Отново за профанската така наречена академична сфера в така наречената държава България

Ще разкажа нещо, което разкрива същината на така наречената държава България и на нейната профанска комунистическа и посткомунистическа така наречена академична сфера. На две снимки, които могат да се видят във ФБ профила ми - вж. профил на Krasimir Kabakciev, са заглавната страница и гърбът на автореферата ми за защита на дисертация за присъждане на научната степен доктор на филологическите науки на тема "Видът в английския език". Монографията ми с това заглавие беше публикувана на български език през 1992 г. (снимка № 3 във ФБ профила ми) и представена от мен за защита като дисертация през юни 1993 г. Така нареченият специализиран научен съвет по езикознание с преобладаваща в него група некомпетентни в науката лица, беше длъжен да назначи рецензенти в едномесечен срок и така да даде ход на процедурата за защита. Рецензенти умишлено не бяха назначени четири години! Следва веднага да се отбележи добре видното обстоятелство, че представеният труд не е за някакъв африкански диалект, за който в България няма специалисти, а за най-добре проучения език на планетата. Тоест, така нареченият специализиран научен съвет се самобламира катастрофално, като откровено демонстрира същината си: некадърност, профанизъм, тотално административно безхаберие. След четиригодишно умишлено бездействие, осъществено с цел да ми се навреди - поради това, че бях един от броящите се на пръсти тогава антикомунисти в БАН (още отпреди 10.11.1989 г.), накрая "бяха намерени" необходимите рецензенти (посочени на първата страница на автореферата). Те се отнесоха съвестно и представиха в срок положителни рецензии. Тук се налага да направя отклонение и да вметна едно важно обстоятелство, а именно, че докато т.н. специализиран научен съвет умишлено не назначаваше рецензенти, през 1995 година Кралското научно дружество на Единбург (една от най-известните в света и авторитетни институции за финансиране на наука) ми присъди стипендия за изследване на проблема "видът в английския език" и за подготовка и публикуване на монография по темата - на английски език. С тази стипендия през 1996 г. аз работих в Университета в Единбург върху историята на проблема и публикуваните до онзи момент трудове. През 1997 г. се върнах в България и започнах да пиша бъдещата монография. През цялото това време, повече от три години, така нареченият научен съвет продължаваше умишлено да бездейства. Няколко месеца след като не бяха назначени рецензенти на труда ми, заведох дело срещу ВАК (Висшата атестационна комисия), което по-късно спечелих и ми беше присъдено обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди. Видно от втората снимка, публичната защита на дисертацията ми се състоя на 12 юли 1997 г. На нея аз заклеймих поведението на т.н. специализиран съвет и го разобличих като некадърен, профански и политически мотивиран. Мнозинството некадърници и профани в него гласува по следния начин: 15 бюлетини “не”, пет бели и една положителна. Какво се случи после? Случи се това, че както горната инстанция на ВАК, така и Президиумът на ВАК категорично отхвърлиха профанското решение на т.н. специализиран научен съвет! И степента “доктор на науките ми беше присъдена” - през 1999 г. Но след това се случи нещо още по-интересно, което окончателно разобличи некадърността и профанизма на т.н. специализиран научен съвет по езикознание. Разширен и актуализиран вариант на монографията ми “Видът в английския език” през 2000 г. беше публикуван в най-авторитетната поредица по лингвистика и философия в света (снимка № 4 във ФБ профила ми). Този труд и до днес, 22 години по-късно, е единствената монография в историята на науката лингвистика, специално посветена на композиционния вид в английския език. Тя предлага важна общолингвистична теория и голяма поредица дефинитивни решения в областта на композиционния вид, върху които аз продължавам да работя и да доразвивам. Има една много известна мисъл, отнасяща се до България и нейната популация, която се приписва на Стефан Стамболов. Тя е: “В България смъртен грях е да можеш!” Тази история има и още доста други интригуващи аспекти - но ще ги оставя за друг път.