобщо не е записано какво дисциплинарно нарушение съм извършил, нито е посочен нормативен текст, въз основа на който съм уволнен!
Този случай е представен на вниманието на целия свят в блога ми, посветен на съдебната система:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008/11/blog-post_6675.html
Той показва не само какво “правосъдие” се осъществява в РБ (която по Конституция е правова държава), но и една от множеството причини, поради които органите на Европейския съюз характеризират с основание българската съдебна система като некадърна и корумпирана!
Накратко фактите – във връзка с искане за отвод.
На 25.05.2009 г. се проведе първото заседание по гр.д. № 716/09, на Седми състав, САС, ГК, което е по мой иск срещу Института за български език – издал решението за уволнението ми (днес признато по един противозаконен и профански начин за законно). След мое запитване до съдийския състав дали в него не участва лице, което да е било член на съдебния състав, издал изключително грубото по своята противозаконност решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г., се оказа, че такъв е съдията Димитров. Поисках от Димитров отвод! Обосновах го с участието му в противозаконно решение по дело срещу същия ответник. Между тримата съдии бе проведено кратко съвещание, след което искането ми за отвод беше обявено за неоснователно – от страна на самия Димитров, и без каквато и да било аргументация! С други думи, Димитров извърши грубо нарушение на чл. 22, ал. (2) от ГПК, чийто текст гласи Съдията е длъжен сам да се отстрани [...] когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата! А ал. 1, т. 6 на ГПК гласи: Не може да участва като съдия по делото лице […] относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Поведението на съдията Димитров доказва следното: той или не познава новия Гражданския процесуален кодекс, заспивайки на отменения ГПК, или е толкова небезпристрастен, че – и в двата случая – неговото участие в мое дело срещу ответника Института за български език е абсолютно неприемливо! В този смисъл и поведението на другите двама съдии, участващи в гр.д. № 716/09, на Седми състав, САС, ГК, е неправомерно, тъй като те допуснаха осъществяването на описаното закононарушение.
ИЗРАЗЯВАМ КАТЕГОРИЧНОТО СИ НЕСЪГЛАСИЕ СЪДИЯТА ДИМИТЪР ДИМИТРОВ ДА ПРОДЪЛЖИ ДА УЧАСТВА в гр.д. № 716/09!
И ако неговият отвод не бъде осъществен, ще бъда принуден да предприема мерки в рамките на закона за защита на накърнените си права. Недопустимо е да участва в решаване на мое дело съдия, който не различава препращаща норма от бланкетна норма; не схваща, че трудовият договор е комутативен, а не алеаторен; не е в състояние за случая да разграничи виновно нарушаване на трудови задължения, каквото в казуса ми не е налице, от административна процедура по атестиране!
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган!
Страшното е поне в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от: друг закон; колективния трудов договор (КТД); правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР); трудов договор; длъжностна характеристика. Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого – и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е неоснователно и престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.

Петитум. Моля:
(1) Да бъде направен анализ на грубото противоправно поведение на съдията Димитров, който, след като е участвал в епохално противозаконно решение, си позволява, неприемайки отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 на ГПК, да не обяви обстоятелствата, пораждащи съмнение в неговото безпристрас-тие – с което грубо е нарушен чл. 22, ал. 2 от ГПК!
(2) Да бъде наложен отвод на съдията Димитров по гр.д. № 716/09, на САС, ГК, Седми състав!
(3) След анализ както на решението по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав и констатиране на неговата изключителна противозаконност, така и на поведението на съдията Димитър Димитров по гр.д. № 716/ 09 на САС, ГК, Седми състав да бъде предложено на ВСС да възбуди дисциплинарно производство с цел освобождаването на съдията Димитров от съдийска длъжност!

Приложения:
1. Решение от 30.06.2003 г. на СРС, ТСК, 68 състав, по гр.д. № 4752/2002.
2. Решение от 15.06.2005 г. на СГС, ГК, II “Г” ГО , по гр.д. № 4447/2003.
3. Решение № 143/14.08.2008 г. на САС, ГК, Седми състав, по гр.д. № 731/2007.

28.07.2009 г., София, С почит: (подпис)

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (3)

2009-09-08T08:44:00.002+03:00

Документ с вх. № 6065/28.07.2009 г. на Софийския апелативен съд

До: г-н Председателя на Софийския апелативен съд, по гр.д. № 709/2009 на САС, ГК, Четвърти състав, прехвърлено на САС, ГК, Седми състав, насрочено за 19.10.2009 г., и във вр. с гр.д. № 716/2009 и № 731/07 (и двете на САС, ГК, Седми състав)

ЗАЯВЛЕНИЕ – с искане за отвод
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото

Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Наскоро се обърнах към Вас с искане за отвод на трима съдии от САС, ГК, Четвърти състав, издали три решения (а именно по гр.д. № 2094/2007 г., по гр.д. № 2098/2007 г., и по гр.д. № 244/2009, които са флагрантно противозаконни, а тези съдии трябваше да гледат друго мое дело. Отводът беше осъществен. Благодаря Ви за съдействието!
За съжаление се налага отново да отправя искания за Ваша намеса – правя го в три отделни заявления.
Току-що получих призовка, в която ми се съобщава, че, след гореупоменатия осъществен отвод на съдебния състав по гр.д. № САС, 4 с-в, 709/2009, което е срещу Института за български език при БАН, делото е насрочено за 19.10.2009 г., като е прехвърлено на Седми състав на САС. В Седми състав на САС са съдиите Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров, издали решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г., с което е обявено за законно моето уволнение от така наричащия се Институт за български език при БАН. Решението е грубо противоправно! Обявено е за законно едно уволнение, в което изобщо не е записано какво дисциплинарно нарушение е извършено, нито е посочен един или друг нормативен текст, въз основа на който е осъществено уволнението! Единственият посочен в заповедта за уволнението нормативен текст е бланкетният чл. 190 от КТ. Съдебният акт, с който малоумното “уволнение” е обявено за законно, е същият, какъвто би била една (въображаема) присъда, с която съм осъден на затвор за убийство, но в присъдата не е посочен убитият, нито кога и как съм го убил! В перфектното първоинстанционно решение по делото за уволнението ми пределно точно и ясно е записано, че в заповедта ми за уволнение “не е посочен законовият текст (т.е. материално-правната норма), установяващ конкретния фактически състав на дисцилинарното нарушение [...] не е отбелязано какво конкретно трудово задължение е нарушил ищецът и в какъв акт (нормативен или индивидуален) е установено то”. И това решение е отменено от два “по-висши” съдебни състава, за които следва да се приеме, че или са тотално пристрастни към другата страна по уволнителния спор, или причината е от друг характер – в компетенциите на прокуратурата.
Този изключително драстичен случай на груба противозаконност и погазване на самите устои на правото и държавността от страна на съд е представен на вниманието на българската общественост и на целия свят в моя Интернет страница, посветена на съдебната система:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008/11/blog-post_6675.html
Решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г. показва какво “правосъдие” се осъществява в тази така наречена държава – и чрез него се вижда една от множеството причини, поради които в органите на Европейския съюз българската съдебна система се определя като некадърна и корумпирана.
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган!
Страшното е поне в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от: друг закон; колективния трудов договор (КТД); правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР); трудов договор; длъжностна характеристика. Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого, и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.

Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Петитум. Моля:
(1) Да не бъдат допускани лицата Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров да гледат делото ми срещу Института за български език при БАН № 716/ 09 (САС, ГК, 4 състав), тъй като са автори на гореупоменатото и подробно анализирано тук по-горе протизозаконно решение по други дела между същите страни. Тук следва да се има предвид и фактът, че лицето Зоя Атанасова е автор и на друг подобен съдебен акт, а именно Решение на САС, ГК, Втори състав, от 10.07.2006 г. по гр.д. № 1663/2005 г. Това решение ирационално тълкува текстове от Закона за научните степени и звания и Правилника за прилагането му! То е отменено като противозаконно (Решение № 1412/07 от 11.01.2008 г. на ВКС, IV гр.отд. по гр.д. № 1489/06)!
(2) Да бъде направен анализ на решението по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав.
(3) След анализа, който ще потвърди фактите по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав, да направите предложение до ВСС за възбуждане на дисциплинарно производство за освобождаване от длъжност на съдиите Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров.
(4) Да ми бъдат предоставени данните от последната редовна атестация на съдиите от САС Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров!
Необходими са ми, за да ги предоставя на обществеността в Интернет. С това искане не нарушавам ничии права, напротив: целта е да предоставя повече права на гражданите, които трябва да знаят какви магистрати решават техните съдби! За сравнение – аз съм доктор на науките, и за данните по моята диплома може винаги и от всеки да се направи справка в Интернет, в страницата на Висшата атестационна комисия, а именно тук:
http://vak.acad.bg:8888/www/index.jsp?p_mode=6
Приложения:
1. Решение от 30.06.2003 г. на СРС, ТСК, 68 състав, по гр.д. № 4752/2002.
2. Решение от 15.06.2005 г. на СГС, ГК, II “Г” ГО , по гр.д. № 4447/2003.
3. Решение № 143/14.08.2008 г. на САС, ГК, Седми състав, по гр.д. № 731/2007.

28.07.2009 г., София, С почит: (подпис)

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (2)

2009-08-26T08:12:00.002+03:00

Документ с вх. № 6033/28.07.2009 г. на Софийския апелативен съд

До: г-н Председателя на Софийския апелативен съд по гр.д. № 244/2009 на САС, ГК, Четвърти състав

ЗАЯВЛЕНИЕ
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото

Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Неотдавна се обърнах към Вас с искане за отвод на трима съдии от САС, ГК, Четвърти състав, издали три решения (а именно по гр.д. № 2094/2007 г., гр.д. № 2098/2007 г., и гр.д. № 244/2009, които са флагрантно противозаконни, а тези съдии трябваше да гледат друго мое дело. Отводът им е осъществен. Благодаря Ви за съдействието!
За съжаление се налага отново да отправя искания за Ваша намеса – правя го в три отделни заявления.
Във връзка с гореупоменатото гр.д. № 244/2009 на същия състав на САС и подадена от мен касационна жалба срещу решението по това дело, току-що получих съобщение, в което към мен са предявени две неправомерни искания!
Първото е да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване в трите хипотези на чл. 280 ГПК. Работата е там, че към касационната си жалба аз съм приложил Изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК (Приложение № 12 към касационната ми жалба – която е с вх. № САС 5308/02.07.2009 г.)!
Второто е да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посоча кой е СЪЩЕСТВЕНИЯТ материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда.
Това не е просто неправомерно искане, това е БЕЗЗАКОНИЕ И БЕЗОБРАЗИЕ! Работата е там, че, както следва да е известно на всеки юрист, какво остава за един апелативен съдия, е налице Решение № 4 на Конституционния съд на РБ от 16 юни 2009 г. по конституционно дело № 4 от 2009 г. Решението е обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 47, 23.06.2009 г., и влязло в сила. Релевантната част от него гласи: “Обявява за противоконституционен чл. 280, ал. 1 в частта относно думата “съществен” от Гражданския процесуален кодекс (изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.).”
Това означава, че съдията от Софийския апелативен съд Веселка Марева не познава законодателството на Република България! И този факт се констатира не за пръв път! В предишното ми заявление до Вас, господин председателю на САС, въпросната дама вече е посочена като автор на решения (№ 39 от 26.03.2008 г. по гр.д. № 2098/2006 на САС, ГО, 4 с-в, № 44 от 02.04.2008 г. по гр.д. № 2094/2006 на САС, ГО, 4 с-в), в които изключително грубо се нарушава законът и се осъществява “нормотворчество”. Обявява се, че два различни нормативни акта са всъщност един (Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания бил изпълнявал ролята на отменения Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование).
Това е нетърпимо и недопустимо положение. Налице е и случай, нагледно демонстриращ причините за отдавна констатираното от органите на Европейския съюз недоверие към българската съдебна система!
Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
По гореизброените причини моля:
(1) Съдът да спре срока за отговор на въпросното искане до:
- Отмяната на издаденото разпореждане в частта му с искането за мотивирано излагане на основанията за допускане на касационното обжалване в трите хипотези на чл. 280 ГПК;
- Отмяна на издаденото разпореждане в частта му с искането да посоча кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
(2) Да предложите на ВСС да осъществи дисциплинарно производство с цел освобождаване от длъжност на съдията Марева за:
- за извършване на непрестижно действие за съдебната система, незачитайки влязлото в сила решение на КС на РБ;
- участвала в състав в постановяване на гореупоменатите нерационални решения на САС, Г.О., 4 с-в.
(3) Да ми бъдат предоставени данните от последната атестация на съдията Веселка Марева. Необходими са ми, за да ги предоставя на обществеността в Интернет. С това искане не нарушавам ничии права, напротив: целта е да предоставя повече права на гражданите, които трябва да знаят какви магистрати решават техните съдби! Аз съм доктор на нуките, и за данните от моята диплома може винаги и от всеки да се направи справка в Интернет, в страницата на Висшата атестационна комисия, а именно тук:

Приложения:
1. Копие от Съобщение от 06.07.2009 г. до Кр. Кабакчиев от САС, Четвърти състав,
2. Копие от Разпореждане от 03.07.2009 г. до Кр. Кабакчиев, издадено от съдията-докладчик по гр.д. № 244/09, САС, ГК, Четвърти състав Веселка Марева.
3. Копие от страници 1, 43 и 48 на “Държавен вестник”, бр. 47 от 23 юни 2009 г., където е публикувано Решение № 4 от 16 юни 2009 г. по конституционно дело № 4 от 2009 г.!
4. Страници 1 и 16 на касационната ми жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 г.
5. Документ, озаглавен Изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – Приложение № 12 към касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 г.
6. Копие от Решение № 39 от 26.03.2008 г. по гр.д. № 2098/2006 на САС, ГО, 4 с-в, където е записано, че Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания бил изпълнявал ролята на отменения Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование!
7. Копие от Решение № 44 от 02.04.2008 г. по гр.д. № 2094/2006 на САС, ГО, 4 с-в, където е записано същото умопомрачително по своята незаконност твърдение (вж. предния абзац)!

