неделя, 30 ноември 2008 г.

Относно долното потресаващо по идиотизма си "съдебно решение"! Или: защо това изобщо не е държава, а е една невероятна посткомунистическа кочина!

Следват два текста, много дълги. Първият е мой. Вторият е на Петър Дошков, доктор по езикознание (специалист по синтаксис и семантика) и същевременно юрист (блестящ - по моя преценка). Представлява негово официално юридическо становище.
Следват двата текста, отделени с по три звездички.

* * *

Граждани, пазете се!

Дами и господа, граждани на една уж правова държава,

Това съобщение вече е направено днес на много места в Мрежата, сега е представено по-подробно тук, в блога ми, заедно с трите съдебни решения, последното от които е обект на анализ и огромно възмущение (мое, но също и на Дошков)!

Налице е издадено така наричащо се съдебно решение от така наричащ се съдебен състав, състоящ се от следните индивиди:

Председател: Зоя Атанасова
Членове: Албена Александрова, Димитър Димитров

Актът е с № 143 от 14.08.2008 г. на Софийския апелативен състав, Гражданска колегия, по гр.д. № 731/2007 г. Докладчик е лицето Димитров. Копие от него вече е публикувано тук, по-долу, заедно с предходните две съдебни решения!
Следва да се отбележи, че това така наричащо се съдебно решение е касационно (т.е. третоинстанционно), т.е. то следва да бъде издадено от Върховния касационен съд. Но, както се вижда, въпреки че е касационно, то е издадено от апелативен, т.е. второинстанционен, съд!
Отговорен за невероятното безумие, второинстанционен съд да издава третоинстанционни (касационни) решения, е така наричащият се български парламент, състоящ се от така наречените депутати, избрани от "народа", които "узакониха" безумието чрез клауза в преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс (в сила от 01.03.2008 г.)!
Но това е само едната страна на въпроса за незаконността, имам предвид противоконституционността, на горепосоченото така наречено съдебно решение. Още по-съществено е следното епохално безумие, обуславящо смисъла на крайното решение и изрично вписано в него (следва цитат с оригинален правопис от "решението"):

"не винаги задължението на работника или служителят е нормативно уредено".

Същината на подобно твърдение налага да се реагира на него по реципрочен начин – и затова, за да може да се разбере по-добре от всеки четящ тези редове невероятното му безумие.

По логиката на това твърдение, като задължение на всеки работник и служител могат да бъдат вменявани, изобщо без да бъдат регламентирани, ежедневното приготвяне на кафе, миенето на краката или извършването на сексуални услуги на работодателя (работодателката)!

Къде живеят тези така наричащи се съдии, подписали със съгласие подобен акт на ТОТАЛЕН СЪДЕБЕН ПРОИЗВОЛ и намиращото се в него твърдение - повече от невероятно по своето ИДИОТСКО СЪДЪРЖАНИЕ, дори за днешната държава-кочина, наречена България?

Може би живеят в робовладелското общество! Но ако един така наричащ се съдия, и то апелативен, и то такъв, който участва в издаването на касационни решения, евентуално мисли, че живее в робовладелското общество, той трябва задължително да бъде подложен на съответната трудова, психологическа и медицинска експертиза! Трябва да се разбере дали подобно лице съзнава къде точно се намира, в каква историческа епоха, в какво общество живее, и каква трудова дейност изпълнява. С други думи, със средствата на науката трябва да се установи наличието или липсата на професионална годност у подобно лице! Съвсем отделен е въпросът за наличието на евентуално извършено престъпление чрез това "съдебно решение", разкриването на което е в компетенциите на други инстанции, които предстои да бъдат сезирани.
Но за какво точно се отнася описаното накратко по-горе така наречено съдебно решение?
Аз бях уволнен с едно невероятно по профанизма, простащината и незаконността си "решение" на така наричащия се научен съвет на така наричащия се Институт за български език при БАН, един развъдник на комунизъм, некадърност, криминалност и откровена простащина, заради това, че едно лице на име Пачев, лице громило "буржоазната наука" в дисертация в Москва през 1980 г., скочи на масата по време на официално заседание и ме нападна от там с юмруци и освирепяла физиономия, докато аз седях на стол до масата. Помислих, че лицето се опитва да ме убие - обувките му бяха на сантиметри от лицето ми. Наложи се да се защитя физически, като го ударя. След като го ударих, нападателят също ме удари и ме нарече фашист. По-късно поиска два пъти примирие, което аз на втория път приех.
При тази ситуация, неоспорена никога от никого, включително и после по делото, така наричащият се научен съвет взе решение да уволни мен. При решение за налагане на такова дисциплинарно наказание в заповедта за уволнение задължително се вписва точно кое трудово задължение е нарушено. В заповедта за моето уволнение обаче това не е направено! И няма как да бъде направено, тъй като не съществува трудово задължение, което да не съм изпълнил!

Но според "съдебното решение" аз все пак не съм изпълнил определено трудово задължение - въпреки че това трудово задължение не е посочено в заповедта! Затова, защото

"не винаги задължението на работника или служителят е нормативно уредено"!?!

Освен абсолютно кръгъл идиотизъм и епохален цинизъм, това, от гледна точка на правото, е пълен абсурд!

Уволнението ми беше отменено незабавно като напълно незаконно още на първа инстанция, с перфектна аргументация (вж. перфектното първоинстанционно решение тук, по-долу в блога, заедно с другите две). А на втора, и вече и на трета инстанция са издадени два акта на изключително груб съдебен произвол, като последният е потресаващ с противозаконността, профанизма, нелепостта и идотщината си!

Подобно поведение – флагрантно погазване на закона чрез драстично превишаване на правомощията, дадени на един съд, въвеждане от негова страна на несъществуващи и абсолютно невъзможни в модерното общество "правни норми", съставлява огромна обществена опасност - нещо, което в крайна сметка би могло да доведе до пълен крах изобщо на правораздаването в България!

Невероятният съдебен произвол, осъществен чрез описаното тук "съдебно решение", съответства много точно на констатациите, направени от органите на Европейския съюз - според които съдебната система в България е некомпетентна и корумпирана, на неотдавнашните безпрецедентни жестоки санкции срещу България на Европейския съюз, както и на предупрежденията, че България може да бъде санкционирана чрез решение за непризнаване в европейската общност на актовете на нейните съдилища!

Граждани, защищавайте правата си, ако те са нарушени, и воювайте срещу съдебния произвол на всички равнища на съдебното производство! Срещу този произвол, който, по мнението на повечето адвокати, през последните години е станал систематична практика! Не позволявайте на некадърниците, корумпираните и представителите на позорното минало да определят съдбата ви, независимо дали те са в съдебната система или в други институции на така наречената държава! Вземете решително съдбата си в свои ръце, като незабавно реагирате по законен път на абсолютно всеки акт на корупция, безобразие и беззаконие!

Пазете се! Защото изключително наглата корупция и некадърността са на път да завладеят абсолютно всеки кът на общественото пространство!*

Красимир Кабакчиев, дфн

*Горният мой текст беше готов още преди месец. След като го написах, го дадох за мнение на колегата д-р Петър Дошков, лингвист и юрист. Той остана направо потресен от съдържанието на това "съдебно решение", но специално ме помоли да отложа публикуването на горния текст, за да може сам той да даде експертно становище по случая.

Следва становището на д-р Петър Дошков, предоставено ми от него преди няколко дни.


* * *

Юридическо становище по решение № 143 от 14.08.2008 г. на Софийския апелативен състав, Гражданска колегия, по гр.д. № 731/2007 г. на Петър Дошков, Ph.D. от Петербургския университет, лингвист, семантик, главен асистент в ЮЗУ по синтаксис на българския език, с диплома по право от ЮЗУ и юридическа правоспособност от Министерството на правосъдието, с две уволнения от ЮЗУ, делата по които е спечелил, като сам ги е водил и е писал съдебните книжа по тези спорове.

І. Изяснителна терминологична част:
Препращаща норма е тази, която привързва (залепва / свързва / придърпва) допълнителна норма към друга норма (субсидиарно прилагане), тоест копула и нищо друго. Няма хипотезис, диспозиция и санкция. Препращащата норма е правно-техническа: не съдържа сама по себе си конкретен фактически състав, например чл. 11 Закона за върховния административен съд (отм): ”За неуредените случаи се прилагат нормите на ГПК (Гражданския процесуален кодекс)”.
Хипотезисът на бланкетната норма е в друга норма, към която бланкетната норма препраща. Бланкетната норма е непълна норма. Има диспозиция и/или санкция, но не и хипотезис. Законодателят съзнателно е оставил празен хипотезис (фактическия състав), който се взема от посочената (от бланкетната норма) друга правна норма.

Препращащата и бланкетната норма са несамостоятелни.
Затова посочването на бланкетна норма като нарушена (самостоятелна правна норма) без допълване на съдържанието й чрез препращане към конкретната правна норма е недопустимо.
Тоест, ако не се посочи конкретен текст, към който бланкетната норма препраща, се ограничава правото на служителя да разбере под какъв състав на нарушение се подвежда нарушението, а оттам и да организира адекватно защитата си срещу основанието на уволнителната заповед.

ІІ. Ищецът по делото Кабакчиев няма нарушение на трудовата дисциплина, понеже не можеш да нарушиш липсващо навсякъде трудово задължение. Нарушаването на трудовата дисциплина е виновно нарушаване на трудови задължения (а не на права). Източникът на трудови задължения (извън подписания трудов договор, по който си страна) няма значение – при условие, че си запознат с тези задължения.
Източниците на трудови задължения са посочени в чл. 187. От друга страна, чл. 187 от Кодекса на труда (КТ) изброява изчерпателно източниците за нарушенията (но не и самите нарушения), понеже в в т. 10 са въведени допълнителни (към 9-те точки от чл. 187 КТ) 5 източника: закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор (КТД) или в трудовия договор (респективно, служебна характеристика).
Чл. 187 и 190 от КТ не изброяват изчерпателно видовете нарушения на трудовата дисциплина. Това е вярно. Двата члена препращат към чл. 186 от КТ. Обект на дисциплинарното нарушение могат да бъдат само ЗАДЪЛЖЕНИЯТА по трудово правоотношение. Никакво изключение.
На 14 март 2002 г. Кабакчиев не е нарушил никакво трудово задължение, понеже:
- Атестирането, ако е законно, е административен процес по Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) и Правилника за прилагането му (ПРПЗНСНЗ), тоест не е по КТ. Не е налице многократно и повтарящо се изпълнение на трудовата операция чрез предоставянето и прилагането на работна сила.
- Заседанието на тогавашния научен съвет е неоснователно, защото то е нищожно поради липата на материално основание вследствие на отмяната (през 1991 г.) на Правилника на Министерския съвет за атестиране (по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ). Поведението на отсрещната страна е деликтно и провокативно.
- Отказът на Прокуратурата от образуване на досъдебно производство е правен факт, който не е взет от Софийския апелативен съд (САС) под внимание, въпреки че е посочен като касационен довод.
Идиотско е твърдението на състава от САС, че именно заради бланкетния характер на чл. 187 и 190 от КТ, „ ... въз основа на тях може да бъде наложено дисциплинарно наказание за всяко едно едно нарушение на трудовата дисциплина, независимо от това, че същото не е изрично посочено като нарушение в разпоредбите на чл. 187 и чл. 190, ал. 1 от КТ”. Абсурдът е в това, че според този текст излиза, че изпълняваш НЕСЪЩЕСТВУВАЩО (или приравнено към такова НЕИЗВЕСТНО, т.е. ненаписано, трудово задължение). Въвежда се ТРУДОВ ПРОИЗВОЛ, и то от съд!
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган. Според мен тази част от съдебното решение на САС е нищожна поради противоречие с материално правен принцип : търсене на обективната истина от материалното (писано) право.
По-нататък. От това, че допълнителни трудови задължения могат да се въведат изрично на основание чл. 187, т. 10 КТ, не означава АВТОМАТИЧЕСКИ, че такива са въведени ПИСМЕНО. Желание и реалност не са едно и също нещо. Няма никакви данни, че Кабакчиев има други трудови задължения освен тези в трудовия му договор. Не са представени или посочени нито колективен трудов договор, нито закон, нито друг нормативен подзаконов акт, нито длъжностна характеристика. Съдът е постановил последица без материално основание: конкретен текст от материален закон. Неслучайно съставът от САС изброява факти, а не посочва конкретна норма от друг закон, от колективния трудов договор, от личния на Кабакчиев договор и пр.
Посочените в съдебното решение факти са с наказателен характер. Само НАКАЗАТЕЛЕН СЪД може да се произнесе, и то при зачитане презумпцията за невиновност. Гражданският съд недопустимо е иззел компетентността на наказателен.
Страшното е в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от:
- друг закон,
- колективния трудов договор (КТД),
- правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР),
- трудов договор
- длъжностна характеристика.
Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого, и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е неоснователно и престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.

* * *

Накрая нека аз (Кабакчиев) да завърша с отговор на въпроса, който присъства в заглавието:

Защо това изобщо не е държава, а е една невероятна посткомунистическа кочина?

Отговор: това изобщо не е държава, а е една невероятна посткомунистическа кочина, защото в нея е възможно постановяването на подобни "съдебни актове"!

Красимир Кабакчиев, дфн

7 коментара:

albert venn dicey каза...

"не винаги задължението на работника или служителят е нормативно уредено"

Прав е съдът, г-н Кабакчиев. Идиотът сте вие, че коментирате нещо, което не разбирате.
Задължения на една страна по един двустранен договор могат да съществуват по силата не само на нормативно предвидени разпоредби.
Съществува свобода на договаряне и следователно задължения могат да се предвидят и чрез уговорка в договора.
Задължения могат да възникнат дори и нищо да не е уговорено в договора. Те произтичат от обичаите в практиката (деловьiе обьiкновения, usage, Verkehrsitte). В англосаксонския свят са известни и като implied terms на един договор.
Въобще невежеството от време на време следва да затваря уста.
Колкото до правния "експерт", който цитирате, никой, взел тапия от ЮгоЗАПАДНАЛИЯ университе не може да мине за знаещ по право.
Поздрави.

albert venn dicey каза...

сигурно идиот и профан са двете думи, които знаете, за обида.
обогатете си речника.

Красимир Кабакчиев каза...

Уважаеми 25-годишен господине albert venn dicey,

Имате още страшно много да учите, преди да можете да дадете убедително становище тук!

Подминавам коментара "идиот и профан са двете думи, които знаете, за обида", тъй като той не е от особено значение. Може и аз да съм изнервен. Ама как няма да съм изнервен от подобно идиотско "съдебно решение"?

Не, млади 25-годишен господине albert venn dicey, не съм аз идиот! Идиот по-скоро щяхте да сте Вие, ако бяхте малко по-възрастен, видимо по-образован, и можеше да се предположи, че сте малко по-компетентен! Но Вие очевидно не сте, следователно можете да бъдете третиран най-вече със снизхождение.

Сега ще Ви обясня за какво става дума, и ще Ви го обясня просто, използвайки и Вашите думи.

Действително, както казвате, "съществува свобода на договаряне и следователно задължения могат да се предвидят и чрез уговорка в договора". Точно така е. Само че каквито и задължения да има, те - и само те - трябва да бъдат посочени като неизпълнени в една заповед за уволнение. А в идиотското "съдебно решение", за което между другото предстои да подам сигнал във Върховната касационна прокуратура, не е посочено АБСОЛЮТНО НИКАКВО конкретно трудово задължение, което аз да не съм изпълнил!

АБСОЛЮТНО НИКАКВО конкретно трудово задължение, което аз да не съм изпълнил, не е посочено и в заповедта за уволнението ми. Нито е посочено трудово задължение, регламентирано в нормативен акт, нито е посочено задължение в колективен трудов договор, нито е посочено задължение в длъжностна характеристика, нито каквото и да било друго!

А аз все пак съм уволнен за неизпълнение на трудови задължения, нали така!

Само че не се знае кои са те!

Изобщо! Уволнен съм затова, защото съм уволнен!

Това е повече от потресаващо малоумие, г-н уважаеми 25-годишен господине albert venn dicey!

Но ако Вие не разбирате дори това, страхувам се, че нямате абсолютно никакво бъдеще като правист.

Прави не особено добро впечатление и изключително простоватият Ви израз "взел тапия от ЮгоЗАПАДНАЛИЯ университе", дори буква имате изпусната. Но всичко това, разбира се, биха били прекалено големи претенции, ако трябваше да бъдат предявени спрямо Вас.

Бягайте да залягате над книгите много повече, уважаеми 25-годишен господине albert venn dicey! И като се поизучите поне малко още, елате пак тук и дайте незабавно да се разбере за резултатите!

Светла Енчева каза...

Понеже професионалния ти блог не допуска коментари, пускам два от моя блог, засягащи научните ти качества, тук, и ги трия от моя:

Анонимен каза...

Кабакчиев, ясно е колко дълго си залягал над Комски, но с хубавата ти референция към това което е написал И. Бедров, изкупуваш цялата си вина пред мене. Аз ви подарявам също една хубава новина - Днес Веско Топалов просто размаза в Китай за втори път един от екипа на Крамник - П. Свидлер http://www.chessok.com/broadcast/?key=china9.pgn&game=0 и още http://www.chesspro.ru/chessonline/onlines/index_1552.html Бий за да те уважават!
Събота, 2008, Декември 20 13:06:00 EET
Красимир Кабакчиев каза...

Ха-ха-ха! Нещо принципно. Да извинява Светла, че пак ще се говори за "други неща", но всъщност дали са други неща?
Намеци, че не съм залягал достатъчно пред Конски, пред Магарешки и прочие.
Говорим принципно, нъл тъй. Взема някой и конски заляга над Чомски. И кво?
Е как кво?
Нито ще стане Чомски - щото Чомски си е Чомски и някакси не можеш да станеш Суперчомски, нъл тъй. Едва ли ще стане и Конски, щото за да стане някой Конски, трябва да разбере Чомски по-добре от самия Чомски. А то е невъзможно, нъл тъй. И няма смисъл. Първо, щото Чомски е една обща схема, извънредно велика, ама все пак схема. То това са те тия великите, със схемите. И аз съм от тях, между другото. (Колкото да не се харесва това, ха-ха-ха!) Второ, няма как да се напъхаш в обувките на Чомски, нито в мозъка му, нъл тъй. И, в крайна сметка, най-многото, което може да стане, ако залягаш конски над Чомски, е да станеш ... Магарешки. Нъл тъй.
Затуй, бъди си ти! Както са казали хората. Умните, Чомските. Не Конските и не Магарешките. И са го казали отдавна. Сигурно още Аристотел го е казал. Обаче аз не съм залягал чак толкоз и над Аристотел, и не си спомням. Ама и това не е чак толкоз важно - дали го е казал туй нещо Аристотел или не го е казал.
Изобщо, майтап! И да не се заяждате прекалено много с рок динозавър, ей! Оти че ви гази ... динозавър!
Събота, 2008, Декември 20 14:04:00 EET

Красимир Кабакчиев каза...

Обяснение за тези, които ще се чудят какво е горното съобщение и, в частност, що за стил има.
Някаква странна (и нахална) личност от месеци насам върви подире ми и ми задава нелепи въпроси, свързани с Чомски.
Кой е Чомски? Чомски е преди всичко велик лингвист, създател на модерното езикознание. Известен е и като политически анализатор, но там е много далеч от понятието "велик".
Трябваше да отговоря в стил, който да е подходящ за стила и съдържанието на изходното съобщение. Не е мястото на съобщения за Чомски тук, а в другия ми блог. Ако тук бъде публикувано друго подобно, ще го премествам там.

Анонимен каза...

Г-н Кабакчиев,
За мен бе удоволствие да се запозная с Вас чрез блоговете Ви. Мисля, че по физиономия сме познати, тъй като сме учели по едно и също време във Великотърновския университет, където аз бях председател на Кръжока на белетристите. Ръководител ни бе Анчо Калоянов.
Нещата, за които пишете, са ми толкова познати, а и преживени...Лошото е, че за чувствителните хора в България няма спасение...
И все пак - ще ми е приятно, ако установим контакт, а и Вие прочетете някоя от моите книги - "Париж,моят Париж...","BG емигрант в Париж" и току що излязлото томче с два романа - "Писма до мъртвия брат. Пансионът. Два романа, благословени от Ванга."
Желая на Вас и семейството Ви Топла Нова година и кураж!
С поздрав и спомен от онова чудесно градче на младостта ни, когато може би бяхме най-истински:
Димо Райков
dimoraikov.skyrock.com
dimoraikov.blogspot.com

Красимир Кабакчиев каза...

Г-н Райков, радвам се да Ви чуя (прочета)!
Със сигурност сме се виждали тогава, но .... толкова време мина. Кръгът, в който се движех тогава (1974-1978 г.), се състоеше главно от студенти от западните филологии, но имах познати и от Вашата специалност покрай моята съученичка Маргарита Чолакова, историчка, която си е в Търново (Велико).
Разбира се, с най-голям интерес ще се запозная с Вашите книги - при първа възможност, и ще разгледам по-подробно блоговете Ви. Единият в момента е отворен и започвам да го чета.
За много години!