неделя, 30 ноември 2008 г.

Относно долното потресаващо по идиотизма си "съдебно решение"! Или: защо това изобщо не е държава, а е една невероятна посткомунистическа кочина!

Следват два текста, много дълги. Първият е мой. Вторият е на Петър Дошков, доктор по езикознание (специалист по синтаксис и семантика) и същевременно юрист (блестящ - по моя преценка). Представлява негово официално юридическо становище.
Следват двата текста, отделени с по три звездички.

* * *

Граждани, пазете се!

Дами и господа, граждани на една уж правова държава,

Това съобщение вече е направено днес на много места в Мрежата, сега е представено по-подробно тук, в блога ми, заедно с трите съдебни решения, последното от които е обект на анализ и огромно възмущение (мое, но също и на Дошков)!

Налице е издадено така наричащо се съдебно решение от така наричащ се съдебен състав, състоящ се от следните индивиди:

Председател: Зоя Атанасова
Членове: Албена Александрова, Димитър Димитров

Актът е с № 143 от 14.08.2008 г. на Софийския апелативен състав, Гражданска колегия, по гр.д. № 731/2007 г. Докладчик е лицето Димитров. Копие от него вече е публикувано тук, по-долу, заедно с предходните две съдебни решения!
Следва да се отбележи, че това така наричащо се съдебно решение е касационно (т.е. третоинстанционно), т.е. то следва да бъде издадено от Върховния касационен съд. Но, както се вижда, въпреки че е касационно, то е издадено от апелативен, т.е. второинстанционен, съд!
Отговорен за невероятното безумие, второинстанционен съд да издава третоинстанционни (касационни) решения, е така наричащият се български парламент, състоящ се от така наречените депутати, избрани от "народа", които "узакониха" безумието чрез клауза в преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс (в сила от 01.03.2008 г.)!
Но това е само едната страна на въпроса за незаконността, имам предвид противоконституционността, на горепосоченото така наречено съдебно решение. Още по-съществено е следното епохално безумие, обуславящо смисъла на крайното решение и изрично вписано в него (следва цитат с оригинален правопис от "решението"):

"не винаги задължението на работника или служителят е нормативно уредено".

Същината на подобно твърдение налага да се реагира на него по реципрочен начин – и затова, за да може да се разбере по-добре от всеки четящ тези редове невероятното му безумие.

По логиката на това твърдение, като задължение на всеки работник и служител могат да бъдат вменявани, изобщо без да бъдат регламентирани, ежедневното приготвяне на кафе, миенето на краката или извършването на сексуални услуги на работодателя (работодателката)!

Къде живеят тези така наричащи се съдии, подписали със съгласие подобен акт на ТОТАЛЕН СЪДЕБЕН ПРОИЗВОЛ и намиращото се в него твърдение - повече от невероятно по своето ИДИОТСКО СЪДЪРЖАНИЕ, дори за днешната държава-кочина, наречена България?

Може би живеят в робовладелското общество! Но ако един така наричащ се съдия, и то апелативен, и то такъв, който участва в издаването на касационни решения, евентуално мисли, че живее в робовладелското общество, той трябва задължително да бъде подложен на съответната трудова, психологическа и медицинска експертиза! Трябва да се разбере дали подобно лице съзнава къде точно се намира, в каква историческа епоха, в какво общество живее, и каква трудова дейност изпълнява. С други думи, със средствата на науката трябва да се установи наличието или липсата на професионална годност у подобно лице! Съвсем отделен е въпросът за наличието на евентуално извършено престъпление чрез това "съдебно решение", разкриването на което е в компетенциите на други инстанции, които предстои да бъдат сезирани.
Но за какво точно се отнася описаното накратко по-горе така наречено съдебно решение?
Аз бях уволнен с едно невероятно по профанизма, простащината и незаконността си "решение" на така наричащия се научен съвет на така наричащия се Институт за български език при БАН, един развъдник на комунизъм, некадърност, криминалност и откровена простащина, заради това, че едно лице на име Пачев, лице громило "буржоазната наука" в дисертация в Москва през 1980 г., скочи на масата по време на официално заседание и ме нападна от там с юмруци и освирепяла физиономия, докато аз седях на стол до масата. Помислих, че лицето се опитва да ме убие - обувките му бяха на сантиметри от лицето ми. Наложи се да се защитя физически, като го ударя. След като го ударих, нападателят също ме удари и ме нарече фашист. По-късно поиска два пъти примирие, което аз на втория път приех.
При тази ситуация, неоспорена никога от никого, включително и после по делото, така наричащият се научен съвет взе решение да уволни мен. При решение за налагане на такова дисциплинарно наказание в заповедта за уволнение задължително се вписва точно кое трудово задължение е нарушено. В заповедта за моето уволнение обаче това не е направено! И няма как да бъде направено, тъй като не съществува трудово задължение, което да не съм изпълнил!

Но според "съдебното решение" аз все пак не съм изпълнил определено трудово задължение - въпреки че това трудово задължение не е посочено в заповедта! Затова, защото

"не винаги задължението на работника или служителят е нормативно уредено"!?!

Освен абсолютно кръгъл идиотизъм и епохален цинизъм, това, от гледна точка на правото, е пълен абсурд!

Уволнението ми беше отменено незабавно като напълно незаконно още на първа инстанция, с перфектна аргументация (вж. перфектното първоинстанционно решение тук, по-долу в блога, заедно с другите две). А на втора, и вече и на трета инстанция са издадени два акта на изключително груб съдебен произвол, като последният е потресаващ с противозаконността, профанизма, нелепостта и идотщината си!

Подобно поведение – флагрантно погазване на закона чрез драстично превишаване на правомощията, дадени на един съд, въвеждане от негова страна на несъществуващи и абсолютно невъзможни в модерното общество "правни норми", съставлява огромна обществена опасност - нещо, което в крайна сметка би могло да доведе до пълен крах изобщо на правораздаването в България!

Невероятният съдебен произвол, осъществен чрез описаното тук "съдебно решение", съответства много точно на констатациите, направени от органите на Европейския съюз - според които съдебната система в България е некомпетентна и корумпирана, на неотдавнашните безпрецедентни жестоки санкции срещу България на Европейския съюз, както и на предупрежденията, че България може да бъде санкционирана чрез решение за непризнаване в европейската общност на актовете на нейните съдилища!

Граждани, защищавайте правата си, ако те са нарушени, и воювайте срещу съдебния произвол на всички равнища на съдебното производство! Срещу този произвол, който, по мнението на повечето адвокати, през последните години е станал систематична практика! Не позволявайте на некадърниците, корумпираните и представителите на позорното минало да определят съдбата ви, независимо дали те са в съдебната система или в други институции на така наречената държава! Вземете решително съдбата си в свои ръце, като незабавно реагирате по законен път на абсолютно всеки акт на корупция, безобразие и беззаконие!

Пазете се! Защото изключително наглата корупция и некадърността са на път да завладеят абсолютно всеки кът на общественото пространство!*

Красимир Кабакчиев, дфн

*Горният мой текст беше готов още преди месец. След като го написах, го дадох за мнение на колегата д-р Петър Дошков, лингвист и юрист. Той остана направо потресен от съдържанието на това "съдебно решение", но специално ме помоли да отложа публикуването на горния текст, за да може сам той да даде експертно становище по случая.

Следва становището на д-р Петър Дошков, предоставено ми от него преди няколко дни.


* * *

Юридическо становище по решение № 143 от 14.08.2008 г. на Софийския апелативен състав, Гражданска колегия, по гр.д. № 731/2007 г. на Петър Дошков, Ph.D. от Петербургския университет, лингвист, семантик, главен асистент в ЮЗУ по синтаксис на българския език, с диплома по право от ЮЗУ и юридическа правоспособност от Министерството на правосъдието, с две уволнения от ЮЗУ, делата по които е спечелил, като сам ги е водил и е писал съдебните книжа по тези спорове.

І. Изяснителна терминологична част:
Препращаща норма е тази, която привързва (залепва / свързва / придърпва) допълнителна норма към друга норма (субсидиарно прилагане), тоест копула и нищо друго. Няма хипотезис, диспозиция и санкция. Препращащата норма е правно-техническа: не съдържа сама по себе си конкретен фактически състав, например чл. 11 Закона за върховния административен съд (отм): ”За неуредените случаи се прилагат нормите на ГПК (Гражданския процесуален кодекс)”.
Хипотезисът на бланкетната норма е в друга норма, към която бланкетната норма препраща. Бланкетната норма е непълна норма. Има диспозиция и/или санкция, но не и хипотезис. Законодателят съзнателно е оставил празен хипотезис (фактическия състав), който се взема от посочената (от бланкетната норма) друга правна норма.

Препращащата и бланкетната норма са несамостоятелни.
Затова посочването на бланкетна норма като нарушена (самостоятелна правна норма) без допълване на съдържанието й чрез препращане към конкретната правна норма е недопустимо.
Тоест, ако не се посочи конкретен текст, към който бланкетната норма препраща, се ограничава правото на служителя да разбере под какъв състав на нарушение се подвежда нарушението, а оттам и да организира адекватно защитата си срещу основанието на уволнителната заповед.

ІІ. Ищецът по делото Кабакчиев няма нарушение на трудовата дисциплина, понеже не можеш да нарушиш липсващо навсякъде трудово задължение. Нарушаването на трудовата дисциплина е виновно нарушаване на трудови задължения (а не на права). Източникът на трудови задължения (извън подписания трудов договор, по който си страна) няма значение – при условие, че си запознат с тези задължения.
Източниците на трудови задължения са посочени в чл. 187. От друга страна, чл. 187 от Кодекса на труда (КТ) изброява изчерпателно източниците за нарушенията (но не и самите нарушения), понеже в в т. 10 са въведени допълнителни (към 9-те точки от чл. 187 КТ) 5 източника: закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор (КТД) или в трудовия договор (респективно, служебна характеристика).
Чл. 187 и 190 от КТ не изброяват изчерпателно видовете нарушения на трудовата дисциплина. Това е вярно. Двата члена препращат към чл. 186 от КТ. Обект на дисциплинарното нарушение могат да бъдат само ЗАДЪЛЖЕНИЯТА по трудово правоотношение. Никакво изключение.
На 14 март 2002 г. Кабакчиев не е нарушил никакво трудово задължение, понеже:
- Атестирането, ако е законно, е административен процес по Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) и Правилника за прилагането му (ПРПЗНСНЗ), тоест не е по КТ. Не е налице многократно и повтарящо се изпълнение на трудовата операция чрез предоставянето и прилагането на работна сила.
- Заседанието на тогавашния научен съвет е неоснователно, защото то е нищожно поради липата на материално основание вследствие на отмяната (през 1991 г.) на Правилника на Министерския съвет за атестиране (по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ). Поведението на отсрещната страна е деликтно и провокативно.
- Отказът на Прокуратурата от образуване на досъдебно производство е правен факт, който не е взет от Софийския апелативен съд (САС) под внимание, въпреки че е посочен като касационен довод.
Идиотско е твърдението на състава от САС, че именно заради бланкетния характер на чл. 187 и 190 от КТ, „ ... въз основа на тях може да бъде наложено дисциплинарно наказание за всяко едно едно нарушение на трудовата дисциплина, независимо от това, че същото не е изрично посочено като нарушение в разпоредбите на чл. 187 и чл. 190, ал. 1 от КТ”. Абсурдът е в това, че според този текст излиза, че изпълняваш НЕСЪЩЕСТВУВАЩО (или приравнено към такова НЕИЗВЕСТНО, т.е. ненаписано, трудово задължение). Въвежда се ТРУДОВ ПРОИЗВОЛ, и то от съд!
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган. Според мен тази част от съдебното решение на САС е нищожна поради противоречие с материално правен принцип : търсене на обективната истина от материалното (писано) право.
По-нататък. От това, че допълнителни трудови задължения могат да се въведат изрично на основание чл. 187, т. 10 КТ, не означава АВТОМАТИЧЕСКИ, че такива са въведени ПИСМЕНО. Желание и реалност не са едно и също нещо. Няма никакви данни, че Кабакчиев има други трудови задължения освен тези в трудовия му договор. Не са представени или посочени нито колективен трудов договор, нито закон, нито друг нормативен подзаконов акт, нито длъжностна характеристика. Съдът е постановил последица без материално основание: конкретен текст от материален закон. Неслучайно съставът от САС изброява факти, а не посочва конкретна норма от друг закон, от колективния трудов договор, от личния на Кабакчиев договор и пр.
Посочените в съдебното решение факти са с наказателен характер. Само НАКАЗАТЕЛЕН СЪД може да се произнесе, и то при зачитане презумпцията за невиновност. Гражданският съд недопустимо е иззел компетентността на наказателен.
Страшното е в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от:
- друг закон,
- колективния трудов договор (КТД),
- правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР),
- трудов договор
- длъжностна характеристика.
Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого, и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е неоснователно и престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.

* * *

Накрая нека аз (Кабакчиев) да завърша с отговор на въпроса, който присъства в заглавието:

Защо това изобщо не е държава, а е една невероятна посткомунистическа кочина?

Отговор: това изобщо не е държава, а е една невероятна посткомунистическа кочина, защото в нея е възможно постановяването на подобни "съдебни актове"!

Красимир Кабакчиев, дфн

Едно потресаващо по идиотизма си, необжалваемо (касационно) "съдебно решение"!




Едно профанско (но обжалваемо) съдебно решение!



Едно перфектно съдебно решение!






понеделник, 17 ноември 2008 г.

петък, 31 октомври 2008 г.

БЕЗ КОМЕНТАР!


До: Софийския градски съд, ГК, Въззивна инстанция
Чрез: Софийския районен съд, 1 гражд. отд., 41 състав, гр.д. № 10037/2006 г.

ЖАЛБА

от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., ищец по делото

Уважаеми госпожи и господа Градски съдии,
С настоящото обжалвам Разпореждане от 15.10.2008 г. на Софийския районен съд, 1 гражд. отд., 41 състав, по гр.д. № 10037/2006 г., с което е върната моя искова молба срещу Министерския съвет на Република България, предявена още през 2002 г.!
Актът на връщане на исковата ми молба е незаконен, безобразен, профански и в драстично нарушение на правните принципи!
Това е един изключително нагъл отказ от правосъдие, който е прекрасен пример за причините България да бъде остро критикувана от институциите на Европейския съюз, чийто член е – и защо в ЕС се подготвят тежки санкции заради безобразията, беззаконията и корупцията в съдебната система!
Връщането на исковата молба е в изключително грубо нарушение на влязъл в сила съдебен акт, издаден още преди четири години, съгласно с който Министерският съвет е обявен за ответник по делото, а делото е върнато в Софийския районен съд за издаване на решение срещу Министерския съвет. Вместо да изпълни този акт, издаден не от кого да е, а от Върховния касационен съд, така наречената съдийка си позволява да обявява Министерския съвет за неправосубектен ответник и да прави свободни, нелепи съчинения на теми “Що е то Министерски съвет?” и “Що е то администрация на Министерския съвет”!? Тази “съдийка” има ли изобщо диплома по право?
Министерският съвет, разбира се, е редовен ответник, и е обявен за такъв по делото от Върховния касационен съд! Ето защо моля незаконното разпореждане за връщане на исковата ми молба да бъде отменено и да бъде постановено връщане на делото в СРС за издаване на решение срещу Министерския съвет.

София, 31.10.2008 г. С почит:

вторник, 28 октомври 2008 г.

Нова поредна гавра с правото, законността и държавността!

През последния час пуснах на няколко места в Мрежата едно съобщение, отнасящо се до така наречената съдебна система. Мислех тук да го направя по-прецизирано. В този момент обаче вече си мисля, че то и така е прецизирано - и изобщо е истинско. Понякога едно взето "на момента" решение (или съобщение и пр.) се оказва по-точно от друго, което е било дълго обмисляно. Случаят, третиран в събщението, разбира се, ще бъде тепърва описан тук чрез своите факти и техните подробности, и ще бъде направен съответен анализ. Ето съобщението ми.

Всеки ден българските крадци, комуно-ченгесари, некадърници и профани, наричащи себе си управляваща коалиция, получават, заедно с цялата общественост на тази "държава", съобщения от този род:
http://www.iht.com/articles/2008/10/27/europe/union.php

Но положението остава абсолютно непроменено - и ще продължи да остава, ако не се вземат

ДРАСТИЧНИ МЕРКИ СРЕЩУ СЪОТВЕТНИТЕ ЛИЦА ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ И ОСОБЕНО ОТ СЪДЕБНАТА СИСТЕМА!

Ето, вчера получих съобщение от така наречения български съд, на първоинстанционно равнище, от една така наричаща се съдийка, която ми е изпратила съобщение, че връща моя искова молба.

Изумително беззаконие! Изумителна гавра със закона, със съдебната система, с държавността и с какво ли още не!!!

Показателното е, че исковата ми молба е срещу Министерския съвет. Срещу тая група безхаберници, избирани и инсталирани на постовете си от още по-големи безхаберници, от един плебс, наречен електорат. Срещу едни некадърници и нарушители на закона, позволили си от 1991 г. до днешния ден да не издадат Правилник за реда и начините на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ (вж. по-горе) - нещо, което е тяхно задължение, вменено им ОТ ЗАКОНА!

От няколко седмици насам на практика се наблюдават

НЕВЕРОЯТНИ ПО СВОЯТА НАГЛОСТ ОПИТИ ОТ СТРАНА НА СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД И НА СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД ДА БЪДАТ БЛОКИРАНИ ДВЕ МОИ ДЕЛА СРЕЩУ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ - СВЪРЗАНИ С ГОРЕУПОМЕНАТОТО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА И НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОСНОВНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО!

Но да продължа с конкретния случай от вчера. Исковата ми молба е срещу Министерския съвет и е подадена още през 2002 г. До този момент, вече повече от шест години, няма издадено решение на първа инстанция срещу Министерския съвет! Делото мина през всички възможни инстанции от първа до трета във връзка с посъдността и с пасивната легитимация на ответника. Налице е издадено решение (или определение) на Върховния касационен съд, влязло в сила, в което се посочва, че Министерският съвет следва да бъде ответник по делото (няма никакви пречки за това), и с което делото беше върнато на Софийския районен съд за

ИЗДАВАНЕ НА РЕШЕНИЕ СРЕЩУ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ!

Това стана още преди четири години. И въпреки този пределно ясен и влязъл в сила съдебен акт, и в грубо нарушение на закона, решение срещу Министерския съвет не беше издадено, а делото беше препращано няколко пъти между Софийския районен съд и Софийския градски съд. А сега една първоинстанционна съдийка си позволява да се гаври със закона и с решение на Върховния касационен съд!

Няма абсолютно никакво съмнение, че са налице опити, които дори може да са координирани, за намиране на начин за прекратяване на делата ми срещу Министерския съвет!

Тези опити трудно могат да успеят, а и дори по някакъв начин да бъдат прекратени делата, правещите тези опити трябва да имат предвид, че, първо, случаят няма как да бъде "прекратен" на европейско равнище, и че, второ, няма как те самите, и то не в далечно бъдеще, да не отговарят за безобразията и беззаконията си!

Съдебната система чрез агент "Гоце", жълтото и после комунистическото правителство и техните многобройни асоциати беше напълнена с комунистически некадърници и техни отроци, с абсолютни профани - и, главно, с драстично корумпирани лица! Изобщо не казвам, че през предишните управления всичко около съдебната система е било добро! Но развихрилото се днес беззаконие е повече от умопомрачително -

И ТРЯБВА ДА БЪДЕ СПРЯНО!

Красимир Кабакчиев, дфн

четвъртък, 28 август 2008 г.

Писмо до мен от организацията Transparency International Bulgaria

Във връзка с описаните вече по-долу в блога грубо противозаконни "съдебни решения" в тая така наречена държава се обърнах, освен към Висшия съдебен съвет (който отказа да предприеме каквито и да било действия въпреки наличието на очевадна безобразност на така наречените решения на ВКС), към организацията Transparency International Bulgaria.

Ето текстът на писмото до мен на тази организация, което получих преди известно време.


Уважаеми господин Кабакчиев,

С писмо от 27.03.2008 година сте сезирал Асоциация "Прозрачност без граници" с данни за допуснати закононарушения в дейността на Върховния касационен съд по дела, по които сте страна.
От материалите, които ни изпращате, е видно, че вече сте упражнил правото си да сезирате компетентните да се произнесат по сигнала Ви държавни органи - Висшия съдебен съвет и Европейския съд по правата на човека.
Поради тази причина възможността служители на Центъра за правна помощ на пострадали от корупция към Асоциация "Прозрачност без граници" да Ви окажат съдействие при изготвянето на жалба до компетентния държавен орган не е приложима към Вашия сигнал. Центърът за правна консултация на пострадали от корупция не може да оказва съдействие по случаи, които вече са отнесени пред компетентните държавни органи.
Въпреки това Ви уверяваме, че сигналът Ви ще бъде включен в редовния отчетен доклад за дейността на Центъра за правна помощ на пострадали от корупция към Асоциация "Прозрачност без граници".

Възползваме се от случая да Ви благодарим за проявената гражданска позиция и решителност да противодействате на закононарушенията, както и за доверието към нашата организация.

С уважение:

ПРАВЕН ЕКИП
АСОЦИАЦИЯ "ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ"
(подпис, печат)

сряда, 2 април 2008 г.

До днес, 02.04.2008 г., заявлението ми с вх. № 94КК-141/19.02.2008 г. остава без отговор от г-н министъра на образованието и науката!

Господин министър на образованието и науката!

Защо не благоволявате да изпълнявате задължението си да отговаряте на заявленията на гражданите?

вторник, 19 февруари 2008 г.

Вх. № 94КК-141/19.02.2008 г.

До: г-н Министъра на образованието и науката

З А Я В Л Е Н И Е

от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н.

Уважаеми господин Министър,

Във връзка с намерението Ви, току-що обявено публично, да извършите финансова проверка в БАН, моля да вземете предвид информацията, която Ви предоставям в следващите редове, и да отговорите на два мои въпроса.

Съгласно с отдавна влезли в сила съдебни решения, така наричащият се Институт за български език при БАН – всъщност един развъдник на некадърност и епохално нагло беззаконие, е осъден да ми заплати обезще­тения (заради негово дългогодишно флагрантно умишлено противоправно поведение) по два изпълнителни листа (Приложения 1, 2)!

И по двата изпълнителни листа, седем години след предявява­нето на първия изпълнителен лист и над две години след пред­явяването на втория изпълнителен лист, аз до днес НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ ДОРИ И СТОТИНКА!

Изпълнителните листи са предявени съответно на 22.03.2001 г. и 07.12.2005 г. (Приложения № 3, 4, 5).

Във връзка с горепосоченото въпросите ми към Вас са следните:

1. Предвидени ли са били, съобразно с чл. 399 от ГПК, съответните “кредити по бюджета на учреждението” за изплащане на дължимите суми?
2. В качеството си на гражданин бих искал да знам: ще потърсите ли съответната финансова, административна и наказателна отговорност от съот­ветните индивиди в така наричащите се Българска академия на науките и Ин­ститут за български език при БАН, виновни за ощетяването на бюджета на ре­публиката със значителни суми и за дългогодишния им изключително нагъл отказ да изпълнят влезли в сила съдебни решения, водещ, чрез натрупването на лихви, и до значително увеличаване на задължението?

Благодаря предварително за Вашия отговор.

Приложения:

1. Изпълнителен лист, изд. на 09.03.2001 г. от СГС, ГК по гр.д. 4739/91. 2. Изпълнителен лист, изд. на 01.11.2005 г. от СГС, 1 ГО, 1 с-в по гр.д. 4298/97. 3. Молба от Кр.Кабакчиев № 122/22.03.2001 г. до главната счетоводителка на Института за български език при БАН. 4. Заявление от Кр.Кабакчиев № 480/20.12.2001 г. до директорката на Института за български език при БАН. 5. Нотариална покана, връчена на Института за български език при БАН на 07.12.2005 г., за изпълнение на задължение по изпълнителен лист (чрез нотариус Гечева), рег. № 4996, том I, № 78 (2 стр.).

19 февруари 2008 г.
София
­

С почит: (подпис)

четвъртък, 7 февруари 2008 г.

Заявлението ми е върнато от ВСС!

Заявлението ми е върнато от Висшия съдебен съвет, с документ с изх. № 94-01-112 / 2007, със следния текст:

"В изпълнение на решение на Комисия "Борба с корупцията и професионална етика" при ВСС, по протокол № 6/10.12.2007 г., във връзка със заявлението Ви с вх. № 94-01-112 / 27.11.2007 г. Ви уведомяваме, че същото е оставено без уважение.
Висшия[т] съдебен съвет е висш административен орган за ръководство на съдебната власт и не разполага с правомощия да проверява съдебните актове относно тяхната правилност и законосъобразност.
В сигнала не се съдържат конкретни данни за извършени корупционни действия от страна на магистрати, по които комисията би могла да извърши проверка в рамките на своята компетентност.
Председател на Комисия "Борба с корупцията и професионална етика" Цони Цонев [подпис]"


Оказва се, според тази висококомпетентна Комисия "Борба с корупцията и професионална етика" при Висшия съдебен съвет, че когато е налице корупция във Върховния касационен съд, задължение на всеки гражданин е лично да залови съответния корумпиран върховен съдия - или съответните корумпирани върховни съдии.
Бих искал да задам следните няколко въпроса на автора на този документ.

Господин Цони Цонев,

След като заловим корумпираните с върховните съдийски тоги, след това къде да ги водим? Направо във Висшия съдебен съвет ли? И как точно да ги водим? Направо с тогите ли? Или предварително да им сваляме тогите?

Красимир Кабакчиев