събота, 8 януари 2022 г.

В рубриката “Трагикомичното” - горнонанадолнищки университети (копипейст от ФБ)

Какво ми идва на ума – не спира да ме пита Мета. Амииии, идва ми на ума нещо за рубриката “Трагикомичното”. Но тъй като е чисто български казус, ще бъде представен само на български. Да не се излагаме пред чужденците. imageimageimage
Т.н. университети в т.н. държава България вече има във всяка паланка. И във всеки от тези “университети” вече има само професори. Ако случайно някъде има някой доцент, това е временно. На човека му предстои всеки момент да стане професор – и той ще стане съвсем сигурно. Щото процедурите са от типа, който отдавна древните римляни са нарекли Quid pro quo. Или, побългарено, “Аз на тебе, ти на мене”.
Както всички тук знаят, аз се занимавам с теоретично езикознание. Имам изграден и отдавна публикуван в престижно световно издание универсален модел за вида като лингвистично явление – обяснен върху английския език и изграден на базата на германските и славянските езици. Работи безпроблемно във всички езици. Фактът, че така работи, беше доказан неотдавна в една голяма публикация за гръцкия език, която изготвихме с една колежка лингвист, говореща гръцки като роден. Публикувахме я в самата Гърция – т.е. публикацията е одобрена и обнародвана от гърци, а не, да кажем, в Горно Нанадолнище. За това наше постижение аз писах няколко пъти - почти всички FB/Meta friends тук знаят за него.
Добре, но в Горно Нанадолнище, България, има университет. И в него, разбира се, една сюрия професори (доценти няма и за цяр) преподават български – и раздават дипломи за висше образование. Такаааа. И с всичкия си акъл моя милост взема един хубав ден, че отива в Горнонанадолнищкия университет и изнася доклад на конференция по българистика. След което организаторите искат от докладчиците статии за публикуване. Съответно аз депозирам статия.
Дотук всичко точно. Добре, ама, не щеш ли, Горнонанадолнищкият университет назначава две горнонанадолнищки лелки, които да рецензират статията ми. Рецензират лелките статията ми и ... я отхвърлят категорично! Подчертават, че авторът си е позволил да не цитира двама-трима велики горнонанадолнищки учени. И освен това заявяват много тържествено, че било имало наука българско езикознание. И тя била велика, имала свой понятиен апарат, а в този горнонанадолнищки понятиен апарат, подчертават лелките, не били присъствали някои употребени от моя милост упадъчни термини, като например претерит и гола номинална фраза.
Тук ще обясня, че термините претерит и гола номинална фраза са фундаментални в модерното общо езикознание. Обаче за горнонанадолнищките лелки има наука българско езикознание, а в таз наука таквоз нещо като претерит и гола номинална фраза ... няма.
Почнах да обяснявам на лелките, че наука българско езикознание няма и че има наука езикознание. Тя си има свой терминологичен и понятиен апарат, и свои методи, а чрез тях изследва хиляди езици по света, между които само между другото и българския.
Ноооо – горнонанадолнищките лелки не искаха дори да чуят! Обясних им, че да се твърди, че има наука българско езикознание и че термини като претерит и гола номинална фраза в българското езикознание няма, това е все едно някой да каже, че има българска физика и че в нея таквиз понятия и термини като например ускорение или маса няма. Лелките замигаха на парцали.
Накрая ги попитах има ли българска гинекология. Изгледаха ме малко странно и не казаха повече дори и "гък".
Циркът е пълен! За съжаление обаче то не е само цирк – профански, български, горнонанадолнищки. Ами си е направо трагедия. Трагедия, заради която умните български родители дори не искат да чуят за български университети – ами още от детската градина най-старателно подготвят децата си да заминават да учат по света.
И много правилно постъпват!