СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (3)

Документ с вх. № 6065/28.07.2009 г. на Софийския апелативен съд

До: г-н Председателя на Софийския апелативен съд, по гр.д. № 709/2009 на САС, ГК, Четвърти състав, прехвърлено на САС, ГК, Седми състав, насрочено за 19.10.2009 г., и във вр. с гр.д. № 716/2009 и № 731/07 (и двете на САС, ГК, Седми състав)

ЗАЯВЛЕНИЕ – с искане за отвод
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото

Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Наскоро се обърнах към Вас с искане за отвод на трима съдии от САС, ГК, Четвърти състав, издали три решения (а именно по гр.д. № 2094/2007 г., по гр.д. № 2098/2007 г., и по гр.д. № 244/2009, които са флагрантно противозаконни, а тези съдии трябваше да гледат друго мое дело. Отводът беше осъществен. Благодаря Ви за съдействието!
За съжаление се налага отново да отправя искания за Ваша намеса – правя го в три отделни заявления.
Току-що получих призовка, в която ми се съобщава, че, след гореупоменатия осъществен отвод на съдебния състав по гр.д. № САС, 4 с-в, 709/2009, което е срещу Института за български език при БАН, делото е насрочено за 19.10.2009 г., като е прехвърлено на Седми състав на САС. В Седми състав на САС са съдиите Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров, издали решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г., с което е обявено за законно моето уволнение от така наричащия се Институт за български език при БАН. Решението е грубо противоправно! Обявено е за законно едно уволнение, в което изобщо не е записано какво дисциплинарно нарушение е извършено, нито е посочен един или друг нормативен текст, въз основа на който е осъществено уволнението! Единственият посочен в заповедта за уволнението нормативен текст е бланкетният чл. 190 от КТ. Съдебният акт, с който малоумното “уволнение” е обявено за законно, е същият, какъвто би била една (въображаема) присъда, с която съм осъден на затвор за убийство, но в присъдата не е посочен убитият, нито кога и как съм го убил! В перфектното първоинстанционно решение по делото за уволнението ми пределно точно и ясно е записано, че в заповедта ми за уволнение “не е посочен законовият текст (т.е. материално-правната норма), установяващ конкретния фактически състав на дисцилинарното нарушение [...] не е отбелязано какво конкретно трудово задължение е нарушил ищецът и в какъв акт (нормативен или индивидуален) е установено то”. И това решение е отменено от два “по-висши” съдебни състава, за които следва да се приеме, че или са тотално пристрастни към другата страна по уволнителния спор, или причината е от друг характер – в компетенциите на прокуратурата.
Този изключително драстичен случай на груба противозаконност и погазване на самите устои на правото и държавността от страна на съд е представен на вниманието на българската общественост и на целия свят в моя Интернет страница, посветена на съдебната система:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008/11/blog-post_6675.html
Решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г. показва какво “правосъдие” се осъществява в тази така наречена държава – и чрез него се вижда една от множеството причини, поради които в органите на Европейския съюз българската съдебна система се определя като некадърна и корумпирана.
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган!
Страшното е поне в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от: друг закон; колективния трудов договор (КТД); правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР); трудов договор; длъжностна характеристика. Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого, и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.

Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Петитум. Моля:
(1) Да не бъдат допускани лицата Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров да гледат делото ми срещу Института за български език при БАН № 716/ 09 (САС, ГК, 4 състав), тъй като са автори на гореупоменатото и подробно анализирано тук по-горе протизозаконно решение по други дела между същите страни. Тук следва да се има предвид и фактът, че лицето Зоя Атанасова е автор и на друг подобен съдебен акт, а именно Решение на САС, ГК, Втори състав, от 10.07.2006 г. по гр.д. № 1663/2005 г. Това решение ирационално тълкува текстове от Закона за научните степени и звания и Правилника за прилагането му! То е отменено като противозаконно (Решение № 1412/07 от 11.01.2008 г. на ВКС, IV гр.отд. по гр.д. № 1489/06)!
(2) Да бъде направен анализ на решението по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав.
(3) След анализа, който ще потвърди фактите по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав, да направите предложение до ВСС за възбуждане на дисциплинарно производство за освобождаване от длъжност на съдиите Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров.
(4) Да ми бъдат предоставени данните от последната редовна атестация на съдиите от САС Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров!
Необходими са ми, за да ги предоставя на обществеността в Интернет. С това искане не нарушавам ничии права, напротив: целта е да предоставя повече права на гражданите, които трябва да знаят какви магистрати решават техните съдби! За сравнение – аз съм доктор на науките, и за данните по моята диплома може винаги и от всеки да се направи справка в Интернет, в страницата на Висшата атестационна комисия, а именно тук:
http://vak.acad.bg:8888/www/index.jsp?p_mode=6
Приложения:
1. Решение от 30.06.2003 г. на СРС, ТСК, 68 състав, по гр.д. № 4752/2002.
2. Решение от 15.06.2005 г. на СГС, ГК, II “Г” ГО , по гр.д. № 4447/2003.
3. Решение № 143/14.08.2008 г. на САС, ГК, Седми състав, по гр.д. № 731/2007.

28.07.2009 г., София, С почит: (подпис)