Пореден мой протест срещу използването на термина "русофоб"

За пореден път протестирам в Интернет най-енергично срещу използването на термина "русофоб" от страна на напълно промити комуномозъци!
Които освен това имат наглостта да си приписват понятието "русофил"!
Русофил съм аз, комуноекземпляри, путинисти и сталинисти!
Аз съм английски възпитаник още от дете, учен-изследовател (1996) съм на Кралското научно дружество на Единбург, и същевременно обичам руската култура, руската литература, руската наука (истинската, не фалшивата), и нормалните руснаци - антикомунисти, антисталинисти, антипутинисти!
А вие, български комунисти, сталинисти и путинисти, можете да обичате СССР и путинска Русия коооолкото си искате!
Но не лъжете нагло българите и света, че българите били русофоби!
Русофобите сте вие!

Защо България е на 111-то място по свобода на словото? Една малка причина

Буквално преди минути бях ядосан и мотивиран да реагирам - и то много силно, от едно грубо невярно твърдение, изказано от "Дневник": "Отбелязваме 24 май най-вече като празник на азбуката и писмеността и често забравяме, че българската култура е много повече от това. Творци с универсален език като музикантите пресичат граници така, както иначе тесният по обхват български език не успява" (вж. по-долу линк към YouTube).
Кой не успява, бе, алоооу, "Дневник"? Вие очевидно изобщо не знаете, че някои българи успяват - в лингвистичната наука, която е истинска наука, природна, тъй като изследва продукт на човешкия мозък - и то именно чрез анализ на българския език. Моята теория на композиционния вид, изградена на базата на епохалното откритие на композиционния вид на Хенк Веркьойл, описва българския като език от хибриден/граничен тип между езици с композиционен вид като английския (другите германски езици, финския и пр.) със строга схема на членуване с определителен и неопределителен член и езици с глаголен вид като руския и другите славянски езици без българския.
Това е откритие в науката, от което може би никой български безхаберник не се интересува - но то е факт. През 2012 г. Вернер Абрахам и Елизабет Лайс (Abraham, Leiss 2012: 326) посочват, че "първият изследовател, който отбелязва, че езиците развиват или категорията вид, или система на членуване, е българският лингвист Кабакчиев".
А на следващата година Весна Булатович (Bulatović (2013: 65) пише: "трудовете на Вендлер, Веркьойл и Кабакчиев са "крайгълните камъни на това, което днес е известно като композиционен вид".
Обаче "Дневник" не знаят тая работа. Не са успели да научат. А какво успявате, бе, "Дневник"? Когато не знаете нещо, трябва да го научите! Затова сте журналисти! Ето едно от многото обяснения защо България е на 111 място в света по свобода на журналистиката!
Ето и източниците, цитирани от мен по-горе:
Abraham W, Leiss E (2012) The case differential: syntagmatic versus paradigmatic case – its status in synchrony and diachrony. Transactions of the Philological Society 110(3): 316-341.
Bulatović V (2013) Modern theories of aspect and Serbian EL2 learners. Belgrade English Language & Literature Studies V: 65-79.
А ето къде е безобразното твърдение на "Дневник" (първите две изречения в самото начало на видеото):
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/05/24/4212395_poveche_ot_miasto_za_muzika_muzikalnata_akademiia/?ref=home_NaiNovoto&fbclid=IwAR3zgNQRE9ZvJv6LcVBZxxVU6KTsMt1c0_9uOApkW0_QCHylmcCN4jAB26M

В рубриката "Българското беззаконие, българското варварство!"

До Министъра на културата г-н Минеков

Министерство на културата, София, България

 

МОЛЯ ИМЕЙЛЪТ МИ ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕН НА Г-Н МИНЕКОВ, КОЙТО ДА МИ ОТГОВОРИ - А НЕ НА НЯКОЙ СЛУЖИТЕЛ, КОЙТО ДА ГО СКРИЕ ОТ НЕГО И/ИЛИ ДА МИ НАПИШЕ ГЛУПОСТИ!!!!!

 

Уважаеми господин Минеков,

Във връзка с днешното Ви изказване, че усещате корупция в Министерството на културата, искам да Ви помогна, като Ви обърна внимание, че водя дело (№ 64356/2018, СРС, I ГО, 41-ви с-в) срещу Министерството на културата за нанесени ми щети, вследствие на грубо незаконно и нагло поведение на служители в Министерството на културата и Националната библиотека. На първа инстанция има издадено осъдително решение срещу Министерството на културата. Причината е невероятно грубото и нагло поведение, състоящо се в отказ на Министерството на културата и Националната библиотека да отстранят от библиотеките в страната и от самата Национална библиотека и да предадат на МВР за унищожаване ПИРАТСКИ КОПИЯ ОТ ПРЕВОДА МИ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК НЕ НА КАКВО ДА Е, А НА "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"!

Моля настойчиво да се запознаете с делото и да отговорите колкото е възможно по-скоро на този мой сигнал за изключително груба корупция и тотална некадърност в оглавяваната от скоро от Вас институция! Не може Националната библиотека на България да държи пиратски копия на първата книга на България и да ги предоставя на обществеността! Освен че е невероятно беззаконие, ТОВА Е ОГРОМЕН СРАМ И ПОЗОР!

Благодаря предварително!

 

Красимир Кабакчиев, д.ф.н.

София, България

Ще се коригира ли Хаджигенов след гафа, който стори днес?

Искам да попитам нещо господин Хаджигенов, когото съм подкрепял и подкрепям за всичко, което е правил досега. Но днес имам особен въпрос към него.

Получавал ли е господин Хаджигенов пари за кампанията си от Бойко Борисов?
Получавал ли е пари за кампанията си от от доносник на ДС?

Ако не е получавал, защо днес той изрази подкрепа, и то не къде да е, а в парламента, за едно лице на име Куцкова?

Това е грандиозен гаф! 

 

Нима той не знае, че това лице подведе милиони привърженици на СДС, че е демократ и антикомунист, и заедно с лицето Стоянов в кандидатпрезидентската кампания 2001 г. използва пари на изключително отявлен комунист и доносник на ДС?

http://www.segabg.com/article.php?id=107500
 

Откъс от статията:
"Като изявен противник на корупцията Куцкова се движи с автомобил, който братя Василеви са отпуснали само за кампанията.
Въпрос на читател към Василев: Бих искал да ви попитам защо така демонстративно подпомогнахте кандидатпрезидентската кампания за втори мандат на Петър Стоянов с 30 000 лв.? Откъде взехте тези пари?
Отговор на Василев: следващият ви въпрос предполага, че вие бихте били по-доволен, ако бях подпомогнал кампанията на Петър Стоянов под масата. Направих го открито, защото смятам, че така трябва да се подхожда. Въпрос на друг читател: Г-н Василев, напоследък стана модно да се проследяват връзките на днешни видни бизнесмени с едновремешната ДС. Бихте ли ми отговорили категорично каква е вашата връзка? Отговор на Василев: Като кореспондент на БТА в чужбина аз съм информирал както службите, тогава наричани ДС, така и държавни и правителствени институции чрез поверителния бюлетин на БТА за всичко съществено, което съм видял, разбрал и анализирал. Може би малцина знаят, че БТА тогава имаше на практика свое малко външно разузнаване, което информираше и правеше анализи и прогнози въз основа на сведения от печата и радиостанциите и от дописки на своите кореспонденти в чужбина. Преди да замина за Бейрут, тогавашният ми шеф Лозан Стрелков ме извика и каза: Каквото научиш, доловиш, прецениш, че е важно, ще го пращаш първо на мен, за да излезе в бюлетина на БТА и чак след няколко дни можеш да го кажеш на посланика, ако искаш. Понеже обикалях много, познавах много хора, много четях и много научавах, бай Лозан беше много доволен..."

Едновременно в рубриките "Истинското", "Трагикомичното" и "Кочината-държава България"

 Неотдавна във Фейсбук страницата си съобщих за две публикации на професор Весна Булатович от Подгорица, която публикува две статии в две престижни списания по приложна лингвистика - наистина революционни! Тя обяснява в тях композиционния вид и взаимодействието членуване-вид в английския език, като в по-новата (от 2020 г.) отправя изключително силна критика към почти всички английски граматики по света за това, че не отразяват горните две много важни явления. (Без една - досетете се коя.) Вж. по-долу линк към статията.

Днес с огромно задоволство научавам, че на Весна Булатович са връчени награди за двете статии. Основание: издигане престижа на Университета на Черна гора! Откъде познавам Булатович? Преди около 4-5 години попаднах в Интернет на нейна предишна статия на същата тема, публикувана 2013 г., в която тя пише: "the works of Vendler, Verkuyl and Kabakciev [are] the cornerstones of what is known today as compositional aspect."

Аз винаги съм имал доста високо мнение за работата си , но тогава останах малко шокиран. Не бях си представял себе си чак като крайъгълен камък ... - и то в компанията на двама гении. Година преди това, през 2012 г., Абрахам и Лайс написаха "the first researcher to note that languages develop either a category of aspect or an article system was the Bulgarian linguist Kabakciev (1984; 2000)".

И тук има един малък проблем, който не засяга нито Булатович, нито науката, и с който стигаме до рубриките "Трагикомичното" и "Кочината-държава България". За разлика от Булатович, която се радва на признанието на университета и държавата си, аз съм изгонен от така наричащия се институт за български език - един развъдник на некадърност, комунизъм и неудържима простащина.

Разбира се, изгонването ми от института-кочина разглеждам така, както навремето Салвадор Дали е погледнал на неговото изгонване от Дружеството на сюрреалистите. Когато научил потресаващата вест, той дръпнал едно мощно "Хахаха! Хахаха!" И добавил: "Le surrealisme, c"est moi!"

Поздравления за пореден път на Весна Булатович - с най-сърдечни пожелания за по-нататъшни постижения в науката!

https://benjamins.com/catalog/resla.18007.bul?fbclid=IwAR3FOiBfqJc6EI78W8mZLM65mLdKkLgq1u_E1bSZq64qXILaHVB704ie5J8

"Кой е науката?"

Днес имам особеното удоволствие да споделя с Интернет приятелите си един факт от последните дни. Състои се в това, че излязоха от печат две мои лингвистични статии, в които се обсъждат конкретни научни проблеми. Но в тях се правят и важни обобщения относно българското езикознание, което аз определям като наследник на малоумното сталинистко и съветско езикознание от началото на 50-те г. на ХХ век. На онези, които не познават добре историята на комунизма, нека да обясня, че през посочения период комунистическите диваци в СССР обявиха Сталин, най-големия изрод в историята на човечеството, за “учен-езиковед”. Нещо повече, разтръбиха, че той, един-единствен човек, бил решил “всичките проблеми на езикознанието”. И защо? Как така? Очевидно – защото е гениален. Разбира се, комунистическите диваци в България не останаха и ден назад. Моментално започнаха да тръбят същото. Дори се престараха. Продължиха да възхваляват до небесата грандиозния кръволок дори и след смъртта му през март 1953 г. Тоест, дори и тогава, когато съветските комунистически диваци вече се бяха отказали от кретенските твърдения за изрода “като езиковед”.

Вж. всички тези исторически факти, обобщени в статията ми “Такова беше, и е, времето: лингвистиката като инструмент за политическа пропаганда” –kkabakciev.blog.bg/?&page=5

В нея е разобличено лицето Андрейчин като един от множеството български сталинисти, обявили кръволока изрод за “гениален езиковед”. А днес, в 21 век, при наличието на Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, така наричащият се институт за български език при така наричащата се българска академия на науките е кръстен на името на този сталинист, обявил изрода Сталин за “гениален езиковед”. С други думи – налице е грубо нарушение на законодателството на България, освен че този акт е гнусна гавра с общочовешкия морал!

Очевидно е, че за да кръстиш нещо, което претендира да е научен институт, на името на отявлен сталинист, обявил най-големия изрод на човечеството за гениален езиковед, трябва да си малоумник и дивак – и то днес, в 21 век, в условията на членство на държавата България в съюз на държави, в който комунизмът се разглежда като грандиозно престъпление към човечеството.

От всичко това е ясно, че така наричащите се учени в така наричащия се институт за български език са в мнозинството си, освен всичко друго, и абсолютни некадърници, щом са съгласни мястото, в което работят, да носи името на сталинист.

Аз самият работих 17 години (от 1985 до 2002 г.) в този развъдник на комунизъм, некадърност, беззаконие и откровена простащина – но той тогава поне не беше кръстен на името на сталиниста. Бях изгонен от профанския, некадърен “институт” по следния начин. По време на официално заседание един комунист скочи на масата и ме нападна оттам с юмруци и освирепяла физиономия – докато аз седях на стол с крака под масата. Помислих, че ще ме ритне в лицето. Защитих се напълно инстинктивно, като го ударих отдолу нагоре с юмрук. Той също ме удари – в лицето. Вместо да уволни нападателя, наглият и изродски така наречен научен съвет на така наречения институт при така наречената българска академия на науките уволни мен.

Вероятно всеки знае как е реагирал Салвадор Дали, когато му съобщили, че е изгонен от Дружеството на сюрреалистите. Първо – умрял да се смее. И когато се съвзел, произнесъл всеизвестните днес и знаменателни думи:

“Le surrealisme, c’est moi!”

И аз реагирах по подобен начин, когато ми съобщиха, че некадърниците в така наречения научен институт са ме изгонили. Смях се дълго. А оттогава до днес, при съответен повод, им обяснявам нещо съвсем очевидно и ясно, а именно, че:

“Науката, това съм аз, Кабакчиев!”

През последната седмица заявлението ми “Науката, това съм аз!” има съвсем нов израз, съвсем официален – в две нови мои научни публикации.

В първата се анализира едно грубо неадекватно твърдение на българистите – наследници на сталинизма и на съветското сталинистко езикознание (което няма нищо общо с модерната наука лингвистика), че, видите ли, перфектът, основно граматично явление в българския език, не се бил образувал от имперфектни причастия. А във втората пише следното (следва дълъг цитат):

“На прага на третото десетилетие на XXI в., в епохата на интернет, българското езикознание остава в много отношения заложник на съветското и сталинисткото още от 50-те години на ХХ в., когато “учени” се надпреварваха да възхваляват до небесата “гения на Сталин като езиковед” и неговите „лингвистични приноси“. Езикознание от подобна “класа” трудно би могло да генерира сериозни разбирания за сложните закономерности в един или друг език. Традиционното българско езикознание, не само тежко обременено от сталинистко-съветското, но и до голяма степен игнориращо модерното езикознание – още от Чомски, а и много по-късно, с идеите му за универсална, вродена в човешкия мозък граматика и пр., например почти не използва неграматичността като фундаментален общоезиков феномен и като ключов метод за разкриване на езикови закономерности [цитирана литуратура]. Конкретен много тъжен резултат от тази срамно остаряла ориентация (по политически причини) на българското езикознание е, например, следната поредица факти: първо, огромно множество напълно неадекватни описания на членуването в българския език, непознаващи или бързо подминаващи обстоятелството, че то всъщност е средство не толкова за изразяване на определеност и неопределеност, колкото за експлициране на перфективност (по теорията на композиционния вид на Веркьойл [цитирана литуратура] – ако определителният и неопределителният член бяха необходими само или главно за изразяване на определеност и неопределеност, всеки език щеше да ги има (всъщност повечето ги нямат, вж. [цитирана литуратура]; второ, тежък дефицит на изследвания върху явленията генеричност и негенеричност (и други подобни), който, както ще се види по-долу, може би има връзка с тоталното отсъствие на понятията генеричност и негенеричност в най-голямата руска граматика (вж. по-долу) – т.е. пишещите български граматики най-вероятно зорко са следели какво пише в руските граматики; трето, наличие на най-различни напълно погрешни, а понякога и направо нелепи разбирания относно темпоралната система, в частност относно противопоставянето аорист/имперфект, чиято същност обясних още преди 36 години […] – то e свързано с членуването и с особения статут на българския език като хибриден […], с наличието в него и на вид, и на определителен (но не и неопределителен) член (тезата се поддържа от [цитирана литуратура]; четвърто, липса в абсолютно всички български граматики на правило за съгласуване на време и наклонение (разкрито от мен [цитирана литуратура], а след това потвърдено за друг език, черногорския [цитирана литуратура] пето, огромна серия систематични, напълно неадекватни твърдения, че перфектът, основен граматически феномен в българския език, се бил образувал само от аористни причастия, не и от имперфектни [цитирана литуратура] – неадекватността на тези твърдения е подробно обяснена от мен тук, […]; шесто, огромна серия мъгляви и погрешни дефиниции, неподдаващи се на инвентаризация, на перфекта в българския език (резултативност, състояние в резултат от минало действие и пр.) – които, разбира се, няма как да не бъдат мъгляви, при положение че половината перфект, имперфектният, е изключен като “несъществуващ” […]; седмо, систематични неадекватни твърдения в граматиките на българския език – в повечето, а дори може би и във всичките, че не била съществувала самостоятелна (адиективна , номинална – извън формите за някои времена и наклонения) употреба на имперфектното деятелно причастие [цитирана литуратура].” [...] "И тук отново стигаме до днешния статут на традиционната езиковедска българистика, наследила немалка част от съветско-сталинистката лингвистична традиция, според която „правилни езикови изрази“ cа тези на управляващата еднопартийна върхушка (вождове на пролетариата, политически функционери, представители на „прогресивната интелигенция“), а „неправилните“ трябва да се избягват [...]. Не само първото твърдение – трагично (днес дълбоко смехотворно) и поддържано десетилетия в СССР и НРБ, но и второто също, за така нареченото избягване на неправилни изрази, са потресаващи по нелепостта си – и то не по политическа, а по лингвистична причина. Според днешното разбиране в Западното езикознание, прието за аксиоматично и водещо началото си от Чомски, именно неправилните (неграматичните, неприемливите) изрази и изречения стоят в основата на идентификацията на това, кое в езика е правилно."

И така, в тези мои две нови статии са посочени мои значителни приноси в теоретичното езикознание – с които, разбира се, се гордея. Те, съвършено очевидно, са напълно недостижими за неграмотниците, некадърниците и моралните изроди в така наричащия се институт по български език при така наричащата се българска академия на науките.

Науката, това съм аз!

Запомнете това добре, некадърници, и си го набийте яко в главите!

Ха-ха-ха!

В БЪЛГАРИЯ СМЪРТЕН ГРЯХ Е ДА МОЖЕШ!

Както почти всички мои приятели във Фейсбук знаят, аз 17 години работих в т.н. институт за български език (ИБЕ) при БАН, едно свърталище на комунизъм, масови беззакония, престъпления, некадърност и откровена простащина. Този т.н. институт с изключително некадърен, профански т.н. научен съвет е кръстен в драстично нарушение на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен на името на отявлен сталинист, Л.Андрейчин. Ето какво през 1954 г. пише сталинистът Андрейчин, който днес е знаме на ИБЕ-БАН-ските профани: “Борбата за по-висока езикова култура е първостепенна национална задача в живота на социалистическото общество. Тъкмо в условията на социалистическото общество може да бъде най-добре схваната нуждата от такава борба [...] В труда на Й.В.Сталин “Марксизмът и въпросите на езикознанието” беше направено принципно разграничение между речниковата и граматическата страна на езика. По този начин речниковият състав на езика беше осветлен ясно, както никога досега откъм своята роля и специфика в строежа на езика [...] Даденото от Сталин теоретическо изясняване на речниковата страна на езика ще допринесе несъмнено и за изясняване на редица важни практически въпроси на езиковата култура. Сега пред езикознанието и пред методиката на езиковото обучение стои задача с огромна важност – да се открият върху основата на сталинското езикознание пътища и средства за по-конкретна и плодоносна работа при усвояването на речниковия материал” (Андрейчин 1954: стр. 222-223). Вж. статията ми “Такова беше, и е, времето: лингвистиката като инструмент за политическа пропаганда” – http://kkabakciev.blog.bg/technology/2009/10/20/takova-beshe-i-e-vremeto.419066?fbclid=IwAR1_nOp1X8mi5-EIWDGD2BTrmQNaIFRmsi0HQbrBXp9qXWk0kuDYMARXJDA
Това мое съобщение е относно един факт, който стана мое достояние вчера и който се отнася до невероятната мерзост, освен некадърността, на ИБЕ-БАН-ските профани и диваци. (Нека не се забравя, че те повечето са екземпляри от женски пол.)
През далечната 1992 г. депозирах дисертация за “доктор на науките” пред т.н. специализиран научен съвет по езикознание при ВАК, мнозинство в който имаха ИБЕ-БАН-ските профани и некадърници. Тази шайка негодници мота дисертацията ми с години! Умишлено не назначаваха рецензенти! Вместо около 6-8 месеца процедурата трая седем години – заради което впоследствие осъдих ВАК по две дела. (А институцията ВАК, разбира се, не беше виновна за забавянето, виновни бяха профаните и некадърниците в т.н. специализиран съвет.) След години на мотаене дисертацията ми накрая получи три положителни рецензии – от професорите Мирослав Янакиев, Русин Русинов (днес покойници) и Ирена Василева. ИБЕ-БАН-ските профани и некадърници от женски пол заедно с някои други негодници и негоднички от СУ вдигнаха масово отрицателни и бели бюлетини на работата ми. По стечение на обстоятелствата тя днес е най-значимият труд по обща лингвистика, писан някога от българин/българка и публикуван в престижно световно научно издателство: https://www.springer.com/gp/book/9780792365389
При така взетото отрицателно решение на съвета и очевидното крещящо несъответствие между стойността на труда, посочен от рецензентите, и вдигнатите бюлетини, Президиумът на ВАК назначи суперрецензент. Няма да казвам името му, за да не персонализирам проблема – а и затова, защото от него лично научих това, което сега ще кажа.
Суперрецензентът написа поредна, четвърта, положителна рецензия на труда ми, след което Президиумът на ВАК ми присъди научната степен – през 1999 г., със седем години закъснение. С решението, взето от български учени от най-висок ранг в най-различни области, беше нанесен изключително жесток ритник в зурлата на ИБЕ-БАН-ската некадърност!
Защо пиша всичко това за пореден път във ФБ и го припомням? Защото има нещо, което научих вчера, и което е умопомрачително. Десет години по-късно, през 2009 г., ИБЕ-БАН-ските изроди (95% женски екземпляри) вдигнали масово отрицателни бюлетини на докторската дисертация на суперрецензента ми – като отмъщение за написаната от него положителна рецензия на моя труд! И провалили защитата му, отново при наличие на три положителни рецензии! Слава Богу, и в този случай Президиумът на ВАК отхвърлил невероятно просташкото и нагло “решение” на профаните и изродите от женски пол и присъдил на дисертанта степента “доктор на науките”!
Ето, това представляват ИБЕ-БАН-ските морални изроди!
Наука? Стойност и постижения в науката?
Тези неща нямат абсолютно никакво значение! Единственото, което има значение, е да бъде ударен врагът, който “има нахалството” ДА МОЖЕ повече от изродите!
Както е казал Стамболов, “В БЪЛГАРИЯ СМЪРТЕН ГРЯХ Е ДА МОЖЕШ!”
Да се чудим ли защо днес текат тези драстични протести? Аз не се чудя ни най-малко!