СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (10)

ДАМИ И ГОСПОДА,

На 20.01.2011 г. бях в Софийския градски съд (въззивна инстанция) на поредно обявено заседание по мое дело срещу Министерския съвет - за следствията върху мен (имуществени и неимуществени щети) от това, че така нареченият Министерски съвет, една голяма група тотални безхаберници - от всякакви политически цветове - не издаде един нормативен акт. Не го издаде ОСЕМНАДСЕТ ГОДИНИ!
Делото е заведено от мен през 2002 г. Днес е 27.01.2011 г.!
Какво се случи на заседанието, както и след това, ще разберете от два документа: мое заявление до председателя на СГС, и отговор, получен от мен, даден ми от ... съдийките по делото. Двата документа публикувам тук.
Само да обясня накратко същината на случващото се. Тя е:

В ТАКА НАРЕЧЕНАТА ДЪРЖАВА БЪЛГАРИЯ НЯМА ПРАВОРАЗДАВАНЕ! МНОЗИНСТВОТО ОТ ТАКА НАРИЧАЩИТЕ СЕ СЪДИИ И ПРОКУРОРИ ПРОСТО ПРАВЯТ КАКВОТО СИ ИСКАТ - ИЗВЪРШВАТ БЕЗОБРАЗИЯ, БЕЗЗАКОНИЯ, БЕЗУМИЯ! А ПОНЯКОГА И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ! И НЕ ИМ ПУКА НИ НАЙ-МАЛКО ОТ ТОВА! ЗАЩОТО ИМАТ ИМУНИТЕТ!

А в Софийския градски съд, както изглежда, понастоящем дори няма председател или изпълняващ длъжността. Там очевидно цари тотален хаос!

Да повторя:

ПОДАВАМ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СГС ОПЛАКВАНЕ СРЕЩУ ТРИ СЪДИЙКИ ОТ СГС!
И, ВМЕСТО ДА МИ ОТГОВОРИ ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СГС, МИ ОТГОВАРЯТ ... ТРИТЕ СЪДИЙКИ.
САМО ТОЗИ ФАКТ Е ПОВЕЧЕ ОТ ДОСТАТЪЧЕН ЗА НАПРАВЕНИТЕ ВЕЧЕ ОБОБЩЕНИЯ!

А сега, както се казва, пак елате и ги вижте! Прочетете следващите два документа и "се полюбувайте" на ставащото в СГС и в така наречената съдебна система на така наречената държава!



ЗАЯВЛЕНИЕ С ВХ. № СГС 4538/21.01.2011

До: г-н Председателя на Софийския градски, съд, Гр.отд., 4Д въззивен състав, гр.д. № 6244/2010 г.

ЗАЯВЛЕНИЕ – и с искане на отвод, от: Красимир Кабакчиев, д.ф.н.

Уважаеми господине/Уважаема госпожо,

С настоящото заявление, първо, ПРОТЕСТИРАМ НАЙ-ЕНЕРГИЧНО срещу осъществените срещу мен на втора инстанция груби закононарушения, включително драстични нарушения на процесуалните ми права по горепосоченото дело в Софийския градски съд!
Първото заседание по това дело – което е срещу Министерския съвет – върховен орган на изпълнителната васт в страната, беше насрочено на 19.10.2010 г. Случи се следното:
• Не беше даден ход поради това, че, както с голяма изненада установи на самото заседание председателстващата съдебния състав, не била призована прокуратурата!
• Имам обаче съмнения за извършено още по-тежко закононарушение, а именно, че е възможно председателстващата състава да е лице, което е участвало в съдебния състав на същото дело на първа инстанция! Дано подозрението ми да не се окаже вярно! Защото подобно закононарушение е изключително тежко! Може да се направи предположението, че, ако прокуратурата беше редовно призована, председателстващата щеше да участва в редовно заседание по делото – при хипотеза за нейно участие на първа инстанция.
Второто заседание по делото беше вчера, 20.11.2011 г. Бяха извършени нови груби нарушения на процесуалния закон, някои от които изключително драстично погазват процесуалните ми права. Конкретно, случи се следното:
• Първоначално беше обявен ход по същество без да е налице издадено определение за недопускане на доказателство – поискан в жалбата ми свидетел при довеждане. Ходът по същество беше отменен едва, след като аз лично – мислейки, че делото се води по новия ГПК (вж. по-долу) – попитах дали има издадено определение за недопускане на свидетел.
• Поради въпроса ми ходът по същество беше отменен – след което беше издадено определение за недопускане на свидетел.
• След това даденият ход по същество беше “забравен” – и най-неочаквано за мен от страна на съда ми беше показано неизвестно за мен становище на ответника Министерски съвет, внесено по делото преди първото (провалено) заседание. Документът е във видим огромен обем – между 10 и 20 страници! Незабавно поисках становището да ми бъде предоставено за подробно запознаване. Председателстващата състава ми го подаде, заяви, че това било оригинал, той бил притежание на съда, и аз трябвало да го върна веднага, след като го разгледам и взема отношение по него. Заявих, че това би представлявало сериозно накърняване на процесуалните ми права: не може на страна по делото по този начин да бъде представяно становище на ответната страна, което е огромно по обем. Трябва да имам на разположение време, за да се запозная подробно с документа и да взема сериозно отношение към него, след като се консултирам с юристи в страната и чужбина – тъй като делото е не срещу кого да е, а срещу върховния орган на изпълнителната власт в страната!!!
• Искането ми да ми бъде предоставено копие от становището на ответника Министерски съвет и делото да бъде отложено, за да се запозная в детайли с него, първоначално беше отхвърлено. Настоях изрично и категорично то да бъде прието. Последва консултация между членовете на състава, като председателстващата първоначално обяви, че искането ми ще бъде прието. Едната от трите госпожи – членове на състава, обаче (най-възрастната, седяща вляво от моята позиция и вдясно от председателстващата) настоя искането ми да не се приема и се обърна към мен с груб тон с думите “Вие нима не разбирате какво Ви се казва? Даден е ход по същество! Говорете!” Не знам името на госпожата – и искам то да ми бъде предоставено, за да мога да я идентифицирам и да поискам дисциплинарна процедура срещу нея! Искам да ми бъдат предоставени и имената на другите две участнички в съдебния състав – тъй като искам да бъде осъществен отвод на целия състав!
• Във връзка с това, че ответникът Министерски съвет отсъстваше, поисках да задам процесуален въпрос – дали делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Беше ми отказано да задам процесуален въпрос, като най-възрастната дама – член на състава, продължи с груб тон да повтаря “Вие не разбрахте ли какво Ви се каза? Даден е ход по същество! Говорете!” Аз отказах да говоря по същество, ако не ми бъде отговорено на въпроса дали делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Обясних, че, ако делото се води по новия ГПК, трябва да се приложи клаузата за неприсъствие на ответника. А, ако се води по стария ГПК, тогава съм лишен от правото на свидетел на втора инстанция. Веднага щом чу, че настоявам за прилагане на клаузата за неприсъствие на ответника по делото, съставът отговори на въпроса ми и заяви, че делото се води по СТАРИЯ ГПК!? С това е извършено ново изключително грубо процесуално нарушение – тъй като, видно от приложената от мен тук призовка, аз съм повикан да се явя на заседание по делото на 19.10.2010 г. за гледането му по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.) – на гърба на призовката са цитирани чл. чл. 142, 163, 200, 268 и 437, които не са от стария ГПК (до м.март 2008 г.), а са от новия ГПК (от м.март 2008 г.). И така, на заседанието на 20.01.2011 г. съдът най-неочаквано за мен (и то едва, след като е пресиран да отговори) заявява, че делото се води по стария ГПК!? Предполагам, че органите, които осъществяват контрол на действията на съдиите, могат да се опитат тук да омаловажат факта, като заявят, че е станала “техническа грешка”. Само че не може страна в съдебен процес да бъде викана да се яви на заседание по дело, което се води по един процесуален закон (ГПК в сила от м.март 2008 г.), а – тайно или явно – съдът да води делото по друг процесуален закон (ГПК в сила до м.март 2008 г.)! С други думи – извършено е друго изключително грубо нарушение на закона и на правата ми по делото!!!
• Грубото нарушение на закона и накърняването на правата ми – състоящи се във водене на делото по процесуален закон, различен от обявения в призовката, доведе и до друго много съществено нарушение на закона и на правата ми! Отказът да бъде допуснат свидетел на втора инстанция може лесно да бъде обоснован чрез новия ГПК – по който аз мислех, че се води делото – съобразно с цитираните в призовката разпоредби, които са от новия ГПК. Но ако делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.), отказът да бъде допуснат свидетел представлява накърняване на правата ми!
• Накрая, след многократни настоявания от страна на най-възрастната членка на съдебния състав, искането ми да не бъде даван ход по същество (за да ми бъде предоставено време да се запозная със становището на ответника) беше окончателно отхвърлено. С това изключително грубо бяха нарушени процесуалните ми права – чл. 4, ал. 2 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) или съответните разпоредби в новия ГПК (от м.март 2008 г.). Съдът грубо погази безусловното си задължение да предоставя равни възможности на страните. Нарушението в случая е и с много по-голяма тежест, като се има предвид, че с действието на съда аз съм лишен от възможността да се запозная със становище на ответника Министерски съвет, който е върховен орган на изпълнителната власт в страната! Налице е съвсем очевидно пристрастие от страна на съда по делото: флагрантно накърняване на моите права и открито облагодетелстване на другата страна по делото – Министерския съвет, т.е. на държавата. Това е действие на съда, което заслужава да бъде дадено за обсъждане (и ще бъде дадено) и на равнище Европейски съюз. За това действие на съдебния състав аз искам неговия незабавен отвод от делото!
• Въпреки че все още не е на мое разположение становището на Министерския съвет, което, видно от приложената тук електронна извадка от Интернет сайта на Софийския градски съд, е било внесено на 18.10.2010 г., на практика по всяка вероятност е налице още едно изключително грубо нарушение на процесуалния закон, а именно на чл. 3 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) “Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно […] Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.” Делото е за следствията от изключително грубо нарушение на закона от страна на ответника, който си позволи в продължение на 18 (осемнадесет) години да не издаде нормативен акт – правилник по чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ). Ответникът Министерски съвет нееднократно си позволява да внася по делото становища, в които не само не упражнява предоставените му процесуални права добросъвестно и не изнася пред съда само истината, но дори нещо повече. Той си позволява в своите становища да изнася груби неистини и дори да лъже най-безцеремонно. А, от своя страна съдът – на първа инстанция – буквално преписа в решението си умопомрачителните лъжи на ответника! Неистините и лъжите на ответника Министерски съвет са следните: (i) Министерският съвет не признава, че изключително грубо е нарушил ЗНСНЗ, като не е издал правилник по чл. 42, ал. 2 от този закон – което е негово безусловно задължение. (ii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа, че не било нужно да се издава правилник по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ, тъй като Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ (по чл. 46 от ЗНСНЗ) всъщност бил нормативният документ, визиран в чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ! Това е върховен, абсолютно кръгъл “правен” идиотизъм! (iii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа (също така върховен “правен” идиотизъм), че атестирането по чл. 42 от ЗНСНЗ за получаване на научно звание се било уреждало от самия ЗНСНЗ. Идиотизмът се състои в това, че получаването на научно звание се урежда от ЗНСНЗ за случаите, когато вече е обявен конкурс във Висшата атестационна комисия. В случая е налице необявяване на конкурс от съответната научна организация, а обявяването на конкурс в дадена научна организация следва да се извършва на базата на атестиране на основата именно на правилника – който липсва – за реда и начините на атестиране в научните организации по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Следва да се отбележи, че този върховен “правен” идиотизъм беше повторен от прокурорката на вчерашното заседание. Само че прокурорът на първа инстанция зае точно обратната позиция – и определи иска ми като напълно основателен. Предстои от моя страна да бъде сезирана Върховната касационна прокуратура, която да обясни разнобоя между две инстанции в прокуратурата по един съвършено елементарен и ясен правен въпрос. И така, фактът е този, че второинстанционен съд на Република България, която се води за правова държава, прегражда пътя ми пред документ, издаден от Министерския съвет, в който е много вероятно за пореден път са са изказани умопомрачителни лъжи! Това е абсолютно нетърпимо положение, за което тепърва предстои да бъдат сезирани съответни компетентни органи в страната, а също така и преди всичко органи на Европейския съюз и Съдът по правата на човека в Страсбург!

ИСКАНИЯ
Първо, да бъде осъществен отвод на съдебния състав, провел заседанието на 20.11.2011 г. по гр.д. № 6244 / 2010 г., СГС, ГО, Въззивен 4Д състав – поради осъществени серия нарушения на ГПК, с които са погазени редица мои процесуални права (вече описани) и проявена явна небезпристрастност в полза на ответника – който е самата държава, от която съдиите явно се чувстват зависими и на която създават процесуален комфорт – дори при факта на систематичното отсъствие на ответника от делото.
Второ, да бъде предприета процедура за дисциплинарно наказание на члена на съдебния състав, по чиято инициатива – по моя преценка – е даден ходът по същество при процесуални нарушения. Лицето, чието име в момента не знам, е описано по-горе – то е най-възрастният член на съдебния състав.
Трето, да бъде отменен ходът по същество по делото и делото да бъде предоставено за разглеждане от друг състав, членовете на който не са били членове на съдебни състави, разглеждащи дела, в които аз участвам.
Четвърто, да бъде преразгледано искането в жалбата ми за допускане на свидетел – с оглед свидетел да бъде допуснат.
Пето, да ми бъдат предоставени копия от протоколите от двете заседания по делото – на 19.10.2010 г. и на 20.01.2011 г.
Шесто, да бъде предприето разследване защо и по чия вина е провалено заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г.
Седмо, да бъде предприета процедура за дисциплинарно наказание на лицето, виновно за проваленото заседание, насрочено за 19.10.2010 г.
Осмо, да бъде предприето разследване дали председателстващ съдебния състав на заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г., не е лице, което е участник в съдебен състав, издал решението на първа инстанция.
Девето, ако се установи, че председателстващата съдебния състав на заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г., наистина е лице, което е участник в съдебен състав, издал решението на първа инстанция, да бъде предприета процедура за дисциплинарно наказание срещу лицето – както и срещу виновните това лице да бъде назначено да разглежда делото.
Десето, заявлението ми да бъде докладвано на Висшия съдебен съвет, с оглед осъществяване на дисциплинарни процедури и с цел съветът да предприеме специално наблюдение над делото – което в обществен интерес, тъй като то е за следствията от флагратно дългогодишно БЕЗЗАКОНИЕ, осъществявано от Министерския съвет!

Приложения: (1) Призовка до Кабакчиев за заседанието на 19.10.2010 г. по гр. д. № 6244/2010, СГС, ГО, Въззивен 4Д с-в. На втората страница на призовката са цитирани членове от ГПК в сила от м.март 2008 г. – което оначава, че призовката е за дело, което се води по новия ГПК (от март 2008 г.)! (2) Електронна извадка от Интернет сайта на Софийския градски съд, взета на дата 20.01.2011 г., в 21:11:56 часа за хода по гр.д. № 6244/2010 г., СГС, ГО, Въззивен 4Д състав.

Забележка. За сведение. Настоящият документ ще бъде публикуван в Интернет сайт, посветен на систематичните безобразия, беззакония, безумия и престъпления, осъществявани от съдебната система на тази “държава”!

София, 21 януари 2010 г., С почит:

Следва отговорът (ръкописен) на трите съдийки. Специално моля читателите да обърнат внимание на факта, че, освен че отказват да подадат отвод, съдийките заявяват, че отказът им е на основание чл. 12 от ОТМЕНЕНИЯ ГПК. С други думи, съдийките писмено удостоверяват, че гледат делото по стария ГПК!








Очаквайте съответното ново развитие по този пореден случай на безобразия и беззакония в съдебната система!

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (9)

В рубриката "Съдебна система. Елате ги вижте" представям поредното така наричащо се съдебно решение на трима индивиди от женски пол, така наричащи се апелативни съдии от така наричащия се Софийски апелативен съд. Имената на тримата индивиди са (така, както са дадени в тяхното така наричащо се съдебно решение): Св. Чорбаджиева, Л. Цолова, Б. Николова.

Това е ПОРЕДЕН ТАКА НАРИЧАЩ СЕ СЪДЕБЕН АКТ, С КОЙТО НОВИ ТРИМА ИНДИВИДИ ОТ ЖЕНСКИ ПОЛ ПРАВЯТ ОТКРОВЕН ОПИТ ДА МЕ ОМАСКАРЯТ, КАТО ЗАЯВЯВАТ, ЧЕ СЪМ БИЛ ИМАЛ АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ И СЪМ БИЛ ПРОВАЛИЛ ЗАСЕДАНИЕ В ТАКА НАРИЧАЩИЯ СЕ ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ БАН.

Тук няма да има специални коментари на така наричащия се съдебен акт, просто той ще ви бъде представен в неговата цялост, в пълния му "блясък".

Това е текст, който от юридическа гледна точка е напълно профански и злонамерен срещу личността ми. Това е текст, който е МЪРЛЯШКИ! Написан е на уред, характерен за 19 век и наречен пишеща машина. В така наречения съдебен акт са налице множество поправки, осъществени чрез забърсване, зачеркване, печатане върху вече напечатани букви и думи. Цели думи и изрази изобщо не могат да се прочетат. Оттам - не могат да се разберат!

Но още по-важното е - и тук, моля, ВНИМАВАЙТЕ МНОГО - че

В ТОВА ТАКА НАРЕЧЕНО СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ ИЗОБЩО НЕ Е ПОСОЧЕНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ!

И ТОВА ОБСТОЯТЕЛСТВО ПРАВИ ПРОФАНСКИЯ ТАКА НАРЕЧЕН СЪДЕБЕН АКТ НЕДОПУСТИМ!

Коментарите на профанското така наречено съдебно решение ще бъдат публикувани в някой от следващите дни. А сега просто се полюбувайте на това произведение на така наричащото се българско правораздаване:

Елате и вижте държавата-кочина! Елате и вижте БАН-ските криминали!

Една публична дискусия днес във връзка с очакваната две десетилетия реформа в БАН - тази последна крепост на тлъстата комунистическа номенклатура*, ми даде повод и стимул да публикувам част от статията на Стоимен Чакалов "Какво тук значи някакво си решение?" Подзаглавие: "Държавни ведомства често погазват волята на Темида",

Статията е публикувана в списание "Правен свят" през 2008 г. Държа да подчертая, че не познавам автора.

Следва релевантният цитат от статията.

* * *

"Крачка напред бе направена с влизането в сила миналата пролет на новия Административно-процесуален кодекс. В него бе записано, че изпълнението срещу административен орган се провежда от съдебния изпълнител, в чийто съдебен район следва да се изпълни задължението. Отделна тема е дали предвидените глоби за осуетяване изпълнението на актовете на административните съдилища от 200 до 2000 лева са достатъчно и дали ще бъдат налагани на практика. Известна утеха е, че срещу България вече са постановени няколко решения на Съда по правата на човека в Страсбург именно заради забавено изплащане на обезщетения от страна на държавата (бел. а. за неимуществени вреди, причинени с изпълнението на отменени по-късно наказателни присъди).


Понякога отредената от магистратите справедливост остава само в пределите на съдебната зала.

Неотдавна нашумя и историята на члена на БАН Красимир Кабакчиев. През 1990 г. той завежда дело срещу научния институт при академията за необявяване на конкурс за хабилитирано звание. Процесът трае 11 години и завършва с осъдително решение срещу института, а присъдената му сума за неимуществените щети - след инфлацията и деноминацията, възлиза на... сто лева. Но това е само половината от подигравката.
В началото на 2001 г. г-н Кабакчиев предявява на длъжника изпълнителен лист, но не получава и стотинка. Потърпевшият сезира прокуратурата, но там не откриха
данни за извършено престъпление. Нищо, че в Наказателния кодекс се мъдри чл. 296, който предвижда че всеки който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. В кодекса са обявени за престъпление поради незачитане волята на съда (неизпълнение или осуетяване) 15 състава. Сред тях са невъзстановяване на работа на незаконно уволнен служител, възпрепятстване упражняването на родителски права, не плащането на издръжка, осуетяване на решение за обявяване в несъстоятелност, неизпълнение на парично задължение, подпомагане бягството на затворник и други. При отделни хипотези като престъпление могат да бъдат квалифицирани и неизпълнението на обезпечителна мярка - запор, неспазване на забрана за строеж, възпрепятстване действията на орган на властта или съдебен изпълнител и т.н. По данни на правосъдното министерство през 2007 г. са осъдени 675 лица, които са си позволили да игнорират постановеното от магистрати. Цифрата изглежда доста внушителна и би трябвало да илюстрира строгостта, с която Темида преследва изпълнението на своите решения.
От по-внимателния анализ на статистиката обаче става ясно, че почти всички присъди са за възпрепятстване упражняването на родителски права (40) и неплащане на съдебно определена издръжка (536). Прави впечатление и големият брой образувани досъдебни производства срещу лица, които доброволно са пуснали или са помогнали на затворник да избяга - 111. Едва в 18 от случаите обаче се стигнало до присъда. По общият състав (чл.296) са осъдени 30 души. Работодателите, които са си позволили престъпно да не приемат повторно на работа незаконно уволнени лица са едва двама. В този случай обаче разпоредбите на кодекса много лесно се заобикалят с формалното подписване на нов трудов договор, последвано от повторно уволнение. Доста странен изглежда фактът, че за неизпълнение на парично задължение са осъдени едва 17 души, като се има предвид, че междуфирмената задлъжнялост гони 100 млрд. лева, както и липсата на присъди срещу откази за възстановяване на собственост.
При това положение, лансирането на законодателни промени, както в частта за административните нарушения, така и за престъпления изглеждат повече от належащи. В противен случай ще продължаваме да се питаме означава ли нещо наличието на съдебно решение, а доверието в българската Темида съвсем ще бъде подкопано от умишлените или небрежните действия на недосегаеми чиновници."

* * *

Статията на Стоимен Чакалов "Какво тук значи някакво си решение?", от която е горният цитат, е на стр. 36-37 в броя на списание "Правен свят" от м. април 2008 г.

А иначе голяма част от случая с неизплащането на парите ми по влязло в сила съдебно решение срещу така наричащия се Институт за български език - от страна на криминалната му управа и криминалната управа на БАН, доста отдавна е описана и в други две статии в печата, които могат сега (и, надявам се, винаги ще могат) да се прочетат в техните Интернет страници:

Статия във в. "Дневник" от 29 януари 2006 г., озаглавена "Параграф 399, или правова държава ли е България":

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2006/01/29/187378_paragraf_399_ili_pravova_durjava_li_e_bulgariia/

(за четене на цялата статия се изисква регистрация - безплатна)

Статия във в. "Политика" от 7 Август, 2009, озаглавена "Длъжник блокира сметка на кредитор". Подзаглавие: "Ако държавата осъди гражданин, веднага си прибира дължимото. Обратно - осъди ли гражданин държавата, тя може законно да не му плати".

http://www.politika.bg/article?id=13784

Прочетете тези две статии и ще разберете защо съм озаглавил тази публикация "Елате и вижте държавата-кочина! Елате и вижте БАН-ските криминали!"

_____
*Разбира се, в БАН има и нормални и достойни учени, но те са малцинство спрямо комунистическите и други некадърници, лентяите, криминалите и наглеците.

Още за "синята демократка" и нейните асоциатки

Публикувам без коментар мое заявление от вчера до председателя на Софийския апелативен съд с искане за отвод на три лица, сред които лицето Куцкова. Деянието им вече е описано, но тук са представени още някои важни детайли. Заявлението е с вх. № 8219/14.09.2010 г.

До: г-н председателя на Софийския апелативен съд, по гр.д. № 3401/09 на САС, ГК, 4 състав, насрочено за 20 септември 2010 г.


ЗАЯВЛЕНИЕ – и с искане на отвод

от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н.

Уважаеми г-н Председател на Софийския апелативен съд,

С настоящото заявление отправям три искания.

ПЪРВО ИСКАНЕ
След осъществените вече масови отводи по това и по други дела в САС (по мои искания), на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, моля да бъде осъществен отвод и на сегашния съдийския състав по гр.д. № 3401/09 на САС, ГК, 4 състав, а именно на лицата: Нели Куцкова, Светла Божкова, Анна Баева! Следват мотивите.
От 20 (двадесет) години съм в съда – най-вече заради един криминален така наричащ се институт (за български език при БАН), който е осъден с влезли в сила съдебни решения заради умишлено и противозаконно недаване оценка на научноизследователската ми дейност (неатестиране) и необявяване на конкурс през периода 1988-1997 г. (вж. Приложения 1). През тези две десетилетия в съда през ръцете ми минаха стотици съдебни актове. Но толкова умопомрачително по своята драстична противоправност решение като издаденото с № 583 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 706/2010 г. на САС, ГК, 4 състав не бях срещал (Приложение 2)!!!
Решението, издадено от лицата Куцкова, Божкова и Баева, е по мой иск за следващ период на неатестирането ми и необявяването на конкурс в т.н. Институт за български език при БАН! Както е посочено в касационната жалба срещу решението (Приложение 3), в него е осъществен в идеална съвкупност престъпният състав на чл. 311, ал. 1 НК (съставяне на документ с невярно съдържание) с принуда за обжалване на процесното решение в едноседмичен срок!!! Вписването на невярното обстоятелство, че решението може да се обжалва в едноседмичен срок, е извършено умишлено! Това се доказва категорично чрез съдържанието на самото решение – в груб ущърб на ищеца, а целта на акта е принуда за подаване на жалба в едноседмичен срок, за да не бъде тя добре подготвена (в контекста и на безумните изисквания за касационно обжалване в ГПК от 2008 г.). Напълно изключено е да става дума за техническа грешка! Текстът на невярното обстоятелство стои не просто на същата страница в решението, на което са и трите подписа на състава: подписите са на около сантиметър от текста с невярното обстоятелство!
И нещо повече – в решението е налице и второ умишлено вписано невярно обстоятелство! Заявява се, че в Института за български език било нямало щатно място за старши научен сътрудник първа степен. В самото първоинстанционно решение по делото обаче са визирани цели две доказателства, и то обяви в два вестника – единият “Държавен вестник”, сочещи наличието на щатно място!
Своеобразен връх на безумието и безобразието в така нареченото съдебно решение обаче е, че чрез него горепосочените лица най-откровено се опитват да ме омаскарят. Аз съм учен със значителни приноси в науката и международен авторитет! А насреща си имам един криминален така наречен институт, който отдавна е осъден за пладнешки грабеж над мен и семейството ми в продължение на десет години! И в дело за следващ период на неатестирането и необявяването на конкурс – през който нищо ново не се е случило, претендиращи за юристи индивиди заявяват, че било имало насрочено със заповед заседание за атестирането ми, а това заседание аз съм го бил провалил!? Работата е там, че всъщност, видно от доказателствата по делото, заповедта за свикване на заседание за атестиране е не просто незаконна, тя е профанска! В нея дори не е посочено законово основание за провеждането на заседание! И, дори, още по-съществено, по делото е прието доказателство, от което се вижда, че тази заповед за заседание е надлежно обжалвана от мен като незаконна! Което означава, че тя не може да бъде изпълнявана, преди да се е произнесъл съответен горестоящ орган! А такова произнасяне – прекрасно видно от доказателствата по делото, липсва!
Във връзка с този факт възниква сериозен въпрос: трите горепосочени лица, които в случая не могат да преценят нещо юридически елементарно – незаконност на една административна заповед,

ИМАТ ЛИ ИЗОБЩО ДИПЛОМИ ПО ПРАВО?

Или всъщност те много добре разбират за какво става дума, но умишлено издават драстично противозаконно и престъпно решение?
За мен като гражданин и данъкоплатец е напълно неприемливо лица, които издават драстично противоправни решения, които вписват неверни обстоятелства в тях и се опитват да омаскарят участник в съдебния процес, да бъдат съдии! Вече поисках да започне процедура за незабавното отстраняване от съдебната система на трите лица и чакам положителен отговор! А с настоящото заявление, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, моля, да бъде осъществен отвод на трите лица от гр.д. № 3401/09 на САС, ГК, 4 състав – по вече изтъкнатите аргументи.
ВТОРО ИСКАНЕ
На основание § 8. (1) и (2) от Преходните и заключителните разпоредби на влезлия в сила (ДВ бр. 38 от 21.05.2010 г.) Закон за развитието на академичния състав (Закрива се Висшата атестационна комисия в срок до 8 месеца след влизането в сила на закона [...] Активите, пасивите и архивът на Висшата атестационна комисия преминават към Министерството на образованието, младежта и науката), моля по гр.д. № 3401/09 на САС, ГК, 4 състав да бъде конституирано като ответник Министерството на образованието, младежта и науката – и призовано за следващото заседание. Адресът на министерството е: София 1000, бул. “Княз Дондуков” № 2A.

ТРЕТО ИСКАНЕ
Моля да се има предвид, че за мен е напълно неприемливо да трябва да стоя диван чапраз на три лица, издали грубо противозаконно решение и умишлено вписали неверни обстоятелства в него, докато те обявяват отвода си! Обратното би било драстично нарушение на неотменимото – и по Конституция (чл., чл. 6, 29), право на достойнство и неподлагане на унижение. Ето защо моля заседанието по това дело, което е насрочено за 20 септември 2010 г., да се гледа в мое отсъствие! След като горепосочените лица осъществят отвод, ще възобновя присъствието си в заседанията!

Приложения:
1. Три статии в печата, от които се вижда дългогодишното изключително драстично престъпно поведение на т.н. Институт за български език при БАН – в защита на който е издадено описаното тук т.н. съдебно решение: статия във вестник “Дневник”, 29.01.2006 г., озаглавена “Параграф 399”, или правова държава ли е България; статия в списание “Правен свят”, април 2008 г., озаглавена Какво тук значи някакво си решение; статия във вестник “Политика”, 06.08.2009 г., озаглавена Длъжник блокира сметка на кредитор.
2. Решение № 583/28.06.2010 г. по гр.д. № 706/2010 г., САС, ГК, 4 с-в.
3. Касационна жалба (вх. № 7387/04.08.2010) срещу горното решение.

14.09.2010 г., София, С почит:

Касационната жалба срещу поредното изстъпление на съд срещу личността ми

Дами и господа - достойни хора, нормални граждани, некомунисти,

Публикувам тук - почти без коментар - касационната си жалба отпреди дни срещу поредното най-невероятно изстъпление на съд срещу личността ми - така нареченото съдебно решение № 583/28.06.2010 г. по гр.д. № 706/2010 на САС! Вижте го в предишното съобщение в блога:
http://kkabakciev.blogspot.com/2010/08/7.html

Както вече заявих в предното съобщение, от двадесет години съм в съда, но толкова невероятно по драстичната си противоправност съдебно решение досега не бях чел!

Отделно от това е осъществен "в идеална съвкупност престъпният състав на чл. 311, ал. 1 НК (съставяне на документ с невярно съдържание) с принуда за обжалване на процесното решение в едноседмичен срок".

Предстоят тук подробности, още много факти, документи и коментари - за невероятните безобразия, безумия и престъпления в самата съдебна система!

И най-вече ще бъде направено пълно описание на казуса, по който е издадено обсъжданото в следващите редове изстъпление срещу личността ми! Ще бъдат публикувани и всички решения (на САС и ВКС), с които криминалният варварски така наречен Институт за български език при БАН е осъден за десетгодишен период от време - от 1988 г. до 1997 г. за неатестиране и необявяване на конкурс! И така е осъществен невероятен по варварството си пладнешки грабеж над мен и семейството ми. А този факт - на осъждането на ответника за същото деяние за десетгодишен предишен период, който присъства в обсъжданото по-долу дело под формата на представени и приети като доказателства документи, лицето Куцкова и неговите асоциатки ДОРИ НЕ БЛАГОВОЛЯВАТ ДА ГО ВПИШАТ В РЕШЕНИЕТО - ВЪПРЕКИ ЧЕ СА БЕЗУСЛОВНО ЗАДЪЛЖЕНИ ДА ГО НАПРАВЯТ!

Следва самата касационна жалба - тя е с вх. № САС 7026 от 23 юли 2010 г. (Жалбата първоначално е написана от мен, а след това е значително допълнена и редактирана от г-н Петър Дошков, брилянтен юрист, който, освен че е магистър по право, е и доктор по общо езикознание от Университета в Санкт Петербург - сърдечни благодарности!)

Чрез: Софийския апелативен съд, До: Върховния касационен съд, Гражданска колегия

* * * * *

КАСАЦИОННА ЖАЛБА

от: Красимир Янков Кабакчиев, срещу решение № 583/28.06.2010 г. по гр.д. № 706/2010
по описа на Софийския апелативен съд


Уважаеми Касационни съдии,

Процесното решение е недопустимо и неправилно:
а) поради нарушение на материалния закон,
б) поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

І. Недопустимост.
Първо, съдът правилно е квалифицирал иска, но е подменил предмета на спора, като е свел процесния двегодишен период до грешно изтълкувани и недоказани събития в периода 14 март 2002 г. – 21 март 2002 г., на които недопустимо е придал обратна сила за целия исков период.
Спорът е за следствията от неатестиране (положителното атестиране е предпоставка Институтът за български език (ИБЕ) да обяви конкурс за научното звание старши научен сътрудник първа степен – равностойно на професор), между които и невъзможността за участие в такъв конкурс през периода от 05.08.2000 г. до 21.03.2002 г., като в същото време са налице научни публикации, обосноваващи факта, че положителното атестиране е сигурно събитие.
Най-високата научна степен, която притежавам, ми дава право на обявяване на конкурс за старши научен сътрудник първа степен.
Неатестирането, и то по единни нормативни правила за научните работници, в Института за български език, се дължи на противоправно бездействие на ответниците.
Второ, съдът разглежда непредявен факт за липса в Института на щатно място за старши научен сътрудник първа степен.
Трето, процедиращият състав осъществява в идеална съвкупност престъпния състав на чл. 311, ал.1 НК (съставяне на документ с невярно съдържание) с принуда за обжалване на процесното решение в седемдневен срок вместо в законовия едномесечен, считано от връчването му – чл. 283 ГПК; вписване на обективно невярното обстоятелство, че ответникът няма щатно място (обратното е видно от обяви в два вестника, приети като доказателства по делото).

Неправилност на решението.
І. Поради неправилно тълкуване на материалния закон
Първо, атестирането е административна процедура, завършваща с индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване, ако е неблагоприятен за съответния жалбоподател.
Второ, атестиране се провежда по единни критерии, които са с нормативен характер. Критериите ТРЯБВА да са в правилник, който е в задълженията на МС по делегация от ЗНСНЗ.
Трето, въпросният липсващ правилник (подзаконов административен нормативен акт) се отнася до всички работещи в БАН.
Четвърто, никой орган на БАН не може да измести МС от компетентността да издаде въпросния правилник за атестирането, който подлежи на обнародване в ДВ като условие за неговата действителност.
Пето, нормата на чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ е в публичен интерес и за нейното приложение съдът следи и без да е сезиран. Научните работници подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години.
Шесто, съдът е постановил правни последици при отсъствие на елементите от фактическия състав на атестирането. Процедурата не е осъществявана, тъй като изначално липсват изискуемите по релевантните закони критерии за атестиране, които са общовалидни за БАН. Липсата на въпросните материални норми прави всеки опит за атестиране негоден.
Седмо, атестиране ad hoc е недопустимо. Необходима е обща процедура за атестиране.
Осмо, 5-годишният срок за задължителното по закон атестиране тече от датата на постъпване на работа или от последната законна атестация. Никога не е извършвано атестиране за 17-годишната ми работа в Института за български език. Метафора е грешното тълкуване на свидетеля, че защитен голям докторат означава атестиране, понеже атестирането е сложен административен състав, а не от един възможен елемент.
Девето, недопустимо е факти, които се удостоверяват с официални документи, да се приемат за установени по свидетелски показания, че в ИБЕ през исковия период е имало постоянна атестационна комисия, председател и правилник за дейността, задълженията и правомощията на комисията.
Десето, в решението правилно е посочено, че ищецът е подавал заявления да бъде осъществена атестация на научноизследователската му дейност от страна на компетентни и безпристрастни лица и/или да бъде обявен конкурс на щатното му място за старши научен сътрудник първа степен. Но е направен грешният извод за липсата на атестация по моя вина.
Единадесето, съдът не отчита липсата на необходимия за атестиране на научните работници документ “Критерии и методика за оценяване учените от БАН”. Нормативният акт следва да е приет от Общото събрание на БАН (Устав на БАН, чл. 58) и публикуван в ДВ като условие за неговата действителност.
Дванадесето, в решението не е посочено и дали съществуват критерии за атестиране, издадени в съответствие с разпоредбата на чл. 58 от Устава на БАН, а именно на основание Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ИБЕ. Липсата им се установява негативно от непредставен препис. Фактът се подкрепя и от обстоятелството, че ответникът не сочи за събиране такъв подзаконов нормативен акт.
Тринадесет, съдът не отчита липсата на атестиране от началото на процесния период 05.08.2000 г. до Заповед № 52/25.02.02 (на директора на ИБЕ), предхождаща уволнителната Заповед № 77/21.03.02 г. Заповедта на директора е издадена през 2002 г., което необоримо презюмира липсата на атестация пет години преди издаването й.
Четиринадесет, съдът не отчита в съдебното решение, че заседанието на научния съвет, насрочено на 14 март 2002 г. на основание цитираната Заповед № 52/25.02.2002, е противозаконно, тъй като липсват материални норми и легален процедурен опит за атестиране в ИБЕ. Заседанието на 14 март 2002 г. е правно нищо, тъй като въпросната Заповед на директора на ИБЕ е обжалвана в срок.
Жалбата ми е входирана под № 111/27.02.2002 г. Искането ми е конкретно: да бъде отменена като незаконосъобразна въпросната Заповед № 52/25.02.2002. Своевременно подадената жалба или протест спира изпълнението на административния акт – чл. 23, ал.2 ЗАП (отм). От момента на обжалването текат сроковете по чл. 26 ЗАП. Чл. 27 и 28 ЗАП определят компетентния орган да разгледа жалбата и задължителното обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Следователно посочените лица в Заповед № 52/25.02.2002 трябваше да се съобразят със закона, но не го направиха, събирайки се на заседанието на 14 март 2002 г. Решенията от въпросното заседание са нищожни, като постановени в противоречие на закона. България е правова държава.
Петнадесет, съдът проявява пристрастност и необективност, като не отчита наличието на дискриминационно отношение от страна на научния съвет (НС) на ответника:
А. Работих 17 години в ИБЕ-БАН като научен сътрудник втора степен – длъжност, която грубо не съответства на притежаваната от мен най-висока научна степен “доктор на науките”; на щатното ми място никога не се обяви конкурс за хабилитация;
Б. Обявеният конкурс в два вестника сочи ясно, че в ИБЕ е имало място за старши научен сътрудник първа степен. Конкурсът се обяви лично за свидетеля по делото на нейното щатно място, и то без да й е дадена атестационна оценка и следователно без контрастиране на нейните научни приноси и моите на базата на съответни единни нормативни критерии за всички научни работници в Института;
В. Правех предложения на щатното ми място по аналогия на конкурса, обявен персонално за свидетеля по делото, да бъде обявен конкурс за старши научен сътрудник първа степен, но предложенията ми бяха отхвърляни без мотиви, и от там единствената възможност за решаване на въпроса за професионалното ми израстване остана атестацията, а тя, въпреки че е абсолютно задължителна, не се проведе, в нарушение на чл. 42 от Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ).
Г. Нарушен е от ответника чл. 7, т. “с” от Международния пакт за икономически, социални и културни права, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г., ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23 юли 1970 г., в сила за Република България от 3 януари 1976 г., обн. в ДВ, бр. 43 от 28 май 1976 г.: “еднаква възможност за всекиго да бъде повишаван в своята работа в съответна по-висока категория по никакви други съображения освен по старшинство и компетентност”.
Шестнадесет, съдебното решение не отчита обстоятелството, че за институт няма пречки да обяви конкурс за званието старши научен сътрудник първа степен и без атестация – когато за работата е нужен старши научен сътрудник първа степен. Но евентуалното явяване на конкурса на щатното място на свидетеля е неколегиално. Законодателят е въвел задължително атестиране (чл. 42 ЗНСНЗ) именно с цел избягване на субективност и други изкривявания на оценката на работата на учените – и за справедливо и почиващо на реални оценки обявяване на конкурси на място.
Седемнадесет, съдебното решение не отчита обстоятелството, че, когато не получава признание в една научна организация, всеки работещ в нея има право да поиска процедура за обективно атестиране, с което да се докажат неговите научни и професионални предимства пред други в същата организация.
Аз се възползвах от второто дадено ми от закона право. Но то беше погазено от ответника чрез умишленото ми неатестиране в нарушение на чл. 42 ЗНСНЗ.
Осемнадесет, във връзка с горното, съдебното решение не само не отчита липсите на единни критерии за атестиране, но и бездействието на ответниците за запълването им, дори след подаване на жалбата ми срещу атестиране по неизвестни правила, което е недопустимо и непочтено.
Деветнадесет, съдебното решение не отчита обстоятелството, че отговарям на изискванията за кандидатстване за званието старши научен сътрудник първа степен (професор). Чл. 15 от ЗНСНЗ дава възможност за придобиване на званието дори от лица, които не са доктори на науките, докато аз притежавам най-високото научно звание в България, и въпреки това през целия 17-годишен период на работата ми в ИБЕ не е обявен конкурс за хабилитация на щатното ми място.

IІ. Неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила
Нарушено е изискването при постановяване на решението съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и задължението за собствена преценка на събрания доказателствен материал.
Първо, задължителната съдебна практика (тълкувателно решение № 78/73 г., ОСГК на ВС) е дала утвърдителен отговор в случаите на т. нар. косвен съдебен контрол. Съдът е задължен да обяви за незаконосъобразна обжалваната заповед Заповед № 52/25.02.2002 г. Липсват фактически и правни основания за провеждане на изолирано атестиране.
Второ, не се отчитат влезлите в сила съдебни решения (каузална практика на ВКС) за отрицателните последици от неатестирането ми за предходни периоди. Приети за доказателства по делото са: решение № 87/20.07.2000 г. на ВКС, IV гр. отд., по гр.д. 1112/99; решение на САС, 2 с-в, от 30.11.2000 г. по гр.д. № 1770/2000; решение № 454/13.05.2002 г. по гр.д. № 697/2001; решение на САС, 2 с-в, от 24.03.2002 г. по гр.д. № 1925/2002 г.; решение № 211/2005 г. по гр.д. № 2630/2003 на ВКС, IV гр. отд. (приложени тук).
Трето, съдът не е отчел очевидната дългогодишна липса на нормативни административни актове за осъществяване на атестирането на работата на учените, включително основни – които е трябвало да бъдат издадени от Министерския съвет и БАН.
Четвърто, съдът не обсъжда доказателство, неоспорено от ответника, свързано с качеството и количеството на научноизследователската ми дейност и състоящо се в представен списък публикации. От него се вижда, че съм автор на публикации от висока класа, сред които десетки статии, дисертация, за която е присъдена научната степен доктор на науките, и няколко монографии, между които една в изключително реномирано международно издателство.

ІІІ. Необоснованост
Първо, в грубо противозаконното си решение съдът опитва да омаскарява ищеца, като му приписва "агресивно поведение" на "заседание за атестация" без доказателства. Твърдението няма отношение към въпроса, дали ответникът е изпълнил задължението си или не да осъществи законосъобразна атестация. Същевременно, както вече подробно беше обяснено по-горе, съдът си е позволил да игнорира изцяло факта, че заседанието за атестация е незаконно, тъй като заповедта за провеждането му е обжалвана и е необходимо необжалваемо решение на съответен орган, за да може заседанието да се проведе.
Второ, делото е за неатестирането на научноизследователската ми дейност през периода 05.08.2000 – 21.03.2002 г. Това означава, че съдът по дело от този тип трябва да установи от представените доказателства дали ответникът е осъществил атестация на научноизследователската ми дейност през периода от 22 март 1997 г. до 21 март 2002 г. или не е осъществил. За периода на неатестирането ми 1997-2000 г. е налице висящо дело (вж. приложеното тук решение от 21.12.2009 г. на СГС, II-в с-в по гр.д. № 1613/2006).
Трето, фактът на неатестирането е виден и от текста на самото решение, стига съдът да беше сравнил датите на релевантните събития. В него обаче е записано, че няколко дни преди края на исковия период, а именно на 14.03.2002 г., видите ли, бил направен опит да бъде осъществена атестация, обаче ищецът, видите ли, бил имал агресивно поведение и бил направил така, че да не се осъществи атестация.
Четвърто, правото е рационална дейност, която този път не се е отдала на състава. Заповедта № 52/25.02.2002 на директорката на ИБЕ не е трябвало да се изпълнява, а ответникът е извършил закононарушение, като се е опитал да я изпълни.
Действия в противоречие на ЗАП са нищожни.
Това означава, че при положителното атестиране оценката (адм. акт) щеше да е нищожна. Честта ми не позволява подобно поведение.
Съдът е длъжен да познава законите и да ги прилага точно и еднакво спрямо всички. Като е приел невъзможното, защото не разсъждава рационално, съдът отказва правораздаване и нарушава Конституцията – според която България е правова държава.
Пето, щом е налице противоправно поведение на ответника, следва да бъде ангажирана неговата отговорност по чл. 45 във връзка с чл. 49 ЗЗД! Налице е пряка причинно-следствена връзка, тъй като неатестирането води до невъзможност да бъде обявен конкурс, ако ответникът не желае да го обяви – какъвто е случаят.

Петитум: ВКС да обезсили въззивното решение като недопустимо и да върне делото за разглеждане от друг състав на САС; ако го приеме за допустимо, да го отмени като неправилно със законните последици.


Приложения: 1. Изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК; 2. Решение № 87/20.07.2000 г. на ВКС, IV гр. отд., по гр.д. 1112/99; 3. Решение на САС, 2 с-в, от 30.11.2000 г. по гр.д. № 1770/2000; 4. Решение № 454/13.05.2002 г. по гр.д. № 697/2001; 5. Решение на САС, 2 с-в, от 24.03.2002 г. по гр.д. № 1925/2002 г.; 6. Решение № 211/2005 г. по гр.д. № 2630/2003 на ВКС, IV гр. отд.; 7. Решение от 21.12.2009 г. на СГС, II-в въззивен състав по гр.д. № 1613/2006. 8. Преписи от жалбата и съдебните решения за ответника.

23 юли 2010 г., София, Подпис:

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (8) ЕДНО ПОТРЕСАВАЩО ПО СВОЯТА ДРАСТИЧНА ПРОТИВОПРАВНОСТ РЕШЕНИЕ - И НА "СИНЯТА ДЕМОКРАТКА" КУЦКОВА!

ВЪЗМУЩЕНИЕТО МИ Е ПОВЕЧЕ ОТ ОГРОМНО!
ВЕЧЕ 20 (ДА, ДВАДЕСЕТ!!!!!) ГОДИНИ СЪМ В СЪДА ЗАРАДИ ВАРВАРСТВОТО НА ТАКА НАРЕЧЕНАТА "ДЪРЖАВА" БЪЛГАРИЯ - КОЯТО, РАЗБИРА СЕ, НЕ Е НИКАКВА ДЪРЖАВА, И НА ТАКА НАРЕЧЕНАТА НЕЙНА АКАДЕМИЧНА СФЕРА! ПРЕЗ ТЕЗИ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ВИДЯХ ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ГРУБО ПРОТИВОПРАВНИ СЪДЕБНИ АКТОВЕ! НО ТОВА, КОЕТО ЩЕ ВИДИТЕ ТУК, НАДМИНАВА ВСИЧКИТЕ МИ ПРЕДСТАВИ ЗА ТОВА, КАКВО Е ВЪЗМОЖНО В ТАКА НАРИЧАЩА СЕ СЪДЕБНАТА СИСТЕМА НА ТАКА НАРИЧАЩАТА СЕ ДЪРЖАВА БЪЛГАРИЯ!
ЩЕ СЕ ПРИДЪРЖАМ ГЛАВНО КЪМ ФАКТИТЕ, НО ЩЕ ИМА И МНОЖЕСТВО КОМЕНТАРИ!
ПЪРВО НЕКА ДА РАЗГЛЕДАМЕ САМОТО ТАКА НАРИЧАЩО СЕ СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ.
ТО Е ИЗДАДЕНО ОТ ЛИЦАТА НЕЛИ КУЦКОВА, СВЕТЛА БОЖКОВА И АННА БАЕВА - В КАЧЕСТВОТО ИМ НА ТАКА НАРИЧАЩИ СЕ СЪДИИ, И ТО АПЕЛАТИВНИ!
ВИЖТЕ ПО-ДОЛУ РЕШЕНИЕТО! ПОТРЕСАВАЩО Е ПО СВОЯТА ПРОТИВОПРАВНОСТ!
КОМЕНТАРИТЕ ЩЕ БЪДАТ ДАДЕНИ ПО-КЪСНО, НО НЯМА КАК ДА НЕ ЗАПОЧНА С ТОВА, ЧЕ В ТОВА ТАКА НАРИЧАЩО СЕ СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, КАКТО Е ЗАПИСАНО ВЪВ ВЕЧЕ ДЕПОЗИРАНАТА КАСАЦИОННА ЖАЛБА:
"ПРОЦЕДИРАЩИЯТ СЪСТАВ ОСЪЩЕСТВЯВА В ИДЕАЛНА СЪВКУПНОСТ ПРЕСТЪПНИЯ СЪСТАВ НА ЧЛ. 311, АЛ.1 НК (СЪСТАВЯНЕ НА ДОКУМЕНТ С НЕВЯРНО СЪДЪРЖАНИЕ) С ПРИНУДА ЗА ОБЖАЛВАНЕ НА ПРОЦЕСНОТО РЕШЕНИЕ В СЕДЕМДНЕВЕН СРОК ВМЕСТО В ЗАКОНОВИЯ ЕДНОМЕСЕЧЕН, СЧИТАНО ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ - ЧЛ. 283 ГПК."
ВИЖТЕ ДОБРЕ САМИЯ КРАЙ НА ТАКА НАРИЧАЩОТО СЕ СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, ИЗДАДЕНО В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГРУБО НАРУШЕНИЕ НА РЕДИЦА ОСНОВНИ ПРАВНИ ПРИНЦИПИ (МАТЕРИАЛНИ И ПРОЦЕСУАЛНИ) В ПОЛЗА НА ОТВЕТНИКА - ЕДИН КРИМИНАЛЕН ТАКА НАРИЧАЩ СЕ НАУЧЕН ИНСТИТУТ, В КОЕТО ТРИТЕ ЛИЦА - ТАКА НАРИЧАЩИ СЕ АПЕЛАТИВНИ СЪДИИ, ИЗДАЛИ ДРАСТИЧНО ПРОТИВОПРАВНОТО РЕШЕНИЕ, СЪЗНАТЕЛНО МИ ДАВАТ СЕДЕМДНЕВЕН СРОК ЗА ОБЖАЛВАНЕ ВМЕСТО ЗАКОННИЯ ЕДНОМЕСЕЧЕН! С ЦЕЛ ДА НЕ МОГА ДА ОРГАНИЗИРАМ ЕФЕКТИВНО КАСАЦИОННАТА СИ ЖАЛБА И КРИМИНАЛНИЯТ ОТВЕТНИК ДА БЪДЕ ОНЕВИНЕН!

Сигнал до Върховната касационна прокуратура

До: Върховната касационна прокуратура
СИГНАЛ
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н.,
срещу: съдиите от ВКС Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева, Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова Вх. № ВКП 9134/09.06.2010 г.

Уважаеми Върховни прокурори,
Осъдих с влезли в сила съдебни решения, включително на ВКС (Приложения № № 1-5), Института за български език (нататък ИБЕ) при Българската академия на науките (нататък БАН) за нанесени имуществени и неимуществени щети за десетгодишен период (от 1988 г. до 1997 г.) – заради НЕАТЕСТИРАНЕ на научноизследователската ми дейност и необявяване на конкурс за хабилитирано научно звание.
Налице е неправомерно бездействие – неизпълнение на задължението по чл. 42, ал. 1 от Закона за научните степени и научните звания (нататък ЗНСНЗ – отм.) за атестиране на научноизследователската дейност на всеки учен (научен работник) най-рядко веднъж на пет години.
В основата на беззаконието срещу мен, състоящо се в неатестиране и осъществено от ИБЕ, довело до драстичното ми ощетяване, е налице и нормотворческо бездействие – осъществявано от органи на БАН и от Министерския съвет (нататък МС).
Първо, според чл. 58 от Устава на БАН атестирането (даване оценка) на научноизследователската дейност на учените се осъществява въз основа на “критерии и методика”, приети от Общото събрание на БАН. “Критерии и методика” никога не са приемани.
Второ, според чл. 42, ал. 2 на ЗНСНЗ атестирането се извършва въз основа на правилник за реда и начина на атестирането, издаден от МС. До 1991 г. такъв правилник съществуваше. Наричаше се Правилник за атестиране на научните работници и специалисти с висше образование (нататък ПАНРСВО, обн. в “ДВ”, бр. 28, 1972 г. – Приложение № 6) и беше отменен през 1991 г. (обн. в “ДВ”, бр. 27, 1991 г.). След отмяната му МС не издаде нов. Създаде се нормативен вакуум, което доведе до безобразия, беззакония и ниско качество на научната и преподавателската дейност в академичната област. Това нормотворческо бездействие представлява грубо закононарушение, непрекъснато осъществявано близо две десетилетия не от кого да е, а от най-висшия орган в изпълнителната власт – чиято компетентност е за цялата страна.
Предявих през 2002 г. два иска за негативните последици от неатестирането на работата ми в ИБЕ, от които релевантен за сигнала е искът за периода 2000-2002 г. Делата са четири.
Две от тях са в предмета на сигнала. Пасивната легитимация е на МС. Налице по делата са две определения на ВКС – Определение № 96/04.02. 2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008 (Приложение № 7) и Определение, № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. (Приложение № 8).
Определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/ 2008 е противозаконно! Според мотивите МС следвало да не бъде осъден за противоправното си бездействие – неиздаване на правилник, тъй като всъщност този правилник се бил .... изпълнявал от друг правилник. Тази теза е на ответника МС. По съществото си е не само намерение за продължавано противозаконно бездействие, но и извън понятието здрав разум.
Диспозитивът на въпросното определение е контра леге.
В решението на САС, което е обжалвано от мен и жалбата не е допусната до касационно разглеждане с определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., е изразено мнение (подчертано е, че това е мнение, т.е. то не е категорично становище), че Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ (нататък ППЗНСНЗ) бил служел за правилник по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ.
Изумителното е, че процедиращият състав на ВКС в определението си за недопускане на касационната жалба срещу решението по гр.д. № 2094/2007 г. на САС е потвърдил това мнение в решението на САС! Това означава, че този състав на ВКС не само не познава законовата и подзаконовата уредба на страната, но е нарушил и конституционното си задължение за точно и еднакво прилагане на закона – който има върховенство.
Процедиращият състав от ВКС е излязъл извън компетентността си чрез недопустимо създаване на несъществуваща до момента на определението “нормативна клауза” – на което няма право, понеже не е законодателен орган. Налице е тежко нарушение на материалния закон, което е основание и за освобождаване от длъжност по реда на чл. 165 и сл. от Закона за съдебната власт.
Нещо повече: извратената съдебна практика може да доведе – ако не бъде отменена – до блокиране по съдебен ред на всякакви усилия за реформа в академичната сфера. Съставът от ВКС лишава гражданите от правосъдие. Вписването на неверни обстоятелства в официален документ представлява престъпление (НК, чл. 311, ал. 1) – процесуално основание за освобождаване от длъжност.
Аргументи срещу недопустимото определение на ВКС.
Законодотателят изрично е посочил, че за реда и начините на периодичното атестиране (най-рядко на всеки пет години) на научните работници по чл. 42, ал. 1 от ЗНСНЗ трябва да има отделен, специален правилник – и в академичната общност е широко известно, че този правилник е ПАНРСВО, който е обнародван в ДВ, 28/1972 г. и беше отменен през 1991 г. (ДВ, бр. № 27/1991). Разликата в съдържанието между ППЗНСНЗ и ПАНРСВО е видна от различните им съдържания, а освен това не съществува и текст в закон или подзаконов акт, влязъл в сила през или след 1991 г., в който да се посочва, че отмененият през 1991 г. ПАНРСВО се замества от ППЗНСНЗ – след съответно негово изменение, или от някакъв друг правилник. Твърдението в обратния смисъл издава или изключително грубо непознаване на нормативната уредба, което е напълно недопустимо за всеки съд, какво остава за ВКС, или престъпна, корупционна практика!
Визираното определение на ВКС е непрестижно за съдебната система. В чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ изрично е посочено, че ЗНСНЗ “урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката”. С други думи, по аргумент на обратното ЗНСНЗ не урежда реда и начините на атестирането.
Чл. 42. ЗНСНЗ се състои от две алинеи. Според (1) “Научните работници подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години.” Според (2) “Редът и начинът на атестирането се определят с правилник, утвърден от Министерския съвет.” Двете алинеи са в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове в допълнителните разпоредби се включват правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Ergo, редът и начинът на атестирането не са в предмета на чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ, който цитирам по-горе.
Чл. 46 ЗНСНЗ (“За прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет”) е в Заключителните разпоредби на ЗНСНЗ (и не е в Допълнителните). Съгласно чл. 35, ал. 3 от Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове в заключителните разпоредби (а не в Допълнителните) се посочва органът, на който се възлага издаването на нормативен акт по неговото прилагане. Чл. 46 от ЗНСНЗ гласи, че за прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от МС. Следователно ППЗНСНЗ не се отнася до Допълнителните разпоредби, които съдържат чл. 42, който не е в предмета на ЗНСНЗ, понеже е страничен на чл. 1 ЗНСНЗ.
Допълнителните разпоредби не са Заключителните, следователно систематичното място на чл. 42 в Допълнителните разпоредби на ЗНСНЗ го изключва от Заключителните разпоредби. Обратно – щом чл. 46 е в Заключителните разпоредби, не е в Допълнителните, следователно чл. 46 не е еднакъв с чл. 42 ЗНСНЗ.
Съдът е нарушил закона, като е вписал в решението си невъзможното, а именно че ППЗНСНЗ по същество е Правилник за реда и атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Подобно твърдение е измамливо и престъпно. ППЗНСНЗ не играе двойна роля – хем да е правилник по прилагане на ЗНСНЗ в неговата цялост, хем да е Правилник за реда и атестирането, който не е в предмета на ЗНСНЗ. В същото време е налице и съществено процесуално нарушение на чл. 5 ГПК, според който всеки съд разглежда и решава делата според точния смисъл на законите. Чл. 90 от Преходните и заключителните разпоредби на ППЗНСНЗ е изричен, че този правилник се издава въз основа на чл. 46 от ЗНСНЗ, не въз основа на чл. 42 от същия закон.
Издадено бе и следващо недопустимо определение на ВКС по същия казус – за следствията от противозаконно бездействие на МС, състоящо се в неиздаване на правилник. И според второто определение Министерският съвет не следвало да бъде осъден за безобразно противоправното си поведение – неиздаване на правилник. Според този нов съдебен акт дейността на Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не била съставлявала административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ! Възникват поне шест въпроса:
Първо, каква е дейността на Министерския съвет при приемане на нормативни актове, ако не е административна?
Второ, тогава дали дейността на Министерския съвет при приемане на нормативни актове не е психиатрична? Или може би е физико-химична? Или “марсианска”?
Трето, с издаването от страна на два състава на ВКС на два абсолютно различни съдебни акта по един и същ (абсолютно идентичен казус) казус не са ли погазени изключително драстично Конституцията на България?
Четвърто, с издаването от страна на два състава на ВКС на два абсолютно различни съдебни акта по един и същ (абсолютно идентичен казус) казус не е ли извършено поне едно престъпление?
Пето, с издаването от страна на два състава на Върховния съд на два абсолютно различни съдебни акта по един и същ (абсолютно идентичен казус) казус – и като се има предвид, че и двете определения обективно и съвсем явно изглеждат абсолютно противозаконни, не са ли извършени две престъпления?
Шесто, според достъпните ми в качеството ми на гражданин данни второто определение попада в изключително грубо противоречие с други влезли в сила съдебни актове, включително на Върховния административен съд, според които нормотворческата дейност на Министерския съвет, разбира се, е административна – и изцяло е в сферата на приложение чл. 1 от ЗОДОВ.
Искане.
Моля Върховната касационна прокуратура да направи правен анализ на двете определения, издадени от два тричленни състава на Върховния касационен съд и да прецени дали актовете на издаване на тези две определения не представляват престъпления. Второ, ВКП чрез Главния прокурор да внесе предложение до ВСС за образуване на дисциплинарни производства за освобождаване на съставите от длъжност.
Приложения: 1. Решение № 87 от 20.07.2000 г. на ВКС, 4 ГО, по гр.д. № 1112/1999 г. 2. Решение от 30.11.2000 г. на САС, Втори състав, по гр.д. № 1770/2000 г. 3. Решение № 454/13.05.2002 г. на ВКС, Четвърто Гр.отд., по гр.д. № 697/2001 г. 4. Решение от 24.07.2003 г. на САС, 2-ри състав, по гр.д. № 1925/2002 г. 5. Решение № 211/05, от 23.06.2005 г. на ВКС, 4 ГО, по гр.д. № 2630/2003 г. 6. Правилник за атестиране на научните работници и специалисти с висше образование, обн. в “Държавен вестник”, бр. 28 от 1972 г. 7. Определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008. 8. Определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд.

08 юни 2010 г., София, Подпис: