четвъртък, 25 септември 2014 г.

Включване по необходимост

Хм, оказва се, че повече от две години не съм "се обаждал" в блога си за съдебната система.

Но пък и за какво ли да "се обаждам"?

За да обяснявам колко престъпна, корумпирана и некадърна - но при всяко положение повече корумпирана, отколкото некадърна - е съдебната система?

Нали вече съм обяснил. Просто влезте в предишните страници от предишните години и месеци, и ще видите.

Изобличени - с имената им и с деянията им - са върховни, апелативни и всякакви други съдии.

Изобличена докрай е кочината България.

И България е кочина, защото няма съдебна система. Има 90% корумпирани и некадърни магистрати.

Е, да, сред останалите 10% може би се намират такива, които са достойни професионалисти, и съответно нещастници (защото не можеш да не бъдеш нещастен в една свински корумпирана система). Нормални и свестни хора, които само един Господ знае как точно се чувстват сред останалата сволоч. И които не могат абсолютно нищо да направят - освен да издадат едно или друго правилно съдебно решение, от което пък някой може да се обърка и да си помисли, че в България може пък евентуално и да има някакво правосъдие ...

Съдебната система е един изключително гнусен цирей на нещото, наречено държава България.

Този цирей, ако българите искат да имат държава, трябва незабавно и много радикално да се изреже.

Много пъти съм казвал мнението си какво трябва да бъде направено спрямо съдебната система. Тя просто трябва да бъде ликвидирана. Трябва всички да бъдат уволнени, след което наново да бъде създадена съдебна система - назначаване на доказано неподкупни и достойни магистрати чрез напълно независима комисия, в която не трябва да има нито един българин. Комисия, назначена пряко от Брюксел.

Същевременно се съмнявам, че българите - в мнозинството си - искат да имат държава. Българинът е един Андрешковец - така го е определил геният Елин Пелин, не съм аз. А българинът, освен това, не бива да се забравя, е определен от други двама гении - Щастливеца и Дядо Славейков - съответно и като Байганьовец и мърша.


Но за какво всъщност изобщо "се обаждам" ли?

Обаждам се, защото днес съм морално заължен да се обадя.

Случи се нещо невероятно. Случи се нещо уникално. Случи се нещо невъзможно за гнусната свинска кочина България.

Аз дори не мога да повярвам, че се е случило. И когато нещо уникално се е случило, нещо, което показва, че може пък евентуално да има и някакъв лъч надежда, макар и съвсем плах, за това, че може би някога кочината България може да бъде поизчистена от милионите тонове свински изпражнения, чувствам се морално задължен да отбележа факта. Да отбележа факта за наличие - може би - на плах лъч надежда.

Но преди това ще обясня какви две събития се случиха с мен през последните две години, през които не съм се обаждал. Няма как да не обясня. Защото е интересно.

Ще стане в следващото ми съобщение.

Естествено, и двете събития НЕ СА "плах лъч надежда". Напротив, те са сред огромного множество доказателства, че България не е държава.

И така, малко търпение, моля. Следва - след ден-два или три - съобщение за това, какво ми се случи през последните две години. И това, което ми се случи, е хем интересно, хем напълно вписващо се в представата за България като кочина.

И едва след това - ще направя описание на плахия лъч надежда.

Просто само малко търпение, моля.