28.07.2009 г., София, С почит: (подпис)

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (1)

2009-08-19T10:10:00.002+03:00

Документ с вх. № 6032/28.07.2009 г. на Софийския апелативен съд

До: г-жа Весела Марева, Софийски апелативен съд, ГК, Четвърти състав, съдия-докладчик по гр.д. № 244/2009

ЗАЯВЛЕНИЕ – и с искане за оставка
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н.,
страна по делото

Уважаема госпожо,
Получих от Вас, в качеството Ви на съдия-докладчик по гр.д. № 244/2009 на САС, ГК, Четвърти състав, съобщение във връзка с подадена от мен касационна жалба срещу решението по това дело, в която към мен са предявени две неправомерни искания!
Първото е да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване в трите хипотези на чл. 280 ГПК. Работата е там, че към касационната си жалба аз съм приложил Изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е четири страници и оттук трудно да бъде подминато (Приложение № 12 към касационната ми жалба – която е с вх. № САС 5308/02.07.2009 г. – прилагам го отново тук)!
Второто е да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посоча кой е СЪЩЕСТВЕНИЯТ материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда.
Това не е просто неправомерно искане, това е БЕЗЗАКОНИЕ И БЕЗОБРАЗИЕ! Работата е там, че, както следва да е известно на всеки юрист, какво остава за един апелативен съдия, е налице Решение № 4 на Конституционния съд на РБ, от 16 юни 2009 г. по к.д. № 4 от 2009 г. Решението е обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 47 от 23.06.2009 г. и релевантната част от него гласи: “Обявява за противоконституционен чл. 280, ал. 1 в частта относно думата “съществен” от Гражданския процесуален кодекс (изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.).”, съобщението до мен с неправомерното искане е издадено на 06.07.2009 г. , а разпореждането е издадено на 03.07.2009 г., т.е. и двете след влизането в сила на гореупоменатото решение на Конституционния съд!
Това, госпожо, означава, че Вие, която сте съдия в апелативен съд, не познавате законодателството на Република България! И този факт се констатира не за пръв път! Видно от касационните ми жалби срещу решенията на САС, ГК, Четвърти състав по граждански дела № 2094/2006, № 2098/2006 и № 244/2009, Вие сте автор вече на няколко решения, в които изключително грубо се нарушава законът и се осъществява “нормотворчество”. Обявихте, че два различни нормативни акта са всъщност един (Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания бил изпълнявал ролята на отменения Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование)!?!?
Аз, обикновен гражданин, познавам законодателството на страната, а апелативен съдия не го познава и издава разпореждание, което грубо му противоречи!
Не е ли СРАМ И ПОЗОР аз, гражданинът, да трябва да разяснявам на един апелативен съдия какъв е законът?
Разбира се, според мен, госпожо, вие изобщо не следва да бъдете разглеждана като безпристрастен съдия, а като адвокат на държавата! Това е така, защото за броени месеци Вие успяхте да участвате в издаването на три решения в полза на епохалния нарушител на закона Министерски съвет и да го “оневините”, като първите две от тези Ваши решения се основават на умопомрачителното по своята противозаконност твърдение, че Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания бил изпълнявал ролята на отменения Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование!?!?!
Първо, госпожо, подайте оставка и напуснете съдебната система! Вашето място не е в нея!
Второ, моля да спрете срока за отговор до отмяната на разпореждането си в частта му относно искането да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване в трите хипотези на чл. 280 ГПК!
Трето, с настоящото заявление декларирам, че съм внесъл исканата държавна такса в размер на 30 (тридесет) лв. за разглеждане на касационната ми жалба и прилагам документ за това.
Приложения:
1. Копие от страници 1, 43 и 48 на “Държавен вестник”, бр. 47 от 23 юни 2009 г., където е публикувано Решение № 4 от 16 юни 2009 г. по конституционно дело № 4 от 2009 г.!
2. Документ за внесена държавна такса 30 лв. за касационно обжалване на решението по гр.д. № 244/2009 на САС, ГК, Четвърти състав.
3. Приложение № 12 към касационната ми жалба (която е с вх. № САС 5308/02.07.2009 г.).

28.07.2009 г.
София
С почит:

Отговорът на председателя на ВКС - без коментар (засега)

2009-07-31T21:32:00.004+03:00

ЗАГОВОР ОТ СТРАНА НА СЪДА, ВКЛ. ВКС, ЗА БЛОКИРАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА БЪДЕ ОСЪДЕН!

2009-06-03T14:08:00.005+03:00

Заявление с вх. № 5037/03.06.2009

До: г-н Председателя на Върховния касационен съд!

По Определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008!

И във връзка с гр.дела № № 2094/2007 г., 2098/2007 г. на САС, ГК, 4-ти състав – атакувани решения чрез жалби с вх. № № 3375/10.05.2008, 3376/10.05.2008. (САС)

ЗАЯВЛЕНИЕ – С ИСКАНЕ НА ОТВОД И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ДА НЕ СЕ ИЗВЪРШВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

от: Красимир Янков Кабакчиев, страна по делото

Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд,

Обжалвал съм две решения на САС по граждански дела № 2094/2007 г. и № 2098/2007 г. с касационни жалби (с посочени по-горе входящи номера). В издадено без мое знание и без да бъда уведомен за него определение на ВКС (№ 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008, приложено тук) не е допусната до касационно разглеждане жалбата ми срещу решението на САС, ГК, 4-ти с-в, по гр.д. № 2094/2007 г. (№ 44/02.04.2009 на САС)! За определението научих случайно. То е на мое разположение едва от два дни и мога да кажа, че с него не само
драстично са накърнени правата ми на човек и гражданин – по цяла поредица начини! Извършено е престъпление!

В двете горепосочени решения на САС е вписано твърдение, отнасящо се до Закона за научните степени и научните звания (нататък ЗНСНЗ), Правилника за прилагането му (ППЗНСНЗ) и Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование (ПАНРСВО). Този правилник (ПАНРСВО) е издаден през 1972 г. и е отменен през 1991 г. Нов правилник в изпълнение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ досега, вече близо двадесет години, не е издаван – което представлява изключително грубо противоправно бездействие на Министерския съвет! Четвърти състав на САС в решенията си е изразил мнение (подчертано е, че това е мнение, а не категорично становище) че Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ бил служел за правилник по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Това не е вярно!

Законодотателят изрично е посочил, че за реда и начините на периодичното атестиране (най-рядко на всеки пет години) на научните работници по чл. 42, ал. 1 от ЗНСНЗ трябва да има отделен, специален правилник – и в академичната общност широко е известно, че този правилник е именно ПАНРСВО, който е обнародван в ДВ, 28/1972 г. и беше отменен през 1991 г. (ДВ, бр. № 27/ 1991). Разликата в съдържанието между Правилника за прилагане на ЗНСНЗ и ПАНРСВО е видна от различните им съдържания, а освен това не съществува и никакъв текст в закон или подзаконов акт, влязъл в сила през или след 1991 г., в който евентуално да се посочва, че отмененият през 1991 г. ПАНРСВО се замества от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ – след съответно негово изменение, или от някакъв друг правилник. Твърдението в обратния смисъл издава или изключително грубо непознаване на нормативната уредба, което е напълно недопустимо за всеки съд, какво остава за Върховния касационен съд, или престъпна, корупционна практика!

Изумителното е, че този състав на ВКС в определението си за недопускане на касационната ми жалба срещу решението по гр.д. № 2094/2007 г. на САС е потвърдил изказаното мнение в решението на САС! Това означава, че той не само не познава законовата и подзаконовата уредба на страната! Нещо повече, той драстично излиза извън компетентността си, като не само “създава нормативна клауза”, която не съществува, но и, така да се каже, спазва тази клауза! Същевременно вписването на неверни обстоятелства в официален документ, представлява престъпление (НК, чл. 311, ал. 1)!

В чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ изрично е посочено, че ЗНСНЗ урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката. С други думи, по аргумент за обратното ЗНСНЗ не урежда реда и начините на атестирането.

Чл. 42. ЗНСНЗ се състои от две алинеи. Според (1) Научните работници подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години. Според (2) Редът и начинът на атестирането се определят с правилник, утвърден от Министерския съвет. Двете алинеи са в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА) в допълнителните разпоредби се включват правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Ergo, редът и начинът на атестирането не са в предмета на чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ, който цитирам по-горе.

Чл. 46 ЗНСНЗ (За прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет) е в Заключителните разпоредби на ЗНСНЗ (и не е в Допълнителните). Съгласно чл. 35, ал. 3 от Указ 883 за прилагане на ЗНА в заключителните разпоредби (а не в Допълнителните) се посочва органът, на който се възлага издаването на нормативен акт по неговото прилагане. Чл. 46 от ЗНСНЗ гласи, че за прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет. Следователно ППЗНСНЗ не се отнася до Допълнителните разпоредби, които съдържат чл. 42, който не е в предмета на ЗНСНЗ, понеже е страничен на чл. 1 ЗНСНЗ.

Допълнителните разпоредби не са Заключителните, следователно систематичното място на чл. 42 в Допълнителните разпоредби на ЗНСНЗ го изключва от Заключителните разпоредби. Обратно – щом чл. 46 е в Заключителните разпоредби, не е в Допълнителните, следователно чл. 46 не е еднакъв с чл. 42 ЗНСНЗ.

Съдът е нарушил закона, като е вписал в решението си невъзможното, а именно че ППЗНСНЗ по същество е Правилник за реда и атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Подобно твърдение е измамливо и престъпно. ППЗНСНЗ не играе двойна роля – хем да е правилник по прилагане на ЗНСНЗ в неговата цялост, хем да е Правилник за реда и атестирането, който не е в предмета на ЗНСНЗ. В същото време е налице и съществено процесуално нарушение на чл. 5 ГПК, според който всеки съд разглежда и решава делата според точния смисъл на законите. Чл. 90 от Преходните и заключителните разпоредби на ППЗНСНЗ е изричен, че този правилник се издава въз основа на чл. 46 от ЗНСНЗ, не въз основа на чл .42 от същия закон.

Проблемът е и този, че Върховният касационен съд в свой петчленен състав вече извърши престъпление срещу личността ми, като прекрати образувано дело по подадена от мен жалба срещу влязло в сила решение на тричленен състав на ВКС. Издадено беше определение за прекратяване на делото на базата на едно изключително нагло по своята неистинност твърдение, че не съм изпълнил разпореждане на съда! Всъщност, от документацията по делото се вижда, че, от една страна, аз съм изпълнил разпореждането на съда (с цел улесняване на производството), а, от друга, всъщност съдът няма право да предявява подобно разпореждане! По случая, господин Председател на Върховния касационен съд, аз сезирах както Вашия предшественик, така и Висшия съдебен съвет, но те не благоволиха дори да си мръднат пръста за анализ на случая и въвеждане на законност. След този изключително нагъл отказ от правосъдие и бездействие на две основни контролни инстанции, от моя страна са предприети следните действия. Сезирани са международни организации, включително “Трансперънси интърнешънъл” и Съдът по правата на човека в Страсбург! Описал съм съдебното безобразие и в Интернет, то е на разположение на българската и световната общественост (“Заявление с искане за проверка на два случая на груба корупционна практика и за дисциплинарно производство срещу съдии от ВКС”):
http://kkabakciev.blogspot.com/2007/11/blog-post.html

След това невероятно противозаконно и нагло прекратяване на дело, днес отново е налице подобен изключително нагъл отказ от правосъдие! Следва тук да повторя и значимото обстоятелство, че в двата описани дотук случая ответник по делата и неизправна страна е Министерският съвет, един от основните органи на държавата, като основание за делото е едно дългогодишно неизпълнение на негово задължение, вменено му изрично чрез законов текст (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ)! С цел пределно точно вникване в проблема ще повторя фактите. През 1991 г. е отменен Правилникът за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование, визиран в чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ. Актът на отмяната е обнародван в ДВ, бр. № 27/1991 г., стр. 6, т. 34, колона 1, най-долу. До този момент, вече 18 години след отменянето на този правилник, нито е създаден нов, нито съществува (и не е издавана) някаква законова разпоредба, според която Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ да замества Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование!

Във връзка с всичко това, господин Председател на ВКС, моля:

1. Членовете на ВКС да бъдат предупредени да не извършват нови престъпления срещу личността ми, включително и особено по предстоящата за разглеждане моя жалба срещу решението на САС по гр.д. № 2098/2007 г.! Ако това мое искане не бъде изпълнено и продължат да бъдат извършвани престъпления срещу мен от страна на ВКС, ще бъдат предприети редица действия в рамките на закона, включително драстични, за защита на погазените ми права на човек и гражданин! Част от тези действия ще се състоят в представяне в Интернет на цялата информация по случая и подробно уведомяване на цялата общественост и цялата световна общност за изумителните безобразия, беззакония и престъпления на Върховния касационен съд и изобщо на българската съдебна система, която и без това е подложена на унищожителна критика от страна на Европейския съюз заради нейната корумпираност и некадърност!
2. Да се има предвид, че на основание чл. 22 от ГПК и по-специално ал. 1, т. 6 с това заявление изразявам несъгласие съдиите, подписали със съгласие определението за недопускане до касационно разглеждане на жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. № 2094/2007 г. да бъдат определяни за членове на състава на ВКС, който ще разглежда жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. № 2098/2007. Имената на подписалите определението са:

Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева

На същото основание изразявам също така несъгласие следните върховни съдии да разглеждат жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти състав) по гр.д. № 2098/2007 г.:

Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева, Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова

Мотиви.
Първите трима съдии, а именно Елса Ташева, Надежда Зекова и Златка Русева издадоха едно абсолютно безобразно по своята противозаконност решение – № 2791/ 03.04.2006 на ВКС, 4 гр.отд., по гр.д. 2312/ 2004, което напълно противоречи на предишни влезли в сила решения между същите страни (Кабакчиев и Института за български език), и в което е вписано неистинното обстоятелство, че съм бил атестиран в Института за български език през 1995 г.! В предишни влезли в сила решения, включително и на ВКС, е установено, че аз не съм атестиран в Института за български език през целия период от (края на) 1988 до (средата на) 1997 г.!

Другите петима съдии, а именно Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева и Мария Иванова, са сложили подписи върху наглото, умишлено и противозаконно прекратяване на гр.д. № 272/2006 г. на ВКС, Петчленен състав!

И така, на основание чл. 22 от ГПК и по-специално ал. 1, т. 6, ако някой или някои от гореизброените съдии от ВКС вече са определени да разглеждат жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти състав) по гр.д. № 2098/2007 г., с настоящото заявление искам техния ОТВОД! В случай на възникване на отказ на съответен съдия да се самоотстрани по чл. 22 от ГПК, ал. 2 (ГПК, чл. 22, ал. 2: Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата), моля стриктно и точно да бъде изпълнено разпореждането да бъдат обявени обстоятелствата за отказ!

Следва специално да подчертая, че и по двете решения, в които участват гореизброените съдии, ответник или един от ответниците е Министерският съвет, а той е ответник и по предстоящата за разглеждане моя жалба срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. 2098/2007 г.!

Съвършено очевидно е, че гореизброените съдии са участници в един изключително флагрантен отказ от правосъдие срещу държавата в лицето на Министерския съвет! В единия случай от страна на първите трима съдии, е издадено немотивирано, незаконно, нелогично и нелепо решение, с което Министерският съвет се оневинява за негово дългогодишно противоправно бездействие, а в другия случай петима съдии осъществиха умишлено, нагло и противозаконно прекратяване на дело, в което се искаше отмяна на решението, с което се оневинява Министерският съвет за неговото дългогодишно противоправно бездействие! Не може да има каквото и да било съмнение в това, че

Е НАЛИЦЕ ЗАГОВОР ОТ СТРАНА НА СЪДИИ ОТ ВКС ЗА БЛОКИРАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА ДЪРЖАВАТА В ЛИЦЕТО НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА ЗА СЛЕДСТВИЯТА ОТ НЕЙНО ПРОТИВОПРАВНО БЕЗДЕЙСТВИЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАНО ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ!

НАЛИЦЕ Е ФЛАГРАТНО ПОГАЗВАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА, ЧИЙТО ФУНДАМЕНТАЛЕН ЧЛЕН 7 ГЛАСИ:

Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

Или може би Министерският съвет не е орган на държавата? Или може би неговите неизпълнявали две десетилетия закона служители не са длъжностни лица?

Фактът още е и този, че, и извън упоменатите дотук решения на САС и ВКС, е налице и друг заговор, а именно от страна и на СГС, и на СРС за оневиняване на Министерския съвет и направо за недопускане на гледане на делото срещу него за неговото противоправно бездействие, вече подробно описано по-горе! Имам внесен още през 2002 г. иск срещу МС за следствията от неприемането на ПАНРСВО (за друг период). Днес, седем години по-късно, това дело срещу основния орган на държавата е все още на първа инстанция (гр.д. № 10037/2006 г., СРС, 1 ГО, 41 с-в), като дори още няма произнасяне за допускане на доказателства! Причината за забавянето на делото е серията издадени определения за прекратяването му – след това отменени. Фактът доказва, че в съдебната система на тази така наречена държава работят голям брой некомпетентни, а може би и ментално увредени лица, които мислят, че държавата е някаква “божа крава”, която не може и няма как да бъде подвеждана под съдебна отговорност! Част от наглите и противозаконни прекратявания на това дело са описани и в Интернет:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008_10_01_archive.html

Приложения:
1. Определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008.
2. Решение № 44 от 02.04.2008 г. на САС по гр.д. 2094/07.
3. Решение № 39 от 26.03.2008 г. на САС по гр.д. 2098/07.

03.06.2009 г., София С почит: (подпис)

Относно долното потресаващо по идиотизма си "съдебно решение"! Или: защо това изобщо не е държава, а е една невероятна посткомунистическа кочина!

2008-11-30T18:05:00.003+02:00

Следват два текста, много дълги. Първият е мой. Вторият е на Петър Дошков, доктор по езикознание (специалист по синтаксис и семантика) и същевременно юрист (блестящ - по моя преценка). Представлява негово официално юридическо становище.
Следват двата текста, отделени с по три звездички.

* * *

Граждани, пазете се!

Дами и господа, граждани на една уж правова държава,

Това съобщение вече е направено днес на много места в Мрежата, сега е представено по-подробно тук, в блога ми, заедно с трите съдебни решения, последното от които е обект на анализ и огромно възмущение (мое, но също и на Дошков)!

Налице е издадено така наричащо се съдебно решение от така наричащ се съдебен състав, състоящ се от следните индивиди:

Председател: Зоя Атанасова
Членове: Албена Александрова, Димитър Димитров

Актът е с № 143 от 14.08.2008 г. на Софийския апелативен състав, Гражданска колегия, по гр.д. № 731/2007 г. Докладчик е лицето Димитров. Копие от него вече е публикувано тук, по-долу, заедно с предходните две съдебни решения!
Следва да се отбележи, че това така наричащо се съдебно решение е касационно (т.е. третоинстанционно), т.е. то следва да бъде издадено от Върховния касационен съд. Но, както се вижда, въпреки че е касационно, то е издадено от апелативен, т.е. второинстанционен, съд!
Отговорен за невероятното безумие, второинстанционен съд да издава третоинстанционни (касационни) решения, е така наричащият се български парламент, състоящ се от така наречените депутати, избрани от "народа", които "узакониха" безумието чрез клауза в преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс (в сила от 01.03.2008 г.)!
Но това е само едната страна на въпроса за незаконността, имам предвид противоконституционността, на горепосоченото така наречено съдебно решение. Още по-съществено е следното епохално безумие, обуславящо смисъла на крайното решение и изрично вписано в него (следва цитат с оригинален правопис от "решението"):

"не винаги задължението на работника или служителят е нормативно уредено".

Същината на подобно твърдение налага да се реагира на него по реципрочен начин – и затова, за да може да се разбере по-добре от всеки четящ тези редове невероятното му безумие.

По логиката на това твърдение, като задължение на всеки работник и служител могат да бъдат вменявани, изобщо без да бъдат регламентирани, ежедневното приготвяне на кафе, миенето на краката или извършването на сексуални услуги на работодателя (работодателката)!

Къде живеят тези така наричащи се съдии, подписали със съгласие подобен акт на ТОТАЛЕН СЪДЕБЕН ПРОИЗВОЛ и намиращото се в него твърдение - повече от невероятно по своето ИДИОТСКО СЪДЪРЖАНИЕ, дори за днешната държава-кочина, наречена България?

Може би живеят в робовладелското общество! Но ако един така наричащ се съдия, и то апелативен, и то такъв, който участва в издаването на касационни решения, евентуално мисли, че живее в робовладелското общество, той трябва задължително да бъде подложен на съответната трудова, психологическа и медицинска експертиза! Трябва да се разбере дали подобно лице съзнава къде точно се намира, в каква историческа епоха, в какво общество живее, и каква трудова дейност изпълнява. С други думи, със средствата на науката трябва да се установи наличието или липсата на професионална годност у подобно лице! Съвсем отделен е въпросът за наличието на евентуално извършено престъпление чрез това "съдебно решение", разкриването на което е в компетенциите на други инстанции, които предстои да бъдат сезирани.
Но за какво точно се отнася описаното накратко по-горе така наречено съдебно решение?
Аз бях уволнен с едно невероятно по профанизма, простащината и незаконността си "решение" на така наричащия се научен съвет на така наричащия се Институт за български език при БАН, един развъдник на комунизъм, некадърност, криминалност и откровена простащина, заради това, че едно лице на име Пачев, лице громило "буржоазната наука" в дисертация в Москва през 1980 г., скочи на масата по време на официално заседание и ме нападна от там с юмруци и освирепяла физиономия, докато аз седях на стол до масата. Помислих, че лицето се опитва да ме убие - обувките му бяха на сантиметри от лицето ми. Наложи се да се защитя физически, като го ударя. След като го ударих, нападателят също ме удари и ме нарече фашист. По-късно поиска два пъти примирие, което аз на втория път приех.
При тази ситуация, неоспорена никога от никого, включително и после по делото, така наричащият се научен съвет взе решение да уволни мен. При решение за налагане на такова дисциплинарно наказание в заповедта за уволнение задължително се вписва точно кое трудово задължение е нарушено. В заповедта за моето уволнение обаче това не е направено! И няма как да бъде направено, тъй като не съществува трудово задължение, което да не съм изпълнил!

Но според "съдебното решение" аз все пак не съм изпълнил определено трудово задължение - въпреки че това трудово задължение не е посочено в заповедта! Затова, защото

"не винаги задължението на работника или служителят е нормативно уредено"!?!

Освен абсолютно кръгъл идиотизъм и епохален цинизъм, това, от гледна точка на правото, е пълен абсурд!

Уволнението ми беше отменено незабавно като напълно незаконно още на първа инстанция, с перфектна аргументация (вж. перфектното първоинстанционно решение тук, по-долу в блога, заедно с другите две). А на втора, и вече и на трета инстанция са издадени два акта на изключително груб съдебен произвол, като последният е потресаващ с противозаконността, профанизма, нелепостта и идотщината си!

Подобно поведение – флагрантно погазване на закона чрез драстично превишаване на правомощията, дадени на един съд, въвеждане от негова страна на несъществуващи и абсолютно невъзможни в модерното общество "правни норми", съставлява огромна обществена опасност - нещо, което в крайна сметка би могло да доведе до пълен крах изобщо на правораздаването в България!

Невероятният съдебен произвол, осъществен чрез описаното тук "съдебно решение", съответства много точно на констатациите, направени от органите на Европейския съюз - според които съдебната система в България е некомпетентна и корумпирана, на неотдавнашните безпрецедентни жестоки санкции срещу България на Европейския съюз, както и на предупрежденията, че България може да бъде санкционирана чрез решение за непризнаване в европейската общност на актовете на нейните съдилища!

Граждани, защищавайте правата си, ако те са нарушени, и воювайте срещу съдебния произвол на всички равнища на съдебното производство! Срещу този произвол, който, по мнението на повечето адвокати, през последните години е станал систематична практика! Не позволявайте на некадърниците, корумпираните и представителите на позорното минало да определят съдбата ви, независимо дали те са в съдебната система или в други институции на така наречената държава! Вземете решително съдбата си в свои ръце, като незабавно реагирате по законен път на абсолютно всеки акт на корупция, безобразие и беззаконие!

Пазете се! Защото изключително наглата корупция и некадърността са на път да завладеят абсолютно всеки кът на общественото пространство!*

Красимир Кабакчиев, дфн

*Горният мой текст беше готов още преди месец. След като го написах, го дадох за мнение на колегата д-р Петър Дошков, лингвист и юрист. Той остана направо потресен от съдържанието на това "съдебно решение", но специално ме помоли да отложа публикуването на горния текст, за да може сам той да даде експертно становище по случая.

Следва становището на д-р Петър Дошков, предоставено ми от него преди няколко дни.

* * *

Юридическо становище по решение № 143 от 14.08.2008 г. на Софийския апелативен състав, Гражданска колегия, по гр.д. № 731/2007 г. на Петър Дошков, Ph.D. от Петербургския университет, лингвист, семантик, главен асистент в ЮЗУ по синтаксис на българския език, с диплома по право от ЮЗУ и юридическа правоспособност от Министерството на правосъдието, с две уволнения от ЮЗУ, делата по които е спечелил, като сам ги е водил и е писал съдебните книжа по тези спорове.

І. Изяснителна терминологична част:
Препращаща норма е тази, която привързва (залепва / свързва / придърпва) допълнителна норма към друга норма (субсидиарно прилагане), тоест копула и нищо друго. Няма хипотезис, диспозиция и санкция. Препращащата норма е правно-техническа: не съдържа сама по себе си конкретен фактически състав, например чл. 11 Закона за върховния административен съд (отм): ”За неуредените случаи се прилагат нормите на ГПК (Гражданския процесуален кодекс)”.
Хипотезисът на бланкетната норма е в друга норма, към която бланкетната норма препраща. Бланкетната норма е непълна норма. Има диспозиция и/или санкция, но не и хипотезис. Законодателят съзнателно е оставил празен хипотезис (фактическия състав), който се взема от посочената (от бланкетната норма) друга правна норма.

Препращащата и бланкетната норма са несамостоятелни.
Затова посочването на бланкетна норма като нарушена (самостоятелна правна норма) без допълване на съдържанието й чрез препращане към конкретната правна норма е недопустимо.
Тоест, ако не се посочи конкретен текст, към който бланкетната норма препраща, се ограничава правото на служителя да разбере под какъв състав на нарушение се подвежда нарушението, а оттам и да организира адекватно защитата си срещу основанието на уволнителната заповед.

ІІ. Ищецът по делото Кабакчиев няма нарушение на трудовата дисциплина, понеже не можеш да нарушиш липсващо навсякъде трудово задължение. Нарушаването на трудовата дисциплина е виновно нарушаване на трудови задължения (а не на права). Източникът на трудови задължения (извън подписания трудов договор, по който си страна) няма значение – при условие, че си запознат с тези задължения.
Източниците на трудови задължения са посочени в чл. 187. От друга страна, чл. 187 от Кодекса на труда (КТ) изброява изчерпателно източниците за нарушенията (но не и самите нарушения), понеже в в т. 10 са въведени допълнителни (към 9-те точки от чл. 187 КТ) 5 източника: закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор (КТД) или в трудовия договор (респективно, служебна характеристика).
Чл. 187 и 190 от КТ не изброяват изчерпателно видовете нарушения на трудовата дисциплина. Това е вярно. Двата члена препращат към чл. 186 от КТ. Обект на дисциплинарното нарушение могат да бъдат само ЗАДЪЛЖЕНИЯТА по трудово правоотношение. Никакво изключение.
На 14 март 2002 г. Кабакчиев не е нарушил никакво трудово задължение, понеже:
- Атестирането, ако е законно, е административен процес по Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) и Правилника за прилагането му (ПРПЗНСНЗ), тоест не е по КТ. Не е налице многократно и повтарящо се изпълнение на трудовата операция чрез предоставянето и прилагането на работна сила.
- Заседанието на тогавашния научен съвет е неоснователно, защото то е нищожно поради липата на материално основание вследствие на отмяната (през 1991 г.) на Правилника на Министерския съвет за атестиране (по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ). Поведението на отсрещната страна е деликтно и провокативно.
- Отказът на Прокуратурата от образуване на досъдебно производство е правен факт, който не е взет от Софийския апелативен съд (САС) под внимание, въпреки че е посочен като касационен довод.
Идиотско е твърдението на състава от САС, че именно заради бланкетния характер на чл. 187 и 190 от КТ, „ ... въз основа на тях може да бъде наложено дисциплинарно наказание за всяко едно едно нарушение на трудовата дисциплина, независимо от това, че същото не е изрично посочено като нарушение в разпоредбите на чл. 187 и чл. 190, ал. 1 от КТ”. Абсурдът е в това, че според този текст излиза, че изпълняваш НЕСЪЩЕСТВУВАЩО (или приравнено към такова НЕИЗВЕСТНО, т.е. ненаписано, трудово задължение). Въвежда се ТРУДОВ ПРОИЗВОЛ, и то от съд!
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган. Според мен тази част от съдебното решение на САС е нищожна поради противоречие с материално правен принцип : търсене на обективната истина от материалното (писано) право.
По-нататък. От това, че допълнителни трудови задължения могат да се въведат изрично на основание чл. 187, т. 10 КТ, не означава АВТОМАТИЧЕСКИ, че такива са въведени ПИСМЕНО. Желание и реалност не са едно и също нещо. Няма никакви данни, че Кабакчиев има други трудови задължения освен тези в трудовия му договор. Не са представени или посочени нито колективен трудов договор, нито закон, нито друг нормативен подзаконов акт, нито длъжностна характеристика. Съдът е постановил последица без материално основание: конкретен текст от материален закон. Неслучайно съставът от САС изброява факти, а не посочва конкретна норма от друг закон, от колективния трудов договор, от личния на Кабакчиев договор и пр.
Посочените в съдебното решение факти са с наказателен характер. Само НАКАЗАТЕЛЕН СЪД може да се произнесе, и то при зачитане презумпцията за невиновност. Гражданският съд недопустимо е иззел компетентността на наказателен.
Страшното е в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от:
- друг закон,
- колективния трудов договор (КТД),
- правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР),
- трудов договор
- длъжностна характеристика.
Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого, и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е неоснователно и престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.

* * *

Накрая нека аз (Кабакчиев) да завърша с отговор на въпроса, който присъства в заглавието:

Защо това изобщо не е държава, а е една невероятна посткомунистическа кочина?

Отговор: това изобщо не е държава, а е една невероятна посткомунистическа кочина, защото в нея е възможно постановяването на подобни "съдебни актове"!

Красимир Кабакчиев, дфн

Едно потресаващо по идиотизма си, необжалваемо (касационно) "съдебно решение"!

2008-11-30T17:58:00.005+02:00

Едно профанско (но обжалваемо) съдебно решение!

2008-11-30T17:50:00.005+02:00

Едно перфектно съдебно решение!

2008-11-30T17:36:00.008+02:00

В БЪЛГАРИЯ ИМА СЪДИИ И ВСЕ ПАК МОЖЕ ДА ИМА ПРАВОСЪДИЕ!

2008-11-17T19:06:00.005+02:00

ЗДРАВЕ И КЪСМЕТ ЗА СЪДИЯТА КОЛЕВ!

БЕЗ КОМЕНТАР!

2008-10-31T13:48:00.002+02:00

До: Софийския градски съд, ГК, Въззивна инстанция
Чрез: Софийския районен съд, 1 гражд. отд., 41 състав, гр.д. № 10037/2006 г.

ЖАЛБА

от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., ищец по делото

Уважаеми госпожи и господа Градски съдии,
С настоящото обжалвам Разпореждане от 15.10.2008 г. на Софийския районен съд, 1 гражд. отд., 41 състав, по гр.д. № 10037/2006 г., с което е върната моя искова молба срещу Министерския съвет на Република България, предявена още през 2002 г.!
Актът на връщане на исковата ми молба е незаконен, безобразен, профански и в драстично нарушение на правните принципи!
Това е един изключително нагъл отказ от правосъдие, който е прекрасен пример за причините България да бъде остро критикувана от институциите на Европейския съюз, чийто член е – и защо в ЕС се подготвят тежки санкции заради безобразията, беззаконията и корупцията в съдебната система!
Връщането на исковата молба е в изключително грубо нарушение на влязъл в сила съдебен акт, издаден още преди четири години, съгласно с който Министерският съвет е обявен за ответник по делото, а делото е върнато в Софийския районен съд за издаване на решение срещу Министерския съвет. Вместо да изпълни този акт, издаден не от кого да е, а от Върховния касационен съд, така наречената съдийка си позволява да обявява Министерския съвет за неправосубектен ответник и да прави свободни, нелепи съчинения на теми “Що е то Министерски съвет?” и “Що е то администрация на Министерския съвет”!? Тази “съдийка” има ли изобщо диплома по право?
Министерският съвет, разбира се, е редовен ответник, и е обявен за такъв по делото от Върховния касационен съд! Ето защо моля незаконното разпореждане за връщане на исковата ми молба да бъде отменено и да бъде постановено връщане на делото в СРС за издаване на решение срещу Министерския съвет.

София, 31.10.2008 г. С почит:

Нова поредна гавра с правото, законността и държавността!

2008-10-28T10:03:00.003+02:00

През последния час пуснах на няколко места в Мрежата едно съобщение, отнасящо се до така наречената съдебна система. Мислех тук да го направя по-прецизирано. В този момент обаче вече си мисля, че то и така е прецизирано - и изобщо е истинско. Понякога едно взето "на момента" решение (или съобщение и пр.) се оказва по-точно от друго, което е било дълго обмисляно. Случаят, третиран в събщението, разбира се, ще бъде тепърва описан тук чрез своите факти и техните подробности, и ще бъде направен съответен анализ. Ето съобщението ми.

Всеки ден българските крадци, комуно-ченгесари, некадърници и профани, наричащи себе си управляваща коалиция, получават, заедно с цялата общественост на тази "държава", съобщения от този род:
http://www.iht.com/articles/2008/10/27/europe/union.php

Но положението остава абсолютно непроменено - и ще продължи да остава, ако не се вземат

ДРАСТИЧНИ МЕРКИ СРЕЩУ СЪОТВЕТНИТЕ ЛИЦА ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ И ОСОБЕНО ОТ СЪДЕБНАТА СИСТЕМА!

Ето, вчера получих съобщение от така наречения български съд, на първоинстанционно равнище, от една така наричаща се съдийка, която ми е изпратила съобщение, че връща моя искова молба.

Изумително беззаконие! Изумителна гавра със закона, със съдебната система, с държавността и с какво ли още не!!!

Показателното е, че исковата ми молба е срещу Министерския съвет. Срещу тая група безхаберници, избирани и инсталирани на постовете си от още по-големи безхаберници, от един плебс, наречен електорат. Срещу едни некадърници и нарушители на закона, позволили си от 1991 г. до днешния ден да не издадат Правилник за реда и начините на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ (вж. по-горе) - нещо, което е тяхно задължение, вменено им ОТ ЗАКОНА!

От няколко седмици насам на практика се наблюдават

НЕВЕРОЯТНИ ПО СВОЯТА НАГЛОСТ ОПИТИ ОТ СТРАНА НА СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД И НА СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД ДА БЪДАТ БЛОКИРАНИ ДВЕ МОИ ДЕЛА СРЕЩУ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ - СВЪРЗАНИ С ГОРЕУПОМЕНАТОТО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА И НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОСНОВНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО!

Но да продължа с конкретния случай от вчера. Исковата ми молба е срещу Министерския съвет и е подадена още през 2002 г. До този момент, вече повече от шест години, няма издадено решение на първа инстанция срещу Министерския съвет! Делото мина през всички възможни инстанции от първа до трета във връзка с посъдността и с пасивната легитимация на ответника. Налице е издадено решение (или определение) на Върховния касационен съд, влязло в сила, в което се посочва, че Министерският съвет следва да бъде ответник по делото (няма никакви пречки за това), и с което делото беше върнато на Софийския районен съд за

ИЗДАВАНЕ НА РЕШЕНИЕ СРЕЩУ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ!

Това стана още преди четири години. И въпреки този пределно ясен и влязъл в сила съдебен акт, и в грубо нарушение на закона, решение срещу Министерския съвет не беше издадено, а делото беше препращано няколко пъти между Софийския районен съд и Софийския градски съд. А сега една първоинстанционна съдийка си позволява да се гаври със закона и с решение на Върховния касационен съд!

Няма абсолютно никакво съмнение, че са налице опити, които дори може да са координирани, за намиране на начин за прекратяване на делата ми срещу Министерския съвет!

Тези опити трудно могат да успеят, а и дори по някакъв начин да бъдат прекратени делата, правещите тези опити трябва да имат предвид, че, първо, случаят няма как да бъде "прекратен" на европейско равнище, и че, второ, няма как те самите, и то не в далечно бъдеще, да не отговарят за безобразията и беззаконията си!

Съдебната система чрез агент "Гоце", жълтото и после комунистическото правителство и техните многобройни асоциати беше напълнена с комунистически некадърници и техни отроци, с абсолютни профани - и, главно, с драстично корумпирани лица! Изобщо не казвам, че през предишните управления всичко около съдебната система е било добро! Но развихрилото се днес беззаконие е повече от умопомрачително -

И ТРЯБВА ДА БЪДЕ СПРЯНО!

Красимир Кабакчиев, дфн

Писмо до мен от организацията Transparency International Bulgaria

2008-08-28T21:03:00.017+03:00

Във връзка с описаните вече по-долу в блога грубо противозаконни "съдебни решения" в тая така наречена държава се обърнах, освен към Висшия съдебен съвет (който отказа да предприеме каквито и да било действия въпреки наличието на очевадна безобразност на така наречените решения на ВКС), към организацията Transparency International Bulgaria.

Ето текстът на писмото до мен на тази организация, което получих преди известно време.

Уважаеми господин Кабакчиев,

С писмо от 27.03.2008 година сте сезирал Асоциация "Прозрачност без граници" с данни за допуснати закононарушения в дейността на Върховния касационен съд по дела, по които сте страна.
От материалите, които ни изпращате, е видно, че вече сте упражнил правото си да сезирате компетентните да се произнесат по сигнала Ви държавни органи - Висшия съдебен съвет и Европейския съд по правата на човека.
Поради тази причина възможността служители на Центъра за правна помощ на пострадали от корупция към Асоциация "Прозрачност без граници" да Ви окажат съдействие при изготвянето на жалба до компетентния държавен орган не е приложима към Вашия сигнал. Центърът за правна консултация на пострадали от корупция не може да оказва съдействие по случаи, които вече са отнесени пред компетентните държавни органи.
Въпреки това Ви уверяваме, че сигналът Ви ще бъде включен в редовния отчетен доклад за дейността на Центъра за правна помощ на пострадали от корупция към Асоциация "Прозрачност без граници".

Възползваме се от случая да Ви благодарим за проявената гражданска позиция и решителност да противодействате на закононарушенията, както и за доверието към нашата организация.

С уважение:

ПРАВЕН ЕКИП
АСОЦИАЦИЯ "ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ"
(подпис, печат)

2008-04-02T15:22:00.002+03:00

До днес, 02.04.2008 г., заявлението ми с вх. № 94КК-141/19.02.2008 г. остава без отговор от г-н министъра на образованието и науката!

Господин министър на образованието и науката!

Защо не благоволявате да изпълнявате задължението си да отговаряте на заявленията на гражданите?