На 20.01.2011 г. бях в Софийския градски съд (въззивна инстанция) на поредно обявено заседание по мое дело срещу Министерския съвет - за следствията върху мен (имуществени и неимуществени щети) от това, че така нареченият Министерски съвет, една голяма група тотални безхаберници - от всякакви политически цветове - не издаде един нормативен акт. Не го издаде ОСЕМНАДСЕТ ГОДИНИ!
Делото е заведено от мен през 2002 г. Днес е 27.01.2011 г.!
Какво се случи на заседанието, както и след това, ще разберете от два документа: мое заявление до председателя на СГС, и отговор, получен от мен, даден ми от ... съдийките по делото. Двата документа публикувам тук.
Само да обясня накратко същината на случващото се. Тя е:
В ТАКА НАРЕЧЕНАТА ДЪРЖАВА БЪЛГАРИЯ НЯМА ПРАВОРАЗДАВАНЕ! МНОЗИНСТВОТО ОТ ТАКА НАРИЧАЩИТЕ СЕ СЪДИИ И ПРОКУРОРИ ПРОСТО ПРАВЯТ КАКВОТО СИ ИСКАТ - ИЗВЪРШВАТ БЕЗОБРАЗИЯ, БЕЗЗАКОНИЯ, БЕЗУМИЯ! А ПОНЯКОГА И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ! И НЕ ИМ ПУКА НИ НАЙ-МАЛКО ОТ ТОВА! ЗАЩОТО ИМАТ ИМУНИТЕТ!
А в Софийския градски съд, както изглежда, понастоящем дори няма председател или изпълняващ длъжността. Там очевидно цари тотален хаос!
Да повторя:
ПОДАВАМ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СГС ОПЛАКВАНЕ СРЕЩУ ТРИ СЪДИЙКИ ОТ СГС!
И, ВМЕСТО ДА МИ ОТГОВОРИ ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СГС, МИ ОТГОВАРЯТ ... ТРИТЕ СЪДИЙКИ.
САМО ТОЗИ ФАКТ Е ПОВЕЧЕ ОТ ДОСТАТЪЧЕН ЗА НАПРАВЕНИТЕ ВЕЧЕ ОБОБЩЕНИЯ!
А сега, както се казва, пак елате и ги вижте! Прочетете следващите два документа и "се полюбувайте" на ставащото в СГС и в така наречената съдебна система на така наречената държава!
ЗАЯВЛЕНИЕ С ВХ. № СГС 4538/21.01.2011
До: г-н Председателя на Софийския градски, съд, Гр.отд., 4Д въззивен състав, гр.д. № 6244/2010 г.
ЗАЯВЛЕНИЕ – и с искане на отвод, от: Красимир Кабакчиев, д.ф.н.
Уважаеми господине/Уважаема госпожо,
С настоящото заявление, първо, ПРОТЕСТИРАМ НАЙ-ЕНЕРГИЧНО срещу осъществените срещу мен на втора инстанция груби закононарушения, включително драстични нарушения на процесуалните ми права по горепосоченото дело в Софийския градски съд!
Първото заседание по това дело – което е срещу Министерския съвет – върховен орган на изпълнителната васт в страната, беше насрочено на 19.10.2010 г. Случи се следното:
• Не беше даден ход поради това, че, както с голяма изненада установи на самото заседание председателстващата съдебния състав, не била призована прокуратурата!
• Имам обаче съмнения за извършено още по-тежко закононарушение, а именно, че е възможно председателстващата състава да е лице, което е участвало в съдебния състав на същото дело на първа инстанция! Дано подозрението ми да не се окаже вярно! Защото подобно закононарушение е изключително тежко! Може да се направи предположението, че, ако прокуратурата беше редовно призована, председателстващата щеше да участва в редовно заседание по делото – при хипотеза за нейно участие на първа инстанция.
Второто заседание по делото беше вчера, 20.11.2011 г. Бяха извършени нови груби нарушения на процесуалния закон, някои от които изключително драстично погазват процесуалните ми права. Конкретно, случи се следното:
• Първоначално беше обявен ход по същество без да е налице издадено определение за недопускане на доказателство – поискан в жалбата ми свидетел при довеждане. Ходът по същество беше отменен едва, след като аз лично – мислейки, че делото се води по новия ГПК (вж. по-долу) – попитах дали има издадено определение за недопускане на свидетел.
• Поради въпроса ми ходът по същество беше отменен – след което беше издадено определение за недопускане на свидетел.
• След това даденият ход по същество беше “забравен” – и най-неочаквано за мен от страна на съда ми беше показано неизвестно за мен становище на ответника Министерски съвет, внесено по делото преди първото (провалено) заседание. Документът е във видим огромен обем – между 10 и 20 страници! Незабавно поисках становището да ми бъде предоставено за подробно запознаване. Председателстващата състава ми го подаде, заяви, че това било оригинал, той бил притежание на съда, и аз трябвало да го върна веднага, след като го разгледам и взема отношение по него. Заявих, че това би представлявало сериозно накърняване на процесуалните ми права: не може на страна по делото по този начин да бъде представяно становище на ответната страна, което е огромно по обем. Трябва да имам на разположение време, за да се запозная подробно с документа и да взема сериозно отношение към него, след като се консултирам с юристи в страната и чужбина – тъй като делото е не срещу кого да е, а срещу върховния орган на изпълнителната власт в страната!!!
• Искането ми да ми бъде предоставено копие от становището на ответника Министерски съвет и делото да бъде отложено, за да се запозная в детайли с него, първоначално беше отхвърлено. Настоях изрично и категорично то да бъде прието. Последва консултация между членовете на състава, като председателстващата първоначално обяви, че искането ми ще бъде прието. Едната от трите госпожи – членове на състава, обаче (най-възрастната, седяща вляво от моята позиция и вдясно от председателстващата) настоя искането ми да не се приема и се обърна към мен с груб тон с думите “Вие нима не разбирате какво Ви се казва? Даден е ход по същество! Говорете!” Не знам името на госпожата – и искам то да ми бъде предоставено, за да мога да я идентифицирам и да поискам дисциплинарна процедура срещу нея! Искам да ми бъдат предоставени и имената на другите две участнички в съдебния състав – тъй като искам да бъде осъществен отвод на целия състав!
• Във връзка с това, че ответникът Министерски съвет отсъстваше, поисках да задам процесуален въпрос – дали делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Беше ми отказано да задам процесуален въпрос, като най-възрастната дама – член на състава, продължи с груб тон да повтаря “Вие не разбрахте ли какво Ви се каза? Даден е ход по същество! Говорете!” Аз отказах да говоря по същество, ако не ми бъде отговорено на въпроса дали делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Обясних, че, ако делото се води по новия ГПК, трябва да се приложи клаузата за неприсъствие на ответника. А, ако се води по стария ГПК, тогава съм лишен от правото на свидетел на втора инстанция. Веднага щом чу, че настоявам за прилагане на клаузата за неприсъствие на ответника по делото, съставът отговори на въпроса ми и заяви, че делото се води по СТАРИЯ ГПК!? С това е извършено ново изключително грубо процесуално нарушение – тъй като, видно от приложената от мен тук призовка, аз съм повикан да се явя на заседание по делото на 19.10.2010 г. за гледането му по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.) – на гърба на призовката са цитирани чл. чл. 142, 163, 200, 268 и 437, които не са от стария ГПК (до м.март 2008 г.), а са от новия ГПК (от м.март 2008 г.). И така, на заседанието на 20.01.2011 г. съдът най-неочаквано за мен (и то едва, след като е пресиран да отговори) заявява, че делото се води по стария ГПК!? Предполагам, че органите, които осъществяват контрол на действията на съдиите, могат да се опитат тук да омаловажат факта, като заявят, че е станала “техническа грешка”. Само че не може страна в съдебен процес да бъде викана да се яви на заседание по дело, което се води по един процесуален закон (ГПК в сила от м.март 2008 г.), а – тайно или явно – съдът да води делото по друг процесуален закон (ГПК в сила до м.март 2008 г.)! С други думи – извършено е друго изключително грубо нарушение на закона и на правата ми по делото!!!
• Грубото нарушение на закона и накърняването на правата ми – състоящи се във водене на делото по процесуален закон, различен от обявения в призовката, доведе и до друго много съществено нарушение на закона и на правата ми! Отказът да бъде допуснат свидетел на втора инстанция може лесно да бъде обоснован чрез новия ГПК – по който аз мислех, че се води делото – съобразно с цитираните в призовката разпоредби, които са от новия ГПК. Но ако делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.), отказът да бъде допуснат свидетел представлява накърняване на правата ми!
• Накрая, след многократни настоявания от страна на най-възрастната членка на съдебния състав, искането ми да не бъде даван ход по същество (за да ми бъде предоставено време да се запозная със становището на ответника) беше окончателно отхвърлено. С това изключително грубо бяха нарушени процесуалните ми права – чл. 4, ал. 2 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) или съответните разпоредби в новия ГПК (от м.март 2008 г.). Съдът грубо погази безусловното си задължение да предоставя равни възможности на страните. Нарушението в случая е и с много по-голяма тежест, като се има предвид, че с действието на съда аз съм лишен от възможността да се запозная със становище на ответника Министерски съвет, който е върховен орган на изпълнителната власт в страната! Налице е съвсем очевидно пристрастие от страна на съда по делото: флагрантно накърняване на моите права и открито облагодетелстване на другата страна по делото – Министерския съвет, т.е. на държавата. Това е действие на съда, което заслужава да бъде дадено за обсъждане (и ще бъде дадено) и на равнище Европейски съюз. За това действие на съдебния състав аз искам неговия незабавен отвод от делото!
• Въпреки че все още не е на мое разположение становището на Министерския съвет, което, видно от приложената тук електронна извадка от Интернет сайта на Софийския градски съд, е било внесено на 18.10.2010 г., на практика по всяка вероятност е налице още едно изключително грубо нарушение на процесуалния закон, а именно на чл. 3 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) “Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно […] Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.” Делото е за следствията от изключително грубо нарушение на закона от страна на ответника, който си позволи в продължение на 18 (осемнадесет) години да не издаде нормативен акт – правилник по чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ). Ответникът Министерски съвет нееднократно си позволява да внася по делото становища, в които не само не упражнява предоставените му процесуални права добросъвестно и не изнася пред съда само истината, но дори нещо повече. Той си позволява в своите становища да изнася груби неистини и дори да лъже най-безцеремонно. А, от своя страна съдът – на първа инстанция – буквално преписа в решението си умопомрачителните лъжи на ответника! Неистините и лъжите на ответника Министерски съвет са следните: (i) Министерският съвет не признава, че изключително грубо е нарушил ЗНСНЗ, като не е издал правилник по чл. 42, ал. 2 от този закон – което е негово безусловно задължение. (ii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа, че не било нужно да се издава правилник по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ, тъй като Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ (по чл. 46 от ЗНСНЗ) всъщност бил нормативният документ, визиран в чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ! Това е върховен, абсолютно кръгъл “правен” идиотизъм! (iii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа (също така върховен “правен” идиотизъм), че атестирането по чл. 42 от ЗНСНЗ за получаване на научно звание се било уреждало от самия ЗНСНЗ. Идиотизмът се състои в това, че получаването на научно звание се урежда от ЗНСНЗ за случаите, когато вече е обявен конкурс във Висшата атестационна комисия. В случая е налице необявяване на конкурс от съответната научна организация, а обявяването на конкурс в дадена научна организация следва да се извършва на базата на атестиране на основата именно на правилника – който липсва – за реда и начините на атестиране в научните организации по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Следва да се отбележи, че този върховен “правен” идиотизъм беше повторен от прокурорката на вчерашното заседание. Само че прокурорът на първа инстанция зае точно обратната позиция – и определи иска ми като напълно основателен. Предстои от моя страна да бъде сезирана Върховната касационна прокуратура, която да обясни разнобоя между две инстанции в прокуратурата по един съвършено елементарен и ясен правен въпрос. И така, фактът е този, че второинстанционен съд на Република България, която се води за правова държава, прегражда пътя ми пред документ, издаден от Министерския съвет, в който е много вероятно за пореден път са са изказани умопомрачителни лъжи! Това е абсолютно нетърпимо положение, за което тепърва предстои да бъдат сезирани съответни компетентни органи в страната, а също така и преди всичко органи на Европейския съюз и Съдът по правата на човека в Страсбург!
ИСКАНИЯ
Първо, да бъде осъществен отвод на съдебния състав, провел заседанието на 20.11.2011 г. по гр.д. № 6244 / 2010 г., СГС, ГО, Въззивен 4Д състав – поради осъществени серия нарушения на ГПК, с които са погазени редица мои процесуални права (вече описани) и проявена явна небезпристрастност в полза на ответника – който е самата държава, от която съдиите явно се чувстват зависими и на която създават процесуален комфорт – дори при факта на систематичното отсъствие на ответника от делото.
Второ, да бъде предприета процедура за дисциплинарно наказание на члена на съдебния състав, по чиято инициатива – по моя преценка – е даден ходът по същество при процесуални нарушения. Лицето, чието име в момента не знам, е описано по-горе – то е най-възрастният член на съдебния състав.
Трето, да бъде отменен ходът по същество по делото и делото да бъде предоставено за разглеждане от друг състав, членовете на който не са били членове на съдебни състави, разглеждащи дела, в които аз участвам.
Четвърто, да бъде преразгледано искането в жалбата ми за допускане на свидетел – с оглед свидетел да бъде допуснат.
Пето, да ми бъдат предоставени копия от протоколите от двете заседания по делото – на 19.10.2010 г. и на 20.01.2011 г.
Шесто, да бъде предприето разследване защо и по чия вина е провалено заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г.
Седмо, да бъде предприета процедура за дисциплинарно наказание на лицето, виновно за проваленото заседание, насрочено за 19.10.2010 г.
Осмо, да бъде предприето разследване дали председателстващ съдебния състав на заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г., не е лице, което е участник в съдебен състав, издал решението на първа инстанция.
Девето, ако се установи, че председателстващата съдебния състав на заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г., наистина е лице, което е участник в съдебен състав, издал решението на първа инстанция, да бъде предприета процедура за дисциплинарно наказание срещу лицето – както и срещу виновните това лице да бъде назначено да разглежда делото.
Десето, заявлението ми да бъде докладвано на Висшия съдебен съвет, с оглед осъществяване на дисциплинарни процедури и с цел съветът да предприеме специално наблюдение над делото – което в обществен интерес, тъй като то е за следствията от флагратно дългогодишно БЕЗЗАКОНИЕ, осъществявано от Министерския съвет!
Приложения: (1) Призовка до Кабакчиев за заседанието на 19.10.2010 г. по гр. д. № 6244/2010, СГС, ГО, Въззивен 4Д с-в. На втората страница на призовката са цитирани членове от ГПК в сила от м.март 2008 г. – което оначава, че призовката е за дело, което се води по новия ГПК (от март 2008 г.)! (2) Електронна извадка от Интернет сайта на Софийския градски съд, взета на дата 20.01.2011 г., в 21:11:56 часа за хода по гр.д. № 6244/2010 г., СГС, ГО, Въззивен 4Д състав.
Забележка. За сведение. Настоящият документ ще бъде публикуван в Интернет сайт, посветен на систематичните безобразия, беззакония, безумия и престъпления, осъществявани от съдебната система на тази “държава”!
София, 21 януари 2010 г., С почит:
Следва отговорът (ръкописен) на трите съдийки. Специално моля читателите да обърнат внимание на факта, че, освен че отказват да подадат отвод, съдийките заявяват, че отказът им е на основание чл. 12 от ОТМЕНЕНИЯ ГПК. С други думи, съдийките писмено удостоверяват, че гледат делото по стария ГПК!
Очаквайте съответното ново развитие по този пореден случай на безобразия и беззакония в съдебната система!
