ЗАГОВОР ОТ СТРАНА НА СЪДА, ВКЛ. ВКС, ЗА БЛОКИРАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА БЪДЕ ОСЪДЕН!

Заявление с вх. № 5037/03.06.2009

До: г-н Председателя на Върховния касационен съд!

По Определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008!

И във връзка с гр.дела № № 2094/2007 г., 2098/2007 г. на САС, ГК, 4-ти състав – атакувани решения чрез жалби с вх. № № 3375/10.05.2008, 3376/10.05.2008. (САС)


ЗАЯВЛЕНИЕ – С ИСКАНЕ НА ОТВОД И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ДА НЕ СЕ ИЗВЪРШВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

от: Красимир Янков Кабакчиев, страна по делото

Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд,

Обжалвал съм две решения на САС по граждански дела № 2094/2007 г. и № 2098/2007 г. с касационни жалби (с посочени по-горе входящи номера). В издадено без мое знание и без да бъда уведомен за него определение на ВКС (№ 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008, приложено тук) не е допусната до касационно разглеждане жалбата ми срещу решението на САС, ГК, 4-ти с-в, по гр.д. № 2094/2007 г. (№ 44/02.04.2009 на САС)! За определението научих случайно. То е на мое разположение едва от два дни и мога да кажа, че с него не само
драстично са накърнени правата ми на човек и гражданин – по цяла поредица начини! Извършено е престъпление!

В двете горепосочени решения на САС е вписано твърдение, отнасящо се до Закона за научните степени и научните звания (нататък ЗНСНЗ), Правилника за прилагането му (ППЗНСНЗ) и Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование (ПАНРСВО). Този правилник (ПАНРСВО) е издаден през 1972 г. и е отменен през 1991 г. Нов правилник в изпълнение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ досега, вече близо двадесет години, не е издаван – което представлява изключително грубо противоправно бездействие на Министерския съвет! Четвърти състав на САС в решенията си е изразил мнение (подчертано е, че това е мнение, а не категорично становище) че Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ бил служел за правилник по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Това не е вярно!

Законодотателят изрично е посочил, че за реда и начините на периодичното атестиране (най-рядко на всеки пет години) на научните работници по чл. 42, ал. 1 от ЗНСНЗ трябва да има отделен, специален правилник – и в академичната общност широко е известно, че този правилник е именно ПАНРСВО, който е обнародван в ДВ, 28/1972 г. и беше отменен през 1991 г. (ДВ, бр. № 27/ 1991). Разликата в съдържанието между Правилника за прилагане на ЗНСНЗ и ПАНРСВО е видна от различните им съдържания, а освен това не съществува и никакъв текст в закон или подзаконов акт, влязъл в сила през или след 1991 г., в който евентуално да се посочва, че отмененият през 1991 г. ПАНРСВО се замества от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ – след съответно негово изменение, или от някакъв друг правилник. Твърдението в обратния смисъл издава или изключително грубо непознаване на нормативната уредба, което е напълно недопустимо за всеки съд, какво остава за Върховния касационен съд, или престъпна, корупционна практика!

Изумителното е, че този състав на ВКС в определението си за недопускане на касационната ми жалба срещу решението по гр.д. № 2094/2007 г. на САС е потвърдил изказаното мнение в решението на САС! Това означава, че той не само не познава законовата и подзаконовата уредба на страната! Нещо повече, той драстично излиза извън компетентността си, като не само “създава нормативна клауза”, която не съществува, но и, така да се каже, спазва тази клауза! Същевременно вписването на неверни обстоятелства в официален документ, представлява престъпление (НК, чл. 311, ал. 1)!

В чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ изрично е посочено, че ЗНСНЗ урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката. С други думи, по аргумент за обратното ЗНСНЗ не урежда реда и начините на атестирането.

Чл. 42. ЗНСНЗ се състои от две алинеи. Според (1) Научните работници подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години. Според (2) Редът и начинът на атестирането се определят с правилник, утвърден от Министерския съвет. Двете алинеи са в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА) в допълнителните разпоредби се включват правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Ergo, редът и начинът на атестирането не са в предмета на чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ, който цитирам по-горе.

Чл. 46 ЗНСНЗ (За прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет) е в Заключителните разпоредби на ЗНСНЗ (и не е в Допълнителните). Съгласно чл. 35, ал. 3 от Указ 883 за прилагане на ЗНА в заключителните разпоредби (а не в Допълнителните) се посочва органът, на който се възлага издаването на нормативен акт по неговото прилагане. Чл. 46 от ЗНСНЗ гласи, че за прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет. Следователно ППЗНСНЗ не се отнася до Допълнителните разпоредби, които съдържат чл. 42, който не е в предмета на ЗНСНЗ, понеже е страничен на чл. 1 ЗНСНЗ.

Допълнителните разпоредби не са Заключителните, следователно систематичното място на чл. 42 в Допълнителните разпоредби на ЗНСНЗ го изключва от Заключителните разпоредби. Обратно – щом чл. 46 е в Заключителните разпоредби, не е в Допълнителните, следователно чл. 46 не е еднакъв с чл. 42 ЗНСНЗ.

Съдът е нарушил закона, като е вписал в решението си невъзможното, а именно че ППЗНСНЗ по същество е Правилник за реда и атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Подобно твърдение е измамливо и престъпно. ППЗНСНЗ не играе двойна роля – хем да е правилник по прилагане на ЗНСНЗ в неговата цялост, хем да е Правилник за реда и атестирането, който не е в предмета на ЗНСНЗ. В същото време е налице и съществено процесуално нарушение на чл. 5 ГПК, според който всеки съд разглежда и решава делата според точния смисъл на законите. Чл. 90 от Преходните и заключителните разпоредби на ППЗНСНЗ е изричен, че този правилник се издава въз основа на чл. 46 от ЗНСНЗ, не въз основа на чл .42 от същия закон.

Проблемът е и този, че Върховният касационен съд в свой петчленен състав вече извърши престъпление срещу личността ми, като прекрати образувано дело по подадена от мен жалба срещу влязло в сила решение на тричленен състав на ВКС. Издадено беше определение за прекратяване на делото на базата на едно изключително нагло по своята неистинност твърдение, че не съм изпълнил разпореждане на съда! Всъщност, от документацията по делото се вижда, че, от една страна, аз съм изпълнил разпореждането на съда (с цел улесняване на производството), а, от друга, всъщност съдът няма право да предявява подобно разпореждане! По случая, господин Председател на Върховния касационен съд, аз сезирах както Вашия предшественик, така и Висшия съдебен съвет, но те не благоволиха дори да си мръднат пръста за анализ на случая и въвеждане на законност. След този изключително нагъл отказ от правосъдие и бездействие на две основни контролни инстанции, от моя страна са предприети следните действия. Сезирани са международни организации, включително “Трансперънси интърнешънъл” и Съдът по правата на човека в Страсбург! Описал съм съдебното безобразие и в Интернет, то е на разположение на българската и световната общественост (“Заявление с искане за проверка на два случая на груба корупционна практика и за дисциплинарно производство срещу съдии от ВКС”):
http://kkabakciev.blogspot.com/2007/11/blog-post.html

След това невероятно противозаконно и нагло прекратяване на дело, днес отново е налице подобен изключително нагъл отказ от правосъдие! Следва тук да повторя и значимото обстоятелство, че в двата описани дотук случая ответник по делата и неизправна страна е Министерският съвет, един от основните органи на държавата, като основание за делото е едно дългогодишно неизпълнение на негово задължение, вменено му изрично чрез законов текст (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ)! С цел пределно точно вникване в проблема ще повторя фактите. През 1991 г. е отменен Правилникът за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование, визиран в чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ. Актът на отмяната е обнародван в ДВ, бр. № 27/1991 г., стр. 6, т. 34, колона 1, най-долу. До този момент, вече 18 години след отменянето на този правилник, нито е създаден нов, нито съществува (и не е издавана) някаква законова разпоредба, според която Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ да замества Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование!

Във връзка с всичко това, господин Председател на ВКС, моля:

1. Членовете на ВКС да бъдат предупредени да не извършват нови престъпления срещу личността ми, включително и особено по предстоящата за разглеждане моя жалба срещу решението на САС по гр.д. № 2098/2007 г.! Ако това мое искане не бъде изпълнено и продължат да бъдат извършвани престъпления срещу мен от страна на ВКС, ще бъдат предприети редица действия в рамките на закона, включително драстични, за защита на погазените ми права на човек и гражданин! Част от тези действия ще се състоят в представяне в Интернет на цялата информация по случая и подробно уведомяване на цялата общественост и цялата световна общност за изумителните безобразия, беззакония и престъпления на Върховния касационен съд и изобщо на българската съдебна система, която и без това е подложена на унищожителна критика от страна на Европейския съюз заради нейната корумпираност и некадърност!
2. Да се има предвид, че на основание чл. 22 от ГПК и по-специално ал. 1, т. 6 с това заявление изразявам несъгласие съдиите, подписали със съгласие определението за недопускане до касационно разглеждане на жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. № 2094/2007 г. да бъдат определяни за членове на състава на ВКС, който ще разглежда жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. № 2098/2007. Имената на подписалите определението са:

Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева

На същото основание изразявам също така несъгласие следните върховни съдии да разглеждат жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти състав) по гр.д. № 2098/2007 г.:

Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева, Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова

Мотиви.
Първите трима съдии, а именно Елса Ташева, Надежда Зекова и Златка Русева издадоха едно абсолютно безобразно по своята противозаконност решение – № 2791/ 03.04.2006 на ВКС, 4 гр.отд., по гр.д. 2312/ 2004, което напълно противоречи на предишни влезли в сила решения между същите страни (Кабакчиев и Института за български език), и в което е вписано неистинното обстоятелство, че съм бил атестиран в Института за български език през 1995 г.! В предишни влезли в сила решения, включително и на ВКС, е установено, че аз не съм атестиран в Института за български език през целия период от (края на) 1988 до (средата на) 1997 г.!

Другите петима съдии, а именно Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева и Мария Иванова, са сложили подписи върху наглото, умишлено и противозаконно прекратяване на гр.д. № 272/2006 г. на ВКС, Петчленен състав!

И така, на основание чл. 22 от ГПК и по-специално ал. 1, т. 6, ако някой или някои от гореизброените съдии от ВКС вече са определени да разглеждат жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти състав) по гр.д. № 2098/2007 г., с настоящото заявление искам техния ОТВОД! В случай на възникване на отказ на съответен съдия да се самоотстрани по чл. 22 от ГПК, ал. 2 (ГПК, чл. 22, ал. 2: Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата), моля стриктно и точно да бъде изпълнено разпореждането да бъдат обявени обстоятелствата за отказ!

Следва специално да подчертая, че и по двете решения, в които участват гореизброените съдии, ответник или един от ответниците е Министерският съвет, а той е ответник и по предстоящата за разглеждане моя жалба срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. 2098/2007 г.!

Съвършено очевидно е, че гореизброените съдии са участници в един изключително флагрантен отказ от правосъдие срещу държавата в лицето на Министерския съвет! В единия случай от страна на първите трима съдии, е издадено немотивирано, незаконно, нелогично и нелепо решение, с което Министерският съвет се оневинява за негово дългогодишно противоправно бездействие, а в другия случай петима съдии осъществиха умишлено, нагло и противозаконно прекратяване на дело, в което се искаше отмяна на решението, с което се оневинява Министерският съвет за неговото дългогодишно противоправно бездействие! Не може да има каквото и да било съмнение в това, че

Е НАЛИЦЕ ЗАГОВОР ОТ СТРАНА НА СЪДИИ ОТ ВКС ЗА БЛОКИРАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА ДЪРЖАВАТА В ЛИЦЕТО НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА ЗА СЛЕДСТВИЯТА ОТ НЕЙНО ПРОТИВОПРАВНО БЕЗДЕЙСТВИЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАНО ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ!

НАЛИЦЕ Е ФЛАГРАТНО ПОГАЗВАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА, ЧИЙТО ФУНДАМЕНТАЛЕН ЧЛЕН 7 ГЛАСИ:

Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

Или може би Министерският съвет не е орган на държавата? Или може би неговите неизпълнявали две десетилетия закона служители не са длъжностни лица?

Фактът още е и този, че, и извън упоменатите дотук решения на САС и ВКС, е налице и друг заговор, а именно от страна и на СГС, и на СРС за оневиняване на Министерския съвет и направо за недопускане на гледане на делото срещу него за неговото противоправно бездействие, вече подробно описано по-горе! Имам внесен още през 2002 г. иск срещу МС за следствията от неприемането на ПАНРСВО (за друг период). Днес, седем години по-късно, това дело срещу основния орган на държавата е все още на първа инстанция (гр.д. № 10037/2006 г., СРС, 1 ГО, 41 с-в), като дори още няма произнасяне за допускане на доказателства! Причината за забавянето на делото е серията издадени определения за прекратяването му – след това отменени. Фактът доказва, че в съдебната система на тази така наречена държава работят голям брой некомпетентни, а може би и ментално увредени лица, които мислят, че държавата е някаква “божа крава”, която не може и няма как да бъде подвеждана под съдебна отговорност! Част от наглите и противозаконни прекратявания на това дело са описани и в Интернет:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008_10_01_archive.html

Приложения:
1. Определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008.
2. Решение № 44 от 02.04.2008 г. на САС по гр.д. 2094/07.
3. Решение № 39 от 26.03.2008 г. на САС по гр.д. 2098/07.

03.06.2009 г., София С почит: (подпис)