За драматично-цирковата "институция", наречена българска съдебна система

 

От няколко дни насам вниманието на обществеността на тази т.н. държава е приковано - чрез интензивни медийни изяви - към едно уволнено от съдебната система лице. В кампанията за защита на лицето са включени съдилища, обществени организациии, професионалисти, граждани, които искат оставката на Висшия съдебен съвет заради това, че е уволнил лицето. Много други граждани обаче, обратното, искат уволненото от съда лице да бъде съдено заради обявените от ВСС негови дисциплинарни нарушения. Тъй като случаят се характеризира с редица драматично-циркови елементи, заслужава да се припомнят други два подобни случая, свързани със съдебната система, които също така имаха подчертано драматично-цирков характер.

Преди шест години и половина вниманието на медиите и обществеността беше привлечено от поведението на лицето Филчев, тогава главен прокурор на тази така наречена държава. Поведението се състоеше в съставяне на многобройни компромати и предявяване на напълно неистински обвинения срещу неудобни хора - политици, юристи, журналисти и други, придружени от непрекъснати театрални изяви пред медиите. Накрая лицето се опита да се саморазправи и с председателя на ВКС Иван Григоров, състави му компромат. Но удари на камък. Григоров разпространи в медиите психиатрична епикриза на Филчев. Епикризата незабавно беше обявена за фалшификат от ръководената от обявения за луд прокуратура, без да е направена необходимата експертиза. Срещу Григоров започна кампания в медиите, включваща искане на един широкоизвестен в обществото комунистически циркаджия, номинално социолог, който апелира към Григоров да се самоубиел, защото така "изисквала честта". За зла участ на циркаджията, след броени месеци самият Филчев потвърди епикризата си поведенчески и вербално, включително чрез крилатите днес фрази "Кура ми Янко" и "Плод-зеленчук". Комунистическият циркаджия не се самоуби, като с този акт на пълно театрално бездействие се сложи край на представлението.

Преди една година лицето Янева, избрано за председател на СГС въпреки многобройни протести на обществени организациии, магистрати и граждани, за които Янева беше неподходяща, трябваше да се яви пред ВСС заради подозрение, че са налице нейни служебни провинения. Не се яви. Причината: приета в болница. След журналистически разследвания се оказа, че не е обичайният грип, а сериозна психиатрична диагноза. Въпреки това до този момент ВСС не се е самосезирал по въпроса за здравния статут на Янева. Налице ли е психиатрично заболяване? Ако е налице, може ли Янева да изпълнява служебните си задължения? Така нареченият ВСС не си мръдва пръста по този въпрос, въпреки изключително тежкия прецедент с бившия главен прокурор.

Но и нещо много повече, ВСС не се самосезира дори и относно психиатричния статут на бившия главен прокурор - който за цялата общественост е безспорно луд. И съответно, тъй като подобно обстоятелство не е обявявано от ВСС, би следвало Филчев да бъде разследван и съден за предявените по негови нареждания неистински обвинения. Те пък бяха тихомълком прекратени от един друг комунист, днес главен прокурор.

Във връзка с всичко това възниква следният твърде интригуващ въпрос:

какъв ще бъде краят на поредното, трето (поне), драматично-цирково изпълнение, генерирано от така наречената българска съдебна система?

Ще почакаме и ще разберем. И това едва ли ще отнеме дълго време.

Красимир Кабакчиев, дфн