сряда, 12 юли 2017 г.

ТОВА НЕ Е ПРАВОРАЗДАВАНЕ! ТОВА Е СЪДЕБЕН ПРОИЗВОЛ - И ДЪРЖАВЕН РЕКЕТ!

Публикувам тук мой коментар към статията, излязла днес в Интернет сайта "Правен свят" "СГС присъди рекордно обезщетение от 300 000 лева на Петър Сантиров заради делото за подкуп". В статията се описва как прокуратурата е осъдена заради претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение по дело за подкуп. Не обсъждам решението, нито размера на присъденото. Обсъждам съдебната система, на базата на конкретен казус, мой. Следва коментарът ми.

Аз заведох дело срещу прокуратурата още в началото на март 2016 г. Причината - нанесени ми щети заради неизземване и неунищожаване на пиратски тираж на откраднат мой интелектуален труд. Не какъв да е труд, а превод на английски език на "История славянобългарска" - нещо, което нещото, наречено държава България, много обича да размахва като свой символ. Вместо да разгледа и реши делото, една съдийка в Административния съд моментално го метна на градския. Било гражданско.
Гражданско - друг път! Налице е противозаконно бездействие на прокуратурата като административен орган, а не като правораздавателен - фактът е от кристално по-кристално ясен.
Е, да, де, ама нали трябва да се изстиска едно хууубаво един такъв ищец да плати едни хуууубави пари на хем бедната, хем можеща съдебна система - за да съди съдебната система (в лицето на съда) съдебната система (в лицето на прокуратурата) за това, че самата съдебна система (прокуратурата) е погазила драстично правата на ищеца и му е нанесла огромни вреди.
Съдията ми поиска 1800 лв. такса, определяйки по този начин ПРЕДВАРИТЕЛНО правното основание на иска. Аз възразих: не съдя Пешо от махалата, та да ми се искат такива пари! Съдя самата съдебна система, която е погазила закона - и да бъде тя сега така добра да осъди себе си!
След два дни обаче (в рамките на срока за плащане) реших, че е по-добре все пак да платя таксата. Платих я - и представих доказателство съгласно с ГПК.
При което документът за плащането беше "изгубен", а делото прекратено! Наложи се да се обжалва. САС го върна за разглеждане, а междувременно наказаха служителка, с мъмрене, за "изгубването" на документа.
И така, заведено и образувано дело срещу прокуратурата вече близо година и половина не отлепва! В СГС престоява вече повече от година.
Междувременно заведох друго дело, срещу Прокуратурата, Президентството, Министерството на културата и Националната библиотека - за установяване нарушение по ЗАПСП (Закон за авторското право и сродните му права). Това е процедура по чл. 310 ГПК - бързо производство. Вместо да извърши съответните действия още в деня на получаване на исковата молба, съдийката МЕСЕЦ И ПОЛОВИНА ПО-КЪСНО ми праща разпореждане с ферман инструкции какво да съм й обяснил (а аз вече съм го обяснил перфектно в исковата молба) и с искане да внеса ПО ОСЕМДЕСЕТ ЛЕВА НА ВСЕКИ ИСК! Което ще рече, че трябва да внеса още една огромна такса заради това, че държавата не е изпълнила фундаментални свои задължения и ми е нанесла огромни вреди - а пък аз проявявам някакви прищевки и я съдя.
Жалбата ми срещу разпореждането сега е във ВКС. Както написах в жалбата,

ТОВА НЕ Е ПРАВОРАЗДАВАНЕ! ТОВА Е СЪДЕБЕН ПРОИЗВОЛ - И ДЪРЖАВЕН РЕКЕТ!

петък, 24 март 2017 г.

Дело срещу Прокуратурата и Президентството на Република България

Днес заведох дело срещу Прокуратурата на Република България и Президентството на Република България, със следните главни искания: "Установяване местонахождението на пиратския тираж на превода ми на английски език на книгата "История славянобългарска"! Установяване факта на нарушението, идентифициране на крадеца! Прекратяване незаконната национализация на труда ми! Изземване в полза на държавата и унищожаване на пиратския тираж! Разгласяване диспозитива на решението на съда!"
Няма какво да обяснявам повече. Прочетете иска и ще разберете. После може да коментираме.

**********

Ще обясня, обаче, как следва да се проведе това дело, защото то е твърде особено, нарича се "бързо производство". Ако погледнете чл. 311 ГПК тук, непосредствено по-долу, ще видите, че съдията би трябвало ВЕЧЕ, още днес, да е извършил проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска.
Как и дали това може практически да стане? Не знам. Ще видим.
ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, Част трета, ОСОБЕНИ ИСКОВИ ПРОИЗВОДСТВА, Глава двадесет и пета, БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО
Приложно поле
Чл. 310. По реда на тази глава се разглеждат искове: [...] 3. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права.
Чл. 311. (1) В деня на постъпване на исковата молба съдът извършва проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска. (2) Съдът дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, когато са неясни, непълни или неточни.
Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание: 1. насрочва делото за дата не по-късно от три седмици; 2. изготвя писмен доклад по делото; 3. приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора; 4. произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими; 5. определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства. (2) Съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията. (3) По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните.
Последици от неизпълнение на указанията
Чл. 313. Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съединяване на искове
Чл. 314. (1) Ищецът може със становището си по доклада на съда, а ответникът с писмения отговор, да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. (2) По реда на това производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях. [...]
Разглеждане на делото
Чл. 315. (1) В заседанието за разглеждане на делото съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните състезания. (2) В същото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. Срок за постановяване на съдебното решение.
Чл. 316. Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.









петък, 17 февруари 2017 г.

Заявление, изпратено днес, 17.02.2017 г., по електронната поща до Президента

До: Президента на Република България г-н Румен Радев

ЗАЯВЛЕНИЕ от Красимир Кабакчиев, д.ф.н.

Уважаеми господин Президент,
Позволете първо да Ви поздравя с избирането Ви на поста! Аз гласувах за Вас, по една-единствена причина: на базата на обещанието, което дадохте, че ще проучите опита на Румъния за борба с корупцията в държавата и ще направите всичко възможно той да бъде приложен в България. Надявам се, че ще изпълните обещанието си! Второ, чрез обществения и правен казус, с който ще Ви запозная в този документ, и който засяга пряко и Президентството, ще имате една допълнителна, макар и малка, възможност да докажете, че сте готов да се борите с корупцията и да защитавате законността и правата на гражданите! Моля да имате предвид, че за съжаление казусът не е никак приятен!
Преди четири години с огромна изненада и истински шок установих, че някакви лица са си позволили да присвоят превода ми на английски език на книгата "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, публикували са го в огромен тираж без каквото и да било право на това, продават го чрез търговската мрежа в България и по целия свят, разпореждат се напълно свободно и безнаказано с него, използват го, за да правят с него “подаръци” и т.н.!
Излишно е тук да обяснявам, че "История славянобългарска" безусловно се счита за най-важната за държавата България книга, и че именно нейният превод на английски език е това, което най-ефективно я представя пред света.
Незабавно сезирах Министерството на вътрешните работи и Министерството на културата! Министерството на културата веднага реагира, откри и глоби издателството-пират, и ограничи разпространението на пиратския тираж в търговската мрежа в София – но за изпълнение докрай на закона възможностите му не достигнаха.
За разлика от Министерството на културата, Прокуратурата, която пое случая от МВР, по един абсолютно безпрецедентен и умопомрачително нагъл начин обяви кражбата на превода на английски език на най-важната за България книга за “благородно деяние”!?! Нещо повече, тя не само отказа да предяви обвинение срещу крадеца (крадците), но дори умишлено ги прикри, като не го (ги) идентифицира! Имам сведения, че основният крадец е агент на Държавна сигурност и точно по тази причина не е идентифициран! Но и това не е най-същественото. Същественото е, че с обявяването на кражбата за “благородно деяние” и връщането на крадеца (крадците) на екземпляри от откраднатия труд Прокуратурата се идентифицира като укривател на кражбата! Фактите са такива, че Прокуратурата върна на крадците подхвърлените от тях шест екземпляра от пиратския тираж и отказа да им предяви обвинение, в резултат на което днес, вече повече от четири години след кражбата и създаването на пиратски тираж, аз съм безсилен да спра наглото разпространение по целия свят и в България на откраднатия ми труд! И това ми причинява огромни имуществени и неимуществени щети!
В продължение на три години чаках Прокуратурата на Република България да предяви обвинение срещу крадеца (крадците) на труда ми и да предаде пиратския тираж за конфискуване в полза на държавата и унищожаване. След като тя окончателно отказа да стори това, в началото на 2016 г. заведох иск срещу Прокуратурата за репариране на нанесените ми щети, следствие от нейното изключително грубо противозаконно поведение, изразяващо се в умишлено погазване на императивна законова норма – която много точно и ясно гласи следното: "предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи" (Закон за авторското право и сродните му права, чл. 97, ал. 1, т. 1, 7, 16).
Заведеният иск в продължение на цяла година беше подмятан между аминистративния съд и градския съд. След това в градския съд делото беше умишлено прекратено на базата на твърдение за уж внезапно изгубил се документ – като виновник за “изгубването” не е открит. След обжалването ми на определението за прекратяване на делото то е възобновено – и предстои да бъде решавано.

Уважаеми господин Президент!
Защо се обръщам към Вас – и какво общо има със случая Президентството на Република България?
Още след първоначалното погазване от страна на Прокуратурата на закона и неизпълнението на императивната норма за изземване в полза на държавата и унищожаване на пиратския тираж, от данни, посочени в актове на Прокуратурата по пр.пр. № 11927/2013 по описа на СРП стана ясно, че кражбата на превода ми на труда на Паисий е осъществена след заявен “интерес от български държавни институции и по-конкретно на президентството на РБ”, а сред посочените за установени факти е и този, че значителна част от незаконно и изключително нагло създадения пиратски тираж била ПОДАРЕНА – както изглежда, и от страна на администрацията на Президентството!
Разбира се, трудно е да се допусне, че Президентството може да е целяло да бъде осъществено издание на "История славянобългарска" на базата на кражба на частно притежаван интелектуален труд. Така или иначе, след като установих, че Президентството е посочено за инициатор за издаване на труда ми, го сезирах с документ с вх. № 94-00-2588 от 30.09.2013 г. (приложен тук). Изразих възмущение от кражбата и поисках следното: (1) да бъда уведомен колко екземпляра от пиратския тираж са били дадени на Президентството – възмездно или безвъзмездно – от страна на крадците; (2) в изпълнение на чл. 97, ал. 1, т. 16 от Закона за авторското право и сродните му права, Президентството да предаде по съответния ред всички получени от него екземпляри ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА И УНИЩОЖАВАНЕ! (3) да ми бъде оказано съдействие за прекратяване на беззаконието и изправяне на крадците пред съда!

Уважаеми господин Президент!
Каква мислите, че беше реакцията на Вашия предшественик на исканията ми? Мислите ли, че г-н Плевнелиев е бил шокиран от вестта за кражбата на превода на английски език на най-важната за държавата България книга и от това, че Президентството се е оказало (може би без негово знание) въвлечено в незаконно разпространение на краден труд? Мислите ли, че г-н Плевнелиев реагира веднага и направи всичко възможно срамното петно, лепнато на държавата, да бъде изчистено?
Не! Не! Не! Вашият предшественик се изгаври със закона и с морала! Той наруши чл. 108, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс – а моралната страна на въпроса едва ли има тук смисъл да се обсъжда! Вашият предшественик не благоволи да ми отговори!
Затова в случая на мен не ми остава нищо друго, освен да разчитам този път на Вас, на новия президент – който е обещал, че ще се бори за законност и срещу корупцията на високо държавно ниво. Надявам се, че новият президент, във Ваше лице, ще се трогне от факта, че не кой да е в държавата, а самата президентска институция е участвала в разпространение на пиратски тираж на най-важната за държавата България книга и че ще реши да направи всичко възможно за изчистване на това позорно петно!
Във връзка с всичко това, чрез настоящия документ най-учтиво Ви каня за следното:
Първо, по своя инициатива Президентството да се включи като трета страна по гр.д. № 6692/2016, I Гражданско отделение на Софийския градски съд, 13 с-в като помагач на ищеца, на основание чл. 218 ГПК. Аз вече съм поискал от съда, на основание чл. 219 ГПК, да конституира Президентството като трета страна по делото. Предстои апелативната инстанция да се произнесе по въпроса. Ако съдът откаже да конституира Президентството като трета страна, а и то самото откаже да се включи по собствена инициатива, ще поискам Президентството да бъде привлечено като ответник по делото и ще предявя иск срещу него за това, че наруши закона, като не отговори на исканията ми, цитирани тук, по-горе, и по този начин създаде допълнителни предпоставки за драстичното неизпълнение на императива на закона, състоящ се в необходимостта от отнемане в полза на държавата и предаване за унищожаване на пиратския тираж!
Второ, да уведомите писмено съда по гр.д. № 6692/2016, ГО, 13 с-в СГС относно следното: (а) колко общо екземпляра от пиратския тираж притежава Президентството днес – в библиотеки, административни помещения и пр.; (б) колко екземпляра от пиратския тираж са били дадени – възмездно или безвъзмездно – на Президентството от страна на крадците; (в) колко точно от тези екземпляри са продадени или подарени от страна на Президентството на трети лица – било то в България или в чужбина.
Трето, в изпълнение на чл. 97, ал. 1, т. 16 от Закона за авторското право и сродните му права, да предадете по съответния законов ред всички притежавани от Президентството екземпляри от откраднатия ми труд ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА И УНИЩОЖАВАНЕ и да уведомите за това съда по горепосоченото дело!

Уважаеми господин Президент!
Благодаря предварително за незабавната Ви реакция по въпроса и за законосъобразния Ви отговор!

Приложение: Писмо на Кабакчиев до Президента на РБ, вх.№ 94-00-2588 от 30.09.2013 г.

17 февруари 2017 г., София, С почит:

събота, 28 януари 2017 г.

ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ!

Елате и вижте какво представлява така наричащата се прокуратура на така наричащата се държава България!
Налице е представителна извадка.
Представям в пълния им блясък всичките така наречени прокурорски актове по кражбата на превода ми на английски език на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски - книга, която така наричащата се държава България размахва като свой символ.
Няма тук да ги коментирам - нито поотделно, нито като цяло.
Те не подлежат на смислен коментар - освен, ако не е психиатрична експертиза.

























понеделник, 31 октомври 2016 г.

СЪДЕБНА СИСТЕМА? ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ - ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ!

Така наречената съдебна система на така наречената държава България няма много с какво да изненада лично мен - а и когото и да било - след оправдаването на двама извършили в Париж убийство, разкрито във Франция от властите, след оставянето извън затвора на руснак, който остави на пътя два трупа, след пускането на престъпници по живо по здраво в чужбина, след разобличаването на съдебната система от страна на френския посланик, след безобразията на бившата председателка на СГС, давала разрешения за подслушване на всеки и на всичко, след оправдаването на безброй политици - крадци, престъпници и мошеници, след издаването на безброй корупционни решения, след непредявявянето на обвинения, след безброй практически откази да се преследват незаконни деяния и престъпления, за които четем всеки ден, и прочие, и прочие, и прочие.
И все пак трябва да призная, че днес така наречната съдебна система успя мъъничко да ме изненада!
В началото на тази година заведох дело срещу прокуратурата за това, че в продължение на три години не изпълни законовия императив да изземе и да предаде за унищожаване пиратския тираж на откраднатия ми превод на "История славянобългарска" на Паисий. Съдийка в Софийския административен съд първо мота делото няколко месеца, след което го запрати в Софийския градски съд, въпреки че деянието на прокуратурата е чисто административно: неизпълнение на законово задължение. И делото трябва да се реши в административен, а не в граждански съд.
И сега вижте един съдия в Софийския градски съд, а това е съдът на Ченалова, Янева, Крънчева и други герои и героини на съдебната система, какво прави!
Първо, той иска от мен да внеса такса 1800 (хиляда и осемстотин) лева. Иска да внеса държавна такса на съдебната система, за да може съдебната система да съди … съдебната система. Това е точно така, защото прокуратурата (както е известно) е част от съдебната система. Следователно прокуратурата - това е съдебната система.
С други думи, не стига, че съм ощетен от самата съдебна система, но съм принуден от един съдия да предоставям на тази система огромни финансови средства, за да водя дело срещу самата нея за репариране на нанесените ми от нея огромни щети!
Наистина в случая обаче, тъй като е налице един напълно порочен закон, в който този въпрос не е уреден, съдията има някакво формално основание да иска да внеса държавна такса. И аз я внесох. И, разбира се, депозирах заявление, че съм я внесъл! Както и документ, доказващ внасянето на таксата!
Някой сега ще каже: "Е, добре де, внесъл си таксата! Какво тогава повече? Делото сега ще започне!"
Е, ДА, АМА НЕ!
Този така наричащ се съдия, някой си Росен Димитров, СИ ПОЗВОЛЯВА ДА ПРЕКРАТИ ДЕЛОТО НА ОСНОВАНИЕ НА СЪТВОРЕНА ОТ НЕГО ЛЪЖА, ЧЕ АЗ НЕ СЪМ БИЛ ВНЕСЪЛ ТАКСАТА!
Ето защо дори аз, който съм видял какви ли не чудеса, безобразия, беззакония и абсолютни престъпления в съдебната система, аз, който съм прочел десетки лъжи на съдии, изписани на хартия с техни подписи върху лъжите, днес съм малко изненадан от това, което може да се сътвори в така наречената съдебна система. Това лице на име Росен Димитров от Софийския градски съд ЛЪЖЕ ЗА НЕЩО ЕЛЕМЕНТАРНО И СЪВСЕМ ЛЕСНО ПРОВЕРИМО!
ЛЪЖЕ, ЧЕ НЕ СЪМ ВНЕСЪЛ ДЪРЖАВНА ТАКСА - КОГАТО АЗ СЪМ ВНЕСЪЛ ДЪРЖАВНА ТАКСА!
ЛЪЖЕ, ЗАЩОТО НЕ ЖЕЛАЕ ДА ГЛЕДА ДЕЛО СРЕЩУ СЪДЕБНАТА СИСТЕМА - ЧАСТ ОТ КОЯТО Е САМИЯТ ТОЙ!
Някой сега може да каже: "Добре, де, амааааа, нали ... ама може пък твоето заявление да се е загубило в съда! И съдията да не знае, че си внесъл таксата."
Даааа, бе! Може би точно на 10.10.2016 през регистратурата на Софийския градски съд е минал един много голям плъх. Грабнал е заявлението ми от ръцете на служителката и го е изял на секундата!
Работата е там, че дори и тази свръхневероятна хипотеза не издържа проверка! Защото от самия текст на определението на лицето се вижда от ясно по-ясно, че то съвсем откровено лъже!
То не заявява, че в указания срок аз не съм внесъл такса! То обяснява, че преди да изтече срокът аз съм внесъл заявление в съда, от което пък, видите ли, се прави извод, че (цитирам) "определения от съда срок не са изпълнени дадените указания". Тук липсва предлогът "в", но да не се впускаме в такива подробности - те съдиите редовно изпускат думи, не познават българския правопис, българската граматика и т.н.
Фактите са следните. Аз имам срок една седмица да внеса такса, който започва да тече на 03.10.2016 - това го пише в самото определение. На 06.10.2016, в средата на срока, аз депозирам заявление до съда, в което пиша нещо, което не е свързано с таксата. На 10.10.2016, когато изтича едноседмичният срок да внеса таксата, аз внасям таксата и депозирам заявление, че съм внесъл таксата, както и съответен документ, доказващ внасянето на таксата.
Каквото и да съм написал на 06.10.2016, в средата на срока, това няма никакво отношение към това, дали до края на срока съм внесъл такса или не съм.
Какво повече да кажа за така наречената съдебна система и за лицата, подвизаващи се в нея?
Вижте сами заявлението ми от 10.10.2016, какво е написало в определението си лицето на име Росен Димитров, както и какво аз му написах и депозирах днес в отговор.






четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Съдебната система на кочината тото ли е, лотария или казино? Или нещо много по-отвратително?


И така, повтарям нещо, което мнозина четящи тук вероятно знаят, но сега го казвам заради останалите.
Преди повече от три години и половина установих, че е откраднат преводът ми на английски език на "История славянобългарска" на Паисий - книгата, която така наречената държава България много обича да разглежда и да размахва като свой символ. Откраднат е бил като файл от Издателството на СУ - което го публикува преди 17 години. След кражбата на файла преводът ми е публикуван и разпространен по света - а също и в България, разбира се. Ето този линк дава допълнителни данни за част от случилото се: https://www.facebook.com/krasimir.kabakciev/posts/10205767730413900?pnref=story
Тогава (говорим за началото на 2013 г.) незабавно, още в деня на научаването, сезирах съответните държавни институции - Министерството на вътрешните работи, в лицето на СДВР, и Министерството на културата. Министерството на културата свърши каквото можа. То веднага глоби издателството-пират и направи всичко по силите си да ограничи разпространението на откраднатия ми труд.
Но МВР е подчинено на прокуратурата. А престъпната така наречена прокуратура на така наречената държава България в продължение на три години симулира, че разследва случая. Накрая прикри крадеца (или крадците), обяви, че кражбата е "благородно деяние" - нещо повече от потресаващо по безумието си, и по един невероятно нагъл начин отказа да изземе пиратския тираж и да го унищожи! Изземването и унищожаването на едно пиратско издание е, разбира се, нещо, което е законов императив - и което се разбира просто от само себе си.
В началото на тази година заведох иск срещу прокуратурата в административния съд. Мотаха го с месеци - и накрая го запратиха в градския съд. И Градският съд сега, за да се води делото, иска да му платя огромна държавна такса! Все едно, че не самата съдебна система на кочината (в лицето на прокуратурата) ме е ощетила, ами ме е ощетил Пешо от махалата. И аз трябва да платя държавна такса на съдебната система, за да съдя Пешо от махалата!!!
Но дори и това не е най-големият проблем. Защото аз евентуално ще платя таксата. Огромният проблем е, че делото трябва да се гледа в Софийския градски съд. А това е съдът на обвинената в престъпления бивша негова председателка Янева. Това е съдът на дисциплинарно наказаната, но несъдена, Крънчева. Това е съдът на една друга, която беше обрисувана като "гнила ябълка" не от кого да е, а от самия посланик на Франция, и която сега е разследвана - уж. И прочие, и прочие, и прочие, и прочие.
Софийският градски съд е пълен с корумпоелементи и некадърници и е едно от ядрата на корумпираната българска съдебна система. И сега Софийският градски съд ще решава дали да осъди или не прокуратурата заради незаконни деяния на софийски прокурори. Сякаш не знаем, че съдиите и прокурорите от София са дупе и гащи! Сякаш не знаем, че всеки ден си пият ракията в заведенията около Съдебната палата! Сякаш не знаем, че решават делата там, в кръчмите - на ухо! Сякаш не знаем, че мнозинството от тях вземат пари под масата - било то направо там, в кръчмите, или някъде другаде!
Нека бъда разбран правилно! Естествено, че в една голяма система като съдебната все пак не всички са корумпоелементи и некадърници. В Софийския градски съд, а и в останалите съдилища в София има нормални, свестни, почтени и компетентни съдии. Аз съм попадал на такива. В прокуратурата в София също така има отделни нормални, свестни, почтени и компетентни прокурори. Но нима човек трябва да разчита да попадне на такъв? Нима, отивайки в съдебната система, човек трябва да играе на лотария?
Съдебната система на България тото ли е? Лотария ли е? Казино ли е?
Или е нещо много по-отвратително от тото, лотария и казино?
Днес депозирах заявление до председателя на СГС, което можете да прочетете тук.
Председателят на СГС се казва Калоян Топалов. Не го познавам, нямам представа какъв е. Той беше назначен след изхвърлянето на Янева - и се смята, че той е човекът, който трябва да въведе някаква законност в СГС.
Да видим как ще ми отговори.

сряда, 4 май 2016 г.

Делото ми срещу прокуратурата

Пиша това кратко съобщение за всички роднини, приятели, познати, колеги и всички останали, които знаят, че през 2012 г. преводът ми на английски език на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, най-важната за държавата България книга - която тя много обича да размахва като свой символ, беше открадната и незаконно издадена. А престъпната така наречена прокуратура на така наречената държава България - известна в обществото повече като прикриватура, в продължение на три години и половина кри крадеца (или крадците) и така и не го идентифицира! Освен това дори не благоволи да изземе в полза на държавата и да унищожи пиратското издание, т.е. погази императивната норма на закона - а и на здравия разум изобщо, разбира се. Пиратската книга и до този момент, вече три години и три месеца след научаването от моя страна за кражбата и след сезирането на МВР по случая, най-свободно и най-необезпокоявано продължава да се продава по света!
Заради следствията от това невероятно по беззаконието и наглостта си поведение в началото на март 2016 г. заведох дело срещу прокуратурата. Съдията поиска уточнение на иска. Уточнението е внесено вчера, 03 май 2016 г. Сърбят ме ръцете да го публикувам - или поне основни части от него (тъй като е дълго). И, живот и здраве, ще направя това.
А ако някой се интересува от отделни аспекти по случая, може да ме попита тук. Ще отговоря с удоволствие. Макар че такъв тип удоволствие може да бъде и, както се казва, доста перверзно.