понеделник, 31 октомври 2016 г.

СЪДЕБНА СИСТЕМА? ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ - ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ!

Така наречената съдебна система на така наречената държава България няма много с какво да изненада лично мен - а и когото и да било - след оправдаването на двама извършили в Париж убийство, разкрито във Франция от властите, след оставянето извън затвора на руснак, който остави на пътя два трупа, след пускането на престъпници по живо по здраво в чужбина, след разобличаването на съдебната система от страна на френския посланик, след безобразията на бившата председателка на СГС, давала разрешения за подслушване на всеки и на всичко, след оправдаването на безброй политици - крадци, престъпници и мошеници, след издаването на безброй корупционни решения, след непредявявянето на обвинения, след безброй практически откази да се преследват незаконни деяния и престъпления, за които четем всеки ден, и прочие, и прочие, и прочие.
И все пак трябва да призная, че днес така наречната съдебна система успя мъъничко да ме изненада!
В началото на тази година заведох дело срещу прокуратурата за това, че в продължение на три години не изпълни законовия императив да изземе и да предаде за унищожаване пиратския тираж на откраднатия ми превод на "История славянобългарска" на Паисий. Съдийка в Софийския административен съд първо мота делото няколко месеца, след което го запрати в Софийския градски съд, въпреки че деянието на прокуратурата е чисто административно: неизпълнение на законово задължение. И делото трябва да се реши в административен, а не в граждански съд.
И сега вижте един съдия в Софийския градски съд, а това е съдът на Ченалова, Янева, Крънчева и други герои и героини на съдебната система, какво прави!
Първо, той иска от мен да внеса такса 1800 (хиляда и осемстотин) лева. Иска да внеса държавна такса на съдебната система, за да може съдебната система да съди … съдебната система. Това е точно така, защото прокуратурата (както е известно) е част от съдебната система. Следователно прокуратурата - това е съдебната система.
С други думи, не стига, че съм ощетен от самата съдебна система, но съм принуден от един съдия да предоставям на тази система огромни финансови средства, за да водя дело срещу самата нея за репариране на нанесените ми от нея огромни щети!
Наистина в случая обаче, тъй като е налице един напълно порочен закон, в който този въпрос не е уреден, съдията има някакво формално основание да иска да внеса държавна такса. И аз я внесох. И, разбира се, депозирах заявление, че съм я внесъл! Както и документ, доказващ внасянето на таксата!
Някой сега ще каже: "Е, добре де, внесъл си таксата! Какво тогава повече? Делото сега ще започне!"
Е, ДА, АМА НЕ!
Този така наричащ се съдия, някой си Росен Димитров, СИ ПОЗВОЛЯВА ДА ПРЕКРАТИ ДЕЛОТО НА ОСНОВАНИЕ НА СЪТВОРЕНА ОТ НЕГО ЛЪЖА, ЧЕ АЗ НЕ СЪМ БИЛ ВНЕСЪЛ ТАКСАТА!
Ето защо дори аз, който съм видял какви ли не чудеса, безобразия, беззакония и абсолютни престъпления в съдебната система, аз, който съм прочел десетки лъжи на съдии, изписани на хартия с техни подписи върху лъжите, днес съм малко изненадан от това, което може да се сътвори в така наречената съдебна система. Това лице на име Росен Димитров от Софийския градски съд ЛЪЖЕ ЗА НЕЩО ЕЛЕМЕНТАРНО И СЪВСЕМ ЛЕСНО ПРОВЕРИМО!
ЛЪЖЕ, ЧЕ НЕ СЪМ ВНЕСЪЛ ДЪРЖАВНА ТАКСА - КОГАТО АЗ СЪМ ВНЕСЪЛ ДЪРЖАВНА ТАКСА!
ЛЪЖЕ, ЗАЩОТО НЕ ЖЕЛАЕ ДА ГЛЕДА ДЕЛО СРЕЩУ СЪДЕБНАТА СИСТЕМА - ЧАСТ ОТ КОЯТО Е САМИЯТ ТОЙ!
Някой сега може да каже: "Добре, де, амааааа, нали ... ама може пък твоето заявление да се е загубило в съда! И съдията да не знае, че си внесъл таксата."
Даааа, бе! Може би точно на 10.10.2016 през регистратурата на Софийския градски съд е минал един много голям плъх. Грабнал е заявлението ми от ръцете на служителката и го е изял на секундата!
Работата е там, че дори и тази свръхневероятна хипотеза не издържа проверка! Защото от самия текст на определението на лицето се вижда от ясно по-ясно, че то съвсем откровено лъже!
То не заявява, че в указания срок аз не съм внесъл такса! То обяснява, че преди да изтече срокът аз съм внесъл заявление в съда, от което пък, видите ли, се прави извод, че (цитирам) "определения от съда срок не са изпълнени дадените указания". Тук липсва предлогът "в", но да не се впускаме в такива подробности - те съдиите редовно изпускат думи, не познават българския правопис, българската граматика и т.н.
Фактите са следните. Аз имам срок една седмица да внеса такса, който започва да тече на 03.10.2016 - това го пише в самото определение. На 06.10.2016, в средата на срока, аз депозирам заявление до съда, в което пиша нещо, което не е свързано с таксата. На 10.10.2016, когато изтича едноседмичният срок да внеса таксата, аз внасям таксата и депозирам заявление, че съм внесъл таксата, както и съответен документ, доказващ внасянето на таксата.
Каквото и да съм написал на 06.10.2016, в средата на срока, това няма никакво отношение към това, дали до края на срока съм внесъл такса или не съм.
Какво повече да кажа за така наречената съдебна система и за лицата, подвизаващи се в нея?
Вижте сами заявлението ми от 10.10.2016, какво е написало в определението си лицето на име Росен Димитров, както и какво аз му написах и депозирах днес в отговор.






четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Съдебната система на кочината тото ли е, лотария или казино? Или нещо много по-отвратително?


И така, повтарям нещо, което мнозина четящи тук вероятно знаят, но сега го казвам заради останалите.
Преди повече от три години и половина установих, че е откраднат преводът ми на английски език на "История славянобългарска" на Паисий - книгата, която така наречената държава България много обича да разглежда и да размахва като свой символ. Откраднат е бил като файл от Издателството на СУ - което го публикува преди 17 години. След кражбата на файла преводът ми е публикуван и разпространен по света - а също и в България, разбира се. Ето този линк дава допълнителни данни за част от случилото се: https://www.facebook.com/krasimir.kabakciev/posts/10205767730413900?pnref=story
Тогава (говорим за началото на 2013 г.) незабавно, още в деня на научаването, сезирах съответните държавни институции - Министерството на вътрешните работи, в лицето на СДВР, и Министерството на културата. Министерството на културата свърши каквото можа. То веднага глоби издателството-пират и направи всичко по силите си да ограничи разпространението на откраднатия ми труд.
Но МВР е подчинено на прокуратурата. А престъпната така наречена прокуратура на така наречената държава България в продължение на три години симулира, че разследва случая. Накрая прикри крадеца (или крадците), обяви, че кражбата е "благородно деяние" - нещо повече от потресаващо по безумието си, и по един невероятно нагъл начин отказа да изземе пиратския тираж и да го унищожи! Изземването и унищожаването на едно пиратско издание е, разбира се, нещо, което е законов императив - и което се разбира просто от само себе си.
В началото на тази година заведох иск срещу прокуратурата в административния съд. Мотаха го с месеци - и накрая го запратиха в градския съд. И Градският съд сега, за да се води делото, иска да му платя огромна държавна такса! Все едно, че не самата съдебна система на кочината (в лицето на прокуратурата) ме е ощетила, ами ме е ощетил Пешо от махалата. И аз трябва да платя държавна такса на съдебната система, за да съдя Пешо от махалата!!!
Но дори и това не е най-големият проблем. Защото аз евентуално ще платя таксата. Огромният проблем е, че делото трябва да се гледа в Софийския градски съд. А това е съдът на обвинената в престъпления бивша негова председателка Янева. Това е съдът на дисциплинарно наказаната, но несъдена, Крънчева. Това е съдът на една друга, която беше обрисувана като "гнила ябълка" не от кого да е, а от самия посланик на Франция, и която сега е разследвана - уж. И прочие, и прочие, и прочие, и прочие.
Софийският градски съд е пълен с корумпоелементи и некадърници и е едно от ядрата на корумпираната българска съдебна система. И сега Софийският градски съд ще решава дали да осъди или не прокуратурата заради незаконни деяния на софийски прокурори. Сякаш не знаем, че съдиите и прокурорите от София са дупе и гащи! Сякаш не знаем, че всеки ден си пият ракията в заведенията около Съдебната палата! Сякаш не знаем, че решават делата там, в кръчмите - на ухо! Сякаш не знаем, че мнозинството от тях вземат пари под масата - било то направо там, в кръчмите, или някъде другаде!
Нека бъда разбран правилно! Естествено, че в една голяма система като съдебната все пак не всички са корумпоелементи и некадърници. В Софийския градски съд, а и в останалите съдилища в София има нормални, свестни, почтени и компетентни съдии. Аз съм попадал на такива. В прокуратурата в София също така има отделни нормални, свестни, почтени и компетентни прокурори. Но нима човек трябва да разчита да попадне на такъв? Нима, отивайки в съдебната система, човек трябва да играе на лотария?
Съдебната система на България тото ли е? Лотария ли е? Казино ли е?
Или е нещо много по-отвратително от тото, лотария и казино?
Днес депозирах заявление до председателя на СГС, което можете да прочетете тук.
Председателят на СГС се казва Калоян Топалов. Не го познавам, нямам представа какъв е. Той беше назначен след изхвърлянето на Янева - и се смята, че той е човекът, който трябва да въведе някаква законност в СГС.
Да видим как ще ми отговори.

сряда, 4 май 2016 г.

Делото ми срещу прокуратурата

Пиша това кратко съобщение за всички роднини, приятели, познати, колеги и всички останали, които знаят, че през 2012 г. преводът ми на английски език на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, най-важната за държавата България книга - която тя много обича да размахва като свой символ, беше открадната и незаконно издадена. А престъпната така наречена прокуратура на така наречената държава България - известна в обществото повече като прикриватура, в продължение на три години и половина кри крадеца (или крадците) и така и не го идентифицира! Освен това дори не благоволи да изземе в полза на държавата и да унищожи пиратското издание, т.е. погази императивната норма на закона - а и на здравия разум изобщо, разбира се. Пиратската книга и до този момент, вече три години и три месеца след научаването от моя страна за кражбата и след сезирането на МВР по случая, най-свободно и най-необезпокоявано продължава да се продава по света!
Заради следствията от това невероятно по беззаконието и наглостта си поведение в началото на март 2016 г. заведох дело срещу прокуратурата. Съдията поиска уточнение на иска. Уточнението е внесено вчера, 03 май 2016 г. Сърбят ме ръцете да го публикувам - или поне основни части от него (тъй като е дълго). И, живот и здраве, ще направя това.
А ако някой се интересува от отделни аспекти по случая, може да ме попита тук. Ще отговоря с удоволствие. Макар че такъв тип удоволствие може да бъде и, както се казва, доста перверзно.

неделя, 7 февруари 2016 г.

И ВСЕ ПАК - КАКВО ТОЧНО Е АНДРЕШКО?

Тази сутрин попаднах на едно изказване в Клуб "Z" на форумист с име lesicharova, при което незабавно ме връхлетя литературната муза и написах едно есе за Андрешко. Г-жа Лесичарова пише: "аз съм от поколението, което не разбра положителен или отрицателен герой е Андрешко", вж. изказването и́ - http://clubz.bg/34106-pylen_zapis_tova_koeto_ne_vidqhte_ot_…. Забележка. Не се вглеждайте в свидния образ на банкенския бодигард на правешкия мислител! Следващите редове няма да са за него - въпреки че и той лично, и неговата партия имат изключително много общо с темата, Андрешко.
Представената в следващите редове теза е моя, изградил съм си я отдавна. Но не претендирам за авторство върху нея. Може други да са я представяли по един или друг начин другаде. Предлагам я тук, тъй като, както се вижда и от изказването на форумиста Лесичарова, очертанията на този главен - и дори може би най-главен - образ в българската литература съвсем не са еднакви днес за всички българи и българки.
С изказването, че е от поколението, което не разбира дали Андрешко е положителен или отрицателен герой, г-жа Лесичарова направо удря в десетката, с хирургическа точност, като с лазерен лъч. Да, не само има такива поколения! Всъщност всичките поколения са такива! Защото в тази държава и досега няма официално представена задоволителна интерпретация на този квинтесенциален образ на българщината - а до немалка степен и на човешката природа изобщо.
Какво правеха комунистическите варвари? Те ежедневно и ежечасно промиваха мозъците на хората чрез всевъзможни лъжи и идиотщини, като включително им втълпяваха, че Андрешко е "истинският представител на народа". Той е едновременно човечен и изключително умен. Обратно, акцизният, бирникът, е завършен враг на народа. Той е отвратителен, оял се, гаден буржоа, който дере кожите на добрите и бедни трудови хорица - работници и селяни. В СУ имаше един завършен дебил, индивид на длъжност професор, който през комунизма направи кариера с хиляди дрънканици от този тип за Андрешко. Горната кръгло малоумна "теза" за Андрешко не е нищо друго, освен продължение на дивашките "разбирания" на комунистическите варвари и техните дебилни слуги - академици, професори, доценти, даскали и пр., че държавата е една изключително вредна конструкция с ясно определена съдба: НЕИЗБЕЖНО ПРЕДСТОИ ДА УМРЕ! И това ще стане при настъпването на прекрасния комунистически строй. Тази умирачка обаче, добавяха комунистите, ще се състои бавно. Защо бавно ли?
През 1960-те г., когато бях прогимзназист, малоумните комунодаскалки по училищата масово в цялата страна неудържимо се пенеха, че комунизмът ще настъпи някъде след около две десетилетия, около 1980-те. Така им беше казал световният изрод №1 Джугашвили. Постепенно обаче империализмът се беше позасилил, надигнал грозната си паст, и комунизмът все да се поотлага. 1980-те настъпиха, а комунизмът дори не благоволяваше да се покаже на хоризонта! Комунодиваците взеха да призовават за спокойствие: "Не знаем кога точно ще настъпи комунизмът - когато с него ще умре и държавата, нали така. Обаче споко, това ще стане със сигурност! Неизбежна е умирачката на нещото държава!"
Но да се върнем на Андрешко. Разбира се, че доколкото Андрешко е унищожител на самата идея за държава и държавност - не само според комунистите, но безспорно и според самия автор, той е ярко отрицателен герой.
Андрешко обаче без всякакво съмнение е също така и положителен герой. Наистина неговият интелект никак не му достига, за да може да разбере що за нещо е това държавата и как трябва то да функционира. Андрешко е необразован селянин със съответната порядъчна доза природна хитрина, както и с много добро сърце. Типичен български селянин, и не само български! Комунистическите диваци имаха болезнена нужда именно от тази страна на Андрешко, не от другата, неблаговидната! И впрягаха ежедневно дебилните си слуги - тъпи професори, доценти, даскали по училищата и пр., за да я пропагандират.
Комунизмът днес е минало. Но неприятното е, че и досега абсолютно невярното и кръгло идиотско комунистическо "тълкуване" на образа на Андрешко остава до немалка степен в широка педагогическа и обществена експлоатация. Мнозина тук ще ме контрират така: "Те днешните училища изобщо не благоволяват да учат учениците! Какво остава да очакваме, че ще ги учат правилно?" И ще бъдат до голяма степен прави.
Но както и да се реши един ден текущият проблем на българските граждани с огромната гавра, която днес се осъществява върху българската държава и българската държавност от страна на политическата система, образователната система, съдебната система и пр. - умопорачително и вбесяващо некадърни, корумпирани и нагли депутати, министри, "просветители", магистрати и пр., лично аз не мога тук накрая, като заключение, да не подчертая следното.
Лично мен ме изумяват грандиозната прозорливост на класика - родител на Андрешко, и неговата гениалност и фино майторство, които са му позволили с един абсолютен минимум обем изразни средства да изгради един перфектен, напълно завършен, абсолютно противоречив образ! Грандиозно велик образ, валиден както за българите, така и за целия свят! Образ на един изключително добър по душа човек, който същевременно точно в същата степен е и рушител - макар и напълно неволен - на дома на модерния човек, държавата. А оттук и рушител на своя собствен дом!

сряда, 3 февруари 2016 г.

КРАЖБА ИМА – КРАДЦИ НЯМА! Втора кражба на труда на Паисий "История славянобългарска" – или как след посегателството през 1980-те години на миналия век върху труда на Паисий от страна на Държавна сигурност днес българската така наречена прокуратура се мъчи да прикрие и омаловажи втора кражба на този труд!


Освен че съм автор на двадесетина книги – монографии, речници, граматика на английския език, десетки научни статии и рецензии, а отделно от това и на стотици статии по най-различни въпроси във всекидневния печат, през годините имам публикувани и около 20 превода от български на английски език (или, по-рядко, от английски на български) на книги, специализирани, в най-различни области на науката и културата. Един от тези мои преводи от български на английски език е на труда на Паисий "История славянобългарска" (осъществен от превода на новобългарски на Петър Динеков). Изданието е от 2000 г. на Софийския университет, на базата на сключен договор между издателството на Университета и мен – то беше осъществено след като президентът Петър Стоянов взе правилното решение откраднатата през 1980-те години от страна на Държавна сигурност чернова-първообраз на труда да бъде върната на Зографския манастир. За кражбата през 1980-те години и за някои обстоятелства около изданието през 2000 г. вж. статията ми „Кражба има – крадци няма“ http://www.slovo.bg/old/litforum/002/kkabak.htm.
"История славянобългарска" е труд, който, както е добре известно, държавата България много обича да третира като свой символ! И е абсолютно ясно, че именно преводът на английски език на труда на Паисий е това, което най-добре и най-лесно го представя пред света!
Пускам настоящото съобщение във Фейсбук страницата си не само, за да опиша осъществената втора нагла кражба на труда на Паисий, но и затова, защото се оказа, че дори много от моите роднини, колеги и приятели – и в България, и по света – не знаят какво точно се е случило с този мой труд и с тази книга, която държавата третира като свой символ. Те не знаят, че през 2012 г. преводът ми на английски език на "История славянобългарска" е откраднат. Не знаят, че е осъществено пиратско издание, което вече почти четири години (повтарям – ЧЕТИРИ ГОДИНИ) се продава и разпространява напълно необезпокоявано в България и по света! Въпреки че е налице императивна законова норма при кражба от този тип пиратският тираж да бъде иззет в полза на държавата и унищожен! С това съобщение тук ще опиша относително кратко случая – който предстои да бъде решаван по съответния законов ред.
Аз самият научих за кражбата много месеци след нейното извършване и след пускането на пазара на пиратското издание. Веднага направих оплакване в МВР, след което поради безобразно противоправно поведение на инспектор в МВР по телефона започнаха да ми се обаждат някакви лица с изключително нагли и противоправни искания да сключвам с тях договор с минала дата. Отсвирих ги, направих оплакване в МВР. Телефонният терор престана. Но последва двегодишна епопея с така наричащата се българска прокуратура – институция, която в българското общество днес е известна повече като „прикриватура“.
През тези две години епопея прокуратурата издаде осем акта, чрез които не само отказа да преследва извършителя (извършителите) на деянието, но дори умишлено не разкри неговата (тяхната) самоличност. Нещо повече, прикриватурата извърши и още едно невероятно безумно по противоправността и наглостта си деяние! Тя драстично погази закона, като дори не си мръдна пръста и за миг за изпълнение на императивната законова норма: пиратското издание да бъде иззето в полза на държавата и унищожено!
За разлика от прокуратурата обаче Министерството на културата работи по въпроса доста съвестно. Още в началото по най-бързия начин санкционира издателството-пират, а след това направи множество големи усилия за издирване на пиратския тираж, за изземването му в полза на държавата и унищожаването му. Националната библиотека първоначално осъществи противоправно бездействие. Но неотдавна и тази институция започна действия за изпълнение на закона. Ето съответни документи (кликнете наляво или надясно) – https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10205456060902357&set=pcb.10205456086022985&type=3&theater
От няколко дни насам е налице и категорично доказателство за това, че през тези години прикриватурата не е иззела пиратския тираж напълно умишлено, при тотално погазване на закона! Но по каква причина е направила това? Поради некадърност? Поради корупция? Или по една трета причина – също напълно възможна?
Некадърността и корупцията в прокуратурата са повече от широко известни както на цялото българско общество, така и на институциите на Европейския съюз. В последния доклад за българското правосъдие на Европейската комисия се предвижда „да започне независим анализ на прокуратурата”. Оттук третата възможна причина за погазването на закона от страна на прокуратурата – по моето категорично убеждение – е следният.
В повечето от издадените осем акта по случая българската така наречена прокуратура намира осъществената кражба на превода на английски език на труда, който държавата България обича да третира като свой символ, за „благородно деяние“. Тъй като става дума за мой личен труд, за моя безспорна интелектуална собственост, това сега вероятно звучи абсурдно и потресаващо за читателите. Но то е факт! Осемте акта на прикриватурата предстои да бъдат публикувани, и фактът тогава ще блесне с всичките си подробности! Прокуратурата третира моя лична интелектуална собственост като ... принадлежаща на държавата! Повече от изумително безумие и грандиозна наглост! Пропозиция или презумпция, че трудът на Паисий принадлежи на държавата България, би могла метафорично и исторически евентуално да се допусне, въпреки че не биха имали нищо общо с правото. Но да се приеме, че моят личен превод на английски език на "История славянобългарска" е собственост на държавата България, е не просто наглост и безумие, това е тотално погазване както на принципите на правото и правораздаването, така и на личните ми права на човек, гражданин и творец! И заради това тотално погазване на принципите на правото и правораздаването, и оттам нанесените ми значителни материални и морални щети прокуратурата предстои да бъде съдена от мен!
В няколко от издадените от прикриватурата актове се лансира презумпцията, че едно или две физически лица и едно частно издателство са именно тези в България, които имат правото да издадат превода ми на английски език на труда на Паисий!?! При това ВЪПРЕКИ ЧЕ СА ГО ОТКРАДНАЛИ! Прикриватурата – забележете – признава, че осъществяването на пиратското издание представлява закононарушение! Но същевременно един от индивидите с прокурорски тоги, издали осемте акта, си позволява да осъществява върху мен натиск да легитимирам кражбата, като сключа незаконен постфактум договор с крадеца (или крадците). И този факт, разбира се, ще бъде показан с целия му блясък, когато бъдат публикувани прокурорските актове – и това ще стане скоро! Но, с други думи, цялостното поведение на прокуратурата, която прикри извършителя (извършителите) на кражбата и умишлено възпрепятства изземването в полза на държавата и унищожаването на пиратското издание, е такова, че явно чисто и просто

ЦЕЛИ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕТО НА ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ ЧРЕЗ ДЪЛГОГОДИШНОТО РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ И ПРОДАЖБА В ТЪРГОВСКАТА МРЕЖА В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА НА ТРУДА, КОЙТО ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ ОБИЧА ДА ТРЕТИРА КАТО СВОЙ СИМВОЛ!

Или, казано по още един друг начин,

ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ СЕ ОПИТВА ДА ИЗВЛЕЧЕ ПОЛЗА – КОЯТО Е НЕ ПРОСТО НЕЗАКОННА, НО И НЕВЕРОЯТНО НЕМОРАЛНА, КАТО ЧРЕЗ СВОЯ ОРГАН „ПРОКУРАТУРА“ СЕ ОПИТВА ДА ПРИКРИЕ И ОНЕВИНИ КРАЖБАТА НА ТРУДА МИ, ЗА ДА МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДСТАВИ ПРЕД СВЕТА ПОСРЕДСТВОМ ТЕКСТА НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК НА ТРУДА НА ПАИСИЙ!

По моето категорично виждане обаче държавата България днес няма абсолютно никакво морално право да използва труда на Паисий! Тя няма право да го разглежда – дори и условно – като свой! Защото всъщност България не е никаква държава! Това е една географска територия, на която няма правосъдие, на която няма образование, на която няма обществен морал и съвест! Това е един терен на всекидневни и ежечасни борби между мафиоти – магистрати, политици, "бизнесмени" и най-различни други корумпирани индивиди. Това е „държава“ на десетки и стотици хиляди непрекъснато извършващи се и оставащи ненаказани безобразия, лъжи, кражби, беззакония и престъпления, които умишлено и систематично биват прикривани в съдебната система, най-вече от прокуратурата!

И именно от тази гледна точка този грандиозно флагрантен опит на прокуратурата да оневини и потули кражбата на моя интелектуална собственост с цел да бъде облагодетелствана държавата България ще срещне моя отпор! Абсолютно категоричен!