КОЧИНО БЪЛГАРИЯ! ТИ НЯМАШ ОПРАВЯНЕ! ЗАЩОТО В ТЕБ СЕ ПОДВИЗАВАТ БЕЗБРОЙ ЛИШЕНИ ОТ ВСЯКАКВА ЧЕСТ, ДОСТОЙНСТВО И РАЗУМ ИНДИВИДИ! АВТЕНТИЧНИ МОРАЛНИ ИЗРОДИ!

Грандиозната кочина България е кочина може би най-вече затова, защото няма съдебна система и в нея на практика няма правораздаване.
По мое мнение - на човек, който 23 години е бил в българското нещо, наречено съд - в подкочината "съдебна система" на грандиозната кочина България, се подвизават не по-малко от 80% индивиди, които са корумпоелементи и некадърници. И във всеки отделен индивид от тази система може да присъства едновременно както корумпоелементът, така и некадърникът - в съответната пропорция.
Пиша този материал в момент, в който за втори път в разстояние само няколко години се налага в престъпното българско правораздаване да се намесва ... френският посланик в София.
Да си припомним първия случай. Младо, интелигентно момче, студент в Париж, е зверски убито. Френските власти незабавно извършват стриктно разследване, разкриват престъплението, доказват кои са двамата убийци. Но в кочината "съдебна система" на грандиозната кочина "България" престъпниците изобщо не биват преследвани и остават на свобода дълги години. Накрая им е предявено обвинение, но на две инстанции получават оправдателни присъди. Скандалът е грандиозен, поради което се намесва френският посланик. И едва тогава българското "правосъдие" се вразумява. Убийците са осъдени и пратени в затвора. Само че -

КОЧИНАТА БЪЛГАРИЯ НИ НАЙ-МАЛКО НЕ СЕ Е ПОУЧИЛА ОТ ТОЗИ СЛУЧАЙ!

Защото няколко години по-късно се налага отново да се намесва френският посланик, за да извади на бял свят престъпна схема, осъществявана не просто ЧРЕЗ, а ВЪТРЕ В съдебната система на кочината "България"!
Показателно в този нов случай на намеса на френския посланик е и друго. В съобщенията по случая за разобличаване на престъпната българска съдебна система в медиите почти няма припомняне на първия случай - с опита за прикриване на убийството на младия студент в Париж. Българските "медии" - безхаберни, безпаметни, просташки, изродски, са "забравили", че това е ВТОРО драстично престъпление, осъществено от българския съд (в лицето на два негови състава на две инстанции), и че за втори път се налага да се намесва френският посланик! Почти никоя медия не припомня факта, че е налице повторна намеса на френския посланик!

И НИКОЯ МЕДИЯ НИКОГА НЕ ЗАДАВА ВЪПРОСА КАКВО Е СТАНАЛО С ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ СЪДИИ, ИЗДАЛИ ОПРАВДАТЕЛНИ ПРИСЪДИ НА УБИЙЦИТЕ! В ЗАТВОРА ЛИ СА?

Разбира се, отговорът на този въпрос е пределно ясен, дори и без да знаем конкретните факти. Естествено, че тия индивиди не са в затвора. Естествено, че тия индивиди продължават да "правораздават" и да нагъват тлъсти магистратски заплати.
Нещо повече, днес се стига дотам, че медии като "Труп", наследник на варварски рупор на комунизма, плачат за "независимостта на съдебната система" и твърдят, че тя неправомерно е подложена на натиск отвън.
Може само да се съжалява, че не се е намерил посланик или друг човек от цивилизования свят, който да се намеси и в случая, при който пиян като свиня зад волана руснак остави на шосето два трупа на млади хора! След което не помириса затвор! А съдиите, издали оправдателната (в практически смисъл) присъда, не просто продължават да бъдат съдии, те продължават да бъдат съдии във Върховния съд!?!

След втората намеса на френския посланик се стигна и до абсолютно безпрецедентно искане на посланици на няколко развити европейски държави да бъде проведена реформа в българската съдебна система. До този момент резултат от искането няма никакъв. И аз лично много дълбоко се съмнявам, че подкочината "съдебна система" на грандиозната кочина България може изобщо да бъде реформирана.

КОЧИНО БЪЛГАРИЯ! СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА НЕ СЕ ВИЖДА! ТИ НЯМАШ ОПРАВЯНЕ! ЗАЩОТО В ТЕБ, КОЧИНО, СЕ ПОДВИЗАВАТ БЕЗБРОЙ ЛИШЕНИ ДОРИ ОТ ЕЛЕМЕНТАРНА ЧЕСТ, ЧОВЕШКО ДОСТОЙНСТВО И ЗДРАВ РАЗУМ ИНДИВИДИ! АВТЕНТИЧНИ МОРАЛНИ ИЗРОДИ!

Но един нормален човек не бива да се оставя подвластен на песимизма. Необходима е борба! И аз лично заявявам, че единствено възможният изход от днешното трагично положение в кочината България е преди всичко тоталното разграждане на подкочината "съдебна система"! Уволнение на абсолютно всички магистрати, създаване на нова, истинска съдебна система, с компетентни и достойни магистрати в нея - посредством кадрови комисии, съставени в Брюксел от небългари, на базата на строги критерии и процедури за подбор на магистрати! Дали такава истинска реформа е възможно да се осъществи е отделен въпрос - чийто отговор никой не знае. И ако незнанието на отговора е някакъв лъч надежда, нека е така!



–––––––––
Живот и здраве, следват нови материали: публикация Строителите на кочината "съдебна система" на грандиозната кочина "България" и Божията промисъл; изпълнение на обещанието да опиша случая, даващ плах лъч на надежда; описание на безобразията на четири състава на прокуратурата по случая с кражбата на превода ми на История славянобългарска; описание на случая с кражбата на пари от моя банкова сметка от страна на държавен съдебен изпълнител.

Какво ми се случи през последните две години

В предишното си съобщение написах следното:

"И така, малко търпение, моля. Следва [...] съобщение за това, какво ми се случи през последните две години. И това, което ми се случи, е хем интересно, хем напълно вписващо се в представата за България като кочина.
И едва след това - ще направя описание на плахия лъч надежда."

Трябваше да кажа какво ми се случи доста по-рано. Закъснях. Моля за извинение. Но не е фатално ни най-малко. По-важното е какво точно се случи.

Случиха се две неща.

Първо, откраднаха ми превода на английски език на "История славянобългарска". Ако някой не знае - не, че това е толкова важно, но все пак ... - аз съм преводачът на първото и може би досега единствено издание на английски език на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски. То е от 2000 г., на Издателството на Софийския университет, ISBN 10: 9545230541. Вж. напр. тук:

http://www.amazon.co.uk/Slavo-Bulgarian-History-Fascimile-Original-Manuscript/dp/9545230541

В началото на 2013 г. получих  телефонно обаждане, от което научих, че преводът ми е бил присвоен - издаден от определено издателство. Без да бъда уведомен, без да е налице договор за авторски права! И отговорност за това, съответно, следва да носи определено лице. Аз не знам кое точно е това лице. И по принцип не ме интересува. Интересува ме законността, в случая нейната липса, т.е., беззаконието.

А какъв е проблемът ли, извън факта на кражбата, който не е малък? Какъв е големият проблем?

Големият проблем е, че нещото, наричащо се за благозвучност държава България, не е никаква държава, а е една потресаващо гнусна кочина!

Трябваше да споря с Прокуратурата в продължение на цяла година по въпроса, дали, аджеба, това е кражба или не е кражба. Намериха се трима български така наричащи се прокурори, които издадоха три постановления (на съответните три нива - Районна, Градска и Апелативна прокуратура) за прекратяване на наказателното производство, пълни с невероятни безумия. В тази съдебни актове е записано черно на бяло, и то не на едно или две места, че кражбата на превода ми на "История славянобългарска" била извършена не по някаква друга причина, а с цел "да се повиши престижът на Паисий, а оттам и моят".

Накрая, обаче, НЕКА ДА ПОДЧЕРТАЯ, все пак се намери един достоен и компетентен прокурор във Върховната касационна прокуратура, който отмени предишните постановления и написа, че е налице престъпление. Ще изложа допълнително фактите в нова публикация тук.

Второто нещо, което се случи, е, че държавен съдия изпълнител (от женски пол) изтегли незаконно и без мое знание от моя банкова сметка сума, равняваща се грубо на месечна заплата, под неистински претекст, че дължа основната част от тези пари на НАП. Друга част от парите лицето - също така напълно незаконно - задържало за себе си или за Софийския районен съд. За събитието научих случайно - можеше никога да не науча.

Необходими бяха шест месеца, за да може накрая НАП официално, писмено, да признае, че АЗ НЕ ДЪЛЖА ТЕЗИ ПАРИ. Те бяха върнати на държавния съдия изпълнител, а оттам и на мен. Но останалата част от парите си и досега не съм получил.

Разбира се, борбата продължава - и заслужава да се опише какво точно става, когато държавата си позволи незаконно да ти отнеме пари. Ще го опиша. Просто ми трябва повече време.

И така, извод? Изводът е повече от кристално ясен.

Това не е държава! Това е една свинска кочина, в която всеки неин обитател може да си позволи да прави каквото си иска.

Дано, уважаеми читатели, в следващите ми съобщения намерите нещо по-приятно и обнадеждаващо. Ще има и това, но в общи линии положението е трагично.

Кочина! Кочина! Кочина!

Включване по необходимост

Хм, оказва се, че повече от две години не съм "се обаждал" в блога си за съдебната система.

Но пък и за какво ли да "се обаждам"?

За да обяснявам колко престъпна, корумпирана и некадърна - но при всяко положение повече корумпирана, отколкото некадърна - е съдебната система?

Нали вече съм обяснил. Просто влезте в предишните страници от предишните години и месеци, и ще видите.

Изобличени - с имената им и с деянията им - са върховни, апелативни и всякакви други съдии.

Изобличена докрай е кочината България.

И България е кочина, защото няма съдебна система. Има 90% корумпирани и некадърни магистрати.

Е, да, сред останалите 10% може би се намират такива, които са достойни професионалисти, и съответно нещастници (защото не можеш да не бъдеш нещастен в една свински корумпирана система). Нормални и свестни хора, които само един Господ знае как точно се чувстват сред останалата сволоч. И които не могат абсолютно нищо да направят - освен да издадат едно или друго правилно съдебно решение, от което пък някой може да се обърка и да си помисли, че в България може пък евентуално и да има някакво правосъдие ...

Съдебната система е един изключително гнусен цирей на нещото, наречено държава България.

Този цирей, ако българите искат да имат държава, трябва незабавно и много радикално да се изреже.

Много пъти съм казвал мнението си какво трябва да бъде направено спрямо съдебната система. Тя просто трябва да бъде ликвидирана. Трябва всички да бъдат уволнени, след което наново да бъде създадена съдебна система - назначаване на доказано неподкупни и достойни магистрати чрез напълно независима комисия, в която не трябва да има нито един българин. Комисия, назначена пряко от Брюксел.

Същевременно се съмнявам, че българите - в мнозинството си - искат да имат държава. Българинът е един Андрешковец - така го е определил геният Елин Пелин, не съм аз. А българинът, освен това, не бива да се забравя, е определен от други двама гении - Щастливеца и Дядо Славейков - съответно и като Байганьовец и мърша.


Но за какво всъщност изобщо "се обаждам" ли?

Обаждам се, защото днес съм морално заължен да се обадя.

Случи се нещо невероятно. Случи се нещо уникално. Случи се нещо невъзможно за гнусната свинска кочина България.

Аз дори не мога да повярвам, че се е случило. И когато нещо уникално се е случило, нещо, което показва, че може пък евентуално да има и някакъв лъч надежда, макар и съвсем плах, за това, че може би някога кочината България може да бъде поизчистена от милионите тонове свински изпражнения, чувствам се морално задължен да отбележа факта. Да отбележа факта за наличие - може би - на плах лъч надежда.

Но преди това ще обясня какви две събития се случиха с мен през последните две години, през които не съм се обаждал. Няма как да не обясня. Защото е интересно.

Ще стане в следващото ми съобщение.

Естествено, и двете събития НЕ СА "плах лъч надежда". Напротив, те са сред огромного множество доказателства, че България не е държава.

И така, малко търпение, моля. Следва - след ден-два или три - съобщение за това, какво ми се случи през последните две години. И това, което ми се случи, е хем интересно, хем напълно вписващо се в представата за България като кочина.

И едва след това - ще направя описание на плахия лъч надежда.

Просто само малко търпение, моля.

За драматично-цирковата "институция", наречена българска съдебна система

 

От няколко дни насам вниманието на обществеността на тази т.н. държава е приковано - чрез интензивни медийни изяви - към едно уволнено от съдебната система лице. В кампанията за защита на лицето са включени съдилища, обществени организациии, професионалисти, граждани, които искат оставката на Висшия съдебен съвет заради това, че е уволнил лицето. Много други граждани обаче, обратното, искат уволненото от съда лице да бъде съдено заради обявените от ВСС негови дисциплинарни нарушения. Тъй като случаят се характеризира с редица драматично-циркови елементи, заслужава да се припомнят други два подобни случая, свързани със съдебната система, които също така имаха подчертано драматично-цирков характер.

Преди шест години и половина вниманието на медиите и обществеността беше привлечено от поведението на лицето Филчев, тогава главен прокурор на тази така наречена държава. Поведението се състоеше в съставяне на многобройни компромати и предявяване на напълно неистински обвинения срещу неудобни хора - политици, юристи, журналисти и други, придружени от непрекъснати театрални изяви пред медиите. Накрая лицето се опита да се саморазправи и с председателя на ВКС Иван Григоров, състави му компромат. Но удари на камък. Григоров разпространи в медиите психиатрична епикриза на Филчев. Епикризата незабавно беше обявена за фалшификат от ръководената от обявения за луд прокуратура, без да е направена необходимата експертиза. Срещу Григоров започна кампания в медиите, включваща искане на един широкоизвестен в обществото комунистически циркаджия, номинално социолог, който апелира към Григоров да се самоубиел, защото така "изисквала честта". За зла участ на циркаджията, след броени месеци самият Филчев потвърди епикризата си поведенчески и вербално, включително чрез крилатите днес фрази "Кура ми Янко" и "Плод-зеленчук". Комунистическият циркаджия не се самоуби, като с този акт на пълно театрално бездействие се сложи край на представлението.

Преди една година лицето Янева, избрано за председател на СГС въпреки многобройни протести на обществени организациии, магистрати и граждани, за които Янева беше неподходяща, трябваше да се яви пред ВСС заради подозрение, че са налице нейни служебни провинения. Не се яви. Причината: приета в болница. След журналистически разследвания се оказа, че не е обичайният грип, а сериозна психиатрична диагноза. Въпреки това до този момент ВСС не се е самосезирал по въпроса за здравния статут на Янева. Налице ли е психиатрично заболяване? Ако е налице, може ли Янева да изпълнява служебните си задължения? Така нареченият ВСС не си мръдва пръста по този въпрос, въпреки изключително тежкия прецедент с бившия главен прокурор.

Но и нещо много повече, ВСС не се самосезира дори и относно психиатричния статут на бившия главен прокурор - който за цялата общественост е безспорно луд. И съответно, тъй като подобно обстоятелство не е обявявано от ВСС, би следвало Филчев да бъде разследван и съден за предявените по негови нареждания неистински обвинения. Те пък бяха тихомълком прекратени от един друг комунист, днес главен прокурор.

Във връзка с всичко това възниква следният твърде интригуващ въпрос:

какъв ще бъде краят на поредното, трето (поне), драматично-цирково изпълнение, генерирано от така наречената българска съдебна система?

Ще почакаме и ще разберем. И това едва ли ще отнеме дълго време.

Красимир Кабакчиев, дфн

СЪДЕБНАТА СИСТЕМА Е СМЪРДЯЩА КОЧИНА!

Това съобщение ще бъде кратко.

ПОРЕДНАТА СВИНЩИНА НА ТАКА НАРЕЧЕНАТА БЪЛГАРСКА СЪДЕБНА СИСТЕМА!

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/07/07/1120058_sledovatel_beshe_globen_s_3000_lv_za_vzimane_na_podkup/

СЛЕДОВАТЕЛ И АДВОКАТ С ДОКАЗАН ПОДКУП СА ГЛОБЕНИ, КАТО ПРОИЗВОДСТВОТО ТРАЕ СЕДЕМ ГОДИНИ!
ТОВА НЕ Е СЪДЕБНА СИСТЕМА!
ТОВА Е ЕДНА ГНУСНО СМЪРДЯЩА КОЧИНА!
И ТРЯБВА ВСИЧКИ ДО ЕДИН ВЪТРЕ ДА БЪДАТ ИЗРИТАНИ!

А после ще връщаме обратно само абсолютно доказано некорумпираните и компетентните!

Пореден безобразен отговор на ВСС!

Получи се отговор от Висшия съдебен съвет на заявлението ми, публикувано в предното ми съобщение.
Отговорът за пореден път е безобразен! За пореден път се доказва категорично, че Висшият съдебен съвет е един орган, който не само не се бори с безобразията, беззаконията, безумията и престъпленията в съдебната система, но дори ги прикрива!

В случая получавам отговор от така наричаща се комисия при ВСС, председателствана от някой си Цони Цонев. Забележете как е назована комисията: "Професионална етика и превенция на корупцията".

Това наименование трябва да се определи или като идиотизъм, или като мошеничество. Така наричащият се председател на така наричащата се комисия ми пише, че те били нямали никакви правомощия, независимо какви закононарушения и престъпления извършват магистратите. Можели били да направят нещо единствено, ако аз съм бил посочел данни за корупция. Под данни за корупция те разбират да хванеш престъпниците, докато си разменят подкуп. Е, как да стане това? Аз, гражданинът, не съм полиция! Не съм прокуратура!

Разбира се, че наименованието е или идиотизъм, или мошеничество! От една страна е факт, че тази така наречена комисия не осъществява никаква превенция на корупцията! От друга, ако беше вярно твърдението на г-н Цонев, че те нямат правомощия извън посочени от гражданите данни за корупция (т.е. заловени магистрати с подкуп), тогава що чини изразът "превенция на корупцията" в наименованието?
Налице е откровен опит за заблуждаване на обществеността! Но същевременно наименованието издава и некомпетентност, и неграмотност! Юридическа и лингвистична! Ако нямаш права да осъществяваш превенция на корупцията, нямаш право да вписваш в наименованието на комисията израз "превенция на корупцията"!

Тези индивиди от така наричащия се Висш съдебен състав се гаврят вече много дълги години с обществеността!
Те си затварят очите пред стотиците и хиляди престъпления в съдебната система!
Те кадруват чрез Красьо Черничкия!
Те осъществяват шуробаджанашки назначения на своите отроци, отрочки, племенници и племеннички, на сподвижниците и сподвижничките си!
Правят го в изключително грубо нарушение на закона!
И след това отроците, отрочките, племенниците и племенничките не само извършват безобразия, беззакония, безумия и престъпления в съда, но дори извършват масови престъпления в своя облага! Всеизвестни са случаите в Приморско:

http://www.dnevnik.bg/search.php?stext=%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D1%81%D1%8A%D0%B4+%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D1%8F

Вж. и многобройните публикации за Красьо Черничкия:

http://www.dnevnik.bg/search.php?stext=%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%8C%D0%BE+%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8%D1%8F

Вж. изключително точните публикации за НАПЪЛНО НЕЗАКОННИ НАЗНАЧЕНИЯ в съдебната система на д-р Петър Дошков (юрист и лингвист):

http://petdoshkov.blog.bg/drugi/2010/10/08/dopylnen-spisyk-na-nenadlejnite-v-s-vlast-posle-sydeben-prot.617201

http://petdoshkov.blog.bg/drugi/2010/10/08/nenadlejnite-2.617204

А след това така наречените магистрати от ВСС - някои имат наглостта да се титуловат професори и доценти - обясняват, че били нямали правомощия да се справят с безобразията, беззаконията, безумията и престъпленията!

Нямат правомощия да се справят със сподвижниците и сподвижничките си, с отроците, отрочките, племенниците и племенничките!

Какъв съд? Какво правораздаване? Каква съдебна система?

Всичко това е гавра със закона, правото и морала в тази държава!

Пардон! В кочината, наречена държава!

_____
В предишните две публикации описах серия безобразия, извършени в Софийския градски съд; във форума към последната публикация обещах на форумиста с име albert venn dicey, че, след като се получи отговор от Висшия съдебен съвет, ще публикувам протоколите от двете съдебни заседания. Ето ги и протоколите - без коментар.

Поредно мое заявление до ВСС

Дами и господа,

Ако търпеливо разгледате блога ми, ще видите, че още от самото начало на публикациите в него се вижда, че аз няколко пъти съм сезирал Висшия съдебен съвет - и всеки път установявам, че това е един орган, който не само, че не се бори с безобразията, беззаконията, безумията и престъпленията в съдебната система, но дори ги прикрива.

Фактът, обаче, е този, че човек няма към кого да се обърне, когато така наричащият се съд на така наричащата се държава България продължава да се гаври със закона и с правата и достойнството на гражданина. Ето защо за пореден път ми се наложи да се обърна към Висшия съдебен съвет. Предоставям на вниманието ви тук, без коментар, заявлението ми до ВСС, което е с вх. № 94-00-062/27.01.2011 г. Повече от сигурен съм, че и този път Висшият съдебен съвет ще ми отговори, че няма правомощия да се занимава с поставените от мен въпроси. Но ... нека все пак да видим. Ще публикувам отговора на ВСС, когато (и ако) той дойде.

До: Висшия съдебен съвет на Република България, София
Копие: съдебния състав по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в

ЗАЯВЛЕНИЕ - с искане за проверка на грубо беззаконие по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в, спиране на делото, отмяна на хода по същество, отвод на състава, наблюдение над делото в обществен интерес, иницииране на дисциплинарни процедури
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в

Дами и господа,
Страна по гражданско дело съм срещу Министерския съвет – за следствията (имуществени и неимуществени щети) от това, че Министерският съвет в продължение на 18 години не благоволи да изпълни безусловно вменено му със законов текст задължение – да издаде един нормативен акт (правилник по чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания – ЗНСНЗ). Делото е заведено през 2002 г. – т.е. то е висящо вече девет години. Една от основните причини за това е поведението на лицето Геника Михайлова, днес работещо в Софийския градски съд, което издаде изключително грубо противозаконно решение на първа инстанция (отменено от ВКС). След дългогодишни подмятания на делото в различни инстанции (и различни процедури, включително препирня за подсъдност между съдилища) в началото на 2010 г. делото отиде в СГС. Поради безхаберно, а може би и престъпно поведение на втора инстанция делото е било поверено на лицето ... Геника Михайлова. Проведеното на 19.10.2010 г. съдебно заседание беше отложено поради непризоваване (както с изненада установи председателстващата съдебния състав) на прокуратурата. Подозрението ми, че председател на състава на 19.10.2010 г. е самата Геника Михайлова, автор на грубо противозаконното и отменено решение по същото дело на първа инстанция, се потвърдиха преди няколко дни, когато получих протокола от заседанието (приложен тук). И така, дело в СГС, по което има издадено решение на първа инстанция от Геника Михайлова, е поверено на... Геника Михайлова. Моля да бъде направена проверка на този аспект на случая и да бъде предприета дисциплинарна процедура срещу виновните лица, включително Геника Михайлова.
На 20.01.2010 г. се проведе второто заседание по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, 4-д с-в. Бяха извършени нови груби нарушения на процесуалния закон, някои от които изключително драстично погазват процесуалните ми права (или задължения). Конкретно, случи се следното:
- Първоначално беше обявен ход по същество без да е налице издадено определение за недопускане на доказателство – поискан в жалбата ми свидетел при довеждане. Ходът по същество беше отменен едва, след като аз лично – мислейки, че делото се води по новия ГПК (вж. по-долу) – попитах дали има издадено определение за недопускане на свидетел. Поради въпроса ми ходът по същество беше отменен – след което беше издадено определение за недопускане на свидетел.
- След това даденият ход по същество беше “забравен” – и най-неочаквано за мен съдът ми показа непредоставяно ми дотогава становище на ответника Министерски съвет. Документът е във видимо огромен обем – 10 -20 страници! Поисках да ми бъде предоставен за подробно запознаване и делото да се отложи, за да взема отношение по документа. Беше ми отказано.
- Настоях искането ми да бъде прието. Последва консултация на състава. Председателстващата първоначално обяви, че искането ми ще бъде прието. Едната от трите госпожи – членове на състава, обаче (най-възрастната, седяща вляво от моята позиция и вдясно от председателстващата) настоя искането да не се приема и се обърна към мен с груб тон с думите “Вие нима не разбирате какво Ви се казва? Даден е ход по същество! Говорете!” Не знам името на госпожата – и искам то да ми бъде предоставено, за да мога да я идентифицирам и да поискам дисциплинарна процедура конкретно и персонално срещу нея!
- Във връзка с това, че ответникът Министерски съвет отсъстваше, поисках да задам процесуален въпрос – дали делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Беше ми отказано да задам процесуален въпрос, като най-възрастната дама – член на състава, продължи с груб тон да повтаря “Вие не разбрахте ли какво Ви се каза? Даден е ход по същество! Говорете!” Отказах да говоря по същество, ако не ми бъде отговорено на въпроса дали делото се води по стария ГПК (в сила до м. март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Обясних, че, ако делото се води по новия ГПК, трябва да се приложи клаузата за неприсъствие на ответника. А, ако се води по стария ГПК, тогава съм лишен от правото на свидетел на втора инстанция. Веднага щом чу, че настоявам за прилагане на клаузата за неприсъствие на ответника по делото, съставът отговори на въпроса ми и заяви, че делото се води по стария ГПК!? С това е извършено ново изключително грубо процесуално нарушение – тъй като, видно от приложената от мен тук призовка, аз съм повикан да се явя на заседание по делото на 19.10.2010 г. за гледането му по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.) – на гърба на призовката са цитирани чл. чл. 142, 163, 200, 268 и 437, които са от новия ГПК (от м.март 2008 г.). И така, на заседанието на 20.01.2011 г. съдът най-неочаквано за мен заявява, че делото се води по стария ГПК!? Не може страна в съдебен процес да бъде викана да се яви на заседание по дело, което се води по един процесуален закон (ГПК в сила от м.март 2008 г.), а – тайно или явно – съдът да води делото по друг процесуален закон (ГПК в сила до м.март 2008 г.)! С други думи – извършено е друго драстично нарушение на закона и на правата ми по делото!!!
- Грубото нарушение на закона и накърняването на правата ми – състоящи се във водене на делото по процесуален закон, различен от обявения в призовката, доведе и до друго много съществено нарушение на закона и на правата ми! Отказът да бъде допуснат свидетел на втора инстанция може лесно да бъде обоснован чрез новия ГПК – по който аз мислех, че се води делото – съобразно с цитираните в призовката разпоредби, които са от новия ГПК. Но ако делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.), отказът да бъде допуснат свидетел представлява накърняване на правата ми!
- Накрая, след многократни настоявания от страна на най-възрастната членка на съдебния състав, искането ми да не бъде даван ход по същество (за да ми бъде предоставено време да се запозная със становището на ответника) беше окончателно отхвърлено. С това изключително грубо бяха нарушени процесуалните ми права – чл. 4, ал. 2 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) или съответните разпоредби в новия ГПК (от м.март 2008 г.). Съдът грубо погази безусловното си задължение да предоставя равни възможности на страните по делото. Нарушението в случая е и с много по-голяма тежест, като се има предвид, че с действието на съда аз съм лишен от възможността да се запозная със становище на ответника Министерски съвет, който е върховен орган на изпълнителната власт в страната! Налице е съвсем очевидно пристрастие от страна на съда по делото: флагрантно накърняване на моите права и открито облагодетелстване на другата страна по делото – Министерския съвет, т.е. на държавата. Това е действие на съда, което заслужава да бъде дадено за обсъждане (и ще бъде дадено) и на равнище Европейски съюз. За това действие на съдебния състав аз искам неговия отвод от делото!
- Въпреки че все още не е на мое разположение становището на Министерския съвет, което, видно от електронната извадка от Интернет сайта на СГС, е внесено на 18.10.2010 г., на практика по всяка вероятност е налице още едно изключително грубо нарушение на процесуалния закон, а именно на чл. 3 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) “Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отоворност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно […] Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.” Делото е за следствията от изключително грубо нарушение на закона от страна на ответника, който си позволи в продължение на 18 (осемнадесет) години да не издаде нормативен акт – правилник по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Ответникът Министерски съвет нееднократно си позволява да внася по делото становища, в които не само не упражнява предоставените му процесуални права добросъвестно и не изнася пред съда само истината, но и нещо повече. Той си позволява в своите становища да изнася груби неистини и дори да лъже най-безцеремонно. А, от своя страна съдът – на първа инстанция – буквално преписа в решението си лъжите на ответника! Неистините и лъжите на Министерския съвет са следните: (i) Министерският съвет не признава, че изключително грубо е нарушил ЗНСНЗ, като не е издал правилник по чл. 42, ал. 2 от този закон – което е негово безусловно задължение. (ii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа, че не било нужно да се издава правилник по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ, тъй като Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ (по чл. 46 от ЗНСНЗ) всъщност бил нормативният документ, визиран в чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ! Това е върховен, абсолютно кръгъл “правен” идиотизъм! (iii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа (също така върховен “правен” идиотизъм), че атестирането по чл. 42 от ЗНСНЗ за получаване на научно звание се било уреждало от самия ЗНСНЗ. Идиотизмът се състои в това, че получаването на научно звание се урежда от ЗНСНЗ за случаите, когато вече е обявен конкурс във Висшата атестационна комисия. В случая е налице необявяване на конкурс от съответната научна организация, а обявяването на конкурс в дадена научна организация следва да се извършва на базата на атестиране на основата именно на правилника – който липсва – за реда и начините на атестиране в научните организации по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Този върховен “правен” идиотизъм беше повторен от прокурорката на заседанието. Само че прокурорът на първа инстанция зае точно обратната позиция и определи иска ми като основателен. Ще сезирам ВКП по случая, но тук моля ВСС да направи проверка относно разнобоя между две инстанции в прокуратурата по един съвършено елементарен и ясен правен въпрос. И така, фактът е този, че второинстанционен съд на Република България, която се води за правова държава, прегражда пътя ми пред документ, издаден от Министерския съвет, в който е много вероятно за пореден път са са изказани умопомрачителни лъжи! Това е абсолютно нетърпимо положение, за което тепърва предстои да бъдат сезирани съответни компетентни органи в страната, а също така и органи на Европейския съюз и Съдът по правата на човека в Страсбург!
Заради осъществените груби закононарушения от страна на съдебните състави по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, 4-д с-в подадох заявление до председателя на СГС с десет искания:
(1) отвод на съдебния състав, провел заседанието на 20.11.2011 г. заради груби нарушения на ГПК; (2) Предприемане на процедура за дисциплинарно наказание на члена на съдебния състав, по чиято инициатива е даден ходът по същество при груби процесуални нарушения. (3) отмяна на хода по същество по делото, предоставяне на делото за разглеждане от друг състав; (4) да бъде допуснат свидетел по делото; (5) да ми бъдат предоставени копия от протоколите от двете заседания по делото – изпълнено; (6) разследване по чия вина е провалено заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г.; (7) дисциплинарна процедура срещу лицето, виновно за проваленото заседание на 19. 10.2010 г.; (8) разследване дали председателстващата съдебния състав на заседанието по делото на 19.10.2010 г. не е лице, участник в съдебен състав, издал решението на първа инстанция (оказа се, че е така); (9) дисциплинарна процедура срещу виновните по предната точка; (10) сезиране на ВСС за предприемане на дисциплинарни процедури и за специално наблюдение над делото – което в обществен интерес.
Вместо да получа отговор от председателя на СГС, получих отговор от ... трите съдийки!? От които се оплаквам!?!? Явно понастоящем СГС изобщо няма ръководство и там цари пълен административен хаос. Трите съдийки отказаха да отменят хода по същество и да подадат отвод, като се позоваха на чл. 12 от ГПК (отменен – в сила до м.март 2008 г.) – вж. приложение тук. С други думи, с подписите си трите съдийки удостовериха, че водят делото по отменен процесуален закон, а в същото време: първо, аз съм призован (вж. приложената тук призовка до мен за първото заседание) да се явя на дело, което се води по новия ГПК – този в сила от м. март 2008 г.; второ, текущият ГПК (в сила от м.март 2008 г.) гласи: § 2. (1) "Първоинстационните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. (2) Въззивните дела, образувани по жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от въззивната инстанция." [подч. от мен – К.К.]
И така според мен, гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, 4-д с-в трябва да се гледа по новия ред (по ГПК в сила от м.март 2008 г.) – тъй като въззивната жалба НЕ е постъпила ДО ВЛИЗАНЕТО НА ТОЗИ КОДЕКС. Въззивната жалба е подадена през 2010 г. Ето защо с настоящия документ аз моля ВСС да се разпореди за следното по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д:
Първо, делото да бъде спряно до изясняване на случая.
Второ, да бъде предприета дисциплинарна процедура срещу виновните лица, включително Геника Михайлова, за назначаването й да гледа дело, на което е издала решение на първа инстанция.
Трето, да бъдат дадени указания на съдиите, които ще гледат делото, относно приложимия процесуален закон – дали делото трябва да се гледа по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.).
Четвърто, да бъде установено дали съдиите по делото, а именно Цветомира Кордоловска, Любка Спасова, Слава Гьошева, не извършват грубо закононарушение и дори престъпление, като в писмен документ заявяват намерение да водят дело по процесуален закон, който е отменен, не е приложим по делото и не следва да бъде използван.
Пето, да бъде наложен отвод на съдиите делото Цветомира Кордоловска, Любка Спасова, Слава Гьошева – заради процесуални нарушения, включително лишаването ми от възможността да се запозная с документ, внесен по делото от ответника, лишаването ми от задължението и правото да взема отношение по делото към този документ, както и заради проявено тяхно очевидно пристрастие: накърняване на моите права и същевременно облагодетелстване на другата страна по делото – Министерския съвет, т.е. държавата.
Шесто, да бъде отменен ходът по същество по делото, да ми бъде дадена възможност да се запозная с документа, внесен от ответника Министерски съвет, както и да взема отношение към него.
Седмо, да бъде осъществено наблюдение над делото в обществен интерес – тъй като то е срещу върховния орган на изпълнителната власт в страната, Министерския съвет, за неизпълнение в продължение на 19 години на негово задължение, вменено му със законов текст.

Приложения: (1) Протокол от заседанието на 19.10.2010 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в. (2) Призовка до Кабакчиев за заседанието на 19.10.2010 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в. На втората страница на призовката са цитирани членове от ГПК в сила от м.март 2008 г. – което оначава, че призовката е за дело, което се води по новия ГПК (от март 2008 г.)! (3) Протокол от заседанието на 20.01.2011 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в. (4) Заявление – и с искане на отвод, на Кабакчиев до председателя на СГС с вх. № СГС 4538/21.01.2011 г.; (5) Разпореждане – ръкописно – от 24.01.2011 г. на съдебния състав от заседанието на 20.01.2011 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в, в което съставят отказва да даде отвод и неправомерно изземва пълномощията на председателя на СГС да отговори на заявлението ми.

София, 27 януари 2010 г., С почит: