петък, 9 октомври 2020 г.

"Кой е науката?"

Днес имам особеното удоволствие да споделя с Интернет приятелите си един факт от последните дни. Състои се в това, че излязоха от печат две мои лингвистични статии, в които се обсъждат конкретни научни проблеми. Но в тях се правят и важни обобщения относно българското езикознание, което аз определям като наследник на малоумното сталинистко и съветско езикознание от началото на 50-те г. на ХХ век. На онези, които не познават добре историята на комунизма, нека да обясня, че през посочения период комунистическите диваци в СССР обявиха Сталин, най-големия изрод в историята на човечеството, за “учен-езиковед”. Нещо повече, разтръбиха, че той, един-единствен човек, бил решил “всичките проблеми на езикознанието”. И защо? Как така? Очевидно – защото е гениален. Разбира се, комунистическите диваци в България не останаха и ден назад. Моментално започнаха да тръбят същото. Дори се престараха. Продължиха да възхваляват до небесата грандиозния кръволок дори и след смъртта му през март 1953 г. Тоест, дори и тогава, когато съветските комунистически диваци вече се бяха отказали от кретенските твърдения за изрода “като езиковед”.

Вж. всички тези исторически факти, обобщени в статията ми “Такова беше, и е, времето: лингвистиката като инструмент за политическа пропаганда” –kkabakciev.blog.bg/?&page=5

В нея е разобличено лицето Андрейчин като един от множеството български сталинисти, обявили кръволока изрод за “гениален езиковед”. А днес, в 21 век, при наличието на Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, така наричащият се институт за български език при така наричащата се българска академия на науките е кръстен на името на този сталинист, обявил изрода Сталин за “гениален езиковед”. С други думи – налице е грубо нарушение на законодателството на България, освен че този акт е гнусна гавра с общочовешкия морал!

Очевидно е, че за да кръстиш нещо, което претендира да е научен институт, на името на отявлен сталинист, обявил най-големия изрод на човечеството за гениален езиковед, трябва да си малоумник и дивак – и то днес, в 21 век, в условията на членство на държавата България в съюз на държави, в който комунизмът се разглежда като грандиозно престъпление към човечеството.

От всичко това е ясно, че така наричащите се учени в така наричащия се институт за български език са в мнозинството си, освен всичко друго, и абсолютни некадърници, щом са съгласни мястото, в което работят, да носи името на сталинист.

Аз самият работих 17 години (от 1985 до 2002 г.) в този развъдник на комунизъм, некадърност, беззаконие и откровена простащина – но той тогава поне не беше кръстен на името на сталиниста. Бях изгонен от профанския, некадърен “институт” по следния начин. По време на официално заседание един комунист скочи на масата и ме нападна оттам с юмруци и освирепяла физиономия – докато аз седях на стол с крака под масата. Помислих, че ще ме ритне в лицето. Защитих се напълно инстинктивно, като го ударих отдолу нагоре с юмрук. Той също ме удари – в лицето. Вместо да уволни нападателя, наглият и изродски така наречен научен съвет на така наречения институт при така наречената българска академия на науките уволни мен.

Вероятно всеки знае как е реагирал Салвадор Дали, когато му съобщили, че е изгонен от Дружеството на сюрреалистите. Първо – умрял да се смее. И когато се съвзел, произнесъл всеизвестните днес и знаменателни думи:

“Le surrealisme, c’est moi!”

И аз реагирах по подобен начин, когато ми съобщиха, че некадърниците в така наречения научен институт са ме изгонили. Смях се дълго. А оттогава до днес, при съответен повод, им обяснявам нещо съвсем очевидно и ясно, а именно, че:

“Науката, това съм аз, Кабакчиев!”

През последната седмица заявлението ми “Науката, това съм аз!” има съвсем нов израз, съвсем официален – в две нови мои научни публикации.

В първата се анализира едно грубо неадекватно твърдение на българистите – наследници на сталинизма и на съветското сталинистко езикознание (което няма нищо общо с модерната наука лингвистика), че, видите ли, перфектът, основно граматично явление в българския език, не се бил образувал от имперфектни причастия. А във втората пише следното (следва дълъг цитат):

“На прага на третото десетилетие на XXI в., в епохата на интернет, българското езикознание остава в много отношения заложник на съветското и сталинисткото още от 50-те години на ХХ в., когато “учени” се надпреварваха да възхваляват до небесата “гения на Сталин като езиковед” и неговите „лингвистични приноси“. Езикознание от подобна “класа” трудно би могло да генерира сериозни разбирания за сложните закономерности в един или друг език. Традиционното българско езикознание, не само тежко обременено от сталинистко-съветското, но и до голяма степен игнориращо модерното езикознание – още от Чомски, а и много по-късно, с идеите му за универсална, вродена в човешкия мозък граматика и пр., например почти не използва неграматичността като фундаментален общоезиков феномен и като ключов метод за разкриване на езикови закономерности [цитирана литуратура]. Конкретен много тъжен резултат от тази срамно остаряла ориентация (по политически причини) на българското езикознание е, например, следната поредица факти: първо, огромно множество напълно неадекватни описания на членуването в българския език, непознаващи или бързо подминаващи обстоятелството, че то всъщност е средство не толкова за изразяване на определеност и неопределеност, колкото за експлициране на перфективност (по теорията на композиционния вид на Веркьойл [цитирана литуратура] – ако определителният и неопределителният член бяха необходими само или главно за изразяване на определеност и неопределеност, всеки език щеше да ги има (всъщност повечето ги нямат, вж. [цитирана литуратура]; второ, тежък дефицит на изследвания върху явленията генеричност и негенеричност (и други подобни), който, както ще се види по-долу, може би има връзка с тоталното отсъствие на понятията генеричност и негенеричност в най-голямата руска граматика (вж. по-долу) – т.е. пишещите български граматики най-вероятно зорко са следели какво пише в руските граматики; трето, наличие на най-различни напълно погрешни, а понякога и направо нелепи разбирания относно темпоралната система, в частност относно противопоставянето аорист/имперфект, чиято същност обясних още преди 36 години […] – то e свързано с членуването и с особения статут на българския език като хибриден […], с наличието в него и на вид, и на определителен (но не и неопределителен) член (тезата се поддържа от [цитирана литуратура]; четвърто, липса в абсолютно всички български граматики на правило за съгласуване на време и наклонение (разкрито от мен [цитирана литуратура], а след това потвърдено за друг език, черногорския [цитирана литуратура] пето, огромна серия систематични, напълно неадекватни твърдения, че перфектът, основен граматически феномен в българския език, се бил образувал само от аористни причастия, не и от имперфектни [цитирана литуратура] – неадекватността на тези твърдения е подробно обяснена от мен тук, […]; шесто, огромна серия мъгляви и погрешни дефиниции, неподдаващи се на инвентаризация, на перфекта в българския език (резултативност, състояние в резултат от минало действие и пр.) – които, разбира се, няма как да не бъдат мъгляви, при положение че половината перфект, имперфектният, е изключен като “несъществуващ” […]; седмо, систематични неадекватни твърдения в граматиките на българския език – в повечето, а дори може би и във всичките, че не била съществувала самостоятелна (адиективна , номинална – извън формите за някои времена и наклонения) употреба на имперфектното деятелно причастие [цитирана литуратура].” [...] "И тук отново стигаме до днешния статут на традиционната езиковедска българистика, наследила немалка част от съветско-сталинистката лингвистична традиция, според която „правилни езикови изрази“ cа тези на управляващата еднопартийна върхушка (вождове на пролетариата, политически функционери, представители на „прогресивната интелигенция“), а „неправилните“ трябва да се избягват [...]. Не само първото твърдение – трагично (днес дълбоко смехотворно) и поддържано десетилетия в СССР и НРБ, но и второто също, за така нареченото избягване на неправилни изрази, са потресаващи по нелепостта си – и то не по политическа, а по лингвистична причина. Според днешното разбиране в Западното езикознание, прието за аксиоматично и водещо началото си от Чомски, именно неправилните (неграматичните, неприемливите) изрази и изречения стоят в основата на идентификацията на това, кое в езика е правилно."

И така, в тези мои две нови статии са посочени мои значителни приноси в теоретичното езикознание – с които, разбира се, се гордея. Те, съвършено очевидно, са напълно недостижими за неграмотниците, некадърниците и моралните изроди в така наричащия се институт по български език при така наричащата се българска академия на науките.

Науката, това съм аз!

Запомнете това добре, некадърници, и си го набийте яко в главите!

Ха-ха-ха!

Няма коментари: