Колкото по-неморален, толкова по-словоохотлив!

Бидейки - едновременно и за съжаление, и за радост - на съответна възраст, си спомням много добре как през 1970 г. комунистите честваха стогодишнината от рождението на световния изрод-главорез Ленин. Образът на изрода - с уговорката, че тогава не знаех точно какъв е Ленин, но все пак бях информиран за някои неща, а и тази кампания за годишнината му никак не ми се нравеше - се мъдреше във всички вестници и списания. По обществените сгради висяха огромни негови портрети, телевизията и радиото непрестанно излъчваха програми за него. Бях на 16 години. Един ден мой съсед, връстник, сподели, че негови приятели и той се канят да запалят портрета на Ленин, който висеше на предната стена на кино “Искра“ във Велико Търново, родния ми град. Мотивът им не ми стана много ясен, но в общи линии се отнасяше до това, че те всички мразеха както простащината на тогавашните управници изобщо, така, в частност, и тяхната маша, милицията. Аз също ги мразех до дъното на душата си - по цяло лято се налагаше да се крия от милиционерите, за да не ме подстригат - носех коса тип Битълс.

Намеренията на хлапетата бяха осуетени - намерил се, разбира се, предател, който уведомил милицията. Наказаха ги подобаващо, макар и не драстично, с Белене - както непременно би станало десетина години преди това.

Във връзка с тази кампания за изрода-главорез Ленин по това време много разпространен беше следният пределно кратък виц: "Не смея да си пусна ютията - страх ме е да не би от нея да излезе Ленин!"

Нещо подобно се случва и сега. Едно изключително некомпетентно и неморално лице от женски пол, подвизаващо се в съдебната система, е с непрекъснато присъствие в медиите. Трудно минава и седмица без телевизиите, вестниците и Интернет сайтовете да публикуват какво "мисли" лицето по един или друг въпрос, свързан лично с него или със съдебната система. Система, за която между 92% и 96% от българите са убедени, че е абсолютно корумпирана и негодна, и че трябва да бъде разградена и заменена с нова, със съвсем нови хора, некорумпирани. Система, за която лицето "мисли", че може да бъде "оправена". И това, разбира се, особено, ако на него самото дадат възможността да я оправя. Във вид на съответен много висок административен пост.

Всъщност това е явление, което е абсолютно систематично, характерно за българския политически живот вече цели 25 г. Колкото по-некомпетентно и/или неморално или дори престъпно е едно лице, толкова по-неустоима е упоритостта му да развява физиономията си и "съображенията си" в медиите. Нещо повече, самото лице от този тип изключително много обича да се представя едва ли не за морален образец и коректив. Любимото амплоа е на "борец срещу системата". Тези индивиди успяват да излъжат обществото за по-дълъг или кратък период, но след време биват разобличавани, или се саморазобличават. И тогава става ясно, че не само, че не са никакви борци срещу системата, ами са извличали и извличат от нея ползи.

Като правило тези лица са надарени с изключителен нюх как да се докарат пред обществото. Няколко произволни примера.

Един известен журналист преди 10.11.1989 г. развяваше всяка седмица по телевизията знамето на справедливостта и се докарваше за борец срещу системата. Оказа се, че е автор на стотици доноси срещу колегите си. Друг изявен доносник на ДС се промъкна на работа в световноизвестна медия, където дълги години с дълбоко поучителен тон раздаваше морал. И двамата и до днес продължават да развяват физиономиите си по медиите и да раздават акъл и морал.

Мой колега, иначе интелигентен и възпитан, непрестанно цъфтеше по телевизията, и продължава и до днес да цъфти. Пишеше се страхотен демократ, 15 години беше сътрудник на "Демокрация", та и в ръководството на вестника! (Такива непременно биват в ръководствата.) Оказа се, че през комунизма е писал стотици доноси срещу десетки колеги - деянията му, извлечени от досието му, подробно са описани в сериозна медия.

Оособено разпространено е явлението сред съдиите и юристите. Съдия на най-високо ниво цяло десетилетие всеки ден в медиите и по площадите безмилостно громеше комунизма. Оказа се изявен доносник на ДС. Сам призна факта, но доста години след разобличението.

Съдия от женски пол беше лансиран за административен ръководител. Преди 3-4 години физиономията му не слизаше от медиите. Първо възникнаха съмнения, че лицето страда от психично заболяване (а такова лице не може да бъде съдия), след това се оказа, че е издавало десетки неправомерни съдебни и административни актове, някои от които може би престъпления. Физиономията на друг магистрат от женски пол, представян за "борец срещу системата", с години не слизаше от медиите, дори и след като се оказа, че лицето с години е бавило дела и е нанесло значителни щети.

Медийна звезда и до днес е един от щатните ръководители от най-висок ранг на ДС, лансиран масово от продажните медии. Медийни звезди бяха двама осъдени днес престъпници от малък град. Медийна звезда беше бивш председател на парламента, също юрист, днес подсъдим в неизвестност.

Вина за всичко това носят самите медии, с предоставянето на трибуна на неморални и некомпетентни индивиди, без да се опитват ни най-малко да разкрият тяхната същност! А в много случаи дори ги представят за морални авторитети. Положението е нетърпимо. По тази причина нормални и интелигентни млади хора не остават в просташката държава-кочина, а и редица не чак толкова млади често пъти ги последват.

Българската журналистика, четвъртата власт, е такава, каквито са другите три власти в кочината България: във всичките има множество амбициозни и изключително словоохотливи, но неморални и/или некомпетентни инидивиди, суетни до полуда, завършени мошеници, проявяващи грандиозната наглост да се опитват да поучават обществото. И за съжаление успяват за известно време да го заблудят.

Но, да се надяваме, не съвсем завинаги.