Елате и вижте държавата-кочина! Елате и вижте БАН-ските криминали!

Една публична дискусия днес във връзка с очакваната две десетилетия реформа в БАН - тази последна крепост на тлъстата комунистическа номенклатура*, ми даде повод и стимул да публикувам част от статията на Стоимен Чакалов "Какво тук значи някакво си решение?" Подзаглавие: "Държавни ведомства често погазват волята на Темида",

Статията е публикувана в списание "Правен свят" през 2008 г. Държа да подчертая, че не познавам автора.

Следва релевантният цитат от статията.

* * *

"Крачка напред бе направена с влизането в сила миналата пролет на новия Административно-процесуален кодекс. В него бе записано, че изпълнението срещу административен орган се провежда от съдебния изпълнител, в чийто съдебен район следва да се изпълни задължението. Отделна тема е дали предвидените глоби за осуетяване изпълнението на актовете на административните съдилища от 200 до 2000 лева са достатъчно и дали ще бъдат налагани на практика. Известна утеха е, че срещу България вече са постановени няколко решения на Съда по правата на човека в Страсбург именно заради забавено изплащане на обезщетения от страна на държавата (бел. а. за неимуществени вреди, причинени с изпълнението на отменени по-късно наказателни присъди).


Понякога отредената от магистратите справедливост остава само в пределите на съдебната зала.

Неотдавна нашумя и историята на члена на БАН Красимир Кабакчиев. През 1990 г. той завежда дело срещу научния институт при академията за необявяване на конкурс за хабилитирано звание. Процесът трае 11 години и завършва с осъдително решение срещу института, а присъдената му сума за неимуществените щети - след инфлацията и деноминацията, възлиза на... сто лева. Но това е само половината от подигравката.
В началото на 2001 г. г-н Кабакчиев предявява на длъжника изпълнителен лист, но не получава и стотинка. Потърпевшият сезира прокуратурата, но там не откриха
данни за извършено престъпление. Нищо, че в Наказателния кодекс се мъдри чл. 296, който предвижда че всеки който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. В кодекса са обявени за престъпление поради незачитане волята на съда (неизпълнение или осуетяване) 15 състава. Сред тях са невъзстановяване на работа на незаконно уволнен служител, възпрепятстване упражняването на родителски права, не плащането на издръжка, осуетяване на решение за обявяване в несъстоятелност, неизпълнение на парично задължение, подпомагане бягството на затворник и други. При отделни хипотези като престъпление могат да бъдат квалифицирани и неизпълнението на обезпечителна мярка - запор, неспазване на забрана за строеж, възпрепятстване действията на орган на властта или съдебен изпълнител и т.н. По данни на правосъдното министерство през 2007 г. са осъдени 675 лица, които са си позволили да игнорират постановеното от магистрати. Цифрата изглежда доста внушителна и би трябвало да илюстрира строгостта, с която Темида преследва изпълнението на своите решения.
От по-внимателния анализ на статистиката обаче става ясно, че почти всички присъди са за възпрепятстване упражняването на родителски права (40) и неплащане на съдебно определена издръжка (536). Прави впечатление и големият брой образувани досъдебни производства срещу лица, които доброволно са пуснали или са помогнали на затворник да избяга - 111. Едва в 18 от случаите обаче се стигнало до присъда. По общият състав (чл.296) са осъдени 30 души. Работодателите, които са си позволили престъпно да не приемат повторно на работа незаконно уволнени лица са едва двама. В този случай обаче разпоредбите на кодекса много лесно се заобикалят с формалното подписване на нов трудов договор, последвано от повторно уволнение. Доста странен изглежда фактът, че за неизпълнение на парично задължение са осъдени едва 17 души, като се има предвид, че междуфирмената задлъжнялост гони 100 млрд. лева, както и липсата на присъди срещу откази за възстановяване на собственост.
При това положение, лансирането на законодателни промени, както в частта за административните нарушения, така и за престъпления изглеждат повече от належащи. В противен случай ще продължаваме да се питаме означава ли нещо наличието на съдебно решение, а доверието в българската Темида съвсем ще бъде подкопано от умишлените или небрежните действия на недосегаеми чиновници."

* * *

Статията на Стоимен Чакалов "Какво тук значи някакво си решение?", от която е горният цитат, е на стр. 36-37 в броя на списание "Правен свят" от м. април 2008 г.

А иначе голяма част от случая с неизплащането на парите ми по влязло в сила съдебно решение срещу така наричащия се Институт за български език - от страна на криминалната му управа и криминалната управа на БАН, доста отдавна е описана и в други две статии в печата, които могат сега (и, надявам се, винаги ще могат) да се прочетат в техните Интернет страници:

Статия във в. "Дневник" от 29 януари 2006 г., озаглавена "Параграф 399, или правова държава ли е България":

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2006/01/29/187378_paragraf_399_ili_pravova_durjava_li_e_bulgariia/

(за четене на цялата статия се изисква регистрация - безплатна)

Статия във в. "Политика" от 7 Август, 2009, озаглавена "Длъжник блокира сметка на кредитор". Подзаглавие: "Ако държавата осъди гражданин, веднага си прибира дължимото. Обратно - осъди ли гражданин държавата, тя може законно да не му плати".

http://www.politika.bg/article?id=13784

Прочетете тези две статии и ще разберете защо съм озаглавил тази публикация "Елате и вижте държавата-кочина! Елате и вижте БАН-ските криминали!"

_____
*Разбира се, в БАН има и нормални и достойни учени, но те са малцинство спрямо комунистическите и други некадърници, лентяите, криминалите и наглеците.