сряда, 4 август 2010 г.

Касационната жалба срещу поредното изстъпление на съд срещу личността ми

Дами и господа - достойни хора, нормални граждани, некомунисти,

Публикувам тук - почти без коментар - касационната си жалба отпреди дни срещу поредното най-невероятно изстъпление на съд срещу личността ми - така нареченото съдебно решение № 583/28.06.2010 г. по гр.д. № 706/2010 на САС! Вижте го в предишното съобщение в блога:
http://kkabakciev.blogspot.com/2010/08/7.html

Както вече заявих в предното съобщение, от двадесет години съм в съда, но толкова невероятно по драстичната си противоправност съдебно решение досега не бях чел!

Отделно от това е осъществен "в идеална съвкупност престъпният състав на чл. 311, ал. 1 НК (съставяне на документ с невярно съдържание) с принуда за обжалване на процесното решение в едноседмичен срок".

Предстоят тук подробности, още много факти, документи и коментари - за невероятните безобразия, безумия и престъпления в самата съдебна система!

И най-вече ще бъде направено пълно описание на казуса, по който е издадено обсъжданото в следващите редове изстъпление срещу личността ми! Ще бъдат публикувани и всички решения (на САС и ВКС), с които криминалният варварски така наречен Институт за български език при БАН е осъден за десетгодишен период от време - от 1988 г. до 1997 г. за неатестиране и необявяване на конкурс! И така е осъществен невероятен по варварството си пладнешки грабеж над мен и семейството ми. А този факт - на осъждането на ответника за същото деяние за десетгодишен предишен период, който присъства в обсъжданото по-долу дело под формата на представени и приети като доказателства документи, лицето Куцкова и неговите асоциатки ДОРИ НЕ БЛАГОВОЛЯВАТ ДА ГО ВПИШАТ В РЕШЕНИЕТО - ВЪПРЕКИ ЧЕ СА БЕЗУСЛОВНО ЗАДЪЛЖЕНИ ДА ГО НАПРАВЯТ!

Следва самата касационна жалба - тя е с вх. № САС 7026 от 23 юли 2010 г. (Жалбата първоначално е написана от мен, а след това е значително допълнена и редактирана от г-н Петър Дошков, брилянтен юрист, който, освен че е магистър по право, е и доктор по общо езикознание от Университета в Санкт Петербург - сърдечни благодарности!)

Чрез: Софийския апелативен съд, До: Върховния касационен съд, Гражданска колегия

* * * * *

КАСАЦИОННА ЖАЛБА

от: Красимир Янков Кабакчиев, срещу решение № 583/28.06.2010 г. по гр.д. № 706/2010
по описа на Софийския апелативен съд


Уважаеми Касационни съдии,

Процесното решение е недопустимо и неправилно:
а) поради нарушение на материалния закон,
б) поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

І. Недопустимост.
Първо, съдът правилно е квалифицирал иска, но е подменил предмета на спора, като е свел процесния двегодишен период до грешно изтълкувани и недоказани събития в периода 14 март 2002 г. – 21 март 2002 г., на които недопустимо е придал обратна сила за целия исков период.
Спорът е за следствията от неатестиране (положителното атестиране е предпоставка Институтът за български език (ИБЕ) да обяви конкурс за научното звание старши научен сътрудник първа степен – равностойно на професор), между които и невъзможността за участие в такъв конкурс през периода от 05.08.2000 г. до 21.03.2002 г., като в същото време са налице научни публикации, обосноваващи факта, че положителното атестиране е сигурно събитие.
Най-високата научна степен, която притежавам, ми дава право на обявяване на конкурс за старши научен сътрудник първа степен.
Неатестирането, и то по единни нормативни правила за научните работници, в Института за български език, се дължи на противоправно бездействие на ответниците.
Второ, съдът разглежда непредявен факт за липса в Института на щатно място за старши научен сътрудник първа степен.
Трето, процедиращият състав осъществява в идеална съвкупност престъпния състав на чл. 311, ал.1 НК (съставяне на документ с невярно съдържание) с принуда за обжалване на процесното решение в седемдневен срок вместо в законовия едномесечен, считано от връчването му – чл. 283 ГПК; вписване на обективно невярното обстоятелство, че ответникът няма щатно място (обратното е видно от обяви в два вестника, приети като доказателства по делото).

Неправилност на решението.
І. Поради неправилно тълкуване на материалния закон
Първо, атестирането е административна процедура, завършваща с индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване, ако е неблагоприятен за съответния жалбоподател.
Второ, атестиране се провежда по единни критерии, които са с нормативен характер. Критериите ТРЯБВА да са в правилник, който е в задълженията на МС по делегация от ЗНСНЗ.
Трето, въпросният липсващ правилник (подзаконов административен нормативен акт) се отнася до всички работещи в БАН.
Четвърто, никой орган на БАН не може да измести МС от компетентността да издаде въпросния правилник за атестирането, който подлежи на обнародване в ДВ като условие за неговата действителност.
Пето, нормата на чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ е в публичен интерес и за нейното приложение съдът следи и без да е сезиран. Научните работници подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години.
Шесто, съдът е постановил правни последици при отсъствие на елементите от фактическия състав на атестирането. Процедурата не е осъществявана, тъй като изначално липсват изискуемите по релевантните закони критерии за атестиране, които са общовалидни за БАН. Липсата на въпросните материални норми прави всеки опит за атестиране негоден.
Седмо, атестиране ad hoc е недопустимо. Необходима е обща процедура за атестиране.
Осмо, 5-годишният срок за задължителното по закон атестиране тече от датата на постъпване на работа или от последната законна атестация. Никога не е извършвано атестиране за 17-годишната ми работа в Института за български език. Метафора е грешното тълкуване на свидетеля, че защитен голям докторат означава атестиране, понеже атестирането е сложен административен състав, а не от един възможен елемент.
Девето, недопустимо е факти, които се удостоверяват с официални документи, да се приемат за установени по свидетелски показания, че в ИБЕ през исковия период е имало постоянна атестационна комисия, председател и правилник за дейността, задълженията и правомощията на комисията.
Десето, в решението правилно е посочено, че ищецът е подавал заявления да бъде осъществена атестация на научноизследователската му дейност от страна на компетентни и безпристрастни лица и/или да бъде обявен конкурс на щатното му място за старши научен сътрудник първа степен. Но е направен грешният извод за липсата на атестация по моя вина.
Единадесето, съдът не отчита липсата на необходимия за атестиране на научните работници документ “Критерии и методика за оценяване учените от БАН”. Нормативният акт следва да е приет от Общото събрание на БАН (Устав на БАН, чл. 58) и публикуван в ДВ като условие за неговата действителност.
Дванадесето, в решението не е посочено и дали съществуват критерии за атестиране, издадени в съответствие с разпоредбата на чл. 58 от Устава на БАН, а именно на основание Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ИБЕ. Липсата им се установява негативно от непредставен препис. Фактът се подкрепя и от обстоятелството, че ответникът не сочи за събиране такъв подзаконов нормативен акт.
Тринадесет, съдът не отчита липсата на атестиране от началото на процесния период 05.08.2000 г. до Заповед № 52/25.02.02 (на директора на ИБЕ), предхождаща уволнителната Заповед № 77/21.03.02 г. Заповедта на директора е издадена през 2002 г., което необоримо презюмира липсата на атестация пет години преди издаването й.
Четиринадесет, съдът не отчита в съдебното решение, че заседанието на научния съвет, насрочено на 14 март 2002 г. на основание цитираната Заповед № 52/25.02.2002, е противозаконно, тъй като липсват материални норми и легален процедурен опит за атестиране в ИБЕ. Заседанието на 14 март 2002 г. е правно нищо, тъй като въпросната Заповед на директора на ИБЕ е обжалвана в срок.
Жалбата ми е входирана под № 111/27.02.2002 г. Искането ми е конкретно: да бъде отменена като незаконосъобразна въпросната Заповед № 52/25.02.2002. Своевременно подадената жалба или протест спира изпълнението на административния акт – чл. 23, ал.2 ЗАП (отм). От момента на обжалването текат сроковете по чл. 26 ЗАП. Чл. 27 и 28 ЗАП определят компетентния орган да разгледа жалбата и задължителното обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Следователно посочените лица в Заповед № 52/25.02.2002 трябваше да се съобразят със закона, но не го направиха, събирайки се на заседанието на 14 март 2002 г. Решенията от въпросното заседание са нищожни, като постановени в противоречие на закона. България е правова държава.
Петнадесет, съдът проявява пристрастност и необективност, като не отчита наличието на дискриминационно отношение от страна на научния съвет (НС) на ответника:
А. Работих 17 години в ИБЕ-БАН като научен сътрудник втора степен – длъжност, която грубо не съответства на притежаваната от мен най-висока научна степен “доктор на науките”; на щатното ми място никога не се обяви конкурс за хабилитация;
Б. Обявеният конкурс в два вестника сочи ясно, че в ИБЕ е имало място за старши научен сътрудник първа степен. Конкурсът се обяви лично за свидетеля по делото на нейното щатно място, и то без да й е дадена атестационна оценка и следователно без контрастиране на нейните научни приноси и моите на базата на съответни единни нормативни критерии за всички научни работници в Института;
В. Правех предложения на щатното ми място по аналогия на конкурса, обявен персонално за свидетеля по делото, да бъде обявен конкурс за старши научен сътрудник първа степен, но предложенията ми бяха отхвърляни без мотиви, и от там единствената възможност за решаване на въпроса за професионалното ми израстване остана атестацията, а тя, въпреки че е абсолютно задължителна, не се проведе, в нарушение на чл. 42 от Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ).
Г. Нарушен е от ответника чл. 7, т. “с” от Международния пакт за икономически, социални и културни права, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г., ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23 юли 1970 г., в сила за Република България от 3 януари 1976 г., обн. в ДВ, бр. 43 от 28 май 1976 г.: “еднаква възможност за всекиго да бъде повишаван в своята работа в съответна по-висока категория по никакви други съображения освен по старшинство и компетентност”.
Шестнадесет, съдебното решение не отчита обстоятелството, че за институт няма пречки да обяви конкурс за званието старши научен сътрудник първа степен и без атестация – когато за работата е нужен старши научен сътрудник първа степен. Но евентуалното явяване на конкурса на щатното място на свидетеля е неколегиално. Законодателят е въвел задължително атестиране (чл. 42 ЗНСНЗ) именно с цел избягване на субективност и други изкривявания на оценката на работата на учените – и за справедливо и почиващо на реални оценки обявяване на конкурси на място.
Седемнадесет, съдебното решение не отчита обстоятелството, че, когато не получава признание в една научна организация, всеки работещ в нея има право да поиска процедура за обективно атестиране, с което да се докажат неговите научни и професионални предимства пред други в същата организация.
Аз се възползвах от второто дадено ми от закона право. Но то беше погазено от ответника чрез умишленото ми неатестиране в нарушение на чл. 42 ЗНСНЗ.
Осемнадесет, във връзка с горното, съдебното решение не само не отчита липсите на единни критерии за атестиране, но и бездействието на ответниците за запълването им, дори след подаване на жалбата ми срещу атестиране по неизвестни правила, което е недопустимо и непочтено.
Деветнадесет, съдебното решение не отчита обстоятелството, че отговарям на изискванията за кандидатстване за званието старши научен сътрудник първа степен (професор). Чл. 15 от ЗНСНЗ дава възможност за придобиване на званието дори от лица, които не са доктори на науките, докато аз притежавам най-високото научно звание в България, и въпреки това през целия 17-годишен период на работата ми в ИБЕ не е обявен конкурс за хабилитация на щатното ми място.

IІ. Неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила
Нарушено е изискването при постановяване на решението съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и задължението за собствена преценка на събрания доказателствен материал.
Първо, задължителната съдебна практика (тълкувателно решение № 78/73 г., ОСГК на ВС) е дала утвърдителен отговор в случаите на т. нар. косвен съдебен контрол. Съдът е задължен да обяви за незаконосъобразна обжалваната заповед Заповед № 52/25.02.2002 г. Липсват фактически и правни основания за провеждане на изолирано атестиране.
Второ, не се отчитат влезлите в сила съдебни решения (каузална практика на ВКС) за отрицателните последици от неатестирането ми за предходни периоди. Приети за доказателства по делото са: решение № 87/20.07.2000 г. на ВКС, IV гр. отд., по гр.д. 1112/99; решение на САС, 2 с-в, от 30.11.2000 г. по гр.д. № 1770/2000; решение № 454/13.05.2002 г. по гр.д. № 697/2001; решение на САС, 2 с-в, от 24.03.2002 г. по гр.д. № 1925/2002 г.; решение № 211/2005 г. по гр.д. № 2630/2003 на ВКС, IV гр. отд. (приложени тук).
Трето, съдът не е отчел очевидната дългогодишна липса на нормативни административни актове за осъществяване на атестирането на работата на учените, включително основни – които е трябвало да бъдат издадени от Министерския съвет и БАН.
Четвърто, съдът не обсъжда доказателство, неоспорено от ответника, свързано с качеството и количеството на научноизследователската ми дейност и състоящо се в представен списък публикации. От него се вижда, че съм автор на публикации от висока класа, сред които десетки статии, дисертация, за която е присъдена научната степен доктор на науките, и няколко монографии, между които една в изключително реномирано международно издателство.

ІІІ. Необоснованост
Първо, в грубо противозаконното си решение съдът опитва да омаскарява ищеца, като му приписва "агресивно поведение" на "заседание за атестация" без доказателства. Твърдението няма отношение към въпроса, дали ответникът е изпълнил задължението си или не да осъществи законосъобразна атестация. Същевременно, както вече подробно беше обяснено по-горе, съдът си е позволил да игнорира изцяло факта, че заседанието за атестация е незаконно, тъй като заповедта за провеждането му е обжалвана и е необходимо необжалваемо решение на съответен орган, за да може заседанието да се проведе.
Второ, делото е за неатестирането на научноизследователската ми дейност през периода 05.08.2000 – 21.03.2002 г. Това означава, че съдът по дело от този тип трябва да установи от представените доказателства дали ответникът е осъществил атестация на научноизследователската ми дейност през периода от 22 март 1997 г. до 21 март 2002 г. или не е осъществил. За периода на неатестирането ми 1997-2000 г. е налице висящо дело (вж. приложеното тук решение от 21.12.2009 г. на СГС, II-в с-в по гр.д. № 1613/2006).
Трето, фактът на неатестирането е виден и от текста на самото решение, стига съдът да беше сравнил датите на релевантните събития. В него обаче е записано, че няколко дни преди края на исковия период, а именно на 14.03.2002 г., видите ли, бил направен опит да бъде осъществена атестация, обаче ищецът, видите ли, бил имал агресивно поведение и бил направил така, че да не се осъществи атестация.
Четвърто, правото е рационална дейност, която този път не се е отдала на състава. Заповедта № 52/25.02.2002 на директорката на ИБЕ не е трябвало да се изпълнява, а ответникът е извършил закононарушение, като се е опитал да я изпълни.
Действия в противоречие на ЗАП са нищожни.
Това означава, че при положителното атестиране оценката (адм. акт) щеше да е нищожна. Честта ми не позволява подобно поведение.
Съдът е длъжен да познава законите и да ги прилага точно и еднакво спрямо всички. Като е приел невъзможното, защото не разсъждава рационално, съдът отказва правораздаване и нарушава Конституцията – според която България е правова държава.
Пето, щом е налице противоправно поведение на ответника, следва да бъде ангажирана неговата отговорност по чл. 45 във връзка с чл. 49 ЗЗД! Налице е пряка причинно-следствена връзка, тъй като неатестирането води до невъзможност да бъде обявен конкурс, ако ответникът не желае да го обяви – какъвто е случаят.

Петитум: ВКС да обезсили въззивното решение като недопустимо и да върне делото за разглеждане от друг състав на САС; ако го приеме за допустимо, да го отмени като неправилно със законните последици.


Приложения: 1. Изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК; 2. Решение № 87/20.07.2000 г. на ВКС, IV гр. отд., по гр.д. 1112/99; 3. Решение на САС, 2 с-в, от 30.11.2000 г. по гр.д. № 1770/2000; 4. Решение № 454/13.05.2002 г. по гр.д. № 697/2001; 5. Решение на САС, 2 с-в, от 24.03.2002 г. по гр.д. № 1925/2002 г.; 6. Решение № 211/2005 г. по гр.д. № 2630/2003 на ВКС, IV гр. отд.; 7. Решение от 21.12.2009 г. на СГС, II-в въззивен състав по гр.д. № 1613/2006. 8. Преписи от жалбата и съдебните решения за ответника.

23 юли 2010 г., София, Подпис:

Няма коментари: