Заявление с вх. № 5037/03.06.2009
До: г-н Председателя на Върховния касационен съд!
По Определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008!
И във връзка с гр.дела № № 2094/2007 г., 2098/2007 г. на САС, ГК, 4-ти състав – атакувани решения чрез жалби с вх. № № 3375/10.05.2008, 3376/10.05.2008. (САС)
ЗАЯВЛЕНИЕ – С ИСКАНЕ НА ОТВОД И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ДА НЕ СЕ ИЗВЪРШВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
от: Красимир Янков Кабакчиев, страна по делото
Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд,
Обжалвал съм две решения на САС по граждански дела № 2094/2007 г. и № 2098/2007 г. с касационни жалби (с посочени по-горе входящи номера). В издадено без мое знание и без да бъда уведомен за него определение на ВКС (№ 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008, приложено тук) не е допусната до касационно разглеждане жалбата ми срещу решението на САС, ГК, 4-ти с-в, по гр.д. № 2094/2007 г. (№ 44/02.04.2009 на САС)! За определението научих случайно. То е на мое разположение едва от два дни и мога да кажа, че с него не само
драстично са накърнени правата ми на човек и гражданин – по цяла поредица начини! Извършено е престъпление!
В двете горепосочени решения на САС е вписано твърдение, отнасящо се до Закона за научните степени и научните звания (нататък ЗНСНЗ), Правилника за прилагането му (ППЗНСНЗ) и Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование (ПАНРСВО). Този правилник (ПАНРСВО) е издаден през 1972 г. и е отменен през 1991 г. Нов правилник в изпълнение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ досега, вече близо двадесет години, не е издаван – което представлява изключително грубо противоправно бездействие на Министерския съвет! Четвърти състав на САС в решенията си е изразил мнение (подчертано е, че това е мнение, а не категорично становище) че Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ бил служел за правилник по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Това не е вярно!
Законодотателят изрично е посочил, че за реда и начините на периодичното атестиране (най-рядко на всеки пет години) на научните работници по чл. 42, ал. 1 от ЗНСНЗ трябва да има отделен, специален правилник – и в академичната общност широко е известно, че този правилник е именно ПАНРСВО, който е обнародван в ДВ, 28/1972 г. и беше отменен през 1991 г. (ДВ, бр. № 27/ 1991). Разликата в съдържанието между Правилника за прилагане на ЗНСНЗ и ПАНРСВО е видна от различните им съдържания, а освен това не съществува и никакъв текст в закон или подзаконов акт, влязъл в сила през или след 1991 г., в който евентуално да се посочва, че отмененият през 1991 г. ПАНРСВО се замества от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ – след съответно негово изменение, или от някакъв друг правилник. Твърдението в обратния смисъл издава или изключително грубо непознаване на нормативната уредба, което е напълно недопустимо за всеки съд, какво остава за Върховния касационен съд, или престъпна, корупционна практика!
Изумителното е, че този състав на ВКС в определението си за недопускане на касационната ми жалба срещу решението по гр.д. № 2094/2007 г. на САС е потвърдил изказаното мнение в решението на САС! Това означава, че той не само не познава законовата и подзаконовата уредба на страната! Нещо повече, той драстично излиза извън компетентността си, като не само “създава нормативна клауза”, която не съществува, но и, така да се каже, спазва тази клауза! Същевременно вписването на неверни обстоятелства в официален документ, представлява престъпление (НК, чл. 311, ал. 1)!
В чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ изрично е посочено, че ЗНСНЗ урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката. С други думи, по аргумент за обратното ЗНСНЗ не урежда реда и начините на атестирането.
Чл. 42. ЗНСНЗ се състои от две алинеи. Според (1) Научните работници подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години. Според (2) Редът и начинът на атестирането се определят с правилник, утвърден от Министерския съвет. Двете алинеи са в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА) в допълнителните разпоредби се включват правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Ergo, редът и начинът на атестирането не са в предмета на чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ, който цитирам по-горе.
Чл. 46 ЗНСНЗ (За прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет) е в Заключителните разпоредби на ЗНСНЗ (и не е в Допълнителните). Съгласно чл. 35, ал. 3 от Указ 883 за прилагане на ЗНА в заключителните разпоредби (а не в Допълнителните) се посочва органът, на който се възлага издаването на нормативен акт по неговото прилагане. Чл. 46 от ЗНСНЗ гласи, че за прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет. Следователно ППЗНСНЗ не се отнася до Допълнителните разпоредби, които съдържат чл. 42, който не е в предмета на ЗНСНЗ, понеже е страничен на чл. 1 ЗНСНЗ.
Допълнителните разпоредби не са Заключителните, следователно систематичното място на чл. 42 в Допълнителните разпоредби на ЗНСНЗ го изключва от Заключителните разпоредби. Обратно – щом чл. 46 е в Заключителните разпоредби, не е в Допълнителните, следователно чл. 46 не е еднакъв с чл. 42 ЗНСНЗ.
Съдът е нарушил закона, като е вписал в решението си невъзможното, а именно че ППЗНСНЗ по същество е Правилник за реда и атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Подобно твърдение е измамливо и престъпно. ППЗНСНЗ не играе двойна роля – хем да е правилник по прилагане на ЗНСНЗ в неговата цялост, хем да е Правилник за реда и атестирането, който не е в предмета на ЗНСНЗ. В същото време е налице и съществено процесуално нарушение на чл. 5 ГПК, според който всеки съд разглежда и решава делата според точния смисъл на законите. Чл. 90 от Преходните и заключителните разпоредби на ППЗНСНЗ е изричен, че този правилник се издава въз основа на чл. 46 от ЗНСНЗ, не въз основа на чл .42 от същия закон.
Проблемът е и този, че Върховният касационен съд в свой петчленен състав вече извърши престъпление срещу личността ми, като прекрати образувано дело по подадена от мен жалба срещу влязло в сила решение на тричленен състав на ВКС. Издадено беше определение за прекратяване на делото на базата на едно изключително нагло по своята неистинност твърдение, че не съм изпълнил разпореждане на съда! Всъщност, от документацията по делото се вижда, че, от една страна, аз съм изпълнил разпореждането на съда (с цел улесняване на производството), а, от друга, всъщност съдът няма право да предявява подобно разпореждане! По случая, господин Председател на Върховния касационен съд, аз сезирах както Вашия предшественик, така и Висшия съдебен съвет, но те не благоволиха дори да си мръднат пръста за анализ на случая и въвеждане на законност. След този изключително нагъл отказ от правосъдие и бездействие на две основни контролни инстанции, от моя страна са предприети следните действия. Сезирани са международни организации, включително “Трансперънси интърнешънъл” и Съдът по правата на човека в Страсбург! Описал съм съдебното безобразие и в Интернет, то е на разположение на българската и световната общественост (“Заявление с искане за проверка на два случая на груба корупционна практика и за дисциплинарно производство срещу съдии от ВКС”):
http://kkabakciev.blogspot.com/2007/11/blog-post.html
След това невероятно противозаконно и нагло прекратяване на дело, днес отново е налице подобен изключително нагъл отказ от правосъдие! Следва тук да повторя и значимото обстоятелство, че в двата описани дотук случая ответник по делата и неизправна страна е Министерският съвет, един от основните органи на държавата, като основание за делото е едно дългогодишно неизпълнение на негово задължение, вменено му изрично чрез законов текст (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ)! С цел пределно точно вникване в проблема ще повторя фактите. През 1991 г. е отменен Правилникът за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование, визиран в чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ. Актът на отмяната е обнародван в ДВ, бр. № 27/1991 г., стр. 6, т. 34, колона 1, най-долу. До този момент, вече 18 години след отменянето на този правилник, нито е създаден нов, нито съществува (и не е издавана) някаква законова разпоредба, според която Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ да замества Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование!
Във връзка с всичко това, господин Председател на ВКС, моля:
1. Членовете на ВКС да бъдат предупредени да не извършват нови престъпления срещу личността ми, включително и особено по предстоящата за разглеждане моя жалба срещу решението на САС по гр.д. № 2098/2007 г.! Ако това мое искане не бъде изпълнено и продължат да бъдат извършвани престъпления срещу мен от страна на ВКС, ще бъдат предприети редица действия в рамките на закона, включително драстични, за защита на погазените ми права на човек и гражданин! Част от тези действия ще се състоят в представяне в Интернет на цялата информация по случая и подробно уведомяване на цялата общественост и цялата световна общност за изумителните безобразия, беззакония и престъпления на Върховния касационен съд и изобщо на българската съдебна система, която и без това е подложена на унищожителна критика от страна на Европейския съюз заради нейната корумпираност и некадърност!
2. Да се има предвид, че на основание чл. 22 от ГПК и по-специално ал. 1, т. 6 с това заявление изразявам несъгласие съдиите, подписали със съгласие определението за недопускане до касационно разглеждане на жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. № 2094/2007 г. да бъдат определяни за членове на състава на ВКС, който ще разглежда жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. № 2098/2007. Имената на подписалите определението са:
Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева
На същото основание изразявам също така несъгласие следните върховни съдии да разглеждат жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти състав) по гр.д. № 2098/2007 г.:
Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева, Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова
Мотиви.
Първите трима съдии, а именно Елса Ташева, Надежда Зекова и Златка Русева издадоха едно абсолютно безобразно по своята противозаконност решение – № 2791/ 03.04.2006 на ВКС, 4 гр.отд., по гр.д. 2312/ 2004, което напълно противоречи на предишни влезли в сила решения между същите страни (Кабакчиев и Института за български език), и в което е вписано неистинното обстоятелство, че съм бил атестиран в Института за български език през 1995 г.! В предишни влезли в сила решения, включително и на ВКС, е установено, че аз не съм атестиран в Института за български език през целия период от (края на) 1988 до (средата на) 1997 г.!
Другите петима съдии, а именно Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева и Мария Иванова, са сложили подписи върху наглото, умишлено и противозаконно прекратяване на гр.д. № 272/2006 г. на ВКС, Петчленен състав!
И така, на основание чл. 22 от ГПК и по-специално ал. 1, т. 6, ако някой или някои от гореизброените съдии от ВКС вече са определени да разглеждат жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти състав) по гр.д. № 2098/2007 г., с настоящото заявление искам техния ОТВОД! В случай на възникване на отказ на съответен съдия да се самоотстрани по чл. 22 от ГПК, ал. 2 (ГПК, чл. 22, ал. 2: Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата), моля стриктно и точно да бъде изпълнено разпореждането да бъдат обявени обстоятелствата за отказ!
Следва специално да подчертая, че и по двете решения, в които участват гореизброените съдии, ответник или един от ответниците е Министерският съвет, а той е ответник и по предстоящата за разглеждане моя жалба срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. 2098/2007 г.!
Съвършено очевидно е, че гореизброените съдии са участници в един изключително флагрантен отказ от правосъдие срещу държавата в лицето на Министерския съвет! В единия случай от страна на първите трима съдии, е издадено немотивирано, незаконно, нелогично и нелепо решение, с което Министерският съвет се оневинява за негово дългогодишно противоправно бездействие, а в другия случай петима съдии осъществиха умишлено, нагло и противозаконно прекратяване на дело, в което се искаше отмяна на решението, с което се оневинява Министерският съвет за неговото дългогодишно противоправно бездействие! Не може да има каквото и да било съмнение в това, че
Е НАЛИЦЕ ЗАГОВОР ОТ СТРАНА НА СЪДИИ ОТ ВКС ЗА БЛОКИРАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА ДЪРЖАВАТА В ЛИЦЕТО НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА ЗА СЛЕДСТВИЯТА ОТ НЕЙНО ПРОТИВОПРАВНО БЕЗДЕЙСТВИЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАНО ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ!
НАЛИЦЕ Е ФЛАГРАТНО ПОГАЗВАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА, ЧИЙТО ФУНДАМЕНТАЛЕН ЧЛЕН 7 ГЛАСИ:
Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Или може би Министерският съвет не е орган на държавата? Или може би неговите неизпълнявали две десетилетия закона служители не са длъжностни лица?
Фактът още е и този, че, и извън упоменатите дотук решения на САС и ВКС, е налице и друг заговор, а именно от страна и на СГС, и на СРС за оневиняване на Министерския съвет и направо за недопускане на гледане на делото срещу него за неговото противоправно бездействие, вече подробно описано по-горе! Имам внесен още през 2002 г. иск срещу МС за следствията от неприемането на ПАНРСВО (за друг период). Днес, седем години по-късно, това дело срещу основния орган на държавата е все още на първа инстанция (гр.д. № 10037/2006 г., СРС, 1 ГО, 41 с-в), като дори още няма произнасяне за допускане на доказателства! Причината за забавянето на делото е серията издадени определения за прекратяването му – след това отменени. Фактът доказва, че в съдебната система на тази така наречена държава работят голям брой некомпетентни, а може би и ментално увредени лица, които мислят, че държавата е някаква “божа крава”, която не може и няма как да бъде подвеждана под съдебна отговорност! Част от наглите и противозаконни прекратявания на това дело са описани и в Интернет:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008_10_01_archive.html
Приложения:
1. Определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008.
2. Решение № 44 от 02.04.2008 г. на САС по гр.д. 2094/07.
3. Решение № 39 от 26.03.2008 г. на САС по гр.д. 2098/07.
03.06.2009 г., София С почит: (подпис)
Сряда, 2009, Юни 3
ЗАГОВОР ОТ СТРАНА НА СЪДА, ВКЛ. ВКС, ЗА БЛОКИРАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА БЪДЕ ОСЪДЕН!
Неделя, 2008, Ноември 30
Относно долното потресаващо по идиотизма си "съдебно решение"! Или: защо това изобщо не е държава, а е една невероятна посткомунистическа кочина!
Следват два текста, много дълги. Първият е мой. Вторият е на Петър Дошков, доктор по езикознание (специалист по синтаксис и семантика) и същевременно юрист (блестящ - по моя преценка). Представлява негово официално юридическо становище.
Следват двата текста, отделени с по три звездички.
* * *
Граждани, пазете се!
Дами и господа, граждани на една уж правова държава,
Това съобщение вече е направено днес на много места в Мрежата, сега е представено по-подробно тук, в блога ми, заедно с трите съдебни решения, последното от които е обект на анализ и огромно възмущение (мое, но също и на Дошков)!
Налице е издадено така наричащо се съдебно решение от така наричащ се съдебен състав, състоящ се от следните индивиди:
Председател: Зоя Атанасова
Членове: Албена Александрова, Димитър Димитров
Актът е с № 143 от 14.08.2008 г. на Софийския апелативен състав, Гражданска колегия, по гр.д. № 731/2007 г. Докладчик е лицето Димитров. Копие от него вече е публикувано тук, по-долу, заедно с предходните две съдебни решения!
Следва да се отбележи, че това така наричащо се съдебно решение е касационно (т.е. третоинстанционно), т.е. то следва да бъде издадено от Върховния касационен съд. Но, както се вижда, въпреки че е касационно, то е издадено от апелативен, т.е. второинстанционен, съд!
Отговорен за невероятното безумие, второинстанционен съд да издава третоинстанционни (касационни) решения, е така наричащият се български парламент, състоящ се от така наречените депутати, избрани от "народа", които "узакониха" безумието чрез клауза в преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс (в сила от 01.03.2008 г.)!
Но това е само едната страна на въпроса за незаконността, имам предвид противоконституционността, на горепосоченото така наречено съдебно решение. Още по-съществено е следното епохално безумие, обуславящо смисъла на крайното решение и изрично вписано в него (следва цитат с оригинален правопис от "решението"):
"не винаги задължението на работника или служителят е нормативно уредено".
Същината на подобно твърдение налага да се реагира на него по реципрочен начин – и затова, за да може да се разбере по-добре от всеки четящ тези редове невероятното му безумие.
По логиката на това твърдение, като задължение на всеки работник и служител могат да бъдат вменявани, изобщо без да бъдат регламентирани, ежедневното приготвяне на кафе, миенето на краката или извършването на сексуални услуги на работодателя (работодателката)!
Къде живеят тези така наричащи се съдии, подписали със съгласие подобен акт на ТОТАЛЕН СЪДЕБЕН ПРОИЗВОЛ и намиращото се в него твърдение - повече от невероятно по своето ИДИОТСКО СЪДЪРЖАНИЕ, дори за днешната държава-кочина, наречена България?
Може би живеят в робовладелското общество! Но ако един така наричащ се съдия, и то апелативен, и то такъв, който участва в издаването на касационни решения, евентуално мисли, че живее в робовладелското общество, той трябва задължително да бъде подложен на съответната трудова, психологическа и медицинска експертиза! Трябва да се разбере дали подобно лице съзнава къде точно се намира, в каква историческа епоха, в какво общество живее, и каква трудова дейност изпълнява. С други думи, със средствата на науката трябва да се установи наличието или липсата на професионална годност у подобно лице! Съвсем отделен е въпросът за наличието на евентуално извършено престъпление чрез това "съдебно решение", разкриването на което е в компетенциите на други инстанции, които предстои да бъдат сезирани.
Но за какво точно се отнася описаното накратко по-горе така наречено съдебно решение?
Аз бях уволнен с едно невероятно по профанизма, простащината и незаконността си "решение" на така наричащия се научен съвет на така наричащия се Институт за български език при БАН, един развъдник на комунизъм, некадърност, криминалност и откровена простащина, заради това, че едно лице на име Пачев, лице громило "буржоазната наука" в дисертация в Москва през 1980 г., скочи на масата по време на официално заседание и ме нападна от там с юмруци и освирепяла физиономия, докато аз седях на стол до масата. Помислих, че лицето се опитва да ме убие - обувките му бяха на сантиметри от лицето ми. Наложи се да се защитя физически, като го ударя. След като го ударих, нападателят също ме удари и ме нарече фашист. По-късно поиска два пъти примирие, което аз на втория път приех.
При тази ситуация, неоспорена никога от никого, включително и после по делото, така наричащият се научен съвет взе решение да уволни мен. При решение за налагане на такова дисциплинарно наказание в заповедта за уволнение задължително се вписва точно кое трудово задължение е нарушено. В заповедта за моето уволнение обаче това не е направено! И няма как да бъде направено, тъй като не съществува трудово задължение, което да не съм изпълнил!
Но според "съдебното решение" аз все пак не съм изпълнил определено трудово задължение - въпреки че това трудово задължение не е посочено в заповедта! Затова, защото
"не винаги задължението на работника или служителят е нормативно уредено"!?!
Освен абсолютно кръгъл идиотизъм и епохален цинизъм, това, от гледна точка на правото, е пълен абсурд!
Уволнението ми беше отменено незабавно като напълно незаконно още на първа инстанция, с перфектна аргументация (вж. перфектното първоинстанционно решение тук, по-долу в блога, заедно с другите две). А на втора, и вече и на трета инстанция са издадени два акта на изключително груб съдебен произвол, като последният е потресаващ с противозаконността, профанизма, нелепостта и идотщината си!
Подобно поведение – флагрантно погазване на закона чрез драстично превишаване на правомощията, дадени на един съд, въвеждане от негова страна на несъществуващи и абсолютно невъзможни в модерното общество "правни норми", съставлява огромна обществена опасност - нещо, което в крайна сметка би могло да доведе до пълен крах изобщо на правораздаването в България!
Невероятният съдебен произвол, осъществен чрез описаното тук "съдебно решение", съответства много точно на констатациите, направени от органите на Европейския съюз - според които съдебната система в България е некомпетентна и корумпирана, на неотдавнашните безпрецедентни жестоки санкции срещу България на Европейския съюз, както и на предупрежденията, че България може да бъде санкционирана чрез решение за непризнаване в европейската общност на актовете на нейните съдилища!
Граждани, защищавайте правата си, ако те са нарушени, и воювайте срещу съдебния произвол на всички равнища на съдебното производство! Срещу този произвол, който, по мнението на повечето адвокати, през последните години е станал систематична практика! Не позволявайте на некадърниците, корумпираните и представителите на позорното минало да определят съдбата ви, независимо дали те са в съдебната система или в други институции на така наречената държава! Вземете решително съдбата си в свои ръце, като незабавно реагирате по законен път на абсолютно всеки акт на корупция, безобразие и беззаконие!
Пазете се! Защото изключително наглата корупция и некадърността са на път да завладеят абсолютно всеки кът на общественото пространство!*
Красимир Кабакчиев, дфн
*Горният мой текст беше готов още преди месец. След като го написах, го дадох за мнение на колегата д-р Петър Дошков, лингвист и юрист. Той остана направо потресен от съдържанието на това "съдебно решение", но специално ме помоли да отложа публикуването на горния текст, за да може сам той да даде експертно становище по случая.
Следва становището на д-р Петър Дошков, предоставено ми от него преди няколко дни.
* * *
Юридическо становище по решение № 143 от 14.08.2008 г. на Софийския апелативен състав, Гражданска колегия, по гр.д. № 731/2007 г. на Петър Дошков, Ph.D. от Петербургския университет, лингвист, семантик, главен асистент в ЮЗУ по синтаксис на българския език, с диплома по право от ЮЗУ и юридическа правоспособност от Министерството на правосъдието, с две уволнения от ЮЗУ, делата по които е спечелил, като сам ги е водил и е писал съдебните книжа по тези спорове.
І. Изяснителна терминологична част:
Препращаща норма е тази, която привързва (залепва / свързва / придърпва) допълнителна норма към друга норма (субсидиарно прилагане), тоест копула и нищо друго. Няма хипотезис, диспозиция и санкция. Препращащата норма е правно-техническа: не съдържа сама по себе си конкретен фактически състав, например чл. 11 Закона за върховния административен съд (отм): ”За неуредените случаи се прилагат нормите на ГПК (Гражданския процесуален кодекс)”.
Хипотезисът на бланкетната норма е в друга норма, към която бланкетната норма препраща. Бланкетната норма е непълна норма. Има диспозиция и/или санкция, но не и хипотезис. Законодателят съзнателно е оставил празен хипотезис (фактическия състав), който се взема от посочената (от бланкетната норма) друга правна норма.
Препращащата и бланкетната норма са несамостоятелни.
Затова посочването на бланкетна норма като нарушена (самостоятелна правна норма) без допълване на съдържанието й чрез препращане към конкретната правна норма е недопустимо.
Тоест, ако не се посочи конкретен текст, към който бланкетната норма препраща, се ограничава правото на служителя да разбере под какъв състав на нарушение се подвежда нарушението, а оттам и да организира адекватно защитата си срещу основанието на уволнителната заповед.
ІІ. Ищецът по делото Кабакчиев няма нарушение на трудовата дисциплина, понеже не можеш да нарушиш липсващо навсякъде трудово задължение. Нарушаването на трудовата дисциплина е виновно нарушаване на трудови задължения (а не на права). Източникът на трудови задължения (извън подписания трудов договор, по който си страна) няма значение – при условие, че си запознат с тези задължения.
Източниците на трудови задължения са посочени в чл. 187. От друга страна, чл. 187 от Кодекса на труда (КТ) изброява изчерпателно източниците за нарушенията (но не и самите нарушения), понеже в в т. 10 са въведени допълнителни (към 9-те точки от чл. 187 КТ) 5 източника: закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор (КТД) или в трудовия договор (респективно, служебна характеристика).
Чл. 187 и 190 от КТ не изброяват изчерпателно видовете нарушения на трудовата дисциплина. Това е вярно. Двата члена препращат към чл. 186 от КТ. Обект на дисциплинарното нарушение могат да бъдат само ЗАДЪЛЖЕНИЯТА по трудово правоотношение. Никакво изключение.
На 14 март 2002 г. Кабакчиев не е нарушил никакво трудово задължение, понеже:
- Атестирането, ако е законно, е административен процес по Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) и Правилника за прилагането му (ПРПЗНСНЗ), тоест не е по КТ. Не е налице многократно и повтарящо се изпълнение на трудовата операция чрез предоставянето и прилагането на работна сила.
- Заседанието на тогавашния научен съвет е неоснователно, защото то е нищожно поради липата на материално основание вследствие на отмяната (през 1991 г.) на Правилника на Министерския съвет за атестиране (по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ). Поведението на отсрещната страна е деликтно и провокативно.
- Отказът на Прокуратурата от образуване на досъдебно производство е правен факт, който не е взет от Софийския апелативен съд (САС) под внимание, въпреки че е посочен като касационен довод.
Идиотско е твърдението на състава от САС, че именно заради бланкетния характер на чл. 187 и 190 от КТ, „ ... въз основа на тях може да бъде наложено дисциплинарно наказание за всяко едно едно нарушение на трудовата дисциплина, независимо от това, че същото не е изрично посочено като нарушение в разпоредбите на чл. 187 и чл. 190, ал. 1 от КТ”. Абсурдът е в това, че според този текст излиза, че изпълняваш НЕСЪЩЕСТВУВАЩО (или приравнено към такова НЕИЗВЕСТНО, т.е. ненаписано, трудово задължение). Въвежда се ТРУДОВ ПРОИЗВОЛ, и то от съд!
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган. Според мен тази част от съдебното решение на САС е нищожна поради противоречие с материално правен принцип : търсене на обективната истина от материалното (писано) право.
По-нататък. От това, че допълнителни трудови задължения могат да се въведат изрично на основание чл. 187, т. 10 КТ, не означава АВТОМАТИЧЕСКИ, че такива са въведени ПИСМЕНО. Желание и реалност не са едно и също нещо. Няма никакви данни, че Кабакчиев има други трудови задължения освен тези в трудовия му договор. Не са представени или посочени нито колективен трудов договор, нито закон, нито друг нормативен подзаконов акт, нито длъжностна характеристика. Съдът е постановил последица без материално основание: конкретен текст от материален закон. Неслучайно съставът от САС изброява факти, а не посочва конкретна норма от друг закон, от колективния трудов договор, от личния на Кабакчиев договор и пр.
Посочените в съдебното решение факти са с наказателен характер. Само НАКАЗАТЕЛЕН СЪД може да се произнесе, и то при зачитане презумпцията за невиновност. Гражданският съд недопустимо е иззел компетентността на наказателен.
Страшното е в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от:
- друг закон,
- колективния трудов договор (КТД),
- правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР),
- трудов договор
- длъжностна характеристика.
Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого, и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е неоснователно и престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.
* * *
Накрая нека аз (Кабакчиев) да завърша с отговор на въпроса, който присъства в заглавието:
Защо това изобщо не е държава, а е една невероятна посткомунистическа кочина?
Отговор: това изобщо не е държава, а е една невероятна посткомунистическа кочина, защото в нея е възможно постановяването на подобни "съдебни актове"!
Красимир Кабакчиев, дфн
Следват двата текста, отделени с по три звездички.
* * *
Граждани, пазете се!
Дами и господа, граждани на една уж правова държава,
Това съобщение вече е направено днес на много места в Мрежата, сега е представено по-подробно тук, в блога ми, заедно с трите съдебни решения, последното от които е обект на анализ и огромно възмущение (мое, но също и на Дошков)!
Налице е издадено така наричащо се съдебно решение от така наричащ се съдебен състав, състоящ се от следните индивиди:
Председател: Зоя Атанасова
Членове: Албена Александрова, Димитър Димитров
Актът е с № 143 от 14.08.2008 г. на Софийския апелативен състав, Гражданска колегия, по гр.д. № 731/2007 г. Докладчик е лицето Димитров. Копие от него вече е публикувано тук, по-долу, заедно с предходните две съдебни решения!
Следва да се отбележи, че това така наричащо се съдебно решение е касационно (т.е. третоинстанционно), т.е. то следва да бъде издадено от Върховния касационен съд. Но, както се вижда, въпреки че е касационно, то е издадено от апелативен, т.е. второинстанционен, съд!
Отговорен за невероятното безумие, второинстанционен съд да издава третоинстанционни (касационни) решения, е така наричащият се български парламент, състоящ се от така наречените депутати, избрани от "народа", които "узакониха" безумието чрез клауза в преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс (в сила от 01.03.2008 г.)!
Но това е само едната страна на въпроса за незаконността, имам предвид противоконституционността, на горепосоченото така наречено съдебно решение. Още по-съществено е следното епохално безумие, обуславящо смисъла на крайното решение и изрично вписано в него (следва цитат с оригинален правопис от "решението"):
"не винаги задължението на работника или служителят е нормативно уредено".
Същината на подобно твърдение налага да се реагира на него по реципрочен начин – и затова, за да може да се разбере по-добре от всеки четящ тези редове невероятното му безумие.
По логиката на това твърдение, като задължение на всеки работник и служител могат да бъдат вменявани, изобщо без да бъдат регламентирани, ежедневното приготвяне на кафе, миенето на краката или извършването на сексуални услуги на работодателя (работодателката)!
Къде живеят тези така наричащи се съдии, подписали със съгласие подобен акт на ТОТАЛЕН СЪДЕБЕН ПРОИЗВОЛ и намиращото се в него твърдение - повече от невероятно по своето ИДИОТСКО СЪДЪРЖАНИЕ, дори за днешната държава-кочина, наречена България?
Може би живеят в робовладелското общество! Но ако един така наричащ се съдия, и то апелативен, и то такъв, който участва в издаването на касационни решения, евентуално мисли, че живее в робовладелското общество, той трябва задължително да бъде подложен на съответната трудова, психологическа и медицинска експертиза! Трябва да се разбере дали подобно лице съзнава къде точно се намира, в каква историческа епоха, в какво общество живее, и каква трудова дейност изпълнява. С други думи, със средствата на науката трябва да се установи наличието или липсата на професионална годност у подобно лице! Съвсем отделен е въпросът за наличието на евентуално извършено престъпление чрез това "съдебно решение", разкриването на което е в компетенциите на други инстанции, които предстои да бъдат сезирани.
Но за какво точно се отнася описаното накратко по-горе така наречено съдебно решение?
Аз бях уволнен с едно невероятно по профанизма, простащината и незаконността си "решение" на така наричащия се научен съвет на така наричащия се Институт за български език при БАН, един развъдник на комунизъм, некадърност, криминалност и откровена простащина, заради това, че едно лице на име Пачев, лице громило "буржоазната наука" в дисертация в Москва през 1980 г., скочи на масата по време на официално заседание и ме нападна от там с юмруци и освирепяла физиономия, докато аз седях на стол до масата. Помислих, че лицето се опитва да ме убие - обувките му бяха на сантиметри от лицето ми. Наложи се да се защитя физически, като го ударя. След като го ударих, нападателят също ме удари и ме нарече фашист. По-късно поиска два пъти примирие, което аз на втория път приех.
При тази ситуация, неоспорена никога от никого, включително и после по делото, така наричащият се научен съвет взе решение да уволни мен. При решение за налагане на такова дисциплинарно наказание в заповедта за уволнение задължително се вписва точно кое трудово задължение е нарушено. В заповедта за моето уволнение обаче това не е направено! И няма как да бъде направено, тъй като не съществува трудово задължение, което да не съм изпълнил!
Но според "съдебното решение" аз все пак не съм изпълнил определено трудово задължение - въпреки че това трудово задължение не е посочено в заповедта! Затова, защото
"не винаги задължението на работника или служителят е нормативно уредено"!?!
Освен абсолютно кръгъл идиотизъм и епохален цинизъм, това, от гледна точка на правото, е пълен абсурд!
Уволнението ми беше отменено незабавно като напълно незаконно още на първа инстанция, с перфектна аргументация (вж. перфектното първоинстанционно решение тук, по-долу в блога, заедно с другите две). А на втора, и вече и на трета инстанция са издадени два акта на изключително груб съдебен произвол, като последният е потресаващ с противозаконността, профанизма, нелепостта и идотщината си!
Подобно поведение – флагрантно погазване на закона чрез драстично превишаване на правомощията, дадени на един съд, въвеждане от негова страна на несъществуващи и абсолютно невъзможни в модерното общество "правни норми", съставлява огромна обществена опасност - нещо, което в крайна сметка би могло да доведе до пълен крах изобщо на правораздаването в България!
Невероятният съдебен произвол, осъществен чрез описаното тук "съдебно решение", съответства много точно на констатациите, направени от органите на Европейския съюз - според които съдебната система в България е некомпетентна и корумпирана, на неотдавнашните безпрецедентни жестоки санкции срещу България на Европейския съюз, както и на предупрежденията, че България може да бъде санкционирана чрез решение за непризнаване в европейската общност на актовете на нейните съдилища!
Граждани, защищавайте правата си, ако те са нарушени, и воювайте срещу съдебния произвол на всички равнища на съдебното производство! Срещу този произвол, който, по мнението на повечето адвокати, през последните години е станал систематична практика! Не позволявайте на некадърниците, корумпираните и представителите на позорното минало да определят съдбата ви, независимо дали те са в съдебната система или в други институции на така наречената държава! Вземете решително съдбата си в свои ръце, като незабавно реагирате по законен път на абсолютно всеки акт на корупция, безобразие и беззаконие!
Пазете се! Защото изключително наглата корупция и некадърността са на път да завладеят абсолютно всеки кът на общественото пространство!*
Красимир Кабакчиев, дфн
*Горният мой текст беше готов още преди месец. След като го написах, го дадох за мнение на колегата д-р Петър Дошков, лингвист и юрист. Той остана направо потресен от съдържанието на това "съдебно решение", но специално ме помоли да отложа публикуването на горния текст, за да може сам той да даде експертно становище по случая.
Следва становището на д-р Петър Дошков, предоставено ми от него преди няколко дни.
* * *
Юридическо становище по решение № 143 от 14.08.2008 г. на Софийския апелативен състав, Гражданска колегия, по гр.д. № 731/2007 г. на Петър Дошков, Ph.D. от Петербургския университет, лингвист, семантик, главен асистент в ЮЗУ по синтаксис на българския език, с диплома по право от ЮЗУ и юридическа правоспособност от Министерството на правосъдието, с две уволнения от ЮЗУ, делата по които е спечелил, като сам ги е водил и е писал съдебните книжа по тези спорове.
І. Изяснителна терминологична част:
Препращаща норма е тази, която привързва (залепва / свързва / придърпва) допълнителна норма към друга норма (субсидиарно прилагане), тоест копула и нищо друго. Няма хипотезис, диспозиция и санкция. Препращащата норма е правно-техническа: не съдържа сама по себе си конкретен фактически състав, например чл. 11 Закона за върховния административен съд (отм): ”За неуредените случаи се прилагат нормите на ГПК (Гражданския процесуален кодекс)”.
Хипотезисът на бланкетната норма е в друга норма, към която бланкетната норма препраща. Бланкетната норма е непълна норма. Има диспозиция и/или санкция, но не и хипотезис. Законодателят съзнателно е оставил празен хипотезис (фактическия състав), който се взема от посочената (от бланкетната норма) друга правна норма.
Препращащата и бланкетната норма са несамостоятелни.
Затова посочването на бланкетна норма като нарушена (самостоятелна правна норма) без допълване на съдържанието й чрез препращане към конкретната правна норма е недопустимо.
Тоест, ако не се посочи конкретен текст, към който бланкетната норма препраща, се ограничава правото на служителя да разбере под какъв състав на нарушение се подвежда нарушението, а оттам и да организира адекватно защитата си срещу основанието на уволнителната заповед.
ІІ. Ищецът по делото Кабакчиев няма нарушение на трудовата дисциплина, понеже не можеш да нарушиш липсващо навсякъде трудово задължение. Нарушаването на трудовата дисциплина е виновно нарушаване на трудови задължения (а не на права). Източникът на трудови задължения (извън подписания трудов договор, по който си страна) няма значение – при условие, че си запознат с тези задължения.
Източниците на трудови задължения са посочени в чл. 187. От друга страна, чл. 187 от Кодекса на труда (КТ) изброява изчерпателно източниците за нарушенията (но не и самите нарушения), понеже в в т. 10 са въведени допълнителни (към 9-те точки от чл. 187 КТ) 5 източника: закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор (КТД) или в трудовия договор (респективно, служебна характеристика).
Чл. 187 и 190 от КТ не изброяват изчерпателно видовете нарушения на трудовата дисциплина. Това е вярно. Двата члена препращат към чл. 186 от КТ. Обект на дисциплинарното нарушение могат да бъдат само ЗАДЪЛЖЕНИЯТА по трудово правоотношение. Никакво изключение.
На 14 март 2002 г. Кабакчиев не е нарушил никакво трудово задължение, понеже:
- Атестирането, ако е законно, е административен процес по Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) и Правилника за прилагането му (ПРПЗНСНЗ), тоест не е по КТ. Не е налице многократно и повтарящо се изпълнение на трудовата операция чрез предоставянето и прилагането на работна сила.
- Заседанието на тогавашния научен съвет е неоснователно, защото то е нищожно поради липата на материално основание вследствие на отмяната (през 1991 г.) на Правилника на Министерския съвет за атестиране (по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ). Поведението на отсрещната страна е деликтно и провокативно.
- Отказът на Прокуратурата от образуване на досъдебно производство е правен факт, който не е взет от Софийския апелативен съд (САС) под внимание, въпреки че е посочен като касационен довод.
Идиотско е твърдението на състава от САС, че именно заради бланкетния характер на чл. 187 и 190 от КТ, „ ... въз основа на тях може да бъде наложено дисциплинарно наказание за всяко едно едно нарушение на трудовата дисциплина, независимо от това, че същото не е изрично посочено като нарушение в разпоредбите на чл. 187 и чл. 190, ал. 1 от КТ”. Абсурдът е в това, че според този текст излиза, че изпълняваш НЕСЪЩЕСТВУВАЩО (или приравнено към такова НЕИЗВЕСТНО, т.е. ненаписано, трудово задължение). Въвежда се ТРУДОВ ПРОИЗВОЛ, и то от съд!
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган. Според мен тази част от съдебното решение на САС е нищожна поради противоречие с материално правен принцип : търсене на обективната истина от материалното (писано) право.
По-нататък. От това, че допълнителни трудови задължения могат да се въведат изрично на основание чл. 187, т. 10 КТ, не означава АВТОМАТИЧЕСКИ, че такива са въведени ПИСМЕНО. Желание и реалност не са едно и също нещо. Няма никакви данни, че Кабакчиев има други трудови задължения освен тези в трудовия му договор. Не са представени или посочени нито колективен трудов договор, нито закон, нито друг нормативен подзаконов акт, нито длъжностна характеристика. Съдът е постановил последица без материално основание: конкретен текст от материален закон. Неслучайно съставът от САС изброява факти, а не посочва конкретна норма от друг закон, от колективния трудов договор, от личния на Кабакчиев договор и пр.
Посочените в съдебното решение факти са с наказателен характер. Само НАКАЗАТЕЛЕН СЪД може да се произнесе, и то при зачитане презумпцията за невиновност. Гражданският съд недопустимо е иззел компетентността на наказателен.
Страшното е в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от:
- друг закон,
- колективния трудов договор (КТД),
- правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР),
- трудов договор
- длъжностна характеристика.
Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого, и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е неоснователно и престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.
* * *
Накрая нека аз (Кабакчиев) да завърша с отговор на въпроса, който присъства в заглавието:
Защо това изобщо не е държава, а е една невероятна посткомунистическа кочина?
Отговор: това изобщо не е държава, а е една невероятна посткомунистическа кочина, защото в нея е възможно постановяването на подобни "съдебни актове"!
Красимир Кабакчиев, дфн
Понеделник, 2008, Ноември 17
Петък, 2008, Октомври 31
БЕЗ КОМЕНТАР!
До: Софийския градски съд, ГК, Въззивна инстанция
Чрез: Софийския районен съд, 1 гражд. отд., 41 състав, гр.д. № 10037/2006 г.
ЖАЛБА
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., ищец по делото
Уважаеми госпожи и господа Градски съдии,
С настоящото обжалвам Разпореждане от 15.10.2008 г. на Софийския районен съд, 1 гражд. отд., 41 състав, по гр.д. № 10037/2006 г., с което е върната моя искова молба срещу Министерския съвет на Република България, предявена още през 2002 г.!
Актът на връщане на исковата ми молба е незаконен, безобразен, профански и в драстично нарушение на правните принципи!
Това е един изключително нагъл отказ от правосъдие, който е прекрасен пример за причините България да бъде остро критикувана от институциите на Европейския съюз, чийто член е – и защо в ЕС се подготвят тежки санкции заради безобразията, беззаконията и корупцията в съдебната система!
Връщането на исковата молба е в изключително грубо нарушение на влязъл в сила съдебен акт, издаден още преди четири години, съгласно с който Министерският съвет е обявен за ответник по делото, а делото е върнато в Софийския районен съд за издаване на решение срещу Министерския съвет. Вместо да изпълни този акт, издаден не от кого да е, а от Върховния касационен съд, така наречената съдийка си позволява да обявява Министерския съвет за неправосубектен ответник и да прави свободни, нелепи съчинения на теми “Що е то Министерски съвет?” и “Що е то администрация на Министерския съвет”!? Тази “съдийка” има ли изобщо диплома по право?
Министерският съвет, разбира се, е редовен ответник, и е обявен за такъв по делото от Върховния касационен съд! Ето защо моля незаконното разпореждане за връщане на исковата ми молба да бъде отменено и да бъде постановено връщане на делото в СРС за издаване на решение срещу Министерския съвет.
София, 31.10.2008 г. С почит:
Абонамент за:
Публикации (Atom)
