В БЪЛГАРИЯ СМЪРТЕН ГРЯХ Е ДА МОЖЕШ!

Както почти всички мои приятели във Фейсбук знаят, аз 17 години работих в т.н. институт за български език (ИБЕ) при БАН, едно свърталище на комунизъм, масови беззакония, престъпления, некадърност и откровена простащина. Този т.н. институт с изключително некадърен, профански т.н. научен съвет е кръстен в драстично нарушение на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен на името на отявлен сталинист, Л.Андрейчин. Ето какво през 1954 г. пише сталинистът Андрейчин, който днес е знаме на ИБЕ-БАН-ските профани: “Борбата за по-висока езикова култура е първостепенна национална задача в живота на социалистическото общество. Тъкмо в условията на социалистическото общество може да бъде най-добре схваната нуждата от такава борба [...] В труда на Й.В.Сталин “Марксизмът и въпросите на езикознанието” беше направено принципно разграничение между речниковата и граматическата страна на езика. По този начин речниковият състав на езика беше осветлен ясно, както никога досега откъм своята роля и специфика в строежа на езика [...] Даденото от Сталин теоретическо изясняване на речниковата страна на езика ще допринесе несъмнено и за изясняване на редица важни практически въпроси на езиковата култура. Сега пред езикознанието и пред методиката на езиковото обучение стои задача с огромна важност – да се открият върху основата на сталинското езикознание пътища и средства за по-конкретна и плодоносна работа при усвояването на речниковия материал” (Андрейчин 1954: стр. 222-223). Вж. статията ми “Такова беше, и е, времето: лингвистиката като инструмент за политическа пропаганда” – http://kkabakciev.blog.bg/technology/2009/10/20/takova-beshe-i-e-vremeto.419066?fbclid=IwAR1_nOp1X8mi5-EIWDGD2BTrmQNaIFRmsi0HQbrBXp9qXWk0kuDYMARXJDA
Това мое съобщение е относно един факт, който стана мое достояние вчера и който се отнася до невероятната мерзост, освен некадърността, на ИБЕ-БАН-ските профани и диваци. (Нека не се забравя, че те повечето са екземпляри от женски пол.)
През далечната 1992 г. депозирах дисертация за “доктор на науките” пред т.н. специализиран научен съвет по езикознание при ВАК, мнозинство в който имаха ИБЕ-БАН-ските профани и некадърници. Тази шайка негодници мота дисертацията ми с години! Умишлено не назначаваха рецензенти! Вместо около 6-8 месеца процедурата трая седем години – заради което впоследствие осъдих ВАК по две дела. (А институцията ВАК, разбира се, не беше виновна за забавянето, виновни бяха профаните и некадърниците в т.н. специализиран съвет.) След години на мотаене дисертацията ми накрая получи три положителни рецензии – от професорите Мирослав Янакиев, Русин Русинов (днес покойници) и Ирена Василева. ИБЕ-БАН-ските профани и некадърници от женски пол заедно с някои други негодници и негоднички от СУ вдигнаха масово отрицателни и бели бюлетини на работата ми. По стечение на обстоятелствата тя днес е най-значимият труд по обща лингвистика, писан някога от българин/българка и публикуван в престижно световно научно издателство: https://www.springer.com/gp/book/9780792365389
При така взетото отрицателно решение на съвета и очевидното крещящо несъответствие между стойността на труда, посочен от рецензентите, и вдигнатите бюлетини, Президиумът на ВАК назначи суперрецензент. Няма да казвам името му, за да не персонализирам проблема – а и затова, защото от него лично научих това, което сега ще кажа.
Суперрецензентът написа поредна, четвърта, положителна рецензия на труда ми, след което Президиумът на ВАК ми присъди научната степен – през 1999 г., със седем години закъснение. С решението, взето от български учени от най-висок ранг в най-различни области, беше нанесен изключително жесток ритник в зурлата на ИБЕ-БАН-ската некадърност!
Защо пиша всичко това за пореден път във ФБ и го припомням? Защото има нещо, което научих вчера, и което е умопомрачително. Десет години по-късно, през 2009 г., ИБЕ-БАН-ските изроди (95% женски екземпляри) вдигнали масово отрицателни бюлетини на докторската дисертация на суперрецензента ми – като отмъщение за написаната от него положителна рецензия на моя труд! И провалили защитата му, отново при наличие на три положителни рецензии! Слава Богу, и в този случай Президиумът на ВАК отхвърлил невероятно просташкото и нагло “решение” на профаните и изродите от женски пол и присъдил на дисертанта степента “доктор на науките”!
Ето, това представляват ИБЕ-БАН-ските морални изроди!
Наука? Стойност и постижения в науката?
Тези неща нямат абсолютно никакво значение! Единственото, което има значение, е да бъде ударен врагът, който “има нахалството” ДА МОЖЕ повече от изродите!
Както е казал Стамболов, “В БЪЛГАРИЯ СМЪРТЕН ГРЯХ Е ДА МОЖЕШ!”
Да се чудим ли защо днес текат тези драстични протести? Аз не се чудя ни най-малко!