сряда, 12 юли 2017 г.

ТОВА НЕ Е ПРАВОРАЗДАВАНЕ! ТОВА Е СЪДЕБЕН ПРОИЗВОЛ - И ДЪРЖАВЕН РЕКЕТ!

Публикувам тук мой коментар към статията, излязла днес в Интернет сайта "Правен свят" "СГС присъди рекордно обезщетение от 300 000 лева на Петър Сантиров заради делото за подкуп". В статията се описва как прокуратурата е осъдена заради претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение по дело за подкуп. Не обсъждам решението, нито размера на присъденото. Обсъждам съдебната система, на базата на конкретен казус, мой. Следва коментарът ми.

Аз заведох дело срещу прокуратурата още в началото на март 2016 г. Причината - нанесени ми щети заради неизземване и неунищожаване на пиратски тираж на откраднат мой интелектуален труд. Не какъв да е труд, а превод на английски език на "История славянобългарска" - нещо, което нещото, наречено държава България, много обича да размахва като свой символ. Вместо да разгледа и реши делото, една съдийка в Административния съд моментално го метна на градския. Било гражданско.
Гражданско - друг път! Налице е противозаконно бездействие на прокуратурата като административен орган, а не като правораздавателен - фактът е от кристално по-кристално ясен.
Е, да, де, ама нали трябва да се изстиска едно хууубаво един такъв ищец да плати едни хуууубави пари на хем бедната, хем можеща съдебна система - за да съди съдебната система (в лицето на съда) съдебната система (в лицето на прокуратурата) за това, че самата съдебна система (прокуратурата) е погазила драстично правата на ищеца и му е нанесла огромни вреди.
Съдията ми поиска 1800 лв. такса, определяйки по този начин ПРЕДВАРИТЕЛНО правното основание на иска. Аз възразих: не съдя Пешо от махалата, та да ми се искат такива пари! Съдя самата съдебна система, която е погазила закона - и да бъде тя сега така добра да осъди себе си!
След два дни обаче (в рамките на срока за плащане) реших, че е по-добре все пак да платя таксата. Платих я - и представих доказателство съгласно с ГПК.
При което документът за плащането беше "изгубен", а делото прекратено! Наложи се да се обжалва. САС го върна за разглеждане, а междувременно наказаха служителка, с мъмрене, за "изгубването" на документа.
И така, заведено и образувано дело срещу прокуратурата вече близо година и половина не отлепва! В СГС престоява вече повече от година.
Междувременно заведох друго дело, срещу Прокуратурата, Президентството, Министерството на културата и Националната библиотека - за установяване нарушение по ЗАПСП (Закон за авторското право и сродните му права). Това е процедура по чл. 310 ГПК - бързо производство. Вместо да извърши съответните действия още в деня на получаване на исковата молба, съдийката МЕСЕЦ И ПОЛОВИНА ПО-КЪСНО ми праща разпореждане с ферман инструкции какво да съм й обяснил (а аз вече съм го обяснил перфектно в исковата молба) и с искане да внеса ПО ОСЕМДЕСЕТ ЛЕВА НА ВСЕКИ ИСК! Което ще рече, че трябва да внеса още една огромна такса заради това, че държавата не е изпълнила фундаментални свои задължения и ми е нанесла огромни вреди - а пък аз проявявам някакви прищевки и я съдя.
Жалбата ми срещу разпореждането сега е във ВКС. Както написах в жалбата,

ТОВА НЕ Е ПРАВОРАЗДАВАНЕ! ТОВА Е СЪДЕБЕН ПРОИЗВОЛ - И ДЪРЖАВЕН РЕКЕТ!

Няма коментари: