понеделник, 7 ноември 2022 г.

Какво имам да кажа на БАН-ските комунонекадърници (в една конкретна област)? Ето какво: "La science, c’est moi!"

Казвам първо “добър вечер” на демократите, некомунистите, и на всички останали нормални хора в тая “държава”. Казвам “добър вечер” – по задължение – и на некадърниците, комунистите, путлеристите и подобните екземпляри, доста срещащи се все още и в БАН, и в тая “държава”. Да обясня, че преди две десетилетия БАН-ските комунонекадърници ме изгониха от БАН. Няма да обяснявам подробности – то не е свързано с науката изобщо. А и как да е свързано, когато аз тогава, през 2002 г., имах приноси в науката, за които БАН-ските некадърници не можеха даже да мечтаят. Изгонването ми от комуноинститута, днес кръстен на отявлен сталинист в изключително грубо нарушение на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, ме развесели – и то яко. Смях се дълго и си припомних как, когато научил, че са го изгонили от Дружеството на сюрреалистите, Дали също се смял дълго. И накрая казал: “Le surrealisme, c’est moi!” Затова и аз тогава, през 2002 г., разбрах, че с пълно основание мога да заявя: “La science, c’est moi!” Но защо точно “La science, c’est moi”? Много просто. Ето защо. Защото съм автор на монография, публикувана през 2000 г., за т.н. композиционен вид конкретно в английския език. А композиционният вид е грандиозно, фундаментално явление. И моята монография е единствената в историята – както в англоезичния свят, така и на тази планета, и на всичките галактики наоколо. Хахаха! Хахаха! И аз, който днес съм член на Гръцката академия на науките и съм там изключително високоуважаван автор (конкретните факти мога винаги да ги обясня и изброя), вече съм автор на статия, която представя съвсем нова, нечувана досега, концепция за английския език. И тази концепция следва да влезе в английските граматики! А особено интересното в случая е, че тази концепция е колкото моя, толкова и на един друг учен-англицист, който по още по-интересно стечение на обстоятелствата е “тъмен балкански субект” – като мен (но от женски пол). Пукайте се, БАН-ски и български некадърници и завистници! Кабакчиев, който е на 68, дори и да умре скоро, остава завинаги в историята на науката! А вие къде оставате? В историята на българската некадърност и на варварския БАН-ски феодализъм и комунизъм! Всички четящи тук – нормални хора, демократи, некомунисти, очаквайте скоро фактите! Те наближават! А, апропо, некадърниците – БАН-ски и други, също ще могат да ги прочетат. Ако желаят, разбира се.

вторник, 6 септември 2022 г.

Go to hell, Facebook/Meta!

Това е за приятелите ми, които още отпреди време знаят, че отсега нататък ще могат да ме намерят другаде в Интернет, не във Фейсбук. Ако е рекъл Всевишният, скоро ще започна специализирана серия научни лекции и видеа за очарователни туристически острови. С това налагам санкция на путлеристката медия Facebook/Meta, която няколко пъти блокира през последните месеци профила ми, последния път за цял месец. За какво бях блокиран последния път? За това, че съм написал, че днешното българско преходно правителство са предатели на българските национални интереси и се опитват да обвържат страната ми с путинския Газпром. Това било “hate”. Вместо да ми плащат (нещо, което иначе никога не съм искал или очаквал) и да ми благодарят за стотиците сериозни съобщения, които съм написал, Facebook/Meta имат невероятната наглост да обясняват на мен какво било “hate”. Аз съм учен с публикувани един вагон книги и статии в областта на семантиката, които се четат по света! Няма как неграмотници да обясняват на мен базови понятия в областта на цивилизационната етика. И не забравяйте, Facebook/Meta, да изтрийте от сайта си, бъкащ от путлеристка пропаганда и вулгарни видеа, профила ми! Архивирал съм всичките си съобщения, и те ще бъдат пренесени на други места в Интернет, достойни! Вървете по дяволите, Facebook/Meta! This is for my friends, who have known for quite some time that from now on they will be able to find me elsewhere in the Internet, not in Facebook. God willing, I will soon start a specialized series of scientific lectures and videos about fascinating touristic islands. I hereby sanction the Putlerist company Facebook/Meta, which blocked my account several times in recent months, the last time for a whole month. What was I blocked for last time? For having written that today’s Bulgarian transitional government are traitors to Bulgarian national interests, trying to make my country dependent on Putin’s Gazprom. This is “hate” – they wrote. Instead of paying me (something I never wanted or expected anyway) and thanking me for the hundreds of serious posts I have published in Facebook/Meta, they had the incredible arrogance to try to explain to me what “hate” is. I am a scientist with a trainload of published books and research papers in the field of semantics, read world-wide! Illiterates can in no way explain to me fundamental notions of civilizational ethics. And don’t forget, Facebook/Meta, to delete my profile from your site – swarming with Putlerist propaganda and vulgar videos! I have archived all my posts – and they will be transferred to other places in the Internet, worthy ones! Go to hell, Facebook/Meta!

събота, 16 юли 2022 г.

Отново за профанската така наречена академична сфера в така наречената държава България

Ще разкажа нещо, което разкрива същината на така наречената държава България и на нейната профанска комунистическа и посткомунистическа така наречена академична сфера. На две снимки, които могат да се видят във ФБ профила ми - вж. профил на Krasimir Kabakciev, са заглавната страница и гърбът на автореферата ми за защита на дисертация за присъждане на научната степен доктор на филологическите науки на тема "Видът в английския език". Монографията ми с това заглавие беше публикувана на български език през 1992 г. (снимка № 3 във ФБ профила ми) и представена от мен за защита като дисертация през юни 1993 г. Така нареченият специализиран научен съвет по езикознание с преобладаваща в него група некомпетентни в науката лица, беше длъжен да назначи рецензенти в едномесечен срок и така да даде ход на процедурата за защита. Рецензенти умишлено не бяха назначени четири години! Следва веднага да се отбележи добре видното обстоятелство, че представеният труд не е за някакъв африкански диалект, за който в България няма специалисти, а за най-добре проучения език на планетата. Тоест, така нареченият специализиран научен съвет се самобламира катастрофално, като откровено демонстрира същината си: некадърност, профанизъм, тотално административно безхаберие. След четиригодишно умишлено бездействие, осъществено с цел да ми се навреди - поради това, че бях един от броящите се на пръсти тогава антикомунисти в БАН (още отпреди 10.11.1989 г.), накрая "бяха намерени" необходимите рецензенти (посочени на първата страница на автореферата). Те се отнесоха съвестно и представиха в срок положителни рецензии. Тук се налага да направя отклонение и да вметна едно важно обстоятелство, а именно, че докато т.н. специализиран научен съвет умишлено не назначаваше рецензенти, през 1995 година Кралското научно дружество на Единбург (една от най-известните в света и авторитетни институции за финансиране на наука) ми присъди стипендия за изследване на проблема "видът в английския език" и за подготовка и публикуване на монография по темата - на английски език. С тази стипендия през 1996 г. аз работих в Университета в Единбург върху историята на проблема и публикуваните до онзи момент трудове. През 1997 г. се върнах в България и започнах да пиша бъдещата монография. През цялото това време, повече от три години, така нареченият научен съвет продължаваше умишлено да бездейства. Няколко месеца след като не бяха назначени рецензенти на труда ми, заведох дело срещу ВАК (Висшата атестационна комисия), което по-късно спечелих и ми беше присъдено обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди. Видно от втората снимка, публичната защита на дисертацията ми се състоя на 12 юли 1997 г. На нея аз заклеймих поведението на т.н. специализиран съвет и го разобличих като некадърен, профански и политически мотивиран. Мнозинството некадърници и профани в него гласува по следния начин: 15 бюлетини “не”, пет бели и една положителна. Какво се случи после? Случи се това, че както горната инстанция на ВАК, така и Президиумът на ВАК категорично отхвърлиха профанското решение на т.н. специализиран научен съвет! И степента “доктор на науките ми беше присъдена” - през 1999 г. Но след това се случи нещо още по-интересно, което окончателно разобличи некадърността и профанизма на т.н. специализиран научен съвет по езикознание. Разширен и актуализиран вариант на монографията ми “Видът в английския език” през 2000 г. беше публикуван в най-авторитетната поредица по лингвистика и философия в света (снимка № 4 във ФБ профила ми). Този труд и до днес, 22 години по-късно, е единствената монография в историята на науката лингвистика, специално посветена на композиционния вид в английския език. Тя предлага важна общолингвистична теория и голяма поредица дефинитивни решения в областта на композиционния вид, върху които аз продължавам да работя и да доразвивам. Има една много известна мисъл, отнасяща се до България и нейната популация, която се приписва на Стефан Стамболов. Тя е: “В България смъртен грях е да можеш!” Тази история има и още доста други интригуващи аспекти - но ще ги оставя за друг път.

сряда, 13 юли 2022 г.

Кой е неграмотен и виновен? Децата, които учат български в училище? Или българистите, които учат децата на неправилен български?

Българският език е славянски език, но той е много особен и доста по-различен в граматическата си система от останалите славянски езици. В темпоралната му система (системата на времената) присъства една граматическа единица, наричана перфект, която на практика липсва във всичките останали славянски езици. Но в българските граматики и учебниците по български език тя е описана неправилно. Няма да се спирам на всичките тежки проблеми в описанието на българския перфект, а само на един, който е безспорен и очевиден – направо очеваден. Става дума за начина на образуването на перфектните форми. Според огромното мнозинство българисти българският перфект (който всъщност следва да се нарича сегашен перфект, но неправилно се нарича или минало неопределено време, или само перфект) се бил образувал – моля за внимание – чрез спомагателния глагол “съм” плюс минало деятелно (елово) аористно причастие на смисловия глагол (т.е. "съм + -л"). Според това драстично по неистинността си твърдение, намиращо се в почти всички български граматики и учебници по граматика, перфект са например форми от типа [Иван] е построил [къща] и [Иван] е строил [къща]. Обаче форми от типа [Иван] е строял [къща], видите ли, не били перфект. Твърдението на тези българисти, които за съжаление са огромно мнозинство в лингвистичната гилдия на България, е, че формите от типа "е строял" са т.н. конклузиви, но не са перфект (“строял” е имперфектно причастие). Перфект според това мнозинство са само форми с аористни причастия, като например “е построил” или “е строил”. Що е конклузив? Конклузив са форми, които формално съвпадат с перфектните, т.е. те са от типа "съм + -л", и изразяват умозаключение на базата на съпътстващи обстоятелства. Така например, ако вляза вкъщи след като съм се разхождал в парка и видя, че капакът на пианото е вдигнат, мога да кажа: “Внукът ми е свирИл на пиано, докато аз се разхождах в парка” или “Внукът ми е свирЕл на пиано, докато аз се разхождах в парка”. Тоест, аз правя умозаключение, извод, че внукът ми е свирил или свирел на пиано на базата на съпътстващото обстоятелство – вдигнатия капак на пианото. (Няма да обсъждам тук разликата между "свирИл" и "свирЕл".) Проблемът е този, че в повечето случаи на употреба на форми от типа “е свирИл” и “е свирЕл” не са налице никакви съпътстващи обстоятелства! Налице е чисто и просто разказ на случили се събития! Тоест, аз мога да кажа “Внукът ми е свирел на пиано, докато аз се разхождах в парка”, защото съм научил това от жена си. А не правя извод на базата на съпътстващи обстоятелства! Тоест, в този случай формата “е свирЕл” е перфект – и не е конклузив! Говорил съм с доста българисти от лагера на тия, които поддържат невярната теза за българския перфект. Повечето твърдят, и то със завидна убеденост, че в езиковата практика било нямало такива употреби на форми от типа "съм + -л" с имперфектни причастия, които да не са конклузиви. Или, ако имало някои, те били много малко на брой и били "погрешни употреби" от страна на хора "с недостатъчна езикова култура". Това твърдение също е потресаващо по своята неистинност, но нека да проследим точно какво става. Написвам в търсачката Google “са свирЕли”, за да видя колко такива употреби с имперфектно причастие ще се открият. И веднага тук изниква нещо много неприятно, което е пряко следствие от драстично невярното описание на българския перфект от страна на мнозинството българисти. Неприятното е, че търсачката Google, и по-точно работещите в Google, СЕ ОКАЗВАТ ПОДВЕДЕНИ от невярното описание на перфекта от страна на българистите. Защото търсачката прави следното. Пита ме: “Did you mean: “са свирили”? Това безспорно означава, че българисти са внушили на работещите в Google, че, видите ли, “са свирЕли” е неправилна форма. А “правилната” e “са свирИли”. Умопомрачително! Нещо повече, в някои случаи при поискване на търсене на перфектни форми с имперфектни причастия Google игнорира искането ми за перфектни форми с имперфектни причастия и направо го заменя със списък на перфектни форми с аористни причастия! А това вече е абсолютно безобразие! Защото ако не си компетентен в тази специфична област – а всъщност тук 99% от хората са некомпетентни, така те БИВАТ ЖЕСТОКО ПОДВЕЖДАНИ! Подвеждането се състои в това, че Google кара наивните хора да мислят, че форми от типа “са свирЕли” са неправилни, а правилни са от типа “са свирИли”. Нещо абсолютно невярно! И невероятното безобразие се дължи на некомпетентността на българистичната гилдия! На едно мнозинство в нея, разбира се, не на цялата! Следват примери от Интернет, показващи, че глаголните форми от типа “са свирЕли”, т.е. с имперфектно (а не аористно) причастие, НЕ СА КОНКЛУЗИВИ, а са стандартни ПЕРФЕКТНИ форми. Тези примери са МНОГОБРОЙНИ, а не са "изключения" или примери за "недобра езикова култура": На самия празник [на местния манастир] по селото са обикаляли подвижни музикални състави, които са свирЕли в дворовете и къщите на хората за здраве и берекет … Нима тук "са свирЕли" е конклузив? Разбира се, че няма начин да е конклузив! Няма никакви съпътстващи обстоятелства, от които да се прави извод! Формата "са свирЕли" тук е чист перфект! Същото е и при следващите примери от Интернет. Давам само няколко! А броят им в Интернет е ОГРОМЕН! Гърците са се биЕли във фалангова формация … Имало е случаи, когато някои хора в залата или на стадиона са ядЯли и пиЕли по време на програмата … Какво са свирЕли Шопен и Лист заедно? Каза че, снощи всички в стаята са пеЕли, само ти просто си си седяла там … Ало, българистите! Четете съвременно езикознание! А не писанията на българските сталинистки така наречени професори, които през 50-те г. на миналия век се надпреварваха да разпространяват съветските малоумия как Сталин не само бил езиковед, ами дори – един-единствен човек – бил сам решил ВСИЧКИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ЕЗИКОЗНАНИЕТО! И най-вече мислете – ако изобщо можете!

неделя, 10 юли 2022 г.

Английската ми граматика за българи (на английски) - на свободно разположение

Имам удоволствието да съобщя, че току-що ъплоудвах в ResearchGate пълния текст на моята английска граматика, озаглавена An English Grammar: Main Stumbling Blocks for Bulgarians Learning English, трето издание (на английски), публикувана в София от издателство Albo Innovation през 2016 г. Не давам линк, тъй като линковете тук не работят - всеки може лесно да намери къде се намира граматиката.
Това е първата и единствена засега в историята английска граматика, написана и публикувана на английски език, която предлага подробно обяснение на композиционния вид и на взаимодействието членуване-вид в английския език, две фундаментални езикови явления, които до този момент остават напълно игнорирани в английските граматики, включително в най-големите и най-представителните. Всеки заинтересуван може да получи по-подробна информация по този въпрос от презентацията, озаглавена Как композиционният вид и взаимодействието членуване-вид трябва да бъдат представяни в по-големите граматики на английския език, която изнесох преди няколко дни на 15-ата годишна международна конференция на Гръцката академия на науките Atiner по езици и лингвистика, 4-7 юли 2022 г., Атина, Гърция.
Защо правя това? На базата на убеждението, че научната литература трябва да бъде достъпна за всеки човек по света. Точка.

събота, 8 януари 2022 г.

В рубриката “Трагикомичното” - горнонанадолнищки университети (копипейст от ФБ)

Какво ми идва на ума – не спира да ме пита Мета. Амииии, идва ми на ума нещо за рубриката “Трагикомичното”. Но тъй като е чисто български казус, ще бъде представен само на български. Да не се излагаме пред чужденците. imageimageimage
Т.н. университети в т.н. държава България вече има във всяка паланка. И във всеки от тези “университети” вече има само професори. Ако случайно някъде има някой доцент, това е временно. На човека му предстои всеки момент да стане професор – и той ще стане съвсем сигурно. Щото процедурите са от типа, който отдавна древните римляни са нарекли Quid pro quo. Или, побългарено, “Аз на тебе, ти на мене”.
Както всички тук знаят, аз се занимавам с теоретично езикознание. Имам изграден и отдавна публикуван в престижно световно издание универсален модел за вида като лингвистично явление – обяснен върху английския език и изграден на базата на германските и славянските езици. Работи безпроблемно във всички езици. Фактът, че така работи, беше доказан неотдавна в една голяма публикация за гръцкия език, която изготвихме с една колежка лингвист, говореща гръцки като роден. Публикувахме я в самата Гърция – т.е. публикацията е одобрена и обнародвана от гърци, а не, да кажем, в Горно Нанадолнище. За това наше постижение аз писах няколко пъти - почти всички FB/Meta friends тук знаят за него.
Добре, но в Горно Нанадолнище, България, има университет. И в него, разбира се, една сюрия професори (доценти няма и за цяр) преподават български – и раздават дипломи за висше образование. Такаааа. И с всичкия си акъл моя милост взема един хубав ден, че отива в Горнонанадолнищкия университет и изнася доклад на конференция по българистика. След което организаторите искат от докладчиците статии за публикуване. Съответно аз депозирам статия.
Дотук всичко точно. Добре, ама, не щеш ли, Горнонанадолнищкият университет назначава две горнонанадолнищки лелки, които да рецензират статията ми. Рецензират лелките статията ми и ... я отхвърлят категорично! Подчертават, че авторът си е позволил да не цитира двама-трима велики горнонанадолнищки учени. И освен това заявяват много тържествено, че било имало наука българско езикознание. И тя била велика, имала свой понятиен апарат, а в този горнонанадолнищки понятиен апарат, подчертават лелките, не били присъствали някои употребени от моя милост упадъчни термини, като например претерит и гола номинална фраза.
Тук ще обясня, че термините претерит и гола номинална фраза са фундаментални в модерното общо езикознание. Обаче за горнонанадолнищките лелки има наука българско езикознание, а в таз наука таквоз нещо като претерит и гола номинална фраза ... няма.
Почнах да обяснявам на лелките, че наука българско езикознание няма и че има наука езикознание. Тя си има свой терминологичен и понятиен апарат, и свои методи, а чрез тях изследва хиляди езици по света, между които само между другото и българския.
Ноооо – горнонанадолнищките лелки не искаха дори да чуят! Обясних им, че да се твърди, че има наука българско езикознание и че термини като претерит и гола номинална фраза в българското езикознание няма, това е все едно някой да каже, че има българска физика и че в нея таквиз понятия и термини като например ускорение или маса няма. Лелките замигаха на парцали.
Накрая ги попитах има ли българска гинекология. Изгледаха ме малко странно и не казаха повече дори и "гък".
Циркът е пълен! За съжаление обаче то не е само цирк – профански, български, горнонанадолнищки. Ами си е направо трагедия. Трагедия, заради която умните български родители дори не искат да чуят за български университети – ами още от детската градина най-старателно подготвят децата си да заминават да учат по света.
И много правилно постъпват!