ПОРЕДНО БЕЗУМИЕ! ЗАГОВОРЪТ ВЪВ ВЪРХОВНИЯ СЪД ЗА ОНЕВИНЯВАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРОДЪЛЖАВА!

Документ с вх. № ВКС 9334/26.10.2009 г.

До: г-н Председателя на Върховния касационен съд

Във връзка с: предстоящо за гледане гр.д. на ВКС, ГО, образувано по жалба на Кр. Кабакчиев с вх. № САС 5308/02.07.2009, срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, гр.д. ВКС, IV гр.отд. № 1564/2009


ЗАЯВЛЕНИЕ – С ИСКАНЕ НА ОТВОДИ

от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото

Правно основание: чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК; чл. 22, ал. 2 от ГПК; чл. 23, ал. 1 и 2 от ГПК

Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд,

НАЛИЦЕ Е ВЕЧЕ АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ В ОГЛАВЯВАНИЯ ОТ ВАС ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД Е НАЛИЦЕ ЗАГОВОР ЗА ОНЕВИНЯВАНЕ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЕЗОБРАЗНО ПРОТИВОЗАКОННО БЕЗДЕЙСТВИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНО СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ!

НАЛИЦЕ Е РЕАЛНА СЪВКУПНОСТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА РАЗЛИЧНИ СЪСТАВИ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, ИМАЩИ ФУНКЦИОНАЛНА ВРЪЗКА ПОМЕЖДУ СИ (УСЛОЖНЕНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ), КОИТО НЕПРЕКЪСНАТО ИЗДАВАТ СЪДЕБНИ АКТОВЕ, В КОИТО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГРУБО ПОГАЗВАТ ЗАКОНА И КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН ЛИЧНО, ПРЯКО И НЕПОСРЕДСТВЕНО МИ НАНАСЯТ ЩЕТИ: МАТЕРИАЛНИ И МОРАЛНИ!

На 03.06.2009 г. депозирах до Вас искане с вх. № ВКС 5037/03.06.2009 за отвод на голяма група касационни съдии, които издадоха серия изключително грубо противозаконни решения срещу мен! Сезиран бяхте за това, че състав на Върховния касационен съд издаде едно изумително по своето противозаконно съдържание определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008! Вие, който претендирате да сте висококомпетентен юрист, притежавате научното звание професор по право, а оттам сте длъжен и перфектно да познавате академичното законодателство, не благоволихте да посочите и да признаете факта, че това определение е грубо противозаконно! Вместо незабавно да предприемете енергични и безкомпромисни действия срещу прецизно посочените Ви противозаконни деяния, Вие заявихте в отговора си до мен с изх. № 292/11. 06.2009, че това били “неподкрепени с данни съмнения” и че нямало основание за отвод по чл. 22 ГПК! Същевременно абсолютно безспорните данни за извършено престъпление не благоволихте да изпратите в прокуратурата!

Днес е налице АБСОЛЮТНО ДОКАЗАТЕЛСТВО за това, че определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008 е ПОВЕЧЕ ОТ ФЛАГРАНТНО ПРОТИВОЗАКОННО!

Издадено е друго определение, № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. – което е още по-потресаващо противозаконно и което ИЗЦЯЛО ПРОТИВОРЕЧИ на определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008!

В две дела с идентичен казус, при който е съден Министерският съвет заради това, че седемнадесет години не благоволява да издаде правилник за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ, и така близо две десетилетия грубо и нагло не изпълнява безусловно вменено му чрез законов текст (чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ) задължение, по едното дело състав на Върховния касационен съд отхвърля жалбата ми на основание на това, че Правилникът за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ се бил изпълнявал от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ – теза, за която няма никакъв начин, по който да бъде вярна! А днес е налице друг противоправен съдебен акт на Върховния касационен съд, при който друг състав отхвърля моя жалба по същия казус на съвсем различно основание! Основанието е вече, че, видите ли, дейността на Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не била съставлявала административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ! И каква е дейността на Министерския съвет при приемане на нормативни актове, ако не е административна?

За така наричащите се върховни съдии, позволили си да издадат определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. и да впишат в него, че нормотворческата дейност на Министерския съвет не е административна, може да се каже, че или юридическият им капацитет е ужасяващо нищожен, или че е налице деяние, което е в компетенциите на прокуратурата! Определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. изключително грубо противоречи на практиката на българските съдилища! Така – според решение № 9087 от 07.07.2009 г. на Върховния административен съд, Трето отд. по адм. дело № 9616/2008:

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Административната дейност в теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми според предметното си съдържание като НОРМОТВОРЧЕСКА, оперативно-разпоредителна по издаване на индивидуални административни актове, правозащитна, която от своя страна се свързва с разрешаване на спорове по функциониране на администрацията или налагане на санкции за неизпълнение, нарушение на административни задължения ... [подч. от мен, К.К.]

С други думи, като се съпостави с по-горния текст, за определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. може да се каже, че представлява: гавра с Конституцията, с правосъдието, с основните постулати в правото, с българската съдебна практика и с фундаменталните норми за поведение на един съд в правова държава! По конституция Република България е правова държава!

Същевременно се вижда, че, след отправеното от мен предупреждение да не се извършва ново престъпление, гореупоменатият състав на ВКС точно е схванал сериозността на заявлението ми, че ще потърся сметка за грубото противозаконното определение № 96/ 04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008! И същевременно е преценил, че е необходимо отново и непременно да бъде продължен всеобхватният заговор във Върховния касационен съд, състоящ се в това, за трети път да бъде оневинен Министерският съвет за седемнадесетгодишното му грубо противоправно бездействие, състоящо се в неизпълнение на вменено му със закон задължение!

И така днес, освен две безобразни по своята изключително груба противозаконност определения, нарушаващи различни разпоредби на Конституцията и Закона за съдебната власт, е налице и изключително грубо нарушение на чл. 124 от Конституцията на Република България, който гласи:

Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Ясно е, че ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ИЗОБЩО НЕ ОСЪЩЕСТВЯВА КАКЪВТО И ДА БИЛО НАДЗОР за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата! Дори неговите собствени съдебни актове флагрантно си противоречат!

Разбира се, че тепърва предстои тези невероятни случаи на погазване на закона от страна на българския Върховен съд да бъдат атакувани от мен по съответния начин пред различни инстанции в България и в Европейския съюз, включително Европейската комисия и Европейския парламент, както и да бъдат изложени пред цялата българска и световна общественост!

Петитум.

Първо, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07. 2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен акт – решение № 2791/05, издадено на 03.04.2006 г. от ВКС, IV гр.отд. по гр.д. 2312/2004, според което през периода 1995-2000 г. моята научноизследователска дейност в БАН била атестирана. Налице е предходно влязло в сила решение № 211/05 от 23.06.2005 г. по гр.д. 2630/2003 на ВКС, IV гр. отд., според което моята научноизследователска дейност в БАН не е атестирана през периода 1992-1997 г. и по тази причина е осъден институт при БАН! Няма как научноизследователската дейност в БАН на един и същ човек да е едновременно неатестирана и атестирана през периода 1995-1997 г.!
Второ, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова!
Тези пет лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 78/05.04.2007 г., с което по един грубо незаконен начин беше отказано правосъдие по моя молба за отмяна (с вх. № ВКС 13330/20.04.2006 г.) на противозаконното решение № 2791/05, издадено на 03.04.2006 г. от ВКС, IV гр.отд. по гр.д. 2312/2004! Издадено беше определение за прекратяване на делото на базата на едно изключително нагло по своята неистинност твърдение, че не съм изпълнил разпореждане на съда! Всъщност, от документацията по делото се вижда, че, от една страна, аз съм изпълнил разпореждането на съда (с цел улесняване на производството), а, от друга страна, съдът нямаше право да предявява това разпореждане!
Трето, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008, което се базира на повече от умопомрачителното по своята противоправност твърдение, че правилникът за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ се бил изпълнявал от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ!
Четвърто, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02. 07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд., което се базира на умопомрачителното по своята противоправност твърдение, че дейността на Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не била съставлявала административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ!
Пето, в случай че не бъде осъществен самоотвод от страна на гореупоменатите лица на основание чл. 22 от ал. 1, т. 6 от ГПК, да бъде приложен чл. 23, ал. 1 и да бъде НАЛОЖЕН отвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02. 07.2009 срещу решение № 551/01. 06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на вече изброените съдии Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева, Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова, Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева, Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова – по подробно изложените вече съображения!

Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд,

Беззаконията, осъществявани от състави от Върховния касационен съд, вече са абсолютно нетърпими! И те са част от причините, поради които тази “държава” е определяна от органите на Европейския съюз като член на общността с изключително драстично корумпирана и некадърна съдебна система! Вижда се, че оглавяваният от Вас така наричащ се Върховен касационен съд в лицето на цели четиринадесет съдии, действа не като безпристрастна съдебна институция, а, погазвайки Конституцията, напълно откровено и нагло работи като АДВОКАТ НА ДЪРЖАВАТА!

Затова, поради конклудентен отказ на членове на Върховния касационен съд да осъществяват законно правораздаване – точно и еднакво прилагане на законите, намирам, че ВИЕ ЛИЧНО следва да СЕЗИРАТЕ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ за възбуждане на дисциплинарни производства по отстраняване от длъжност на посочените съдии. На второ място, да направите в медийното пространство официални публични изявления за актовете на въпросните съдии и категорично да се разграничите от тях! А в качеството си на професор по наказателно право да заявите пред академичната общност дали на студентите в университета ще преподавате като правилна противоречивата и престъпна практика, осъществявана от състави на ВКС!

Длъжен сте да понесете отговорността като председател на Върховния касационен съд – и евентуално да си подадете оставката!

26 октомври 2009 г., София, С почит: (подпис)