сряда, 16 септември 2009 г.

СТАВА ИНТЕРЕСНО! СЪД СРЕЩУ СЪДА! ИСКАНЕ ДА ИЗТЪЛКУВАТ СОБСТВЕНОТО СИ БЕЗУМНО РЕШЕНИЕ!

Дами и господа,

Едва ли е нужно тук и сега да правя встъпление относно това, какво мислят в момента в Европейския съюз за българската съдебна система. Или какво ЗНАЯТ българските граждани за нея.
Българските граждани ЗНАЯТ, че тя е невероятно порочна! Европейският съюз също ЗНАЕ.
След като в блога тук вече показах множество конкретни аспекти на порочността на съдебната система (най-вече съда), сега имам удоволствието да представя едно искане за тълкувателно решение, което внесох днес.
Мога да нарека това СЪД СРЕЩУ СЪДА!
СТАВА МНОГО ИНТЕРЕСНО!

На Софийския апелативен съд, издал невероятното по своето безумие решение, според което Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) бил изпълнявал ролята на несъществуващия, НЕИЗДАДЕН 18 години от Министерския съвет в епохално нарушение на закона (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ) правилник за реда и начина на атестирането, ще му се наложи да изтълкува собственото си решение - потресаващо по своето безумие, и да даде подробно обяснение на неговата "логика"!
Автор на текста на заявлението за тълкувателно решение е Петър Дошков, едновременно специалист по теоретично езикознание (генеративен синтаксис) и юрист (с две висши образования), доктор на Петербургския университет. Поднасям официално моите сърдечни благодарности за помощта му!
Следва текстът на заявлението.

Кабакчиев

* * * * *

Документ с вх. № 7081/16.09.2009 г. на Софийския апелативен съд

До: Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

ЗАЯВЛЕНИЕ за тълкуване на съдебно решение № 44/02 април 2008 г. по гр.д. 2094/2007 г. на САС, Гражд. отд., 4 състав

от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., въззивник по делото
Правно основание: чл. 251 ГПК

Уважаеми Съдии,
Гореупоменатото решение се нуждае от тълкуване, тъй като е неясно. Нужда от тълкуване възниква, когато трябва да бъдат приложени правните последици на решението. Съдебните решения трябва да са разумни.
Първа неяснота, Четвърти състав на САС пише в решението, че Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (съкратено ЗНСНЗ – действуващ) замества Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование.
Възможно ли е въобще това? Неясно е как предметът на закона, който урежда обществени отношения, изключващи атестирането, в същото време ги урежда. Чл. 1, ал. 1 ЗНСНЗ е изричен: законът урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката.
Втора неяснота, законодатателят изрично е посочил в ал. 2 от чл. 42 на ЗНСНЗ, че за реда и начина на периодичното атестиране (което е най-рядко на всеки пет години) на научните работници по чл. 42, ал. 1 от ЗНСНЗ трябва да има отделен, специален правилник. Означава ли, че чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ е мъртвороден и въпросното решение на САС констатира смъртта?
Трета неяснота, чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ вменява на Министерския съвет задължението да издаде правилник за реда и начина на атестиране. Не е издаден досега вече 18 години, като действалият преди, до 1991 г., с наименование “Правилник за атестирането на научните работници и специалисти с висше образование”, е отменен. Означава ли това, че след решението на САС публичното задължение на Министерския съвет да издаде правилник за реда и начините на атестиране на основание чл. 42, ал. 2 на ЗНСНЗ отпада?
Четвърта неяснота. Член 42 от ЗНСНЗ (действуващ) се състои от две алинеи, които са в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно с чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове в допълнителните разпоредби се включват правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Да се разбира ли вече, че съдебен акт е в състояние да включва, респективно да изключва, странични норми в предмет на акт, който до момента на съдебното решение на САС ги е изключвал?
Пета неяснота. Член 46 от ЗНСНЗ гласи, че за прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет. Този правилник е налице. Систематичното място на чл. 46 е в Заключителните разпоредби на ЗНСНЗ (и не е в Допълнителните). Щом като Съдът приема, че Правилникът по чл. 46, наречен ППЗНСНЗ, е с ролята на Правилник за атестирането (в допълнителните разпоредби на ЗНСНЗ), означава ли това, че съдебен акт е в състояние да заличи разликата между заключителни и допълнителни разпоредби, дефинирани съгласно Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове?
Прилагам: препис от заявлението за тълкуване на ответника.

16.09.2009 г., София (подпис)

Няма коментари: