Документ с вх. № 6066/28.07.2009 г. на Софийския апелативен съд
До: г-н Председателя на Софийския апелативен съд, по гр.д. № 716/09 и във вр. с гр.д. № 731/07 – и двете на САС, ГК, Седми състав
ЗАЯВЛЕНИЕ – с искане за отвод
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото
Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Неотдавна се обърнах към Вас с искане за отвод на трима съдии от САС, ГК, Четвърти състав, издали три решения, а именно по гр.д. № 2094/2007 г., по гр.д. № 2098/2007 г., и по гр.д. № 244/2009, които са флагрантно противозаконни, а тези съдии трябваше да гледат друго мое дело. Отводът беше осъществен. Благодаря Ви за съдействието!
За съжаление се налага отново да отправя искания за Ваша намеса – правя го в три отделни заявления с днешна дата (28.07.2009 г.).
С решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, 7 с-в по гр.д. № 731/2007 г., в което участват съдиите Зоя Атанасова (председател), Албена Александрова и Димитър Димитров (докладчик), е обявено за законно моето уволнение от Института за български език при БАН. Решението е не само епохално по своята противозаконност, но и ирационално! Обявено за законно е уволнение, в което изобщо не е записано какво дисциплинарно нарушение съм извършил, нито е посочен нормативен текст, въз основа на който съм уволнен!
Този случай е представен на вниманието на целия свят в блога ми, посветен на съдебната система:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008/11/blog-post_6675.html
Той показва не само какво “правосъдие” се осъществява в РБ (която по Конституция е правова държава), но и една от множеството причини, поради които органите на Европейския съюз характеризират с основание българската съдебна система като некадърна и корумпирана!
Накратко фактите – във връзка с искане за отвод.
На 25.05.2009 г. се проведе първото заседание по гр.д. № 716/09, на Седми състав, САС, ГК, което е по мой иск срещу Института за български език – издал решението за уволнението ми (днес признато по един противозаконен и профански начин за законно). След мое запитване до съдийския състав дали в него не участва лице, което да е било член на съдебния състав, издал изключително грубото по своята противозаконност решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г., се оказа, че такъв е съдията Димитров. Поисках от Димитров отвод! Обосновах го с участието му в противозаконно решение по дело срещу същия ответник. Между тримата съдии бе проведено кратко съвещание, след което искането ми за отвод беше обявено за неоснователно – от страна на самия Димитров, и без каквато и да било аргументация! С други думи, Димитров извърши грубо нарушение на чл. 22, ал. (2) от ГПК, чийто текст гласи Съдията е длъжен сам да се отстрани [...] когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата! А ал. 1, т. 6 на ГПК гласи: Не може да участва като съдия по делото лице […] относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Поведението на съдията Димитров доказва следното: той или не познава новия Гражданския процесуален кодекс, заспивайки на отменения ГПК, или е толкова небезпристрастен, че – и в двата случая – неговото участие в мое дело срещу ответника Института за български език е абсолютно неприемливо! В този смисъл и поведението на другите двама съдии, участващи в гр.д. № 716/09, на Седми състав, САС, ГК, е неправомерно, тъй като те допуснаха осъществяването на описаното закононарушение.
ИЗРАЗЯВАМ КАТЕГОРИЧНОТО СИ НЕСЪГЛАСИЕ СЪДИЯТА ДИМИТЪР ДИМИТРОВ ДА ПРОДЪЛЖИ ДА УЧАСТВА в гр.д. № 716/09!
И ако неговият отвод не бъде осъществен, ще бъда принуден да предприема мерки в рамките на закона за защита на накърнените си права. Недопустимо е да участва в решаване на мое дело съдия, който не различава препращаща норма от бланкетна норма; не схваща, че трудовият договор е комутативен, а не алеаторен; не е в състояние за случая да разграничи виновно нарушаване на трудови задължения, каквото в казуса ми не е налице, от административна процедура по атестиране!
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган!
Страшното е поне в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от: друг закон; колективния трудов договор (КТД); правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР); трудов договор; длъжностна характеристика. Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого – и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е неоснователно и престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.
Петитум. Моля:
(1) Да бъде направен анализ на грубото противоправно поведение на съдията Димитров, който, след като е участвал в епохално противозаконно решение, си позволява, неприемайки отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 на ГПК, да не обяви обстоятелствата, пораждащи съмнение в неговото безпристрас-тие – с което грубо е нарушен чл. 22, ал. 2 от ГПК!
(2) Да бъде наложен отвод на съдията Димитров по гр.д. № 716/09, на САС, ГК, Седми състав!
(3) След анализ както на решението по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав и констатиране на неговата изключителна противозаконност, така и на поведението на съдията Димитър Димитров по гр.д. № 716/ 09 на САС, ГК, Седми състав да бъде предложено на ВСС да възбуди дисциплинарно производство с цел освобождаването на съдията Димитров от съдийска длъжност!
Приложения:
1. Решение от 30.06.2003 г. на СРС, ТСК, 68 състав, по гр.д. № 4752/2002.
2. Решение от 15.06.2005 г. на СГС, ГК, II “Г” ГО , по гр.д. № 4447/2003.
3. Решение № 143/14.08.2008 г. на САС, ГК, Седми състав, по гр.д. № 731/2007.
28.07.2009 г., София, С почит: (подпис)
вторник, 8 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар