ВЕЧЕ 20 (ДА, ДВАДЕСЕТ!!!!!) ГОДИНИ СЪМ В СЪДА ЗАРАДИ ВАРВАРСТВОТО НА ТАКА НАРЕЧЕНАТА "ДЪРЖАВА" БЪЛГАРИЯ - КОЯТО, РАЗБИРА СЕ, НЕ Е НИКАКВА ДЪРЖАВА, И НА ТАКА НАРЕЧЕНАТА НЕЙНА АКАДЕМИЧНА СФЕРА! ПРЕЗ ТЕЗИ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ВИДЯХ ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ГРУБО ПРОТИВОПРАВНИ СЪДЕБНИ АКТОВЕ! НО ТОВА, КОЕТО ЩЕ ВИДИТЕ ТУК, НАДМИНАВА ВСИЧКИТЕ МИ ПРЕДСТАВИ ЗА ТОВА, КАКВО Е ВЪЗМОЖНО В ТАКА НАРИЧАЩА СЕ СЪДЕБНАТА СИСТЕМА НА ТАКА НАРИЧАЩАТА СЕ ДЪРЖАВА БЪЛГАРИЯ!
ЩЕ СЕ ПРИДЪРЖАМ ГЛАВНО КЪМ ФАКТИТЕ, НО ЩЕ ИМА И МНОЖЕСТВО КОМЕНТАРИ!
ПЪРВО НЕКА ДА РАЗГЛЕДАМЕ САМОТО ТАКА НАРИЧАЩО СЕ СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ.
ТО Е ИЗДАДЕНО ОТ ЛИЦАТА НЕЛИ КУЦКОВА, СВЕТЛА БОЖКОВА И АННА БАЕВА - В КАЧЕСТВОТО ИМ НА ТАКА НАРИЧАЩИ СЕ СЪДИИ, И ТО АПЕЛАТИВНИ!
ВИЖТЕ ПО-ДОЛУ РЕШЕНИЕТО! ПОТРЕСАВАЩО Е ПО СВОЯТА ПРОТИВОПРАВНОСТ!
КОМЕНТАРИТЕ ЩЕ БЪДАТ ДАДЕНИ ПО-КЪСНО, НО НЯМА КАК ДА НЕ ЗАПОЧНА С ТОВА, ЧЕ В ТОВА ТАКА НАРИЧАЩО СЕ СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, КАКТО Е ЗАПИСАНО ВЪВ ВЕЧЕ ДЕПОЗИРАНАТА КАСАЦИОННА ЖАЛБА:
"ПРОЦЕДИРАЩИЯТ СЪСТАВ ОСЪЩЕСТВЯВА В ИДЕАЛНА СЪВКУПНОСТ ПРЕСТЪПНИЯ СЪСТАВ НА ЧЛ. 311, АЛ.1 НК (СЪСТАВЯНЕ НА ДОКУМЕНТ С НЕВЯРНО СЪДЪРЖАНИЕ) С ПРИНУДА ЗА ОБЖАЛВАНЕ НА ПРОЦЕСНОТО РЕШЕНИЕ В СЕДЕМДНЕВЕН СРОК ВМЕСТО В ЗАКОНОВИЯ ЕДНОМЕСЕЧЕН, СЧИТАНО ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ - ЧЛ. 283 ГПК."
ВИЖТЕ ДОБРЕ САМИЯ КРАЙ НА ТАКА НАРИЧАЩОТО СЕ СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, ИЗДАДЕНО В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГРУБО НАРУШЕНИЕ НА РЕДИЦА ОСНОВНИ ПРАВНИ ПРИНЦИПИ (МАТЕРИАЛНИ И ПРОЦЕСУАЛНИ) В ПОЛЗА НА ОТВЕТНИКА - ЕДИН КРИМИНАЛЕН ТАКА НАРИЧАЩ СЕ НАУЧЕН ИНСТИТУТ, В КОЕТО ТРИТЕ ЛИЦА - ТАКА НАРИЧАЩИ СЕ АПЕЛАТИВНИ СЪДИИ, ИЗДАЛИ ДРАСТИЧНО ПРОТИВОПРАВНОТО РЕШЕНИЕ, СЪЗНАТЕЛНО МИ ДАВАТ СЕДЕМДНЕВЕН СРОК ЗА ОБЖАЛВАНЕ ВМЕСТО ЗАКОННИЯ ЕДНОМЕСЕЧЕН! С ЦЕЛ ДА НЕ МОГА ДА ОРГАНИЗИРАМ ЕФЕКТИВНО КАСАЦИОННАТА СИ ЖАЛБА И КРИМИНАЛНИЯТ ОТВЕТНИК ДА БЪДЕ ОНЕВИНЕН!
8 коментара:
Не ме пени, Кабакчиев, станала е грешка. Естествено е, че срокът е едномесечен. Вярно е, че мразиш съдиите, даже и когато отсъждат в твоя полза, ама чак толкова. Просто е допусната грешка при ползването на "сламката", съдът въобще не го е еня кой си ти, че да иска да те провали.
П.П. Моля те, като качващ съдебни решения на сайта, прави ги на един файл, че да могат да се четат по-лесно.
Естествено, че срокът е едномесечен. А трима да се подпишат на не повече от един сантиметър от твърдение, че е едноседмичен, това означава, че наистинала е станала грешка. И че грешката е вярна. Съвсем точно казано: умишлена.
А другите "грешки" в решението са също толкова верни. И толкова малоумни - на ниво начално образование. Всеки прогимназист щеше да отсъди другояче. А тъй като цели три апелативни съдийки не могат да бъдат малоумни и без прогимназиално образование, ясно е, че решението е съзнателно написано такова, каквото е.
Вярно е, че мразя съдиите - и по-точно онези от тях, които са корумпирани и некадърни. Много са, както е всеизвестно.
Преди няколко дни по медиите беше зададен въпрос "съдия" не е ли мръсна дума. Според мен твърдението не е далеч от истината за тази държава. За тази кочина.
Напротив, съдът много го е еня кой съм! И особено го е еня защо атакувам съдебната система. И затова издава определени типове решения.
Малоумните и нагли магистрати (говоря по принцип) се идентифицират с цялата съдебна система - както комунистите с "народа". Нормалните не го правят.
А като те знам лично тебе колко си гъст с много от съдиите и съдийките (пишеше някъде, че си син на магистрати - а и ти сам непрекъснато парадираш с това), няма да се учудя някоя от визираните да ти е леля или братовчедка. Информирам те, че ще направя всичко възможно да ги видя на подсъдимата скамейка.
_____
За решенията - не знам дали може да се правят на един файл. ще се допитам и ще го правя, ако е възможно.
Кабакчиев,
от години ти коментарите в Дневник - кой добър, кой не толкова. В института са те прецакали, без съмнение. Сега прочетох и това съдебно решение. За съжаление нямаш и 0.1% шанс да спечелиш нещо. Чисто правно съдът не може да задължи някого да те повиши като няма длъжност (а дали има или няма не е тяхна работа). Освен това, дори и да си прав, работодателя може да каже, че има 'по-подходящ' по усмотрение. Това не против закона, дори ако ти си със светлинни години по-напред от конкуренцията. Например "Аз мисля че Москвич е по-добра кола от Мерцедес, например. Какво и е по-доброто? Цената."
Отговор на г-н Стоянов, молекулярен биолог в Швейцария (данни от профила му), но с претенции в правото. :-)
Благодаря за мнението Ви, но то е абсолютно погрешно.
Приемам, че и аз нося известна вина за това, че хората не могат да разберат казуса. Трябва да го обясня - и ще го направя в най-скоро време, дори ще опитам това да стане до утре.
Обяснявам го съвсем накратко специално за г-н Стоянов.
Според Закона за научните степени и научните звания - в сила от 1972 г. допреди няколко месеца, чл. 42, научните работници (учените) биват задължително атестирани (бива давана оценка на научноизследователската им дейност) най-рядко веднъж на всеки пет години. Аз не съм атестиран 17 години. За десет от тези години - от 1988 до 1997 г. има налице влезли в сила съдебни решения, с които институтът е осъден да заплати нанесените ми имуществени и неимуществени вреди заради неатестирането и необявяването на конкурс за старши научен сътрудник втора степен.
В скоро време ще публикувам и самите решения, за да може всеки, който не разбира, сам да се запознае с фактите и правните интерпретации на казуса и да прецени дали са логични и т.н.
Господин Стоянов, за да се разбере казусът в необходимата дълбочина, трябва да се познава законът и да се разбират правни понятия като законосъобразно поведение на работодател, да се знае как се решават дела по чл. 45 и чл. 49 от Закона за задълженията и договорите и т.н. Във Вашите разсъждения има една елементарна логика, която не съответства на закона.
В крайна сметка обаче всъщност нещата са прости. Ето сроден (донякъде) казус. Ако аз искам да играя тото и служителят в тотопункта ми откаже неправомерно да пусна фиш, ще бъде осъден, дори и логиката да е тази, че шансът ми да спечеля е малък. Е, вероятно няма да ми присъдят шестица имуществени вреди, но поне една четворка - със сигурност. А отделно ще ми се присъди обезщетение за неимуществени вреди - в зависимост от големината на причиненото психическо страдание. Написах, че казусът е сроден само донякъде - и това е така, защото получаването на научно звание се базира на строги факти и критерии, и на много по-големи вероятности от спечелването на тото.
