До: Президента на Република България г-н Румен Радев
ЗАЯВЛЕНИЕ от Красимир Кабакчиев, д.ф.н.
Уважаеми господин Президент,
Позволете първо да Ви поздравя с избирането Ви на поста! Аз гласувах за Вас, по една-единствена причина: на базата на обещанието, което дадохте, че ще проучите опита на Румъния за борба с корупцията в държавата и ще направите всичко възможно той да бъде приложен в България. Надявам се, че ще изпълните обещанието си! Второ, чрез обществения и правен казус, с който ще Ви запозная в този документ, и който засяга пряко и Президентството, ще имате една допълнителна, макар и малка, възможност да докажете, че сте готов да се борите с корупцията и да защитавате законността и правата на гражданите! Моля да имате предвид, че за съжаление казусът не е никак приятен!
Преди четири години с огромна изненада и истински шок установих, че някакви лица са си позволили да присвоят превода ми на английски език на книгата "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, публикували са го в огромен тираж без каквото и да било право на това, продават го чрез търговската мрежа в България и по целия свят, разпореждат се напълно свободно и безнаказано с него, използват го, за да правят с него “подаръци” и т.н.!
Излишно е тук да обяснявам, че "История славянобългарска" безусловно се счита за най-важната за държавата България книга, и че именно нейният превод на английски език е това, което най-ефективно я представя пред света.
Незабавно сезирах Министерството на вътрешните работи и Министерството на културата! Министерството на културата веднага реагира, откри и глоби издателството-пират, и ограничи разпространението на пиратския тираж в търговската мрежа в София – но за изпълнение докрай на закона възможностите му не достигнаха.
За разлика от Министерството на културата, Прокуратурата, която пое случая от МВР, по един абсолютно безпрецедентен и умопомрачително нагъл начин обяви кражбата на превода на английски език на най-важната за България книга за “благородно деяние”!?! Нещо повече, тя не само отказа да предяви обвинение срещу крадеца (крадците), но дори умишлено ги прикри, като не го (ги) идентифицира! Имам сведения, че основният крадец е агент на Държавна сигурност и точно по тази причина не е идентифициран! Но и това не е най-същественото. Същественото е, че с обявяването на кражбата за “благородно деяние” и връщането на крадеца (крадците) на екземпляри от откраднатия труд Прокуратурата се идентифицира като укривател на кражбата! Фактите са такива, че Прокуратурата върна на крадците подхвърлените от тях шест екземпляра от пиратския тираж и отказа да им предяви обвинение, в резултат на което днес, вече повече от четири години след кражбата и създаването на пиратски тираж, аз съм безсилен да спра наглото разпространение по целия свят и в България на откраднатия ми труд! И това ми причинява огромни имуществени и неимуществени щети!
В продължение на три години чаках Прокуратурата на Република България да предяви обвинение срещу крадеца (крадците) на труда ми и да предаде пиратския тираж за конфискуване в полза на държавата и унищожаване. След като тя окончателно отказа да стори това, в началото на 2016 г. заведох иск срещу Прокуратурата за репариране на нанесените ми щети, следствие от нейното изключително грубо противозаконно поведение, изразяващо се в умишлено погазване на императивна законова норма – която много точно и ясно гласи следното: "предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи" (Закон за авторското право и сродните му права, чл. 97, ал. 1, т. 1, 7, 16).
Заведеният иск в продължение на цяла година беше подмятан между аминистративния съд и градския съд. След това в градския съд делото беше умишлено прекратено на базата на твърдение за уж внезапно изгубил се документ – като виновник за “изгубването” не е открит. След обжалването ми на определението за прекратяване на делото то е възобновено – и предстои да бъде решавано.
Уважаеми господин Президент!
Защо се обръщам към Вас – и какво общо има със случая Президентството на Република България?
Още след първоначалното погазване от страна на Прокуратурата на закона и неизпълнението на императивната норма за изземване в полза на държавата и унищожаване на пиратския тираж, от данни, посочени в актове на Прокуратурата по пр.пр. № 11927/2013 по описа на СРП стана ясно, че кражбата на превода ми на труда на Паисий е осъществена след заявен “интерес от български държавни институции и по-конкретно на президентството на РБ”, а сред посочените за установени факти е и този, че значителна част от незаконно и изключително нагло създадения пиратски тираж била ПОДАРЕНА – както изглежда, и от страна на администрацията на Президентството!
Разбира се, трудно е да се допусне, че Президентството може да е целяло да бъде осъществено издание на "История славянобългарска" на базата на кражба на частно притежаван интелектуален труд. Така или иначе, след като установих, че Президентството е посочено за инициатор за издаване на труда ми, го сезирах с документ с вх. № 94-00-2588 от 30.09.2013 г. (приложен тук). Изразих възмущение от кражбата и поисках следното: (1) да бъда уведомен колко екземпляра от пиратския тираж са били дадени на Президентството – възмездно или безвъзмездно – от страна на крадците; (2) в изпълнение на чл. 97, ал. 1, т. 16 от Закона за авторското право и сродните му права, Президентството да предаде по съответния ред всички получени от него екземпляри ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА И УНИЩОЖАВАНЕ! (3) да ми бъде оказано съдействие за прекратяване на беззаконието и изправяне на крадците пред съда!
Уважаеми господин Президент!
Каква мислите, че беше реакцията на Вашия предшественик на исканията ми? Мислите ли, че г-н Плевнелиев е бил шокиран от вестта за кражбата на превода на английски език на най-важната за държавата България книга и от това, че Президентството се е оказало (може би без негово знание) въвлечено в незаконно разпространение на краден труд? Мислите ли, че г-н Плевнелиев реагира веднага и направи всичко възможно срамното петно, лепнато на държавата, да бъде изчистено?
Не! Не! Не! Вашият предшественик се изгаври със закона и с морала! Той наруши чл. 108, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс – а моралната страна на въпроса едва ли има тук смисъл да се обсъжда! Вашият предшественик не благоволи да ми отговори!
Затова в случая на мен не ми остава нищо друго, освен да разчитам този път на Вас, на новия президент – който е обещал, че ще се бори за законност и срещу корупцията на високо държавно ниво. Надявам се, че новият президент, във Ваше лице, ще се трогне от факта, че не кой да е в държавата, а самата президентска институция е участвала в разпространение на пиратски тираж на най-важната за държавата България книга и че ще реши да направи всичко възможно за изчистване на това позорно петно!
Във връзка с всичко това, чрез настоящия документ най-учтиво Ви каня за следното:
Първо, по своя инициатива Президентството да се включи като трета страна по гр.д. № 6692/2016, I Гражданско отделение на Софийския градски съд, 13 с-в като помагач на ищеца, на основание чл. 218 ГПК. Аз вече съм поискал от съда, на основание чл. 219 ГПК, да конституира Президентството като трета страна по делото. Предстои апелативната инстанция да се произнесе по въпроса. Ако съдът откаже да конституира Президентството като трета страна, а и то самото откаже да се включи по собствена инициатива, ще поискам Президентството да бъде привлечено като ответник по делото и ще предявя иск срещу него за това, че наруши закона, като не отговори на исканията ми, цитирани тук, по-горе, и по този начин създаде допълнителни предпоставки за драстичното неизпълнение на императива на закона, състоящ се в необходимостта от отнемане в полза на държавата и предаване за унищожаване на пиратския тираж!
Второ, да уведомите писмено съда по гр.д. № 6692/2016, ГО, 13 с-в СГС относно следното: (а) колко общо екземпляра от пиратския тираж притежава Президентството днес – в библиотеки, административни помещения и пр.; (б) колко екземпляра от пиратския тираж са били дадени – възмездно или безвъзмездно – на Президентството от страна на крадците; (в) колко точно от тези екземпляри са продадени или подарени от страна на Президентството на трети лица – било то в България или в чужбина.
Трето, в изпълнение на чл. 97, ал. 1, т. 16 от Закона за авторското право и сродните му права, да предадете по съответния законов ред всички притежавани от Президентството екземпляри от откраднатия ми труд ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА И УНИЩОЖАВАНЕ и да уведомите за това съда по горепосоченото дело!
Уважаеми господин Президент!
Благодаря предварително за незабавната Ви реакция по въпроса и за законосъобразния Ви отговор!
Приложение: Писмо на Кабакчиев до Президента на РБ, вх.№ 94-00-2588 от 30.09.2013 г.
17 февруари 2017 г., София, С почит:
ЗАЯВЛЕНИЕ от Красимир Кабакчиев, д.ф.н.
Уважаеми господин Президент,
Позволете първо да Ви поздравя с избирането Ви на поста! Аз гласувах за Вас, по една-единствена причина: на базата на обещанието, което дадохте, че ще проучите опита на Румъния за борба с корупцията в държавата и ще направите всичко възможно той да бъде приложен в България. Надявам се, че ще изпълните обещанието си! Второ, чрез обществения и правен казус, с който ще Ви запозная в този документ, и който засяга пряко и Президентството, ще имате една допълнителна, макар и малка, възможност да докажете, че сте готов да се борите с корупцията и да защитавате законността и правата на гражданите! Моля да имате предвид, че за съжаление казусът не е никак приятен!
Преди четири години с огромна изненада и истински шок установих, че някакви лица са си позволили да присвоят превода ми на английски език на книгата "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, публикували са го в огромен тираж без каквото и да било право на това, продават го чрез търговската мрежа в България и по целия свят, разпореждат се напълно свободно и безнаказано с него, използват го, за да правят с него “подаръци” и т.н.!
Излишно е тук да обяснявам, че "История славянобългарска" безусловно се счита за най-важната за държавата България книга, и че именно нейният превод на английски език е това, което най-ефективно я представя пред света.
Незабавно сезирах Министерството на вътрешните работи и Министерството на културата! Министерството на културата веднага реагира, откри и глоби издателството-пират, и ограничи разпространението на пиратския тираж в търговската мрежа в София – но за изпълнение докрай на закона възможностите му не достигнаха.
За разлика от Министерството на културата, Прокуратурата, която пое случая от МВР, по един абсолютно безпрецедентен и умопомрачително нагъл начин обяви кражбата на превода на английски език на най-важната за България книга за “благородно деяние”!?! Нещо повече, тя не само отказа да предяви обвинение срещу крадеца (крадците), но дори умишлено ги прикри, като не го (ги) идентифицира! Имам сведения, че основният крадец е агент на Държавна сигурност и точно по тази причина не е идентифициран! Но и това не е най-същественото. Същественото е, че с обявяването на кражбата за “благородно деяние” и връщането на крадеца (крадците) на екземпляри от откраднатия труд Прокуратурата се идентифицира като укривател на кражбата! Фактите са такива, че Прокуратурата върна на крадците подхвърлените от тях шест екземпляра от пиратския тираж и отказа да им предяви обвинение, в резултат на което днес, вече повече от четири години след кражбата и създаването на пиратски тираж, аз съм безсилен да спра наглото разпространение по целия свят и в България на откраднатия ми труд! И това ми причинява огромни имуществени и неимуществени щети!
В продължение на три години чаках Прокуратурата на Република България да предяви обвинение срещу крадеца (крадците) на труда ми и да предаде пиратския тираж за конфискуване в полза на държавата и унищожаване. След като тя окончателно отказа да стори това, в началото на 2016 г. заведох иск срещу Прокуратурата за репариране на нанесените ми щети, следствие от нейното изключително грубо противозаконно поведение, изразяващо се в умишлено погазване на императивна законова норма – която много точно и ясно гласи следното: "предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи" (Закон за авторското право и сродните му права, чл. 97, ал. 1, т. 1, 7, 16).
Заведеният иск в продължение на цяла година беше подмятан между аминистративния съд и градския съд. След това в градския съд делото беше умишлено прекратено на базата на твърдение за уж внезапно изгубил се документ – като виновник за “изгубването” не е открит. След обжалването ми на определението за прекратяване на делото то е възобновено – и предстои да бъде решавано.
Уважаеми господин Президент!
Защо се обръщам към Вас – и какво общо има със случая Президентството на Република България?
Още след първоначалното погазване от страна на Прокуратурата на закона и неизпълнението на императивната норма за изземване в полза на държавата и унищожаване на пиратския тираж, от данни, посочени в актове на Прокуратурата по пр.пр. № 11927/2013 по описа на СРП стана ясно, че кражбата на превода ми на труда на Паисий е осъществена след заявен “интерес от български държавни институции и по-конкретно на президентството на РБ”, а сред посочените за установени факти е и този, че значителна част от незаконно и изключително нагло създадения пиратски тираж била ПОДАРЕНА – както изглежда, и от страна на администрацията на Президентството!
Разбира се, трудно е да се допусне, че Президентството може да е целяло да бъде осъществено издание на "История славянобългарска" на базата на кражба на частно притежаван интелектуален труд. Така или иначе, след като установих, че Президентството е посочено за инициатор за издаване на труда ми, го сезирах с документ с вх. № 94-00-2588 от 30.09.2013 г. (приложен тук). Изразих възмущение от кражбата и поисках следното: (1) да бъда уведомен колко екземпляра от пиратския тираж са били дадени на Президентството – възмездно или безвъзмездно – от страна на крадците; (2) в изпълнение на чл. 97, ал. 1, т. 16 от Закона за авторското право и сродните му права, Президентството да предаде по съответния ред всички получени от него екземпляри ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА И УНИЩОЖАВАНЕ! (3) да ми бъде оказано съдействие за прекратяване на беззаконието и изправяне на крадците пред съда!
Уважаеми господин Президент!
Каква мислите, че беше реакцията на Вашия предшественик на исканията ми? Мислите ли, че г-н Плевнелиев е бил шокиран от вестта за кражбата на превода на английски език на най-важната за държавата България книга и от това, че Президентството се е оказало (може би без негово знание) въвлечено в незаконно разпространение на краден труд? Мислите ли, че г-н Плевнелиев реагира веднага и направи всичко възможно срамното петно, лепнато на държавата, да бъде изчистено?
Не! Не! Не! Вашият предшественик се изгаври със закона и с морала! Той наруши чл. 108, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс – а моралната страна на въпроса едва ли има тук смисъл да се обсъжда! Вашият предшественик не благоволи да ми отговори!
Затова в случая на мен не ми остава нищо друго, освен да разчитам този път на Вас, на новия президент – който е обещал, че ще се бори за законност и срещу корупцията на високо държавно ниво. Надявам се, че новият президент, във Ваше лице, ще се трогне от факта, че не кой да е в държавата, а самата президентска институция е участвала в разпространение на пиратски тираж на най-важната за държавата България книга и че ще реши да направи всичко възможно за изчистване на това позорно петно!
Във връзка с всичко това, чрез настоящия документ най-учтиво Ви каня за следното:
Първо, по своя инициатива Президентството да се включи като трета страна по гр.д. № 6692/2016, I Гражданско отделение на Софийския градски съд, 13 с-в като помагач на ищеца, на основание чл. 218 ГПК. Аз вече съм поискал от съда, на основание чл. 219 ГПК, да конституира Президентството като трета страна по делото. Предстои апелативната инстанция да се произнесе по въпроса. Ако съдът откаже да конституира Президентството като трета страна, а и то самото откаже да се включи по собствена инициатива, ще поискам Президентството да бъде привлечено като ответник по делото и ще предявя иск срещу него за това, че наруши закона, като не отговори на исканията ми, цитирани тук, по-горе, и по този начин създаде допълнителни предпоставки за драстичното неизпълнение на императива на закона, състоящ се в необходимостта от отнемане в полза на държавата и предаване за унищожаване на пиратския тираж!
Второ, да уведомите писмено съда по гр.д. № 6692/2016, ГО, 13 с-в СГС относно следното: (а) колко общо екземпляра от пиратския тираж притежава Президентството днес – в библиотеки, административни помещения и пр.; (б) колко екземпляра от пиратския тираж са били дадени – възмездно или безвъзмездно – на Президентството от страна на крадците; (в) колко точно от тези екземпляри са продадени или подарени от страна на Президентството на трети лица – било то в България или в чужбина.
Трето, в изпълнение на чл. 97, ал. 1, т. 16 от Закона за авторското право и сродните му права, да предадете по съответния законов ред всички притежавани от Президентството екземпляри от откраднатия ми труд ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА И УНИЩОЖАВАНЕ и да уведомите за това съда по горепосоченото дело!
Уважаеми господин Президент!
Благодаря предварително за незабавната Ви реакция по въпроса и за законосъобразния Ви отговор!
Приложение: Писмо на Кабакчиев до Президента на РБ, вх.№ 94-00-2588 от 30.09.2013 г.
17 февруари 2017 г., София, С почит:
Няма коментари:
Публикуване на коментар