сряда, 23 септември 2009 г.

ДВА ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА БОРИСОВ

До: г-н Министър председателя на Република България г-н Бойко Борисов

ЗАЯВЛЕНИЕ

от: Красимир Янков Кабакчиев

Уважаеми господин Премиер,


Работих 17 години в БАН – от 1988 до 2002 г., където през целия период бях подложен на престъпно отношение, изразяващо се в умишлено неатестиране на научноизследователската ми дейност. Заради това криминално деяние съответен институт (Институт за български език) е осъден да заплати нанесените ми в продължение на десет години щети от имуществен и неимуществен характер. За следващи периоди се водят други дела.
Проблемът е и този, че атестирането на научните работници – такъв е терминът за "учени" в Закона за степени и научните звания (ЗНСНЗ) следва да се извършва съобразно с правилник за реда и начина на атестирането, издаден от Министерския съвет (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ). Такъв правилник, с наименование Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование, съществуваше дълги години, но по неизвестни причини беше отменен през 1991 г. След това, вече 18 години Министерският съвет изключително грубо нарушава закона, като не издава такъв правилник!?! Първоначално аз водех дела за неатестиране само срещу Института за български език, като мислех, че един ден Министерският съвет ще изпълни закона. Накрая бях принуден да заведа дела и срещу Министерския съвет за това негово противоправно поведение. Днес ще се проведе поредното заседание по едно от делата – гр.д. № 10037/06, Софийски районен съд, ГК, 41 състав (Кабакчиев vs. МС).

Уважаеми господин Борисов,

Във връзка с Вашето назначаване за премиер и с надеждите, които Вашето правителство дава, че в тази държава най-накрая може би ще започне да се уважава и спазва Законът, моля да ми отговорите на следните въпроси:
(1) Дали поддържате позицията на предишното правителство по това дело, изразено в различни подадени по него становища от страна на представителите на МС?
(2) Дали най-после Министерският съвет ще направи необходимото, за да изпълни задължението си (неизпълнено от всички досегашни правителства от 1991 г. до днешния ден) да издаде правилник за реда и начините на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ?

Благодаря предварително за Вашата реакция.

23.09.2009 г., София (Подпис)

сряда, 16 септември 2009 г.

СТАВА ИНТЕРЕСНО! СЪД СРЕЩУ СЪДА! ИСКАНЕ ДА ИЗТЪЛКУВАТ СОБСТВЕНОТО СИ БЕЗУМНО РЕШЕНИЕ!

Дами и господа,

Едва ли е нужно тук и сега да правя встъпление относно това, какво мислят в момента в Европейския съюз за българската съдебна система. Или какво ЗНАЯТ българските граждани за нея.
Българските граждани ЗНАЯТ, че тя е невероятно порочна! Европейският съюз също ЗНАЕ.
След като в блога тук вече показах множество конкретни аспекти на порочността на съдебната система (най-вече съда), сега имам удоволствието да представя едно искане за тълкувателно решение, което внесох днес.
Мога да нарека това СЪД СРЕЩУ СЪДА!
СТАВА МНОГО ИНТЕРЕСНО!

На Софийския апелативен съд, издал невероятното по своето безумие решение, според което Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) бил изпълнявал ролята на несъществуващия, НЕИЗДАДЕН 18 години от Министерския съвет в епохално нарушение на закона (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ) правилник за реда и начина на атестирането, ще му се наложи да изтълкува собственото си решение - потресаващо по своето безумие, и да даде подробно обяснение на неговата "логика"!
Автор на текста на заявлението за тълкувателно решение е Петър Дошков, едновременно специалист по теоретично езикознание (генеративен синтаксис) и юрист (с две висши образования), доктор на Петербургския университет. Поднасям официално моите сърдечни благодарности за помощта му!
Следва текстът на заявлението.

Кабакчиев

* * * * *

Документ с вх. № 7081/16.09.2009 г. на Софийския апелативен съд

До: Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

ЗАЯВЛЕНИЕ за тълкуване на съдебно решение № 44/02 април 2008 г. по гр.д. 2094/2007 г. на САС, Гражд. отд., 4 състав

от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., въззивник по делото
Правно основание: чл. 251 ГПК

Уважаеми Съдии,
Гореупоменатото решение се нуждае от тълкуване, тъй като е неясно. Нужда от тълкуване възниква, когато трябва да бъдат приложени правните последици на решението. Съдебните решения трябва да са разумни.
Първа неяснота, Четвърти състав на САС пише в решението, че Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (съкратено ЗНСНЗ – действуващ) замества Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование.
Възможно ли е въобще това? Неясно е как предметът на закона, който урежда обществени отношения, изключващи атестирането, в същото време ги урежда. Чл. 1, ал. 1 ЗНСНЗ е изричен: законът урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката.
Втора неяснота, законодатателят изрично е посочил в ал. 2 от чл. 42 на ЗНСНЗ, че за реда и начина на периодичното атестиране (което е най-рядко на всеки пет години) на научните работници по чл. 42, ал. 1 от ЗНСНЗ трябва да има отделен, специален правилник. Означава ли, че чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ е мъртвороден и въпросното решение на САС констатира смъртта?
Трета неяснота, чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ вменява на Министерския съвет задължението да издаде правилник за реда и начина на атестиране. Не е издаден досега вече 18 години, като действалият преди, до 1991 г., с наименование “Правилник за атестирането на научните работници и специалисти с висше образование”, е отменен. Означава ли това, че след решението на САС публичното задължение на Министерския съвет да издаде правилник за реда и начините на атестиране на основание чл. 42, ал. 2 на ЗНСНЗ отпада?
Четвърта неяснота. Член 42 от ЗНСНЗ (действуващ) се състои от две алинеи, които са в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно с чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове в допълнителните разпоредби се включват правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Да се разбира ли вече, че съдебен акт е в състояние да включва, респективно да изключва, странични норми в предмет на акт, който до момента на съдебното решение на САС ги е изключвал?
Пета неяснота. Член 46 от ЗНСНЗ гласи, че за прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет. Този правилник е налице. Систематичното място на чл. 46 е в Заключителните разпоредби на ЗНСНЗ (и не е в Допълнителните). Щом като Съдът приема, че Правилникът по чл. 46, наречен ППЗНСНЗ, е с ролята на Правилник за атестирането (в допълнителните разпоредби на ЗНСНЗ), означава ли това, че съдебен акт е в състояние да заличи разликата между заключителни и допълнителни разпоредби, дефинирани съгласно Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове?
Прилагам: препис от заявлението за тълкуване на ответника.

16.09.2009 г., София (подпис)

вторник, 8 септември 2009 г.

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (4)

Документ с вх. № 6066/28.07.2009 г. на Софийския апелативен съд

До: г-н Председателя на Софийския апелативен съд, по гр.д. № 716/09 и във вр. с гр.д. № 731/07 – и двете на САС, ГК, Седми състав

ЗАЯВЛЕНИЕ – с искане за отвод
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото

Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Неотдавна се обърнах към Вас с искане за отвод на трима съдии от САС, ГК, Четвърти състав, издали три решения, а именно по гр.д. № 2094/2007 г., по гр.д. № 2098/2007 г., и по гр.д. № 244/2009, които са флагрантно противозаконни, а тези съдии трябваше да гледат друго мое дело. Отводът беше осъществен. Благодаря Ви за съдействието!
За съжаление се налага отново да отправя искания за Ваша намеса – правя го в три отделни заявления с днешна дата (28.07.2009 г.).
С решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, 7 с-в по гр.д. № 731/2007 г., в което участват съдиите Зоя Атанасова (председател), Албена Александрова и Димитър Димитров (докладчик), е обявено за законно моето уволнение от Института за български език при БАН. Решението е не само епохално по своята противозаконност, но и ирационално! Обявено за законно е уволнение, в което изобщо не е записано какво дисциплинарно нарушение съм извършил, нито е посочен нормативен текст, въз основа на който съм уволнен!
Този случай е представен на вниманието на целия свят в блога ми, посветен на съдебната система:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008/11/blog-post_6675.html
Той показва не само какво “правосъдие” се осъществява в РБ (която по Конституция е правова държава), но и една от множеството причини, поради които органите на Европейския съюз характеризират с основание българската съдебна система като некадърна и корумпирана!

Накратко фактите – във връзка с искане за отвод.
На 25.05.2009 г. се проведе първото заседание по гр.д. № 716/09, на Седми състав, САС, ГК, което е по мой иск срещу Института за български език – издал решението за уволнението ми (днес признато по един противозаконен и профански начин за законно). След мое запитване до съдийския състав дали в него не участва лице, което да е било член на съдебния състав, издал изключително грубото по своята противозаконност решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г., се оказа, че такъв е съдията Димитров. Поисках от Димитров отвод! Обосновах го с участието му в противозаконно решение по дело срещу същия ответник. Между тримата съдии бе проведено кратко съвещание, след което искането ми за отвод беше обявено за неоснователно – от страна на самия Димитров, и без каквато и да било аргументация! С други думи, Димитров извърши грубо нарушение на чл. 22, ал. (2) от ГПК, чийто текст гласи Съдията е длъжен сам да се отстрани [...] когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата! А ал. 1, т. 6 на ГПК гласи: Не може да участва като съдия по делото лице […] относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Поведението на съдията Димитров доказва следното: той или не познава новия Гражданския процесуален кодекс, заспивайки на отменения ГПК, или е толкова небезпристрастен, че – и в двата случая – неговото участие в мое дело срещу ответника Института за български език е абсолютно неприемливо! В този смисъл и поведението на другите двама съдии, участващи в гр.д. № 716/09, на Седми състав, САС, ГК, е неправомерно, тъй като те допуснаха осъществяването на описаното закононарушение.
ИЗРАЗЯВАМ КАТЕГОРИЧНОТО СИ НЕСЪГЛАСИЕ СЪДИЯТА ДИМИТЪР ДИМИТРОВ ДА ПРОДЪЛЖИ ДА УЧАСТВА в гр.д. № 716/09!
И ако неговият отвод не бъде осъществен, ще бъда принуден да предприема мерки в рамките на закона за защита на накърнените си права. Недопустимо е да участва в решаване на мое дело съдия, който не различава препращаща норма от бланкетна норма; не схваща, че трудовият договор е комутативен, а не алеаторен; не е в състояние за случая да разграничи виновно нарушаване на трудови задължения, каквото в казуса ми не е налице, от административна процедура по атестиране!
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган!
Страшното е поне в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от: друг закон; колективния трудов договор (КТД); правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР); трудов договор; длъжностна характеристика. Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого – и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е неоснователно и престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.

Петитум. Моля:
(1) Да бъде направен анализ на грубото противоправно поведение на съдията Димитров, който, след като е участвал в епохално противозаконно решение, си позволява, неприемайки отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 на ГПК, да не обяви обстоятелствата, пораждащи съмнение в неговото безпристрас-тие – с което грубо е нарушен чл. 22, ал. 2 от ГПК!
(2) Да бъде наложен отвод на съдията Димитров по гр.д. № 716/09, на САС, ГК, Седми състав!
(3) След анализ както на решението по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав и констатиране на неговата изключителна противозаконност, така и на поведението на съдията Димитър Димитров по гр.д. № 716/ 09 на САС, ГК, Седми състав да бъде предложено на ВСС да възбуди дисциплинарно производство с цел освобождаването на съдията Димитров от съдийска длъжност!

Приложения:

1. Решение от 30.06.2003 г. на СРС, ТСК, 68 състав, по гр.д. № 4752/2002.
2. Решение от 15.06.2005 г. на СГС, ГК, II “Г” ГО , по гр.д. № 4447/2003.
3. Решение № 143/14.08.2008 г. на САС, ГК, Седми състав, по гр.д. № 731/2007.

28.07.2009 г., София, С почит: (подпис)

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (3)

Документ с вх. № 6065/28.07.2009 г. на Софийския апелативен съд

До: г-н Председателя на Софийския апелативен съд, по гр.д. № 709/2009 на САС, ГК, Четвърти състав, прехвърлено на САС, ГК, Седми състав, насрочено за 19.10.2009 г., и във вр. с гр.д. № 716/2009 и № 731/07 (и двете на САС, ГК, Седми състав)

ЗАЯВЛЕНИЕ – с искане за отвод
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото

Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Наскоро се обърнах към Вас с искане за отвод на трима съдии от САС, ГК, Четвърти състав, издали три решения (а именно по гр.д. № 2094/2007 г., по гр.д. № 2098/2007 г., и по гр.д. № 244/2009, които са флагрантно противозаконни, а тези съдии трябваше да гледат друго мое дело. Отводът беше осъществен. Благодаря Ви за съдействието!
За съжаление се налага отново да отправя искания за Ваша намеса – правя го в три отделни заявления.
Току-що получих призовка, в която ми се съобщава, че, след гореупоменатия осъществен отвод на съдебния състав по гр.д. № САС, 4 с-в, 709/2009, което е срещу Института за български език при БАН, делото е насрочено за 19.10.2009 г., като е прехвърлено на Седми състав на САС. В Седми състав на САС са съдиите Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров, издали решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г., с което е обявено за законно моето уволнение от така наричащия се Институт за български език при БАН. Решението е грубо противоправно! Обявено е за законно едно уволнение, в което изобщо не е записано какво дисциплинарно нарушение е извършено, нито е посочен един или друг нормативен текст, въз основа на който е осъществено уволнението! Единственият посочен в заповедта за уволнението нормативен текст е бланкетният чл. 190 от КТ. Съдебният акт, с който малоумното “уволнение” е обявено за законно, е същият, какъвто би била една (въображаема) присъда, с която съм осъден на затвор за убийство, но в присъдата не е посочен убитият, нито кога и как съм го убил! В перфектното първоинстанционно решение по делото за уволнението ми пределно точно и ясно е записано, че в заповедта ми за уволнение “не е посочен законовият текст (т.е. материално-правната норма), установяващ конкретния фактически състав на дисцилинарното нарушение [...] не е отбелязано какво конкретно трудово задължение е нарушил ищецът и в какъв акт (нормативен или индивидуален) е установено то”. И това решение е отменено от два “по-висши” съдебни състава, за които следва да се приеме, че или са тотално пристрастни към другата страна по уволнителния спор, или причината е от друг характер – в компетенциите на прокуратурата.
Този изключително драстичен случай на груба противозаконност и погазване на самите устои на правото и държавността от страна на съд е представен на вниманието на българската общественост и на целия свят в моя Интернет страница, посветена на съдебната система:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008/11/blog-post_6675.html

Решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г. показва какво “правосъдие” се осъществява в тази така наречена държава – и чрез него се вижда една от множеството причини, поради които в органите на Европейския съюз българската съдебна система се определя като некадърна и корумпирана.
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган!
Страшното е поне в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от: друг закон; колективния трудов договор (КТД); правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР); трудов договор; длъжностна характеристика. Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого, и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.

Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Петитум. Моля:
(1) Да не бъдат допускани лицата Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров да гледат делото ми срещу Института за български език при БАН № 716/ 09 (САС, ГК, 4 състав), тъй като са автори на гореупоменатото и подробно анализирано тук по-горе протизозаконно решение по други дела между същите страни.
Тук следва да се има предвид и фактът, че лицето Зоя Атанасова е автор и на друг подобен съдебен акт, а именно Решение на САС, ГК, Втори състав, от 10.07.2006 г. по гр.д. № 1663/2005 г. Това решение ирационално тълкува текстове от Закона за научните степени и звания и Правилника за прилагането му! То е отменено като противозаконно (Решение № 1412/07 от 11.01.2008 г. на ВКС, IV гр.отд. по гр.д. № 1489/06)!
(2) Да бъде направен анализ на решението по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав.
(3) След анализа, който ще потвърди фактите по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав, да направите предложение до ВСС за възбуждане на дисциплинарно производство за освобождаване от длъжност на съдиите Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров.
(4) Да ми бъдат предоставени данните от последната редовна атестация на съдиите от САС Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров!
Необходими са ми, за да ги предоставя на обществеността в Интернет. С това искане не нарушавам ничии права, напротив: целта е да предоставя повече права на гражданите, които трябва да знаят какви магистрати решават техните съдби! За сравнение – аз съм доктор на науките, и за данните по моята диплома може винаги и от всеки да се направи справка в Интернет, в страницата на Висшата атестационна комисия, а именно тук:
http://vak.acad.bg:8888/www/index.jsp?p_mode=6
Приложения:

1. Решение от 30.06.2003 г. на СРС, ТСК, 68 състав, по гр.д. № 4752/2002.
2. Решение от 15.06.2005 г. на СГС, ГК, II “Г” ГО , по гр.д. № 4447/2003.
3. Решение № 143/14.08.2008 г. на САС, ГК, Седми състав, по гр.д. № 731/2007.

28.07.2009 г., София, С почит: (подпис)