Така че - помислете малко повече г-н Стоянов, запознайте се със закона и с фактите, и чак тогава пак пишете!
Добавка във връзка със съобщението на г-н Стоянов.
Той очевидно има предвид понятието "целесъобразност", когато пише, че работодателят решава кой е 'по-подходящ'.
Това изобщо не е така в българската академична област, и конкретно по Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ). Този закон беше в сила 17 години през комунизма и 19 години през демокрацията. Според него хабилитираните научни звания са национални - и те се присъждат на базата на критерии, които са научнообосновани, а не почиват на понятието "целесъобразност" на работодателя. Работодателят - университет, институт, е длъжен да обяви конкурс, за да може да назначи някого на хабилитирана длъжност, и ВАК решава(ше) кой да бъде този човек. Целесъобразността е (беше) на ВАК, а не на работодателя, г-н Стоянов.
Г-н Кабакчиев, има срокове за поправка на "явната фактическа грешка", допусната в това Решение.Факт е, че съдът тълкува правилно в мотивите на решението чл.49 от ЗЗД -непозволените увреждания.Към настоящия момет не е изменена принципната трактовка ,която обосновава наличието на необходимите факти, за да се използва чл.49 ЗЗД.
законосъобразността му.
Благодаря за последното съощение - (анонимен) 04.08.2010 19:54:00!
Да, има срокове за поправка на явна фактическа грешка, но в случая няма явна фактическа грешка. В случая е налице абсолютно умишлено вписване на невярното обстоятелство, че решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок! Умишленото вписване е ясно в контекста на цялостното решение, което, както вече го определих, представлява изстъпление срещу личността ми, целящо да оневини криминалния така наричащ се институт-ответник. Целта на невярното обстоятелство е да бъда принуден да обжалвам в едноседмичен срок, за да не мога да организирам ефективно жалбата - и в контекста на усложнените (противоконституционни) изисквания на ГПК за касационната жалба, включително погазване на правото на гражданина (Конституция, чл. 56) да се явява в съда с адвокат. Правото е превърнато в задължение!
В решението са налице някои правилни тълкувания относно чл. 45 във вр. с чл. 49 от ЗЗД - непозволените увреждания, но тези тълкувания не отговарят ни най-малко на фактите по делото.
Фактите са следните: институтът е отдавна осъден от мен за същото - неатестиране и необявяване на конкурс, за периода 1988-1997 г. По делото са представени и са приети като доказателства всички съдебни решения - влезли в сила, разбира се, от които това е видно. Погазвайки закона и фундаменталната етика, съдът си позволя тотално да игнорира тези решения. За периода 1997-2000 г. е налице висящо производство по същия казус (неатестиране, необявяване на конкурс). Не е представен документ за това по делото, но не е и необходимо.
Решението е изключително драстично по своята противоправност. Исковият период е 2000-2002 г., искът е за неатестиране и необявяване на конкурс. Атестирането става най-рядко веднъж на пет години (чл. 42, ЗНСНЗ). Следователно с решението трябва да се отсъди дали има законно атестиране през периода 1997-2002 г. Нищо подобно не е направено! Това нещо дори не се обсъжда в решението. Вместо това съдийките заявяват, че аз съм бил провалил атестиране в самия край на исковия период (?????), и то с агресивно поведение. Това е откровен опит за омаскаряването ми от страна на съд - който преписва в решението лъжите на ответника. Истината - безкрайно очевадна от документите по делото, е, че криминалният ответник се опита да проведе незаконно сборище, уж с цел атестиране. Този опит за сборище беше париран от мен с жалба срещу заповедта за свикване на събранието. Заповедта - видно от самата нея, е потресаващо неграмотна, нагла и грубо незаконна. Няма посочени в нея дори правни основания за исканото действие!!!
Обжалването на заповед от този род спира нейното изпълнение - до произнасяне на съответния компетентен орган. Това е елементарно положение в административното право! Тези три съдийки имат ли изобщо дипломи по право?
Спирам дотук. Правен анализ - написан от блестящ юрист - на потресаващото по своята противоправност така наречено съдебно решение е даден в самата жалба срещу него, и тя може да се прочете тук:
http://kkabakciev.blogspot.com/2010/08/blog-post.html
Мого да кажа само - ЕВАЛА ЧОВЕК!
Публикуване на коментар