"Кой е науката?"

Днес имам особеното удоволствие да споделя с Интернет приятелите си един факт от последните дни. Състои се в това, че излязоха от печат две мои лингвистични статии, в които се обсъждат конкретни научни проблеми. Но в тях се правят и важни обобщения относно българското езикознание, което аз определям като наследник на малоумното сталинистко и съветско езикознание от началото на 50-те г. на ХХ век. На онези, които не познават добре историята на комунизма, нека да обясня, че през посочения период комунистическите диваци в СССР обявиха Сталин, най-големия изрод в историята на човечеството, за “учен-езиковед”. Нещо повече, разтръбиха, че той, един-единствен човек, бил решил “всичките проблеми на езикознанието”. И защо? Как така? Очевидно – защото е гениален. Разбира се, комунистическите диваци в България не останаха и ден назад. Моментално започнаха да тръбят същото. Дори се престараха. Продължиха да възхваляват до небесата грандиозния кръволок дори и след смъртта му през март 1953 г. Тоест, дори и тогава, когато съветските комунистически диваци вече се бяха отказали от кретенските твърдения за изрода “като езиковед”.

Вж. всички тези исторически факти, обобщени в статията ми “Такова беше, и е, времето: лингвистиката като инструмент за политическа пропаганда” –kkabakciev.blog.bg/?&page=5

В нея е разобличено лицето Андрейчин като един от множеството български сталинисти, обявили кръволока изрод за “гениален езиковед”. А днес, в 21 век, при наличието на Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, така наричащият се институт за български език при така наричащата се българска академия на науките е кръстен на името на този сталинист, обявил изрода Сталин за “гениален езиковед”. С други думи – налице е грубо нарушение на законодателството на България, освен че този акт е гнусна гавра с общочовешкия морал!

Очевидно е, че за да кръстиш нещо, което претендира да е научен институт, на името на отявлен сталинист, обявил най-големия изрод на човечеството за гениален езиковед, трябва да си малоумник и дивак – и то днес, в 21 век, в условията на членство на държавата България в съюз на държави, в който комунизмът се разглежда като грандиозно престъпление към човечеството.

От всичко това е ясно, че така наричащите се учени в така наричащия се институт за български език са в мнозинството си, освен всичко друго, и абсолютни некадърници, щом са съгласни мястото, в което работят, да носи името на сталинист.

Аз самият работих 17 години (от 1985 до 2002 г.) в този развъдник на комунизъм, некадърност, беззаконие и откровена простащина – но той тогава поне не беше кръстен на името на сталиниста. Бях изгонен от профанския, некадърен “институт” по следния начин. По време на официално заседание един комунист скочи на масата и ме нападна оттам с юмруци и освирепяла физиономия – докато аз седях на стол с крака под масата. Помислих, че ще ме ритне в лицето. Защитих се напълно инстинктивно, като го ударих отдолу нагоре с юмрук. Той също ме удари – в лицето. Вместо да уволни нападателя, наглият и изродски така наречен научен съвет на така наречения институт при така наречената българска академия на науките уволни мен.

Вероятно всеки знае как е реагирал Салвадор Дали, когато му съобщили, че е изгонен от Дружеството на сюрреалистите. Първо – умрял да се смее. И когато се съвзел, произнесъл всеизвестните днес и знаменателни думи:

“Le surrealisme, c’est moi!”

И аз реагирах по подобен начин, когато ми съобщиха, че некадърниците в така наречения научен институт са ме изгонили. Смях се дълго. А оттогава до днес, при съответен повод, им обяснявам нещо съвсем очевидно и ясно, а именно, че:

“Науката, това съм аз, Кабакчиев!”

През последната седмица заявлението ми “Науката, това съм аз!” има съвсем нов израз, съвсем официален – в две нови мои научни публикации.

В първата се анализира едно грубо неадекватно твърдение на българистите – наследници на сталинизма и на съветското сталинистко езикознание (което няма нищо общо с модерната наука лингвистика), че, видите ли, перфектът, основно граматично явление в българския език, не се бил образувал от имперфектни причастия. А във втората пише следното (следва дълъг цитат):

“На прага на третото десетилетие на XXI в., в епохата на интернет, българското езикознание остава в много отношения заложник на съветското и сталинисткото още от 50-те години на ХХ в., когато “учени” се надпреварваха да възхваляват до небесата “гения на Сталин като езиковед” и неговите „лингвистични приноси“. Езикознание от подобна “класа” трудно би могло да генерира сериозни разбирания за сложните закономерности в един или друг език. Традиционното българско езикознание, не само тежко обременено от сталинистко-съветското, но и до голяма степен игнориращо модерното езикознание – още от Чомски, а и много по-късно, с идеите му за универсална, вродена в човешкия мозък граматика и пр., например почти не използва неграматичността като фундаментален общоезиков феномен и като ключов метод за разкриване на езикови закономерности [цитирана литуратура]. Конкретен много тъжен резултат от тази срамно остаряла ориентация (по политически причини) на българското езикознание е, например, следната поредица факти: първо, огромно множество напълно неадекватни описания на членуването в българския език, непознаващи или бързо подминаващи обстоятелството, че то всъщност е средство не толкова за изразяване на определеност и неопределеност, колкото за експлициране на перфективност (по теорията на композиционния вид на Веркьойл [цитирана литуратура] – ако определителният и неопределителният член бяха необходими само или главно за изразяване на определеност и неопределеност, всеки език щеше да ги има (всъщност повечето ги нямат, вж. [цитирана литуратура]; второ, тежък дефицит на изследвания върху явленията генеричност и негенеричност (и други подобни), който, както ще се види по-долу, може би има връзка с тоталното отсъствие на понятията генеричност и негенеричност в най-голямата руска граматика (вж. по-долу) – т.е. пишещите български граматики най-вероятно зорко са следели какво пише в руските граматики; трето, наличие на най-различни напълно погрешни, а понякога и направо нелепи разбирания относно темпоралната система, в частност относно противопоставянето аорист/имперфект, чиято същност обясних още преди 36 години […] – то e свързано с членуването и с особения статут на българския език като хибриден […], с наличието в него и на вид, и на определителен (но не и неопределителен) член (тезата се поддържа от [цитирана литуратура]; четвърто, липса в абсолютно всички български граматики на правило за съгласуване на време и наклонение (разкрито от мен [цитирана литуратура], а след това потвърдено за друг език, черногорския [цитирана литуратура] пето, огромна серия систематични, напълно неадекватни твърдения, че перфектът, основен граматически феномен в българския език, се бил образувал само от аористни причастия, не и от имперфектни [цитирана литуратура] – неадекватността на тези твърдения е подробно обяснена от мен тук, […]; шесто, огромна серия мъгляви и погрешни дефиниции, неподдаващи се на инвентаризация, на перфекта в българския език (резултативност, състояние в резултат от минало действие и пр.) – които, разбира се, няма как да не бъдат мъгляви, при положение че половината перфект, имперфектният, е изключен като “несъществуващ” […]; седмо, систематични неадекватни твърдения в граматиките на българския език – в повечето, а дори може би и във всичките, че не била съществувала самостоятелна (адиективна , номинална – извън формите за някои времена и наклонения) употреба на имперфектното деятелно причастие [цитирана литуратура].” [...] "И тук отново стигаме до днешния статут на традиционната езиковедска българистика, наследила немалка част от съветско-сталинистката лингвистична традиция, според която „правилни езикови изрази“ cа тези на управляващата еднопартийна върхушка (вождове на пролетариата, политически функционери, представители на „прогресивната интелигенция“), а „неправилните“ трябва да се избягват [...]. Не само първото твърдение – трагично (днес дълбоко смехотворно) и поддържано десетилетия в СССР и НРБ, но и второто също, за така нареченото избягване на неправилни изрази, са потресаващи по нелепостта си – и то не по политическа, а по лингвистична причина. Според днешното разбиране в Западното езикознание, прието за аксиоматично и водещо началото си от Чомски, именно неправилните (неграматичните, неприемливите) изрази и изречения стоят в основата на идентификацията на това, кое в езика е правилно."

И така, в тези мои две нови статии са посочени мои значителни приноси в теоретичното езикознание – с които, разбира се, се гордея. Те, съвършено очевидно, са напълно недостижими за неграмотниците, некадърниците и моралните изроди в така наричащия се институт по български език при така наричащата се българска академия на науките.

Науката, това съм аз!

Запомнете това добре, некадърници, и си го набийте яко в главите!

Ха-ха-ха!

В БЪЛГАРИЯ СМЪРТЕН ГРЯХ Е ДА МОЖЕШ!

Както почти всички мои приятели във Фейсбук знаят, аз 17 години работих в т.н. институт за български език (ИБЕ) при БАН, едно свърталище на комунизъм, масови беззакония, престъпления, некадърност и откровена простащина. Този т.н. институт с изключително некадърен, профански т.н. научен съвет е кръстен в драстично нарушение на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен на името на отявлен сталинист, Л.Андрейчин. Ето какво през 1954 г. пише сталинистът Андрейчин, който днес е знаме на ИБЕ-БАН-ските профани: “Борбата за по-висока езикова култура е първостепенна национална задача в живота на социалистическото общество. Тъкмо в условията на социалистическото общество може да бъде най-добре схваната нуждата от такава борба [...] В труда на Й.В.Сталин “Марксизмът и въпросите на езикознанието” беше направено принципно разграничение между речниковата и граматическата страна на езика. По този начин речниковият състав на езика беше осветлен ясно, както никога досега откъм своята роля и специфика в строежа на езика [...] Даденото от Сталин теоретическо изясняване на речниковата страна на езика ще допринесе несъмнено и за изясняване на редица важни практически въпроси на езиковата култура. Сега пред езикознанието и пред методиката на езиковото обучение стои задача с огромна важност – да се открият върху основата на сталинското езикознание пътища и средства за по-конкретна и плодоносна работа при усвояването на речниковия материал” (Андрейчин 1954: стр. 222-223). Вж. статията ми “Такова беше, и е, времето: лингвистиката като инструмент за политическа пропаганда” – http://kkabakciev.blog.bg/technology/2009/10/20/takova-beshe-i-e-vremeto.419066?fbclid=IwAR1_nOp1X8mi5-EIWDGD2BTrmQNaIFRmsi0HQbrBXp9qXWk0kuDYMARXJDA
Това мое съобщение е относно един факт, който стана мое достояние вчера и който се отнася до невероятната мерзост, освен некадърността, на ИБЕ-БАН-ските профани и диваци. (Нека не се забравя, че те повечето са екземпляри от женски пол.)
През далечната 1992 г. депозирах дисертация за “доктор на науките” пред т.н. специализиран научен съвет по езикознание при ВАК, мнозинство в който имаха ИБЕ-БАН-ските профани и некадърници. Тази шайка негодници мота дисертацията ми с години! Умишлено не назначаваха рецензенти! Вместо около 6-8 месеца процедурата трая седем години – заради което впоследствие осъдих ВАК по две дела. (А институцията ВАК, разбира се, не беше виновна за забавянето, виновни бяха профаните и некадърниците в т.н. специализиран съвет.) След години на мотаене дисертацията ми накрая получи три положителни рецензии – от професорите Мирослав Янакиев, Русин Русинов (днес покойници) и Ирена Василева. ИБЕ-БАН-ските профани и некадърници от женски пол заедно с някои други негодници и негоднички от СУ вдигнаха масово отрицателни и бели бюлетини на работата ми. По стечение на обстоятелствата тя днес е най-значимият труд по обща лингвистика, писан някога от българин/българка и публикуван в престижно световно научно издателство: https://www.springer.com/gp/book/9780792365389
При така взетото отрицателно решение на съвета и очевидното крещящо несъответствие между стойността на труда, посочен от рецензентите, и вдигнатите бюлетини, Президиумът на ВАК назначи суперрецензент. Няма да казвам името му, за да не персонализирам проблема – а и затова, защото от него лично научих това, което сега ще кажа.
Суперрецензентът написа поредна, четвърта, положителна рецензия на труда ми, след което Президиумът на ВАК ми присъди научната степен – през 1999 г., със седем години закъснение. С решението, взето от български учени от най-висок ранг в най-различни области, беше нанесен изключително жесток ритник в зурлата на ИБЕ-БАН-ската некадърност!
Защо пиша всичко това за пореден път във ФБ и го припомням? Защото има нещо, което научих вчера, и което е умопомрачително. Десет години по-късно, през 2009 г., ИБЕ-БАН-ските изроди (95% женски екземпляри) вдигнали масово отрицателни бюлетини на докторската дисертация на суперрецензента ми – като отмъщение за написаната от него положителна рецензия на моя труд! И провалили защитата му, отново при наличие на три положителни рецензии! Слава Богу, и в този случай Президиумът на ВАК отхвърлил невероятно просташкото и нагло “решение” на профаните и изродите от женски пол и присъдил на дисертанта степента “доктор на науките”!
Ето, това представляват ИБЕ-БАН-ските морални изроди!
Наука? Стойност и постижения в науката?
Тези неща нямат абсолютно никакво значение! Единственото, което има значение, е да бъде ударен врагът, който “има нахалството” ДА МОЖЕ повече от изродите!
Както е казал Стамболов, “В БЪЛГАРИЯ СМЪРТЕН ГРЯХ Е ДА МОЖЕШ!”
Да се чудим ли защо днес текат тези драстични протести? Аз не се чудя ни най-малко!

Големият престъпник - държавата България, в лицето на прокуратурата!

Има един въпрос, свързан с невероятната свинщина, осъществена спрямо мен - но и не само спрямо мен, а практически спрямо всички граждани на тази държава, както и спрямо самата държава. Свинщината се състои в систематичното и дългогодишно неизпълнение на закона: мълчалив и/или изричен отказ да бъде изпълнен законовият императив: конфискация и унищожаване на пиратския тираж на превода ми на английски език на "История славянобългарска" на отец Паисий.
Ще повторя фактите. През 2012 г. някакъв крадец-кокошкар открадва превода ми (във вид на файл) на този труд, считан за книга № 1 на България, издава го в голям тираж (и досега не е ясно точно какъв, но вероятно над 500 или 1000 екземпляра) и го пуска за продажба в търговската мрежа в България и по света - главно в Интернет.
ПРОКУРАТУРАТА ТОТАЛНО БЕЗДЕЙСТВА!
В продължение на години тя се прави на дръж ми шапката, че уж разследва престъплението - за което се предвиждат до 5 години затвор. Накрая прекратява досъдебното производство, обявява, че ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЗОБЩО НЯМА и - което е ОЩЕ ПО-ЧУДОВИЩНОТО, връща пиратските екземпляри на крадците, създатели на пиратския тираж!
Моето изявление тук се отнася само до един-единствен въпрос, който ми е задаван през годините, а именно: защо не съм завел дело срещу крадеца/крадците?
Отговорът е елементарен, и той е пределно ясен и логичен. Ако някой открадне портфейла ми с 200 лв. в него, и аз знам кой е извършителят, естествено, че ще го изправя пред съда - да ми ги върне. Но ако някой е откраднал труд, който представлява книга № 1 на България, случаят е коренно различен. По такъв проблем незабавно трябва да се ангажира самата държава България - в лицето на своите институции.
Аз да тръгна да се занимавам с този по-едър кокошкар? С индивид, откраднал файл с текста на книга № 1 на България и превърнал го в пиратски тираж? Откъде накъде? Първо, това е под достойнството ми! Второ, това е задължение - и законово, и морално, на държавата! С такива трябва да се занимават съответните институции - и най-вече прокуратурата. Затова има създадена прокуратура! Затова и аз самият поддържам прокуратурата и цялата съдебна система - в качеството си на данъкоплатец!
Но, както знаем това особено от последно време, така наречената българска прокуратура не е нищо друго, освен едно невероятно гнусно свърталище на изключителни престъпници и некадърници. Затова стотици хиляди хора днес протестират по улиците и площадите срещу прокуратурата и искат тя да бъде изметена - уволнена цялата, начело с нейния главатар!
И така, повтарям! Не съм се занимавал и никога не бих се занимавал с кокошкар, откраднал труда ми и създал пиратски тираж! Големият престъпник в случая е държавата България - в лицето на прокуратурата!

КОРУМПИРАНА, МАФИОТСКА И ДЪЛБОКО ПРЕСТЪПНА ЛИ Е ЦЯЛАТА СЪДЕБНА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ?

Моята Фейсбук приятелка и колежка (англицист) Рени (Rennie Todorova Stoyanova) преди час ме изненада, като ми съобщи, че вече е налице решение на първа инстанция (на Софийския районен съд) по делото ми срещу Министерството на културата, Националната библиотека, Президентството и Министерството на външните работи - заради неизпълнение на закона, състоящо се и в мълчив, и в изричен отказ - специално от страна на Министерството на културата и на Националната библиотека, да бъдат предадени за конфискация от страна на държавата и унищожаване на пиратски екземпляри на превода ми на английски език на "История славянобългарска". Какво е решението се очаква да стане известно най-късно до понеделник.
Припомням за тези Фейсбук приятели, които не знаят, че трима индивиди в така наричащия се Софийски апелативен съд преди около месец издадоха едно съчинение, изключително драстично погазващо правото и наречено от тях съдебно решение. Според него прокуратурата не била длъжна да предава за конфискация и унищожаване пиратски издания на книги. Тази безумна "идея", писана сякаш от лица от улицата и нямаща абсолютно нищо общо с правото, ще бъде подложена на анализ съвсем скоро тук, и другаде, и ще бъдат посочени имената на тримата съчинители на "юридическата творба". Аз лично смятам, че такива нямащи нищо общо с правото съчинения могат да бъдат писани само от лица, които са или психически болни, или дълбоко корумпирани - и в случая защитаващи интересите на престъпната прокуратура, част от съдебната система, която погази закона. Дали става дума за психическа болест на едно или две лица сред авторския колектив на безумното съчинение, или за корумпираност на другото лице (другите две лица) - за това следва да се произнесат съответните компетентни инстанции, които ще бъдат надлежно сезирани.
Но така или иначе профанската идея в смехотворната "юридическа творба", нямаща нищо общо с правото, че прокуратурата не била длъжна да предава за конфискация и унищожаване пиратски издания на книги, ще бъде съпоставена с решението по делото, което сега се очаква. Защото, ако по първото дело - случайно, евентуално - и Върховният касационен съд се произнесе, че прокуратурата не е била длъжна да предава за конфискация и унищожаване пиратски издания на книги, тогава пешкира ще трябва да операт Министерството на културата и Националната библиотека. Това е така, защото изискването всяко пиратско издание на книга да бъде конфискувано и унищожено, е императивно и насочено към всички лица (юридически и физически) в държавата. Все някой е длъжен да осъществи конфискацията и унищожаването на един пиратски тираж (или останали от него пиратски екземпляри), и ако по някакви "правни съображения" задължението не следва да се вмени на прокуратурата, то тогава то е на Министерството на културата. Просто няма на кого другиго да бъде вменено първо! Или прокуратурата трябва да изземва и конфискува, или Министерството на културата трябва да го направи! Иначе би се оказал тотален абсурд: да е налице императивно задължение - насочено към всички по обща презумпция - всеки пиратски тираж на книга да бъде конфискуван и унищожаван, а да няма кой да осъществи конфискацията и унищожаването!
На мен лично не ми се иска да мисля, че Върховният касационен съд може да постанови, че прокуратурата не е била длъжна да предаде за конфискация и унищожаване пиратското издание на превода ми на английски език на "История славянобългарска". (Ако го направи, казусът, разбира се, отива в Страсбург.) Но ако наистина стане така, тогава е ясно, че задължението за конфискуване и унищожаване на пиратски книги остава да бъде вменено на Министерството на културата. И това министерство следва да бъде осъдено, заедно с Националната библиотека, за отказа да бъде изпълнено задължението - иначе императивно и насочено към всички в държавата!
Така или иначе, както се казва в такива случаи, ще поживеем и ще видим. Ще видим дали в тази държава има някакво правосъдие.

