В каква свинска кочина сме живели досега!

Днес в медиите пише неща, от които се вижда в каква свинска кочина сме живели досега и как сме се примирявали три десетилетия. "Най-спешните задачи пред новата власт със срок "незабавно": закриване на специализираните наказателен съд и прокуратура, въвеждане на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство, ограничаване правомощията на главния прокурор.
Обръщам внимание на второто. Осъществено срещу мен е престъпление. Престъпната прокуратура заявява, че това не било престъпление, а благородно деяние. Буквално. Всичко е обяснено в Интернет многократно, включително тук, по-долу (изисква се скролване), няма нужда пак да го обяснявам.
Ха, дано пък от свинската кочина започне най-после да става нещо като държава .... Не е много за вярване, да видим ....

Не се ли бориш за правата си, си влечуго

Тази публикация е от моята FB страница. Тъй като FB продължава да пита какво ми идва на ума, сещам се да разкажа една история, подсказана ми от факта, че един от основните участници в нея е отскоро мой FB friend. Няма да му казвам името, защото не съм му искал съгласието, а и да не индивидуализираме прекалено много проблема. През далечната 1986 г. защитих дисертация, озаглавена “Опозицията перфективност/имперфективност в английския и българския език и някои общоезикови закономерности”. 

В следващите няколко години доразвих тезата и тя се превърна в нов труд, публикуван през 1992 г., “Видът в английския език”. А този мой нов труд после прерасна в голяма монография (400 стр.), публикувана през 2000 г. в престижната поредица Linguistics and Philosophy на научното издателство Kluwer, по-късно придобито от Springer, което днес е може би най-голямото научно издателство – в света. Нещо повече, до ден днешен, 21 години по-късно, тази монография е единствената в историята, която не само описва вида – основна граматическа категория в английския език (който е практически най-важният език на планетата), но представя такъв модел на теорията на композиционния вид (фундаментално явление, открито през 1972 г. от Хенк Веркьойл), който обяснява вида във всички езици по света. 

На базата именно на този мой теоретичен модел през тази година, и въпреки че не говоря гръцки език, заедно с д-р Десислава Димитрова, носител на гръцкия език, успяхме да опишем куп черти на граматическата система на гръцкия език, които до този момент бяха непознати за елинистите (статията е публикувана в списанието Athens Journal of Philology, с открит достъп). Това, разбира се, е повод за изключителна гордост – и за Деси, и за мен. А ние с нея продължаваме да работим върху по-точното описание на най-важния от историческа гледна точка език на планетата. 

Но да се върна на въпроса за тези мои три труда върху една и съща тема – които я представят в развитие. В така наричащия се институт за български език при така наречената бан (нарочно с малки букви) в продължение на десетилетия се подвизаваше един комунистически галфон, който беше комунист, партиен секретар, заемаше всевъзможни административни постове и се произнасяше авторитетно (да се разбира – глупаво) по всякакви въпроси. Този комуногалфон беше окупирал всевъзможни административни постове в няколко издателства (директорски, шеф на редакционни колегии и пр.), което му даваше възможност да бълва книги. В тях той повтаряше едни и същи неща, заимствани от изостаналото с десетилетия съветско езикознание. През комунизма само такива като него – комуногалфони с постове, можеха да публикуват книги. Останалите, простосмъртните, не можехме. С малко изключение на някои (например един фалшив брадат демократ), които се продаваха на комунодиваците с изявления от типа “Ау, колко е велика Великата октомврийска революция!” 

След публикуването на книгата ми “Видът в английския език”, която вече представяше в много убедителен вид теорията ми за композиционния вид, както и във връзка с евентуално атестиране на работата ми през 1993 г., в просташкия, комунистически, некадърен “институт” (днес кръстен на отявлен сталинист в драстично нарушение на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен) се повдигна въпросът за евентуалното обявяване на конкурс за професор на моето щатно място (за да станеш професор, се явяваш на конкурс за собственото си място – и тогава, и сега е така). И тогава някои лица в института и в научния съвет заявиха следното: “Вярно е, че не е задължително да бъдеш доктор на науките, за да станеш професор, но тъй като книгата на Кабакчиев “Видът в английския език” не е минала през преценката на научната общност, ние не можем да обявим с оглед на неговото място конкурс за професор.” Аз отвърнах така: “Добре! Представям книгата си “Видът в английския език” за процедура за докторска дисертация. Хайде сега, бъдете така добри да я обсъдите и да кажете тя отговаря ли на изискванията за доктор на науките или не.” 

Аз много добре знаех стойността на своя труд, чието продължение осем години по-късно беше публикувано в престижната поредица Linguistics and Philosophy, и затова ми беше интересно да чуя какво ще измъдрят за него българските “големи учени”. Междувременно, във връзка с обсъждането на въпроса за обявяването на място за професор, гореупоменатият комуногалфон, който ме мразеше, защото бях опровергал в статии (книги не можехме, но статии ни беше позволено да публикуваме) доста негови тези, съчини тая върховна идиотия, че всъщност кандидатската ми дисертация от 1986 г. и книгата ми от 1992 г. били “едно и също нещо”. 

Въпросът по принцип е сериозен, и дори малко наподобява текущия скандал с лицето Илиев от последните месеци – с тази разлика, че не ставаше дума за плагиатство, т.е. кражба от друг учен, а за, така да се каже, “преписване от самия себе си”. Разбира се, законът беше категоричен: една дисертация за “доктор на науките” МОЖЕ да бъде продължение на кандидатска дисертация, т.е. да бъде доразвитие на тезата в кандидатската дисертация. Комуногалфонът – отдавна покойник, няма да му съобщавам името, разпространи тази своя идиотщина сред цялата лингвистична общност в България. И понеже повечето българи са влечуги по природа и обичат да се кланят на силните на деня, стана така, че представеният от мен труд за защита на дисертация остана без рецензенти ПЕТ ГОДИНИ. Работещите в английската катедра на СУ, с които не бях в лоши отношения, до един отказаха да рецензират труда ми, въпреки че двама-трима се бяха изказали много положително на апробацията (първото представяне на труда, за одобрение като бъдеща докторска дисертация). Рецензенти не бяха назначени в продължение на всичките тези пет години – при императивен законов срок един месец! Започнах да им се подигравам: “Ало, големите специалисти, тази дисертация за английския език ли е? Или е за някой непознат африкански език? Та затова не назначавате рецензенти?” 

След като рецензенти не бяха назначени 12 месеца, заведох дело срещу ВАК. Това изобщо не стресна галфоните – преобладаващи в т.н. специализиран съвет по езикознание. Неназначаването на рецензенти продължи още ЧЕТИРИ ГОДИНИ, т.е. общо ПЕТ. И тогава неочаквано се случи едно малко чудо. Появи се рецензент – англицист. Млада колежка, току-що хабилитирала се, която представи положителна рецензия на труда ми. А след нея се появиха и двама известни българисти (днес покойници), които също представиха положителни рецензии – рецензии на българисти бяха необходими, защото в труда се правят и важни паралели с българския език. И чуйте сега какво заявил един тогавашен професор и шеф на английската катедра в СУ! Казал следното: “Ние тази млада дама я направихме доцент! А тя да вземе да напише положителна дисертация на Кабакчиев!” Профанско, невероятно по наглостта си изказване, разкриващо манталитета не само на това лице, но и на голяма част от галфонската българска така наречена езиковедска общност. Името на лицето, разбира се, няма да го съобщя, тъй като е покойник. 

На защитата на дисертацията, провела се с ПЕТ ГОДИНИ закъснение, състоящият се главно от галфони и некадърници т.н. специализиран съвет вдигна на дисертацията ми 15 бюлетини “не”, пет “въздържал се” и една положителна. Аз, разбира се, се изсмях на “компетентността им” – още преди да гласуват, и направих на две стотинки както комуногалфона с идиотщината, че съм преписал от себе си, така и шефа на английската катедра в СУ. 

Какво се случи после? За решение на следващата инстанция на ВАК беше назначен суперрецензент. Той написа положителна рецензия на труда ми. (Отварям една скоба тук, за да обясня, че десет години по-късно мерзавците в т.н. специализиран съвет гласували “не” на конкурс за професор на този мой суперрецензент в отмъщение за написаната от него рецензия на труда ми – но свинщината им не минала; ВАК присъдил званието на този човек.) За труда ми – независимо от брътвежите на комуногалфона, че съм преписал от себе си, и на поведението на влечугите около него, втората и третата инстанция на ВАК се произнесоха положително за труда ми, и съответно СЕДЕМ години след началото на процедурата, през 1999 г., т.е. с шест години закъснение в драстично нарушение на закона, аз станах доктор на науките. А през следващата 2000 г. книгата ми Aspect in English: a “common-sense” view of the interplay between verbal and nominal referents беше публикувана в гореупоменатата престижна световна поредица. Специално отидох в Президиума на ВАК, показах им монографията и им благодарих за това, че работата ми е била призната първо в България. 

***** Обобщение. В така наречената лингвистична общност в България вече работят много млади хора, които не са обременени от миналото, но все още се намират и немалко некадърници – галфони от позорното комунистическо минало. Както вече посочих, аз работя с един от тези можещи млади хора, и с нея (Деси) постигнахме грандиозен успех в описанието на гръцкия език – успех, признат не къде да е, а именно в самата Гърция. Но остатъците от позорното комунистическо минало в България продължават да опростачват тази сфера на дейност – лингвистичната. Надявам се некадърният т.н. институт за български език, откъдето дойдоха и повечето от моите отрицателни гласове на дисертацията ми, един ден да се реформира, в него да дойдат да работят само млади, можещи хора. И със съответен административен акт да бъде отхвърлено позорното име на сталиниста, което т.н. институт днес носи. Тридесет години след краха на комунизма тази държава продължава да е подвластна на практиките и инстинктите от дивашкото комунистическо минало. 

Аз лично се гордея, и то много, не само с научните си постижения, но и с борбата си – абсолютно безкомпромисна, която водих десетилетия с комуногалфоните и некадърниците в лингвистичната общност, а те продължават да присъстват в нея, макар и в по-малки мащаби. Накрая да обясня, че заради забавянето на процедурата по дисертацията ми осъдих ВАК по две дела (ВАК като институция, разбира се, не беше виновна – виновни бяха комунонекадърниците от института за български език при бан и английската катедра на СУ). Осъдих също така по две дела и престъпния т.н. институт за български език при престъпната бан. Присъдено ми беше значително обезщетение за нанесени морални вреди, които банските и институтските престъпници не изпълниха в продължение на ПЕТ ГОДИНИ. Обяснявам, че неизпълнение година и половина на влязло в сила съдебно решение представлява престъпление! Но в кочината България, освен че няма читава лингвистична общност, изобщо няма никаква прокуратура. Прокуратурата е една прикриватура, една гнусна престъпна шайка, която трябва да бъде изметена до крак – и аз се надявам това да стане след предстоящите избори през ноември т.г. Сред съдиите също така има немалко престъпници и некадърници. 

Няма как да не обясня още, че аз съм против ГЕРБ, но обезщетението за нанесени морални вреди ми беше изплатено след категорична намеса на тогавашния заместник финансов министър Горанов (за което съм му лично много благодарен). Той буквално нареди на председателя на престъпната бан да ми изплати парите. 

Накрая: намирам, че всеки човек в демократична и правова държава трябва неотстъпно да се бори за правата си. Ако не го прави, е влечуго.

Пореден мой протест срещу използването на термина "русофоб"

За пореден път протестирам в Интернет най-енергично срещу използването на термина "русофоб" от страна на напълно промити комуномозъци!
Които освен това имат наглостта да си приписват понятието "русофил"!
Русофил съм аз, комуноекземпляри, путинисти и сталинисти!
Аз съм английски възпитаник още от дете, учен-изследовател (1996) съм на Кралското научно дружество на Единбург, и същевременно обичам руската култура, руската литература, руската наука (истинската, не фалшивата), и нормалните руснаци - антикомунисти, антисталинисти, антипутинисти!
А вие, български комунисти, сталинисти и путинисти, можете да обичате СССР и путинска Русия коооолкото си искате!
Но не лъжете нагло българите и света, че българите били русофоби!
Русофобите сте вие!

Защо България е на 111-то място по свобода на словото? Една малка причина

Буквално преди минути бях ядосан и мотивиран да реагирам - и то много силно, от едно грубо невярно твърдение, изказано от "Дневник": "Отбелязваме 24 май най-вече като празник на азбуката и писмеността и често забравяме, че българската култура е много повече от това. Творци с универсален език като музикантите пресичат граници така, както иначе тесният по обхват български език не успява" (вж. по-долу линк към YouTube).
Кой не успява, бе, алоооу, "Дневник"? Вие очевидно изобщо не знаете, че някои българи успяват - в лингвистичната наука, която е истинска наука, природна, тъй като изследва продукт на човешкия мозък - и то именно чрез анализ на българския език. Моята теория на композиционния вид, изградена на базата на епохалното откритие на композиционния вид на Хенк Веркьойл, описва българския като език от хибриден/граничен тип между езици с композиционен вид като английския (другите германски езици, финския и пр.) със строга схема на членуване с определителен и неопределителен член и езици с глаголен вид като руския и другите славянски езици без българския.
Това е откритие в науката, от което може би никой български безхаберник не се интересува - но то е факт. През 2012 г. Вернер Абрахам и Елизабет Лайс (Abraham, Leiss 2012: 326) посочват, че "първият изследовател, който отбелязва, че езиците развиват или категорията вид, или система на членуване, е българският лингвист Кабакчиев".
А на следващата година Весна Булатович (Bulatović (2013: 65) пише: "трудовете на Вендлер, Веркьойл и Кабакчиев са "крайгълните камъни на това, което днес е известно като композиционен вид".
Обаче "Дневник" не знаят тая работа. Не са успели да научат. А какво успявате, бе, "Дневник"? Когато не знаете нещо, трябва да го научите! Затова сте журналисти! Ето едно от многото обяснения защо България е на 111 място в света по свобода на журналистиката!
Ето и източниците, цитирани от мен по-горе:
Abraham W, Leiss E (2012) The case differential: syntagmatic versus paradigmatic case – its status in synchrony and diachrony. Transactions of the Philological Society 110(3): 316-341.
Bulatović V (2013) Modern theories of aspect and Serbian EL2 learners. Belgrade English Language & Literature Studies V: 65-79.
А ето къде е безобразното твърдение на "Дневник" (първите две изречения в самото начало на видеото):
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/05/24/4212395_poveche_ot_miasto_za_muzika_muzikalnata_akademiia/?ref=home_NaiNovoto&fbclid=IwAR3zgNQRE9ZvJv6LcVBZxxVU6KTsMt1c0_9uOApkW0_QCHylmcCN4jAB26M

В рубриката "Българското беззаконие, българското варварство!"

До Министъра на културата г-н Минеков

Министерство на културата, София, България

 

МОЛЯ ИМЕЙЛЪТ МИ ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕН НА Г-Н МИНЕКОВ, КОЙТО ДА МИ ОТГОВОРИ - А НЕ НА НЯКОЙ СЛУЖИТЕЛ, КОЙТО ДА ГО СКРИЕ ОТ НЕГО И/ИЛИ ДА МИ НАПИШЕ ГЛУПОСТИ!!!!!

 

Уважаеми господин Минеков,

Във връзка с днешното Ви изказване, че усещате корупция в Министерството на културата, искам да Ви помогна, като Ви обърна внимание, че водя дело (№ 64356/2018, СРС, I ГО, 41-ви с-в) срещу Министерството на културата за нанесени ми щети, вследствие на грубо незаконно и нагло поведение на служители в Министерството на културата и Националната библиотека. На първа инстанция има издадено осъдително решение срещу Министерството на културата. Причината е невероятно грубото и нагло поведение, състоящо се в отказ на Министерството на културата и Националната библиотека да отстранят от библиотеките в страната и от самата Национална библиотека и да предадат на МВР за унищожаване ПИРАТСКИ КОПИЯ ОТ ПРЕВОДА МИ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК НЕ НА КАКВО ДА Е, А НА "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"!

Моля настойчиво да се запознаете с делото и да отговорите колкото е възможно по-скоро на този мой сигнал за изключително груба корупция и тотална некадърност в оглавяваната от скоро от Вас институция! Не може Националната библиотека на България да държи пиратски копия на първата книга на България и да ги предоставя на обществеността! Освен че е невероятно беззаконие, ТОВА Е ОГРОМЕН СРАМ И ПОЗОР!

Благодаря предварително!

 

Красимир Кабакчиев, д.ф.н.

София, България

Ще се коригира ли Хаджигенов след гафа, който стори днес?

Искам да попитам нещо господин Хаджигенов, когото съм подкрепял и подкрепям за всичко, което е правил досега. Но днес имам особен въпрос към него.

Получавал ли е господин Хаджигенов пари за кампанията си от Бойко Борисов?
Получавал ли е пари за кампанията си от от доносник на ДС?

Ако не е получавал, защо днес той изрази подкрепа, и то не къде да е, а в парламента, за едно лице на име Куцкова?

Това е грандиозен гаф! 

 

Нима той не знае, че това лице подведе милиони привърженици на СДС, че е демократ и антикомунист, и заедно с лицето Стоянов в кандидатпрезидентската кампания 2001 г. използва пари на изключително отявлен комунист и доносник на ДС?

http://www.segabg.com/article.php?id=107500
 

Откъс от статията:
"Като изявен противник на корупцията Куцкова се движи с автомобил, който братя Василеви са отпуснали само за кампанията.
Въпрос на читател към Василев: Бих искал да ви попитам защо така демонстративно подпомогнахте кандидатпрезидентската кампания за втори мандат на Петър Стоянов с 30 000 лв.? Откъде взехте тези пари?
Отговор на Василев: следващият ви въпрос предполага, че вие бихте били по-доволен, ако бях подпомогнал кампанията на Петър Стоянов под масата. Направих го открито, защото смятам, че така трябва да се подхожда. Въпрос на друг читател: Г-н Василев, напоследък стана модно да се проследяват връзките на днешни видни бизнесмени с едновремешната ДС. Бихте ли ми отговорили категорично каква е вашата връзка? Отговор на Василев: Като кореспондент на БТА в чужбина аз съм информирал както службите, тогава наричани ДС, така и държавни и правителствени институции чрез поверителния бюлетин на БТА за всичко съществено, което съм видял, разбрал и анализирал. Може би малцина знаят, че БТА тогава имаше на практика свое малко външно разузнаване, което информираше и правеше анализи и прогнози въз основа на сведения от печата и радиостанциите и от дописки на своите кореспонденти в чужбина. Преди да замина за Бейрут, тогавашният ми шеф Лозан Стрелков ме извика и каза: Каквото научиш, доловиш, прецениш, че е важно, ще го пращаш първо на мен, за да излезе в бюлетина на БТА и чак след няколко дни можеш да го кажеш на посланика, ако искаш. Понеже обикалях много, познавах много хора, много четях и много научавах, бай Лозан беше много доволен..."

Едновременно в рубриките "Истинското", "Трагикомичното" и "Кочината-държава България"

 Неотдавна във Фейсбук страницата си съобщих за две публикации на професор Весна Булатович от Подгорица, която публикува две статии в две престижни списания по приложна лингвистика - наистина революционни! Тя обяснява в тях композиционния вид и взаимодействието членуване-вид в английския език, като в по-новата (от 2020 г.) отправя изключително силна критика към почти всички английски граматики по света за това, че не отразяват горните две много важни явления. (Без една - досетете се коя.) Вж. по-долу линк към статията.

Днес с огромно задоволство научавам, че на Весна Булатович са връчени награди за двете статии. Основание: издигане престижа на Университета на Черна гора! Откъде познавам Булатович? Преди около 4-5 години попаднах в Интернет на нейна предишна статия на същата тема, публикувана 2013 г., в която тя пише: "the works of Vendler, Verkuyl and Kabakciev [are] the cornerstones of what is known today as compositional aspect."

Аз винаги съм имал доста високо мнение за работата си , но тогава останах малко шокиран. Не бях си представял себе си чак като крайъгълен камък ... - и то в компанията на двама гении. Година преди това, през 2012 г., Абрахам и Лайс написаха "the first researcher to note that languages develop either a category of aspect or an article system was the Bulgarian linguist Kabakciev (1984; 2000)".

И тук има един малък проблем, който не засяга нито Булатович, нито науката, и с който стигаме до рубриките "Трагикомичното" и "Кочината-държава България". За разлика от Булатович, която се радва на признанието на университета и държавата си, аз съм изгонен от така наричащия се институт за български език - един развъдник на некадърност, комунизъм и неудържима простащина.

Разбира се, изгонването ми от института-кочина разглеждам така, както навремето Салвадор Дали е погледнал на неговото изгонване от Дружеството на сюрреалистите. Когато научил потресаващата вест, той дръпнал едно мощно "Хахаха! Хахаха!" И добавил: "Le surrealisme, c"est moi!"

Поздравления за пореден път на Весна Булатович - с най-сърдечни пожелания за по-нататъшни постижения в науката!

https://benjamins.com/catalog/resla.18007.bul?fbclid=IwAR3FOiBfqJc6EI78W8mZLM65mLdKkLgq1u_E1bSZq64qXILaHVB704ie5J8