Поредно мое заявление до ВСС

Дами и господа,

Ако търпеливо разгледате блога ми, ще видите, че още от самото начало на публикациите в него се вижда, че аз няколко пъти съм сезирал Висшия съдебен съвет - и всеки път установявам, че това е един орган, който не само, че не се бори с безобразията, беззаконията, безумията и престъпленията в съдебната система, но дори ги прикрива.

Фактът, обаче, е този, че човек няма към кого да се обърне, когато така наричащият се съд на така наричащата се държава България продължава да се гаври със закона и с правата и достойнството на гражданина. Ето защо за пореден път ми се наложи да се обърна към Висшия съдебен съвет. Предоставям на вниманието ви тук, без коментар, заявлението ми до ВСС, което е с вх. № 94-00-062/27.01.2011 г. Повече от сигурен съм, че и този път Висшият съдебен съвет ще ми отговори, че няма правомощия да се занимава с поставените от мен въпроси. Но ... нека все пак да видим. Ще публикувам отговора на ВСС, когато (и ако) той дойде.

До: Висшия съдебен съвет на Република България, София
Копие: съдебния състав по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в

ЗАЯВЛЕНИЕ - с искане за проверка на грубо беззаконие по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в, спиране на делото, отмяна на хода по същество, отвод на състава, наблюдение над делото в обществен интерес, иницииране на дисциплинарни процедури
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в

Дами и господа,
Страна по гражданско дело съм срещу Министерския съвет – за следствията (имуществени и неимуществени щети) от това, че Министерският съвет в продължение на 18 години не благоволи да изпълни безусловно вменено му със законов текст задължение – да издаде един нормативен акт (правилник по чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания – ЗНСНЗ). Делото е заведено през 2002 г. – т.е. то е висящо вече девет години. Една от основните причини за това е поведението на лицето Геника Михайлова, днес работещо в Софийския градски съд, което издаде изключително грубо противозаконно решение на първа инстанция (отменено от ВКС). След дългогодишни подмятания на делото в различни инстанции (и различни процедури, включително препирня за подсъдност между съдилища) в началото на 2010 г. делото отиде в СГС. Поради безхаберно, а може би и престъпно поведение на втора инстанция делото е било поверено на лицето ... Геника Михайлова. Проведеното на 19.10.2010 г. съдебно заседание беше отложено поради непризоваване (както с изненада установи председателстващата съдебния състав) на прокуратурата. Подозрението ми, че председател на състава на 19.10.2010 г. е самата Геника Михайлова, автор на грубо противозаконното и отменено решение по същото дело на първа инстанция, се потвърдиха преди няколко дни, когато получих протокола от заседанието (приложен тук). И така, дело в СГС, по което има издадено решение на първа инстанция от Геника Михайлова, е поверено на... Геника Михайлова. Моля да бъде направена проверка на този аспект на случая и да бъде предприета дисциплинарна процедура срещу виновните лица, включително Геника Михайлова.
На 20.01.2010 г. се проведе второто заседание по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, 4-д с-в. Бяха извършени нови груби нарушения на процесуалния закон, някои от които изключително драстично погазват процесуалните ми права (или задължения). Конкретно, случи се следното:
- Първоначално беше обявен ход по същество без да е налице издадено определение за недопускане на доказателство – поискан в жалбата ми свидетел при довеждане. Ходът по същество беше отменен едва, след като аз лично – мислейки, че делото се води по новия ГПК (вж. по-долу) – попитах дали има издадено определение за недопускане на свидетел. Поради въпроса ми ходът по същество беше отменен – след което беше издадено определение за недопускане на свидетел.
- След това даденият ход по същество беше “забравен” – и най-неочаквано за мен съдът ми показа непредоставяно ми дотогава становище на ответника Министерски съвет. Документът е във видимо огромен обем – 10 -20 страници! Поисках да ми бъде предоставен за подробно запознаване и делото да се отложи, за да взема отношение по документа. Беше ми отказано.
- Настоях искането ми да бъде прието. Последва консултация на състава. Председателстващата първоначално обяви, че искането ми ще бъде прието. Едната от трите госпожи – членове на състава, обаче (най-възрастната, седяща вляво от моята позиция и вдясно от председателстващата) настоя искането да не се приема и се обърна към мен с груб тон с думите “Вие нима не разбирате какво Ви се казва? Даден е ход по същество! Говорете!” Не знам името на госпожата – и искам то да ми бъде предоставено, за да мога да я идентифицирам и да поискам дисциплинарна процедура конкретно и персонално срещу нея!
- Във връзка с това, че ответникът Министерски съвет отсъстваше, поисках да задам процесуален въпрос – дали делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Беше ми отказано да задам процесуален въпрос, като най-възрастната дама – член на състава, продължи с груб тон да повтаря “Вие не разбрахте ли какво Ви се каза? Даден е ход по същество! Говорете!” Отказах да говоря по същество, ако не ми бъде отговорено на въпроса дали делото се води по стария ГПК (в сила до м. март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Обясних, че, ако делото се води по новия ГПК, трябва да се приложи клаузата за неприсъствие на ответника. А, ако се води по стария ГПК, тогава съм лишен от правото на свидетел на втора инстанция. Веднага щом чу, че настоявам за прилагане на клаузата за неприсъствие на ответника по делото, съставът отговори на въпроса ми и заяви, че делото се води по стария ГПК!? С това е извършено ново изключително грубо процесуално нарушение – тъй като, видно от приложената от мен тук призовка, аз съм повикан да се явя на заседание по делото на 19.10.2010 г. за гледането му по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.) – на гърба на призовката са цитирани чл. чл. 142, 163, 200, 268 и 437, които са от новия ГПК (от м.март 2008 г.). И така, на заседанието на 20.01.2011 г. съдът най-неочаквано за мен заявява, че делото се води по стария ГПК!? Не може страна в съдебен процес да бъде викана да се яви на заседание по дело, което се води по един процесуален закон (ГПК в сила от м.март 2008 г.), а – тайно или явно – съдът да води делото по друг процесуален закон (ГПК в сила до м.март 2008 г.)! С други думи – извършено е друго драстично нарушение на закона и на правата ми по делото!!!
- Грубото нарушение на закона и накърняването на правата ми – състоящи се във водене на делото по процесуален закон, различен от обявения в призовката, доведе и до друго много съществено нарушение на закона и на правата ми! Отказът да бъде допуснат свидетел на втора инстанция може лесно да бъде обоснован чрез новия ГПК – по който аз мислех, че се води делото – съобразно с цитираните в призовката разпоредби, които са от новия ГПК. Но ако делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.), отказът да бъде допуснат свидетел представлява накърняване на правата ми!
- Накрая, след многократни настоявания от страна на най-възрастната членка на съдебния състав, искането ми да не бъде даван ход по същество (за да ми бъде предоставено време да се запозная със становището на ответника) беше окончателно отхвърлено. С това изключително грубо бяха нарушени процесуалните ми права – чл. 4, ал. 2 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) или съответните разпоредби в новия ГПК (от м.март 2008 г.). Съдът грубо погази безусловното си задължение да предоставя равни възможности на страните по делото. Нарушението в случая е и с много по-голяма тежест, като се има предвид, че с действието на съда аз съм лишен от възможността да се запозная със становище на ответника Министерски съвет, който е върховен орган на изпълнителната власт в страната! Налице е съвсем очевидно пристрастие от страна на съда по делото: флагрантно накърняване на моите права и открито облагодетелстване на другата страна по делото – Министерския съвет, т.е. на държавата. Това е действие на съда, което заслужава да бъде дадено за обсъждане (и ще бъде дадено) и на равнище Европейски съюз. За това действие на съдебния състав аз искам неговия отвод от делото!
- Въпреки че все още не е на мое разположение становището на Министерския съвет, което, видно от електронната извадка от Интернет сайта на СГС, е внесено на 18.10.2010 г., на практика по всяка вероятност е налице още едно изключително грубо нарушение на процесуалния закон, а именно на чл. 3 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) “Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отоворност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно […] Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.” Делото е за следствията от изключително грубо нарушение на закона от страна на ответника, който си позволи в продължение на 18 (осемнадесет) години да не издаде нормативен акт – правилник по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Ответникът Министерски съвет нееднократно си позволява да внася по делото становища, в които не само не упражнява предоставените му процесуални права добросъвестно и не изнася пред съда само истината, но и нещо повече. Той си позволява в своите становища да изнася груби неистини и дори да лъже най-безцеремонно. А, от своя страна съдът – на първа инстанция – буквално преписа в решението си лъжите на ответника! Неистините и лъжите на Министерския съвет са следните: (i) Министерският съвет не признава, че изключително грубо е нарушил ЗНСНЗ, като не е издал правилник по чл. 42, ал. 2 от този закон – което е негово безусловно задължение. (ii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа, че не било нужно да се издава правилник по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ, тъй като Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ (по чл. 46 от ЗНСНЗ) всъщност бил нормативният документ, визиран в чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ! Това е върховен, абсолютно кръгъл “правен” идиотизъм! (iii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа (също така върховен “правен” идиотизъм), че атестирането по чл. 42 от ЗНСНЗ за получаване на научно звание се било уреждало от самия ЗНСНЗ. Идиотизмът се състои в това, че получаването на научно звание се урежда от ЗНСНЗ за случаите, когато вече е обявен конкурс във Висшата атестационна комисия. В случая е налице необявяване на конкурс от съответната научна организация, а обявяването на конкурс в дадена научна организация следва да се извършва на базата на атестиране на основата именно на правилника – който липсва – за реда и начините на атестиране в научните организации по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Този върховен “правен” идиотизъм беше повторен от прокурорката на заседанието. Само че прокурорът на първа инстанция зае точно обратната позиция и определи иска ми като основателен. Ще сезирам ВКП по случая, но тук моля ВСС да направи проверка относно разнобоя между две инстанции в прокуратурата по един съвършено елементарен и ясен правен въпрос. И така, фактът е този, че второинстанционен съд на Република България, която се води за правова държава, прегражда пътя ми пред документ, издаден от Министерския съвет, в който е много вероятно за пореден път са са изказани умопомрачителни лъжи! Това е абсолютно нетърпимо положение, за което тепърва предстои да бъдат сезирани съответни компетентни органи в страната, а също така и органи на Европейския съюз и Съдът по правата на човека в Страсбург!
Заради осъществените груби закононарушения от страна на съдебните състави по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, 4-д с-в подадох заявление до председателя на СГС с десет искания:
(1) отвод на съдебния състав, провел заседанието на 20.11.2011 г. заради груби нарушения на ГПК; (2) Предприемане на процедура за дисциплинарно наказание на члена на съдебния състав, по чиято инициатива е даден ходът по същество при груби процесуални нарушения. (3) отмяна на хода по същество по делото, предоставяне на делото за разглеждане от друг състав; (4) да бъде допуснат свидетел по делото; (5) да ми бъдат предоставени копия от протоколите от двете заседания по делото – изпълнено; (6) разследване по чия вина е провалено заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г.; (7) дисциплинарна процедура срещу лицето, виновно за проваленото заседание на 19. 10.2010 г.; (8) разследване дали председателстващата съдебния състав на заседанието по делото на 19.10.2010 г. не е лице, участник в съдебен състав, издал решението на първа инстанция (оказа се, че е така); (9) дисциплинарна процедура срещу виновните по предната точка; (10) сезиране на ВСС за предприемане на дисциплинарни процедури и за специално наблюдение над делото – което в обществен интерес.
Вместо да получа отговор от председателя на СГС, получих отговор от ... трите съдийки!? От които се оплаквам!?!? Явно понастоящем СГС изобщо няма ръководство и там цари пълен административен хаос. Трите съдийки отказаха да отменят хода по същество и да подадат отвод, като се позоваха на чл. 12 от ГПК (отменен – в сила до м.март 2008 г.) – вж. приложение тук. С други думи, с подписите си трите съдийки удостовериха, че водят делото по отменен процесуален закон, а в същото време: първо, аз съм призован (вж. приложената тук призовка до мен за първото заседание) да се явя на дело, което се води по новия ГПК – този в сила от м. март 2008 г.; второ, текущият ГПК (в сила от м.март 2008 г.) гласи: § 2. (1) "Първоинстационните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. (2) Въззивните дела, образувани по жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от въззивната инстанция." [подч. от мен – К.К.]
И така според мен, гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, 4-д с-в трябва да се гледа по новия ред (по ГПК в сила от м.март 2008 г.) – тъй като въззивната жалба НЕ е постъпила ДО ВЛИЗАНЕТО НА ТОЗИ КОДЕКС. Въззивната жалба е подадена през 2010 г. Ето защо с настоящия документ аз моля ВСС да се разпореди за следното по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д:
Първо, делото да бъде спряно до изясняване на случая.
Второ, да бъде предприета дисциплинарна процедура срещу виновните лица, включително Геника Михайлова, за назначаването й да гледа дело, на което е издала решение на първа инстанция.
Трето, да бъдат дадени указания на съдиите, които ще гледат делото, относно приложимия процесуален закон – дали делото трябва да се гледа по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.).
Четвърто, да бъде установено дали съдиите по делото, а именно Цветомира Кордоловска, Любка Спасова, Слава Гьошева, не извършват грубо закононарушение и дори престъпление, като в писмен документ заявяват намерение да водят дело по процесуален закон, който е отменен, не е приложим по делото и не следва да бъде използван.
Пето, да бъде наложен отвод на съдиите делото Цветомира Кордоловска, Любка Спасова, Слава Гьошева – заради процесуални нарушения, включително лишаването ми от възможността да се запозная с документ, внесен по делото от ответника, лишаването ми от задължението и правото да взема отношение по делото към този документ, както и заради проявено тяхно очевидно пристрастие: накърняване на моите права и същевременно облагодетелстване на другата страна по делото – Министерския съвет, т.е. държавата.
Шесто, да бъде отменен ходът по същество по делото, да ми бъде дадена възможност да се запозная с документа, внесен от ответника Министерски съвет, както и да взема отношение към него.
Седмо, да бъде осъществено наблюдение над делото в обществен интерес – тъй като то е срещу върховния орган на изпълнителната власт в страната, Министерския съвет, за неизпълнение в продължение на 19 години на негово задължение, вменено му със законов текст.

Приложения: (1) Протокол от заседанието на 19.10.2010 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в. (2) Призовка до Кабакчиев за заседанието на 19.10.2010 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в. На втората страница на призовката са цитирани членове от ГПК в сила от м.март 2008 г. – което оначава, че призовката е за дело, което се води по новия ГПК (от март 2008 г.)! (3) Протокол от заседанието на 20.01.2011 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в. (4) Заявление – и с искане на отвод, на Кабакчиев до председателя на СГС с вх. № СГС 4538/21.01.2011 г.; (5) Разпореждане – ръкописно – от 24.01.2011 г. на съдебния състав от заседанието на 20.01.2011 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в, в което съставят отказва да даде отвод и неправомерно изземва пълномощията на председателя на СГС да отговори на заявлението ми.

София, 27 януари 2010 г., С почит: