За йеромонах Паисий, държавата-кочина, комунистическите диваци, прекръстители и крадци

Много отдавна не съм писал за съдебното дело, което водя срещу така наречената прокуратура на така наречената държава България. За тези, които не знаят, делото е за нанесени имуществени и неимуществени щети вследствие на противозаконно бездействие, осъществявано систематично и абсолютно злоумишлено в продължение на четири години: неизземване и неунищожаване на пиратски тираж на превода ми на английски език на книгата "История славянобългарска" на йеромонах Паисий (Паисий Хилендарски)!
Причината да не пиша тук дълго време по въпроса беше, че просто нямаше развитие. Сега изведнъж обаче е налице развитие - и то значително. И, разбира се, както следва да се очаква за една държава-кочина, развитието не е в положителна посока. Тоест, не е налице изпълнение на закона, а обратното: нови поредни безумни актове на погазване на държавността и нейната нормативна уредба, ново изключително нагло поведение на иначе уж държавни институции, които буквално и най-безсрамно се гаврят със закона и държавността!
По настояване на адвоката ми (вече имам адвокат по делото) отправих искане до Националната библиотека в седемдневен срок да бъдат изпълнени следните мои законни искания:
(1) Незабавно от Националната библиотека да бъдат изтеглени всички пиратски екземпляри от откраднатия ми труд!
(2) Незабавно да бъдат изтеглени всички пиратски екземпляри от откраднатия ми труд от всички библиотеки в страната (и евентуално в чужбина), които са на административно подчинение на Националната библиотека!
(3) Съгласно с чл. 97, ал. 1, т. 7 от ЗАПСП ("Който в нарушение на разпоредбите на този закон… издава… или разпространява издадени произведения… се наказва… и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи") незабавно да бъдат предадени на МВР всички пиратски екземпляри от откраднатия ми труд за конфискуване в полза на държавата и унищожаване!
(4) Да бъда уведомен за изпълнението на тези искания!
Предупредих, че в случай че за пореден път не бъдат изпълнени изискванията на закона, ще бъда принуден да предприема съответните съдебнопроцесуални действия и срещу Националната библиотека!
Вчера получих отговор, който прилагам тук. Няма да го коментирам, само ще кажа, че заради нанесените ми имуществени и неимуществени щети вследствие на публично, систематично и в продължение на години използване на пиратски тираж на откраднатия ми превод на английски език на "История славянобългарска" ще бъдат предприети съответните съдебнопроцесуални действия извън тези, вече предявени срещу прокуратурата.
Междувременно във връзка с превода ми на "История славянобългарска", издаден от Софийския университет през далечната 2000 г. - единствено досега законно издание, искам тук да засегна един аспект с обществено значение, на който или не се обръща достатъчно внимание, или дори изобщо не се обсъжда в средствата за масова информация.
Не мога в момента да се ориентирам в обстоятелствата около годината на прекръщаването на йеромонах Паисий на Паисий Хилендарски и причините за прекръщаването - доколкото изобщо са налице истински, достоверни факти по въпроса. Доколкото мога да преценя, авторът на "История славянобългарска" не е прекръстен от йеромонах Паисий на Паисий Хилендарски от комунистическата власт след 1944 г. (известна в модерната световна история с варварското прекръщаване в края на ХХ век на един милион турци). Прекръщаването, както изглежда, е извършено в доста по-предишни времена, и неизвестно по какви точно подбуди.
Преди няколко години самоковци поставиха въпроса защо св. Паисий да не се нарича св. Паисий Самоковски -
http://vestnikpriatel.com/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B9-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81/
Как точно следва да бъде наричан йеромонах Паисий в историческите публикации, в учебниците и прочие - това е проблем на историците и експертите по образование. Но, що се отнася до книгоиздаването, лично аз смятам, че ситуацията е напълно ясна. Свещено право на създателя на всеки сериозен труд - художествен, научен, исторически и пр., е той САМ да реши и да обяви как да бъде наричан от читателите си! А той го обявява така: "Аз, Паисий, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи." С други думи, не обявява, че е "Паисий Хилендарски", а обявява, че е "Паисий, йеромонах и проигумен хилендарски", което ще рече, че е йеромонах Паисий - а това, че е също така и проигумен, и конкретно в Хилендарския манастир, са подробности.
Според Уикипедията йеромонах Паисий е "канонизиран за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година", но както тези, който живяхме дълго през комунизма, много добре знаем, комунистическите диваци никога не го наричаха свети Паисий, а и фактът на канонизирането му беше скрит от обществеността. Комунистическите диваци и представителите на държавата, която те бяха узурпирали чрез Съветската армия и с кръв, много обичаха да се хвалят с труда му! Но не го наричаха йеромонах Паисий - така както той самият се е нарекъл.
Защо?
Много ясно защо! Комунистическите диваци обичаха под път и над път да цитират най-грандиозния изрод-кръволок в историята на човечество, Ленин, комуто приписваха думите "Религията е опиум за народа"!
Мотивите на червените диваци? Те бяха следните.
Не може авторът на "История славянобългарска" - т.е., на книгата, която те обичаха да размахват като символ на държавата, да е била създадена от някакъв си поп! (Те и станалите за една нощ демократи днес обичат да размахват труда на йеромонах Паисий като "символ на държавата".) Не, не! "История славянобългарска" е създадена от човек от улицата, от Паисий Хилендарски. Може направо даже да се каже - създадена е от пролетарий, човек от народа. Какъв ти светец, каква ти религия? Религията е опиум за народа, направо отрова!
Да прекръстиш автора на "История славянобългарска" от йеромонах Паисий (както той сам се е нарекъл) на Паисий Хилендарски, разбира се, е абсолютен идиотизъм. Все едно аз, Красимир Кабакчиев, който съм автор на английска граматика, като умра, някой да публикува граматиката ми и да обяви, че нейният автор е Красимир Великотърновски. (Защото Красимир Кабакчиев е от Велико Търново.)
Злините, безчестията и варварствата на комунистите нямат край! И на фона на десетките милиони уморени от глад, разстреляните в Сибир, в подземията на КГБ и пр., това очевидно не е най-грандиозното! Но историческата справедливост изисква да бъде възстановено името на автора на "История славянобългарска"!
Тук аз самият, като автор на превода от 2000 г. на английски език на "История славянобългарска", нося отговорност за това, че тогава, в бързината около необходимото спешно издаване на книгата (във връзка с предстоящо връщане в Атон на откраднатия от ДС ръкопис), пропуснах, не обмислих този въпрос! И "История славянобългарска" остана неправилно с автор Паисий Хилендарски (на английски Paisy Hilendarski).
И тук именно следва да се обърне внимание на невероятната наглост на крадците и създателите на пиратския тираж - които са си позволили да издадат наново превода ми, оставяйки в него като автор на оригиналния труд да бъде посочен Паисий Хилендарски (Paisy Hilendarski), а не йеромонах Паисий (Hieromonk Paisy) - както аз щях да го обявя, ако сам бях издал превода си (или бях избрал издател).
Това поведение не може да бъде случайно, то е умишлено! Това е поведение на комунисти. Но докато поведението на един или друг комунист и крадлив субект (бил той физическо лице или издателство и пр.) не е особено интересно, твърде интересно и показателно е варварското противозаконно поведение днес, в 21 век, на така наричащата се държава България, подвизаваща се уж като член на Европейския съюз, най-цивилизованата държавническа структура в света! Кочината България, която съвършено целенасочено вече пет години не благоволява да изпълни императива на закона и да изземе и унищожи пиратския тираж на откраднатия ми труд!
Кочиноооо, кочино!
Ти нямаш моралното право да използваш труда ми!
И нямаш моралното право да размахваш труда на йеромонах Паисий като "символ на държавата"!

ТОВА НЕ Е ПРАВОРАЗДАВАНЕ! ТОВА Е СЪДЕБЕН ПРОИЗВОЛ - И ДЪРЖАВЕН РЕКЕТ!

Публикувам тук мой коментар към статията, излязла днес в Интернет сайта "Правен свят" "СГС присъди рекордно обезщетение от 300 000 лева на Петър Сантиров заради делото за подкуп". В статията се описва как прокуратурата е осъдена заради претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение по дело за подкуп. Не обсъждам решението, нито размера на присъденото. Обсъждам съдебната система, на базата на конкретен казус, мой. Следва коментарът ми.

Аз заведох дело срещу прокуратурата още в началото на март 2016 г. Причината - нанесени ми щети заради неизземване и неунищожаване на пиратски тираж на откраднат мой интелектуален труд. Не какъв да е труд, а превод на английски език на "История славянобългарска" - нещо, което нещото, наречено държава България, много обича да размахва като свой символ. Вместо да разгледа и реши делото, една съдийка в Административния съд моментално го метна на градския. Било гражданско.
Гражданско - друг път! Налице е противозаконно бездействие на прокуратурата като административен орган, а не като правораздавателен - фактът е от кристално по-кристално ясен.
Е, да, де, ама нали трябва да се изстиска едно хууубаво един такъв ищец да плати едни хуууубави пари на хем бедната, хем можеща съдебна система - за да съди съдебната система (в лицето на съда) съдебната система (в лицето на прокуратурата) за това, че самата съдебна система (прокуратурата) е погазила драстично правата на ищеца и му е нанесла огромни вреди.
Съдията ми поиска 1800 лв. такса, определяйки по този начин ПРЕДВАРИТЕЛНО правното основание на иска. Аз възразих: не съдя Пешо от махалата, та да ми се искат такива пари! Съдя самата съдебна система, която е погазила закона - и да бъде тя сега така добра да осъди себе си!
След два дни обаче (в рамките на срока за плащане) реших, че е по-добре все пак да платя таксата. Платих я - и представих доказателство съгласно с ГПК.
При което документът за плащането беше "изгубен", а делото прекратено! Наложи се да се обжалва. САС го върна за разглеждане, а междувременно наказаха служителка, с мъмрене, за "изгубването" на документа.
И така, заведено и образувано дело срещу прокуратурата вече близо година и половина не отлепва! В СГС престоява вече повече от година.
Междувременно заведох друго дело, срещу Прокуратурата, Президентството, Министерството на културата и Националната библиотека - за установяване нарушение по ЗАПСП (Закон за авторското право и сродните му права). Това е процедура по чл. 310 ГПК - бързо производство. Вместо да извърши съответните действия още в деня на получаване на исковата молба, съдийката МЕСЕЦ И ПОЛОВИНА ПО-КЪСНО ми праща разпореждане с ферман инструкции какво да съм й обяснил (а аз вече съм го обяснил перфектно в исковата молба) и с искане да внеса ПО ОСЕМДЕСЕТ ЛЕВА НА ВСЕКИ ИСК! Което ще рече, че трябва да внеса още една огромна такса заради това, че държавата не е изпълнила фундаментални свои задължения и ми е нанесла огромни вреди - а пък аз проявявам някакви прищевки и я съдя.
Жалбата ми срещу разпореждането сега е във ВКС. Както написах в жалбата,

ТОВА НЕ Е ПРАВОРАЗДАВАНЕ! ТОВА Е СЪДЕБЕН ПРОИЗВОЛ - И ДЪРЖАВЕН РЕКЕТ!

Дело срещу Прокуратурата и Президентството на Република България

Днес заведох дело срещу Прокуратурата на Република България и Президентството на Република България, със следните главни искания: "Установяване местонахождението на пиратския тираж на превода ми на английски език на книгата "История славянобългарска"! Установяване факта на нарушението, идентифициране на крадеца! Прекратяване незаконната национализация на труда ми! Изземване в полза на държавата и унищожаване на пиратския тираж! Разгласяване диспозитива на решението на съда!"
Няма какво да обяснявам повече. Прочетете иска и ще разберете. После може да коментираме.

**********

Ще обясня, обаче, как следва да се проведе това дело, защото то е твърде особено, нарича се "бързо производство". Ако погледнете чл. 311 ГПК тук, непосредствено по-долу, ще видите, че съдията би трябвало ВЕЧЕ, още днес, да е извършил проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска.
Как и дали това може практически да стане? Не знам. Ще видим.
ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, Част трета, ОСОБЕНИ ИСКОВИ ПРОИЗВОДСТВА, Глава двадесет и пета, БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО
Приложно поле
Чл. 310. По реда на тази глава се разглеждат искове: [...] 3. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права.
Чл. 311. (1) В деня на постъпване на исковата молба съдът извършва проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска. (2) Съдът дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, когато са неясни, непълни или неточни.
Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание: 1. насрочва делото за дата не по-късно от три седмици; 2. изготвя писмен доклад по делото; 3. приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора; 4. произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими; 5. определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства. (2) Съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията. (3) По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните.
Последици от неизпълнение на указанията
Чл. 313. Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съединяване на искове
Чл. 314. (1) Ищецът може със становището си по доклада на съда, а ответникът с писмения отговор, да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. (2) По реда на това производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях. [...]
Разглеждане на делото
Чл. 315. (1) В заседанието за разглеждане на делото съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните състезания. (2) В същото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. Срок за постановяване на съдебното решение.
Чл. 316. Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Заявление, изпратено днес, 17.02.2017 г., по електронната поща до Президента

До: Президента на Република България г-н Румен Радев

ЗАЯВЛЕНИЕ от Красимир Кабакчиев, д.ф.н.

Уважаеми господин Президент,
Позволете първо да Ви поздравя с избирането Ви на поста! Аз гласувах за Вас, по една-единствена причина: на базата на обещанието, което дадохте, че ще проучите опита на Румъния за борба с корупцията в държавата и ще направите всичко възможно той да бъде приложен в България. Надявам се, че ще изпълните обещанието си! Второ, чрез обществения и правен казус, с който ще Ви запозная в този документ, и който засяга пряко и Президентството, ще имате една допълнителна, макар и малка, възможност да докажете, че сте готов да се борите с корупцията и да защитавате законността и правата на гражданите! Моля да имате предвид, че за съжаление казусът не е никак приятен!
Преди четири години с огромна изненада и истински шок установих, че някакви лица са си позволили да присвоят превода ми на английски език на книгата "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, публикували са го в огромен тираж без каквото и да било право на това, продават го чрез търговската мрежа в България и по целия свят, разпореждат се напълно свободно и безнаказано с него, използват го, за да правят с него “подаръци” и т.н.!
Излишно е тук да обяснявам, че "История славянобългарска" безусловно се счита за най-важната за държавата България книга, и че именно нейният превод на английски език е това, което най-ефективно я представя пред света.
Незабавно сезирах Министерството на вътрешните работи и Министерството на културата! Министерството на културата веднага реагира, откри и глоби издателството-пират, и ограничи разпространението на пиратския тираж в търговската мрежа в София – но за изпълнение докрай на закона възможностите му не достигнаха.
За разлика от Министерството на културата, Прокуратурата, която пое случая от МВР, по един абсолютно безпрецедентен и умопомрачително нагъл начин обяви кражбата на превода на английски език на най-важната за България книга за “благородно деяние”!?! Нещо повече, тя не само отказа да предяви обвинение срещу крадеца (крадците), но дори умишлено ги прикри, като не го (ги) идентифицира! Имам сведения, че основният крадец е агент на Държавна сигурност и точно по тази причина не е идентифициран! Но и това не е най-същественото. Същественото е, че с обявяването на кражбата за “благородно деяние” и връщането на крадеца (крадците) на екземпляри от откраднатия труд Прокуратурата се идентифицира като укривател на кражбата! Фактите са такива, че Прокуратурата върна на крадците подхвърлените от тях шест екземпляра от пиратския тираж и отказа да им предяви обвинение, в резултат на което днес, вече повече от четири години след кражбата и създаването на пиратски тираж, аз съм безсилен да спра наглото разпространение по целия свят и в България на откраднатия ми труд! И това ми причинява огромни имуществени и неимуществени щети!
В продължение на три години чаках Прокуратурата на Република България да предяви обвинение срещу крадеца (крадците) на труда ми и да предаде пиратския тираж за конфискуване в полза на държавата и унищожаване. След като тя окончателно отказа да стори това, в началото на 2016 г. заведох иск срещу Прокуратурата за репариране на нанесените ми щети, следствие от нейното изключително грубо противозаконно поведение, изразяващо се в умишлено погазване на императивна законова норма – която много точно и ясно гласи следното: "предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи" (Закон за авторското право и сродните му права, чл. 97, ал. 1, т. 1, 7, 16).
Заведеният иск в продължение на цяла година беше подмятан между аминистративния съд и градския съд. След това в градския съд делото беше умишлено прекратено на базата на твърдение за уж внезапно изгубил се документ – като виновник за “изгубването” не е открит. След обжалването ми на определението за прекратяване на делото то е възобновено – и предстои да бъде решавано.

Уважаеми господин Президент!
Защо се обръщам към Вас – и какво общо има със случая Президентството на Република България?
Още след първоначалното погазване от страна на Прокуратурата на закона и неизпълнението на императивната норма за изземване в полза на държавата и унищожаване на пиратския тираж, от данни, посочени в актове на Прокуратурата по пр.пр. № 11927/2013 по описа на СРП стана ясно, че кражбата на превода ми на труда на Паисий е осъществена след заявен “интерес от български държавни институции и по-конкретно на президентството на РБ”, а сред посочените за установени факти е и този, че значителна част от незаконно и изключително нагло създадения пиратски тираж била ПОДАРЕНА – както изглежда, и от страна на администрацията на Президентството!
Разбира се, трудно е да се допусне, че Президентството може да е целяло да бъде осъществено издание на "История славянобългарска" на базата на кражба на частно притежаван интелектуален труд. Така или иначе, след като установих, че Президентството е посочено за инициатор за издаване на труда ми, го сезирах с документ с вх. № 94-00-2588 от 30.09.2013 г. (приложен тук). Изразих възмущение от кражбата и поисках следното: (1) да бъда уведомен колко екземпляра от пиратския тираж са били дадени на Президентството – възмездно или безвъзмездно – от страна на крадците; (2) в изпълнение на чл. 97, ал. 1, т. 16 от Закона за авторското право и сродните му права, Президентството да предаде по съответния ред всички получени от него екземпляри ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА И УНИЩОЖАВАНЕ! (3) да ми бъде оказано съдействие за прекратяване на беззаконието и изправяне на крадците пред съда!

Уважаеми господин Президент!
Каква мислите, че беше реакцията на Вашия предшественик на исканията ми? Мислите ли, че г-н Плевнелиев е бил шокиран от вестта за кражбата на превода на английски език на най-важната за държавата България книга и от това, че Президентството се е оказало (може би без негово знание) въвлечено в незаконно разпространение на краден труд? Мислите ли, че г-н Плевнелиев реагира веднага и направи всичко възможно срамното петно, лепнато на държавата, да бъде изчистено?
Не! Не! Не! Вашият предшественик се изгаври със закона и с морала! Той наруши чл. 108, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс – а моралната страна на въпроса едва ли има тук смисъл да се обсъжда! Вашият предшественик не благоволи да ми отговори!
Затова в случая на мен не ми остава нищо друго, освен да разчитам този път на Вас, на новия президент – който е обещал, че ще се бори за законност и срещу корупцията на високо държавно ниво. Надявам се, че новият президент, във Ваше лице, ще се трогне от факта, че не кой да е в държавата, а самата президентска институция е участвала в разпространение на пиратски тираж на най-важната за държавата България книга и че ще реши да направи всичко възможно за изчистване на това позорно петно!
Във връзка с всичко това, чрез настоящия документ най-учтиво Ви каня за следното:
Първо, по своя инициатива Президентството да се включи като трета страна по гр.д. № 6692/2016, I Гражданско отделение на Софийския градски съд, 13 с-в като помагач на ищеца, на основание чл. 218 ГПК. Аз вече съм поискал от съда, на основание чл. 219 ГПК, да конституира Президентството като трета страна по делото. Предстои апелативната инстанция да се произнесе по въпроса. Ако съдът откаже да конституира Президентството като трета страна, а и то самото откаже да се включи по собствена инициатива, ще поискам Президентството да бъде привлечено като ответник по делото и ще предявя иск срещу него за това, че наруши закона, като не отговори на исканията ми, цитирани тук, по-горе, и по този начин създаде допълнителни предпоставки за драстичното неизпълнение на императива на закона, състоящ се в необходимостта от отнемане в полза на държавата и предаване за унищожаване на пиратския тираж!
Второ, да уведомите писмено съда по гр.д. № 6692/2016, ГО, 13 с-в СГС относно следното: (а) колко общо екземпляра от пиратския тираж притежава Президентството днес – в библиотеки, административни помещения и пр.; (б) колко екземпляра от пиратския тираж са били дадени – възмездно или безвъзмездно – на Президентството от страна на крадците; (в) колко точно от тези екземпляри са продадени или подарени от страна на Президентството на трети лица – било то в България или в чужбина.
Трето, в изпълнение на чл. 97, ал. 1, т. 16 от Закона за авторското право и сродните му права, да предадете по съответния законов ред всички притежавани от Президентството екземпляри от откраднатия ми труд ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА И УНИЩОЖАВАНЕ и да уведомите за това съда по горепосоченото дело!

Уважаеми господин Президент!
Благодаря предварително за незабавната Ви реакция по въпроса и за законосъобразния Ви отговор!

Приложение: Писмо на Кабакчиев до Президента на РБ, вх.№ 94-00-2588 от 30.09.2013 г.

17 февруари 2017 г., София, С почит:

ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ!

Елате и вижте какво представлява така наричащата се прокуратура на така наричащата се държава България!
Налице е представителна извадка.
Представям в пълния им блясък всичките така наречени прокурорски актове по кражбата на превода ми на английски език на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски - книга, която така наричащата се държава България размахва като свой символ.
Няма тук да ги коментирам - нито поотделно, нито като цяло.
Те не подлежат на смислен коментар - освен, ако не е психиатрична експертиза.