Втората ми лекция по композиционен вид

Който се интересува от композиционен вид и английска граматика, може да види втората ми лекция по композиционен вид - в дадените линкове. Приятно слушане! Whoever is interested in compositional aspect and English grammar can see my second lecture on compositional aspect. In Vimeo - https://vimeo.com/manage/videos/854468454 And in YouTube - https://www.youtube.com/watch?v=Ie8fc9dA0F4 Happy listening!

Интернет платформата Фейсбук се използва за пропаганда на комунизма

Според законодателството на ЕС комунизмът и нацизмът (фашизмът) са еднакво напълно недопустими, но Интернет платформата Фейсбук се използва за пропаганда на комунизма. Преди дни университетски преподавател в България цитира творчеството на поета Вапцаров и го възхвалява, без да отчете факта, че Вапцаров е български комунист, осъден на сърт за тероризъм през 1942 г., след като 17 години преди това, през 1925 г., от страна на комунисти в България е осъществен най-кръвопролитният до този момент в историята на човечеството терористически акт - атентатът в катедралата "Света Неделя". От него загиват 160 души, 500 са ранени. Ако университетски преподавател в Германия си позволи да цитира и възхвалява творчеството на Гьобелс - който е автор на 14 книги и е защитил дисертация в Хайделбергския университет, ще подлежи на наказателно преследване. Фейсбук толерира не само пропагандата на комунизма, но и пропагандата на днешния руски фашизъм, путинизма. *** The Internet platform Facebook is used for the propaganda of communism! Интернет платформата Фейсбук се използва за пропаганда на комунизма! (For Bulgarian scroll below.) According to EU law, communism and Nazism (fascism) are equally completely unacceptable, but the Internet platform Facebook is used for communist propaganda. A few days ago, a university professor in Bulgaria quoted the work of the poet Vaptsarov and praised him, without taking into account the fact that Vaptsarov was a Bulgarian communist sentenced to death for terrorism in 1942. 17 years earlier, in 1925, Bulgarian communists carried out the bloodiest terrorist act in the history of mankind, on the Sveta Nedelya Cathedral, in which 160 people died and 500 were injured. If a university professor in Germany dares to quote and praise the work of Goebbels - who is the author of 14 books and defended a dissertation at the University of Heidelberg, he/she will be subject to criminal prosecution. Facebook tolerates not only communist propaganda but also the propaganda of today's Russian fascism, Putinism.

Първата ми лекция по композиционен вид в Интернет

I have the pleasure of informing everyone that, as of today, my first lecture on Compositional Aspect is available in the Internet, in Vimeo https://vimeo.com/835380889?share=copy and in YouTube - https://www.youtube.com/watch?v=lM6QyBFvzn8 Имам удоволствието да съобщя на всички, че от днес първата ми лекция по композиционен вид е достъпна в Интернет - във Vimeo и YouTube (ако не се отваря - профилите ми са Krasimir Kabakciev)

Наблюдавам цял фурор на одобрение на профилната ми снимка във Фейсбук

Тя преди съдържаше мое заявление, че подкрепям Гърция - а от два дни съдържа заявление, че подкрепям Гърция и Украйна. Благодаря на всички, харесали снимката! Защо подкрепям Украйна - това е ясно. Би трябвало обаче да обясня защо продължавам да подкрепям Гърция. Заявлението ми за Гърция възникна преди няколко години, когато хиляди емигранти бяха умишлено насочени да атакуват гръцко-турската граница с цел да навредят на Гърция - и всички цивилизовани страни подкрепиха Гърция. Проблемът постепенно беше решен, а днес не съществува - или е позаглъхнал. Тогава защо днес подкрепям Гърция? По ред причини. Едната е, че от няколко години Гръцката академия на науките Atiner - https://www.atiner.gr/ ме третира с изключително уважение, като публикува вече цяла поредица мои статии - огромни по обем и по важност. Всяка от последните шест годишнини на списанието Athens Journal of Philology съдържа моя статия - всеки може да се увери в това, като намери списанието в посочения по-горе сайт на Гръцката академия. Вече ми е почти неудобно. А може би трябва да кандидатствам пред Guinness за световен рекорд ... От друга страна, някои колеги в България ми казват: "Ти пък сега! Който те публикува, знае защо го прави ..." Няма как тук да не направя и паралел с отношението към личността ми в така наречената БАН, макар че, от друга страна, едва ли има смисъл човек да се рови в мръсотиите на комунисти и некадърници ... Нали знаете какво направил Дали, когато го изгонили от Дружеството на сюрреалистите. Първо умрял да се смее. После казал: “Le surréalisme, c’est moi!” И аз, когато научих, че са ме изгонили от БАН, са разсмях яко, и си помислих “La science, c’est moi!” Друга от множеството причини да подкрепям и обичам Гърция е, че в този момент имам "покорени" 75 от 90-те населени гръцки острова (с повече от 5 жители). Отделно от това имам много посещения на Гърция и по професионални причини в две области (БАН, след това БДЖ). Е, как през всичките тези месеци, а и повече, прекарани в Гърция, и при срещите със стотици гърци, не се намери един да ми каже нещо неприятно? Напротив, срещах - и продължавам да срещам - изключително добро отношение. А това лято се надявам да мога да завърша окончателно покоряването на гръцките населени острови. Ако е рекъл Всевишният ... И ще докладвам редовно, естествено ...

Трейлър за лекции по композиционен вид (на английски език)

Война, не война, който се интересува, може да види във Vimeo и YouTube трейлъра за лекциите ми по композиционен вид (на английски език), със заглавие "Trailer. Lectures on Compositional Aspect by Krasimir Kabakčiev". Ето и линкове, стига да се четат и копират - https://vimeo.com/manage/videos/801350900/46cda78a70 https://www.youtube.com/watch?v=MhedL8EZBac

Какво имам да кажа на БАН-ските комунонекадърници (в една конкретна област)? Ето какво: "La science, c’est moi!"

Казвам първо “добър вечер” на демократите, некомунистите, и на всички останали нормални хора в тая “държава”. Казвам “добър вечер” – по задължение – и на некадърниците, комунистите, путлеристите и подобните екземпляри, доста срещащи се все още и в БАН, и в тая “държава”. Да обясня, че преди две десетилетия БАН-ските комунонекадърници ме изгониха от БАН. Няма да обяснявам подробности – то не е свързано с науката изобщо. А и как да е свързано, когато аз тогава, през 2002 г., имах приноси в науката, за които БАН-ските некадърници не можеха даже да мечтаят. Изгонването ми от комуноинститута, днес кръстен на отявлен сталинист в изключително грубо нарушение на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, ме развесели – и то яко. Смях се дълго и си припомних как, когато научил, че са го изгонили от Дружеството на сюрреалистите, Дали също се смял дълго. И накрая казал: “Le surrealisme, c’est moi!” Затова и аз тогава, през 2002 г., разбрах, че с пълно основание мога да заявя: “La science, c’est moi!” Но защо точно “La science, c’est moi”? Много просто. Ето защо. Защото съм автор на монография, публикувана през 2000 г., за т.н. композиционен вид конкретно в английския език. А композиционният вид е грандиозно, фундаментално явление. И моята монография е единствената в историята – както в англоезичния свят, така и на тази планета, и на всичките галактики наоколо. Хахаха! Хахаха! И аз, който днес съм член на Гръцката академия на науките и съм там изключително високоуважаван автор (конкретните факти мога винаги да ги обясня и изброя), вече съм автор на статия, която представя съвсем нова, нечувана досега, концепция за английския език. И тази концепция следва да влезе в английските граматики! А особено интересното в случая е, че тази концепция е колкото моя, толкова и на един друг учен-англицист, който по още по-интересно стечение на обстоятелствата е “тъмен балкански субект” – като мен (но от женски пол). Пукайте се, БАН-ски и български некадърници и завистници! Кабакчиев, който е на 68, дори и да умре скоро, остава завинаги в историята на науката! А вие къде оставате? В историята на българската некадърност и на варварския БАН-ски феодализъм и комунизъм! Всички четящи тук – нормални хора, демократи, некомунисти, очаквайте скоро фактите! Те наближават! А, апропо, некадърниците – БАН-ски и други, също ще могат да ги прочетат. Ако желаят, разбира се.

Go to hell, Facebook/Meta!

Това е за приятелите ми, които още отпреди време знаят, че отсега нататък ще могат да ме намерят другаде в Интернет, не във Фейсбук. Ако е рекъл Всевишният, скоро ще започна специализирана серия научни лекции и видеа за очарователни туристически острови. С това налагам санкция на путлеристката медия Facebook/Meta, която няколко пъти блокира през последните месеци профила ми, последния път за цял месец. За какво бях блокиран последния път? За това, че съм написал, че днешното българско преходно правителство са предатели на българските национални интереси и се опитват да обвържат страната ми с путинския Газпром. Това било “hate”. Вместо да ми плащат (нещо, което иначе никога не съм искал или очаквал) и да ми благодарят за стотиците сериозни съобщения, които съм написал, Facebook/Meta имат невероятната наглост да обясняват на мен какво било “hate”. Аз съм учен с публикувани един вагон книги и статии в областта на семантиката, които се четат по света! Няма как неграмотници да обясняват на мен базови понятия в областта на цивилизационната етика. И не забравяйте, Facebook/Meta, да изтрийте от сайта си, бъкащ от путлеристка пропаганда и вулгарни видеа, профила ми! Архивирал съм всичките си съобщения, и те ще бъдат пренесени на други места в Интернет, достойни! Вървете по дяволите, Facebook/Meta! This is for my friends, who have known for quite some time that from now on they will be able to find me elsewhere in the Internet, not in Facebook. God willing, I will soon start a specialized series of scientific lectures and videos about fascinating touristic islands. I hereby sanction the Putlerist company Facebook/Meta, which blocked my account several times in recent months, the last time for a whole month. What was I blocked for last time? For having written that today’s Bulgarian transitional government are traitors to Bulgarian national interests, trying to make my country dependent on Putin’s Gazprom. This is “hate” – they wrote. Instead of paying me (something I never wanted or expected anyway) and thanking me for the hundreds of serious posts I have published in Facebook/Meta, they had the incredible arrogance to try to explain to me what “hate” is. I am a scientist with a trainload of published books and research papers in the field of semantics, read world-wide! Illiterates can in no way explain to me fundamental notions of civilizational ethics. And don’t forget, Facebook/Meta, to delete my profile from your site – swarming with Putlerist propaganda and vulgar videos! I have archived all my posts – and they will be transferred to other places in the Internet, worthy ones! Go to hell, Facebook/Meta!

Отново за профанската така наречена академична сфера в така наречената държава България

Ще разкажа нещо, което разкрива същината на така наречената държава България и на нейната профанска комунистическа и посткомунистическа така наречена академична сфера. На две снимки, които могат да се видят във ФБ профила ми - вж. профил на Krasimir Kabakciev, са заглавната страница и гърбът на автореферата ми за защита на дисертация за присъждане на научната степен доктор на филологическите науки на тема "Видът в английския език". Монографията ми с това заглавие беше публикувана на български език през 1992 г. (снимка № 3 във ФБ профила ми) и представена от мен за защита като дисертация през юни 1993 г. Така нареченият специализиран научен съвет по езикознание с преобладаваща в него група некомпетентни в науката лица, беше длъжен да назначи рецензенти в едномесечен срок и така да даде ход на процедурата за защита. Рецензенти умишлено не бяха назначени четири години! Следва веднага да се отбележи добре видното обстоятелство, че представеният труд не е за някакъв африкански диалект, за който в България няма специалисти, а за най-добре проучения език на планетата. Тоест, така нареченият специализиран научен съвет се самобламира катастрофално, като откровено демонстрира същината си: некадърност, профанизъм, тотално административно безхаберие. След четиригодишно умишлено бездействие, осъществено с цел да ми се навреди - поради това, че бях един от броящите се на пръсти тогава антикомунисти в БАН (още отпреди 10.11.1989 г.), накрая "бяха намерени" необходимите рецензенти (посочени на първата страница на автореферата). Те се отнесоха съвестно и представиха в срок положителни рецензии. Тук се налага да направя отклонение и да вметна едно важно обстоятелство, а именно, че докато т.н. специализиран научен съвет умишлено не назначаваше рецензенти, през 1995 година Кралското научно дружество на Единбург (една от най-известните в света и авторитетни институции за финансиране на наука) ми присъди стипендия за изследване на проблема "видът в английския език" и за подготовка и публикуване на монография по темата - на английски език. С тази стипендия през 1996 г. аз работих в Университета в Единбург върху историята на проблема и публикуваните до онзи момент трудове. През 1997 г. се върнах в България и започнах да пиша бъдещата монография. През цялото това време, повече от три години, така нареченият научен съвет продължаваше умишлено да бездейства. Няколко месеца след като не бяха назначени рецензенти на труда ми, заведох дело срещу ВАК (Висшата атестационна комисия), което по-късно спечелих и ми беше присъдено обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди. Видно от втората снимка, публичната защита на дисертацията ми се състоя на 12 юли 1997 г. На нея аз заклеймих поведението на т.н. специализиран съвет и го разобличих като некадърен, профански и политически мотивиран. Мнозинството некадърници и профани в него гласува по следния начин: 15 бюлетини “не”, пет бели и една положителна. Какво се случи после? Случи се това, че както горната инстанция на ВАК, така и Президиумът на ВАК категорично отхвърлиха профанското решение на т.н. специализиран научен съвет! И степента “доктор на науките ми беше присъдена” - през 1999 г. Но след това се случи нещо още по-интересно, което окончателно разобличи некадърността и профанизма на т.н. специализиран научен съвет по езикознание. Разширен и актуализиран вариант на монографията ми “Видът в английския език” през 2000 г. беше публикуван в най-авторитетната поредица по лингвистика и философия в света (снимка № 4 във ФБ профила ми). Този труд и до днес, 22 години по-късно, е единствената монография в историята на науката лингвистика, специално посветена на композиционния вид в английския език. Тя предлага важна общолингвистична теория и голяма поредица дефинитивни решения в областта на композиционния вид, върху които аз продължавам да работя и да доразвивам. Има една много известна мисъл, отнасяща се до България и нейната популация, която се приписва на Стефан Стамболов. Тя е: “В България смъртен грях е да можеш!” Тази история има и още доста други интригуващи аспекти - но ще ги оставя за друг път.

Кой е неграмотен и виновен? Децата, които учат български в училище? Или българистите, които учат децата на неправилен български?

Българският език е славянски език, но той е много особен и доста по-различен в граматическата си система от останалите славянски езици. В темпоралната му система (системата на времената) присъства една граматическа единица, наричана перфект, която на практика липсва във всичките останали славянски езици. Но в българските граматики и учебниците по български език тя е описана неправилно. Няма да се спирам на всичките тежки проблеми в описанието на българския перфект, а само на един, който е безспорен и очевиден – направо очеваден. Става дума за начина на образуването на перфектните форми. Според огромното мнозинство българисти българският перфект (който всъщност следва да се нарича сегашен перфект, но неправилно се нарича или минало неопределено време, или само перфект) се бил образувал – моля за внимание – чрез спомагателния глагол “съм” плюс минало деятелно (елово) аористно причастие на смисловия глагол (т.е. "съм + -л"). Според това драстично по неистинността си твърдение, намиращо се в почти всички български граматики и учебници по граматика, перфект са например форми от типа [Иван] е построил [къща] и [Иван] е строил [къща]. Обаче форми от типа [Иван] е строял [къща], видите ли, не били перфект. Твърдението на тези българисти, които за съжаление са огромно мнозинство в лингвистичната гилдия на България, е, че формите от типа "е строял" са т.н. конклузиви, но не са перфект (“строял” е имперфектно причастие). Перфект според това мнозинство са само форми с аористни причастия, като например “е построил” или “е строил”. Що е конклузив? Конклузив са форми, които формално съвпадат с перфектните, т.е. те са от типа "съм + -л", и изразяват умозаключение на базата на съпътстващи обстоятелства. Така например, ако вляза вкъщи след като съм се разхождал в парка и видя, че капакът на пианото е вдигнат, мога да кажа: “Внукът ми е свирИл на пиано, докато аз се разхождах в парка” или “Внукът ми е свирЕл на пиано, докато аз се разхождах в парка”. Тоест, аз правя умозаключение, извод, че внукът ми е свирил или свирел на пиано на базата на съпътстващото обстоятелство – вдигнатия капак на пианото. (Няма да обсъждам тук разликата между "свирИл" и "свирЕл".) Проблемът е този, че в повечето случаи на употреба на форми от типа “е свирИл” и “е свирЕл” не са налице никакви съпътстващи обстоятелства! Налице е чисто и просто разказ на случили се събития! Тоест, аз мога да кажа “Внукът ми е свирел на пиано, докато аз се разхождах в парка”, защото съм научил това от жена си. А не правя извод на базата на съпътстващи обстоятелства! Тоест, в този случай формата “е свирЕл” е перфект – и не е конклузив! Говорил съм с доста българисти от лагера на тия, които поддържат невярната теза за българския перфект. Повечето твърдят, и то със завидна убеденост, че в езиковата практика било нямало такива употреби на форми от типа "съм + -л" с имперфектни причастия, които да не са конклузиви. Или, ако имало някои, те били много малко на брой и били "погрешни употреби" от страна на хора "с недостатъчна езикова култура". Това твърдение също е потресаващо по своята неистинност, но нека да проследим точно какво става. Написвам в търсачката Google “са свирЕли”, за да видя колко такива употреби с имперфектно причастие ще се открият. И веднага тук изниква нещо много неприятно, което е пряко следствие от драстично невярното описание на българския перфект от страна на мнозинството българисти. Неприятното е, че търсачката Google, и по-точно работещите в Google, СЕ ОКАЗВАТ ПОДВЕДЕНИ от невярното описание на перфекта от страна на българистите. Защото търсачката прави следното. Пита ме: “Did you mean: “са свирили”? Това безспорно означава, че българисти са внушили на работещите в Google, че, видите ли, “са свирЕли” е неправилна форма. А “правилната” e “са свирИли”. Умопомрачително! Нещо повече, в някои случаи при поискване на търсене на перфектни форми с имперфектни причастия Google игнорира искането ми за перфектни форми с имперфектни причастия и направо го заменя със списък на перфектни форми с аористни причастия! А това вече е абсолютно безобразие! Защото ако не си компетентен в тази специфична област – а всъщност тук 99% от хората са некомпетентни, така те БИВАТ ЖЕСТОКО ПОДВЕЖДАНИ! Подвеждането се състои в това, че Google кара наивните хора да мислят, че форми от типа “са свирЕли” са неправилни, а правилни са от типа “са свирИли”. Нещо абсолютно невярно! И невероятното безобразие се дължи на некомпетентността на българистичната гилдия! На едно мнозинство в нея, разбира се, не на цялата! Следват примери от Интернет, показващи, че глаголните форми от типа “са свирЕли”, т.е. с имперфектно (а не аористно) причастие, НЕ СА КОНКЛУЗИВИ, а са стандартни ПЕРФЕКТНИ форми. Тези примери са МНОГОБРОЙНИ, а не са "изключения" или примери за "недобра езикова култура": На самия празник [на местния манастир] по селото са обикаляли подвижни музикални състави, които са свирЕли в дворовете и къщите на хората за здраве и берекет … Нима тук "са свирЕли" е конклузив? Разбира се, че няма начин да е конклузив! Няма никакви съпътстващи обстоятелства, от които да се прави извод! Формата "са свирЕли" тук е чист перфект! Същото е и при следващите примери от Интернет. Давам само няколко! А броят им в Интернет е ОГРОМЕН! Гърците са се биЕли във фалангова формация … Имало е случаи, когато някои хора в залата или на стадиона са ядЯли и пиЕли по време на програмата … Какво са свирЕли Шопен и Лист заедно? Каза че, снощи всички в стаята са пеЕли, само ти просто си си седяла там … Ало, българистите! Четете съвременно езикознание! А не писанията на българските сталинистки така наречени професори, които през 50-те г. на миналия век се надпреварваха да разпространяват съветските малоумия как Сталин не само бил езиковед, ами дори – един-единствен човек – бил сам решил ВСИЧКИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ЕЗИКОЗНАНИЕТО! И най-вече мислете – ако изобщо можете!

Английската ми граматика за българи (на английски) - на свободно разположение

Имам удоволствието да съобщя, че току-що ъплоудвах в ResearchGate пълния текст на моята английска граматика, озаглавена An English Grammar: Main Stumbling Blocks for Bulgarians Learning English, трето издание (на английски), публикувана в София от издателство Albo Innovation през 2016 г. Не давам линк, тъй като линковете тук не работят - всеки може лесно да намери къде се намира граматиката.
Това е първата и единствена засега в историята английска граматика, написана и публикувана на английски език, която предлага подробно обяснение на композиционния вид и на взаимодействието членуване-вид в английския език, две фундаментални езикови явления, които до този момент остават напълно игнорирани в английските граматики, включително в най-големите и най-представителните. Всеки заинтересуван може да получи по-подробна информация по този въпрос от презентацията, озаглавена Как композиционният вид и взаимодействието членуване-вид трябва да бъдат представяни в по-големите граматики на английския език, която изнесох преди няколко дни на 15-ата годишна международна конференция на Гръцката академия на науките Atiner по езици и лингвистика, 4-7 юли 2022 г., Атина, Гърция.
Защо правя това? На базата на убеждението, че научната литература трябва да бъде достъпна за всеки човек по света. Точка.

В рубриката “Трагикомичното” - горнонанадолнищки университети (копипейст от ФБ)

Какво ми идва на ума – не спира да ме пита Мета. Амииии, идва ми на ума нещо за рубриката “Трагикомичното”. Но тъй като е чисто български казус, ще бъде представен само на български. Да не се излагаме пред чужденците.
Т.н. университети в т.н. държава България вече има във всяка паланка. И във всеки от тези “университети” вече има само професори. Ако случайно някъде има някой доцент, това е временно. На човека му предстои всеки момент да стане професор – и той ще стане съвсем сигурно. Щото процедурите са от типа, който отдавна древните римляни са нарекли Quid pro quo. Или, побългарено, “Аз на тебе, ти на мене”.
Както всички тук знаят, аз се занимавам с теоретично езикознание. Имам изграден и отдавна публикуван в престижно световно издание универсален модел за вида като лингвистично явление – обяснен върху английския език и изграден на базата на германските и славянските езици. Работи безпроблемно във всички езици. Фактът, че така работи, беше доказан неотдавна в една голяма публикация за гръцкия език, която изготвихме с една колежка лингвист, говореща гръцки като роден. Публикувахме я в самата Гърция – т.е. публикацията е одобрена и обнародвана от гърци, а не, да кажем, в Горно Нанадолнище. За това наше постижение аз писах няколко пъти - почти всички FB/Meta friends тук знаят за него.
Добре, но в Горно Нанадолнище, България, има университет. И в него, разбира се, една сюрия професори (доценти няма и за цяр) преподават български – и раздават дипломи за висше образование. Такаааа. И с всичкия си акъл моя милост взема един хубав ден, че отива в Горнонанадолнищкия университет и изнася доклад на конференция по българистика. След което организаторите искат от докладчиците статии за публикуване. Съответно аз депозирам статия.
Дотук всичко точно. Добре, ама, не щеш ли, Горнонанадолнищкият университет назначава две горнонанадолнищки лелки, които да рецензират статията ми. Рецензират лелките статията ми и ... я отхвърлят категорично! Подчертават, че авторът си е позволил да не цитира двама-трима велики горнонанадолнищки учени. И освен това заявяват много тържествено, че било имало наука българско езикознание. И тя била велика, имала свой понятиен апарат, а в този горнонанадолнищки понятиен апарат, подчертават лелките, не били присъствали някои употребени от моя милост упадъчни термини, като например претерит и гола номинална фраза.
Тук ще обясня, че термините претерит и гола номинална фраза са фундаментални в модерното общо езикознание. Обаче за горнонанадолнищките лелки има наука българско езикознание, а в таз наука таквоз нещо като претерит и гола номинална фраза ... няма.
Почнах да обяснявам на лелките, че наука българско езикознание няма и че има наука езикознание. Тя си има свой терминологичен и понятиен апарат, и свои методи, а чрез тях изследва хиляди езици по света, между които само между другото и българския.
Ноооо – горнонанадолнищките лелки не искаха дори да чуят! Обясних им, че да се твърди, че има наука българско езикознание и че термини като претерит и гола номинална фраза в българското езикознание няма, това е все едно някой да каже, че има българска физика и че в нея таквиз понятия и термини като например ускорение или маса няма. Лелките замигаха на парцали.
Накрая ги попитах има ли българска гинекология. Изгледаха ме малко странно и не казаха повече дори и "гък".
Циркът е пълен! За съжаление обаче то не е само цирк – профански, български, горнонанадолнищки. Ами си е направо трагедия. Трагедия, заради която умните български родители дори не искат да чуят за български университети – ами още от детската градина най-старателно подготвят децата си да заминават да учат по света.
И много правилно постъпват!

В каква свинска кочина сме живели досега!

Днес в медиите пише неща, от които се вижда в каква свинска кочина сме живели досега и как сме се примирявали три десетилетия. "Най-спешните задачи пред новата власт със срок "незабавно": закриване на специализираните наказателен съд и прокуратура, въвеждане на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство, ограничаване правомощията на главния прокурор.
Обръщам внимание на второто. Осъществено срещу мен е престъпление. Престъпната прокуратура заявява, че това не било престъпление, а благородно деяние. Буквално. Всичко е обяснено в Интернет многократно, включително тук, по-долу (изисква се скролване), няма нужда пак да го обяснявам.
Ха, дано пък от свинската кочина започне най-после да става нещо като държава .... Не е много за вярване, да видим ....

Не се ли бориш за правата си, си влечуго

Тази публикация е от моята FB страница. Тъй като FB продължава да пита какво ми идва на ума, сещам се да разкажа една история, подсказана ми от факта, че един от основните участници в нея е отскоро мой FB friend. Няма да му казвам името, защото не съм му искал съгласието, а и да не индивидуализираме прекалено много проблема. През далечната 1986 г. защитих дисертация, озаглавена “Опозицията перфективност/имперфективност в английския и българския език и някои общоезикови закономерности”. 

В следващите няколко години доразвих тезата и тя се превърна в нов труд, публикуван през 1992 г., “Видът в английския език”. А този мой нов труд после прерасна в голяма монография (400 стр.), публикувана през 2000 г. в престижната поредица Linguistics and Philosophy на научното издателство Kluwer, по-късно придобито от Springer, което днес е може би най-голямото научно издателство – в света. Нещо повече, до ден днешен, 21 години по-късно, тази монография е единствената в историята, която не само описва вида – основна граматическа категория в английския език (който е практически най-важният език на планетата), но представя такъв модел на теорията на композиционния вид (фундаментално явление, открито през 1972 г. от Хенк Веркьойл), който обяснява вида във всички езици по света. 

На базата именно на този мой теоретичен модел през тази година, и въпреки че не говоря гръцки език, заедно с д-р Десислава Димитрова, носител на гръцкия език, успяхме да опишем куп черти на граматическата система на гръцкия език, които до този момент бяха непознати за елинистите (статията е публикувана в списанието Athens Journal of Philology, с открит достъп). Това, разбира се, е повод за изключителна гордост – и за Деси, и за мен. А ние с нея продължаваме да работим върху по-точното описание на най-важния от историческа гледна точка език на планетата. 

Но да се върна на въпроса за тези мои три труда върху една и съща тема – които я представят в развитие. В така наричащия се институт за български език при така наречената бан (нарочно с малки букви) в продължение на десетилетия се подвизаваше един комунистически галфон, който беше комунист, партиен секретар, заемаше всевъзможни административни постове и се произнасяше авторитетно (да се разбира – глупаво) по всякакви въпроси. Този комуногалфон беше окупирал всевъзможни административни постове в няколко издателства (директорски, шеф на редакционни колегии и пр.), което му даваше възможност да бълва книги. В тях той повтаряше едни и същи неща, заимствани от изостаналото с десетилетия съветско езикознание. През комунизма само такива като него – комуногалфони с постове, можеха да публикуват книги. Останалите, простосмъртните, не можехме. С малко изключение на някои (например един фалшив брадат демократ), които се продаваха на комунодиваците с изявления от типа “Ау, колко е велика Великата октомврийска революция!” 

След публикуването на книгата ми “Видът в английския език”, която вече представяше в много убедителен вид теорията ми за композиционния вид, както и във връзка с евентуално атестиране на работата ми през 1993 г., в просташкия, комунистически, некадърен “институт” (днес кръстен на отявлен сталинист в драстично нарушение на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен) се повдигна въпросът за евентуалното обявяване на конкурс за професор на моето щатно място (за да станеш професор, се явяваш на конкурс за собственото си място – и тогава, и сега е така). И тогава някои лица в института и в научния съвет заявиха следното: “Вярно е, че не е задължително да бъдеш доктор на науките, за да станеш професор, но тъй като книгата на Кабакчиев “Видът в английския език” не е минала през преценката на научната общност, ние не можем да обявим с оглед на неговото място конкурс за професор.” Аз отвърнах така: “Добре! Представям книгата си “Видът в английския език” за процедура за докторска дисертация. Хайде сега, бъдете така добри да я обсъдите и да кажете тя отговаря ли на изискванията за доктор на науките или не.” 

Аз много добре знаех стойността на своя труд, чието продължение осем години по-късно беше публикувано в престижната поредица Linguistics and Philosophy, и затова ми беше интересно да чуя какво ще измъдрят за него българските “големи учени”. Междувременно, във връзка с обсъждането на въпроса за обявяването на място за професор, гореупоменатият комуногалфон, който ме мразеше, защото бях опровергал в статии (книги не можехме, но статии ни беше позволено да публикуваме) доста негови тези, съчини тая върховна идиотия, че всъщност кандидатската ми дисертация от 1986 г. и книгата ми от 1992 г. били “едно и също нещо”. 

Въпросът по принцип е сериозен, и дори малко наподобява текущия скандал с лицето Илиев от последните месеци – с тази разлика, че не ставаше дума за плагиатство, т.е. кражба от друг учен, а за, така да се каже, “преписване от самия себе си”. Разбира се, законът беше категоричен: една дисертация за “доктор на науките” МОЖЕ да бъде продължение на кандидатска дисертация, т.е. да бъде доразвитие на тезата в кандидатската дисертация. Комуногалфонът – отдавна покойник, няма да му съобщавам името, разпространи тази своя идиотщина сред цялата лингвистична общност в България. И понеже повечето българи са влечуги по природа и обичат да се кланят на силните на деня, стана така, че представеният от мен труд за защита на дисертация остана без рецензенти ПЕТ ГОДИНИ. Работещите в английската катедра на СУ, с които не бях в лоши отношения, до един отказаха да рецензират труда ми, въпреки че двама-трима се бяха изказали много положително на апробацията (първото представяне на труда, за одобрение като бъдеща докторска дисертация). Рецензенти не бяха назначени в продължение на всичките тези пет години – при императивен законов срок един месец! Започнах да им се подигравам: “Ало, големите специалисти, тази дисертация за английския език ли е? Или е за някой непознат африкански език? Та затова не назначавате рецензенти?” 

След като рецензенти не бяха назначени 12 месеца, заведох дело срещу ВАК. Това изобщо не стресна галфоните – преобладаващи в т.н. специализиран съвет по езикознание. Неназначаването на рецензенти продължи още ЧЕТИРИ ГОДИНИ, т.е. общо ПЕТ. И тогава неочаквано се случи едно малко чудо. Появи се рецензент – англицист. Млада колежка, току-що хабилитирала се, която представи положителна рецензия на труда ми. А след нея се появиха и двама известни българисти (днес покойници), които също представиха положителни рецензии – рецензии на българисти бяха необходими, защото в труда се правят и важни паралели с българския език. И чуйте сега какво заявил един тогавашен професор и шеф на английската катедра в СУ! Казал следното: “Ние тази млада дама я направихме доцент! А тя да вземе да напише положителна дисертация на Кабакчиев!” Профанско, невероятно по наглостта си изказване, разкриващо манталитета не само на това лице, но и на голяма част от галфонската българска така наречена езиковедска общност. Името на лицето, разбира се, няма да го съобщя, тъй като е покойник. 

На защитата на дисертацията, провела се с ПЕТ ГОДИНИ закъснение, състоящият се главно от галфони и некадърници т.н. специализиран съвет вдигна на дисертацията ми 15 бюлетини “не”, пет “въздържал се” и една положителна. Аз, разбира се, се изсмях на “компетентността им” – още преди да гласуват, и направих на две стотинки както комуногалфона с идиотщината, че съм преписал от себе си, така и шефа на английската катедра в СУ. 

Какво се случи после? За решение на следващата инстанция на ВАК беше назначен суперрецензент. Той написа положителна рецензия на труда ми. (Отварям една скоба тук, за да обясня, че десет години по-късно мерзавците в т.н. специализиран съвет гласували “не” на конкурс за професор на този мой суперрецензент в отмъщение за написаната от него рецензия на труда ми – но свинщината им не минала; ВАК присъдил званието на този човек.) За труда ми – независимо от брътвежите на комуногалфона, че съм преписал от себе си, и на поведението на влечугите около него, втората и третата инстанция на ВАК се произнесоха положително за труда ми, и съответно СЕДЕМ години след началото на процедурата, през 1999 г., т.е. с шест години закъснение в драстично нарушение на закона, аз станах доктор на науките. А през следващата 2000 г. книгата ми Aspect in English: a “common-sense” view of the interplay between verbal and nominal referents беше публикувана в гореупоменатата престижна световна поредица. Специално отидох в Президиума на ВАК, показах им монографията и им благодарих за това, че работата ми е била призната първо в България. 

***** Обобщение. В така наречената лингвистична общност в България вече работят много млади хора, които не са обременени от миналото, но все още се намират и немалко некадърници – галфони от позорното комунистическо минало. Както вече посочих, аз работя с един от тези можещи млади хора, и с нея (Деси) постигнахме грандиозен успех в описанието на гръцкия език – успех, признат не къде да е, а именно в самата Гърция. Но остатъците от позорното комунистическо минало в България продължават да опростачват тази сфера на дейност – лингвистичната. Надявам се некадърният т.н. институт за български език, откъдето дойдоха и повечето от моите отрицателни гласове на дисертацията ми, един ден да се реформира, в него да дойдат да работят само млади, можещи хора. И със съответен административен акт да бъде отхвърлено позорното име на сталиниста, което т.н. институт днес носи. Тридесет години след краха на комунизма тази държава продължава да е подвластна на практиките и инстинктите от дивашкото комунистическо минало. 

Аз лично се гордея, и то много, не само с научните си постижения, но и с борбата си – абсолютно безкомпромисна, която водих десетилетия с комуногалфоните и некадърниците в лингвистичната общност, а те продължават да присъстват в нея, макар и в по-малки мащаби. Накрая да обясня, че заради забавянето на процедурата по дисертацията ми осъдих ВАК по две дела (ВАК като институция, разбира се, не беше виновна – виновни бяха комунонекадърниците от института за български език при бан и английската катедра на СУ). Осъдих също така по две дела и престъпния т.н. институт за български език при престъпната бан. Присъдено ми беше значително обезщетение за нанесени морални вреди, които банските и институтските престъпници не изпълниха в продължение на ПЕТ ГОДИНИ. Обяснявам, че неизпълнение година и половина на влязло в сила съдебно решение представлява престъпление! Но в кочината България, освен че няма читава лингвистична общност, изобщо няма никаква прокуратура. Прокуратурата е една прикриватура, една гнусна престъпна шайка, която трябва да бъде изметена до крак – и аз се надявам това да стане след предстоящите избори през ноември т.г. Сред съдиите също така има немалко престъпници и некадърници. 

Няма как да не обясня още, че аз съм против ГЕРБ, но обезщетението за нанесени морални вреди ми беше изплатено след категорична намеса на тогавашния заместник финансов министър Горанов (за което съм му лично много благодарен). Той буквално нареди на председателя на престъпната бан да ми изплати парите. 

Накрая: намирам, че всеки човек в демократична и правова държава трябва неотстъпно да се бори за правата си. Ако не го прави, е влечуго.

Пореден мой протест срещу използването на термина "русофоб"

За пореден път протестирам в Интернет най-енергично срещу използването на термина "русофоб" от страна на напълно промити комуномозъци!
Които освен това имат наглостта да си приписват понятието "русофил"!
Русофил съм аз, комуноекземпляри, путинисти и сталинисти!
Аз съм английски възпитаник още от дете, учен-изследовател (1996) съм на Кралското научно дружество на Единбург, и същевременно обичам руската култура, руската литература, руската наука (истинската, не фалшивата), и нормалните руснаци - антикомунисти, антисталинисти, антипутинисти!
А вие, български комунисти, сталинисти и путинисти, можете да обичате СССР и путинска Русия коооолкото си искате!
Но не лъжете нагло българите и света, че българите били русофоби!
Русофобите сте вие!

Защо България е на 111-то място по свобода на словото? Една малка причина

Буквално преди минути бях ядосан и мотивиран да реагирам - и то много силно, от едно грубо невярно твърдение, изказано от "Дневник": "Отбелязваме 24 май най-вече като празник на азбуката и писмеността и често забравяме, че българската култура е много повече от това. Творци с универсален език като музикантите пресичат граници така, както иначе тесният по обхват български език не успява" (вж. по-долу линк към YouTube).
Кой не успява, бе, алоооу, "Дневник"? Вие очевидно изобщо не знаете, че някои българи успяват - в лингвистичната наука, която е истинска наука, природна, тъй като изследва продукт на човешкия мозък - и то именно чрез анализ на българския език. Моята теория на композиционния вид, изградена на базата на епохалното откритие на композиционния вид на Хенк Веркьойл, описва българския като език от хибриден/граничен тип между езици с композиционен вид като английския (другите германски езици, финския и пр.) със строга схема на членуване с определителен и неопределителен член и езици с глаголен вид като руския и другите славянски езици без българския.
Това е откритие в науката, от което може би никой български безхаберник не се интересува - но то е факт. През 2012 г. Вернер Абрахам и Елизабет Лайс (Abraham, Leiss 2012: 326) посочват, че "първият изследовател, който отбелязва, че езиците развиват или категорията вид, или система на членуване, е българският лингвист Кабакчиев".
А на следващата година Весна Булатович (Bulatović (2013: 65) пише: "трудовете на Вендлер, Веркьойл и Кабакчиев са "крайгълните камъни на това, което днес е известно като композиционен вид".
Обаче "Дневник" не знаят тая работа. Не са успели да научат. А какво успявате, бе, "Дневник"? Когато не знаете нещо, трябва да го научите! Затова сте журналисти! Ето едно от многото обяснения защо България е на 111 място в света по свобода на журналистиката!
Ето и източниците, цитирани от мен по-горе:
Abraham W, Leiss E (2012) The case differential: syntagmatic versus paradigmatic case – its status in synchrony and diachrony. Transactions of the Philological Society 110(3): 316-341.
Bulatović V (2013) Modern theories of aspect and Serbian EL2 learners. Belgrade English Language & Literature Studies V: 65-79.
А ето къде е безобразното твърдение на "Дневник" (първите две изречения в самото начало на видеото):
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/05/24/4212395_poveche_ot_miasto_za_muzika_muzikalnata_akademiia/?ref=home_NaiNovoto&fbclid=IwAR3zgNQRE9ZvJv6LcVBZxxVU6KTsMt1c0_9uOApkW0_QCHylmcCN4jAB26M

В рубриката "Българското беззаконие, българското варварство!"

До Министъра на културата г-н Минеков

Министерство на културата, София, България

 

МОЛЯ ИМЕЙЛЪТ МИ ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕН НА Г-Н МИНЕКОВ, КОЙТО ДА МИ ОТГОВОРИ - А НЕ НА НЯКОЙ СЛУЖИТЕЛ, КОЙТО ДА ГО СКРИЕ ОТ НЕГО И/ИЛИ ДА МИ НАПИШЕ ГЛУПОСТИ!!!!!

 

Уважаеми господин Минеков,

Във връзка с днешното Ви изказване, че усещате корупция в Министерството на културата, искам да Ви помогна, като Ви обърна внимание, че водя дело (№ 64356/2018, СРС, I ГО, 41-ви с-в) срещу Министерството на културата за нанесени ми щети, вследствие на грубо незаконно и нагло поведение на служители в Министерството на културата и Националната библиотека. На първа инстанция има издадено осъдително решение срещу Министерството на културата. Причината е невероятно грубото и нагло поведение, състоящо се в отказ на Министерството на културата и Националната библиотека да отстранят от библиотеките в страната и от самата Национална библиотека и да предадат на МВР за унищожаване ПИРАТСКИ КОПИЯ ОТ ПРЕВОДА МИ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК НЕ НА КАКВО ДА Е, А НА "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"!

Моля настойчиво да се запознаете с делото и да отговорите колкото е възможно по-скоро на този мой сигнал за изключително груба корупция и тотална некадърност в оглавяваната от скоро от Вас институция! Не може Националната библиотека на България да държи пиратски копия на първата книга на България и да ги предоставя на обществеността! Освен че е невероятно беззаконие, ТОВА Е ОГРОМЕН СРАМ И ПОЗОР!

Благодаря предварително!

 

Красимир Кабакчиев, д.ф.н.

София, България

Ще се коригира ли Хаджигенов след гафа, който стори днес?

Искам да попитам нещо господин Хаджигенов, когото съм подкрепял и подкрепям за всичко, което е правил досега. Но днес имам особен въпрос към него.

Получавал ли е господин Хаджигенов пари за кампанията си от Бойко Борисов?
Получавал ли е пари за кампанията си от от доносник на ДС?

Ако не е получавал, защо днес той изрази подкрепа, и то не къде да е, а в парламента, за едно лице на име Куцкова?

Това е грандиозен гаф! 

 

Нима той не знае, че това лице подведе милиони привърженици на СДС, че е демократ и антикомунист, и заедно с лицето Стоянов в кандидатпрезидентската кампания 2001 г. използва пари на изключително отявлен комунист и доносник на ДС?

http://www.segabg.com/article.php?id=107500
 

Откъс от статията:
"Като изявен противник на корупцията Куцкова се движи с автомобил, който братя Василеви са отпуснали само за кампанията.
Въпрос на читател към Василев: Бих искал да ви попитам защо така демонстративно подпомогнахте кандидатпрезидентската кампания за втори мандат на Петър Стоянов с 30 000 лв.? Откъде взехте тези пари?
Отговор на Василев: следващият ви въпрос предполага, че вие бихте били по-доволен, ако бях подпомогнал кампанията на Петър Стоянов под масата. Направих го открито, защото смятам, че така трябва да се подхожда. Въпрос на друг читател: Г-н Василев, напоследък стана модно да се проследяват връзките на днешни видни бизнесмени с едновремешната ДС. Бихте ли ми отговорили категорично каква е вашата връзка? Отговор на Василев: Като кореспондент на БТА в чужбина аз съм информирал както службите, тогава наричани ДС, така и държавни и правителствени институции чрез поверителния бюлетин на БТА за всичко съществено, което съм видял, разбрал и анализирал. Може би малцина знаят, че БТА тогава имаше на практика свое малко външно разузнаване, което информираше и правеше анализи и прогнози въз основа на сведения от печата и радиостанциите и от дописки на своите кореспонденти в чужбина. Преди да замина за Бейрут, тогавашният ми шеф Лозан Стрелков ме извика и каза: Каквото научиш, доловиш, прецениш, че е важно, ще го пращаш първо на мен, за да излезе в бюлетина на БТА и чак след няколко дни можеш да го кажеш на посланика, ако искаш. Понеже обикалях много, познавах много хора, много четях и много научавах, бай Лозан беше много доволен..."

Едновременно в рубриките "Истинското", "Трагикомичното" и "Кочината-държава България"

 Неотдавна във Фейсбук страницата си съобщих за две публикации на професор Весна Булатович от Подгорица, която публикува две статии в две престижни списания по приложна лингвистика - наистина революционни! Тя обяснява в тях композиционния вид и взаимодействието членуване-вид в английския език, като в по-новата (от 2020 г.) отправя изключително силна критика към почти всички английски граматики по света за това, че не отразяват горните две много важни явления. (Без една - досетете се коя.) Вж. по-долу линк към статията.

Днес с огромно задоволство научавам, че на Весна Булатович са връчени награди за двете статии. Основание: издигане престижа на Университета на Черна гора! Откъде познавам Булатович? Преди около 4-5 години попаднах в Интернет на нейна предишна статия на същата тема, публикувана 2013 г., в която тя пише: "the works of Vendler, Verkuyl and Kabakciev [are] the cornerstones of what is known today as compositional aspect."

Аз винаги съм имал доста високо мнение за работата си , но тогава останах малко шокиран. Не бях си представял себе си чак като крайъгълен камък ... - и то в компанията на двама гении. Година преди това, през 2012 г., Абрахам и Лайс написаха "the first researcher to note that languages develop either a category of aspect or an article system was the Bulgarian linguist Kabakciev (1984; 2000)".

И тук има един малък проблем, който не засяга нито Булатович, нито науката, и с който стигаме до рубриките "Трагикомичното" и "Кочината-държава България". За разлика от Булатович, която се радва на признанието на университета и държавата си, аз съм изгонен от така наричащия се институт за български език - един развъдник на некадърност, комунизъм и неудържима простащина.

Разбира се, изгонването ми от института-кочина разглеждам така, както навремето Салвадор Дали е погледнал на неговото изгонване от Дружеството на сюрреалистите. Когато научил потресаващата вест, той дръпнал едно мощно "Хахаха! Хахаха!" И добавил: "Le surrealisme, c"est moi!"

Поздравления за пореден път на Весна Булатович - с най-сърдечни пожелания за по-нататъшни постижения в науката!

https://benjamins.com/catalog/resla.18007.bul?fbclid=IwAR3FOiBfqJc6EI78W8mZLM65mLdKkLgq1u_E1bSZq64qXILaHVB704ie5J8

"Кой е науката?"

Днес имам особеното удоволствие да споделя с Интернет приятелите си един факт от последните дни. Състои се в това, че излязоха от печат две мои лингвистични статии, в които се обсъждат конкретни научни проблеми. Но в тях се правят и важни обобщения относно българското езикознание, което аз определям като наследник на малоумното сталинистко и съветско езикознание от началото на 50-те г. на ХХ век. На онези, които не познават добре историята на комунизма, нека да обясня, че през посочения период комунистическите диваци в СССР обявиха Сталин, най-големия изрод в историята на човечеството, за “учен-езиковед”. Нещо повече, разтръбиха, че той, един-единствен човек, бил решил “всичките проблеми на езикознанието”. И защо? Как така? Очевидно – защото е гениален. Разбира се, комунистическите диваци в България не останаха и ден назад. Моментално започнаха да тръбят същото. Дори се престараха. Продължиха да възхваляват до небесата грандиозния кръволок дори и след смъртта му през март 1953 г. Тоест, дори и тогава, когато съветските комунистически диваци вече се бяха отказали от кретенските твърдения за изрода “като езиковед”.

Вж. всички тези исторически факти, обобщени в статията ми “Такова беше, и е, времето: лингвистиката като инструмент за политическа пропаганда” –kkabakciev.blog.bg/?&page=5

В нея е разобличено лицето Андрейчин като един от множеството български сталинисти, обявили кръволока изрод за “гениален езиковед”. А днес, в 21 век, при наличието на Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, така наричащият се институт за български език при така наричащата се българска академия на науките е кръстен на името на този сталинист, обявил изрода Сталин за “гениален езиковед”. С други думи – налице е грубо нарушение на законодателството на България, освен че този акт е гнусна гавра с общочовешкия морал!

Очевидно е, че за да кръстиш нещо, което претендира да е научен институт, на името на отявлен сталинист, обявил най-големия изрод на човечеството за гениален езиковед, трябва да си малоумник и дивак – и то днес, в 21 век, в условията на членство на държавата България в съюз на държави, в който комунизмът се разглежда като грандиозно престъпление към човечеството.

От всичко това е ясно, че така наричащите се учени в така наричащия се институт за български език са в мнозинството си, освен всичко друго, и абсолютни некадърници, щом са съгласни мястото, в което работят, да носи името на сталинист.

Аз самият работих 17 години (от 1985 до 2002 г.) в този развъдник на комунизъм, некадърност, беззаконие и откровена простащина – но той тогава поне не беше кръстен на името на сталиниста. Бях изгонен от профанския, некадърен “институт” по следния начин. По време на официално заседание един комунист скочи на масата и ме нападна оттам с юмруци и освирепяла физиономия – докато аз седях на стол с крака под масата. Помислих, че ще ме ритне в лицето. Защитих се напълно инстинктивно, като го ударих отдолу нагоре с юмрук. Той също ме удари – в лицето. Вместо да уволни нападателя, наглият и изродски така наречен научен съвет на така наречения институт при така наречената българска академия на науките уволни мен.

Вероятно всеки знае как е реагирал Салвадор Дали, когато му съобщили, че е изгонен от Дружеството на сюрреалистите. Първо – умрял да се смее. И когато се съвзел, произнесъл всеизвестните днес и знаменателни думи:

“Le surrealisme, c’est moi!”

И аз реагирах по подобен начин, когато ми съобщиха, че некадърниците в така наречения научен институт са ме изгонили. Смях се дълго. А оттогава до днес, при съответен повод, им обяснявам нещо съвсем очевидно и ясно, а именно, че:

“Науката, това съм аз, Кабакчиев!”

През последната седмица заявлението ми “Науката, това съм аз!” има съвсем нов израз, съвсем официален – в две нови мои научни публикации.

В първата се анализира едно грубо неадекватно твърдение на българистите – наследници на сталинизма и на съветското сталинистко езикознание (което няма нищо общо с модерната наука лингвистика), че, видите ли, перфектът, основно граматично явление в българския език, не се бил образувал от имперфектни причастия. А във втората пише следното (следва дълъг цитат):

“На прага на третото десетилетие на XXI в., в епохата на интернет, българското езикознание остава в много отношения заложник на съветското и сталинисткото още от 50-те години на ХХ в., когато “учени” се надпреварваха да възхваляват до небесата “гения на Сталин като езиковед” и неговите „лингвистични приноси“. Езикознание от подобна “класа” трудно би могло да генерира сериозни разбирания за сложните закономерности в един или друг език. Традиционното българско езикознание, не само тежко обременено от сталинистко-съветското, но и до голяма степен игнориращо модерното езикознание – още от Чомски, а и много по-късно, с идеите му за универсална, вродена в човешкия мозък граматика и пр., например почти не използва неграматичността като фундаментален общоезиков феномен и като ключов метод за разкриване на езикови закономерности [цитирана литуратура]. Конкретен много тъжен резултат от тази срамно остаряла ориентация (по политически причини) на българското езикознание е, например, следната поредица факти: първо, огромно множество напълно неадекватни описания на членуването в българския език, непознаващи или бързо подминаващи обстоятелството, че то всъщност е средство не толкова за изразяване на определеност и неопределеност, колкото за експлициране на перфективност (по теорията на композиционния вид на Веркьойл [цитирана литуратура] – ако определителният и неопределителният член бяха необходими само или главно за изразяване на определеност и неопределеност, всеки език щеше да ги има (всъщност повечето ги нямат, вж. [цитирана литуратура]; второ, тежък дефицит на изследвания върху явленията генеричност и негенеричност (и други подобни), който, както ще се види по-долу, може би има връзка с тоталното отсъствие на понятията генеричност и негенеричност в най-голямата руска граматика (вж. по-долу) – т.е. пишещите български граматики най-вероятно зорко са следели какво пише в руските граматики; трето, наличие на най-различни напълно погрешни, а понякога и направо нелепи разбирания относно темпоралната система, в частност относно противопоставянето аорист/имперфект, чиято същност обясних още преди 36 години […] – то e свързано с членуването и с особения статут на българския език като хибриден […], с наличието в него и на вид, и на определителен (но не и неопределителен) член (тезата се поддържа от [цитирана литуратура]; четвърто, липса в абсолютно всички български граматики на правило за съгласуване на време и наклонение (разкрито от мен [цитирана литуратура], а след това потвърдено за друг език, черногорския [цитирана литуратура] пето, огромна серия систематични, напълно неадекватни твърдения, че перфектът, основен граматически феномен в българския език, се бил образувал само от аористни причастия, не и от имперфектни [цитирана литуратура] – неадекватността на тези твърдения е подробно обяснена от мен тук, […]; шесто, огромна серия мъгляви и погрешни дефиниции, неподдаващи се на инвентаризация, на перфекта в българския език (резултативност, състояние в резултат от минало действие и пр.) – които, разбира се, няма как да не бъдат мъгляви, при положение че половината перфект, имперфектният, е изключен като “несъществуващ” […]; седмо, систематични неадекватни твърдения в граматиките на българския език – в повечето, а дори може би и във всичките, че не била съществувала самостоятелна (адиективна , номинална – извън формите за някои времена и наклонения) употреба на имперфектното деятелно причастие [цитирана литуратура].” [...] "И тук отново стигаме до днешния статут на традиционната езиковедска българистика, наследила немалка част от съветско-сталинистката лингвистична традиция, според която „правилни езикови изрази“ cа тези на управляващата еднопартийна върхушка (вождове на пролетариата, политически функционери, представители на „прогресивната интелигенция“), а „неправилните“ трябва да се избягват [...]. Не само първото твърдение – трагично (днес дълбоко смехотворно) и поддържано десетилетия в СССР и НРБ, но и второто също, за така нареченото избягване на неправилни изрази, са потресаващи по нелепостта си – и то не по политическа, а по лингвистична причина. Според днешното разбиране в Западното езикознание, прието за аксиоматично и водещо началото си от Чомски, именно неправилните (неграматичните, неприемливите) изрази и изречения стоят в основата на идентификацията на това, кое в езика е правилно."

И така, в тези мои две нови статии са посочени мои значителни приноси в теоретичното езикознание – с които, разбира се, се гордея. Те, съвършено очевидно, са напълно недостижими за неграмотниците, некадърниците и моралните изроди в така наричащия се институт по български език при така наричащата се българска академия на науките.

Науката, това съм аз!

Запомнете това добре, некадърници, и си го набийте яко в главите!

Ха-ха-ха!

В БЪЛГАРИЯ СМЪРТЕН ГРЯХ Е ДА МОЖЕШ!

Както почти всички мои приятели във Фейсбук знаят, аз 17 години работих в т.н. институт за български език (ИБЕ) при БАН, едно свърталище на комунизъм, масови беззакония, престъпления, некадърност и откровена простащина. Този т.н. институт с изключително некадърен, профански т.н. научен съвет е кръстен в драстично нарушение на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен на името на отявлен сталинист, Л.Андрейчин. Ето какво през 1954 г. пише сталинистът Андрейчин, който днес е знаме на ИБЕ-БАН-ските профани: “Борбата за по-висока езикова култура е първостепенна национална задача в живота на социалистическото общество. Тъкмо в условията на социалистическото общество може да бъде най-добре схваната нуждата от такава борба [...] В труда на Й.В.Сталин “Марксизмът и въпросите на езикознанието” беше направено принципно разграничение между речниковата и граматическата страна на езика. По този начин речниковият състав на езика беше осветлен ясно, както никога досега откъм своята роля и специфика в строежа на езика [...] Даденото от Сталин теоретическо изясняване на речниковата страна на езика ще допринесе несъмнено и за изясняване на редица важни практически въпроси на езиковата култура. Сега пред езикознанието и пред методиката на езиковото обучение стои задача с огромна важност – да се открият върху основата на сталинското езикознание пътища и средства за по-конкретна и плодоносна работа при усвояването на речниковия материал” (Андрейчин 1954: стр. 222-223). Вж. статията ми “Такова беше, и е, времето: лингвистиката като инструмент за политическа пропаганда” – http://kkabakciev.blog.bg/technology/2009/10/20/takova-beshe-i-e-vremeto.419066?fbclid=IwAR1_nOp1X8mi5-EIWDGD2BTrmQNaIFRmsi0HQbrBXp9qXWk0kuDYMARXJDA
Това мое съобщение е относно един факт, който стана мое достояние вчера и който се отнася до невероятната мерзост, освен некадърността, на ИБЕ-БАН-ските профани и диваци. (Нека не се забравя, че те повечето са екземпляри от женски пол.)
През далечната 1992 г. депозирах дисертация за “доктор на науките” пред т.н. специализиран научен съвет по езикознание при ВАК, мнозинство в който имаха ИБЕ-БАН-ските профани и некадърници. Тази шайка негодници мота дисертацията ми с години! Умишлено не назначаваха рецензенти! Вместо около 6-8 месеца процедурата трая седем години – заради което впоследствие осъдих ВАК по две дела. (А институцията ВАК, разбира се, не беше виновна за забавянето, виновни бяха профаните и некадърниците в т.н. специализиран съвет.) След години на мотаене дисертацията ми накрая получи три положителни рецензии – от професорите Мирослав Янакиев, Русин Русинов (днес покойници) и Ирена Василева. ИБЕ-БАН-ските профани и некадърници от женски пол заедно с някои други негодници и негоднички от СУ вдигнаха масово отрицателни и бели бюлетини на работата ми. По стечение на обстоятелствата тя днес е най-значимият труд по обща лингвистика, писан някога от българин/българка и публикуван в престижно световно научно издателство: https://www.springer.com/gp/book/9780792365389
При така взетото отрицателно решение на съвета и очевидното крещящо несъответствие между стойността на труда, посочен от рецензентите, и вдигнатите бюлетини, Президиумът на ВАК назначи суперрецензент. Няма да казвам името му, за да не персонализирам проблема – а и затова, защото от него лично научих това, което сега ще кажа.
Суперрецензентът написа поредна, четвърта, положителна рецензия на труда ми, след което Президиумът на ВАК ми присъди научната степен – през 1999 г., със седем години закъснение. С решението, взето от български учени от най-висок ранг в най-различни области, беше нанесен изключително жесток ритник в зурлата на ИБЕ-БАН-ската некадърност!
Защо пиша всичко това за пореден път във ФБ и го припомням? Защото има нещо, което научих вчера, и което е умопомрачително. Десет години по-късно, през 2009 г., ИБЕ-БАН-ските изроди (95% женски екземпляри) вдигнали масово отрицателни бюлетини на докторската дисертация на суперрецензента ми – като отмъщение за написаната от него положителна рецензия на моя труд! И провалили защитата му, отново при наличие на три положителни рецензии! Слава Богу, и в този случай Президиумът на ВАК отхвърлил невероятно просташкото и нагло “решение” на профаните и изродите от женски пол и присъдил на дисертанта степента “доктор на науките”!
Ето, това представляват ИБЕ-БАН-ските морални изроди!
Наука? Стойност и постижения в науката?
Тези неща нямат абсолютно никакво значение! Единственото, което има значение, е да бъде ударен врагът, който “има нахалството” ДА МОЖЕ повече от изродите!
Както е казал Стамболов, “В БЪЛГАРИЯ СМЪРТЕН ГРЯХ Е ДА МОЖЕШ!”
Да се чудим ли защо днес текат тези драстични протести? Аз не се чудя ни най-малко!