петък, 4 декември 2009 г.

ЩЕ ИМА ЛИ НОВ ЗАГОВОР В СЪДА ЗА ОНЕВИНЯВАНЕ НА БАН?

До: Софийския градски съд, Гр. отд., 2 “в” въззивен състав, гр.д. № 1613 / 2006 г.

ПИСМЕНА ЗАЩИТА – С ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ДА НЕ СЕ ИЗВЪРШВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., жалбоподател по делото (ищец)

Уважаеми съдии,
С почит към вас лично и поотделно! Не ви познавам, не сте участвали в мои дела. Използвам настоящата писмена защита, за да предупредя да не се извършва престъплението, състоящо се в това, да се вписва в съдебен акт обстоятелството, че съм бил атестиран в Института за български език! Налице са мои подозрения, че е възможно извършването на подобно престъпление – по причини, които подробно са изложени по-долу. Аз работих 17 години в развъдника на некадърност, комунизъм, криминалност и откровена простащина, наречен Институт за български език – и няма нито един момент през тези 17 години, в който да съм бил атестиран, т.е. да е била дадена оценка на научноизследователската ми дейност по смисъла на чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени научните звания (ЗНСНЗ) и чл. 58 от Устава на БАН! Налице са съдебни актове, включително на Върховния касационен съд, намиращи се в доказателствата по делото, с които развъдникът-институт е осъден – с влезли в сила решения – за това, че през периода от 1988 до средата на 1997 година не ме е атестирал! Намери се, обаче, един така наречен състав на ВКС, който издаде решение, според което аз съм бил атестиран през 1995 г. и през 2000 г. Твърдението за атестирането ми през 1995 и през 2000 г. е криминално и профанско! Информация за това престъпно съдебно решение може да се намери в Интернет, в блога ми за съдебната система:
http://kkabakciev.blogspot.com/
и по-точно тук:
http://kkabakciev.blogspot.com/2007/11/blog-post.html
Престъпното решение на ВКС беше последвано от друго престъпно решение на ВКС (също описано в блога), в негов петчленен състав. Образувано по случая е дело в Съда по правата на човека в Страсбург!
Ако съдебният състав по настоящото дело извърши престъпление, състоящо се в това, да впише в съдебния акт твърдение, че съм бил атестиран през периода от 1995 г. до края на исковия период, ще бъде предаден на Върховната касационна прокуратура и Висшия съдебен състав, и ще бъдат сезирани множество други български държавни и други институции, съответни институции на Европейският съюз и Съдът по правата на човека в Страсбург!
Съдът по правата на човека в Страсбург при всяко положение ще бъде сезиран заради идиотското и нищожно първоинстанционно решение и заради престояването на настоящото дело на втора инстанция седем години!

Първоинстанционното решение е нищожно, грубо противозаконно, идиотско!
В едната му идиотска част – прекратяването на делото срещу МС, то отдавна е отменено от ВКС. В частта, която се гледа в настоящото производство, то е нищожно, противозаконно и идиотско, защото не е докладвано – нарушен чл. 108, ал. 1 ГПК. Решението е нищожно, противозаконно и идиотско и по цяла огромна поредица други причини. Изобщо и без всякаква причина не са допуснати представените от мен с исковата молба доказателства – писмени и гласни, като по този начин грубо и нагло е погазено фундаменталното право на всеки ищец да представи писмени доказателства по делото и то да се реши въз основа на тези доказателства. Погазен е чл. 110, ал. 1 ГПК, според който "В първото заседание ответникът е длъжен да представи всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочи другите доказателства и обстоятелствата, които ще установява с тях. Аз съм лишен не само от това право, лишен съм от възможността да представя каквито и да било доказателства! Лишен съм и от правото по ГПК – чл. 110, ал. 2, във връзка с възраженията на ответника в определен от съда срок да представя и да посоча нови доказателства. Погазен е и чл. 111 (1) ГПК, според който "Съдът се произнася с определение за допускане на доказателствата и за начина на събирането им." На пъра инстанция изобщо не е произнасяно определение за допускане на доказателства – а оттам, респективно, и за начина на събирането им! Чл. 109, ал. 1 ГПК постановява, че в първото по делото заседание "всяка страна е длъжна да направи и обоснове всичките си искания и възражения и да се произнесе по наведените от другата страна обстоятелства. След това съдът поканва страните да се спогодят. Ако спогодба не се постигне, по покана на съда ответникът посочва доказателствата си, а ищецът - своите допълнителни доказателства, ако има такива." Видно от протокола по делото, аз изобщо не получих каквато и да било възможност да направя и обоснова всичките си искания и възражения, и да се произнеса по наведените от другата страна обстоятелства. Доказателства изобщо не бяха допуснати!!! Видно от протокола по делото, съдът не покани страните да се спогодят! И практически и теоретически следва да се приеме, че това е можело да стане и спорът отдавна да е забравен. А до този момент делото се влачи седем години само на втора инстанция. Решението на първа инстанция е нищожно, противозаконно и идиотско още и затова, защото чл. 109, ал. 2 ГПК постановява съдът да постави на всяка от страните въпроси по фактическите твърдения на другата страна и отговорите на тези въпроси да се продиктуват накратко от председателя, за да бъдат вписани в протокола. Видно от документацията по процеса, нищо подобно не извършвано по делото на първа инстанция!!!
Първоинстанционното решение е нищожно, грубо противозаконно и идиотско, защото ме лиши и от правото да направя уточнение на иска за имуществени щети въз основа на съдебно-счетоводна експертиза (която не е допусната и не ми е дадена възможност да я поискам)! Лишен съм и от правото да правя уточнение или изменения на иска! Чл. 116, ал. 1 ГПК постановява, че "ищецът може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно! Ищецът може също, без да изменя основанието, да увеличи, да намали или да измени своето искане." С даването на ход по същество още на първото редовно заседание по делото и с лишаването ми на практика ИЗЦЯЛО от възможността да участвам в съдебното състезание съдът погази правата ми и по чл. 116, ал. 1!
Съдът погази правата ми да представя гласни доказателства и така да докажа размера на претендираните неимуществени щети!!! Съдът погази и правото ми да докажа чрез съдебно-счетоводна експертиза размера на претендираните имуществени щети!!! Лишен бях от правото на първа инстанция да поискам различни други доказателства – например за представяне на различни други писмени доказателства, доказващи противоправното поведение на ответниците Институт за български език и БАН!
В първоинстанционното производство е погазен и чл. 124 ГПК: "Преди да пристъпи към постановяване на решение, съдът отново поканва страните да се спогодят, ако естеството на спора допуска това." Видно от документацията, съдът не извърши това и лиши както мен, така и другите страни по делото от възможността да използват този правен способ в свой интерес!!!
Във връзка с погазеното ми право на първа инстанция да правя уточнение или изменения на иска, в производството на втора инстанция в един момент съдът поиска от мен да направя уточнение на иска. Аз направих това уточнение, като увеличих иска, но увеличението не беше допуснато от съда на последното заседание поради невнасяне от моя страна на разликата в държавна такса. Аз реших да не довнасям разликата в държавната такса, тъй като чл. 116, ал. 1 ГПК предвижда да може да се увеличи искът именно в първата инстанция! По аргумент на обратното не може да се осъществи увеличение на иска на втора инстанция! Съответно, ако аз бях заплатил разликата в държавната такса, това щеше да остане за моя сметка и щяха за пореден път грубо да бъдат накърнени правата ми!
В обобщение на горното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като нищожно и изключително флагрантно противозаконно, а делото върнато на първа инстанция за гледане от самото начало – на първо заседание с определение за допускане на доказателства!!!
Ако съдът не уважи това мое законно искане, моля, на основание макар и на порочно допуснатите чак на втора инстанция доказателства, да осъди ответника Институт за български език при БАН заради това, че през исковия период не ме атестира (нарушен чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ).
Доказателство за това, че от страна на ответника Институт за български език е нарушен петгодишният срок по чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ, са следните съдебни актове (доказателства по делото):
- Решение от 24.07.2003 г. по гр.д. № 1925/2002 г. на САС, ГК, 2-ри с-в.
- Решение № 211/05 от 23.06.2005 г. на ВКС, 4-то гр.отд., по гр.д. № 2630/2003 г.
Видно от тези влезли в сила съдебни решения, аз не съм атестиран през периода от средата на 1992 г. до средата на 1997 г., а като следствие от това не е обявявен конкурс на щатното ми място за ст.н.с. втора степен. Освен това, видно от други допуснати на втора инстанция по делото доказателства (съдебни решения) институтът е осъден заради неатестирането ми и необявяването на конкурс за ст.н.с. втора степен с влезли в сила решения и за периода 1988-1992 г. Решенията, които са окончателни и са влезли в сила, са задължителни за гражданите, за административните органи, за общините и СЪДИЛИЩАТА! Правопораждащият факт е неатестирането, а не някакъв друг факт.
Във връзка с горното, на последното заседание по делото на втора инстанция на 27. 11.2009 г. ответникът БАН внесе като доказателство по делото решение на ВКС, което е издадено по-късно от друго решение на ВКС, с което Институтът за български език е осъден за неатестирането ми през периода 1992-1997 г. Внесеното от ответника БАН решение на ВКС е влязло в сила и според него аз съм атестиран през 1995 и през 2000 г. Това решение е профанско, противозаконно и престъпно! Не може ВКС с обратна сила, макар и частично, да пререшава влязло в сила решение на ВКС. Според това идиотско решение, внесено от ответника БАН, и като се има предвид влязлото в сила предходно решение на ВКС, с което е осъден Институтът за български език заради това, че през периода 1992-1997 г. не ме е атестирал, излиза, че аз, един и същ човек, мога през периода 1995-1997 г. да бъда считан ЕДНОВРЕМЕННО за атестиран и неатестиран! Поради тази причина както и поради обстоятелството, че исковият период по настоящото дело, по което претендирам, че не съм атестиран, е 1997-2000 г., съдът следва да не зачита внесеното от ответника БАН решение, в което е вписано криминалното твърдение, че аз съм бил атестиран през 1995 и 2000 г.!
Няма доказателство с официален административен характер, внесено по настоящото дело от ответниците, което да показва, че аз съм атестиран през исковия период по настоящото дело (и за съответен период преди него, който да попада в петгодишния срок по чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ) – и/или че съм бил уведомен за инициирането на процедура за атестиране през същия период. Следователно ясно е налице необорване на презумпцията за вина на ответника Институт за български език, поради което следва да бъде ангажирана неговата отговорност за щетите, нанесени ми от неговото противоправно поведение, състоящо се в бездействие.
Що се отнася до ответника БАН, неговото противоправно поведение се състои в неизграждането, неприемането и непубликуването на критерии и методика за атестиране на учените в БАН по чл. 58 от Устава на БАН. Ответникът не внесе копие от влязъл в сила нормативен акт, от който да е видно, че са налице надлежно публикувани – съобразно с чл. 5, ал 5 от Конституцията, критерии и методика за атестиране на учените в БАН. Следователно е налице необорване на презумпцията за вина на ответника БАН, поради което следва да бъде ангажирана неговата отговорност за щетите, нанесени ми в следствие на неговото противоправно поведение.

На последното заседание по делото на 27.11.2009 г. след мое искане да бъде представен нормативен акт, посочващ “критериите и методиката” по чл. 58 от Устава на БАН, ответникът БАН се опита да внесе като доказателство по делото няколко хвърчащи листа, наречени “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН, които уж били приети на заседание на ОС на БАН през месец март 1999 г. Делото в момента е за решаване на втора инстанция и аз нямам възможност да проверя дали тези уж приети през 1999 г. “критерии и методика” не са били внесени като доказателство от страна на ответника БАН в някое от многото предишни заседания в седемгодишния ход на делото. Нито мога да проверя дали ответникът не се позовава някъде на тези мними, неистински “критерии и методика”.
Във връзка с това се налага да представя съображенията си относно чл. 58 от Устава на БАН и основните възможни положения за съществуване на “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН. Тъй като въпросът за наличието в правното пространство или не на “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН не беше решен в хода на делото, следва логически да се прецени и какви са следствията от съществуването или не на тези критерии и методика.
Основните възможни варианти са три. При първия са налице редовно приети и публикувани (в даден брой на Държавен вестник сред влизането в сила на Устава на БАН през 1992 г.) критерии и методика по чл. 58 от Устава на БАН. Тъй като разпоредбата на чл. 58 от Устава на БАН е пределно ясна и гласи, че
Дейността на учените в БАН се оценява периодично по критерии и методика, утвърдени от Общото събрание на академията, допълнени съобразно научната област от научния съвет на постоянното научно звено по процедура, определена в правилника по чл. 36, т. 1 от този Устав, ако се приеме, че аз съм бил атестиран през исковия период (1997-2000 г.), тогава не само трябва да фигурира документация по атестирането ми, но в нея трябва да фигурира и документ, в който да е посочено КОИ СА ТЕЗИ КОНКРЕТНИ КРИТЕРИИ ЗА АТЕСТИРАНЕ и да е описано на кой от тези критерии моята работа отговаря и на кой евентуално не отговаря! При изпълнението на тези условия атестацията ми би могла да се счита за осъществена – и осъществена законно. Разбира се, такъв документ – за моя атестация, не съществува! Той не съществува нито по делото, нито в обективния свят. Затова само по тази причина – неизпълнението на изискването на чл. 58 от Устава на БАН работата ми да бъде оценена по критериите и методиката, приети от ОС на БАН, и при едновременното наличие на доказателство, че са налице такива законно издадени критерии още непосредствено около 1992 г., следва по делото да се приеме, че аз НЕ СЪМ законно атестиран през исковия период и да бъде осъден ответникът Институт за български език за нарушаване разпоредбата на чл. 58 от Устава на БАН – неприлагане на “критериите методиката”!
При втория вариант се приема, че съществуват “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН, като тези критерии и методика са приети едва през март 1999 г. – т.е. при грубо нарушение между 1992 и началото на 1999 г. на чл. 58 от Устава на БАН, а недълго след март 1999 г. те са надлежно публикувани като нормативен акт. При този принципно възможен вариант възникват следните логически следствия. Тъй като исковият период по делото е средата на 1997 г. до 2000 г., то трябва да бъде осъден ответникът БАН за несъздаване, неиздаване и непубликуване на “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН за периода от началото на исковия период (средата на 1997 г.) до датата на публикуването на “критериите и методиката”, която би следвало да е малко след края на месец март 1999 г. И тъй като по делото липсва документ, в който да са посочени КОНКРЕТНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА АТЕСТИРАНЕ и да е описано на кой от тези критерии моята работа отговаря и на кой евентуално не отговаря, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника Институт за български език за неизпълнение на изискването по чл. 58 от Устава на БАН да бъда атестиран именно на основата на “критериите и методиката” по чл. 58 от Устава на БАН след март 1999 г., като отговорността му за неатестирането му през периода средата на 1997 г. до март 1999 г. следва да бъде ангажирана на общо основание – че не е осъществил атестация на работата ми!
При третия вариант, който очевидно е истинният, изобщо не са налице “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН! И тоза факт е валиден както през периода от създаването на Устава на БАН през 1992 г. до март 1999 г., така и за периода след март 1999 г., тъй като, ако наистина съществуват приети през март 1999 г. от ОС на БАН “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН, те не са в сила, не са валидни и не съществуват в правното пространство: по много простата причина, че не са публикувани! Нормативните актове се публикуват: чл. 5, ал. 5 от Конституцията! При този трети вариант следва да бъде ангажирана отговорността на ответника БАН за целия исков период, а отговорността на ответника Институт за български език следва да бъде ангажирана за това, че не е осъществил атестация – и не се е опитал да осъществи атестация. Ако той се беше опитал да осъществи атестация, трябваше да впише в документите по атестацията, че не е в състояние да изпълни изискването на чл. 58 от Устава на БАН поради липсата на създадени, издадени от ОС на БАН и публикувани “критерии и методика”!

За Министерския съвет и погазването от негова страна на закона чрез неиздаването на правилник по чл. 42, ал. 2 на ЗНСНЗ!
Така наричащият се Министерски съвет – една група безхаберници, инсталирани на постовете си от още по-големи безхаберници от всякакви цветове, наричащи се електорат, не благоволява вече осемнадесет години да изпълни вменено му със законов текст задължение (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ) да издаде правилник за реда и начина на атестирането!?! До 1991 г. имаше такъв правилник, наречен Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование. Той беше отменен, а до този момент нов не е издаван! Разбира се, липсата на този правилник не освобождава отговорност нито ответника Института за български език за неатестирането на научноизследователската ми дейност, нито ответника БАН за неиздаването и непубликуването на “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН! В такива ситуации влиза в действие фундаменталният текст на чл. 4 ГПК (валиден до март 2008 г.): "Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта."

Уважаеми съдии,
Настоящият документ ще бъде публикуван в Интернет – в блога ми за съдебната система (вж. даден по-горе линк), незабавно след депозирането му в Софийския градски съд. Той ще бъде представен и на председателя на СГС с молба специално да бъде наблюдавано настоящото дело поради неговата значимост – във връзка с факта, че е налице изключително грубо неизпълнение на задължения на две основни държавни организации – БАН и Министерския съвет (втората е посочена за ответник в исковата молба по това дело), изрично вменени им с текстове в нормативни актове!
Приложения: две копия от този документ за ответниците.

София, 04.12.2009 г., Подпис:

понеделник, 26 октомври 2009 г.

ПОРЕДНО БЕЗУМИЕ! ЗАГОВОРЪТ ВЪВ ВЪРХОВНИЯ СЪД ЗА ОНЕВИНЯВАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРОДЪЛЖАВА!

Документ с вх. № ВКС 9334/26.10.2009 г.

До: г-н Председателя на Върховния касационен съд

Във връзка с: предстоящо за гледане гр.д. на ВКС, ГО, образувано по жалба на Кр. Кабакчиев с вх. № САС 5308/02.07.2009, срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, гр.д. ВКС, IV гр.отд. № 1564/2009


ЗАЯВЛЕНИЕ – С ИСКАНЕ НА ОТВОДИ

от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото

Правно основание: чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК; чл. 22, ал. 2 от ГПК; чл. 23, ал. 1 и 2 от ГПК

Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд,

НАЛИЦЕ Е ВЕЧЕ АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ В ОГЛАВЯВАНИЯ ОТ ВАС ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД Е НАЛИЦЕ ЗАГОВОР ЗА ОНЕВИНЯВАНЕ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЕЗОБРАЗНО ПРОТИВОЗАКОННО БЕЗДЕЙСТВИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНО СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ!

НАЛИЦЕ Е РЕАЛНА СЪВКУПНОСТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА РАЗЛИЧНИ СЪСТАВИ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, ИМАЩИ ФУНКЦИОНАЛНА ВРЪЗКА ПОМЕЖДУ СИ (УСЛОЖНЕНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ), КОИТО НЕПРЕКЪСНАТО ИЗДАВАТ СЪДЕБНИ АКТОВЕ, В КОИТО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГРУБО ПОГАЗВАТ ЗАКОНА И КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН ЛИЧНО, ПРЯКО И НЕПОСРЕДСТВЕНО МИ НАНАСЯТ ЩЕТИ: МАТЕРИАЛНИ И МОРАЛНИ!


На 03.06.2009 г. депозирах до Вас искане с вх. № ВКС 5037/03.06.2009 за отвод на голяма група касационни съдии, които издадоха серия изключително грубо противозаконни решения срещу мен! Сезиран бяхте за това, че състав на Върховния касационен съд издаде едно изумително по своето противозаконно съдържание определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008! Вие, който претендирате да сте висококомпетентен юрист, притежавате научното звание професор по право, а оттам сте длъжен и перфектно да познавате академичното законодателство, не благоволихте да посочите и да признаете факта, че това определение е грубо противозаконно! Вместо незабавно да предприемете енергични и безкомпромисни действия срещу прецизно посочените Ви противозаконни деяния, Вие заявихте в отговора си до мен с изх. № 292/11. 06.2009, че това били “неподкрепени с данни съмнения” и че нямало основание за отвод по чл. 22 ГПК! Същевременно абсолютно безспорните данни за извършено престъпление не благоволихте да изпратите в прокуратурата!

Днес е налице АБСОЛЮТНО ДОКАЗАТЕЛСТВО за това, че определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008 е ПОВЕЧЕ ОТ ФЛАГРАНТНО ПРОТИВОЗАКОННО!

Издадено е друго определение, № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. – което е още по-потресаващо противозаконно и което ИЗЦЯЛО ПРОТИВОРЕЧИ на определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008!

В две дела с идентичен казус, при който е съден Министерският съвет заради това, че седемнадесет години не благоволява да издаде правилник за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ, и така близо две десетилетия грубо и нагло не изпълнява безусловно вменено му чрез законов текст (чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ) задължение, по едното дело състав на Върховния касационен съд отхвърля жалбата ми на основание на това, че Правилникът за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ се бил изпълнявал от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ – теза, за която няма никакъв начин, по който да бъде вярна! А днес е налице друг противоправен съдебен акт на Върховния касационен съд, при който друг състав отхвърля моя жалба по същия казус на съвсем различно основание! Основанието е вече, че, видите ли, дейността на Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не била съставлявала административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ! И каква е дейността на Министерския съвет при приемане на нормативни актове, ако не е административна?

За така наричащите се върховни съдии, позволили си да издадат определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. и да впишат в него, че нормотворческата дейност на Министерския съвет не е административна, може да се каже, че или юридическият им капацитет е ужасяващо нищожен, или че е налице деяние, което е в компетенциите на прокуратурата! Определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. изключително грубо противоречи на практиката на българските съдилища!
Така – според решение № 9087 от 07.07.2009 г. на Върховния административен съд, Трето отд. по адм. дело № 9616/2008:

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Административната дейност в теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми според предметното си съдържание като НОРМОТВОРЧЕСКА, оперативно-разпоредителна по издаване на индивидуални административни актове, правозащитна, която от своя страна се свързва с разрешаване на спорове по функциониране на администрацията или налагане на санкции за неизпълнение, нарушение на административни задължения ... [подч. от мен, К.К.]

С други думи, като се съпостави с по-горния текст, за определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. може да се каже, че представлява: гавра с Конституцията, с правосъдието, с основните постулати в правото, с българската съдебна практика и с фундаменталните норми за поведение на един съд в правова държава! По конституция Република България е правова държава!

Същевременно се вижда, че, след отправеното от мен предупреждение да не се извършва ново престъпление, гореупоменатият състав на ВКС точно е схванал сериозността на заявлението ми, че ще потърся сметка за грубото противозаконното определение № 96/ 04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008! И същевременно е преценил, че е необходимо отново и непременно да бъде продължен всеобхватният заговор във Върховния касационен съд, състоящ се в това, за трети път да бъде оневинен Министерският съвет за седемнадесетгодишното му грубо противоправно бездействие, състоящо се в неизпълнение на вменено му със закон задължение!

И така днес, освен две безобразни по своята изключително груба противозаконност определения, нарушаващи различни разпоредби на Конституцията и Закона за съдебната власт, е налице и изключително грубо нарушение на чл. 124 от Конституцията на Република България, който гласи:

Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Ясно е, че ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ИЗОБЩО НЕ ОСЪЩЕСТВЯВА КАКЪВТО И ДА БИЛО НАДЗОР за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата! Дори неговите собствени съдебни актове флагрантно си противоречат!

Разбира се, че тепърва предстои тези невероятни случаи на погазване на закона от страна на българския Върховен съд да бъдат атакувани от мен по съответния начин пред различни инстанции в България и в Европейския съюз, включително Европейската комисия и Европейския парламент, както и да бъдат изложени пред цялата българска и световна общественост!

Петитум.

Първо, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07. 2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева!

Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен акт – решение № 2791/05, издадено на 03.04.2006 г. от ВКС, IV гр.отд. по гр.д. 2312/2004, според което през периода 1995-2000 г. моята научноизследователска дейност в БАН била атестирана. Налице е предходно влязло в сила решение № 211/05 от 23.06.2005 г. по гр.д. 2630/2003 на ВКС, IV гр. отд., според което моята научноизследователска дейност в БАН не е атестирана през периода 1992-1997 г. и по тази причина е осъден институт при БАН! Няма как научноизследователската дейност в БАН на един и същ човек да е едновременно неатестирана и атестирана през периода 1995-1997 г.!
Второ, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова!
Тези пет лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 78/05.04.2007 г., с което по един грубо незаконен начин беше отказано правосъдие по моя молба за отмяна (с вх. № ВКС 13330/20.04.2006 г.) на противозаконното решение № 2791/05, издадено на 03.04.2006 г. от ВКС, IV гр.отд. по гр.д. 2312/2004! Издадено беше определение за прекратяване на делото на базата на едно изключително нагло по своята неистинност твърдение, че не съм изпълнил разпореждане на съда! Всъщност, от документацията по делото се вижда, че, от една страна, аз съм изпълнил разпореждането на съда (с цел улесняване на производството), а, от друга страна, съдът нямаше право да предявява това разпореждане!
Трето, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008, което се базира на повече от умопомрачителното по своята противоправност твърдение, че правилникът за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ се бил изпълнявал от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ!
Четвърто, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02. 07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд., което се базира на умопомрачителното по своята противоправност твърдение, че дейността на Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не била съставлявала административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ!
Пето, в случай че не бъде осъществен самоотвод от страна на гореупоменатите лица на основание чл. 22 от ал. 1, т. 6 от ГПК, да бъде приложен чл. 23, ал. 1 и да бъде НАЛОЖЕН отвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02. 07.2009 срещу решение № 551/01. 06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на вече изброените съдии Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева, Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова, Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева, Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова – по подробно изложените вече съображения!

Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд,

Беззаконията, осъществявани от състави от Върховния касационен съд, вече са абсолютно нетърпими! И те са част от причините, поради които тази “държава” е определяна от органите на Европейския съюз като член на общността с изключително драстично корумпирана и некадърна съдебна система! Вижда се, че оглавяваният от Вас така наричащ се Върховен касационен съд в лицето на цели четиринадесет съдии, действа не като безпристрастна съдебна институция, а, погазвайки Конституцията, напълно откровено и нагло работи като АДВОКАТ НА ДЪРЖАВАТА!

Затова, поради конклудентен отказ на членове на Върховния касационен съд да осъществяват законно правораздаване – точно и еднакво прилагане на законите, намирам, че ВИЕ ЛИЧНО следва да СЕЗИРАТЕ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ за възбуждане на дисциплинарни производства по отстраняване от длъжност на посочените съдии. На второ място, да направите в медийното пространство официални публични изявления за актовете на въпросните съдии и категорично да се разграничите от тях! А в качеството си на професор по наказателно право да заявите пред академичната общност дали на студентите в университета ще преподавате като правилна противоречивата и престъпна практика, осъществявана от състави на ВКС!

Длъжен сте да понесете отговорността като председател на Върховния касационен съд – и евентуално да си подадете оставката!

26 октомври 2009 г., София, С почит: (подпис)

петък, 9 октомври 2009 г.

Заявление до г-жа Министъра на правосъдието

Заявление с вх. № 94-КК-200/09.10.2009

До: Министъра на правосъдието на Република България г-жа Маргарита Попова

ЗАЯВЛЕНИЕ

от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н.

Уважаема госпожо Попова,

Във връзка с текущите събития около така наречения Висш съдебен съвет и виждайки за пръв път от много дълги години във Ваше лице човек, който има желание за борба с корупцията и некадърността в съдебната система (в която работи и едно малцинство достойни и компетентни магистрати), си позволявам да обърна вниманието Ви на позицията си, че в мнозинството си ВСС представлява една групировка, чието предназначение е да прикрива драстичната корупция и широкообхватната некадърност в съдебната система!
Това са мои думи – на световноизвестен специалист по семантика (а, както е известно, правото е преди всичко семантика), който не просто разсъждава, а има огромна серия абсолютно безспорни факти за престъпления и безобразия, систематично извършвани в съдебната система, от които лично е потърпевш!
Настоящото заявление е само акт на предоставяне на информация от моя страна. Ще бъда благодарен, ако от Вас лично или от съответни отговорни лица в Министерството на правосъдието бъде направена проверка на фактите и събитията, изложени в моя Интернет сайт – http://kkabakciev.blogspot.com/ (прилагам копие от главната страница), особено като се започне с мое отдавнашно заявление до ВСС, в което ги информирах за извършени безспорни престъпления от страна на Върховния касационен съд, състоящи се в грубо изопачаване на факти, създаване на “нормативни клаузи”, оневиняване на Министерския съвет, Българската академия на науките и председателя на БАН и извършени противоправни действия и бездействия, включително прекратяване (от страна на петчленен състав) на дело без правно основание, при грубо погазване на правата ми и при посочване на неистината, че имало неизпълнение от моя страна на искане на съда: http://kkabakciev.blogspot.com/2007/11/blog-post.html! Искането беше неправомерно, аз го изпълних с цел пестене на съдебно време, а така наричащите се върховни съдии си позволиха да запишат в съдебния акт, че аз не съм го изпълнил!?!
Изразявам готовност подробно да запозная съответни държавни органи с фактите на престъпления и некадърност в съда, от които съм потърпевш!

09.10.2009 г. (подпис)

сряда, 23 септември 2009 г.

ДВА ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА БОРИСОВ

До: г-н Министър председателя на Република България г-н Бойко Борисов

ЗАЯВЛЕНИЕ

от: Красимир Янков Кабакчиев

Уважаеми господин Премиер,


Работих 17 години в БАН – от 1988 до 2002 г., където през целия период бях подложен на престъпно отношение, изразяващо се в умишлено неатестиране на научноизследователската ми дейност. Заради това криминално деяние съответен институт (Институт за български език) е осъден да заплати нанесените ми в продължение на десет години щети от имуществен и неимуществен характер. За следващи периоди се водят други дела.
Проблемът е и този, че атестирането на научните работници – такъв е терминът за "учени" в Закона за степени и научните звания (ЗНСНЗ) следва да се извършва съобразно с правилник за реда и начина на атестирането, издаден от Министерския съвет (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ). Такъв правилник, с наименование Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование, съществуваше дълги години, но по неизвестни причини беше отменен през 1991 г. След това, вече 18 години Министерският съвет изключително грубо нарушава закона, като не издава такъв правилник!?! Първоначално аз водех дела за неатестиране само срещу Института за български език, като мислех, че един ден Министерският съвет ще изпълни закона. Накрая бях принуден да заведа дела и срещу Министерския съвет за това негово противоправно поведение. Днес ще се проведе поредното заседание по едно от делата – гр.д. № 10037/06, Софийски районен съд, ГК, 41 състав (Кабакчиев vs. МС).

Уважаеми господин Борисов,

Във връзка с Вашето назначаване за премиер и с надеждите, които Вашето правителство дава, че в тази държава най-накрая може би ще започне да се уважава и спазва Законът, моля да ми отговорите на следните въпроси:
(1) Дали поддържате позицията на предишното правителство по това дело, изразено в различни подадени по него становища от страна на представителите на МС?
(2) Дали най-после Министерският съвет ще направи необходимото, за да изпълни задължението си (неизпълнено от всички досегашни правителства от 1991 г. до днешния ден) да издаде правилник за реда и начините на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ?

Благодаря предварително за Вашата реакция.

23.09.2009 г., София (Подпис)

сряда, 16 септември 2009 г.

СТАВА ИНТЕРЕСНО! СЪД СРЕЩУ СЪДА! ИСКАНЕ ДА ИЗТЪЛКУВАТ СОБСТВЕНОТО СИ БЕЗУМНО РЕШЕНИЕ!

Дами и господа,

Едва ли е нужно тук и сега да правя встъпление относно това, какво мислят в момента в Европейския съюз за българската съдебна система. Или какво ЗНАЯТ българските граждани за нея.
Българските граждани ЗНАЯТ, че тя е невероятно порочна! Европейският съюз също ЗНАЕ.
След като в блога тук вече показах множество конкретни аспекти на порочността на съдебната система (най-вече съда), сега имам удоволствието да представя едно искане за тълкувателно решение, което внесох днес.
Мога да нарека това СЪД СРЕЩУ СЪДА!
СТАВА МНОГО ИНТЕРЕСНО!

На Софийския апелативен съд, издал невероятното по своето безумие решение, според което Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) бил изпълнявал ролята на несъществуващия, НЕИЗДАДЕН 18 години от Министерския съвет в епохално нарушение на закона (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ) правилник за реда и начина на атестирането, ще му се наложи да изтълкува собственото си решение - потресаващо по своето безумие, и да даде подробно обяснение на неговата "логика"!
Автор на текста на заявлението за тълкувателно решение е Петър Дошков, едновременно специалист по теоретично езикознание (генеративен синтаксис) и юрист (с две висши образования), доктор на Петербургския университет. Поднасям официално моите сърдечни благодарности за помощта му!
Следва текстът на заявлението.

Кабакчиев

* * * * *

Документ с вх. № 7081/16.09.2009 г. на Софийския апелативен съд

До: Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

ЗАЯВЛЕНИЕ за тълкуване на съдебно решение № 44/02 април 2008 г. по гр.д. 2094/2007 г. на САС, Гражд. отд., 4 състав

от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., въззивник по делото
Правно основание: чл. 251 ГПК

Уважаеми Съдии,
Гореупоменатото решение се нуждае от тълкуване, тъй като е неясно. Нужда от тълкуване възниква, когато трябва да бъдат приложени правните последици на решението. Съдебните решения трябва да са разумни.
Първа неяснота, Четвърти състав на САС пише в решението, че Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (съкратено ЗНСНЗ – действуващ) замества Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование.
Възможно ли е въобще това? Неясно е как предметът на закона, който урежда обществени отношения, изключващи атестирането, в същото време ги урежда. Чл. 1, ал. 1 ЗНСНЗ е изричен: законът урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката.
Втора неяснота, законодатателят изрично е посочил в ал. 2 от чл. 42 на ЗНСНЗ, че за реда и начина на периодичното атестиране (което е най-рядко на всеки пет години) на научните работници по чл. 42, ал. 1 от ЗНСНЗ трябва да има отделен, специален правилник. Означава ли, че чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ е мъртвороден и въпросното решение на САС констатира смъртта?
Трета неяснота, чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ вменява на Министерския съвет задължението да издаде правилник за реда и начина на атестиране. Не е издаден досега вече 18 години, като действалият преди, до 1991 г., с наименование “Правилник за атестирането на научните работници и специалисти с висше образование”, е отменен. Означава ли това, че след решението на САС публичното задължение на Министерския съвет да издаде правилник за реда и начините на атестиране на основание чл. 42, ал. 2 на ЗНСНЗ отпада?
Четвърта неяснота. Член 42 от ЗНСНЗ (действуващ) се състои от две алинеи, които са в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно с чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове в допълнителните разпоредби се включват правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Да се разбира ли вече, че съдебен акт е в състояние да включва, респективно да изключва, странични норми в предмет на акт, който до момента на съдебното решение на САС ги е изключвал?
Пета неяснота. Член 46 от ЗНСНЗ гласи, че за прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет. Този правилник е налице. Систематичното място на чл. 46 е в Заключителните разпоредби на ЗНСНЗ (и не е в Допълнителните). Щом като Съдът приема, че Правилникът по чл. 46, наречен ППЗНСНЗ, е с ролята на Правилник за атестирането (в допълнителните разпоредби на ЗНСНЗ), означава ли това, че съдебен акт е в състояние да заличи разликата между заключителни и допълнителни разпоредби, дефинирани съгласно Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове?
Прилагам: препис от заявлението за тълкуване на ответника.

16.09.2009 г., София (подпис)

вторник, 8 септември 2009 г.

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (4)

Документ с вх. № 6066/28.07.2009 г. на Софийския апелативен съд

До: г-н Председателя на Софийския апелативен съд, по гр.д. № 716/09 и във вр. с гр.д. № 731/07 – и двете на САС, ГК, Седми състав

ЗАЯВЛЕНИЕ – с искане за отвод
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото

Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Неотдавна се обърнах към Вас с искане за отвод на трима съдии от САС, ГК, Четвърти състав, издали три решения, а именно по гр.д. № 2094/2007 г., по гр.д. № 2098/2007 г., и по гр.д. № 244/2009, които са флагрантно противозаконни, а тези съдии трябваше да гледат друго мое дело. Отводът беше осъществен. Благодаря Ви за съдействието!
За съжаление се налага отново да отправя искания за Ваша намеса – правя го в три отделни заявления с днешна дата (28.07.2009 г.).
С решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, 7 с-в по гр.д. № 731/2007 г., в което участват съдиите Зоя Атанасова (председател), Албена Александрова и Димитър Димитров (докладчик), е обявено за законно моето уволнение от Института за български език при БАН. Решението е не само епохално по своята противозаконност, но и ирационално! Обявено за законно е уволнение, в което изобщо не е записано какво дисциплинарно нарушение съм извършил, нито е посочен нормативен текст, въз основа на който съм уволнен!
Този случай е представен на вниманието на целия свят в блога ми, посветен на съдебната система:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008/11/blog-post_6675.html
Той показва не само какво “правосъдие” се осъществява в РБ (която по Конституция е правова държава), но и една от множеството причини, поради които органите на Европейския съюз характеризират с основание българската съдебна система като некадърна и корумпирана!

Накратко фактите – във връзка с искане за отвод.
На 25.05.2009 г. се проведе първото заседание по гр.д. № 716/09, на Седми състав, САС, ГК, което е по мой иск срещу Института за български език – издал решението за уволнението ми (днес признато по един противозаконен и профански начин за законно). След мое запитване до съдийския състав дали в него не участва лице, което да е било член на съдебния състав, издал изключително грубото по своята противозаконност решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г., се оказа, че такъв е съдията Димитров. Поисках от Димитров отвод! Обосновах го с участието му в противозаконно решение по дело срещу същия ответник. Между тримата съдии бе проведено кратко съвещание, след което искането ми за отвод беше обявено за неоснователно – от страна на самия Димитров, и без каквато и да било аргументация! С други думи, Димитров извърши грубо нарушение на чл. 22, ал. (2) от ГПК, чийто текст гласи Съдията е длъжен сам да се отстрани [...] когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата! А ал. 1, т. 6 на ГПК гласи: Не може да участва като съдия по делото лице […] относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Поведението на съдията Димитров доказва следното: той или не познава новия Гражданския процесуален кодекс, заспивайки на отменения ГПК, или е толкова небезпристрастен, че – и в двата случая – неговото участие в мое дело срещу ответника Института за български език е абсолютно неприемливо! В този смисъл и поведението на другите двама съдии, участващи в гр.д. № 716/09, на Седми състав, САС, ГК, е неправомерно, тъй като те допуснаха осъществяването на описаното закононарушение.
ИЗРАЗЯВАМ КАТЕГОРИЧНОТО СИ НЕСЪГЛАСИЕ СЪДИЯТА ДИМИТЪР ДИМИТРОВ ДА ПРОДЪЛЖИ ДА УЧАСТВА в гр.д. № 716/09!
И ако неговият отвод не бъде осъществен, ще бъда принуден да предприема мерки в рамките на закона за защита на накърнените си права. Недопустимо е да участва в решаване на мое дело съдия, който не различава препращаща норма от бланкетна норма; не схваща, че трудовият договор е комутативен, а не алеаторен; не е в състояние за случая да разграничи виновно нарушаване на трудови задължения, каквото в казуса ми не е налице, от административна процедура по атестиране!
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган!
Страшното е поне в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от: друг закон; колективния трудов договор (КТД); правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР); трудов договор; длъжностна характеристика. Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого – и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е неоснователно и престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.

Петитум. Моля:
(1) Да бъде направен анализ на грубото противоправно поведение на съдията Димитров, който, след като е участвал в епохално противозаконно решение, си позволява, неприемайки отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 на ГПК, да не обяви обстоятелствата, пораждащи съмнение в неговото безпристрас-тие – с което грубо е нарушен чл. 22, ал. 2 от ГПК!
(2) Да бъде наложен отвод на съдията Димитров по гр.д. № 716/09, на САС, ГК, Седми състав!
(3) След анализ както на решението по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав и констатиране на неговата изключителна противозаконност, така и на поведението на съдията Димитър Димитров по гр.д. № 716/ 09 на САС, ГК, Седми състав да бъде предложено на ВСС да възбуди дисциплинарно производство с цел освобождаването на съдията Димитров от съдийска длъжност!

Приложения:

1. Решение от 30.06.2003 г. на СРС, ТСК, 68 състав, по гр.д. № 4752/2002.
2. Решение от 15.06.2005 г. на СГС, ГК, II “Г” ГО , по гр.д. № 4447/2003.
3. Решение № 143/14.08.2008 г. на САС, ГК, Седми състав, по гр.д. № 731/2007.

28.07.2009 г., София, С почит: (подпис)

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (3)

Документ с вх. № 6065/28.07.2009 г. на Софийския апелативен съд

До: г-н Председателя на Софийския апелативен съд, по гр.д. № 709/2009 на САС, ГК, Четвърти състав, прехвърлено на САС, ГК, Седми състав, насрочено за 19.10.2009 г., и във вр. с гр.д. № 716/2009 и № 731/07 (и двете на САС, ГК, Седми състав)

ЗАЯВЛЕНИЕ – с искане за отвод
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото

Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Наскоро се обърнах към Вас с искане за отвод на трима съдии от САС, ГК, Четвърти състав, издали три решения (а именно по гр.д. № 2094/2007 г., по гр.д. № 2098/2007 г., и по гр.д. № 244/2009, които са флагрантно противозаконни, а тези съдии трябваше да гледат друго мое дело. Отводът беше осъществен. Благодаря Ви за съдействието!
За съжаление се налага отново да отправя искания за Ваша намеса – правя го в три отделни заявления.
Току-що получих призовка, в която ми се съобщава, че, след гореупоменатия осъществен отвод на съдебния състав по гр.д. № САС, 4 с-в, 709/2009, което е срещу Института за български език при БАН, делото е насрочено за 19.10.2009 г., като е прехвърлено на Седми състав на САС. В Седми състав на САС са съдиите Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров, издали решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г., с което е обявено за законно моето уволнение от така наричащия се Институт за български език при БАН. Решението е грубо противоправно! Обявено е за законно едно уволнение, в което изобщо не е записано какво дисциплинарно нарушение е извършено, нито е посочен един или друг нормативен текст, въз основа на който е осъществено уволнението! Единственият посочен в заповедта за уволнението нормативен текст е бланкетният чл. 190 от КТ. Съдебният акт, с който малоумното “уволнение” е обявено за законно, е същият, какъвто би била една (въображаема) присъда, с която съм осъден на затвор за убийство, но в присъдата не е посочен убитият, нито кога и как съм го убил! В перфектното първоинстанционно решение по делото за уволнението ми пределно точно и ясно е записано, че в заповедта ми за уволнение “не е посочен законовият текст (т.е. материално-правната норма), установяващ конкретния фактически състав на дисцилинарното нарушение [...] не е отбелязано какво конкретно трудово задължение е нарушил ищецът и в какъв акт (нормативен или индивидуален) е установено то”. И това решение е отменено от два “по-висши” съдебни състава, за които следва да се приеме, че или са тотално пристрастни към другата страна по уволнителния спор, или причината е от друг характер – в компетенциите на прокуратурата.
Този изключително драстичен случай на груба противозаконност и погазване на самите устои на правото и държавността от страна на съд е представен на вниманието на българската общественост и на целия свят в моя Интернет страница, посветена на съдебната система:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008/11/blog-post_6675.html

Решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г. показва какво “правосъдие” се осъществява в тази така наречена държава – и чрез него се вижда една от множеството причини, поради които в органите на Европейския съюз българската съдебна система се определя като некадърна и корумпирана.
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган!
Страшното е поне в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от: друг закон; колективния трудов договор (КТД); правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР); трудов договор; длъжностна характеристика. Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого, и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.

Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Петитум. Моля:
(1) Да не бъдат допускани лицата Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров да гледат делото ми срещу Института за български език при БАН № 716/ 09 (САС, ГК, 4 състав), тъй като са автори на гореупоменатото и подробно анализирано тук по-горе протизозаконно решение по други дела между същите страни.
Тук следва да се има предвид и фактът, че лицето Зоя Атанасова е автор и на друг подобен съдебен акт, а именно Решение на САС, ГК, Втори състав, от 10.07.2006 г. по гр.д. № 1663/2005 г. Това решение ирационално тълкува текстове от Закона за научните степени и звания и Правилника за прилагането му! То е отменено като противозаконно (Решение № 1412/07 от 11.01.2008 г. на ВКС, IV гр.отд. по гр.д. № 1489/06)!
(2) Да бъде направен анализ на решението по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав.
(3) След анализа, който ще потвърди фактите по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав, да направите предложение до ВСС за възбуждане на дисциплинарно производство за освобождаване от длъжност на съдиите Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров.
(4) Да ми бъдат предоставени данните от последната редовна атестация на съдиите от САС Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров!
Необходими са ми, за да ги предоставя на обществеността в Интернет. С това искане не нарушавам ничии права, напротив: целта е да предоставя повече права на гражданите, които трябва да знаят какви магистрати решават техните съдби! За сравнение – аз съм доктор на науките, и за данните по моята диплома може винаги и от всеки да се направи справка в Интернет, в страницата на Висшата атестационна комисия, а именно тук:
http://vak.acad.bg:8888/www/index.jsp?p_mode=6
Приложения:

1. Решение от 30.06.2003 г. на СРС, ТСК, 68 състав, по гр.д. № 4752/2002.
2. Решение от 15.06.2005 г. на СГС, ГК, II “Г” ГО , по гр.д. № 4447/2003.
3. Решение № 143/14.08.2008 г. на САС, ГК, Седми състав, по гр.д. № 731/2007.

28.07.2009 г., София, С почит: (подпис)

сряда, 26 август 2009 г.

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (2)

Документ с вх. № 6033/28.07.2009 г. на Софийския апелативен съд

До: г-н Председателя на Софийския апелативен съд по гр.д. № 244/2009 на САС, ГК, Четвърти състав

ЗАЯВЛЕНИЕ
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото

Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Неотдавна се обърнах към Вас с искане за отвод на трима съдии от САС, ГК, Четвърти състав, издали три решения (а именно по гр.д. № 2094/2007 г., гр.д. № 2098/2007 г., и гр.д. № 244/2009, които са флагрантно противозаконни, а тези съдии трябваше да гледат друго мое дело. Отводът им е осъществен. Благодаря Ви за съдействието!
За съжаление се налага отново да отправя искания за Ваша намеса – правя го в три отделни заявления.
Във връзка с гореупоменатото гр.д. № 244/2009 на същия състав на САС и подадена от мен касационна жалба срещу решението по това дело, току-що получих съобщение, в което към мен са предявени две неправомерни искания!
Първото е да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване в трите хипотези на чл. 280 ГПК. Работата е там, че към касационната си жалба аз съм приложил Изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК (Приложение № 12 към касационната ми жалба – която е с вх. № САС 5308/02.07.2009 г.)!
Второто е да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посоча кой е СЪЩЕСТВЕНИЯТ материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда.
Това не е просто неправомерно искане, това е БЕЗЗАКОНИЕ И БЕЗОБРАЗИЕ! Работата е там, че, както следва да е известно на всеки юрист, какво остава за един апелативен съдия, е налице Решение № 4 на Конституционния съд на РБ от 16 юни 2009 г. по конституционно дело № 4 от 2009 г. Решението е обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 47, 23.06.2009 г., и влязло в сила. Релевантната част от него гласи: “Обявява за противоконституционен чл. 280, ал. 1 в частта относно думата “съществен” от Гражданския процесуален кодекс (изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.).”
Това означава, че съдията от Софийския апелативен съд Веселка Марева не познава законодателството на Република България! И този факт се констатира не за пръв път! В предишното ми заявление до Вас, господин председателю на САС, въпросната дама вече е посочена като автор на решения (№ 39 от 26.03.2008 г. по гр.д. № 2098/2006 на САС, ГО, 4 с-в, № 44 от 02.04.2008 г. по гр.д. № 2094/2006 на САС, ГО, 4 с-в), в които изключително грубо се нарушава законът и се осъществява “нормотворчество”. Обявява се, че два различни нормативни акта са всъщност един (Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания бил изпълнявал ролята на отменения Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование).
Това е нетърпимо и недопустимо положение. Налице е и случай, нагледно демонстриращ причините за отдавна констатираното от органите на Европейския съюз недоверие към българската съдебна система!
Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
По гореизброените причини моля:
(1) Съдът да спре срока за отговор на въпросното искане до:
- Отмяната на издаденото разпореждане в частта му с искането за мотивирано излагане на основанията за допускане на касационното обжалване в трите хипотези на чл. 280 ГПК;
- Отмяна на издаденото разпореждане в частта му с искането да посоча кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
(2) Да предложите на ВСС да осъществи дисциплинарно производство с цел освобождаване от длъжност на съдията Марева за:
- за извършване на непрестижно действие за съдебната система, незачитайки влязлото в сила решение на КС на РБ;
- участвала в състав в постановяване на гореупоменатите нерационални решения на САС, Г.О., 4 с-в.
(3) Да ми бъдат предоставени данните от последната атестация на съдията Веселка Марева.
Необходими са ми, за да ги предоставя на обществеността в Интернет. С това искане не нарушавам ничии права, напротив: целта е да предоставя повече права на гражданите, които трябва да знаят какви магистрати решават техните съдби! Аз съм доктор на нуките, и за данните от моята диплома може винаги и от всеки да се направи справка в Интернет, в страницата на Висшата атестационна комисия, а именно тук:

Приложения:
1. Копие от Съобщение от 06.07.2009 г. до Кр. Кабакчиев от САС, Четвърти състав,
2. Копие от Разпореждане от 03.07.2009 г. до Кр. Кабакчиев, издадено от съдията-докладчик по гр.д. № 244/09, САС, ГК, Четвърти състав Веселка Марева.
3. Копие от страници 1, 43 и 48 на “Държавен вестник”, бр. 47 от 23 юни 2009 г., където е публикувано Решение № 4 от 16 юни 2009 г. по конституционно дело № 4 от 2009 г.!
4. Страници 1 и 16 на касационната ми жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 г.
5. Документ, озаглавен Изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – Приложение № 12 към касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 г.
6. Копие от Решение № 39 от 26.03.2008 г. по гр.д. № 2098/2006 на САС, ГО, 4 с-в, където е записано, че Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания бил изпълнявал ролята на отменения Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование!
7. Копие от Решение № 44 от 02.04.2008 г. по гр.д. № 2094/2006 на САС, ГО, 4 с-в, където е записано същото умопомрачително по своята незаконност твърдение (вж. предния абзац)!

28.07.2009 г., София, С почит: (подпис)

сряда, 19 август 2009 г.

СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (1)

Документ с вх. № 6032/28.07.2009 г. на Софийския апелативен съд

До: г-жа Весела Марева, Софийски апелативен съд, ГК, Четвърти състав, съдия-докладчик по гр.д. № 244/2009

ЗАЯВЛЕНИЕ – и с искане за оставка
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н.,
страна по делото

Уважаема госпожо,
Получих от Вас, в качеството Ви на съдия-докладчик по гр.д. № 244/2009 на САС, ГК, Четвърти състав, съобщение във връзка с подадена от мен касационна жалба срещу решението по това дело, в която към мен са предявени две неправомерни искания!
Първото е да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване в трите хипотези на чл. 280 ГПК. Работата е там, че към касационната си жалба аз съм приложил Изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е четири страници и оттук трудно да бъде подминато (Приложение № 12 към касационната ми жалба – която е с вх. № САС 5308/02.07.2009 г. – прилагам го отново тук)!
Второто е да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посоча кой е СЪЩЕСТВЕНИЯТ материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда.
Това не е просто неправомерно искане, това е БЕЗЗАКОНИЕ И БЕЗОБРАЗИЕ! Работата е там, че, както следва да е известно на всеки юрист, какво остава за един апелативен съдия, е налице Решение № 4 на Конституционния съд на РБ, от 16 юни 2009 г. по к.д. № 4 от 2009 г. Решението е обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 47 от 23.06.2009 г. и релевантната част от него гласи: “Обявява за противоконституционен чл. 280, ал. 1 в частта относно думата “съществен” от Гражданския процесуален кодекс (изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.).”, съобщението до мен с неправомерното искане е издадено на 06.07.2009 г. , а разпореждането е издадено на 03.07.2009 г., т.е. и двете след влизането в сила на гореупоменатото решение на Конституционния съд!
Това, госпожо, означава, че Вие, която сте съдия в апелативен съд, не познавате законодателството на Република България! И този факт се констатира не за пръв път! Видно от касационните ми жалби срещу решенията на САС, ГК, Четвърти състав по граждански дела № 2094/2006, № 2098/2006 и № 244/2009, Вие сте автор вече на няколко решения, в които изключително грубо се нарушава законът и се осъществява “нормотворчество”. Обявихте, че два различни нормативни акта са всъщност един (Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания бил изпълнявал ролята на отменения Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование)!?!?
Аз, обикновен гражданин, познавам законодателството на страната, а апелативен съдия не го познава и издава разпореждание, което грубо му противоречи!
Не е ли СРАМ И ПОЗОР аз, гражданинът, да трябва да разяснявам на един апелативен съдия какъв е законът?
Разбира се, според мен, госпожо, вие изобщо не следва да бъдете разглеждана като безпристрастен съдия, а като адвокат на държавата! Това е така, защото за броени месеци Вие успяхте да участвате в издаването на три решения в полза на епохалния нарушител на закона Министерски съвет и да го “оневините”, като първите две от тези Ваши решения се основават на умопомрачителното по своята противозаконност твърдение, че Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания бил изпълнявал ролята на отменения Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование!?!?!
Първо, госпожо, подайте оставка и напуснете съдебната система! Вашето място не е в нея!
Второ, моля да спрете срока за отговор до отмяната на разпореждането си в частта му относно искането да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване в трите хипотези на чл. 280 ГПК!
Трето, с настоящото заявление декларирам, че съм внесъл исканата държавна такса в размер на 30 (тридесет) лв. за разглеждане на касационната ми жалба и прилагам документ за това.
Приложения:

1. Копие от страници 1, 43 и 48 на “Държавен вестник”, бр. 47 от 23 юни 2009 г., където е публикувано Решение № 4 от 16 юни 2009 г. по конституционно дело № 4 от 2009 г.!
2. Документ за внесена държавна такса 30 лв. за касационно обжалване на решението по гр.д. № 244/2009 на САС, ГК, Четвърти състав.
3. Приложение № 12 към касационната ми жалба (която е с вх. № САС 5308/02.07.2009 г.).

28.07.2009 г.
София
С почит:

сряда, 3 юни 2009 г.

ЗАГОВОР ОТ СТРАНА НА СЪДА, ВКЛ. ВКС, ЗА БЛОКИРАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА БЪДЕ ОСЪДЕН!

Заявление с вх. № 5037/03.06.2009

До: г-н Председателя на Върховния касационен съд!


По Определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008!

И във връзка с гр.дела № № 2094/2007 г., 2098/2007 г. на САС, ГК, 4-ти състав – атакувани решения чрез жалби с вх. № № 3375/10.05.2008, 3376/10.05.2008. (САС)


ЗАЯВЛЕНИЕ – С ИСКАНЕ НА ОТВОД И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ДА НЕ СЕ ИЗВЪРШВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!


от: Красимир Янков Кабакчиев, страна по делото

Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд,

Обжалвал съм две решения на САС по граждански дела № 2094/2007 г. и № 2098/2007 г. с касационни жалби (с посочени по-горе входящи номера). В издадено без мое знание и без да бъда уведомен за него определение на ВКС (№ 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008, приложено тук) не е допусната до касационно разглеждане жалбата ми срещу решението на САС, ГК, 4-ти с-в, по гр.д. № 2094/2007 г. (№ 44/02.04.2009 на САС)! За определението научих случайно. То е на мое разположение едва от два дни и мога да кажа, че с него не само
драстично са накърнени правата ми на човек и гражданин – по цяла поредица начини! Извършено е престъпление!

В двете горепосочени решения на САС е вписано твърдение, отнасящо се до Закона за научните степени и научните звания (нататък ЗНСНЗ), Правилника за прилагането му (ППЗНСНЗ) и Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование (ПАНРСВО). Този правилник (ПАНРСВО) е издаден през 1972 г. и е отменен през 1991 г. Нов правилник в изпълнение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ досега, вече близо двадесет години, не е издаван – което представлява изключително грубо противоправно бездействие на Министерския съвет! Четвърти състав на САС в решенията си е изразил мнение (подчертано е, че това е мнение, а не категорично становище) че Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ бил служел за правилник по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Това не е вярно!

Законодотателят изрично е посочил, че за реда и начините на периодичното атестиране (най-рядко на всеки пет години) на научните работници по чл. 42, ал. 1 от ЗНСНЗ трябва да има отделен, специален правилник – и в академичната общност широко е известно, че този правилник е именно ПАНРСВО, който е обнародван в ДВ, 28/1972 г. и беше отменен през 1991 г. (ДВ, бр. № 27/ 1991). Разликата в съдържанието между Правилника за прилагане на ЗНСНЗ и ПАНРСВО е видна от различните им съдържания, а освен това не съществува и никакъв текст в закон или подзаконов акт, влязъл в сила през или след 1991 г., в който евентуално да се посочва, че отмененият през 1991 г. ПАНРСВО се замества от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ – след съответно негово изменение, или от някакъв друг правилник. Твърдението в обратния смисъл издава или изключително грубо непознаване на нормативната уредба, което е напълно недопустимо за всеки съд, какво остава за Върховния касационен съд, или престъпна, корупционна практика!

Изумителното е, че този състав на ВКС в определението си за недопускане на касационната ми жалба срещу решението по гр.д. № 2094/2007 г. на САС е потвърдил изказаното мнение в решението на САС! Това означава, че той не само не познава законовата и подзаконовата уредба на страната! Нещо повече, той драстично излиза извън компетентността си, като не само “създава нормативна клауза”, която не съществува, но и, така да се каже, спазва тази клауза! Същевременно вписването на неверни обстоятелства в официален документ, представлява престъпление (НК, чл. 311, ал. 1)!

В чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ изрично е посочено, че ЗНСНЗ урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката. С други думи, по аргумент за обратното ЗНСНЗ не урежда реда и начините на атестирането.

Чл. 42. ЗНСНЗ се състои от две алинеи. Според (1) Научните работници подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години. Според (2) Редът и начинът на атестирането се определят с правилник, утвърден от Министерския съвет. Двете алинеи са в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА) в допълнителните разпоредби се включват правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Ergo, редът и начинът на атестирането не са в предмета на чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ, който цитирам по-горе.

Чл. 46 ЗНСНЗ (За прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет) е в Заключителните разпоредби на ЗНСНЗ (и не е в Допълнителните). Съгласно чл. 35, ал. 3 от Указ 883 за прилагане на ЗНА в заключителните разпоредби (а не в Допълнителните) се посочва органът, на който се възлага издаването на нормативен акт по неговото прилагане. Чл. 46 от ЗНСНЗ гласи, че за прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет. Следователно ППЗНСНЗ не се отнася до Допълнителните разпоредби, които съдържат чл. 42, който не е в предмета на ЗНСНЗ, понеже е страничен на чл. 1 ЗНСНЗ.

Допълнителните разпоредби не са Заключителните, следователно систематичното място на чл. 42 в Допълнителните разпоредби на ЗНСНЗ го изключва от Заключителните разпоредби. Обратно – щом чл. 46 е в Заключителните разпоредби, не е в Допълнителните, следователно чл. 46 не е еднакъв с чл. 42 ЗНСНЗ.

Съдът е нарушил закона, като е вписал в решението си невъзможното, а именно че ППЗНСНЗ по същество е Правилник за реда и атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Подобно твърдение е измамливо и престъпно. ППЗНСНЗ не играе двойна роля – хем да е правилник по прилагане на ЗНСНЗ в неговата цялост, хем да е Правилник за реда и атестирането, който не е в предмета на ЗНСНЗ. В същото време е налице и съществено процесуално нарушение на чл. 5 ГПК, според който всеки съд разглежда и решава делата според точния смисъл на законите. Чл. 90 от Преходните и заключителните разпоредби на ППЗНСНЗ е изричен, че този правилник се издава въз основа на чл. 46 от ЗНСНЗ, не въз основа на чл .42 от същия закон.

Проблемът е и този, че Върховният касационен съд в свой петчленен състав вече извърши престъпление срещу личността ми, като прекрати образувано дело по подадена от мен жалба срещу влязло в сила решение на тричленен състав на ВКС. Издадено беше определение за прекратяване на делото на базата на едно изключително нагло по своята неистинност твърдение, че не съм изпълнил разпореждане на съда! Всъщност, от документацията по делото се вижда, че, от една страна, аз съм изпълнил разпореждането на съда (с цел улесняване на производството), а, от друга, всъщност съдът няма право да предявява подобно разпореждане! По случая, господин Председател на Върховния касационен съд, аз сезирах както Вашия предшественик, така и Висшия съдебен съвет, но те не благоволиха дори да си мръднат пръста за анализ на случая и въвеждане на законност. След този изключително нагъл отказ от правосъдие и бездействие на две основни контролни инстанции, от моя страна са предприети следните действия. Сезирани са международни организации, включително “Трансперънси интърнешънъл” и Съдът по правата на човека в Страсбург! Описал съм съдебното безобразие и в Интернет, то е на разположение на българската и световната общественост (“Заявление с искане за проверка на два случая на груба корупционна практика и за дисциплинарно производство срещу съдии от ВКС”):
http://kkabakciev.blogspot.com/2007/11/blog-post.html

След това невероятно противозаконно и нагло прекратяване на дело, днес отново е налице подобен изключително нагъл отказ от правосъдие! Следва тук да повторя и значимото обстоятелство, че в двата описани дотук случая ответник по делата и неизправна страна е Министерският съвет, един от основните органи на държавата, като основание за делото е едно дългогодишно неизпълнение на негово задължение, вменено му изрично чрез законов текст (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ)! С цел пределно точно вникване в проблема ще повторя фактите. През 1991 г. е отменен Правилникът за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование, визиран в чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ. Актът на отмяната е обнародван в ДВ, бр. № 27/1991 г., стр. 6, т. 34, колона 1, най-долу. До този момент, вече 18 години след отменянето на този правилник, нито е създаден нов, нито съществува (и не е издавана) някаква законова разпоредба, според която Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ да замества Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование!

Във връзка с всичко това, господин Председател на ВКС, моля:

1. Членовете на ВКС да бъдат предупредени да не извършват нови престъпления срещу личността ми, включително и особено по предстоящата за разглеждане моя жалба срещу решението на САС по гр.д. № 2098/2007 г.! Ако това мое искане не бъде изпълнено и продължат да бъдат извършвани престъпления срещу мен от страна на ВКС, ще бъдат предприети редица действия в рамките на закона, включително драстични, за защита на погазените ми права на човек и гражданин! Част от тези действия ще се състоят в представяне в Интернет на цялата информация по случая и подробно уведомяване на цялата общественост и цялата световна общност за изумителните безобразия, беззакония и престъпления на Върховния касационен съд и изобщо на българската съдебна система, която и без това е подложена на унищожителна критика от страна на Европейския съюз заради нейната корумпираност и некадърност!
2. Да се има предвид, че на основание чл. 22 от ГПК и по-специално ал. 1, т. 6 с това заявление изразявам несъгласие съдиите, подписали със съгласие определението за недопускане до касационно разглеждане на жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. № 2094/2007 г. да бъдат определяни за членове на състава на ВКС, който ще разглежда жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. № 2098/2007. Имената на подписалите определението са:

Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева

На същото основание изразявам също така несъгласие следните върховни съдии да разглеждат жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти състав) по гр.д. № 2098/2007 г.:

Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева, Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова

Мотиви.
Първите трима съдии, а именно Елса Ташева, Надежда Зекова и Златка Русева издадоха едно абсолютно безобразно по своята противозаконност решение – № 2791/ 03.04.2006 на ВКС, 4 гр.отд., по гр.д. 2312/ 2004, което напълно противоречи на предишни влезли в сила решения между същите страни (Кабакчиев и Института за български език), и в което е вписано неистинното обстоятелство, че съм бил атестиран в Института за български език през 1995 г.! В предишни влезли в сила решения, включително и на ВКС, е установено, че аз не съм атестиран в Института за български език през целия период от (края на) 1988 до (средата на) 1997 г.!

Другите петима съдии, а именно Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева и Мария Иванова, са сложили подписи върху наглото, умишлено и противозаконно прекратяване на гр.д. № 272/2006 г. на ВКС, Петчленен състав!

И така, на основание чл. 22 от ГПК и по-специално ал. 1, т. 6, ако някой или някои от гореизброените съдии от ВКС вече са определени да разглеждат жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти състав) по гр.д. № 2098/2007 г., с настоящото заявление искам техния ОТВОД! В случай на възникване на отказ на съответен съдия да се самоотстрани по чл. 22 от ГПК, ал. 2 (ГПК, чл. 22, ал. 2: Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата), моля стриктно и точно да бъде изпълнено разпореждането да бъдат обявени обстоятелствата за отказ!

Следва специално да подчертая, че и по двете решения, в които участват гореизброените съдии, ответник или един от ответниците е Министерският съвет, а той е ответник и по предстоящата за разглеждане моя жалба срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. 2098/2007 г.!

Съвършено очевидно е, че гореизброените съдии са участници в един изключително флагрантен отказ от правосъдие срещу държавата в лицето на Министерския съвет! В единия случай от страна на първите трима съдии, е издадено немотивирано, незаконно, нелогично и нелепо решение, с което Министерският съвет се оневинява за негово дългогодишно противоправно бездействие, а в другия случай петима съдии осъществиха умишлено, нагло и противозаконно прекратяване на дело, в което се искаше отмяна на решението, с което се оневинява Министерският съвет за неговото дългогодишно противоправно бездействие! Не може да има каквото и да било съмнение в това, че

Е НАЛИЦЕ ЗАГОВОР ОТ СТРАНА НА СЪДИИ ОТ ВКС ЗА БЛОКИРАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА ДЪРЖАВАТА В ЛИЦЕТО НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА ЗА СЛЕДСТВИЯТА ОТ НЕЙНО ПРОТИВОПРАВНО БЕЗДЕЙСТВИЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАНО ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ!

НАЛИЦЕ Е ФЛАГРАТНО ПОГАЗВАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА, ЧИЙТО ФУНДАМЕНТАЛЕН ЧЛЕН 7 ГЛАСИ:


Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

Или може би Министерският съвет не е орган на държавата? Или може би неговите неизпълнявали две десетилетия закона служители не са длъжностни лица?


Фактът още е и този, че, и извън упоменатите дотук решения на САС и ВКС, е налице и друг заговор, а именно от страна и на СГС, и на СРС за оневиняване на Министерския съвет и направо за недопускане на гледане на делото срещу него за неговото противоправно бездействие, вече подробно описано по-горе! Имам внесен още през 2002 г. иск срещу МС за следствията от неприемането на ПАНРСВО (за друг период). Днес, седем години по-късно, това дело срещу основния орган на държавата е все още на първа инстанция (гр.д. № 10037/2006 г., СРС, 1 ГО, 41 с-в), като дори още няма произнасяне за допускане на доказателства! Причината за забавянето на делото е серията издадени определения за прекратяването му – след това отменени. Фактът доказва, че в съдебната система на тази така наречена държава работят голям брой некомпетентни, а може би и ментално увредени лица, които мислят, че държавата е някаква “божа крава”, която не може и няма как да бъде подвеждана под съдебна отговорност! Част от наглите и противозаконни прекратявания на това дело са описани и в Интернет:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008_10_01_archive.html

Приложения:
1. Определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008.
2. Решение № 44 от 02.04.2008 г. на САС по гр.д. 2094/07.
3. Решение № 39 от 26.03.2008 г. на САС по гр.д. 2098/07.

03.06.2009 г., София С почит: (подпис)