сряда, 23 септември 2009 г.

ДВА ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА БОРИСОВ

До: г-н Министър председателя на Република България г-н Бойко Борисов

ЗАЯВЛЕНИЕ

от: Красимир Янков Кабакчиев

Уважаеми господин Премиер,


Работих 17 години в БАН – от 1988 до 2002 г., където през целия период бях подложен на престъпно отношение, изразяващо се в умишлено неатестиране на научноизследователската ми дейност. Заради това криминално деяние съответен институт (Институт за български език) е осъден да заплати нанесените ми в продължение на десет години щети от имуществен и неимуществен характер. За следващи периоди се водят други дела.
Проблемът е и този, че атестирането на научните работници – такъв е терминът за "учени" в Закона за степени и научните звания (ЗНСНЗ) следва да се извършва съобразно с правилник за реда и начина на атестирането, издаден от Министерския съвет (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ). Такъв правилник, с наименование Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование, съществуваше дълги години, но по неизвестни причини беше отменен през 1991 г. След това, вече 18 години Министерският съвет изключително грубо нарушава закона, като не издава такъв правилник!?! Първоначално аз водех дела за неатестиране само срещу Института за български език, като мислех, че един ден Министерският съвет ще изпълни закона. Накрая бях принуден да заведа дела и срещу Министерския съвет за това негово противоправно поведение. Днес ще се проведе поредното заседание по едно от делата – гр.д. № 10037/06, Софийски районен съд, ГК, 41 състав (Кабакчиев vs. МС).

Уважаеми господин Борисов,

Във връзка с Вашето назначаване за премиер и с надеждите, които Вашето правителство дава, че в тази държава най-накрая може би ще започне да се уважава и спазва Законът, моля да ми отговорите на следните въпроси:
(1) Дали поддържате позицията на предишното правителство по това дело, изразено в различни подадени по него становища от страна на представителите на МС?
(2) Дали най-после Министерският съвет ще направи необходимото, за да изпълни задължението си (неизпълнено от всички досегашни правителства от 1991 г. до днешния ден) да издаде правилник за реда и начините на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ?

Благодаря предварително за Вашата реакция.

23.09.2009 г., София (Подпис)

4 коментара:

Анонимен каза...

“Традиции” във ВАК, несъвместими с изискванията на съвременността


През юни изтече мандатът на Президиума на ВАК, а на 21 юли старото правителство назначи “нов” Президиум. Не е ясно дали това назначение е легитимно или не, тъй като според Закона това трябва да стане до края на предишния мандат (29 юни). Не е ясно и защо новият състав на Президиума се състои от 29 души (с 8 повече, отколкото винаги са били) – може би защото трябва да се харчат повече пари за издръжка или за да може хора като: проф. Стефан Петров Радев, акад. Петя Иванова Василева, проф. Цветан Атанасов Семерджиев, проф. Васил Костадинов Проданов, проф. Веселина Русева Троева, проф. Венелин Стоянов Живков и др., независимо от пасивната си предишна дейност във ВАК, задължително да бъдат наместени в Президиума за още един мандат, за да се гарантира запазването на “добрите корупционни практики” в областта на даването на научни степени и научни звания.
Част от експертите във ВАК очакват от новото ръководство промени, а друга част очакват точно обратното – нищо да не се променя. Съотношението е 50:50. Може би е излишно да се обяснява, че специалистите, които защитават “утвърдения административен стереотип”, са на възраст около 70.

Ето някои от най-ревниво-пазените “традиции”:

През последните 20 години нищо във ВАК не се е променило комисията продължава да следва инерцията на пасивното администриране и да работи в условията на конфликт с обществените интереси.

Липсва прозрачност в дейността на Президиума. Това до голяма степен се дължи на секретарката Тодорова, която дава информация по нейна преценка. Документите на Президиума се държат под ключ, въпреки че в тях не би трябвало да има нищо по-секретно от документите по процедурите, приключили в научните комисии. Често експертите са поставени в условия на неинформираност – те нямат достъп до протоколите от заседанията на Президиума и многократно им се налага да изискват необходимата им информация. Не са редки случаите, в които не я получават, тъй като някакво писмо или документ са загубени, затрупани, недооценени, забравени. Това невинаги може да се “замаже” и създава усещане за конспиративност, за вършене на нещо нередно и не е в полза на авторитета на ВАК.
Европейските програми, по които ВАК работи са доста законспирирани. Те обикновено се обсъждат на заседание на Президиума. Не е ясно нито кои точно са те, нито какво точно се върши по тях. Крайната цел също не е ясна – тя се изчерпва с попълване на някакви бази данни и получаване на целеви възнаграждения в даден момент – така успешно се отклонява вниманието на някои от недоволните, тъй като вниманието им се насочва от реалните проблеми към това как да се свърши минимална част от работата, а да се получи обещаният хонорар. И никой не си задава въпроси относно разпределението на средствата по така наречените “програми”.

Не са регламентирани конкретно услугите, които трябва да прави ВАК.
От една страна, това създава всички необходими условия за извършване на корупционни действия и работа в условията на конфликт с обществените интереси. Какъв по-добър пример за това от факта, че ВАК поддържа регистър на дадените научни степени и научни звания, но не се държи сметка за издадените дубликати на дипломи и свидетелства.
Едноличното раздаване на документи (години наред - което не е за подценяване!!) безспорно е създало у някои кандидати убеденост (а не е изключено и да им е подсказано), че след като си платят, може да получат необходимия им документ. Преди не е било така – всеки експерт е носел отговорност за довършване на приключилите в съответните научни комисии процедури – включително и за издаване и връчване на крайния документ - диплома или свидетелство.
следва

Анонимен каза...

Сега това става повече от мъчително – по два часа два дни в седмицата, обикновено след чинно изчакване на дълга опашка от кандидати с торбички в ръка – и от години се изпълнява от “незаменимата” Тодорова, която си е определила споменатото приемно време. В Интернет се появиха отзиви по този повод, но, тъй като не беше в интерес на ръководството, не им бе обърнато внимание. Защото Тодорова знае как да се труди в услуга на Председателя – прави всичко възможно да изолира ръководството от проблемите на институцията - като злепоставя колегите си, като омаловажава тяхната работа, като “губи” заповедите за годишен отпуск на Председателя и това му осигурява възможност за парично обезщетение, като не оформя всички отпуски на ръководството, както и своите, със заповеди и т.н. Не е ясно и защо бившият председател все още (вече четвърти месец) ползва закупения без нужда нов служебен автомобил като личен – всъщност, може би това е ясно “в тесен кръг”, може би за целта са изфабрикувани необходимите “документи”.
Всичко това може би е достатъчно, за да може Тодорова да е сигурна, че има право да се изживява като “фактор” в дейността на ВАК, да определя някои от кандидатите и техническите секретари на научните съвети като “мой човек” и да ги удостоява с предимството да обикалят с часове коридорите на ВАК, търсейки само и единствено нея, тъй като тя им е обещала да ги “приеме извън приемното си време и да им уреди въпроса”, който в повечето случаи е свързан с някоя от научните комисии и е от компетентността на съответния експерт, но до него проблемите стигат обикновено след задължителното им забавяне. Иначе как хората да разберат колко е голяма получената услуга и как трябва да са на разположение на Тодорова винаги, когато тя има личен проблем?

От друга страна, като бюджетна организация ВАК е в неблагоприятното положение да не генерира средства, а да трябва да се изплащат заплати на служителите. Затова е редно да се направят постъпки пред МОМН за въвеждане на тарифа за услугите, които се извършват във ВАК. Наложително е и от делегираните на научните съвети бюджети за процедурите за научни степени и научни звания да се регламентира процент (не по-нисък от 10), който да се превежда по сметка на ВАК, тъй като процедурите не приключват в съветите. Но много по-лесно е и в това отношение да не се прави нищо, тъй като насреща е държавният бюджет. А който е неудовлетворен от ниските си доходи – никой не му пречи да си недоволства. Ръководителите на ВАК са утвърдени, световно-известни учени – те са заети, пътуват много, имат академични ангажименти и пр.

Повечето от служителите на ВАК нямат длъжностни характеристики, което определя и липсата на критерии за квалификациите на служителите, работещи във ВАК. Това е недопустимо, тъй като отдавна има такива изисквания, определени от нормативен документ, валидни за специализираната администрация, част от която е и ВАК. Съществува едно Прил. 3 към чл. 20 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители. Под предлог, че експертите не са държавни служители, във ВАК няма човек, който да е постъпил с конкурс.
Правилникът за вътрешния ред не подлежи на коментар - явно е прибързано и формално генериран и в него има доста текстове, които издават некомпетентност във връзка със спецификата на дейността на този, който го е писал.

Експертите във ВАК не са атестирани. Чуждоезиковата и компютърната им грамотност нито се проверява, нито се осъвременява или повишава (може би защото такава липсва), нито става дума за каквито и да е професионални критерии.

следва

Анонимен каза...

Сега това става повече от мъчително – по два часа два дни в седмицата, обикновено след чинно изчакване на дълга опашка от кандидати с торбички в ръка – и от години се изпълнява от “незаменимата” Тодорова, която си е определила споменатото приемно време. В Интернет се появиха отзиви по този повод, но, тъй като не беше в интерес на ръководството, не им бе обърнато внимание. Защото Тодорова знае как да се труди в услуга на Председателя – прави всичко възможно да изолира ръководството от проблемите на институцията - като злепоставя колегите си, като омаловажава тяхната работа, като “губи” заповедите за годишен отпуск на Председателя и това му осигурява възможност за парично обезщетение, като не оформя всички отпуски на ръководството, както и своите, със заповеди и т.н. Не е ясно и защо бившият председател все още (вече четвърти месец) ползва закупения без нужда нов служебен автомобил като личен – всъщност, може би това е ясно “в тесен кръг”, може би за целта са изфабрикувани необходимите “документи”.
Всичко това може би е достатъчно, за да може Тодорова да е сигурна, че има право да се изживява като “фактор” в дейността на ВАК, да определя някои от кандидатите и техническите секретари на научните съвети като “мой човек” и да ги удостоява с предимството да обикалят с часове коридорите на ВАК, търсейки само и единствено нея, тъй като тя им е обещала да ги “приеме извън приемното си време и да им уреди въпроса”, който в повечето случаи е свързан с някоя от научните комисии и е от компетентността на съответния експерт, но до него проблемите стигат обикновено след задължителното им забавяне. Иначе как хората да разберат колко е голяма получената услуга и как трябва да са на разположение на Тодорова винаги, когато тя има личен проблем?

От друга страна, като бюджетна организация ВАК е в неблагоприятното положение да не генерира средства, а да трябва да се изплащат заплати на служителите. Затова е редно да се направят постъпки пред МОМН за въвеждане на тарифа за услугите, които се извършват във ВАК. Наложително е и от делегираните на научните съвети бюджети за процедурите за научни степени и научни звания да се регламентира процент (не по-нисък от 10), който да се превежда по сметка на ВАК, тъй като процедурите не приключват в съветите. Но много по-лесно е и в това отношение да не се прави нищо, тъй като насреща е държавният бюджет. А който е неудовлетворен от ниските си доходи – никой не му пречи да си недоволства. Ръководителите на ВАК са утвърдени, световно-известни учени – те са заети, пътуват много, имат академични ангажименти и пр.

Повечето от служителите на ВАК нямат длъжностни характеристики, което определя и липсата на критерии за квалификациите на служителите, работещи във ВАК. Това е недопустимо, тъй като отдавна има такива изисквания, определени от нормативен документ, валидни за специализираната администрация, част от която е и ВАК. Съществува едно Прил. 3 към чл. 20 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители. Под предлог, че експертите не са държавни служители, във ВАК няма човек, който да е постъпил с конкурс.
Правилникът за вътрешния ред не подлежи на коментар - явно е прибързано и формално генериран и в него има доста текстове, които издават некомпетентност във връзка със спецификата на дейността на този, който го е писал.

Експертите във ВАК не са атестирани. Чуждоезиковата и компютърната им грамотност нито се проверява, нито се осъвременява или повишава (може би защото такава липсва), нито става дума за каквито и да е професионални критерии.
Без промени, които да ликвидират условията и предпоставките за спекулиране с обществения интерес, лично облагодетелстване и неравнопоставеност на кандидатите по разглежданите процедури, не е възможно и дума да става за ликвидиране на корупционните практики.

Анонимен каза...

В подкрепа на изказването на Красимир Кабакчиев, ще допълня,че някои от членовете на президиума на БАН като г-жа Веселинка/представя се за по-интелигентно с името Веселина/Русева Троева е и от агентите на ДС.Името е публикувано в списъка на комисията по досиетата/КОМДОС/като агент "Траянова".Същата освен,че е в Президиума на ВАС, от 2011 г. е назначена на 66г.възраст? и за Изпълнителен директор на НЦТР ЕАД!Там продължава да прилага същите маниери на манипулиране и цели да ликвидира НЦТР ЕАД.Първата цел заложена в бизнес-програмата за 2011-2014 г.на въпросната госпожа е ликвидиране на НЦТР ЕАД.Продължава и с закононарушенията, като уволнява служители незаконно на изменен чл.328 т.10 от Кодекса по труда.Въпросната госпожае назначена по време на мандата на г-н Борисов, от Министъра на МРРБ,действащ в този период Р. Плевнелиев.Коментара оставям на интелигентните хора,четящи този материал.