вторник, 2 декември 2014 г.

Какво ми се случи през последните две години

В предишното си съобщение написах следното:

"И така, малко търпение, моля. Следва [...] съобщение за това, какво ми се случи през последните две години. И това, което ми се случи, е хем интересно, хем напълно вписващо се в представата за България като кочина.
И едва след това - ще направя описание на плахия лъч надежда."

Трябваше да кажа какво ми се случи доста по-рано. Закъснях. Моля за извинение. Но не е фатално ни най-малко. По-важното е какво точно се случи.

Случиха се две неща.

Първо, откраднаха ми превода на английски език на "История славянобългарска". Ако някой не знае - не, че това е толкова важно, но все пак ... - аз съм преводачът на първото и може би досега единствено издание на английски език на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски. То е от 2000 г., на Издателството на Софийския университет, ISBN 10: 9545230541. Вж. напр. тук:

http://www.amazon.co.uk/Slavo-Bulgarian-History-Fascimile-Original-Manuscript/dp/9545230541

В началото на 2013 г. получих  телефонно обаждане, от което научих, че преводът ми е бил присвоен - издаден от определено издателство. Без да бъда уведомен, без да е налице договор за авторски права! И отговорност за това, съответно, следва да носи определено лице. Аз не знам кое точно е това лице. И по принцип не ме интересува. Интересува ме законността, в случая нейната липса, т.е., беззаконието.

А какъв е проблемът ли, извън факта на кражбата, който не е малък? Какъв е големият проблем?

Големият проблем е, че нещото, наричащо се за благозвучност държава България, не е никаква държава, а е една потресаващо гнусна кочина!

Трябваше да споря с Прокуратурата в продължение на цяла година по въпроса, дали, аджеба, това е кражба или не е кражба. Намериха се трима български така наричащи се прокурори, които издадоха три постановления (на съответните три нива - Районна, Градска и Апелативна прокуратура) за прекратяване на наказателното производство, пълни с невероятни безумия. В тази съдебни актове е записано черно на бяло, и то не на едно или две места, че кражбата на превода ми на "История славянобългарска" била извършена не по някаква друга причина, а с цел "да се повиши престижът на Паисий, а оттам и моят".

Накрая, обаче, НЕКА ДА ПОДЧЕРТАЯ, все пак се намери един достоен и компетентен прокурор във Върховната касационна прокуратура, който отмени предишните постановления и написа, че е налице престъпление. Ще изложа допълнително фактите в нова публикация тук.

Второто нещо, което се случи, е, че държавен съдия изпълнител (от женски пол) изтегли незаконно и без мое знание от моя банкова сметка сума, равняваща се грубо на месечна заплата, под неистински претекст, че дължа основната част от тези пари на НАП. Друга част от парите лицето - също така напълно незаконно - задържало за себе си или за Софийския районен съд. За събитието научих случайно - можеше никога да не науча.

Необходими бяха шест месеца, за да може накрая НАП официално, писмено, да признае, че АЗ НЕ ДЪЛЖА ТЕЗИ ПАРИ. Те бяха върнати на държавния съдия изпълнител, а оттам и на мен. Но останалата част от парите си и досега не съм получил.

Разбира се, борбата продължава - и заслужава да се опише какво точно става, когато държавата си позволи незаконно да ти отнеме пари. Ще го опиша. Просто ми трябва повече време.

И така, извод? Изводът е повече от кристално ясен.

Това не е държава! Това е една свинска кочина, в която всеки неин обитател може да си позволи да прави каквото си иска.

Дано, уважаеми читатели, в следващите ми съобщения намерите нещо по-приятно и обнадеждаващо. Ще има и това, но в общи линии положението е трагично.

Кочина! Кочина! Кочина!

Няма коментари: