петък, 8 октомври 2021 г.

Не се ли бориш за правата си, си влечуго

Тази публикация е от моята FB страница. Тъй като FB продължава да пита какво ми идва на ума, сещам се да разкажа една история, подсказана ми от факта, че един от основните участници в нея е отскоро мой FB friend. Няма да му казвам името, защото не съм му искал съгласието, а и да не индивидуализираме прекалено много проблема. През далечната 1986 г. защитих дисертация, озаглавена “Опозицията перфективност/имперфективност в английския и българския език и някои общоезикови закономерности”. 

В следващите няколко години доразвих тезата и тя се превърна в нов труд, публикуван през 1992 г., “Видът в английския език”. А този мой нов труд после прерасна в голяма монография (400 стр.), публикувана през 2000 г. в престижната поредица Linguistics and Philosophy на научното издателство Kluwer, по-късно придобито от Springer, което днес е може би най-голямото научно издателство – в света. Нещо повече, до ден днешен, 21 години по-късно, тази монография е единствената в историята, която не само описва вида – основна граматическа категория в английския език (който е практически най-важният език на планетата), но представя такъв модел на теорията на композиционния вид (фундаментално явление, открито през 1972 г. от Хенк Веркьойл), който обяснява вида във всички езици по света. 

На базата именно на този мой теоретичен модел през тази година, и въпреки че не говоря гръцки език, заедно с д-р Десислава Димитрова, носител на гръцкия език, успяхме да опишем куп черти на граматическата система на гръцкия език, които до този момент бяха непознати за елинистите (статията е публикувана в списанието Athens Journal of Philology, с открит достъп). Това, разбира се, е повод за изключителна гордост – и за Деси, и за мен. А ние с нея продължаваме да работим върху по-точното описание на най-важния от историческа гледна точка език на планетата. 

Но да се върна на въпроса за тези мои три труда върху една и съща тема – които я представят в развитие. В така наричащия се институт за български език при така наречената бан (нарочно с малки букви) в продължение на десетилетия се подвизаваше един комунистически галфон, който беше комунист, партиен секретар, заемаше всевъзможни административни постове и се произнасяше авторитетно (да се разбира – глупаво) по всякакви въпроси. Този комуногалфон беше окупирал всевъзможни административни постове в няколко издателства (директорски, шеф на редакционни колегии и пр.), което му даваше възможност да бълва книги. В тях той повтаряше едни и същи неща, заимствани от изостаналото с десетилетия съветско езикознание. През комунизма само такива като него – комуногалфони с постове, можеха да публикуват книги. Останалите, простосмъртните, не можехме. С малко изключение на някои (например един фалшив брадат демократ), които се продаваха на комунодиваците с изявления от типа “Ау, колко е велика Великата октомврийска революция!” 

След публикуването на книгата ми “Видът в английския език”, която вече представяше в много убедителен вид теорията ми за композиционния вид, както и във връзка с евентуално атестиране на работата ми през 1993 г., в просташкия, комунистически, некадърен “институт” (днес кръстен на отявлен сталинист в драстично нарушение на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен) се повдигна въпросът за евентуалното обявяване на конкурс за професор на моето щатно място (за да станеш професор, се явяваш на конкурс за собственото си място – и тогава, и сега е така). И тогава някои лица в института и в научния съвет заявиха следното: “Вярно е, че не е задължително да бъдеш доктор на науките, за да станеш професор, но тъй като книгата на Кабакчиев “Видът в английския език” не е минала през преценката на научната общност, ние не можем да обявим с оглед на неговото място конкурс за професор.” Аз отвърнах така: “Добре! Представям книгата си “Видът в английския език” за процедура за докторска дисертация. Хайде сега, бъдете така добри да я обсъдите и да кажете тя отговаря ли на изискванията за доктор на науките или не.” 

Аз много добре знаех стойността на своя труд, чието продължение осем години по-късно беше публикувано в престижната поредица Linguistics and Philosophy, и затова ми беше интересно да чуя какво ще измъдрят за него българските “големи учени”. Междувременно, във връзка с обсъждането на въпроса за обявяването на място за професор, гореупоменатият комуногалфон, който ме мразеше, защото бях опровергал в статии (книги не можехме, но статии ни беше позволено да публикуваме) доста негови тези, съчини тая върховна идиотия, че всъщност кандидатската ми дисертация от 1986 г. и книгата ми от 1992 г. били “едно и също нещо”. 

Въпросът по принцип е сериозен, и дори малко наподобява текущия скандал с лицето Илиев от последните месеци – с тази разлика, че не ставаше дума за плагиатство, т.е. кражба от друг учен, а за, така да се каже, “преписване от самия себе си”. Разбира се, законът беше категоричен: една дисертация за “доктор на науките” МОЖЕ да бъде продължение на кандидатска дисертация, т.е. да бъде доразвитие на тезата в кандидатската дисертация. Комуногалфонът – отдавна покойник, няма да му съобщавам името, разпространи тази своя идиотщина сред цялата лингвистична общност в България. И понеже повечето българи са влечуги по природа и обичат да се кланят на силните на деня, стана така, че представеният от мен труд за защита на дисертация остана без рецензенти ПЕТ ГОДИНИ. Работещите в английската катедра на СУ, с които не бях в лоши отношения, до един отказаха да рецензират труда ми, въпреки че двама-трима се бяха изказали много положително на апробацията (първото представяне на труда, за одобрение като бъдеща докторска дисертация). Рецензенти не бяха назначени в продължение на всичките тези пет години – при императивен законов срок един месец! Започнах да им се подигравам: “Ало, големите специалисти, тази дисертация за английския език ли е? Или е за някой непознат африкански език? Та затова не назначавате рецензенти?” 

След като рецензенти не бяха назначени 12 месеца, заведох дело срещу ВАК. Това изобщо не стресна галфоните – преобладаващи в т.н. специализиран съвет по езикознание. Неназначаването на рецензенти продължи още ЧЕТИРИ ГОДИНИ, т.е. общо ПЕТ. И тогава неочаквано се случи едно малко чудо. Появи се рецензент – англицист. Млада колежка, току-що хабилитирала се, която представи положителна рецензия на труда ми. А след нея се появиха и двама известни българисти (днес покойници), които също представиха положителни рецензии – рецензии на българисти бяха необходими, защото в труда се правят и важни паралели с българския език. И чуйте сега какво заявил един тогавашен професор и шеф на английската катедра в СУ! Казал следното: “Ние тази млада дама я направихме доцент! А тя да вземе да напише положителна дисертация на Кабакчиев!” Профанско, невероятно по наглостта си изказване, разкриващо манталитета не само на това лице, но и на голяма част от галфонската българска така наречена езиковедска общност. Името на лицето, разбира се, няма да го съобщя, тъй като е покойник. 

На защитата на дисертацията, провела се с ПЕТ ГОДИНИ закъснение, състоящият се главно от галфони и некадърници т.н. специализиран съвет вдигна на дисертацията ми 15 бюлетини “не”, пет “въздържал се” и една положителна. Аз, разбира се, се изсмях на “компетентността им” – още преди да гласуват, и направих на две стотинки както комуногалфона с идиотщината, че съм преписал от себе си, така и шефа на английската катедра в СУ. 

Какво се случи после? За решение на следващата инстанция на ВАК беше назначен суперрецензент. Той написа положителна рецензия на труда ми. (Отварям една скоба тук, за да обясня, че десет години по-късно мерзавците в т.н. специализиран съвет гласували “не” на конкурс за професор на този мой суперрецензент в отмъщение за написаната от него рецензия на труда ми – но свинщината им не минала; ВАК присъдил званието на този човек.) За труда ми – независимо от брътвежите на комуногалфона, че съм преписал от себе си, и на поведението на влечугите около него, втората и третата инстанция на ВАК се произнесоха положително за труда ми, и съответно СЕДЕМ години след началото на процедурата, през 1999 г., т.е. с шест години закъснение в драстично нарушение на закона, аз станах доктор на науките. А през следващата 2000 г. книгата ми Aspect in English: a “common-sense” view of the interplay between verbal and nominal referents беше публикувана в гореупоменатата престижна световна поредица. Специално отидох в Президиума на ВАК, показах им монографията и им благодарих за това, че работата ми е била призната първо в България. 

***** Обобщение. В така наречената лингвистична общност в България вече работят много млади хора, които не са обременени от миналото, но все още се намират и немалко некадърници – галфони от позорното комунистическо минало. Както вече посочих, аз работя с един от тези можещи млади хора, и с нея (Деси) постигнахме грандиозен успех в описанието на гръцкия език – успех, признат не къде да е, а именно в самата Гърция. Но остатъците от позорното комунистическо минало в България продължават да опростачват тази сфера на дейност – лингвистичната. Надявам се некадърният т.н. институт за български език, откъдето дойдоха и повечето от моите отрицателни гласове на дисертацията ми, един ден да се реформира, в него да дойдат да работят само млади, можещи хора. И със съответен административен акт да бъде отхвърлено позорното име на сталиниста, което т.н. институт днес носи. Тридесет години след краха на комунизма тази държава продължава да е подвластна на практиките и инстинктите от дивашкото комунистическо минало. 

Аз лично се гордея, и то много, не само с научните си постижения, но и с борбата си – абсолютно безкомпромисна, която водих десетилетия с комуногалфоните и некадърниците в лингвистичната общност, а те продължават да присъстват в нея, макар и в по-малки мащаби. Накрая да обясня, че заради забавянето на процедурата по дисертацията ми осъдих ВАК по две дела (ВАК като институция, разбира се, не беше виновна – виновни бяха комунонекадърниците от института за български език при бан и английската катедра на СУ). Осъдих също така по две дела и престъпния т.н. институт за български език при престъпната бан. Присъдено ми беше значително обезщетение за нанесени морални вреди, които банските и институтските престъпници не изпълниха в продължение на ПЕТ ГОДИНИ. Обяснявам, че неизпълнение година и половина на влязло в сила съдебно решение представлява престъпление! Но в кочината България, освен че няма читава лингвистична общност, изобщо няма никаква прокуратура. Прокуратурата е една прикриватура, една гнусна престъпна шайка, която трябва да бъде изметена до крак – и аз се надявам това да стане след предстоящите избори през ноември т.г. Сред съдиите също така има немалко престъпници и некадърници. 

Няма как да не обясня още, че аз съм против ГЕРБ, но обезщетението за нанесени морални вреди ми беше изплатено след категорична намеса на тогавашния заместник финансов министър Горанов (за което съм му лично много благодарен). Той буквално нареди на председателя на престъпната бан да ми изплати парите. 

Накрая: намирам, че всеки човек в демократична и правова държава трябва неотстъпно да се бори за правата си. Ако не го прави, е влечуго.

петък, 25 юни 2021 г.

Пореден мой протест срещу използването на термина "русофоб"

За пореден път протестирам в Интернет най-енергично срещу използването на термина "русофоб" от страна на напълно промити комуномозъци!
Които освен това имат наглостта да си приписват понятието "русофил"!
Русофил съм аз, комуноекземпляри, путинисти и сталинисти!
Аз съм английски възпитаник още от дете, учен-изследовател (1996) съм на Кралското научно дружество на Единбург, и същевременно обичам руската култура, руската литература, руската наука (истинската, не фалшивата), и нормалните руснаци - антикомунисти, антисталинисти, антипутинисти!
А вие, български комунисти, сталинисти и путинисти, можете да обичате СССР и путинска Русия коооолкото си искате!
Но не лъжете нагло българите и света, че българите били русофоби!
Русофобите сте вие!

понеделник, 24 май 2021 г.

Защо България е на 111-то място по свобода на словото? Една малка причина

Буквално преди минути бях ядосан и мотивиран да реагирам - и то много силно, от едно грубо невярно твърдение, изказано от "Дневник": "Отбелязваме 24 май най-вече като празник на азбуката и писмеността и често забравяме, че българската култура е много повече от това. Творци с универсален език като музикантите пресичат граници така, както иначе тесният по обхват български език не успява" (вж. по-долу линк към YouTube).
Кой не успява, бе, алоооу, "Дневник"? Вие очевидно изобщо не знаете, че някои българи успяват - в лингвистичната наука, която е истинска наука, природна, тъй като изследва продукт на човешкия мозък - и то именно чрез анализ на българския език. Моята теория на композиционния вид, изградена на базата на епохалното откритие на композиционния вид на Хенк Веркьойл, описва българския като език от хибриден/граничен тип между езици с композиционен вид като английския (другите германски езици, финския и пр.) със строга схема на членуване с определителен и неопределителен член и езици с глаголен вид като руския и другите славянски езици без българския.
Това е откритие в науката, от което може би никой български безхаберник не се интересува - но то е факт. През 2012 г. Вернер Абрахам и Елизабет Лайс (Abraham, Leiss 2012: 326) посочват, че "първият изследовател, който отбелязва, че езиците развиват или категорията вид, или система на членуване, е българският лингвист Кабакчиев".
А на следващата година Весна Булатович (Bulatović (2013: 65) пише: "трудовете на Вендлер, Веркьойл и Кабакчиев са "крайгълните камъни на това, което днес е известно като композиционен вид".
Обаче "Дневник" не знаят тая работа. Не са успели да научат. А какво успявате, бе, "Дневник"? Когато не знаете нещо, трябва да го научите! Затова сте журналисти! Ето едно от многото обяснения защо България е на 111 място в света по свобода на журналистиката!
Ето и източниците, цитирани от мен по-горе:
Abraham W, Leiss E (2012) The case differential: syntagmatic versus paradigmatic case – its status in synchrony and diachrony. Transactions of the Philological Society 110(3): 316-341.
Bulatović V (2013) Modern theories of aspect and Serbian EL2 learners. Belgrade English Language & Literature Studies V: 65-79.
А ето къде е безобразното твърдение на "Дневник" (първите две изречения в самото начало на видеото):
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/05/24/4212395_poveche_ot_miasto_za_muzika_muzikalnata_akademiia/?ref=home_NaiNovoto&fbclid=IwAR3zgNQRE9ZvJv6LcVBZxxVU6KTsMt1c0_9uOApkW0_QCHylmcCN4jAB26M

петък, 21 май 2021 г.

В рубриката "Българското беззаконие, българското варварство!"

До Министъра на културата г-н Минеков
Министерство на културата, София, България
 
МОЛЯ ИМЕЙЛЪТ МИ ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕН НА Г-Н МИНЕКОВ, КОЙТО ДА МИ ОТГОВОРИ - А НЕ НА НЯКОЙ СЛУЖИТЕЛ, КОЙТО ДА ГО СКРИЕ ОТ НЕГО И/ИЛИ ДА МИ НАПИШЕ ГЛУПОСТИ!!!!!
 
Уважаеми господин Минеков,
Във връзка с днешното Ви изказване, че усещате корупция в Министерството на културата, искам да Ви помогна, като Ви обърна внимание, че водя дело (№ 64356/2018, СРС, I ГО, 41-ви с-в) срещу Министерството на културата за нанесени ми щети, вследствие на грубо незаконно и нагло поведение на служители в Министерството на културата и Националната библиотека. На първа инстанция има издадено осъдително решение срещу Министерството на културата. Причината е невероятно грубото и нагло поведение, състоящо се в отказ на Министерството на културата и Националната библиотека да отстранят от библиотеките в страната и от самата Национална библиотека и да предадат на МВР за унищожаване ПИРАТСКИ КОПИЯ ОТ ПРЕВОДА МИ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК НЕ НА КАКВО ДА Е, А НА "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"!
Моля настойчиво да се запознаете с делото и да отговорите колкото е възможно по-скоро на този мой сигнал за изключително груба корупция и тотална некадърност в оглавяваната от скоро от Вас институция! Не може Националната библиотека на България да държи пиратски копия на първата книга на България и да ги предоставя на обществеността! Освен че е невероятно беззаконие, ТОВА Е ОГРОМЕН СРАМ И ПОЗОР!
Благодаря предварително!
 
Красимир Кабакчиев, д.ф.н.
София, България

петък, 23 април 2021 г.

Ще се коригира ли Хаджигенов след гафа, който стори днес?

Искам да попитам нещо господин Хаджигенов, когото съм подкрепял и подкрепям за всичко, което е правил досега. Но днес имам особен въпрос към него.

Получавал ли е господин Хаджигенов пари за кампанията си от Бойко Борисов?
Получавал ли е пари за кампанията си от от доносник на ДС?

Ако не е получавал, защо днес той изрази подкрепа, и то не къде да е, а в парламента, за едно лице на име Куцкова?

Това е грандиозен гаф! 
 
Нима той не знае, че това лице подведе милиони привърженици на СДС, че е демократ и антикомунист, и заедно с лицето Стоянов в кандидатпрезидентската кампания 2001 г. използва пари на изключително отявлен комунист и доносник на ДС?

http://www.segabg.com/article.php?id=107500
 
Откъс от статията:
"Като изявен противник на корупцията Куцкова се движи с автомобил, който братя Василеви са отпуснали само за кампанията.
Въпрос на читател към Василев: Бих искал да ви попитам защо така демонстративно подпомогнахте кандидатпрезидентската кампания за втори мандат на Петър Стоянов с 30 000 лв.? Откъде взехте тези пари?
Отговор на Василев: следващият ви въпрос предполага, че вие бихте били по-доволен, ако бях подпомогнал кампанията на Петър Стоянов под масата. Направих го открито, защото смятам, че така трябва да се подхожда. Въпрос на друг читател: Г-н Василев, напоследък стана модно да се проследяват връзките на днешни видни бизнесмени с едновремешната ДС. Бихте ли ми отговорили категорично каква е вашата връзка? Отговор на Василев: Като кореспондент на БТА в чужбина аз съм информирал както службите, тогава наричани ДС, така и държавни и правителствени институции чрез поверителния бюлетин на БТА за всичко съществено, което съм видял, разбрал и анализирал. Може би малцина знаят, че БТА тогава имаше на практика свое малко външно разузнаване, което информираше и правеше анализи и прогнози въз основа на сведения от печата и радиостанциите и от дописки на своите кореспонденти в чужбина. Преди да замина за Бейрут, тогавашният ми шеф Лозан Стрелков ме извика и каза: Каквото научиш, доловиш, прецениш, че е важно, ще го пращаш първо на мен, за да излезе в бюлетина на БТА и чак след няколко дни можеш да го кажеш на посланика, ако искаш. Понеже обикалях много, познавах много хора, много четях и много научавах, бай Лозан беше много доволен..."

петък, 2 април 2021 г.

Едновременно в рубриките "Истинското", "Трагикомичното" и "Кочината-държава България"

 Неотдавна във Фейсбук страницата си съобщих за две публикации на професор Весна Булатович от Подгорица, която публикува две статии в две престижни списания по приложна лингвистика - наистина революционни! Тя обяснява в тях композиционния вид и взаимодействието членуване-вид в английския език, като в по-новата (от 2020 г.) отправя изключително силна критика към почти всички английски граматики по света за това, че не отразяват горните две много важни явления. (Без една - досетете се коя.) Вж. по-долу линк към статията.

Днес с огромно задоволство научавам, че на Весна Булатович са връчени награди за двете статии. Основание: издигане престижа на Университета на Черна гора! Откъде познавам Булатович? Преди около 4-5 години попаднах в Интернет на нейна предишна статия на същата тема, публикувана 2013 г., в която тя пише: "the works of Vendler, Verkuyl and Kabakciev [are] the cornerstones of what is known today as compositional aspect."

Аз винаги съм имал доста високо мнение за работата си image, но тогава останах малко шокиран. Не бях си представял себе си чак като крайъгълен камък ... image image image - и то в компанията на двама гении. Година преди това, през 2012 г., Абрахам и Лайс написаха "the first researcher to note that languages develop either a category of aspect or an article system was the Bulgarian linguist Kabakciev (1984; 2000)".

И тук има един малък проблем, който не засяга нито Булатович, нито науката, и с който стигаме до рубриките "Трагикомичното" и "Кочината-държава България". За разлика от Булатович, която се радва на признанието на университета и държавата си, аз съм изгонен от така наричащия се институт за български език - един развъдник на некадърност, комунизъм и неудържима простащина.

Разбира се, изгонването ми от института-кочина разглеждам така, както навремето Салвадор Дали е погледнал на неговото изгонване от Дружеството на сюрреалистите. Когато научил потресаващата вест, той дръпнал едно мощно "Хахаха! Хахаха!" И добавил: "Le surrealisme, c"est moi!"

Поздравления за пореден път на Весна Булатович - с най-сърдечни пожелания за по-нататъшни постижения в науката!

https://benjamins.com/catalog/resla.18007.bul?fbclid=IwAR3FOiBfqJc6EI78W8mZLM65mLdKkLgq1u_E1bSZq64qXILaHVB704ie5J8

петък, 9 октомври 2020 г.

"Кой е науката?"

Днес имам особеното удоволствие да споделя с Интернет приятелите си един факт от последните дни. Състои се в това, че излязоха от печат две мои лингвистични статии, в които се обсъждат конкретни научни проблеми. Но в тях се правят и важни обобщения относно българското езикознание, което аз определям като наследник на малоумното сталинистко и съветско езикознание от началото на 50-те г. на ХХ век. На онези, които не познават добре историята на комунизма, нека да обясня, че през посочения период комунистическите диваци в СССР обявиха Сталин, най-големия изрод в историята на човечеството, за “учен-езиковед”. Нещо повече, разтръбиха, че той, един-единствен човек, бил решил “всичките проблеми на езикознанието”. И защо? Как така? Очевидно – защото е гениален. Разбира се, комунистическите диваци в България не останаха и ден назад. Моментално започнаха да тръбят същото. Дори се престараха. Продължиха да възхваляват до небесата грандиозния кръволок дори и след смъртта му през март 1953 г. Тоест, дори и тогава, когато съветските комунистически диваци вече се бяха отказали от кретенските твърдения за изрода “като езиковед”.

Вж. всички тези исторически факти, обобщени в статията ми “Такова беше, и е, времето: лингвистиката като инструмент за политическа пропаганда” –kkabakciev.blog.bg/?&page=5

В нея е разобличено лицето Андрейчин като един от множеството български сталинисти, обявили кръволока изрод за “гениален езиковед”. А днес, в 21 век, при наличието на Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, така наричащият се институт за български език при така наричащата се българска академия на науките е кръстен на името на този сталинист, обявил изрода Сталин за “гениален езиковед”. С други думи – налице е грубо нарушение на законодателството на България, освен че този акт е гнусна гавра с общочовешкия морал!

Очевидно е, че за да кръстиш нещо, което претендира да е научен институт, на името на отявлен сталинист, обявил най-големия изрод на човечеството за гениален езиковед, трябва да си малоумник и дивак – и то днес, в 21 век, в условията на членство на държавата България в съюз на държави, в който комунизмът се разглежда като грандиозно престъпление към човечеството.

От всичко това е ясно, че така наричащите се учени в така наричащия се институт за български език са в мнозинството си, освен всичко друго, и абсолютни некадърници, щом са съгласни мястото, в което работят, да носи името на сталинист.

Аз самият работих 17 години (от 1985 до 2002 г.) в този развъдник на комунизъм, некадърност, беззаконие и откровена простащина – но той тогава поне не беше кръстен на името на сталиниста. Бях изгонен от профанския, некадърен “институт” по следния начин. По време на официално заседание един комунист скочи на масата и ме нападна оттам с юмруци и освирепяла физиономия – докато аз седях на стол с крака под масата. Помислих, че ще ме ритне в лицето. Защитих се напълно инстинктивно, като го ударих отдолу нагоре с юмрук. Той също ме удари – в лицето. Вместо да уволни нападателя, наглият и изродски така наречен научен съвет на така наречения институт при така наречената българска академия на науките уволни мен.

Вероятно всеки знае как е реагирал Салвадор Дали, когато му съобщили, че е изгонен от Дружеството на сюрреалистите. Първо – умрял да се смее. И когато се съвзел, произнесъл всеизвестните днес и знаменателни думи:

“Le surrealisme, c’est moi!”

И аз реагирах по подобен начин, когато ми съобщиха, че некадърниците в така наречения научен институт са ме изгонили. Смях се дълго. А оттогава до днес, при съответен повод, им обяснявам нещо съвсем очевидно и ясно, а именно, че:

“Науката, това съм аз, Кабакчиев!”

През последната седмица заявлението ми “Науката, това съм аз!” има съвсем нов израз, съвсем официален – в две нови мои научни публикации.

В първата се анализира едно грубо неадекватно твърдение на българистите – наследници на сталинизма и на съветското сталинистко езикознание (което няма нищо общо с модерната наука лингвистика), че, видите ли, перфектът, основно граматично явление в българския език, не се бил образувал от имперфектни причастия. А във втората пише следното (следва дълъг цитат):

“На прага на третото десетилетие на XXI в., в епохата на интернет, българското езикознание остава в много отношения заложник на съветското и сталинисткото още от 50-те години на ХХ в., когато “учени” се надпреварваха да възхваляват до небесата “гения на Сталин като езиковед” и неговите „лингвистични приноси“. Езикознание от подобна “класа” трудно би могло да генерира сериозни разбирания за сложните закономерности в един или друг език. Традиционното българско езикознание, не само тежко обременено от сталинистко-съветското, но и до голяма степен игнориращо модерното езикознание – още от Чомски, а и много по-късно, с идеите му за универсална, вродена в човешкия мозък граматика и пр., например почти не използва неграматичността като фундаментален общоезиков феномен и като ключов метод за разкриване на езикови закономерности [цитирана литуратура]. Конкретен много тъжен резултат от тази срамно остаряла ориентация (по политически причини) на българското езикознание е, например, следната поредица факти: първо, огромно множество напълно неадекватни описания на членуването в българския език, непознаващи или бързо подминаващи обстоятелството, че то всъщност е средство не толкова за изразяване на определеност и неопределеност, колкото за експлициране на перфективност (по теорията на композиционния вид на Веркьойл [цитирана литуратура] – ако определителният и неопределителният член бяха необходими само или главно за изразяване на определеност и неопределеност, всеки език щеше да ги има (всъщност повечето ги нямат, вж. [цитирана литуратура]; второ, тежък дефицит на изследвания върху явленията генеричност и негенеричност (и други подобни), който, както ще се види по-долу, може би има връзка с тоталното отсъствие на понятията генеричност и негенеричност в най-голямата руска граматика (вж. по-долу) – т.е. пишещите български граматики най-вероятно зорко са следели какво пише в руските граматики; трето, наличие на най-различни напълно погрешни, а понякога и направо нелепи разбирания относно темпоралната система, в частност относно противопоставянето аорист/имперфект, чиято същност обясних още преди 36 години […] – то e свързано с членуването и с особения статут на българския език като хибриден […], с наличието в него и на вид, и на определителен (но не и неопределителен) член (тезата се поддържа от [цитирана литуратура]; четвърто, липса в абсолютно всички български граматики на правило за съгласуване на време и наклонение (разкрито от мен [цитирана литуратура], а след това потвърдено за друг език, черногорския [цитирана литуратура] пето, огромна серия систематични, напълно неадекватни твърдения, че перфектът, основен граматически феномен в българския език, се бил образувал само от аористни причастия, не и от имперфектни [цитирана литуратура] – неадекватността на тези твърдения е подробно обяснена от мен тук, […]; шесто, огромна серия мъгляви и погрешни дефиниции, неподдаващи се на инвентаризация, на перфекта в българския език (резултативност, състояние в резултат от минало действие и пр.) – които, разбира се, няма как да не бъдат мъгляви, при положение че половината перфект, имперфектният, е изключен като “несъществуващ” […]; седмо, систематични неадекватни твърдения в граматиките на българския език – в повечето, а дори може би и във всичките, че не била съществувала самостоятелна (адиективна , номинална – извън формите за някои времена и наклонения) употреба на имперфектното деятелно причастие [цитирана литуратура].” [...] "И тук отново стигаме до днешния статут на традиционната езиковедска българистика, наследила немалка част от съветско-сталинистката лингвистична традиция, според която „правилни езикови изрази“ cа тези на управляващата еднопартийна върхушка (вождове на пролетариата, политически функционери, представители на „прогресивната интелигенция“), а „неправилните“ трябва да се избягват [...]. Не само първото твърдение – трагично (днес дълбоко смехотворно) и поддържано десетилетия в СССР и НРБ, но и второто също, за така нареченото избягване на неправилни изрази, са потресаващи по нелепостта си – и то не по политическа, а по лингвистична причина. Според днешното разбиране в Западното езикознание, прието за аксиоматично и водещо началото си от Чомски, именно неправилните (неграматичните, неприемливите) изрази и изречения стоят в основата на идентификацията на това, кое в езика е правилно."

И така, в тези мои две нови статии са посочени мои значителни приноси в теоретичното езикознание – с които, разбира се, се гордея. Те, съвършено очевидно, са напълно недостижими за неграмотниците, некадърниците и моралните изроди в така наричащия се институт по български език при така наричащата се българска академия на науките.

Науката, това съм аз!

Запомнете това добре, некадърници, и си го набийте яко в главите!

Ха-ха-ха!