ИЛИ, ОБРАТНОТО, ЩЕ СЕ ВИДИ, ЧЕ ЦЯЛАТА ТАКА НАРЕЧЕНА СЪДЕБНА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ Е КОРУМПИРАНА, МАФИОТСКА И ДЪЛБОКО ПРЕСТЪПНА! И, КАКТО ЗНАЕМ, ТОЧНО ПО ТАЗИ ПРИЧИНА ДЕСЕТКИ И СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ХОРА В МОМЕНТА СА ПО УЛИЦИТЕ И ПЛОЩАДИТЕ - ПРОТЕСТИРАТ И ИСКАТ НЕ САМО ОСТАВКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, НО И ТОТАЛНА, РАДИКАЛНА РЕФОРМА НА ЦЯЛАТА СЪДЕБНА СИСТЕМА!

Писмо до Слави Трифонов относно лицето Куцкова

Снощи написах писмо на Слави Трифонов. Ето го:
"Господин Трифонов, Докога ще давате думата на лицето Куцкова, което няма нищо общо с правото (мога да докажа това свое твърдение изключително лесно) и което подведе милиони привърженици на СДС, че е демократ и антикомунист? Четете: "Като изявен противник на корупцията Куцкова се движи с автомобил, който братя Василеви са отпуснали само за кампанията http://www.segabg.com/article.php?id=107500 Въпрос на читател към Василев: Бих искал да ви попитам защо така демонстративно подпомогнахте кандидатпрезидентската кампания за втори мандат на Петър Стоянов с 30 000 лв.? Откъде взехте тези пари? Отговор на Василев: следващият ви въпрос предполага, че вие бихте били по-доволен, ако бях подпомогнал кампанията на Петър Стоянов под масата. Направих го открито, защото смятам, че така трябва да се подхожда. Въпрос на друг читател: Г-н Василев, напоследък стана модно да се проследяват връзките на днешни видни бизнесмени с едновремешната ДС. Бихте ли ми отговорили категорично каква е вашата връзка? Отговор на Василев: Като кореспондент на БТА в чужбина аз съм информирал както службите, тогава наричани ДС, така и държавни и правителствени институции чрез поверителния бюлетин на БТА за всичко съществено, което съм видял, разбрал и анализирал. Може би малцина знаят, че БТА тогава имаше на практика свое малко външно разузнаване, което информираше и правеше анализи и прогнози въз основа на сведения от печата и радиостанциите и от дописки на своите кореспонденти в чужбина. Преди да замина за Бейрут, тогавашният ми шеф Лозан Стрелков ме извика и каза: Каквото научиш, доловиш, прецениш, че е важно, ще го пращаш първо на мен, за да излезе в бюлетина на БТА и чак след няколко дни можеш да го кажеш на посланика, ако искаш. Понеже обикалях много, познавах много хора, много четях и много научавах, бай Лозан беше много доволен..."
И така, лицето Куцкова и лицето Стоянов в качеството си на участници в кандидатпрезидентската кампания 2001 г. са използвали пари на изключително отявлен комунист и доносник на ДС! Това е безспорен факт, и вероятно и на него се дължат крахът на кандидатпрезидентската двойка на СДС и победата на агент Гоце на президентските избори! Вие, господин Трифонов, давате трибуна на едно от най-неприятните лица на прехода, излъгало - напълно умишлено, целенасочено - надеждите на милиони! Има подозрения, че това лице, представящо се за демократ и антикомунист, като съдия в Софийския районен съд през комунизма е било член на БКП! И дори, нещо повече, партиен секретар! Така или иначе преди 10.11.1989 г. никой в България не можеше да бъде съдия без да бъде тясно обвързан с БКП и одобрен от тази варварска "партия", днес обявена със закон за престъпна. Ето какви лица имат наглостта дори днес да се опитват да чертаят дневния ред на обществото!
Красимир Кабакчиев, дфн"

Така наречената държава България - кой я прави кочина?

НАЛИЦЕ Е ПОРЕДНО ПРОФАНСКО И ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НАГЛО ИЗСТЪПЛЕНИЕ НА ТАКА НАРИЧАЩИЯ СЕ СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД! ИЗДАДЕНО Е ТАКА НАРЕЧЕНО СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, НЯМАЩО АБСОЛЮТНО НИЩО ОБЩО С ПРАВОТО!
Отдавна е известно, че така нареченият Софийски апелативен съд няма нищо общо с правораздаването! В него вероятно работят и някои нормални, некорумпирани, компетентни магистрати. Но в голямото си кадрово мнозинство този така наречен съд представлява подразделение на прокурорската нагла и некадърна каскетаджийска групировка, срещу чиито безобразия и престъпления тези дни протестират стотици хиляди! САС е сподвижник и пазител на корумпоелементите и некадърниците в червени тоги, на така наречените прокурори. САС е една групировка, облечена не само в черни тоги, но и в огромна власт и безграничен имунитет, която изключително безочливо и безнаказано се гаври с правото и правораздаването!
Три некомпетентни индивида от женски пол са издали така наречено съдебно решение, с което се отменя първоинстанционното осъдително решение срещу прокуратурата заради епохално наглото погазване на закона, състоящо се в дългогодишен отказ да бъде конфискуван и предаден за унищожаване пиратски тираж на превода ми на английски език на книгата “История славянобългарска” на йеромонах Паисий. Законовият текст, по който трябва да се реши казусът с кражбата на труда ми (в редакцията му към датата на предявения иск) се намира в чл. 97, ал. 1, т. 7 и 16 от Закона за авторското право и сродните му права (нататък ЗАПСП), и гласи:
“чл. 97. (1) Който в нарушение разпоредбите на този закон […] 7. издава, възпроизвежда или разпространява издадени произведения; […] 16. се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от две хиляди до двадесет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.”
Това е законовият текст, императивен, по който трябва да се реши делото! Пиратски книжен тираж на всеки един присвоен интелектуален труд се конфискува и се унищожава! Освен че е императивен, текстът е насочен към абсолютно всички лица в държавата, което означава, че пръв, който трябва да го спазва, е правораздавателната система. Прокуратурата обаче изключително нагло погази този закон! Погази го абсолютно умишлено с цел да прикрие крадците на труда ми – които тя никога не идентифицира, след четири години драстично нагло симулиране на досъдебно производство. И продължава да го погазва и до днес, драстично увреждайки правата ми на гражданин и творец – в продължение вече на осем години!
Няма да коментирам профанското съдържание на така нареченото съдебно решение, защото това би означавало да споря с бездънно малоумие и умопомрачителна наглост (може би патологична, шизофренна)! Само ще посоча, че тримата така наречени съдии са написали в профанското съчинение, че прокуратурата не била длъжна да изземе и да унищожи пиратския тираж! В намерението си да изкарат, че прокуратурата няма задължение да конфискува и предаде за унищожаване пиратския тираж (или съответни части от него), провъзгласените за юристи имат наглостта да визират чл. 98в, ал. 4 (4) от ЗАПСП, който гласи:
“След влизането в сила на наказателното постановление трайните материални носители, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.”
Този законов текст също е императивен и също е насочен към всички лица в държавата. В началото на 2013 г. каскетаджийската прокуратура иззе няколко екземпляра от пиратския тираж. Но вместо да ги предаде на МВР за унищожаване, тя ги държа в продължение на четири години, а накрая ги върна на крадците! С други думи прокуратурата не само не изпълни задължението, вменено на всички в държавата – по чл. 97, ал. 1, т. 7 и 16 от ЗАПСП! Нейни представители драстично погазиха и чл. 98в, ал. 4 (4), ЗАПСП, като не предадоха за унищожаване пиратски екземпляри и ги държаха противозаконно при себе си ЧЕТИРИ ГОДИНИ! Накрая стигнаха дъното! Освен гнусно закононарушение извършиха и изключително драстична морална гавра – осъществиха свръхневероятния цинизъм да върнат фалшификатите на крадците!
Няма да коментирам какво би трябвало да направи следващата инстанция, последната. Ще изчакам нейното решение. И ако законът отново бъде погазен, казусът отива в Европа – където би следвало да му е мястото! За да се види и отговорността на Европейския съюз за безобразията, беззаконията и престъпленията, осъществявани непрекъснато в тази тук така наречена държава, фиктивен член на ЕС. И накрая заявявам, че, освен всичко друго ще предприема и драстични граждански действия в защита на флагрантно погазените си права от съдебната система на кочината “държава“!