Дами и господа,
Едва ли е нужно тук и сега да правя встъпление относно това, какво мислят в момента в Европейския съюз за българската съдебна система. Или какво ЗНАЯТ българските граждани за нея.
Българските граждани ЗНАЯТ, че тя е невероятно порочна! Европейският съюз също ЗНАЕ.
След като в блога тук вече показах множество конкретни аспекти на порочността на съдебната система (най-вече съда), сега имам удоволствието да представя едно искане за тълкувателно решение, което внесох днес.
Мога да нарека това СЪД СРЕЩУ СЪДА!
СТАВА МНОГО ИНТЕРЕСНО!
На Софийския апелативен съд, издал невероятното по своето безумие решение, според което Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) бил изпълнявал ролята на несъществуващия, НЕИЗДАДЕН 18 години от Министерския съвет в епохално нарушение на закона (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ) правилник за реда и начина на атестирането, ще му се наложи да изтълкува собственото си решение - потресаващо по своето безумие, и да даде подробно обяснение на неговата "логика"!
Автор на текста на заявлението за тълкувателно решение е Петър Дошков, едновременно специалист по теоретично езикознание (генеративен синтаксис) и юрист (с две висши образования), доктор на Петербургския университет. Поднасям официално моите сърдечни благодарности за помощта му!
Следва текстът на заявлението.
Кабакчиев
* * * * *
Документ с вх. № 7081/16.09.2009 г. на Софийския апелативен съд
До: Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав
ЗАЯВЛЕНИЕ за тълкуване на съдебно решение № 44/02 април 2008 г. по гр.д. 2094/2007 г. на САС, Гражд. отд., 4 състав
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., въззивник по делото
Правно основание: чл. 251 ГПК
Уважаеми Съдии,
Гореупоменатото решение се нуждае от тълкуване, тъй като е неясно. Нужда от тълкуване възниква, когато трябва да бъдат приложени правните последици на решението. Съдебните решения трябва да са разумни.
Първа неяснота, Четвърти състав на САС пише в решението, че Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (съкратено ЗНСНЗ – действуващ) замества Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование.
Възможно ли е въобще това? Неясно е как предметът на закона, който урежда обществени отношения, изключващи атестирането, в същото време ги урежда. Чл. 1, ал. 1 ЗНСНЗ е изричен: законът урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката.
Втора неяснота, законодатателят изрично е посочил в ал. 2 от чл. 42 на ЗНСНЗ, че за реда и начина на периодичното атестиране (което е най-рядко на всеки пет години) на научните работници по чл. 42, ал. 1 от ЗНСНЗ трябва да има отделен, специален правилник. Означава ли, че чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ е мъртвороден и въпросното решение на САС констатира смъртта?
Трета неяснота, чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ вменява на Министерския съвет задължението да издаде правилник за реда и начина на атестиране. Не е издаден досега вече 18 години, като действалият преди, до 1991 г., с наименование “Правилник за атестирането на научните работници и специалисти с висше образование”, е отменен. Означава ли това, че след решението на САС публичното задължение на Министерския съвет да издаде правилник за реда и начините на атестиране на основание чл. 42, ал. 2 на ЗНСНЗ отпада?
Четвърта неяснота. Член 42 от ЗНСНЗ (действуващ) се състои от две алинеи, които са в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно с чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове в допълнителните разпоредби се включват правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Да се разбира ли вече, че съдебен акт е в състояние да включва, респективно да изключва, странични норми в предмет на акт, който до момента на съдебното решение на САС ги е изключвал?
Пета неяснота. Член 46 от ЗНСНЗ гласи, че за прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет. Този правилник е налице. Систематичното място на чл. 46 е в Заключителните разпоредби на ЗНСНЗ (и не е в Допълнителните). Щом като Съдът приема, че Правилникът по чл. 46, наречен ППЗНСНЗ, е с ролята на Правилник за атестирането (в допълнителните разпоредби на ЗНСНЗ), означава ли това, че съдебен акт е в състояние да заличи разликата между заключителни и допълнителни разпоредби, дефинирани съгласно Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове?
Прилагам: препис от заявлението за тълкуване на ответника.
16.09.2009 г., София (подпис)
сряда, 16 септември 2009 г.
вторник, 8 септември 2009 г.
СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (4)
Документ с вх. № 6066/28.07.2009 г. на Софийския апелативен съд
До: г-н Председателя на Софийския апелативен съд, по гр.д. № 716/09 и във вр. с гр.д. № 731/07 – и двете на САС, ГК, Седми състав
ЗАЯВЛЕНИЕ – с искане за отвод
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото
Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Неотдавна се обърнах към Вас с искане за отвод на трима съдии от САС, ГК, Четвърти състав, издали три решения, а именно по гр.д. № 2094/2007 г., по гр.д. № 2098/2007 г., и по гр.д. № 244/2009, които са флагрантно противозаконни, а тези съдии трябваше да гледат друго мое дело. Отводът беше осъществен. Благодаря Ви за съдействието!
За съжаление се налага отново да отправя искания за Ваша намеса – правя го в три отделни заявления с днешна дата (28.07.2009 г.).
С решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, 7 с-в по гр.д. № 731/2007 г., в което участват съдиите Зоя Атанасова (председател), Албена Александрова и Димитър Димитров (докладчик), е обявено за законно моето уволнение от Института за български език при БАН. Решението е не само епохално по своята противозаконност, но и ирационално! Обявено за законно е уволнение, в което изобщо не е записано какво дисциплинарно нарушение съм извършил, нито е посочен нормативен текст, въз основа на който съм уволнен!
Този случай е представен на вниманието на целия свят в блога ми, посветен на съдебната система:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008/11/blog-post_6675.html
Той показва не само какво “правосъдие” се осъществява в РБ (която по Конституция е правова държава), но и една от множеството причини, поради които органите на Европейския съюз характеризират с основание българската съдебна система като некадърна и корумпирана!
Накратко фактите – във връзка с искане за отвод.
На 25.05.2009 г. се проведе първото заседание по гр.д. № 716/09, на Седми състав, САС, ГК, което е по мой иск срещу Института за български език – издал решението за уволнението ми (днес признато по един противозаконен и профански начин за законно). След мое запитване до съдийския състав дали в него не участва лице, което да е било член на съдебния състав, издал изключително грубото по своята противозаконност решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г., се оказа, че такъв е съдията Димитров. Поисках от Димитров отвод! Обосновах го с участието му в противозаконно решение по дело срещу същия ответник. Между тримата съдии бе проведено кратко съвещание, след което искането ми за отвод беше обявено за неоснователно – от страна на самия Димитров, и без каквато и да било аргументация! С други думи, Димитров извърши грубо нарушение на чл. 22, ал. (2) от ГПК, чийто текст гласи Съдията е длъжен сам да се отстрани [...] когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата! А ал. 1, т. 6 на ГПК гласи: Не може да участва като съдия по делото лице […] относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Поведението на съдията Димитров доказва следното: той или не познава новия Гражданския процесуален кодекс, заспивайки на отменения ГПК, или е толкова небезпристрастен, че – и в двата случая – неговото участие в мое дело срещу ответника Института за български език е абсолютно неприемливо! В този смисъл и поведението на другите двама съдии, участващи в гр.д. № 716/09, на Седми състав, САС, ГК, е неправомерно, тъй като те допуснаха осъществяването на описаното закононарушение.
ИЗРАЗЯВАМ КАТЕГОРИЧНОТО СИ НЕСЪГЛАСИЕ СЪДИЯТА ДИМИТЪР ДИМИТРОВ ДА ПРОДЪЛЖИ ДА УЧАСТВА в гр.д. № 716/09!
И ако неговият отвод не бъде осъществен, ще бъда принуден да предприема мерки в рамките на закона за защита на накърнените си права. Недопустимо е да участва в решаване на мое дело съдия, който не различава препращаща норма от бланкетна норма; не схваща, че трудовият договор е комутативен, а не алеаторен; не е в състояние за случая да разграничи виновно нарушаване на трудови задължения, каквото в казуса ми не е налице, от административна процедура по атестиране!
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган!
Страшното е поне в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от: друг закон; колективния трудов договор (КТД); правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР); трудов договор; длъжностна характеристика. Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого – и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е неоснователно и престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.
Петитум. Моля:
(1) Да бъде направен анализ на грубото противоправно поведение на съдията Димитров, който, след като е участвал в епохално противозаконно решение, си позволява, неприемайки отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 на ГПК, да не обяви обстоятелствата, пораждащи съмнение в неговото безпристрас-тие – с което грубо е нарушен чл. 22, ал. 2 от ГПК!
(2) Да бъде наложен отвод на съдията Димитров по гр.д. № 716/09, на САС, ГК, Седми състав!
(3) След анализ както на решението по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав и констатиране на неговата изключителна противозаконност, така и на поведението на съдията Димитър Димитров по гр.д. № 716/ 09 на САС, ГК, Седми състав да бъде предложено на ВСС да възбуди дисциплинарно производство с цел освобождаването на съдията Димитров от съдийска длъжност!
Приложения:
1. Решение от 30.06.2003 г. на СРС, ТСК, 68 състав, по гр.д. № 4752/2002.
2. Решение от 15.06.2005 г. на СГС, ГК, II “Г” ГО , по гр.д. № 4447/2003.
3. Решение № 143/14.08.2008 г. на САС, ГК, Седми състав, по гр.д. № 731/2007.
28.07.2009 г., София, С почит: (подпис)
До: г-н Председателя на Софийския апелативен съд, по гр.д. № 716/09 и във вр. с гр.д. № 731/07 – и двете на САС, ГК, Седми състав
ЗАЯВЛЕНИЕ – с искане за отвод
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото
Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Неотдавна се обърнах към Вас с искане за отвод на трима съдии от САС, ГК, Четвърти състав, издали три решения, а именно по гр.д. № 2094/2007 г., по гр.д. № 2098/2007 г., и по гр.д. № 244/2009, които са флагрантно противозаконни, а тези съдии трябваше да гледат друго мое дело. Отводът беше осъществен. Благодаря Ви за съдействието!
За съжаление се налага отново да отправя искания за Ваша намеса – правя го в три отделни заявления с днешна дата (28.07.2009 г.).
С решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, 7 с-в по гр.д. № 731/2007 г., в което участват съдиите Зоя Атанасова (председател), Албена Александрова и Димитър Димитров (докладчик), е обявено за законно моето уволнение от Института за български език при БАН. Решението е не само епохално по своята противозаконност, но и ирационално! Обявено за законно е уволнение, в което изобщо не е записано какво дисциплинарно нарушение съм извършил, нито е посочен нормативен текст, въз основа на който съм уволнен!
Този случай е представен на вниманието на целия свят в блога ми, посветен на съдебната система:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008/11/blog-post_6675.html
Той показва не само какво “правосъдие” се осъществява в РБ (която по Конституция е правова държава), но и една от множеството причини, поради които органите на Европейския съюз характеризират с основание българската съдебна система като некадърна и корумпирана!
Накратко фактите – във връзка с искане за отвод.
На 25.05.2009 г. се проведе първото заседание по гр.д. № 716/09, на Седми състав, САС, ГК, което е по мой иск срещу Института за български език – издал решението за уволнението ми (днес признато по един противозаконен и профански начин за законно). След мое запитване до съдийския състав дали в него не участва лице, което да е било член на съдебния състав, издал изключително грубото по своята противозаконност решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г., се оказа, че такъв е съдията Димитров. Поисках от Димитров отвод! Обосновах го с участието му в противозаконно решение по дело срещу същия ответник. Между тримата съдии бе проведено кратко съвещание, след което искането ми за отвод беше обявено за неоснователно – от страна на самия Димитров, и без каквато и да било аргументация! С други думи, Димитров извърши грубо нарушение на чл. 22, ал. (2) от ГПК, чийто текст гласи Съдията е длъжен сам да се отстрани [...] когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата! А ал. 1, т. 6 на ГПК гласи: Не може да участва като съдия по делото лице […] относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Поведението на съдията Димитров доказва следното: той или не познава новия Гражданския процесуален кодекс, заспивайки на отменения ГПК, или е толкова небезпристрастен, че – и в двата случая – неговото участие в мое дело срещу ответника Института за български език е абсолютно неприемливо! В този смисъл и поведението на другите двама съдии, участващи в гр.д. № 716/09, на Седми състав, САС, ГК, е неправомерно, тъй като те допуснаха осъществяването на описаното закононарушение.
ИЗРАЗЯВАМ КАТЕГОРИЧНОТО СИ НЕСЪГЛАСИЕ СЪДИЯТА ДИМИТЪР ДИМИТРОВ ДА ПРОДЪЛЖИ ДА УЧАСТВА в гр.д. № 716/09!
И ако неговият отвод не бъде осъществен, ще бъда принуден да предприема мерки в рамките на закона за защита на накърнените си права. Недопустимо е да участва в решаване на мое дело съдия, който не различава препращаща норма от бланкетна норма; не схваща, че трудовият договор е комутативен, а не алеаторен; не е в състояние за случая да разграничи виновно нарушаване на трудови задължения, каквото в казуса ми не е налице, от административна процедура по атестиране!
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган!
Страшното е поне в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от: друг закон; колективния трудов договор (КТД); правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР); трудов договор; длъжностна характеристика. Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого – и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е неоснователно и престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.
Петитум. Моля:
(1) Да бъде направен анализ на грубото противоправно поведение на съдията Димитров, който, след като е участвал в епохално противозаконно решение, си позволява, неприемайки отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 на ГПК, да не обяви обстоятелствата, пораждащи съмнение в неговото безпристрас-тие – с което грубо е нарушен чл. 22, ал. 2 от ГПК!
(2) Да бъде наложен отвод на съдията Димитров по гр.д. № 716/09, на САС, ГК, Седми състав!
(3) След анализ както на решението по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав и констатиране на неговата изключителна противозаконност, така и на поведението на съдията Димитър Димитров по гр.д. № 716/ 09 на САС, ГК, Седми състав да бъде предложено на ВСС да възбуди дисциплинарно производство с цел освобождаването на съдията Димитров от съдийска длъжност!
Приложения:
1. Решение от 30.06.2003 г. на СРС, ТСК, 68 състав, по гр.д. № 4752/2002.
2. Решение от 15.06.2005 г. на СГС, ГК, II “Г” ГО , по гр.д. № 4447/2003.
3. Решение № 143/14.08.2008 г. на САС, ГК, Седми състав, по гр.д. № 731/2007.
28.07.2009 г., София, С почит: (подпис)
СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (3)
Документ с вх. № 6065/28.07.2009 г. на Софийския апелативен съд
До: г-н Председателя на Софийския апелативен съд, по гр.д. № 709/2009 на САС, ГК, Четвърти състав, прехвърлено на САС, ГК, Седми състав, насрочено за 19.10.2009 г., и във вр. с гр.д. № 716/2009 и № 731/07 (и двете на САС, ГК, Седми състав)
ЗАЯВЛЕНИЕ – с искане за отвод
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото
Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Наскоро се обърнах към Вас с искане за отвод на трима съдии от САС, ГК, Четвърти състав, издали три решения (а именно по гр.д. № 2094/2007 г., по гр.д. № 2098/2007 г., и по гр.д. № 244/2009, които са флагрантно противозаконни, а тези съдии трябваше да гледат друго мое дело. Отводът беше осъществен. Благодаря Ви за съдействието!
За съжаление се налага отново да отправя искания за Ваша намеса – правя го в три отделни заявления.
Току-що получих призовка, в която ми се съобщава, че, след гореупоменатия осъществен отвод на съдебния състав по гр.д. № САС, 4 с-в, 709/2009, което е срещу Института за български език при БАН, делото е насрочено за 19.10.2009 г., като е прехвърлено на Седми състав на САС. В Седми състав на САС са съдиите Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров, издали решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г., с което е обявено за законно моето уволнение от така наричащия се Институт за български език при БАН. Решението е грубо противоправно! Обявено е за законно едно уволнение, в което изобщо не е записано какво дисциплинарно нарушение е извършено, нито е посочен един или друг нормативен текст, въз основа на който е осъществено уволнението! Единственият посочен в заповедта за уволнението нормативен текст е бланкетният чл. 190 от КТ. Съдебният акт, с който малоумното “уволнение” е обявено за законно, е същият, какъвто би била една (въображаема) присъда, с която съм осъден на затвор за убийство, но в присъдата не е посочен убитият, нито кога и как съм го убил! В перфектното първоинстанционно решение по делото за уволнението ми пределно точно и ясно е записано, че в заповедта ми за уволнение “не е посочен законовият текст (т.е. материално-правната норма), установяващ конкретния фактически състав на дисцилинарното нарушение [...] не е отбелязано какво конкретно трудово задължение е нарушил ищецът и в какъв акт (нормативен или индивидуален) е установено то”. И това решение е отменено от два “по-висши” съдебни състава, за които следва да се приеме, че или са тотално пристрастни към другата страна по уволнителния спор, или причината е от друг характер – в компетенциите на прокуратурата.
Този изключително драстичен случай на груба противозаконност и погазване на самите устои на правото и държавността от страна на съд е представен на вниманието на българската общественост и на целия свят в моя Интернет страница, посветена на съдебната система:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008/11/blog-post_6675.html
Решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г. показва какво “правосъдие” се осъществява в тази така наречена държава – и чрез него се вижда една от множеството причини, поради които в органите на Европейския съюз българската съдебна система се определя като некадърна и корумпирана.
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган!
Страшното е поне в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от: друг закон; колективния трудов договор (КТД); правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР); трудов договор; длъжностна характеристика. Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого, и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.
Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Петитум. Моля:
(1) Да не бъдат допускани лицата Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров да гледат делото ми срещу Института за български език при БАН № 716/ 09 (САС, ГК, 4 състав), тъй като са автори на гореупоменатото и подробно анализирано тук по-горе протизозаконно решение по други дела между същите страни. Тук следва да се има предвид и фактът, че лицето Зоя Атанасова е автор и на друг подобен съдебен акт, а именно Решение на САС, ГК, Втори състав, от 10.07.2006 г. по гр.д. № 1663/2005 г. Това решение ирационално тълкува текстове от Закона за научните степени и звания и Правилника за прилагането му! То е отменено като противозаконно (Решение № 1412/07 от 11.01.2008 г. на ВКС, IV гр.отд. по гр.д. № 1489/06)!
(2) Да бъде направен анализ на решението по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав.
(3) След анализа, който ще потвърди фактите по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав, да направите предложение до ВСС за възбуждане на дисциплинарно производство за освобождаване от длъжност на съдиите Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров.
(4) Да ми бъдат предоставени данните от последната редовна атестация на съдиите от САС Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров!
Необходими са ми, за да ги предоставя на обществеността в Интернет. С това искане не нарушавам ничии права, напротив: целта е да предоставя повече права на гражданите, които трябва да знаят какви магистрати решават техните съдби! За сравнение – аз съм доктор на науките, и за данните по моята диплома може винаги и от всеки да се направи справка в Интернет, в страницата на Висшата атестационна комисия, а именно тук:
http://vak.acad.bg:8888/www/index.jsp?p_mode=6
Приложения:
1. Решение от 30.06.2003 г. на СРС, ТСК, 68 състав, по гр.д. № 4752/2002.
2. Решение от 15.06.2005 г. на СГС, ГК, II “Г” ГО , по гр.д. № 4447/2003.
3. Решение № 143/14.08.2008 г. на САС, ГК, Седми състав, по гр.д. № 731/2007.
28.07.2009 г., София, С почит: (подпис)
До: г-н Председателя на Софийския апелативен съд, по гр.д. № 709/2009 на САС, ГК, Четвърти състав, прехвърлено на САС, ГК, Седми състав, насрочено за 19.10.2009 г., и във вр. с гр.д. № 716/2009 и № 731/07 (и двете на САС, ГК, Седми състав)
ЗАЯВЛЕНИЕ – с искане за отвод
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото
Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Наскоро се обърнах към Вас с искане за отвод на трима съдии от САС, ГК, Четвърти състав, издали три решения (а именно по гр.д. № 2094/2007 г., по гр.д. № 2098/2007 г., и по гр.д. № 244/2009, които са флагрантно противозаконни, а тези съдии трябваше да гледат друго мое дело. Отводът беше осъществен. Благодаря Ви за съдействието!
За съжаление се налага отново да отправя искания за Ваша намеса – правя го в три отделни заявления.
Току-що получих призовка, в която ми се съобщава, че, след гореупоменатия осъществен отвод на съдебния състав по гр.д. № САС, 4 с-в, 709/2009, което е срещу Института за български език при БАН, делото е насрочено за 19.10.2009 г., като е прехвърлено на Седми състав на САС. В Седми състав на САС са съдиите Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров, издали решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г., с което е обявено за законно моето уволнение от така наричащия се Институт за български език при БАН. Решението е грубо противоправно! Обявено е за законно едно уволнение, в което изобщо не е записано какво дисциплинарно нарушение е извършено, нито е посочен един или друг нормативен текст, въз основа на който е осъществено уволнението! Единственият посочен в заповедта за уволнението нормативен текст е бланкетният чл. 190 от КТ. Съдебният акт, с който малоумното “уволнение” е обявено за законно, е същият, какъвто би била една (въображаема) присъда, с която съм осъден на затвор за убийство, но в присъдата не е посочен убитият, нито кога и как съм го убил! В перфектното първоинстанционно решение по делото за уволнението ми пределно точно и ясно е записано, че в заповедта ми за уволнение “не е посочен законовият текст (т.е. материално-правната норма), установяващ конкретния фактически състав на дисцилинарното нарушение [...] не е отбелязано какво конкретно трудово задължение е нарушил ищецът и в какъв акт (нормативен или индивидуален) е установено то”. И това решение е отменено от два “по-висши” съдебни състава, за които следва да се приеме, че или са тотално пристрастни към другата страна по уволнителния спор, или причината е от друг характер – в компетенциите на прокуратурата.
Този изключително драстичен случай на груба противозаконност и погазване на самите устои на правото и държавността от страна на съд е представен на вниманието на българската общественост и на целия свят в моя Интернет страница, посветена на съдебната система:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008/11/blog-post_6675.html
Решение № 143 от 14.08.2008 г. на САС, ГК, по гр.д. № 731/2007 г. показва какво “правосъдие” се осъществява в тази така наречена държава – и чрез него се вижда една от множеството причини, поради които в органите на Европейския съюз българската съдебна система се определя като некадърна и корумпирана.
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган!
Страшното е поне в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от: друг закон; колективния трудов договор (КТД); правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР); трудов договор; длъжностна характеристика. Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого, и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма.
Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Петитум. Моля:
(1) Да не бъдат допускани лицата Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров да гледат делото ми срещу Института за български език при БАН № 716/ 09 (САС, ГК, 4 състав), тъй като са автори на гореупоменатото и подробно анализирано тук по-горе протизозаконно решение по други дела между същите страни. Тук следва да се има предвид и фактът, че лицето Зоя Атанасова е автор и на друг подобен съдебен акт, а именно Решение на САС, ГК, Втори състав, от 10.07.2006 г. по гр.д. № 1663/2005 г. Това решение ирационално тълкува текстове от Закона за научните степени и звания и Правилника за прилагането му! То е отменено като противозаконно (Решение № 1412/07 от 11.01.2008 г. на ВКС, IV гр.отд. по гр.д. № 1489/06)!
(2) Да бъде направен анализ на решението по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав.
(3) След анализа, който ще потвърди фактите по гр.д. № 731/07, на САС, ГК, Седми състав, да направите предложение до ВСС за възбуждане на дисциплинарно производство за освобождаване от длъжност на съдиите Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров.
(4) Да ми бъдат предоставени данните от последната редовна атестация на съдиите от САС Зоя Атанасова, Албена Александрова и Димитър Димитров!
Необходими са ми, за да ги предоставя на обществеността в Интернет. С това искане не нарушавам ничии права, напротив: целта е да предоставя повече права на гражданите, които трябва да знаят какви магистрати решават техните съдби! За сравнение – аз съм доктор на науките, и за данните по моята диплома може винаги и от всеки да се направи справка в Интернет, в страницата на Висшата атестационна комисия, а именно тук:
http://vak.acad.bg:8888/www/index.jsp?p_mode=6
Приложения:
1. Решение от 30.06.2003 г. на СРС, ТСК, 68 състав, по гр.д. № 4752/2002.
2. Решение от 15.06.2005 г. на СГС, ГК, II “Г” ГО , по гр.д. № 4447/2003.
3. Решение № 143/14.08.2008 г. на САС, ГК, Седми състав, по гр.д. № 731/2007.
28.07.2009 г., София, С почит: (подпис)
сряда, 26 август 2009 г.
СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (2)
Документ с вх. № 6033/28.07.2009 г. на Софийския апелативен съд
До: г-н Председателя на Софийския апелативен съд по гр.д. № 244/2009 на САС, ГК, Четвърти състав
ЗАЯВЛЕНИЕ
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото
Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Неотдавна се обърнах към Вас с искане за отвод на трима съдии от САС, ГК, Четвърти състав, издали три решения (а именно по гр.д. № 2094/2007 г., гр.д. № 2098/2007 г., и гр.д. № 244/2009, които са флагрантно противозаконни, а тези съдии трябваше да гледат друго мое дело. Отводът им е осъществен. Благодаря Ви за съдействието!
За съжаление се налага отново да отправя искания за Ваша намеса – правя го в три отделни заявления.
Във връзка с гореупоменатото гр.д. № 244/2009 на същия състав на САС и подадена от мен касационна жалба срещу решението по това дело, току-що получих съобщение, в което към мен са предявени две неправомерни искания!
Първото е да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване в трите хипотези на чл. 280 ГПК. Работата е там, че към касационната си жалба аз съм приложил Изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК (Приложение № 12 към касационната ми жалба – която е с вх. № САС 5308/02.07.2009 г.)!
Второто е да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посоча кой е СЪЩЕСТВЕНИЯТ материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда.
Това не е просто неправомерно искане, това е БЕЗЗАКОНИЕ И БЕЗОБРАЗИЕ! Работата е там, че, както следва да е известно на всеки юрист, какво остава за един апелативен съдия, е налице Решение № 4 на Конституционния съд на РБ от 16 юни 2009 г. по конституционно дело № 4 от 2009 г. Решението е обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 47, 23.06.2009 г., и влязло в сила. Релевантната част от него гласи: “Обявява за противоконституционен чл. 280, ал. 1 в частта относно думата “съществен” от Гражданския процесуален кодекс (изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.).”
Това означава, че съдията от Софийския апелативен съд Веселка Марева не познава законодателството на Република България! И този факт се констатира не за пръв път! В предишното ми заявление до Вас, господин председателю на САС, въпросната дама вече е посочена като автор на решения (№ 39 от 26.03.2008 г. по гр.д. № 2098/2006 на САС, ГО, 4 с-в, № 44 от 02.04.2008 г. по гр.д. № 2094/2006 на САС, ГО, 4 с-в), в които изключително грубо се нарушава законът и се осъществява “нормотворчество”. Обявява се, че два различни нормативни акта са всъщност един (Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания бил изпълнявал ролята на отменения Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование).
Това е нетърпимо и недопустимо положение. Налице е и случай, нагледно демонстриращ причините за отдавна констатираното от органите на Европейския съюз недоверие към българската съдебна система!
Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
По гореизброените причини моля:
(1) Съдът да спре срока за отговор на въпросното искане до:
- Отмяната на издаденото разпореждане в частта му с искането за мотивирано излагане на основанията за допускане на касационното обжалване в трите хипотези на чл. 280 ГПК;
- Отмяна на издаденото разпореждане в частта му с искането да посоча кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
(2) Да предложите на ВСС да осъществи дисциплинарно производство с цел освобождаване от длъжност на съдията Марева за:
- за извършване на непрестижно действие за съдебната система, незачитайки влязлото в сила решение на КС на РБ;
- участвала в състав в постановяване на гореупоменатите нерационални решения на САС, Г.О., 4 с-в.
(3) Да ми бъдат предоставени данните от последната атестация на съдията Веселка Марева. Необходими са ми, за да ги предоставя на обществеността в Интернет. С това искане не нарушавам ничии права, напротив: целта е да предоставя повече права на гражданите, които трябва да знаят какви магистрати решават техните съдби! Аз съм доктор на нуките, и за данните от моята диплома може винаги и от всеки да се направи справка в Интернет, в страницата на Висшата атестационна комисия, а именно тук:
Приложения:
1. Копие от Съобщение от 06.07.2009 г. до Кр. Кабакчиев от САС, Четвърти състав,
2. Копие от Разпореждане от 03.07.2009 г. до Кр. Кабакчиев, издадено от съдията-докладчик по гр.д. № 244/09, САС, ГК, Четвърти състав Веселка Марева.
3. Копие от страници 1, 43 и 48 на “Държавен вестник”, бр. 47 от 23 юни 2009 г., където е публикувано Решение № 4 от 16 юни 2009 г. по конституционно дело № 4 от 2009 г.!
4. Страници 1 и 16 на касационната ми жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 г.
5. Документ, озаглавен Изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – Приложение № 12 към касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 г.
6. Копие от Решение № 39 от 26.03.2008 г. по гр.д. № 2098/2006 на САС, ГО, 4 с-в, където е записано, че Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания бил изпълнявал ролята на отменения Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование!
7. Копие от Решение № 44 от 02.04.2008 г. по гр.д. № 2094/2006 на САС, ГО, 4 с-в, където е записано същото умопомрачително по своята незаконност твърдение (вж. предния абзац)!
28.07.2009 г., София, С почит: (подпис)
До: г-н Председателя на Софийския апелативен съд по гр.д. № 244/2009 на САС, ГК, Четвърти състав
ЗАЯВЛЕНИЕ
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото
Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
Неотдавна се обърнах към Вас с искане за отвод на трима съдии от САС, ГК, Четвърти състав, издали три решения (а именно по гр.д. № 2094/2007 г., гр.д. № 2098/2007 г., и гр.д. № 244/2009, които са флагрантно противозаконни, а тези съдии трябваше да гледат друго мое дело. Отводът им е осъществен. Благодаря Ви за съдействието!
За съжаление се налага отново да отправя искания за Ваша намеса – правя го в три отделни заявления.
Във връзка с гореупоменатото гр.д. № 244/2009 на същия състав на САС и подадена от мен касационна жалба срещу решението по това дело, току-що получих съобщение, в което към мен са предявени две неправомерни искания!
Първото е да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване в трите хипотези на чл. 280 ГПК. Работата е там, че към касационната си жалба аз съм приложил Изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК (Приложение № 12 към касационната ми жалба – която е с вх. № САС 5308/02.07.2009 г.)!
Второто е да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посоча кой е СЪЩЕСТВЕНИЯТ материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда.
Това не е просто неправомерно искане, това е БЕЗЗАКОНИЕ И БЕЗОБРАЗИЕ! Работата е там, че, както следва да е известно на всеки юрист, какво остава за един апелативен съдия, е налице Решение № 4 на Конституционния съд на РБ от 16 юни 2009 г. по конституционно дело № 4 от 2009 г. Решението е обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 47, 23.06.2009 г., и влязло в сила. Релевантната част от него гласи: “Обявява за противоконституционен чл. 280, ал. 1 в частта относно думата “съществен” от Гражданския процесуален кодекс (изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.).”
Това означава, че съдията от Софийския апелативен съд Веселка Марева не познава законодателството на Република България! И този факт се констатира не за пръв път! В предишното ми заявление до Вас, господин председателю на САС, въпросната дама вече е посочена като автор на решения (№ 39 от 26.03.2008 г. по гр.д. № 2098/2006 на САС, ГО, 4 с-в, № 44 от 02.04.2008 г. по гр.д. № 2094/2006 на САС, ГО, 4 с-в), в които изключително грубо се нарушава законът и се осъществява “нормотворчество”. Обявява се, че два различни нормативни акта са всъщност един (Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания бил изпълнявал ролята на отменения Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование).
Това е нетърпимо и недопустимо положение. Налице е и случай, нагледно демонстриращ причините за отдавна констатираното от органите на Европейския съюз недоверие към българската съдебна система!
Уважаеми господин Председател на Софийския апелативен съд,
По гореизброените причини моля:
(1) Съдът да спре срока за отговор на въпросното искане до:
- Отмяната на издаденото разпореждане в частта му с искането за мотивирано излагане на основанията за допускане на касационното обжалване в трите хипотези на чл. 280 ГПК;
- Отмяна на издаденото разпореждане в частта му с искането да посоча кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
(2) Да предложите на ВСС да осъществи дисциплинарно производство с цел освобождаване от длъжност на съдията Марева за:
- за извършване на непрестижно действие за съдебната система, незачитайки влязлото в сила решение на КС на РБ;
- участвала в състав в постановяване на гореупоменатите нерационални решения на САС, Г.О., 4 с-в.
(3) Да ми бъдат предоставени данните от последната атестация на съдията Веселка Марева. Необходими са ми, за да ги предоставя на обществеността в Интернет. С това искане не нарушавам ничии права, напротив: целта е да предоставя повече права на гражданите, които трябва да знаят какви магистрати решават техните съдби! Аз съм доктор на нуките, и за данните от моята диплома може винаги и от всеки да се направи справка в Интернет, в страницата на Висшата атестационна комисия, а именно тук:
Приложения:
1. Копие от Съобщение от 06.07.2009 г. до Кр. Кабакчиев от САС, Четвърти състав,
2. Копие от Разпореждане от 03.07.2009 г. до Кр. Кабакчиев, издадено от съдията-докладчик по гр.д. № 244/09, САС, ГК, Четвърти състав Веселка Марева.
3. Копие от страници 1, 43 и 48 на “Държавен вестник”, бр. 47 от 23 юни 2009 г., където е публикувано Решение № 4 от 16 юни 2009 г. по конституционно дело № 4 от 2009 г.!
4. Страници 1 и 16 на касационната ми жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 г.
5. Документ, озаглавен Изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – Приложение № 12 към касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 г.
6. Копие от Решение № 39 от 26.03.2008 г. по гр.д. № 2098/2006 на САС, ГО, 4 с-в, където е записано, че Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания бил изпълнявал ролята на отменения Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование!
7. Копие от Решение № 44 от 02.04.2008 г. по гр.д. № 2094/2006 на САС, ГО, 4 с-в, където е записано същото умопомрачително по своята незаконност твърдение (вж. предния абзац)!
28.07.2009 г., София, С почит: (подпис)
сряда, 19 август 2009 г.
СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (1)
Документ с вх. № 6032/28.07.2009 г. на Софийския апелативен съд
До: г-жа Весела Марева, Софийски апелативен съд, ГК, Четвърти състав, съдия-докладчик по гр.д. № 244/2009
ЗАЯВЛЕНИЕ – и с искане за оставка
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н.,
страна по делото
Уважаема госпожо,
Получих от Вас, в качеството Ви на съдия-докладчик по гр.д. № 244/2009 на САС, ГК, Четвърти състав, съобщение във връзка с подадена от мен касационна жалба срещу решението по това дело, в която към мен са предявени две неправомерни искания!
Първото е да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване в трите хипотези на чл. 280 ГПК. Работата е там, че към касационната си жалба аз съм приложил Изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е четири страници и оттук трудно да бъде подминато (Приложение № 12 към касационната ми жалба – която е с вх. № САС 5308/02.07.2009 г. – прилагам го отново тук)!
Второто е да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посоча кой е СЪЩЕСТВЕНИЯТ материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда.
Това не е просто неправомерно искане, това е БЕЗЗАКОНИЕ И БЕЗОБРАЗИЕ! Работата е там, че, както следва да е известно на всеки юрист, какво остава за един апелативен съдия, е налице Решение № 4 на Конституционния съд на РБ, от 16 юни 2009 г. по к.д. № 4 от 2009 г. Решението е обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 47 от 23.06.2009 г. и релевантната част от него гласи: “Обявява за противоконституционен чл. 280, ал. 1 в частта относно думата “съществен” от Гражданския процесуален кодекс (изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.).”, съобщението до мен с неправомерното искане е издадено на 06.07.2009 г. , а разпореждането е издадено на 03.07.2009 г., т.е. и двете след влизането в сила на гореупоменатото решение на Конституционния съд!
Това, госпожо, означава, че Вие, която сте съдия в апелативен съд, не познавате законодателството на Република България! И този факт се констатира не за пръв път! Видно от касационните ми жалби срещу решенията на САС, ГК, Четвърти състав по граждански дела № 2094/2006, № 2098/2006 и № 244/2009, Вие сте автор вече на няколко решения, в които изключително грубо се нарушава законът и се осъществява “нормотворчество”. Обявихте, че два различни нормативни акта са всъщност един (Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания бил изпълнявал ролята на отменения Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование)!?!?
Аз, обикновен гражданин, познавам законодателството на страната, а апелативен съдия не го познава и издава разпореждание, което грубо му противоречи!
Не е ли СРАМ И ПОЗОР аз, гражданинът, да трябва да разяснявам на един апелативен съдия какъв е законът?
Разбира се, според мен, госпожо, вие изобщо не следва да бъдете разглеждана като безпристрастен съдия, а като адвокат на държавата! Това е така, защото за броени месеци Вие успяхте да участвате в издаването на три решения в полза на епохалния нарушител на закона Министерски съвет и да го “оневините”, като първите две от тези Ваши решения се основават на умопомрачителното по своята противозаконност твърдение, че Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания бил изпълнявал ролята на отменения Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование!?!?!
Първо, госпожо, подайте оставка и напуснете съдебната система! Вашето място не е в нея!
Второ, моля да спрете срока за отговор до отмяната на разпореждането си в частта му относно искането да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване в трите хипотези на чл. 280 ГПК!
Трето, с настоящото заявление декларирам, че съм внесъл исканата държавна такса в размер на 30 (тридесет) лв. за разглеждане на касационната ми жалба и прилагам документ за това.
Приложения:
1. Копие от страници 1, 43 и 48 на “Държавен вестник”, бр. 47 от 23 юни 2009 г., където е публикувано Решение № 4 от 16 юни 2009 г. по конституционно дело № 4 от 2009 г.!
2. Документ за внесена държавна такса 30 лв. за касационно обжалване на решението по гр.д. № 244/2009 на САС, ГК, Четвърти състав.
3. Приложение № 12 към касационната ми жалба (която е с вх. № САС 5308/02.07.2009 г.).
28.07.2009 г.
София
С почит:
До: г-жа Весела Марева, Софийски апелативен съд, ГК, Четвърти състав, съдия-докладчик по гр.д. № 244/2009
ЗАЯВЛЕНИЕ – и с искане за оставка
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н.,
страна по делото
Уважаема госпожо,
Получих от Вас, в качеството Ви на съдия-докладчик по гр.д. № 244/2009 на САС, ГК, Четвърти състав, съобщение във връзка с подадена от мен касационна жалба срещу решението по това дело, в която към мен са предявени две неправомерни искания!
Първото е да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване в трите хипотези на чл. 280 ГПК. Работата е там, че към касационната си жалба аз съм приложил Изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е четири страници и оттук трудно да бъде подминато (Приложение № 12 към касационната ми жалба – която е с вх. № САС 5308/02.07.2009 г. – прилагам го отново тук)!
Второто е да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посоча кой е СЪЩЕСТВЕНИЯТ материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда.
Това не е просто неправомерно искане, това е БЕЗЗАКОНИЕ И БЕЗОБРАЗИЕ! Работата е там, че, както следва да е известно на всеки юрист, какво остава за един апелативен съдия, е налице Решение № 4 на Конституционния съд на РБ, от 16 юни 2009 г. по к.д. № 4 от 2009 г. Решението е обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 47 от 23.06.2009 г. и релевантната част от него гласи: “Обявява за противоконституционен чл. 280, ал. 1 в частта относно думата “съществен” от Гражданския процесуален кодекс (изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.).”, съобщението до мен с неправомерното искане е издадено на 06.07.2009 г. , а разпореждането е издадено на 03.07.2009 г., т.е. и двете след влизането в сила на гореупоменатото решение на Конституционния съд!
Това, госпожо, означава, че Вие, която сте съдия в апелативен съд, не познавате законодателството на Република България! И този факт се констатира не за пръв път! Видно от касационните ми жалби срещу решенията на САС, ГК, Четвърти състав по граждански дела № 2094/2006, № 2098/2006 и № 244/2009, Вие сте автор вече на няколко решения, в които изключително грубо се нарушава законът и се осъществява “нормотворчество”. Обявихте, че два различни нормативни акта са всъщност един (Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания бил изпълнявал ролята на отменения Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование)!?!?
Аз, обикновен гражданин, познавам законодателството на страната, а апелативен съдия не го познава и издава разпореждание, което грубо му противоречи!
Не е ли СРАМ И ПОЗОР аз, гражданинът, да трябва да разяснявам на един апелативен съдия какъв е законът?
Разбира се, според мен, госпожо, вие изобщо не следва да бъдете разглеждана като безпристрастен съдия, а като адвокат на държавата! Това е така, защото за броени месеци Вие успяхте да участвате в издаването на три решения в полза на епохалния нарушител на закона Министерски съвет и да го “оневините”, като първите две от тези Ваши решения се основават на умопомрачителното по своята противозаконност твърдение, че Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания бил изпълнявал ролята на отменения Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование!?!?!
Първо, госпожо, подайте оставка и напуснете съдебната система! Вашето място не е в нея!
Второ, моля да спрете срока за отговор до отмяната на разпореждането си в частта му относно искането да изложа мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване в трите хипотези на чл. 280 ГПК!
Трето, с настоящото заявление декларирам, че съм внесъл исканата държавна такса в размер на 30 (тридесет) лв. за разглеждане на касационната ми жалба и прилагам документ за това.
Приложения:
1. Копие от страници 1, 43 и 48 на “Държавен вестник”, бр. 47 от 23 юни 2009 г., където е публикувано Решение № 4 от 16 юни 2009 г. по конституционно дело № 4 от 2009 г.!
2. Документ за внесена държавна такса 30 лв. за касационно обжалване на решението по гр.д. № 244/2009 на САС, ГК, Четвърти състав.
3. Приложение № 12 към касационната ми жалба (която е с вх. № САС 5308/02.07.2009 г.).
28.07.2009 г.
София
С почит:
петък, 31 юли 2009 г.
сряда, 3 юни 2009 г.
ЗАГОВОР ОТ СТРАНА НА СЪДА, ВКЛ. ВКС, ЗА БЛОКИРАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА БЪДЕ ОСЪДЕН!
Заявление с вх. № 5037/03.06.2009
До: г-н Председателя на Върховния касационен съд!
По Определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008!
И във връзка с гр.дела № № 2094/2007 г., 2098/2007 г. на САС, ГК, 4-ти състав – атакувани решения чрез жалби с вх. № № 3375/10.05.2008, 3376/10.05.2008. (САС)
ЗАЯВЛЕНИЕ – С ИСКАНЕ НА ОТВОД И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ДА НЕ СЕ ИЗВЪРШВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
от: Красимир Янков Кабакчиев, страна по делото
Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд,
Обжалвал съм две решения на САС по граждански дела № 2094/2007 г. и № 2098/2007 г. с касационни жалби (с посочени по-горе входящи номера). В издадено без мое знание и без да бъда уведомен за него определение на ВКС (№ 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008, приложено тук) не е допусната до касационно разглеждане жалбата ми срещу решението на САС, ГК, 4-ти с-в, по гр.д. № 2094/2007 г. (№ 44/02.04.2009 на САС)! За определението научих случайно. То е на мое разположение едва от два дни и мога да кажа, че с него не само
драстично са накърнени правата ми на човек и гражданин – по цяла поредица начини! Извършено е престъпление!
В двете горепосочени решения на САС е вписано твърдение, отнасящо се до Закона за научните степени и научните звания (нататък ЗНСНЗ), Правилника за прилагането му (ППЗНСНЗ) и Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование (ПАНРСВО). Този правилник (ПАНРСВО) е издаден през 1972 г. и е отменен през 1991 г. Нов правилник в изпълнение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ досега, вече близо двадесет години, не е издаван – което представлява изключително грубо противоправно бездействие на Министерския съвет! Четвърти състав на САС в решенията си е изразил мнение (подчертано е, че това е мнение, а не категорично становище) че Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ бил служел за правилник по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Това не е вярно!
Законодотателят изрично е посочил, че за реда и начините на периодичното атестиране (най-рядко на всеки пет години) на научните работници по чл. 42, ал. 1 от ЗНСНЗ трябва да има отделен, специален правилник – и в академичната общност широко е известно, че този правилник е именно ПАНРСВО, който е обнародван в ДВ, 28/1972 г. и беше отменен през 1991 г. (ДВ, бр. № 27/ 1991). Разликата в съдържанието между Правилника за прилагане на ЗНСНЗ и ПАНРСВО е видна от различните им съдържания, а освен това не съществува и никакъв текст в закон или подзаконов акт, влязъл в сила през или след 1991 г., в който евентуално да се посочва, че отмененият през 1991 г. ПАНРСВО се замества от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ – след съответно негово изменение, или от някакъв друг правилник. Твърдението в обратния смисъл издава или изключително грубо непознаване на нормативната уредба, което е напълно недопустимо за всеки съд, какво остава за Върховния касационен съд, или престъпна, корупционна практика!
Изумителното е, че този състав на ВКС в определението си за недопускане на касационната ми жалба срещу решението по гр.д. № 2094/2007 г. на САС е потвърдил изказаното мнение в решението на САС! Това означава, че той не само не познава законовата и подзаконовата уредба на страната! Нещо повече, той драстично излиза извън компетентността си, като не само “създава нормативна клауза”, която не съществува, но и, така да се каже, спазва тази клауза! Същевременно вписването на неверни обстоятелства в официален документ, представлява престъпление (НК, чл. 311, ал. 1)!
В чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ изрично е посочено, че ЗНСНЗ урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката. С други думи, по аргумент за обратното ЗНСНЗ не урежда реда и начините на атестирането.
Чл. 42. ЗНСНЗ се състои от две алинеи. Според (1) Научните работници подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години. Според (2) Редът и начинът на атестирането се определят с правилник, утвърден от Министерския съвет. Двете алинеи са в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА) в допълнителните разпоредби се включват правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Ergo, редът и начинът на атестирането не са в предмета на чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ, който цитирам по-горе.
Чл. 46 ЗНСНЗ (За прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет) е в Заключителните разпоредби на ЗНСНЗ (и не е в Допълнителните). Съгласно чл. 35, ал. 3 от Указ 883 за прилагане на ЗНА в заключителните разпоредби (а не в Допълнителните) се посочва органът, на който се възлага издаването на нормативен акт по неговото прилагане. Чл. 46 от ЗНСНЗ гласи, че за прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет. Следователно ППЗНСНЗ не се отнася до Допълнителните разпоредби, които съдържат чл. 42, който не е в предмета на ЗНСНЗ, понеже е страничен на чл. 1 ЗНСНЗ.
Допълнителните разпоредби не са Заключителните, следователно систематичното място на чл. 42 в Допълнителните разпоредби на ЗНСНЗ го изключва от Заключителните разпоредби. Обратно – щом чл. 46 е в Заключителните разпоредби, не е в Допълнителните, следователно чл. 46 не е еднакъв с чл. 42 ЗНСНЗ.
Съдът е нарушил закона, като е вписал в решението си невъзможното, а именно че ППЗНСНЗ по същество е Правилник за реда и атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Подобно твърдение е измамливо и престъпно. ППЗНСНЗ не играе двойна роля – хем да е правилник по прилагане на ЗНСНЗ в неговата цялост, хем да е Правилник за реда и атестирането, който не е в предмета на ЗНСНЗ. В същото време е налице и съществено процесуално нарушение на чл. 5 ГПК, според който всеки съд разглежда и решава делата според точния смисъл на законите. Чл. 90 от Преходните и заключителните разпоредби на ППЗНСНЗ е изричен, че този правилник се издава въз основа на чл. 46 от ЗНСНЗ, не въз основа на чл .42 от същия закон.
Проблемът е и този, че Върховният касационен съд в свой петчленен състав вече извърши престъпление срещу личността ми, като прекрати образувано дело по подадена от мен жалба срещу влязло в сила решение на тричленен състав на ВКС. Издадено беше определение за прекратяване на делото на базата на едно изключително нагло по своята неистинност твърдение, че не съм изпълнил разпореждане на съда! Всъщност, от документацията по делото се вижда, че, от една страна, аз съм изпълнил разпореждането на съда (с цел улесняване на производството), а, от друга, всъщност съдът няма право да предявява подобно разпореждане! По случая, господин Председател на Върховния касационен съд, аз сезирах както Вашия предшественик, така и Висшия съдебен съвет, но те не благоволиха дори да си мръднат пръста за анализ на случая и въвеждане на законност. След този изключително нагъл отказ от правосъдие и бездействие на две основни контролни инстанции, от моя страна са предприети следните действия. Сезирани са международни организации, включително “Трансперънси интърнешънъл” и Съдът по правата на човека в Страсбург! Описал съм съдебното безобразие и в Интернет, то е на разположение на българската и световната общественост (“Заявление с искане за проверка на два случая на груба корупционна практика и за дисциплинарно производство срещу съдии от ВКС”):
http://kkabakciev.blogspot.com/2007/11/blog-post.html
След това невероятно противозаконно и нагло прекратяване на дело, днес отново е налице подобен изключително нагъл отказ от правосъдие! Следва тук да повторя и значимото обстоятелство, че в двата описани дотук случая ответник по делата и неизправна страна е Министерският съвет, един от основните органи на държавата, като основание за делото е едно дългогодишно неизпълнение на негово задължение, вменено му изрично чрез законов текст (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ)! С цел пределно точно вникване в проблема ще повторя фактите. През 1991 г. е отменен Правилникът за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование, визиран в чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ. Актът на отмяната е обнародван в ДВ, бр. № 27/1991 г., стр. 6, т. 34, колона 1, най-долу. До този момент, вече 18 години след отменянето на този правилник, нито е създаден нов, нито съществува (и не е издавана) някаква законова разпоредба, според която Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ да замества Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование!
Във връзка с всичко това, господин Председател на ВКС, моля:
1. Членовете на ВКС да бъдат предупредени да не извършват нови престъпления срещу личността ми, включително и особено по предстоящата за разглеждане моя жалба срещу решението на САС по гр.д. № 2098/2007 г.! Ако това мое искане не бъде изпълнено и продължат да бъдат извършвани престъпления срещу мен от страна на ВКС, ще бъдат предприети редица действия в рамките на закона, включително драстични, за защита на погазените ми права на човек и гражданин! Част от тези действия ще се състоят в представяне в Интернет на цялата информация по случая и подробно уведомяване на цялата общественост и цялата световна общност за изумителните безобразия, беззакония и престъпления на Върховния касационен съд и изобщо на българската съдебна система, която и без това е подложена на унищожителна критика от страна на Европейския съюз заради нейната корумпираност и некадърност!
2. Да се има предвид, че на основание чл. 22 от ГПК и по-специално ал. 1, т. 6 с това заявление изразявам несъгласие съдиите, подписали със съгласие определението за недопускане до касационно разглеждане на жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. № 2094/2007 г. да бъдат определяни за членове на състава на ВКС, който ще разглежда жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. № 2098/2007. Имената на подписалите определението са:
Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева
На същото основание изразявам също така несъгласие следните върховни съдии да разглеждат жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти състав) по гр.д. № 2098/2007 г.:
Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева, Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова
Мотиви.
Първите трима съдии, а именно Елса Ташева, Надежда Зекова и Златка Русева издадоха едно абсолютно безобразно по своята противозаконност решение – № 2791/ 03.04.2006 на ВКС, 4 гр.отд., по гр.д. 2312/ 2004, което напълно противоречи на предишни влезли в сила решения между същите страни (Кабакчиев и Института за български език), и в което е вписано неистинното обстоятелство, че съм бил атестиран в Института за български език през 1995 г.! В предишни влезли в сила решения, включително и на ВКС, е установено, че аз не съм атестиран в Института за български език през целия период от (края на) 1988 до (средата на) 1997 г.!
Другите петима съдии, а именно Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева и Мария Иванова, са сложили подписи върху наглото, умишлено и противозаконно прекратяване на гр.д. № 272/2006 г. на ВКС, Петчленен състав!
И така, на основание чл. 22 от ГПК и по-специално ал. 1, т. 6, ако някой или някои от гореизброените съдии от ВКС вече са определени да разглеждат жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти състав) по гр.д. № 2098/2007 г., с настоящото заявление искам техния ОТВОД! В случай на възникване на отказ на съответен съдия да се самоотстрани по чл. 22 от ГПК, ал. 2 (ГПК, чл. 22, ал. 2: Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата), моля стриктно и точно да бъде изпълнено разпореждането да бъдат обявени обстоятелствата за отказ!
Следва специално да подчертая, че и по двете решения, в които участват гореизброените съдии, ответник или един от ответниците е Министерският съвет, а той е ответник и по предстоящата за разглеждане моя жалба срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. 2098/2007 г.!
Съвършено очевидно е, че гореизброените съдии са участници в един изключително флагрантен отказ от правосъдие срещу държавата в лицето на Министерския съвет! В единия случай от страна на първите трима съдии, е издадено немотивирано, незаконно, нелогично и нелепо решение, с което Министерският съвет се оневинява за негово дългогодишно противоправно бездействие, а в другия случай петима съдии осъществиха умишлено, нагло и противозаконно прекратяване на дело, в което се искаше отмяна на решението, с което се оневинява Министерският съвет за неговото дългогодишно противоправно бездействие! Не може да има каквото и да било съмнение в това, че
Е НАЛИЦЕ ЗАГОВОР ОТ СТРАНА НА СЪДИИ ОТ ВКС ЗА БЛОКИРАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА ДЪРЖАВАТА В ЛИЦЕТО НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА ЗА СЛЕДСТВИЯТА ОТ НЕЙНО ПРОТИВОПРАВНО БЕЗДЕЙСТВИЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАНО ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ!
НАЛИЦЕ Е ФЛАГРАТНО ПОГАЗВАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА, ЧИЙТО ФУНДАМЕНТАЛЕН ЧЛЕН 7 ГЛАСИ:
Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Или може би Министерският съвет не е орган на държавата? Или може би неговите неизпълнявали две десетилетия закона служители не са длъжностни лица?
Фактът още е и този, че, и извън упоменатите дотук решения на САС и ВКС, е налице и друг заговор, а именно от страна и на СГС, и на СРС за оневиняване на Министерския съвет и направо за недопускане на гледане на делото срещу него за неговото противоправно бездействие, вече подробно описано по-горе! Имам внесен още през 2002 г. иск срещу МС за следствията от неприемането на ПАНРСВО (за друг период). Днес, седем години по-късно, това дело срещу основния орган на държавата е все още на първа инстанция (гр.д. № 10037/2006 г., СРС, 1 ГО, 41 с-в), като дори още няма произнасяне за допускане на доказателства! Причината за забавянето на делото е серията издадени определения за прекратяването му – след това отменени. Фактът доказва, че в съдебната система на тази така наречена държава работят голям брой некомпетентни, а може би и ментално увредени лица, които мислят, че държавата е някаква “божа крава”, която не може и няма как да бъде подвеждана под съдебна отговорност! Част от наглите и противозаконни прекратявания на това дело са описани и в Интернет:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008_10_01_archive.html
Приложения:
1. Определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008.
2. Решение № 44 от 02.04.2008 г. на САС по гр.д. 2094/07.
3. Решение № 39 от 26.03.2008 г. на САС по гр.д. 2098/07.
03.06.2009 г., София С почит: (подпис)
До: г-н Председателя на Върховния касационен съд!
По Определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008!
И във връзка с гр.дела № № 2094/2007 г., 2098/2007 г. на САС, ГК, 4-ти състав – атакувани решения чрез жалби с вх. № № 3375/10.05.2008, 3376/10.05.2008. (САС)
ЗАЯВЛЕНИЕ – С ИСКАНЕ НА ОТВОД И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ДА НЕ СЕ ИЗВЪРШВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
от: Красимир Янков Кабакчиев, страна по делото
Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд,
Обжалвал съм две решения на САС по граждански дела № 2094/2007 г. и № 2098/2007 г. с касационни жалби (с посочени по-горе входящи номера). В издадено без мое знание и без да бъда уведомен за него определение на ВКС (№ 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008, приложено тук) не е допусната до касационно разглеждане жалбата ми срещу решението на САС, ГК, 4-ти с-в, по гр.д. № 2094/2007 г. (№ 44/02.04.2009 на САС)! За определението научих случайно. То е на мое разположение едва от два дни и мога да кажа, че с него не само
драстично са накърнени правата ми на човек и гражданин – по цяла поредица начини! Извършено е престъпление!
В двете горепосочени решения на САС е вписано твърдение, отнасящо се до Закона за научните степени и научните звания (нататък ЗНСНЗ), Правилника за прилагането му (ППЗНСНЗ) и Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование (ПАНРСВО). Този правилник (ПАНРСВО) е издаден през 1972 г. и е отменен през 1991 г. Нов правилник в изпълнение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ досега, вече близо двадесет години, не е издаван – което представлява изключително грубо противоправно бездействие на Министерския съвет! Четвърти състав на САС в решенията си е изразил мнение (подчертано е, че това е мнение, а не категорично становище) че Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ бил служел за правилник по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Това не е вярно!
Законодотателят изрично е посочил, че за реда и начините на периодичното атестиране (най-рядко на всеки пет години) на научните работници по чл. 42, ал. 1 от ЗНСНЗ трябва да има отделен, специален правилник – и в академичната общност широко е известно, че този правилник е именно ПАНРСВО, който е обнародван в ДВ, 28/1972 г. и беше отменен през 1991 г. (ДВ, бр. № 27/ 1991). Разликата в съдържанието между Правилника за прилагане на ЗНСНЗ и ПАНРСВО е видна от различните им съдържания, а освен това не съществува и никакъв текст в закон или подзаконов акт, влязъл в сила през или след 1991 г., в който евентуално да се посочва, че отмененият през 1991 г. ПАНРСВО се замества от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ – след съответно негово изменение, или от някакъв друг правилник. Твърдението в обратния смисъл издава или изключително грубо непознаване на нормативната уредба, което е напълно недопустимо за всеки съд, какво остава за Върховния касационен съд, или престъпна, корупционна практика!
Изумителното е, че този състав на ВКС в определението си за недопускане на касационната ми жалба срещу решението по гр.д. № 2094/2007 г. на САС е потвърдил изказаното мнение в решението на САС! Това означава, че той не само не познава законовата и подзаконовата уредба на страната! Нещо повече, той драстично излиза извън компетентността си, като не само “създава нормативна клауза”, която не съществува, но и, така да се каже, спазва тази клауза! Същевременно вписването на неверни обстоятелства в официален документ, представлява престъпление (НК, чл. 311, ал. 1)!
В чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ изрично е посочено, че ЗНСНЗ урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката. С други думи, по аргумент за обратното ЗНСНЗ не урежда реда и начините на атестирането.
Чл. 42. ЗНСНЗ се състои от две алинеи. Според (1) Научните работници подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години. Според (2) Редът и начинът на атестирането се определят с правилник, утвърден от Министерския съвет. Двете алинеи са в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА) в допълнителните разпоредби се включват правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Ergo, редът и начинът на атестирането не са в предмета на чл. 1, ал. 1 от ЗНСНЗ, който цитирам по-горе.
Чл. 46 ЗНСНЗ (За прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет) е в Заключителните разпоредби на ЗНСНЗ (и не е в Допълнителните). Съгласно чл. 35, ал. 3 от Указ 883 за прилагане на ЗНА в заключителните разпоредби (а не в Допълнителните) се посочва органът, на който се възлага издаването на нормативен акт по неговото прилагане. Чл. 46 от ЗНСНЗ гласи, че за прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет. Следователно ППЗНСНЗ не се отнася до Допълнителните разпоредби, които съдържат чл. 42, който не е в предмета на ЗНСНЗ, понеже е страничен на чл. 1 ЗНСНЗ.
Допълнителните разпоредби не са Заключителните, следователно систематичното място на чл. 42 в Допълнителните разпоредби на ЗНСНЗ го изключва от Заключителните разпоредби. Обратно – щом чл. 46 е в Заключителните разпоредби, не е в Допълнителните, следователно чл. 46 не е еднакъв с чл. 42 ЗНСНЗ.
Съдът е нарушил закона, като е вписал в решението си невъзможното, а именно че ППЗНСНЗ по същество е Правилник за реда и атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ. Подобно твърдение е измамливо и престъпно. ППЗНСНЗ не играе двойна роля – хем да е правилник по прилагане на ЗНСНЗ в неговата цялост, хем да е Правилник за реда и атестирането, който не е в предмета на ЗНСНЗ. В същото време е налице и съществено процесуално нарушение на чл. 5 ГПК, според който всеки съд разглежда и решава делата според точния смисъл на законите. Чл. 90 от Преходните и заключителните разпоредби на ППЗНСНЗ е изричен, че този правилник се издава въз основа на чл. 46 от ЗНСНЗ, не въз основа на чл .42 от същия закон.
Проблемът е и този, че Върховният касационен съд в свой петчленен състав вече извърши престъпление срещу личността ми, като прекрати образувано дело по подадена от мен жалба срещу влязло в сила решение на тричленен състав на ВКС. Издадено беше определение за прекратяване на делото на базата на едно изключително нагло по своята неистинност твърдение, че не съм изпълнил разпореждане на съда! Всъщност, от документацията по делото се вижда, че, от една страна, аз съм изпълнил разпореждането на съда (с цел улесняване на производството), а, от друга, всъщност съдът няма право да предявява подобно разпореждане! По случая, господин Председател на Върховния касационен съд, аз сезирах както Вашия предшественик, така и Висшия съдебен съвет, но те не благоволиха дори да си мръднат пръста за анализ на случая и въвеждане на законност. След този изключително нагъл отказ от правосъдие и бездействие на две основни контролни инстанции, от моя страна са предприети следните действия. Сезирани са международни организации, включително “Трансперънси интърнешънъл” и Съдът по правата на човека в Страсбург! Описал съм съдебното безобразие и в Интернет, то е на разположение на българската и световната общественост (“Заявление с искане за проверка на два случая на груба корупционна практика и за дисциплинарно производство срещу съдии от ВКС”):
http://kkabakciev.blogspot.com/2007/11/blog-post.html
След това невероятно противозаконно и нагло прекратяване на дело, днес отново е налице подобен изключително нагъл отказ от правосъдие! Следва тук да повторя и значимото обстоятелство, че в двата описани дотук случая ответник по делата и неизправна страна е Министерският съвет, един от основните органи на държавата, като основание за делото е едно дългогодишно неизпълнение на негово задължение, вменено му изрично чрез законов текст (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ)! С цел пределно точно вникване в проблема ще повторя фактите. През 1991 г. е отменен Правилникът за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование, визиран в чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ. Актът на отмяната е обнародван в ДВ, бр. № 27/1991 г., стр. 6, т. 34, колона 1, най-долу. До този момент, вече 18 години след отменянето на този правилник, нито е създаден нов, нито съществува (и не е издавана) някаква законова разпоредба, според която Правилникът за прилагане на ЗНСНЗ да замества Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование!
Във връзка с всичко това, господин Председател на ВКС, моля:
1. Членовете на ВКС да бъдат предупредени да не извършват нови престъпления срещу личността ми, включително и особено по предстоящата за разглеждане моя жалба срещу решението на САС по гр.д. № 2098/2007 г.! Ако това мое искане не бъде изпълнено и продължат да бъдат извършвани престъпления срещу мен от страна на ВКС, ще бъдат предприети редица действия в рамките на закона, включително драстични, за защита на погазените ми права на човек и гражданин! Част от тези действия ще се състоят в представяне в Интернет на цялата информация по случая и подробно уведомяване на цялата общественост и цялата световна общност за изумителните безобразия, беззакония и престъпления на Върховния касационен съд и изобщо на българската съдебна система, която и без това е подложена на унищожителна критика от страна на Европейския съюз заради нейната корумпираност и некадърност!
2. Да се има предвид, че на основание чл. 22 от ГПК и по-специално ал. 1, т. 6 с това заявление изразявам несъгласие съдиите, подписали със съгласие определението за недопускане до касационно разглеждане на жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. № 2094/2007 г. да бъдат определяни за членове на състава на ВКС, който ще разглежда жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. № 2098/2007. Имената на подписалите определението са:
Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева
На същото основание изразявам също така несъгласие следните върховни съдии да разглеждат жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти състав) по гр.д. № 2098/2007 г.:
Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева, Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова
Мотиви.
Първите трима съдии, а именно Елса Ташева, Надежда Зекова и Златка Русева издадоха едно абсолютно безобразно по своята противозаконност решение – № 2791/ 03.04.2006 на ВКС, 4 гр.отд., по гр.д. 2312/ 2004, което напълно противоречи на предишни влезли в сила решения между същите страни (Кабакчиев и Института за български език), и в което е вписано неистинното обстоятелство, че съм бил атестиран в Института за български език през 1995 г.! В предишни влезли в сила решения, включително и на ВКС, е установено, че аз не съм атестиран в Института за български език през целия период от (края на) 1988 до (средата на) 1997 г.!
Другите петима съдии, а именно Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева и Мария Иванова, са сложили подписи върху наглото, умишлено и противозаконно прекратяване на гр.д. № 272/2006 г. на ВКС, Петчленен състав!
И така, на основание чл. 22 от ГПК и по-специално ал. 1, т. 6, ако някой или някои от гореизброените съдии от ВКС вече са определени да разглеждат жалбата ми срещу решението на САС (ГК, 4-ти състав) по гр.д. № 2098/2007 г., с настоящото заявление искам техния ОТВОД! В случай на възникване на отказ на съответен съдия да се самоотстрани по чл. 22 от ГПК, ал. 2 (ГПК, чл. 22, ал. 2: Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата), моля стриктно и точно да бъде изпълнено разпореждането да бъдат обявени обстоятелствата за отказ!
Следва специално да подчертая, че и по двете решения, в които участват гореизброените съдии, ответник или един от ответниците е Министерският съвет, а той е ответник и по предстоящата за разглеждане моя жалба срещу решението на САС (ГК, 4-ти с-в) по гр.д. 2098/2007 г.!
Съвършено очевидно е, че гореизброените съдии са участници в един изключително флагрантен отказ от правосъдие срещу държавата в лицето на Министерския съвет! В единия случай от страна на първите трима съдии, е издадено немотивирано, незаконно, нелогично и нелепо решение, с което Министерският съвет се оневинява за негово дългогодишно противоправно бездействие, а в другия случай петима съдии осъществиха умишлено, нагло и противозаконно прекратяване на дело, в което се искаше отмяна на решението, с което се оневинява Министерският съвет за неговото дългогодишно противоправно бездействие! Не може да има каквото и да било съмнение в това, че
Е НАЛИЦЕ ЗАГОВОР ОТ СТРАНА НА СЪДИИ ОТ ВКС ЗА БЛОКИРАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА ДЪРЖАВАТА В ЛИЦЕТО НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА ЗА СЛЕДСТВИЯТА ОТ НЕЙНО ПРОТИВОПРАВНО БЕЗДЕЙСТВИЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАНО ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ!
НАЛИЦЕ Е ФЛАГРАТНО ПОГАЗВАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА, ЧИЙТО ФУНДАМЕНТАЛЕН ЧЛЕН 7 ГЛАСИ:
Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Или може би Министерският съвет не е орган на държавата? Или може би неговите неизпълнявали две десетилетия закона служители не са длъжностни лица?
Фактът още е и този, че, и извън упоменатите дотук решения на САС и ВКС, е налице и друг заговор, а именно от страна и на СГС, и на СРС за оневиняване на Министерския съвет и направо за недопускане на гледане на делото срещу него за неговото противоправно бездействие, вече подробно описано по-горе! Имам внесен още през 2002 г. иск срещу МС за следствията от неприемането на ПАНРСВО (за друг период). Днес, седем години по-късно, това дело срещу основния орган на държавата е все още на първа инстанция (гр.д. № 10037/2006 г., СРС, 1 ГО, 41 с-в), като дори още няма произнасяне за допускане на доказателства! Причината за забавянето на делото е серията издадени определения за прекратяването му – след това отменени. Фактът доказва, че в съдебната система на тази така наречена държава работят голям брой некомпетентни, а може би и ментално увредени лица, които мислят, че държавата е някаква “божа крава”, която не може и няма как да бъде подвеждана под съдебна отговорност! Част от наглите и противозаконни прекратявания на това дело са описани и в Интернет:
http://kkabakciev.blogspot.com/2008_10_01_archive.html
Приложения:
1. Определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008.
2. Решение № 44 от 02.04.2008 г. на САС по гр.д. 2094/07.
3. Решение № 39 от 26.03.2008 г. на САС по гр.д. 2098/07.
03.06.2009 г., София С почит: (подпис)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
