неделя, 7 февруари 2016 г.

И ВСЕ ПАК - КАКВО ТОЧНО Е АНДРЕШКО?

Тази сутрин попаднах на едно изказване в Клуб "Z" на форумист с име lesicharova, при което незабавно ме връхлетя литературната муза и написах едно есе за Андрешко. Г-жа Лесичарова пише: "аз съм от поколението, което не разбра положителен или отрицателен герой е Андрешко", вж. изказването и́ - http://clubz.bg/34106-pylen_zapis_tova_koeto_ne_vidqhte_ot_…. Забележка. Не се вглеждайте в свидния образ на банкенския бодигард на правешкия мислител! Следващите редове няма да са за него - въпреки че и той лично, и неговата партия имат изключително много общо с темата, Андрешко.
Представената в следващите редове теза е моя, изградил съм си я отдавна. Но не претендирам за авторство върху нея. Може други да са я представяли по един или друг начин другаде. Предлагам я тук, тъй като, както се вижда и от изказването на форумиста Лесичарова, очертанията на този главен - и дори може би най-главен - образ в българската литература съвсем не са еднакви днес за всички българи и българки.
С изказването, че е от поколението, което не разбира дали Андрешко е положителен или отрицателен герой, г-жа Лесичарова направо удря в десетката, с хирургическа точност, като с лазерен лъч. Да, не само има такива поколения! Всъщност всичките поколения са такива! Защото в тази държава и досега няма официално представена задоволителна интерпретация на този квинтесенциален образ на българщината - а до немалка степен и на човешката природа изобщо.
Какво правеха комунистическите варвари? Те ежедневно и ежечасно промиваха мозъците на хората чрез всевъзможни лъжи и идиотщини, като включително им втълпяваха, че Андрешко е "истинският представител на народа". Той е едновременно човечен и изключително умен. Обратно, акцизният, бирникът, е завършен враг на народа. Той е отвратителен, оял се, гаден буржоа, който дере кожите на добрите и бедни трудови хорица - работници и селяни. В СУ имаше един завършен дебил, индивид на длъжност професор, който през комунизма направи кариера с хиляди дрънканици от този тип за Андрешко. Горната кръгло малоумна "теза" за Андрешко не е нищо друго, освен продължение на дивашките "разбирания" на комунистическите варвари и техните дебилни слуги - академици, професори, доценти, даскали и пр., че държавата е една изключително вредна конструкция с ясно определена съдба: НЕИЗБЕЖНО ПРЕДСТОИ ДА УМРЕ! И това ще стане при настъпването на прекрасния комунистически строй. Тази умирачка обаче, добавяха комунистите, ще се състои бавно. Защо бавно ли?
През 1960-те г., когато бях прогимзназист, малоумните комунодаскалки по училищата масово в цялата страна неудържимо се пенеха, че комунизмът ще настъпи някъде след около две десетилетия, около 1980-те. Така им беше казал световният изрод №1 Джугашвили. Постепенно обаче империализмът се беше позасилил, надигнал грозната си паст, и комунизмът все да се поотлага. 1980-те настъпиха, а комунизмът дори не благоволяваше да се покаже на хоризонта! Комунодиваците взеха да призовават за спокойствие: "Не знаем кога точно ще настъпи комунизмът - когато с него ще умре и държавата, нали така. Обаче споко, това ще стане със сигурност! Неизбежна е умирачката на нещото държава!"
Но да се върнем на Андрешко. Разбира се, че доколкото Андрешко е унищожител на самата идея за държава и държавност - не само според комунистите, но безспорно и според самия автор, той е ярко отрицателен герой.
Андрешко обаче без всякакво съмнение е също така и положителен герой. Наистина неговият интелект никак не му достига, за да може да разбере що за нещо е това държавата и как трябва то да функционира. Андрешко е необразован селянин със съответната порядъчна доза природна хитрина, както и с много добро сърце. Типичен български селянин, и не само български! Комунистическите диваци имаха болезнена нужда именно от тази страна на Андрешко, не от другата, неблаговидната! И впрягаха ежедневно дебилните си слуги - тъпи професори, доценти, даскали по училищата и пр., за да я пропагандират.
Комунизмът днес е минало. Но неприятното е, че и досега абсолютно невярното и кръгло идиотско комунистическо "тълкуване" на образа на Андрешко остава до немалка степен в широка педагогическа и обществена експлоатация. Мнозина тук ще ме контрират така: "Те днешните училища изобщо не благоволяват да учат учениците! Какво остава да очакваме, че ще ги учат правилно?" И ще бъдат до голяма степен прави.
Но както и да се реши един ден текущият проблем на българските граждани с огромната гавра, която днес се осъществява върху българската държава и българската държавност от страна на политическата система, образователната система, съдебната система и пр. - умопорачително и вбесяващо некадърни, корумпирани и нагли депутати, министри, "просветители", магистрати и пр., лично аз не мога тук накрая, като заключение, да не подчертая следното.
Лично мен ме изумяват грандиозната прозорливост на класика - родител на Андрешко, и неговата гениалност и фино майторство, които са му позволили с един абсолютен минимум обем изразни средства да изгради един перфектен, напълно завършен, абсолютно противоречив образ! Грандиозно велик образ, валиден както за българите, така и за целия свят! Образ на един изключително добър по душа човек, който същевременно точно в същата степен е и рушител - макар и напълно неволен - на дома на модерния човек, държавата. А оттук и рушител на своя собствен дом!

Няма коментари: