Това съобщение ще бъде кратко.
ПОРЕДНАТА СВИНЩИНА НА ТАКА НАРЕЧЕНАТА БЪЛГАРСКА СЪДЕБНА СИСТЕМА!
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/07/07/1120058_sledovatel_beshe_globen_s_3000_lv_za_vzimane_na_podkup/
СЛЕДОВАТЕЛ И АДВОКАТ С ДОКАЗАН ПОДКУП СА ГЛОБЕНИ, КАТО ПРОИЗВОДСТВОТО ТРАЕ СЕДЕМ ГОДИНИ!
ТОВА НЕ Е СЪДЕБНА СИСТЕМА!
ТОВА Е ЕДНА ГНУСНО СМЪРДЯЩА КОЧИНА!
И ТРЯБВА ВСИЧКИ ДО ЕДИН ВЪТРЕ ДА БЪДАТ ИЗРИТАНИ!
А после ще връщаме обратно само абсолютно доказано некорумпираните и компетентните!
петък, 8 юли 2011 г.
четвъртък, 3 март 2011 г.
Пореден безобразен отговор на ВСС!
Получи се отговор от Висшия съдебен съвет на заявлението ми, публикувано в предното ми съобщение.
Отговорът за пореден път е безобразен! За пореден път се доказва категорично, че Висшият съдебен съвет е един орган, който не само не се бори с безобразията, беззаконията, безумията и престъпленията в съдебната система, но дори ги прикрива!
В случая получавам отговор от така наричаща се комисия при ВСС, председателствана от някой си Цони Цонев. Забележете как е назована комисията: "Професионална етика и превенция на корупцията".
Това наименование трябва да се определи или като идиотизъм, или като мошеничество. Така наричащият се председател на така наричащата се комисия ми пише, че те били нямали никакви правомощия, независимо какви закононарушения и престъпления извършват магистратите. Можели били да направят нещо единствено, ако аз съм бил посочел данни за корупция. Под данни за корупция те разбират да хванеш престъпниците, докато си разменят подкуп. Е, как да стане това? Аз, гражданинът, не съм полиция! Не съм прокуратура!
Разбира се, че наименованието е или идиотизъм, или мошеничество! От една страна е факт, че тази така наречена комисия не осъществява никаква превенция на корупцията! От друга, ако беше вярно твърдението на г-н Цонев, че те нямат правомощия извън посочени от гражданите данни за корупция (т.е. заловени магистрати с подкуп), тогава що чини изразът "превенция на корупцията" в наименованието?
Налице е откровен опит за заблуждаване на обществеността! Но същевременно наименованието издава и некомпетентност, и неграмотност! Юридическа и лингвистична! Ако нямаш права да осъществяваш превенция на корупцията, нямаш право да вписваш в наименованието на комисията израз "превенция на корупцията"!
Тези индивиди от така наричащия се Висш съдебен състав се гаврят вече много дълги години с обществеността!
Те си затварят очите пред стотиците и хиляди престъпления в съдебната система!
Те кадруват чрез Красьо Черничкия!
Те осъществяват шуробаджанашки назначения на своите отроци, отрочки, племенници и племеннички, на сподвижниците и сподвижничките си!
Правят го в изключително грубо нарушение на закона!
И след това отроците, отрочките, племенниците и племенничките не само извършват безобразия, беззакония, безумия и престъпления в съда, но дори извършват масови престъпления в своя облага! Всеизвестни са случаите в Приморско:
http://www.dnevnik.bg/search.php?stext=%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D1%81%D1%8A%D0%B4+%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D1%8F
Вж. и многобройните публикации за Красьо Черничкия:
http://www.dnevnik.bg/search.php?stext=%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%8C%D0%BE+%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8%D1%8F
Вж. изключително точните публикации за НАПЪЛНО НЕЗАКОННИ НАЗНАЧЕНИЯ в съдебната система на д-р Петър Дошков (юрист и лингвист):
http://petdoshkov.blog.bg/drugi/2010/10/08/dopylnen-spisyk-na-nenadlejnite-v-s-vlast-posle-sydeben-prot.617201
http://petdoshkov.blog.bg/drugi/2010/10/08/nenadlejnite-2.617204
А след това така наречените магистрати от ВСС - някои имат наглостта да се титуловат професори и доценти - обясняват, че били нямали правомощия да се справят с безобразията, беззаконията, безумията и престъпленията!
Нямат правомощия да се справят със сподвижниците и сподвижничките си, с отроците, отрочките, племенниците и племенничките!
Какъв съд? Какво правораздаване? Каква съдебна система?
Всичко това е гавра със закона, правото и морала в тази държава!
Пардон! В кочината, наречена държава!
_____
В предишните две публикации описах серия безобразия, извършени в Софийския градски съд; във форума към последната публикация обещах на форумиста с име albert venn dicey, че, след като се получи отговор от Висшия съдебен съвет, ще публикувам протоколите от двете съдебни заседания. Ето ги и протоколите - без коментар.
сряда, 2 февруари 2011 г.
Поредно мое заявление до ВСС
Дами и господа,
Ако търпеливо разгледате блога ми, ще видите, че още от самото начало на публикациите в него се вижда, че аз няколко пъти съм сезирал Висшия съдебен съвет - и всеки път установявам, че това е един орган, който не само, че не се бори с безобразията, беззаконията, безумията и престъпленията в съдебната система, но дори ги прикрива.
Фактът, обаче, е този, че човек няма към кого да се обърне, когато така наричащият се съд на така наричащата се държава България продължава да се гаври със закона и с правата и достойнството на гражданина. Ето защо за пореден път ми се наложи да се обърна към Висшия съдебен съвет. Предоставям на вниманието ви тук, без коментар, заявлението ми до ВСС, което е с вх. № 94-00-062/27.01.2011 г. Повече от сигурен съм, че и този път Висшият съдебен съвет ще ми отговори, че няма правомощия да се занимава с поставените от мен въпроси. Но ... нека все пак да видим. Ще публикувам отговора на ВСС, когато (и ако) той дойде.
До: Висшия съдебен съвет на Република България, София
Копие: съдебния състав по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в
ЗАЯВЛЕНИЕ - с искане за проверка на грубо беззаконие по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в, спиране на делото, отмяна на хода по същество, отвод на състава, наблюдение над делото в обществен интерес, иницииране на дисциплинарни процедури
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в
Дами и господа,
Страна по гражданско дело съм срещу Министерския съвет – за следствията (имуществени и неимуществени щети) от това, че Министерският съвет в продължение на 18 години не благоволи да изпълни безусловно вменено му със законов текст задължение – да издаде един нормативен акт (правилник по чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания – ЗНСНЗ). Делото е заведено през 2002 г. – т.е. то е висящо вече девет години. Една от основните причини за това е поведението на лицето Геника Михайлова, днес работещо в Софийския градски съд, което издаде изключително грубо противозаконно решение на първа инстанция (отменено от ВКС). След дългогодишни подмятания на делото в различни инстанции (и различни процедури, включително препирня за подсъдност между съдилища) в началото на 2010 г. делото отиде в СГС. Поради безхаберно, а може би и престъпно поведение на втора инстанция делото е било поверено на лицето ... Геника Михайлова. Проведеното на 19.10.2010 г. съдебно заседание беше отложено поради непризоваване (както с изненада установи председателстващата съдебния състав) на прокуратурата. Подозрението ми, че председател на състава на 19.10.2010 г. е самата Геника Михайлова, автор на грубо противозаконното и отменено решение по същото дело на първа инстанция, се потвърдиха преди няколко дни, когато получих протокола от заседанието (приложен тук). И така, дело в СГС, по което има издадено решение на първа инстанция от Геника Михайлова, е поверено на... Геника Михайлова. Моля да бъде направена проверка на този аспект на случая и да бъде предприета дисциплинарна процедура срещу виновните лица, включително Геника Михайлова.
На 20.01.2010 г. се проведе второто заседание по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, 4-д с-в. Бяха извършени нови груби нарушения на процесуалния закон, някои от които изключително драстично погазват процесуалните ми права (или задължения). Конкретно, случи се следното:
- Първоначално беше обявен ход по същество без да е налице издадено определение за недопускане на доказателство – поискан в жалбата ми свидетел при довеждане. Ходът по същество беше отменен едва, след като аз лично – мислейки, че делото се води по новия ГПК (вж. по-долу) – попитах дали има издадено определение за недопускане на свидетел. Поради въпроса ми ходът по същество беше отменен – след което беше издадено определение за недопускане на свидетел.
- След това даденият ход по същество беше “забравен” – и най-неочаквано за мен съдът ми показа непредоставяно ми дотогава становище на ответника Министерски съвет. Документът е във видимо огромен обем – 10 -20 страници! Поисках да ми бъде предоставен за подробно запознаване и делото да се отложи, за да взема отношение по документа. Беше ми отказано.
- Настоях искането ми да бъде прието. Последва консултация на състава. Председателстващата първоначално обяви, че искането ми ще бъде прието. Едната от трите госпожи – членове на състава, обаче (най-възрастната, седяща вляво от моята позиция и вдясно от председателстващата) настоя искането да не се приема и се обърна към мен с груб тон с думите “Вие нима не разбирате какво Ви се казва? Даден е ход по същество! Говорете!” Не знам името на госпожата – и искам то да ми бъде предоставено, за да мога да я идентифицирам и да поискам дисциплинарна процедура конкретно и персонално срещу нея!
- Във връзка с това, че ответникът Министерски съвет отсъстваше, поисках да задам процесуален въпрос – дали делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Беше ми отказано да задам процесуален въпрос, като най-възрастната дама – член на състава, продължи с груб тон да повтаря “Вие не разбрахте ли какво Ви се каза? Даден е ход по същество! Говорете!” Отказах да говоря по същество, ако не ми бъде отговорено на въпроса дали делото се води по стария ГПК (в сила до м. март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Обясних, че, ако делото се води по новия ГПК, трябва да се приложи клаузата за неприсъствие на ответника. А, ако се води по стария ГПК, тогава съм лишен от правото на свидетел на втора инстанция. Веднага щом чу, че настоявам за прилагане на клаузата за неприсъствие на ответника по делото, съставът отговори на въпроса ми и заяви, че делото се води по стария ГПК!? С това е извършено ново изключително грубо процесуално нарушение – тъй като, видно от приложената от мен тук призовка, аз съм повикан да се явя на заседание по делото на 19.10.2010 г. за гледането му по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.) – на гърба на призовката са цитирани чл. чл. 142, 163, 200, 268 и 437, които са от новия ГПК (от м.март 2008 г.). И така, на заседанието на 20.01.2011 г. съдът най-неочаквано за мен заявява, че делото се води по стария ГПК!? Не може страна в съдебен процес да бъде викана да се яви на заседание по дело, което се води по един процесуален закон (ГПК в сила от м.март 2008 г.), а – тайно или явно – съдът да води делото по друг процесуален закон (ГПК в сила до м.март 2008 г.)! С други думи – извършено е друго драстично нарушение на закона и на правата ми по делото!!!
- Грубото нарушение на закона и накърняването на правата ми – състоящи се във водене на делото по процесуален закон, различен от обявения в призовката, доведе и до друго много съществено нарушение на закона и на правата ми! Отказът да бъде допуснат свидетел на втора инстанция може лесно да бъде обоснован чрез новия ГПК – по който аз мислех, че се води делото – съобразно с цитираните в призовката разпоредби, които са от новия ГПК. Но ако делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.), отказът да бъде допуснат свидетел представлява накърняване на правата ми!
- Накрая, след многократни настоявания от страна на най-възрастната членка на съдебния състав, искането ми да не бъде даван ход по същество (за да ми бъде предоставено време да се запозная със становището на ответника) беше окончателно отхвърлено. С това изключително грубо бяха нарушени процесуалните ми права – чл. 4, ал. 2 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) или съответните разпоредби в новия ГПК (от м.март 2008 г.). Съдът грубо погази безусловното си задължение да предоставя равни възможности на страните по делото. Нарушението в случая е и с много по-голяма тежест, като се има предвид, че с действието на съда аз съм лишен от възможността да се запозная със становище на ответника Министерски съвет, който е върховен орган на изпълнителната власт в страната! Налице е съвсем очевидно пристрастие от страна на съда по делото: флагрантно накърняване на моите права и открито облагодетелстване на другата страна по делото – Министерския съвет, т.е. на държавата. Това е действие на съда, което заслужава да бъде дадено за обсъждане (и ще бъде дадено) и на равнище Европейски съюз. За това действие на съдебния състав аз искам неговия отвод от делото!
- Въпреки че все още не е на мое разположение становището на Министерския съвет, което, видно от електронната извадка от Интернет сайта на СГС, е внесено на 18.10.2010 г., на практика по всяка вероятност е налице още едно изключително грубо нарушение на процесуалния закон, а именно на чл. 3 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) “Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отоворност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно […] Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.” Делото е за следствията от изключително грубо нарушение на закона от страна на ответника, който си позволи в продължение на 18 (осемнадесет) години да не издаде нормативен акт – правилник по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Ответникът Министерски съвет нееднократно си позволява да внася по делото становища, в които не само не упражнява предоставените му процесуални права добросъвестно и не изнася пред съда само истината, но и нещо повече. Той си позволява в своите становища да изнася груби неистини и дори да лъже най-безцеремонно. А, от своя страна съдът – на първа инстанция – буквално преписа в решението си лъжите на ответника! Неистините и лъжите на Министерския съвет са следните: (i) Министерският съвет не признава, че изключително грубо е нарушил ЗНСНЗ, като не е издал правилник по чл. 42, ал. 2 от този закон – което е негово безусловно задължение. (ii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа, че не било нужно да се издава правилник по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ, тъй като Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ (по чл. 46 от ЗНСНЗ) всъщност бил нормативният документ, визиран в чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ! Това е върховен, абсолютно кръгъл “правен” идиотизъм! (iii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа (също така върховен “правен” идиотизъм), че атестирането по чл. 42 от ЗНСНЗ за получаване на научно звание се било уреждало от самия ЗНСНЗ. Идиотизмът се състои в това, че получаването на научно звание се урежда от ЗНСНЗ за случаите, когато вече е обявен конкурс във Висшата атестационна комисия. В случая е налице необявяване на конкурс от съответната научна организация, а обявяването на конкурс в дадена научна организация следва да се извършва на базата на атестиране на основата именно на правилника – който липсва – за реда и начините на атестиране в научните организации по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Този върховен “правен” идиотизъм беше повторен от прокурорката на заседанието. Само че прокурорът на първа инстанция зае точно обратната позиция и определи иска ми като основателен. Ще сезирам ВКП по случая, но тук моля ВСС да направи проверка относно разнобоя между две инстанции в прокуратурата по един съвършено елементарен и ясен правен въпрос. И така, фактът е този, че второинстанционен съд на Република България, която се води за правова държава, прегражда пътя ми пред документ, издаден от Министерския съвет, в който е много вероятно за пореден път са са изказани умопомрачителни лъжи! Това е абсолютно нетърпимо положение, за което тепърва предстои да бъдат сезирани съответни компетентни органи в страната, а също така и органи на Европейския съюз и Съдът по правата на човека в Страсбург!
Заради осъществените груби закононарушения от страна на съдебните състави по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, 4-д с-в подадох заявление до председателя на СГС с десет искания:
(1) отвод на съдебния състав, провел заседанието на 20.11.2011 г. заради груби нарушения на ГПК; (2) Предприемане на процедура за дисциплинарно наказание на члена на съдебния състав, по чиято инициатива е даден ходът по същество при груби процесуални нарушения. (3) отмяна на хода по същество по делото, предоставяне на делото за разглеждане от друг състав; (4) да бъде допуснат свидетел по делото; (5) да ми бъдат предоставени копия от протоколите от двете заседания по делото – изпълнено; (6) разследване по чия вина е провалено заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г.; (7) дисциплинарна процедура срещу лицето, виновно за проваленото заседание на 19. 10.2010 г.; (8) разследване дали председателстващата съдебния състав на заседанието по делото на 19.10.2010 г. не е лице, участник в съдебен състав, издал решението на първа инстанция (оказа се, че е така); (9) дисциплинарна процедура срещу виновните по предната точка; (10) сезиране на ВСС за предприемане на дисциплинарни процедури и за специално наблюдение над делото – което в обществен интерес.
Вместо да получа отговор от председателя на СГС, получих отговор от ... трите съдийки!? От които се оплаквам!?!? Явно понастоящем СГС изобщо няма ръководство и там цари пълен административен хаос. Трите съдийки отказаха да отменят хода по същество и да подадат отвод, като се позоваха на чл. 12 от ГПК (отменен – в сила до м.март 2008 г.) – вж. приложение тук. С други думи, с подписите си трите съдийки удостовериха, че водят делото по отменен процесуален закон, а в същото време: първо, аз съм призован (вж. приложената тук призовка до мен за първото заседание) да се явя на дело, което се води по новия ГПК – този в сила от м. март 2008 г.; второ, текущият ГПК (в сила от м.март 2008 г.) гласи: § 2. (1) "Първоинстационните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. (2) Въззивните дела, образувани по жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от въззивната инстанция." [подч. от мен – К.К.]
И така според мен, гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, 4-д с-в трябва да се гледа по новия ред (по ГПК в сила от м.март 2008 г.) – тъй като въззивната жалба НЕ е постъпила ДО ВЛИЗАНЕТО НА ТОЗИ КОДЕКС. Въззивната жалба е подадена през 2010 г. Ето защо с настоящия документ аз моля ВСС да се разпореди за следното по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д:
Първо, делото да бъде спряно до изясняване на случая.
Второ, да бъде предприета дисциплинарна процедура срещу виновните лица, включително Геника Михайлова, за назначаването й да гледа дело, на което е издала решение на първа инстанция.
Трето, да бъдат дадени указания на съдиите, които ще гледат делото, относно приложимия процесуален закон – дали делото трябва да се гледа по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.).
Четвърто, да бъде установено дали съдиите по делото, а именно Цветомира Кордоловска, Любка Спасова, Слава Гьошева, не извършват грубо закононарушение и дори престъпление, като в писмен документ заявяват намерение да водят дело по процесуален закон, който е отменен, не е приложим по делото и не следва да бъде използван.
Пето, да бъде наложен отвод на съдиите делото Цветомира Кордоловска, Любка Спасова, Слава Гьошева – заради процесуални нарушения, включително лишаването ми от възможността да се запозная с документ, внесен по делото от ответника, лишаването ми от задължението и правото да взема отношение по делото към този документ, както и заради проявено тяхно очевидно пристрастие: накърняване на моите права и същевременно облагодетелстване на другата страна по делото – Министерския съвет, т.е. държавата.
Шесто, да бъде отменен ходът по същество по делото, да ми бъде дадена възможност да се запозная с документа, внесен от ответника Министерски съвет, както и да взема отношение към него.
Седмо, да бъде осъществено наблюдение над делото в обществен интерес – тъй като то е срещу върховния орган на изпълнителната власт в страната, Министерския съвет, за неизпълнение в продължение на 19 години на негово задължение, вменено му със законов текст.
Приложения: (1) Протокол от заседанието на 19.10.2010 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в. (2) Призовка до Кабакчиев за заседанието на 19.10.2010 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в. На втората страница на призовката са цитирани членове от ГПК в сила от м.март 2008 г. – което оначава, че призовката е за дело, което се води по новия ГПК (от март 2008 г.)! (3) Протокол от заседанието на 20.01.2011 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в. (4) Заявление – и с искане на отвод, на Кабакчиев до председателя на СГС с вх. № СГС 4538/21.01.2011 г.; (5) Разпореждане – ръкописно – от 24.01.2011 г. на съдебния състав от заседанието на 20.01.2011 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в, в което съставят отказва да даде отвод и неправомерно изземва пълномощията на председателя на СГС да отговори на заявлението ми.
София, 27 януари 2010 г., С почит:
Ако търпеливо разгледате блога ми, ще видите, че още от самото начало на публикациите в него се вижда, че аз няколко пъти съм сезирал Висшия съдебен съвет - и всеки път установявам, че това е един орган, който не само, че не се бори с безобразията, беззаконията, безумията и престъпленията в съдебната система, но дори ги прикрива.
Фактът, обаче, е този, че човек няма към кого да се обърне, когато така наричащият се съд на така наричащата се държава България продължава да се гаври със закона и с правата и достойнството на гражданина. Ето защо за пореден път ми се наложи да се обърна към Висшия съдебен съвет. Предоставям на вниманието ви тук, без коментар, заявлението ми до ВСС, което е с вх. № 94-00-062/27.01.2011 г. Повече от сигурен съм, че и този път Висшият съдебен съвет ще ми отговори, че няма правомощия да се занимава с поставените от мен въпроси. Но ... нека все пак да видим. Ще публикувам отговора на ВСС, когато (и ако) той дойде.
До: Висшия съдебен съвет на Република България, София
Копие: съдебния състав по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в
ЗАЯВЛЕНИЕ - с искане за проверка на грубо беззаконие по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в, спиране на делото, отмяна на хода по същество, отвод на състава, наблюдение над делото в обществен интерес, иницииране на дисциплинарни процедури
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в
Дами и господа,
Страна по гражданско дело съм срещу Министерския съвет – за следствията (имуществени и неимуществени щети) от това, че Министерският съвет в продължение на 18 години не благоволи да изпълни безусловно вменено му със законов текст задължение – да издаде един нормативен акт (правилник по чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания – ЗНСНЗ). Делото е заведено през 2002 г. – т.е. то е висящо вече девет години. Една от основните причини за това е поведението на лицето Геника Михайлова, днес работещо в Софийския градски съд, което издаде изключително грубо противозаконно решение на първа инстанция (отменено от ВКС). След дългогодишни подмятания на делото в различни инстанции (и различни процедури, включително препирня за подсъдност между съдилища) в началото на 2010 г. делото отиде в СГС. Поради безхаберно, а може би и престъпно поведение на втора инстанция делото е било поверено на лицето ... Геника Михайлова. Проведеното на 19.10.2010 г. съдебно заседание беше отложено поради непризоваване (както с изненада установи председателстващата съдебния състав) на прокуратурата. Подозрението ми, че председател на състава на 19.10.2010 г. е самата Геника Михайлова, автор на грубо противозаконното и отменено решение по същото дело на първа инстанция, се потвърдиха преди няколко дни, когато получих протокола от заседанието (приложен тук). И така, дело в СГС, по което има издадено решение на първа инстанция от Геника Михайлова, е поверено на... Геника Михайлова. Моля да бъде направена проверка на този аспект на случая и да бъде предприета дисциплинарна процедура срещу виновните лица, включително Геника Михайлова.
На 20.01.2010 г. се проведе второто заседание по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, 4-д с-в. Бяха извършени нови груби нарушения на процесуалния закон, някои от които изключително драстично погазват процесуалните ми права (или задължения). Конкретно, случи се следното:
- Първоначално беше обявен ход по същество без да е налице издадено определение за недопускане на доказателство – поискан в жалбата ми свидетел при довеждане. Ходът по същество беше отменен едва, след като аз лично – мислейки, че делото се води по новия ГПК (вж. по-долу) – попитах дали има издадено определение за недопускане на свидетел. Поради въпроса ми ходът по същество беше отменен – след което беше издадено определение за недопускане на свидетел.
- След това даденият ход по същество беше “забравен” – и най-неочаквано за мен съдът ми показа непредоставяно ми дотогава становище на ответника Министерски съвет. Документът е във видимо огромен обем – 10 -20 страници! Поисках да ми бъде предоставен за подробно запознаване и делото да се отложи, за да взема отношение по документа. Беше ми отказано.
- Настоях искането ми да бъде прието. Последва консултация на състава. Председателстващата първоначално обяви, че искането ми ще бъде прието. Едната от трите госпожи – членове на състава, обаче (най-възрастната, седяща вляво от моята позиция и вдясно от председателстващата) настоя искането да не се приема и се обърна към мен с груб тон с думите “Вие нима не разбирате какво Ви се казва? Даден е ход по същество! Говорете!” Не знам името на госпожата – и искам то да ми бъде предоставено, за да мога да я идентифицирам и да поискам дисциплинарна процедура конкретно и персонално срещу нея!
- Във връзка с това, че ответникът Министерски съвет отсъстваше, поисках да задам процесуален въпрос – дали делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Беше ми отказано да задам процесуален въпрос, като най-възрастната дама – член на състава, продължи с груб тон да повтаря “Вие не разбрахте ли какво Ви се каза? Даден е ход по същество! Говорете!” Отказах да говоря по същество, ако не ми бъде отговорено на въпроса дали делото се води по стария ГПК (в сила до м. март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Обясних, че, ако делото се води по новия ГПК, трябва да се приложи клаузата за неприсъствие на ответника. А, ако се води по стария ГПК, тогава съм лишен от правото на свидетел на втора инстанция. Веднага щом чу, че настоявам за прилагане на клаузата за неприсъствие на ответника по делото, съставът отговори на въпроса ми и заяви, че делото се води по стария ГПК!? С това е извършено ново изключително грубо процесуално нарушение – тъй като, видно от приложената от мен тук призовка, аз съм повикан да се явя на заседание по делото на 19.10.2010 г. за гледането му по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.) – на гърба на призовката са цитирани чл. чл. 142, 163, 200, 268 и 437, които са от новия ГПК (от м.март 2008 г.). И така, на заседанието на 20.01.2011 г. съдът най-неочаквано за мен заявява, че делото се води по стария ГПК!? Не може страна в съдебен процес да бъде викана да се яви на заседание по дело, което се води по един процесуален закон (ГПК в сила от м.март 2008 г.), а – тайно или явно – съдът да води делото по друг процесуален закон (ГПК в сила до м.март 2008 г.)! С други думи – извършено е друго драстично нарушение на закона и на правата ми по делото!!!
- Грубото нарушение на закона и накърняването на правата ми – състоящи се във водене на делото по процесуален закон, различен от обявения в призовката, доведе и до друго много съществено нарушение на закона и на правата ми! Отказът да бъде допуснат свидетел на втора инстанция може лесно да бъде обоснован чрез новия ГПК – по който аз мислех, че се води делото – съобразно с цитираните в призовката разпоредби, които са от новия ГПК. Но ако делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.), отказът да бъде допуснат свидетел представлява накърняване на правата ми!
- Накрая, след многократни настоявания от страна на най-възрастната членка на съдебния състав, искането ми да не бъде даван ход по същество (за да ми бъде предоставено време да се запозная със становището на ответника) беше окончателно отхвърлено. С това изключително грубо бяха нарушени процесуалните ми права – чл. 4, ал. 2 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) или съответните разпоредби в новия ГПК (от м.март 2008 г.). Съдът грубо погази безусловното си задължение да предоставя равни възможности на страните по делото. Нарушението в случая е и с много по-голяма тежест, като се има предвид, че с действието на съда аз съм лишен от възможността да се запозная със становище на ответника Министерски съвет, който е върховен орган на изпълнителната власт в страната! Налице е съвсем очевидно пристрастие от страна на съда по делото: флагрантно накърняване на моите права и открито облагодетелстване на другата страна по делото – Министерския съвет, т.е. на държавата. Това е действие на съда, което заслужава да бъде дадено за обсъждане (и ще бъде дадено) и на равнище Европейски съюз. За това действие на съдебния състав аз искам неговия отвод от делото!
- Въпреки че все още не е на мое разположение становището на Министерския съвет, което, видно от електронната извадка от Интернет сайта на СГС, е внесено на 18.10.2010 г., на практика по всяка вероятност е налице още едно изключително грубо нарушение на процесуалния закон, а именно на чл. 3 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) “Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отоворност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно […] Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.” Делото е за следствията от изключително грубо нарушение на закона от страна на ответника, който си позволи в продължение на 18 (осемнадесет) години да не издаде нормативен акт – правилник по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Ответникът Министерски съвет нееднократно си позволява да внася по делото становища, в които не само не упражнява предоставените му процесуални права добросъвестно и не изнася пред съда само истината, но и нещо повече. Той си позволява в своите становища да изнася груби неистини и дори да лъже най-безцеремонно. А, от своя страна съдът – на първа инстанция – буквално преписа в решението си лъжите на ответника! Неистините и лъжите на Министерския съвет са следните: (i) Министерският съвет не признава, че изключително грубо е нарушил ЗНСНЗ, като не е издал правилник по чл. 42, ал. 2 от този закон – което е негово безусловно задължение. (ii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа, че не било нужно да се издава правилник по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ, тъй като Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ (по чл. 46 от ЗНСНЗ) всъщност бил нормативният документ, визиран в чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ! Това е върховен, абсолютно кръгъл “правен” идиотизъм! (iii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа (също така върховен “правен” идиотизъм), че атестирането по чл. 42 от ЗНСНЗ за получаване на научно звание се било уреждало от самия ЗНСНЗ. Идиотизмът се състои в това, че получаването на научно звание се урежда от ЗНСНЗ за случаите, когато вече е обявен конкурс във Висшата атестационна комисия. В случая е налице необявяване на конкурс от съответната научна организация, а обявяването на конкурс в дадена научна организация следва да се извършва на базата на атестиране на основата именно на правилника – който липсва – за реда и начините на атестиране в научните организации по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Този върховен “правен” идиотизъм беше повторен от прокурорката на заседанието. Само че прокурорът на първа инстанция зае точно обратната позиция и определи иска ми като основателен. Ще сезирам ВКП по случая, но тук моля ВСС да направи проверка относно разнобоя между две инстанции в прокуратурата по един съвършено елементарен и ясен правен въпрос. И така, фактът е този, че второинстанционен съд на Република България, която се води за правова държава, прегражда пътя ми пред документ, издаден от Министерския съвет, в който е много вероятно за пореден път са са изказани умопомрачителни лъжи! Това е абсолютно нетърпимо положение, за което тепърва предстои да бъдат сезирани съответни компетентни органи в страната, а също така и органи на Европейския съюз и Съдът по правата на човека в Страсбург!
Заради осъществените груби закононарушения от страна на съдебните състави по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, 4-д с-в подадох заявление до председателя на СГС с десет искания:
(1) отвод на съдебния състав, провел заседанието на 20.11.2011 г. заради груби нарушения на ГПК; (2) Предприемане на процедура за дисциплинарно наказание на члена на съдебния състав, по чиято инициатива е даден ходът по същество при груби процесуални нарушения. (3) отмяна на хода по същество по делото, предоставяне на делото за разглеждане от друг състав; (4) да бъде допуснат свидетел по делото; (5) да ми бъдат предоставени копия от протоколите от двете заседания по делото – изпълнено; (6) разследване по чия вина е провалено заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г.; (7) дисциплинарна процедура срещу лицето, виновно за проваленото заседание на 19. 10.2010 г.; (8) разследване дали председателстващата съдебния състав на заседанието по делото на 19.10.2010 г. не е лице, участник в съдебен състав, издал решението на първа инстанция (оказа се, че е така); (9) дисциплинарна процедура срещу виновните по предната точка; (10) сезиране на ВСС за предприемане на дисциплинарни процедури и за специално наблюдение над делото – което в обществен интерес.
Вместо да получа отговор от председателя на СГС, получих отговор от ... трите съдийки!? От които се оплаквам!?!? Явно понастоящем СГС изобщо няма ръководство и там цари пълен административен хаос. Трите съдийки отказаха да отменят хода по същество и да подадат отвод, като се позоваха на чл. 12 от ГПК (отменен – в сила до м.март 2008 г.) – вж. приложение тук. С други думи, с подписите си трите съдийки удостовериха, че водят делото по отменен процесуален закон, а в същото време: първо, аз съм призован (вж. приложената тук призовка до мен за първото заседание) да се явя на дело, което се води по новия ГПК – този в сила от м. март 2008 г.; второ, текущият ГПК (в сила от м.март 2008 г.) гласи: § 2. (1) "Първоинстационните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. (2) Въззивните дела, образувани по жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от въззивната инстанция." [подч. от мен – К.К.]
И така според мен, гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, 4-д с-в трябва да се гледа по новия ред (по ГПК в сила от м.март 2008 г.) – тъй като въззивната жалба НЕ е постъпила ДО ВЛИЗАНЕТО НА ТОЗИ КОДЕКС. Въззивната жалба е подадена през 2010 г. Ето защо с настоящия документ аз моля ВСС да се разпореди за следното по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д:
Първо, делото да бъде спряно до изясняване на случая.
Второ, да бъде предприета дисциплинарна процедура срещу виновните лица, включително Геника Михайлова, за назначаването й да гледа дело, на което е издала решение на първа инстанция.
Трето, да бъдат дадени указания на съдиите, които ще гледат делото, относно приложимия процесуален закон – дали делото трябва да се гледа по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.).
Четвърто, да бъде установено дали съдиите по делото, а именно Цветомира Кордоловска, Любка Спасова, Слава Гьошева, не извършват грубо закононарушение и дори престъпление, като в писмен документ заявяват намерение да водят дело по процесуален закон, който е отменен, не е приложим по делото и не следва да бъде използван.
Пето, да бъде наложен отвод на съдиите делото Цветомира Кордоловска, Любка Спасова, Слава Гьошева – заради процесуални нарушения, включително лишаването ми от възможността да се запозная с документ, внесен по делото от ответника, лишаването ми от задължението и правото да взема отношение по делото към този документ, както и заради проявено тяхно очевидно пристрастие: накърняване на моите права и същевременно облагодетелстване на другата страна по делото – Министерския съвет, т.е. държавата.
Шесто, да бъде отменен ходът по същество по делото, да ми бъде дадена възможност да се запозная с документа, внесен от ответника Министерски съвет, както и да взема отношение към него.
Седмо, да бъде осъществено наблюдение над делото в обществен интерес – тъй като то е срещу върховния орган на изпълнителната власт в страната, Министерския съвет, за неизпълнение в продължение на 19 години на негово задължение, вменено му със законов текст.
Приложения: (1) Протокол от заседанието на 19.10.2010 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в. (2) Призовка до Кабакчиев за заседанието на 19.10.2010 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в. На втората страница на призовката са цитирани членове от ГПК в сила от м.март 2008 г. – което оначава, че призовката е за дело, което се води по новия ГПК (от март 2008 г.)! (3) Протокол от заседанието на 20.01.2011 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в. (4) Заявление – и с искане на отвод, на Кабакчиев до председателя на СГС с вх. № СГС 4538/21.01.2011 г.; (5) Разпореждане – ръкописно – от 24.01.2011 г. на съдебния състав от заседанието на 20.01.2011 г. по гр.д. № 6244/2010, СГС, ГО, Взз 4Д с-в, в което съставят отказва да даде отвод и неправомерно изземва пълномощията на председателя на СГС да отговори на заявлението ми.
София, 27 януари 2010 г., С почит:
четвъртък, 27 януари 2011 г.
СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (10)
ДАМИ И ГОСПОДА,
На 20.01.2011 г. бях в Софийския градски съд (въззивна инстанция) на поредно обявено заседание по мое дело срещу Министерския съвет - за следствията върху мен (имуществени и неимуществени щети) от това, че така нареченият Министерски съвет, една голяма група тотални безхаберници - от всякакви политически цветове - не издаде един нормативен акт. Не го издаде ОСЕМНАДСЕТ ГОДИНИ!
Делото е заведено от мен през 2002 г. Днес е 27.01.2011 г.!
Какво се случи на заседанието, както и след това, ще разберете от два документа: мое заявление до председателя на СГС, и отговор, получен от мен, даден ми от ... съдийките по делото. Двата документа публикувам тук.
Само да обясня накратко същината на случващото се. Тя е:
В ТАКА НАРЕЧЕНАТА ДЪРЖАВА БЪЛГАРИЯ НЯМА ПРАВОРАЗДАВАНЕ! МНОЗИНСТВОТО ОТ ТАКА НАРИЧАЩИТЕ СЕ СЪДИИ И ПРОКУРОРИ ПРОСТО ПРАВЯТ КАКВОТО СИ ИСКАТ - ИЗВЪРШВАТ БЕЗОБРАЗИЯ, БЕЗЗАКОНИЯ, БЕЗУМИЯ! А ПОНЯКОГА И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ! И НЕ ИМ ПУКА НИ НАЙ-МАЛКО ОТ ТОВА! ЗАЩОТО ИМАТ ИМУНИТЕТ!
А в Софийския градски съд, както изглежда, понастоящем дори няма председател или изпълняващ длъжността. Там очевидно цари тотален хаос!
Да повторя:
ПОДАВАМ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СГС ОПЛАКВАНЕ СРЕЩУ ТРИ СЪДИЙКИ ОТ СГС!
И, ВМЕСТО ДА МИ ОТГОВОРИ ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СГС, МИ ОТГОВАРЯТ ... ТРИТЕ СЪДИЙКИ.
САМО ТОЗИ ФАКТ Е ПОВЕЧЕ ОТ ДОСТАТЪЧЕН ЗА НАПРАВЕНИТЕ ВЕЧЕ ОБОБЩЕНИЯ!
А сега, както се казва, пак елате и ги вижте! Прочетете следващите два документа и "се полюбувайте" на ставащото в СГС и в така наречената съдебна система на така наречената държава!
ЗАЯВЛЕНИЕ С ВХ. № СГС 4538/21.01.2011
До: г-н Председателя на Софийския градски, съд, Гр.отд., 4Д въззивен състав, гр.д. № 6244/2010 г.
ЗАЯВЛЕНИЕ – и с искане на отвод, от: Красимир Кабакчиев, д.ф.н.
Уважаеми господине/Уважаема госпожо,
С настоящото заявление, първо, ПРОТЕСТИРАМ НАЙ-ЕНЕРГИЧНО срещу осъществените срещу мен на втора инстанция груби закононарушения, включително драстични нарушения на процесуалните ми права по горепосоченото дело в Софийския градски съд!
Първото заседание по това дело – което е срещу Министерския съвет – върховен орган на изпълнителната васт в страната, беше насрочено на 19.10.2010 г. Случи се следното:
• Не беше даден ход поради това, че, както с голяма изненада установи на самото заседание председателстващата съдебния състав, не била призована прокуратурата!
• Имам обаче съмнения за извършено още по-тежко закононарушение, а именно, че е възможно председателстващата състава да е лице, което е участвало в съдебния състав на същото дело на първа инстанция! Дано подозрението ми да не се окаже вярно! Защото подобно закононарушение е изключително тежко! Може да се направи предположението, че, ако прокуратурата беше редовно призована, председателстващата щеше да участва в редовно заседание по делото – при хипотеза за нейно участие на първа инстанция.
Второто заседание по делото беше вчера, 20.11.2011 г. Бяха извършени нови груби нарушения на процесуалния закон, някои от които изключително драстично погазват процесуалните ми права. Конкретно, случи се следното:
• Първоначално беше обявен ход по същество без да е налице издадено определение за недопускане на доказателство – поискан в жалбата ми свидетел при довеждане. Ходът по същество беше отменен едва, след като аз лично – мислейки, че делото се води по новия ГПК (вж. по-долу) – попитах дали има издадено определение за недопускане на свидетел.
• Поради въпроса ми ходът по същество беше отменен – след което беше издадено определение за недопускане на свидетел.
• След това даденият ход по същество беше “забравен” – и най-неочаквано за мен от страна на съда ми беше показано неизвестно за мен становище на ответника Министерски съвет, внесено по делото преди първото (провалено) заседание. Документът е във видим огромен обем – между 10 и 20 страници! Незабавно поисках становището да ми бъде предоставено за подробно запознаване. Председателстващата състава ми го подаде, заяви, че това било оригинал, той бил притежание на съда, и аз трябвало да го върна веднага, след като го разгледам и взема отношение по него. Заявих, че това би представлявало сериозно накърняване на процесуалните ми права: не може на страна по делото по този начин да бъде представяно становище на ответната страна, което е огромно по обем. Трябва да имам на разположение време, за да се запозная подробно с документа и да взема сериозно отношение към него, след като се консултирам с юристи в страната и чужбина – тъй като делото е не срещу кого да е, а срещу върховния орган на изпълнителната власт в страната!!!
• Искането ми да ми бъде предоставено копие от становището на ответника Министерски съвет и делото да бъде отложено, за да се запозная в детайли с него, първоначално беше отхвърлено. Настоях изрично и категорично то да бъде прието. Последва консултация между членовете на състава, като председателстващата първоначално обяви, че искането ми ще бъде прието. Едната от трите госпожи – членове на състава, обаче (най-възрастната, седяща вляво от моята позиция и вдясно от председателстващата) настоя искането ми да не се приема и се обърна към мен с груб тон с думите “Вие нима не разбирате какво Ви се казва? Даден е ход по същество! Говорете!” Не знам името на госпожата – и искам то да ми бъде предоставено, за да мога да я идентифицирам и да поискам дисциплинарна процедура срещу нея! Искам да ми бъдат предоставени и имената на другите две участнички в съдебния състав – тъй като искам да бъде осъществен отвод на целия състав!
• Във връзка с това, че ответникът Министерски съвет отсъстваше, поисках да задам процесуален въпрос – дали делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Беше ми отказано да задам процесуален въпрос, като най-възрастната дама – член на състава, продължи с груб тон да повтаря “Вие не разбрахте ли какво Ви се каза? Даден е ход по същество! Говорете!” Аз отказах да говоря по същество, ако не ми бъде отговорено на въпроса дали делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Обясних, че, ако делото се води по новия ГПК, трябва да се приложи клаузата за неприсъствие на ответника. А, ако се води по стария ГПК, тогава съм лишен от правото на свидетел на втора инстанция. Веднага щом чу, че настоявам за прилагане на клаузата за неприсъствие на ответника по делото, съставът отговори на въпроса ми и заяви, че делото се води по СТАРИЯ ГПК!? С това е извършено ново изключително грубо процесуално нарушение – тъй като, видно от приложената от мен тук призовка, аз съм повикан да се явя на заседание по делото на 19.10.2010 г. за гледането му по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.) – на гърба на призовката са цитирани чл. чл. 142, 163, 200, 268 и 437, които не са от стария ГПК (до м.март 2008 г.), а са от новия ГПК (от м.март 2008 г.). И така, на заседанието на 20.01.2011 г. съдът най-неочаквано за мен (и то едва, след като е пресиран да отговори) заявява, че делото се води по стария ГПК!? Предполагам, че органите, които осъществяват контрол на действията на съдиите, могат да се опитат тук да омаловажат факта, като заявят, че е станала “техническа грешка”. Само че не може страна в съдебен процес да бъде викана да се яви на заседание по дело, което се води по един процесуален закон (ГПК в сила от м.март 2008 г.), а – тайно или явно – съдът да води делото по друг процесуален закон (ГПК в сила до м.март 2008 г.)! С други думи – извършено е друго изключително грубо нарушение на закона и на правата ми по делото!!!
• Грубото нарушение на закона и накърняването на правата ми – състоящи се във водене на делото по процесуален закон, различен от обявения в призовката, доведе и до друго много съществено нарушение на закона и на правата ми! Отказът да бъде допуснат свидетел на втора инстанция може лесно да бъде обоснован чрез новия ГПК – по който аз мислех, че се води делото – съобразно с цитираните в призовката разпоредби, които са от новия ГПК. Но ако делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.), отказът да бъде допуснат свидетел представлява накърняване на правата ми!
• Накрая, след многократни настоявания от страна на най-възрастната членка на съдебния състав, искането ми да не бъде даван ход по същество (за да ми бъде предоставено време да се запозная със становището на ответника) беше окончателно отхвърлено. С това изключително грубо бяха нарушени процесуалните ми права – чл. 4, ал. 2 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) или съответните разпоредби в новия ГПК (от м.март 2008 г.). Съдът грубо погази безусловното си задължение да предоставя равни възможности на страните. Нарушението в случая е и с много по-голяма тежест, като се има предвид, че с действието на съда аз съм лишен от възможността да се запозная със становище на ответника Министерски съвет, който е върховен орган на изпълнителната власт в страната! Налице е съвсем очевидно пристрастие от страна на съда по делото: флагрантно накърняване на моите права и открито облагодетелстване на другата страна по делото – Министерския съвет, т.е. на държавата. Това е действие на съда, което заслужава да бъде дадено за обсъждане (и ще бъде дадено) и на равнище Европейски съюз. За това действие на съдебния състав аз искам неговия незабавен отвод от делото!
• Въпреки че все още не е на мое разположение становището на Министерския съвет, което, видно от приложената тук електронна извадка от Интернет сайта на Софийския градски съд, е било внесено на 18.10.2010 г., на практика по всяка вероятност е налице още едно изключително грубо нарушение на процесуалния закон, а именно на чл. 3 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) “Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно […] Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.” Делото е за следствията от изключително грубо нарушение на закона от страна на ответника, който си позволи в продължение на 18 (осемнадесет) години да не издаде нормативен акт – правилник по чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ). Ответникът Министерски съвет нееднократно си позволява да внася по делото становища, в които не само не упражнява предоставените му процесуални права добросъвестно и не изнася пред съда само истината, но дори нещо повече. Той си позволява в своите становища да изнася груби неистини и дори да лъже най-безцеремонно. А, от своя страна съдът – на първа инстанция – буквално преписа в решението си умопомрачителните лъжи на ответника! Неистините и лъжите на ответника Министерски съвет са следните: (i) Министерският съвет не признава, че изключително грубо е нарушил ЗНСНЗ, като не е издал правилник по чл. 42, ал. 2 от този закон – което е негово безусловно задължение. (ii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа, че не било нужно да се издава правилник по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ, тъй като Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ (по чл. 46 от ЗНСНЗ) всъщност бил нормативният документ, визиран в чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ! Това е върховен, абсолютно кръгъл “правен” идиотизъм! (iii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа (също така върховен “правен” идиотизъм), че атестирането по чл. 42 от ЗНСНЗ за получаване на научно звание се било уреждало от самия ЗНСНЗ. Идиотизмът се състои в това, че получаването на научно звание се урежда от ЗНСНЗ за случаите, когато вече е обявен конкурс във Висшата атестационна комисия. В случая е налице необявяване на конкурс от съответната научна организация, а обявяването на конкурс в дадена научна организация следва да се извършва на базата на атестиране на основата именно на правилника – който липсва – за реда и начините на атестиране в научните организации по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Следва да се отбележи, че този върховен “правен” идиотизъм беше повторен от прокурорката на вчерашното заседание. Само че прокурорът на първа инстанция зае точно обратната позиция – и определи иска ми като напълно основателен. Предстои от моя страна да бъде сезирана Върховната касационна прокуратура, която да обясни разнобоя между две инстанции в прокуратурата по един съвършено елементарен и ясен правен въпрос. И така, фактът е този, че второинстанционен съд на Република България, която се води за правова държава, прегражда пътя ми пред документ, издаден от Министерския съвет, в който е много вероятно за пореден път са са изказани умопомрачителни лъжи! Това е абсолютно нетърпимо положение, за което тепърва предстои да бъдат сезирани съответни компетентни органи в страната, а също така и преди всичко органи на Европейския съюз и Съдът по правата на човека в Страсбург!
ИСКАНИЯ
Първо, да бъде осъществен отвод на съдебния състав, провел заседанието на 20.11.2011 г. по гр.д. № 6244 / 2010 г., СГС, ГО, Въззивен 4Д състав – поради осъществени серия нарушения на ГПК, с които са погазени редица мои процесуални права (вече описани) и проявена явна небезпристрастност в полза на ответника – който е самата държава, от която съдиите явно се чувстват зависими и на която създават процесуален комфорт – дори при факта на систематичното отсъствие на ответника от делото.
Второ, да бъде предприета процедура за дисциплинарно наказание на члена на съдебния състав, по чиято инициатива – по моя преценка – е даден ходът по същество при процесуални нарушения. Лицето, чието име в момента не знам, е описано по-горе – то е най-възрастният член на съдебния състав.
Трето, да бъде отменен ходът по същество по делото и делото да бъде предоставено за разглеждане от друг състав, членовете на който не са били членове на съдебни състави, разглеждащи дела, в които аз участвам.
Четвърто, да бъде преразгледано искането в жалбата ми за допускане на свидетел – с оглед свидетел да бъде допуснат.
Пето, да ми бъдат предоставени копия от протоколите от двете заседания по делото – на 19.10.2010 г. и на 20.01.2011 г.
Шесто, да бъде предприето разследване защо и по чия вина е провалено заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г.
Седмо, да бъде предприета процедура за дисциплинарно наказание на лицето, виновно за проваленото заседание, насрочено за 19.10.2010 г.
Осмо, да бъде предприето разследване дали председателстващ съдебния състав на заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г., не е лице, което е участник в съдебен състав, издал решението на първа инстанция.
Девето, ако се установи, че председателстващата съдебния състав на заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г., наистина е лице, което е участник в съдебен състав, издал решението на първа инстанция, да бъде предприета процедура за дисциплинарно наказание срещу лицето – както и срещу виновните това лице да бъде назначено да разглежда делото.
Десето, заявлението ми да бъде докладвано на Висшия съдебен съвет, с оглед осъществяване на дисциплинарни процедури и с цел съветът да предприеме специално наблюдение над делото – което в обществен интерес, тъй като то е за следствията от флагратно дългогодишно БЕЗЗАКОНИЕ, осъществявано от Министерския съвет!
Приложения: (1) Призовка до Кабакчиев за заседанието на 19.10.2010 г. по гр. д. № 6244/2010, СГС, ГО, Въззивен 4Д с-в. На втората страница на призовката са цитирани членове от ГПК в сила от м.март 2008 г. – което оначава, че призовката е за дело, което се води по новия ГПК (от март 2008 г.)! (2) Електронна извадка от Интернет сайта на Софийския градски съд, взета на дата 20.01.2011 г., в 21:11:56 часа за хода по гр.д. № 6244/2010 г., СГС, ГО, Въззивен 4Д състав.
Забележка. За сведение. Настоящият документ ще бъде публикуван в Интернет сайт, посветен на систематичните безобразия, беззакония, безумия и престъпления, осъществявани от съдебната система на тази “държава”!
София, 21 януари 2010 г., С почит:
Следва отговорът (ръкописен) на трите съдийки. Специално моля читателите да обърнат внимание на факта, че, освен че отказват да подадат отвод, съдийките заявяват, че отказът им е на основание чл. 12 от ОТМЕНЕНИЯ ГПК. С други думи, съдийките писмено удостоверяват, че гледат делото по стария ГПК!
Очаквайте съответното ново развитие по този пореден случай на безобразия и беззакония в съдебната система!
На 20.01.2011 г. бях в Софийския градски съд (въззивна инстанция) на поредно обявено заседание по мое дело срещу Министерския съвет - за следствията върху мен (имуществени и неимуществени щети) от това, че така нареченият Министерски съвет, една голяма група тотални безхаберници - от всякакви политически цветове - не издаде един нормативен акт. Не го издаде ОСЕМНАДСЕТ ГОДИНИ!
Делото е заведено от мен през 2002 г. Днес е 27.01.2011 г.!
Какво се случи на заседанието, както и след това, ще разберете от два документа: мое заявление до председателя на СГС, и отговор, получен от мен, даден ми от ... съдийките по делото. Двата документа публикувам тук.
Само да обясня накратко същината на случващото се. Тя е:
В ТАКА НАРЕЧЕНАТА ДЪРЖАВА БЪЛГАРИЯ НЯМА ПРАВОРАЗДАВАНЕ! МНОЗИНСТВОТО ОТ ТАКА НАРИЧАЩИТЕ СЕ СЪДИИ И ПРОКУРОРИ ПРОСТО ПРАВЯТ КАКВОТО СИ ИСКАТ - ИЗВЪРШВАТ БЕЗОБРАЗИЯ, БЕЗЗАКОНИЯ, БЕЗУМИЯ! А ПОНЯКОГА И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ! И НЕ ИМ ПУКА НИ НАЙ-МАЛКО ОТ ТОВА! ЗАЩОТО ИМАТ ИМУНИТЕТ!
А в Софийския градски съд, както изглежда, понастоящем дори няма председател или изпълняващ длъжността. Там очевидно цари тотален хаос!
Да повторя:
ПОДАВАМ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СГС ОПЛАКВАНЕ СРЕЩУ ТРИ СЪДИЙКИ ОТ СГС!
И, ВМЕСТО ДА МИ ОТГОВОРИ ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СГС, МИ ОТГОВАРЯТ ... ТРИТЕ СЪДИЙКИ.
САМО ТОЗИ ФАКТ Е ПОВЕЧЕ ОТ ДОСТАТЪЧЕН ЗА НАПРАВЕНИТЕ ВЕЧЕ ОБОБЩЕНИЯ!
А сега, както се казва, пак елате и ги вижте! Прочетете следващите два документа и "се полюбувайте" на ставащото в СГС и в така наречената съдебна система на така наречената държава!
ЗАЯВЛЕНИЕ С ВХ. № СГС 4538/21.01.2011
До: г-н Председателя на Софийския градски, съд, Гр.отд., 4Д въззивен състав, гр.д. № 6244/2010 г.
ЗАЯВЛЕНИЕ – и с искане на отвод, от: Красимир Кабакчиев, д.ф.н.
Уважаеми господине/Уважаема госпожо,
С настоящото заявление, първо, ПРОТЕСТИРАМ НАЙ-ЕНЕРГИЧНО срещу осъществените срещу мен на втора инстанция груби закононарушения, включително драстични нарушения на процесуалните ми права по горепосоченото дело в Софийския градски съд!
Първото заседание по това дело – което е срещу Министерския съвет – върховен орган на изпълнителната васт в страната, беше насрочено на 19.10.2010 г. Случи се следното:
• Не беше даден ход поради това, че, както с голяма изненада установи на самото заседание председателстващата съдебния състав, не била призована прокуратурата!
• Имам обаче съмнения за извършено още по-тежко закононарушение, а именно, че е възможно председателстващата състава да е лице, което е участвало в съдебния състав на същото дело на първа инстанция! Дано подозрението ми да не се окаже вярно! Защото подобно закононарушение е изключително тежко! Може да се направи предположението, че, ако прокуратурата беше редовно призована, председателстващата щеше да участва в редовно заседание по делото – при хипотеза за нейно участие на първа инстанция.
Второто заседание по делото беше вчера, 20.11.2011 г. Бяха извършени нови груби нарушения на процесуалния закон, някои от които изключително драстично погазват процесуалните ми права. Конкретно, случи се следното:
• Първоначално беше обявен ход по същество без да е налице издадено определение за недопускане на доказателство – поискан в жалбата ми свидетел при довеждане. Ходът по същество беше отменен едва, след като аз лично – мислейки, че делото се води по новия ГПК (вж. по-долу) – попитах дали има издадено определение за недопускане на свидетел.
• Поради въпроса ми ходът по същество беше отменен – след което беше издадено определение за недопускане на свидетел.
• След това даденият ход по същество беше “забравен” – и най-неочаквано за мен от страна на съда ми беше показано неизвестно за мен становище на ответника Министерски съвет, внесено по делото преди първото (провалено) заседание. Документът е във видим огромен обем – между 10 и 20 страници! Незабавно поисках становището да ми бъде предоставено за подробно запознаване. Председателстващата състава ми го подаде, заяви, че това било оригинал, той бил притежание на съда, и аз трябвало да го върна веднага, след като го разгледам и взема отношение по него. Заявих, че това би представлявало сериозно накърняване на процесуалните ми права: не може на страна по делото по този начин да бъде представяно становище на ответната страна, което е огромно по обем. Трябва да имам на разположение време, за да се запозная подробно с документа и да взема сериозно отношение към него, след като се консултирам с юристи в страната и чужбина – тъй като делото е не срещу кого да е, а срещу върховния орган на изпълнителната власт в страната!!!
• Искането ми да ми бъде предоставено копие от становището на ответника Министерски съвет и делото да бъде отложено, за да се запозная в детайли с него, първоначално беше отхвърлено. Настоях изрично и категорично то да бъде прието. Последва консултация между членовете на състава, като председателстващата първоначално обяви, че искането ми ще бъде прието. Едната от трите госпожи – членове на състава, обаче (най-възрастната, седяща вляво от моята позиция и вдясно от председателстващата) настоя искането ми да не се приема и се обърна към мен с груб тон с думите “Вие нима не разбирате какво Ви се казва? Даден е ход по същество! Говорете!” Не знам името на госпожата – и искам то да ми бъде предоставено, за да мога да я идентифицирам и да поискам дисциплинарна процедура срещу нея! Искам да ми бъдат предоставени и имената на другите две участнички в съдебния състав – тъй като искам да бъде осъществен отвод на целия състав!
• Във връзка с това, че ответникът Министерски съвет отсъстваше, поисках да задам процесуален въпрос – дали делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Беше ми отказано да задам процесуален въпрос, като най-възрастната дама – член на състава, продължи с груб тон да повтаря “Вие не разбрахте ли какво Ви се каза? Даден е ход по същество! Говорете!” Аз отказах да говоря по същество, ако не ми бъде отговорено на въпроса дали делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.) или по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.). Обясних, че, ако делото се води по новия ГПК, трябва да се приложи клаузата за неприсъствие на ответника. А, ако се води по стария ГПК, тогава съм лишен от правото на свидетел на втора инстанция. Веднага щом чу, че настоявам за прилагане на клаузата за неприсъствие на ответника по делото, съставът отговори на въпроса ми и заяви, че делото се води по СТАРИЯ ГПК!? С това е извършено ново изключително грубо процесуално нарушение – тъй като, видно от приложената от мен тук призовка, аз съм повикан да се явя на заседание по делото на 19.10.2010 г. за гледането му по новия ГПК (в сила от м.март 2008 г.) – на гърба на призовката са цитирани чл. чл. 142, 163, 200, 268 и 437, които не са от стария ГПК (до м.март 2008 г.), а са от новия ГПК (от м.март 2008 г.). И така, на заседанието на 20.01.2011 г. съдът най-неочаквано за мен (и то едва, след като е пресиран да отговори) заявява, че делото се води по стария ГПК!? Предполагам, че органите, които осъществяват контрол на действията на съдиите, могат да се опитат тук да омаловажат факта, като заявят, че е станала “техническа грешка”. Само че не може страна в съдебен процес да бъде викана да се яви на заседание по дело, което се води по един процесуален закон (ГПК в сила от м.март 2008 г.), а – тайно или явно – съдът да води делото по друг процесуален закон (ГПК в сила до м.март 2008 г.)! С други думи – извършено е друго изключително грубо нарушение на закона и на правата ми по делото!!!
• Грубото нарушение на закона и накърняването на правата ми – състоящи се във водене на делото по процесуален закон, различен от обявения в призовката, доведе и до друго много съществено нарушение на закона и на правата ми! Отказът да бъде допуснат свидетел на втора инстанция може лесно да бъде обоснован чрез новия ГПК – по който аз мислех, че се води делото – съобразно с цитираните в призовката разпоредби, които са от новия ГПК. Но ако делото се води по стария ГПК (в сила до м.март 2008 г.), отказът да бъде допуснат свидетел представлява накърняване на правата ми!
• Накрая, след многократни настоявания от страна на най-възрастната членка на съдебния състав, искането ми да не бъде даван ход по същество (за да ми бъде предоставено време да се запозная със становището на ответника) беше окончателно отхвърлено. С това изключително грубо бяха нарушени процесуалните ми права – чл. 4, ал. 2 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) или съответните разпоредби в новия ГПК (от м.март 2008 г.). Съдът грубо погази безусловното си задължение да предоставя равни възможности на страните. Нарушението в случая е и с много по-голяма тежест, като се има предвид, че с действието на съда аз съм лишен от възможността да се запозная със становище на ответника Министерски съвет, който е върховен орган на изпълнителната власт в страната! Налице е съвсем очевидно пристрастие от страна на съда по делото: флагрантно накърняване на моите права и открито облагодетелстване на другата страна по делото – Министерския съвет, т.е. на държавата. Това е действие на съда, което заслужава да бъде дадено за обсъждане (и ще бъде дадено) и на равнище Европейски съюз. За това действие на съдебния състав аз искам неговия незабавен отвод от делото!
• Въпреки че все още не е на мое разположение становището на Министерския съвет, което, видно от приложената тук електронна извадка от Интернет сайта на Софийския градски съд, е било внесено на 18.10.2010 г., на практика по всяка вероятност е налице още едно изключително грубо нарушение на процесуалния закон, а именно на чл. 3 от стария ГПК (до м.март 2008 г.) “Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно […] Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.” Делото е за следствията от изключително грубо нарушение на закона от страна на ответника, който си позволи в продължение на 18 (осемнадесет) години да не издаде нормативен акт – правилник по чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ). Ответникът Министерски съвет нееднократно си позволява да внася по делото становища, в които не само не упражнява предоставените му процесуални права добросъвестно и не изнася пред съда само истината, но дори нещо повече. Той си позволява в своите становища да изнася груби неистини и дори да лъже най-безцеремонно. А, от своя страна съдът – на първа инстанция – буквално преписа в решението си умопомрачителните лъжи на ответника! Неистините и лъжите на ответника Министерски съвет са следните: (i) Министерският съвет не признава, че изключително грубо е нарушил ЗНСНЗ, като не е издал правилник по чл. 42, ал. 2 от този закон – което е негово безусловно задължение. (ii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа, че не било нужно да се издава правилник по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ, тъй като Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ (по чл. 46 от ЗНСНЗ) всъщност бил нормативният документ, визиран в чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ! Това е върховен, абсолютно кръгъл “правен” идиотизъм! (iii) Министерският съвет си позволява да изказва изключително наглата лъжа (също така върховен “правен” идиотизъм), че атестирането по чл. 42 от ЗНСНЗ за получаване на научно звание се било уреждало от самия ЗНСНЗ. Идиотизмът се състои в това, че получаването на научно звание се урежда от ЗНСНЗ за случаите, когато вече е обявен конкурс във Висшата атестационна комисия. В случая е налице необявяване на конкурс от съответната научна организация, а обявяването на конкурс в дадена научна организация следва да се извършва на базата на атестиране на основата именно на правилника – който липсва – за реда и начините на атестиране в научните организации по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Следва да се отбележи, че този върховен “правен” идиотизъм беше повторен от прокурорката на вчерашното заседание. Само че прокурорът на първа инстанция зае точно обратната позиция – и определи иска ми като напълно основателен. Предстои от моя страна да бъде сезирана Върховната касационна прокуратура, която да обясни разнобоя между две инстанции в прокуратурата по един съвършено елементарен и ясен правен въпрос. И така, фактът е този, че второинстанционен съд на Република България, която се води за правова държава, прегражда пътя ми пред документ, издаден от Министерския съвет, в който е много вероятно за пореден път са са изказани умопомрачителни лъжи! Това е абсолютно нетърпимо положение, за което тепърва предстои да бъдат сезирани съответни компетентни органи в страната, а също така и преди всичко органи на Европейския съюз и Съдът по правата на човека в Страсбург!
ИСКАНИЯ
Първо, да бъде осъществен отвод на съдебния състав, провел заседанието на 20.11.2011 г. по гр.д. № 6244 / 2010 г., СГС, ГО, Въззивен 4Д състав – поради осъществени серия нарушения на ГПК, с които са погазени редица мои процесуални права (вече описани) и проявена явна небезпристрастност в полза на ответника – който е самата държава, от която съдиите явно се чувстват зависими и на която създават процесуален комфорт – дори при факта на систематичното отсъствие на ответника от делото.
Второ, да бъде предприета процедура за дисциплинарно наказание на члена на съдебния състав, по чиято инициатива – по моя преценка – е даден ходът по същество при процесуални нарушения. Лицето, чието име в момента не знам, е описано по-горе – то е най-възрастният член на съдебния състав.
Трето, да бъде отменен ходът по същество по делото и делото да бъде предоставено за разглеждане от друг състав, членовете на който не са били членове на съдебни състави, разглеждащи дела, в които аз участвам.
Четвърто, да бъде преразгледано искането в жалбата ми за допускане на свидетел – с оглед свидетел да бъде допуснат.
Пето, да ми бъдат предоставени копия от протоколите от двете заседания по делото – на 19.10.2010 г. и на 20.01.2011 г.
Шесто, да бъде предприето разследване защо и по чия вина е провалено заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г.
Седмо, да бъде предприета процедура за дисциплинарно наказание на лицето, виновно за проваленото заседание, насрочено за 19.10.2010 г.
Осмо, да бъде предприето разследване дали председателстващ съдебния състав на заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г., не е лице, което е участник в съдебен състав, издал решението на първа инстанция.
Девето, ако се установи, че председателстващата съдебния състав на заседанието по делото, насрочено за 19.10.2010 г., наистина е лице, което е участник в съдебен състав, издал решението на първа инстанция, да бъде предприета процедура за дисциплинарно наказание срещу лицето – както и срещу виновните това лице да бъде назначено да разглежда делото.
Десето, заявлението ми да бъде докладвано на Висшия съдебен съвет, с оглед осъществяване на дисциплинарни процедури и с цел съветът да предприеме специално наблюдение над делото – което в обществен интерес, тъй като то е за следствията от флагратно дългогодишно БЕЗЗАКОНИЕ, осъществявано от Министерския съвет!
Приложения: (1) Призовка до Кабакчиев за заседанието на 19.10.2010 г. по гр. д. № 6244/2010, СГС, ГО, Въззивен 4Д с-в. На втората страница на призовката са цитирани членове от ГПК в сила от м.март 2008 г. – което оначава, че призовката е за дело, което се води по новия ГПК (от март 2008 г.)! (2) Електронна извадка от Интернет сайта на Софийския градски съд, взета на дата 20.01.2011 г., в 21:11:56 часа за хода по гр.д. № 6244/2010 г., СГС, ГО, Въззивен 4Д състав.
Забележка. За сведение. Настоящият документ ще бъде публикуван в Интернет сайт, посветен на систематичните безобразия, беззакония, безумия и престъпления, осъществявани от съдебната система на тази “държава”!
София, 21 януари 2010 г., С почит:
Следва отговорът (ръкописен) на трите съдийки. Специално моля читателите да обърнат внимание на факта, че, освен че отказват да подадат отвод, съдийките заявяват, че отказът им е на основание чл. 12 от ОТМЕНЕНИЯ ГПК. С други думи, съдийките писмено удостоверяват, че гледат делото по стария ГПК!
Очаквайте съответното ново развитие по този пореден случай на безобразия и беззакония в съдебната система!
сряда, 24 ноември 2010 г.
СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (9)
В рубриката "Съдебна система. Елате ги вижте" представям поредното така наричащо се съдебно решение на трима индивиди от женски пол, така наричащи се апелативни съдии от така наричащия се Софийски апелативен съд. Имената на тримата индивиди са (така, както са дадени в тяхното така наричащо се съдебно решение): Св. Чорбаджиева, Л. Цолова, Б. Николова.
Това е ПОРЕДЕН ТАКА НАРИЧАЩ СЕ СЪДЕБЕН АКТ, С КОЙТО НОВИ ТРИМА ИНДИВИДИ ОТ ЖЕНСКИ ПОЛ ПРАВЯТ ОТКРОВЕН ОПИТ ДА МЕ ОМАСКАРЯТ, КАТО ЗАЯВЯВАТ, ЧЕ СЪМ БИЛ ИМАЛ АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ И СЪМ БИЛ ПРОВАЛИЛ ЗАСЕДАНИЕ В ТАКА НАРИЧАЩИЯ СЕ ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ БАН.
Тук няма да има специални коментари на така наричащия се съдебен акт, просто той ще ви бъде представен в неговата цялост, в пълния му "блясък".
Това е текст, който от юридическа гледна точка е напълно профански и злонамерен срещу личността ми. Това е текст, който е МЪРЛЯШКИ! Написан е на уред, характерен за 19 век и наречен пишеща машина. В така наречения съдебен акт са налице множество поправки, осъществени чрез забърсване, зачеркване, печатане върху вече напечатани букви и думи. Цели думи и изрази изобщо не могат да се прочетат. Оттам - не могат да се разберат!
Но още по-важното е - и тук, моля, ВНИМАВАЙТЕ МНОГО - че
В ТОВА ТАКА НАРЕЧЕНО СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ ИЗОБЩО НЕ Е ПОСОЧЕНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ!
И ТОВА ОБСТОЯТЕЛСТВО ПРАВИ ПРОФАНСКИЯ ТАКА НАРЕЧЕН СЪДЕБЕН АКТ НЕДОПУСТИМ!
Коментарите на профанското така наречено съдебно решение ще бъдат публикувани в някой от следващите дни. А сега просто се полюбувайте на това произведение на така наричащото се българско правораздаване:
Това е ПОРЕДЕН ТАКА НАРИЧАЩ СЕ СЪДЕБЕН АКТ, С КОЙТО НОВИ ТРИМА ИНДИВИДИ ОТ ЖЕНСКИ ПОЛ ПРАВЯТ ОТКРОВЕН ОПИТ ДА МЕ ОМАСКАРЯТ, КАТО ЗАЯВЯВАТ, ЧЕ СЪМ БИЛ ИМАЛ АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ И СЪМ БИЛ ПРОВАЛИЛ ЗАСЕДАНИЕ В ТАКА НАРИЧАЩИЯ СЕ ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ БАН.
Тук няма да има специални коментари на така наричащия се съдебен акт, просто той ще ви бъде представен в неговата цялост, в пълния му "блясък".
Това е текст, който от юридическа гледна точка е напълно профански и злонамерен срещу личността ми. Това е текст, който е МЪРЛЯШКИ! Написан е на уред, характерен за 19 век и наречен пишеща машина. В така наречения съдебен акт са налице множество поправки, осъществени чрез забърсване, зачеркване, печатане върху вече напечатани букви и думи. Цели думи и изрази изобщо не могат да се прочетат. Оттам - не могат да се разберат!
Но още по-важното е - и тук, моля, ВНИМАВАЙТЕ МНОГО - че
В ТОВА ТАКА НАРЕЧЕНО СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ ИЗОБЩО НЕ Е ПОСОЧЕНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ!
И ТОВА ОБСТОЯТЕЛСТВО ПРАВИ ПРОФАНСКИЯ ТАКА НАРЕЧЕН СЪДЕБЕН АКТ НЕДОПУСТИМ!
Коментарите на профанското така наречено съдебно решение ще бъдат публикувани в някой от следващите дни. А сега просто се полюбувайте на това произведение на така наричащото се българско правораздаване:
понеделник, 15 ноември 2010 г.
Елате и вижте държавата-кочина! Елате и вижте БАН-ските криминали!
Една публична дискусия днес във връзка с очакваната две десетилетия реформа в БАН - тази последна крепост на тлъстата комунистическа номенклатура*, ми даде повод и стимул да публикувам част от статията на Стоимен Чакалов "Какво тук значи някакво си решение?" Подзаглавие: "Държавни ведомства често погазват волята на Темида",
Статията е публикувана в списание "Правен свят" през 2008 г. Държа да подчертая, че не познавам автора.
Следва релевантният цитат от статията.
* * *
"Крачка напред бе направена с влизането в сила миналата пролет на новия Административно-процесуален кодекс. В него бе записано, че изпълнението срещу административен орган се провежда от съдебния изпълнител, в чийто съдебен район следва да се изпълни задължението. Отделна тема е дали предвидените глоби за осуетяване изпълнението на актовете на административните съдилища от 200 до 2000 лева са достатъчно и дали ще бъдат налагани на практика. Известна утеха е, че срещу България вече са постановени няколко решения на Съда по правата на човека в Страсбург именно заради забавено изплащане на обезщетения от страна на държавата (бел. а. за неимуществени вреди, причинени с изпълнението на отменени по-късно наказателни присъди).
Понякога отредената от магистратите справедливост остава само в пределите на съдебната зала.
Неотдавна нашумя и историята на члена на БАН Красимир Кабакчиев. През 1990 г. той завежда дело срещу научния институт при академията за необявяване на конкурс за хабилитирано звание. Процесът трае 11 години и завършва с осъдително решение срещу института, а присъдената му сума за неимуществените щети - след инфлацията и деноминацията, възлиза на... сто лева. Но това е само половината от подигравката.
В началото на 2001 г. г-н Кабакчиев предявява на длъжника изпълнителен лист, но не получава и стотинка. Потърпевшият сезира прокуратурата, но там не откриха
данни за извършено престъпление. Нищо, че в Наказателния кодекс се мъдри чл. 296, който предвижда че всеки който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. В кодекса са обявени за престъпление поради незачитане волята на съда (неизпълнение или осуетяване) 15 състава. Сред тях са невъзстановяване на работа на незаконно уволнен служител, възпрепятстване упражняването на родителски права, не плащането на издръжка, осуетяване на решение за обявяване в несъстоятелност, неизпълнение на парично задължение, подпомагане бягството на затворник и други. При отделни хипотези като престъпление могат да бъдат квалифицирани и неизпълнението на обезпечителна мярка - запор, неспазване на забрана за строеж, възпрепятстване действията на орган на властта или съдебен изпълнител и т.н. По данни на правосъдното министерство през 2007 г. са осъдени 675 лица, които са си позволили да игнорират постановеното от магистрати. Цифрата изглежда доста внушителна и би трябвало да илюстрира строгостта, с която Темида преследва изпълнението на своите решения.
От по-внимателния анализ на статистиката обаче става ясно, че почти всички присъди са за възпрепятстване упражняването на родителски права (40) и неплащане на съдебно определена издръжка (536). Прави впечатление и големият брой образувани досъдебни производства срещу лица, които доброволно са пуснали или са помогнали на затворник да избяга - 111. Едва в 18 от случаите обаче се стигнало до присъда. По общият състав (чл.296) са осъдени 30 души. Работодателите, които са си позволили престъпно да не приемат повторно на работа незаконно уволнени лица са едва двама. В този случай обаче разпоредбите на кодекса много лесно се заобикалят с формалното подписване на нов трудов договор, последвано от повторно уволнение. Доста странен изглежда фактът, че за неизпълнение на парично задължение са осъдени едва 17 души, като се има предвид, че междуфирмената задлъжнялост гони 100 млрд. лева, както и липсата на присъди срещу откази за възстановяване на собственост.
При това положение, лансирането на законодателни промени, както в частта за административните нарушения, така и за престъпления изглеждат повече от належащи. В противен случай ще продължаваме да се питаме означава ли нещо наличието на съдебно решение, а доверието в българската Темида съвсем ще бъде подкопано от умишлените или небрежните действия на недосегаеми чиновници."
* * *
Статията на Стоимен Чакалов "Какво тук значи някакво си решение?", от която е горният цитат, е на стр. 36-37 в броя на списание "Правен свят" от м. април 2008 г.
А иначе голяма част от случая с неизплащането на парите ми по влязло в сила съдебно решение срещу така наричащия се Институт за български език - от страна на криминалната му управа и криминалната управа на БАН, доста отдавна е описана и в други две статии в печата, които могат сега (и, надявам се, винаги ще могат) да се прочетат в техните Интернет страници:
Статия във в. "Дневник" от 29 януари 2006 г., озаглавена "Параграф 399, или правова държава ли е България":
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2006/01/29/187378_paragraf_399_ili_pravova_durjava_li_e_bulgariia/
(за четене на цялата статия се изисква регистрация - безплатна)
Статия във в. "Политика" от 7 Август, 2009, озаглавена "Длъжник блокира сметка на кредитор". Подзаглавие: "Ако държавата осъди гражданин, веднага си прибира дължимото. Обратно - осъди ли гражданин държавата, тя може законно да не му плати".
http://www.politika.bg/article?id=13784
Прочетете тези две статии и ще разберете защо съм озаглавил тази публикация "Елате и вижте държавата-кочина! Елате и вижте БАН-ските криминали!"
_____
*Разбира се, в БАН има и нормални и достойни учени, но те са малцинство спрямо комунистическите и други некадърници, лентяите, криминалите и наглеците.
Статията е публикувана в списание "Правен свят" през 2008 г. Държа да подчертая, че не познавам автора.
Следва релевантният цитат от статията.
* * *
"Крачка напред бе направена с влизането в сила миналата пролет на новия Административно-процесуален кодекс. В него бе записано, че изпълнението срещу административен орган се провежда от съдебния изпълнител, в чийто съдебен район следва да се изпълни задължението. Отделна тема е дали предвидените глоби за осуетяване изпълнението на актовете на административните съдилища от 200 до 2000 лева са достатъчно и дали ще бъдат налагани на практика. Известна утеха е, че срещу България вече са постановени няколко решения на Съда по правата на човека в Страсбург именно заради забавено изплащане на обезщетения от страна на държавата (бел. а. за неимуществени вреди, причинени с изпълнението на отменени по-късно наказателни присъди).
Понякога отредената от магистратите справедливост остава само в пределите на съдебната зала.
Неотдавна нашумя и историята на члена на БАН Красимир Кабакчиев. През 1990 г. той завежда дело срещу научния институт при академията за необявяване на конкурс за хабилитирано звание. Процесът трае 11 години и завършва с осъдително решение срещу института, а присъдената му сума за неимуществените щети - след инфлацията и деноминацията, възлиза на... сто лева. Но това е само половината от подигравката.
В началото на 2001 г. г-н Кабакчиев предявява на длъжника изпълнителен лист, но не получава и стотинка. Потърпевшият сезира прокуратурата, но там не откриха
данни за извършено престъпление. Нищо, че в Наказателния кодекс се мъдри чл. 296, който предвижда че всеки който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. В кодекса са обявени за престъпление поради незачитане волята на съда (неизпълнение или осуетяване) 15 състава. Сред тях са невъзстановяване на работа на незаконно уволнен служител, възпрепятстване упражняването на родителски права, не плащането на издръжка, осуетяване на решение за обявяване в несъстоятелност, неизпълнение на парично задължение, подпомагане бягството на затворник и други. При отделни хипотези като престъпление могат да бъдат квалифицирани и неизпълнението на обезпечителна мярка - запор, неспазване на забрана за строеж, възпрепятстване действията на орган на властта или съдебен изпълнител и т.н. По данни на правосъдното министерство през 2007 г. са осъдени 675 лица, които са си позволили да игнорират постановеното от магистрати. Цифрата изглежда доста внушителна и би трябвало да илюстрира строгостта, с която Темида преследва изпълнението на своите решения.
От по-внимателния анализ на статистиката обаче става ясно, че почти всички присъди са за възпрепятстване упражняването на родителски права (40) и неплащане на съдебно определена издръжка (536). Прави впечатление и големият брой образувани досъдебни производства срещу лица, които доброволно са пуснали или са помогнали на затворник да избяга - 111. Едва в 18 от случаите обаче се стигнало до присъда. По общият състав (чл.296) са осъдени 30 души. Работодателите, които са си позволили престъпно да не приемат повторно на работа незаконно уволнени лица са едва двама. В този случай обаче разпоредбите на кодекса много лесно се заобикалят с формалното подписване на нов трудов договор, последвано от повторно уволнение. Доста странен изглежда фактът, че за неизпълнение на парично задължение са осъдени едва 17 души, като се има предвид, че междуфирмената задлъжнялост гони 100 млрд. лева, както и липсата на присъди срещу откази за възстановяване на собственост.
При това положение, лансирането на законодателни промени, както в частта за административните нарушения, така и за престъпления изглеждат повече от належащи. В противен случай ще продължаваме да се питаме означава ли нещо наличието на съдебно решение, а доверието в българската Темида съвсем ще бъде подкопано от умишлените или небрежните действия на недосегаеми чиновници."
* * *
Статията на Стоимен Чакалов "Какво тук значи някакво си решение?", от която е горният цитат, е на стр. 36-37 в броя на списание "Правен свят" от м. април 2008 г.
А иначе голяма част от случая с неизплащането на парите ми по влязло в сила съдебно решение срещу така наричащия се Институт за български език - от страна на криминалната му управа и криминалната управа на БАН, доста отдавна е описана и в други две статии в печата, които могат сега (и, надявам се, винаги ще могат) да се прочетат в техните Интернет страници:
Статия във в. "Дневник" от 29 януари 2006 г., озаглавена "Параграф 399, или правова държава ли е България":
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2006/01/29/187378_paragraf_399_ili_pravova_durjava_li_e_bulgariia/
(за четене на цялата статия се изисква регистрация - безплатна)
Статия във в. "Политика" от 7 Август, 2009, озаглавена "Длъжник блокира сметка на кредитор". Подзаглавие: "Ако държавата осъди гражданин, веднага си прибира дължимото. Обратно - осъди ли гражданин държавата, тя може законно да не му плати".
http://www.politika.bg/article?id=13784
Прочетете тези две статии и ще разберете защо съм озаглавил тази публикация "Елате и вижте държавата-кочина! Елате и вижте БАН-ските криминали!"
_____
*Разбира се, в БАН има и нормални и достойни учени, но те са малцинство спрямо комунистическите и други некадърници, лентяите, криминалите и наглеците.
сряда, 15 септември 2010 г.
Още за "синята демократка" и нейните асоциатки
Публикувам без коментар мое заявление от вчера до председателя на Софийския апелативен съд с искане за отвод на три лица, сред които лицето Куцкова. Деянието им вече е описано, но тук са представени още някои важни детайли. Заявлението е с вх. № 8219/14.09.2010 г.
До: г-н председателя на Софийския апелативен съд, по гр.д. № 3401/09 на САС, ГК, 4 състав, насрочено за 20 септември 2010 г.
ЗАЯВЛЕНИЕ – и с искане на отвод
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н.
Уважаеми г-н Председател на Софийския апелативен съд,
С настоящото заявление отправям три искания.
ПЪРВО ИСКАНЕ
След осъществените вече масови отводи по това и по други дела в САС (по мои искания), на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, моля да бъде осъществен отвод и на сегашния съдийския състав по гр.д. № 3401/09 на САС, ГК, 4 състав, а именно на лицата: Нели Куцкова, Светла Божкова, Анна Баева! Следват мотивите.
От 20 (двадесет) години съм в съда – най-вече заради един криминален така наричащ се институт (за български език при БАН), който е осъден с влезли в сила съдебни решения заради умишлено и противозаконно недаване оценка на научноизследователската ми дейност (неатестиране) и необявяване на конкурс през периода 1988-1997 г. (вж. Приложения 1). През тези две десетилетия в съда през ръцете ми минаха стотици съдебни актове. Но толкова умопомрачително по своята драстична противоправност решение като издаденото с № 583 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 706/2010 г. на САС, ГК, 4 състав не бях срещал (Приложение 2)!!!
Решението, издадено от лицата Куцкова, Божкова и Баева, е по мой иск за следващ период на неатестирането ми и необявяването на конкурс в т.н. Институт за български език при БАН! Както е посочено в касационната жалба срещу решението (Приложение 3), в него е осъществен в идеална съвкупност престъпният състав на чл. 311, ал. 1 НК (съставяне на документ с невярно съдържание) с принуда за обжалване на процесното решение в едноседмичен срок!!! Вписването на невярното обстоятелство, че решението може да се обжалва в едноседмичен срок, е извършено умишлено! Това се доказва категорично чрез съдържанието на самото решение – в груб ущърб на ищеца, а целта на акта е принуда за подаване на жалба в едноседмичен срок, за да не бъде тя добре подготвена (в контекста и на безумните изисквания за касационно обжалване в ГПК от 2008 г.). Напълно изключено е да става дума за техническа грешка! Текстът на невярното обстоятелство стои не просто на същата страница в решението, на което са и трите подписа на състава: подписите са на около сантиметър от текста с невярното обстоятелство!
И нещо повече – в решението е налице и второ умишлено вписано невярно обстоятелство! Заявява се, че в Института за български език било нямало щатно място за старши научен сътрудник първа степен. В самото първоинстанционно решение по делото обаче са визирани цели две доказателства, и то обяви в два вестника – единият “Държавен вестник”, сочещи наличието на щатно място!
Своеобразен връх на безумието и безобразието в така нареченото съдебно решение обаче е, че чрез него горепосочените лица най-откровено се опитват да ме омаскарят. Аз съм учен със значителни приноси в науката и международен авторитет! А насреща си имам един криминален така наречен институт, който отдавна е осъден за пладнешки грабеж над мен и семейството ми в продължение на десет години! И в дело за следващ период на неатестирането и необявяването на конкурс – през който нищо ново не се е случило, претендиращи за юристи индивиди заявяват, че било имало насрочено със заповед заседание за атестирането ми, а това заседание аз съм го бил провалил!? Работата е там, че всъщност, видно от доказателствата по делото, заповедта за свикване на заседание за атестиране е не просто незаконна, тя е профанска! В нея дори не е посочено законово основание за провеждането на заседание! И, дори, още по-съществено, по делото е прието доказателство, от което се вижда, че тази заповед за заседание е надлежно обжалвана от мен като незаконна! Което означава, че тя не може да бъде изпълнявана, преди да се е произнесъл съответен горестоящ орган! А такова произнасяне – прекрасно видно от доказателствата по делото, липсва!
Във връзка с този факт възниква сериозен въпрос: трите горепосочени лица, които в случая не могат да преценят нещо юридически елементарно – незаконност на една административна заповед,
ИМАТ ЛИ ИЗОБЩО ДИПЛОМИ ПО ПРАВО?
Или всъщност те много добре разбират за какво става дума, но умишлено издават драстично противозаконно и престъпно решение?
За мен като гражданин и данъкоплатец е напълно неприемливо лица, които издават драстично противоправни решения, които вписват неверни обстоятелства в тях и се опитват да омаскарят участник в съдебния процес, да бъдат съдии! Вече поисках да започне процедура за незабавното отстраняване от съдебната система на трите лица и чакам положителен отговор! А с настоящото заявление, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, моля, да бъде осъществен отвод на трите лица от гр.д. № 3401/09 на САС, ГК, 4 състав – по вече изтъкнатите аргументи.
ВТОРО ИСКАНЕ
На основание § 8. (1) и (2) от Преходните и заключителните разпоредби на влезлия в сила (ДВ бр. 38 от 21.05.2010 г.) Закон за развитието на академичния състав (Закрива се Висшата атестационна комисия в срок до 8 месеца след влизането в сила на закона [...] Активите, пасивите и архивът на Висшата атестационна комисия преминават към Министерството на образованието, младежта и науката), моля по гр.д. № 3401/09 на САС, ГК, 4 състав да бъде конституирано като ответник Министерството на образованието, младежта и науката – и призовано за следващото заседание. Адресът на министерството е: София 1000, бул. “Княз Дондуков” № 2A.
ТРЕТО ИСКАНЕ
Моля да се има предвид, че за мен е напълно неприемливо да трябва да стоя диван чапраз на три лица, издали грубо противозаконно решение и умишлено вписали неверни обстоятелства в него, докато те обявяват отвода си! Обратното би било драстично нарушение на неотменимото – и по Конституция (чл., чл. 6, 29), право на достойнство и неподлагане на унижение. Ето защо моля заседанието по това дело, което е насрочено за 20 септември 2010 г., да се гледа в мое отсъствие! След като горепосочените лица осъществят отвод, ще възобновя присъствието си в заседанията!
Приложения:
1. Три статии в печата, от които се вижда дългогодишното изключително драстично престъпно поведение на т.н. Институт за български език при БАН – в защита на който е издадено описаното тук т.н. съдебно решение: статия във вестник “Дневник”, 29.01.2006 г., озаглавена “Параграф 399”, или правова държава ли е България; статия в списание “Правен свят”, април 2008 г., озаглавена Какво тук значи някакво си решение; статия във вестник “Политика”, 06.08.2009 г., озаглавена Длъжник блокира сметка на кредитор.
2. Решение № 583/28.06.2010 г. по гр.д. № 706/2010 г., САС, ГК, 4 с-в.
3. Касационна жалба (вх. № 7387/04.08.2010) срещу горното решение.
14.09.2010 г., София, С почит:
До: г-н председателя на Софийския апелативен съд, по гр.д. № 3401/09 на САС, ГК, 4 състав, насрочено за 20 септември 2010 г.
ЗАЯВЛЕНИЕ – и с искане на отвод
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н.
Уважаеми г-н Председател на Софийския апелативен съд,
С настоящото заявление отправям три искания.
ПЪРВО ИСКАНЕ
След осъществените вече масови отводи по това и по други дела в САС (по мои искания), на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, моля да бъде осъществен отвод и на сегашния съдийския състав по гр.д. № 3401/09 на САС, ГК, 4 състав, а именно на лицата: Нели Куцкова, Светла Божкова, Анна Баева! Следват мотивите.
От 20 (двадесет) години съм в съда – най-вече заради един криминален така наричащ се институт (за български език при БАН), който е осъден с влезли в сила съдебни решения заради умишлено и противозаконно недаване оценка на научноизследователската ми дейност (неатестиране) и необявяване на конкурс през периода 1988-1997 г. (вж. Приложения 1). През тези две десетилетия в съда през ръцете ми минаха стотици съдебни актове. Но толкова умопомрачително по своята драстична противоправност решение като издаденото с № 583 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 706/2010 г. на САС, ГК, 4 състав не бях срещал (Приложение 2)!!!
Решението, издадено от лицата Куцкова, Божкова и Баева, е по мой иск за следващ период на неатестирането ми и необявяването на конкурс в т.н. Институт за български език при БАН! Както е посочено в касационната жалба срещу решението (Приложение 3), в него е осъществен в идеална съвкупност престъпният състав на чл. 311, ал. 1 НК (съставяне на документ с невярно съдържание) с принуда за обжалване на процесното решение в едноседмичен срок!!! Вписването на невярното обстоятелство, че решението може да се обжалва в едноседмичен срок, е извършено умишлено! Това се доказва категорично чрез съдържанието на самото решение – в груб ущърб на ищеца, а целта на акта е принуда за подаване на жалба в едноседмичен срок, за да не бъде тя добре подготвена (в контекста и на безумните изисквания за касационно обжалване в ГПК от 2008 г.). Напълно изключено е да става дума за техническа грешка! Текстът на невярното обстоятелство стои не просто на същата страница в решението, на което са и трите подписа на състава: подписите са на около сантиметър от текста с невярното обстоятелство!
И нещо повече – в решението е налице и второ умишлено вписано невярно обстоятелство! Заявява се, че в Института за български език било нямало щатно място за старши научен сътрудник първа степен. В самото първоинстанционно решение по делото обаче са визирани цели две доказателства, и то обяви в два вестника – единият “Държавен вестник”, сочещи наличието на щатно място!
Своеобразен връх на безумието и безобразието в така нареченото съдебно решение обаче е, че чрез него горепосочените лица най-откровено се опитват да ме омаскарят. Аз съм учен със значителни приноси в науката и международен авторитет! А насреща си имам един криминален така наречен институт, който отдавна е осъден за пладнешки грабеж над мен и семейството ми в продължение на десет години! И в дело за следващ период на неатестирането и необявяването на конкурс – през който нищо ново не се е случило, претендиращи за юристи индивиди заявяват, че било имало насрочено със заповед заседание за атестирането ми, а това заседание аз съм го бил провалил!? Работата е там, че всъщност, видно от доказателствата по делото, заповедта за свикване на заседание за атестиране е не просто незаконна, тя е профанска! В нея дори не е посочено законово основание за провеждането на заседание! И, дори, още по-съществено, по делото е прието доказателство, от което се вижда, че тази заповед за заседание е надлежно обжалвана от мен като незаконна! Което означава, че тя не може да бъде изпълнявана, преди да се е произнесъл съответен горестоящ орган! А такова произнасяне – прекрасно видно от доказателствата по делото, липсва!
Във връзка с този факт възниква сериозен въпрос: трите горепосочени лица, които в случая не могат да преценят нещо юридически елементарно – незаконност на една административна заповед,
ИМАТ ЛИ ИЗОБЩО ДИПЛОМИ ПО ПРАВО?
Или всъщност те много добре разбират за какво става дума, но умишлено издават драстично противозаконно и престъпно решение?
За мен като гражданин и данъкоплатец е напълно неприемливо лица, които издават драстично противоправни решения, които вписват неверни обстоятелства в тях и се опитват да омаскарят участник в съдебния процес, да бъдат съдии! Вече поисках да започне процедура за незабавното отстраняване от съдебната система на трите лица и чакам положителен отговор! А с настоящото заявление, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, моля, да бъде осъществен отвод на трите лица от гр.д. № 3401/09 на САС, ГК, 4 състав – по вече изтъкнатите аргументи.
ВТОРО ИСКАНЕ
На основание § 8. (1) и (2) от Преходните и заключителните разпоредби на влезлия в сила (ДВ бр. 38 от 21.05.2010 г.) Закон за развитието на академичния състав (Закрива се Висшата атестационна комисия в срок до 8 месеца след влизането в сила на закона [...] Активите, пасивите и архивът на Висшата атестационна комисия преминават към Министерството на образованието, младежта и науката), моля по гр.д. № 3401/09 на САС, ГК, 4 състав да бъде конституирано като ответник Министерството на образованието, младежта и науката – и призовано за следващото заседание. Адресът на министерството е: София 1000, бул. “Княз Дондуков” № 2A.
ТРЕТО ИСКАНЕ
Моля да се има предвид, че за мен е напълно неприемливо да трябва да стоя диван чапраз на три лица, издали грубо противозаконно решение и умишлено вписали неверни обстоятелства в него, докато те обявяват отвода си! Обратното би било драстично нарушение на неотменимото – и по Конституция (чл., чл. 6, 29), право на достойнство и неподлагане на унижение. Ето защо моля заседанието по това дело, което е насрочено за 20 септември 2010 г., да се гледа в мое отсъствие! След като горепосочените лица осъществят отвод, ще възобновя присъствието си в заседанията!
Приложения:
1. Три статии в печата, от които се вижда дългогодишното изключително драстично престъпно поведение на т.н. Институт за български език при БАН – в защита на който е издадено описаното тук т.н. съдебно решение: статия във вестник “Дневник”, 29.01.2006 г., озаглавена “Параграф 399”, или правова държава ли е България; статия в списание “Правен свят”, април 2008 г., озаглавена Какво тук значи някакво си решение; статия във вестник “Политика”, 06.08.2009 г., озаглавена Длъжник блокира сметка на кредитор.
2. Решение № 583/28.06.2010 г. по гр.д. № 706/2010 г., САС, ГК, 4 с-в.
3. Касационна жалба (вх. № 7387/04.08.2010) срещу горното решение.
14.09.2010 г., София, С почит:
Абонамент за:
Публикации (Atom)
