Чрез: Председателя на Върховния касационен съд
До: Върховния административен съд
ЖАЛБА
от: Красимир Янков Кабакчиев, дфн
против: мълчалив отказ на Председателя на ВКС по мое заявление с искане за отводи с № 9334/26.10.2009 г. по регистъра на ВКС
Уважаеми Върховни съдии,
Подадох по реда на Глава осма, Раздел ІІ АПК Заявление до Председателя на Върховния касационен съд със следното съдържание (в резюме):
1. На основание ГПК, чл. 22, ал. 1, т. 6; ГПК, чл. 22, ал. 2; ГПК, чл. 23, ал. 1 и 2. да бъде осъществен самоотвод или – при отказ за самоотвод – да бъде наложен отвод на група съдии по гр.д. № 1564/09, ВКС, IV Гр.отд., а именно Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева, Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Реска Райчева, Мария Иванова, Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева, Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова.
2. Председателят на ВКС да сезира Висшия съдебен съвет за възбуждане на дисциплинарни производства по отстраняване от длъжност на посочените съдии.
Двумесечният срок за отговор по реда на АПК изтече на 25.12.2009 г. Не последва произнасяне.
Петитум: Съдът да отмени мълчаливия отказ и да върне преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Прилагам: (1) Заявление с искане на отводи № 9334/26.10.2009 г. по регистъра на ВКС; (2) Копие от заявлението и тази жалба за ответника.
04.01.2010 г., София Подпис:
петък, 29 януари 2010 г.
понеделник, 4 януари 2010 г.
СЪДЕБНА СИСТЕМА. ЕЛАТЕ ГИ ВИЖТЕ! (5)
Отдавна тук, в блога ми за българската така наречена съдебна система, съм описал идиотското съдебно решение на състав на САС, според което правилникът за реда и начина на атестиране на научните работници по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ се бил изпълнявал от правилника за прилагане на ЗНСНЗ:
http://kkabakciev.blogspot.com/2009_06_01_archive.html
Беше внесен от моя страна иск (изготвен от блестящия юрист Петър Дошков, магистър по право и доктор по езикознание) за тълкувателно решение на идиотското решение:
http://kkabakciev.blogspot.com/2009_09_01_archive.html
В края на ноември 2009 г. състав на Софийския апелативен съд се произнесе с решение по този иск ето по този начин:
Така наричащите се апелативни съдии отказват да тълкуват собственото си решение, тъй като според тях на тълкуване не били подлежали мотивите на едно съдебно решение, а само диспозитивът! Обърнете, моля, специално внимание на факта, че решението е подписано без каквито и да било уговорки и от "голямата синя демократка" Куцкова!
Днес, в първия ден на Новата година (ЧНГ на всички нормални хора - дано да е добра), внесох следната касационна жалба с вх. № 9/04.01.2010 г. на САС (отново изготвена от Дошков, сърдечни благодарности):
Чрез: Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, Четвърти състав
До: Върховния касационен съд
КАСАЦИОННА ЖАЛБА
срещу: решение от 20.11.2009 г. на САС, ГК, Четвърти състав, гр.д. № 2094/2007
от: Красимир Янков Кабакчиев, дфн [...]
Уважаеми Върховни съдии,
Подадох молба за тълкувателно решение по гр. дело № 2094 по описа на САС за 2007 г.
САС постанови свое НЕДОПУСТИМО решение от 20.11.2009 г. по описа за 2009 г., с което се отказва правосъдие. Волята на всеки съд е в мотивите му – съобразителна част. Тълкуването изхожда от мотивите на съда – Ж.Сталев, БГПП, 1994 г., с. 441. Тълкуването на неясно решение е форма на авторитетно тълкуване, която е всеобщо важима и обвързва всички държавни институции.
Въпросният съдебен състав за първи път в историята на българското процесуално право постановява, че се тълкува САМО диспозитивът (а не мотивите) на съдебното решение, и щом той потвърждава диспозитива на първоинстанционното решение по гр. дело пред СГС, процесното решение не се нуждае от тълкуване.
Петитум: ВКС да обезсили процесното недопустимо решение и да върне делото за тълкувателно решение, постановено от друг състав на Софийския апелативен съд.
04.01.2010 г., София, подпис:
http://kkabakciev.blogspot.com/2009_06_01_archive.html
Беше внесен от моя страна иск (изготвен от блестящия юрист Петър Дошков, магистър по право и доктор по езикознание) за тълкувателно решение на идиотското решение:
http://kkabakciev.blogspot.com/2009_09_01_archive.html
В края на ноември 2009 г. състав на Софийския апелативен съд се произнесе с решение по този иск ето по този начин:
Така наричащите се апелативни съдии отказват да тълкуват собственото си решение, тъй като според тях на тълкуване не били подлежали мотивите на едно съдебно решение, а само диспозитивът! Обърнете, моля, специално внимание на факта, че решението е подписано без каквито и да било уговорки и от "голямата синя демократка" Куцкова!
Днес, в първия ден на Новата година (ЧНГ на всички нормални хора - дано да е добра), внесох следната касационна жалба с вх. № 9/04.01.2010 г. на САС (отново изготвена от Дошков, сърдечни благодарности):
Чрез: Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, Четвърти състав
До: Върховния касационен съд
КАСАЦИОННА ЖАЛБА
срещу: решение от 20.11.2009 г. на САС, ГК, Четвърти състав, гр.д. № 2094/2007
от: Красимир Янков Кабакчиев, дфн [...]
Уважаеми Върховни съдии,
Подадох молба за тълкувателно решение по гр. дело № 2094 по описа на САС за 2007 г.
САС постанови свое НЕДОПУСТИМО решение от 20.11.2009 г. по описа за 2009 г., с което се отказва правосъдие. Волята на всеки съд е в мотивите му – съобразителна част. Тълкуването изхожда от мотивите на съда – Ж.Сталев, БГПП, 1994 г., с. 441. Тълкуването на неясно решение е форма на авторитетно тълкуване, която е всеобщо важима и обвързва всички държавни институции.
Въпросният съдебен състав за първи път в историята на българското процесуално право постановява, че се тълкува САМО диспозитивът (а не мотивите) на съдебното решение, и щом той потвърждава диспозитива на първоинстанционното решение по гр. дело пред СГС, процесното решение не се нуждае от тълкуване.
Петитум: ВКС да обезсили процесното недопустимо решение и да върне делото за тълкувателно решение, постановено от друг състав на Софийския апелативен съд.
04.01.2010 г., София, подпис:
петък, 4 декември 2009 г.
ЩЕ ИМА ЛИ НОВ ЗАГОВОР В СЪДА ЗА ОНЕВИНЯВАНЕ НА БАН?
До: Софийския градски съд, Гр. отд., 2 “в” въззивен състав, гр.д. № 1613 / 2006 г.
ПИСМЕНА ЗАЩИТА – С ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ДА НЕ СЕ ИЗВЪРШВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., жалбоподател по делото (ищец)
Уважаеми съдии,
С почит към вас лично и поотделно! Не ви познавам, не сте участвали в мои дела. Използвам настоящата писмена защита, за да предупредя да не се извършва престъплението, състоящо се в това, да се вписва в съдебен акт обстоятелството, че съм бил атестиран в Института за български език! Налице са мои подозрения, че е възможно извършването на подобно престъпление – по причини, които подробно са изложени по-долу. Аз работих 17 години в развъдника на некадърност, комунизъм, криминалност и откровена простащина, наречен Институт за български език – и няма нито един момент през тези 17 години, в който да съм бил атестиран, т.е. да е била дадена оценка на научноизследователската ми дейност по смисъла на чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени научните звания (ЗНСНЗ) и чл. 58 от Устава на БАН! Налице са съдебни актове, включително на Върховния касационен съд, намиращи се в доказателствата по делото, с които развъдникът-институт е осъден – с влезли в сила решения – за това, че през периода от 1988 до средата на 1997 година не ме е атестирал! Намери се, обаче, един така наречен състав на ВКС, който издаде решение, според което аз съм бил атестиран през 1995 г. и през 2000 г. Твърдението за атестирането ми през 1995 и през 2000 г. е криминално и профанско! Информация за това престъпно съдебно решение може да се намери в Интернет, в блога ми за съдебната система:
http://kkabakciev.blogspot.com/
и по-точно тук:
http://kkabakciev.blogspot.com/2007/11/blog-post.html
Престъпното решение на ВКС беше последвано от друго престъпно решение на ВКС (също описано в блога), в негов петчленен състав. Образувано по случая е дело в Съда по правата на човека в Страсбург!
Ако съдебният състав по настоящото дело извърши престъпление, състоящо се в това, да впише в съдебния акт твърдение, че съм бил атестиран през периода от 1995 г. до края на исковия период, ще бъде предаден на Върховната касационна прокуратура и Висшия съдебен състав, и ще бъдат сезирани множество други български държавни и други институции, съответни институции на Европейският съюз и Съдът по правата на човека в Страсбург! Съдът по правата на човека в Страсбург при всяко положение ще бъде сезиран заради идиотското и нищожно първоинстанционно решение и заради престояването на настоящото дело на втора инстанция седем години!
Първоинстанционното решение е нищожно, грубо противозаконно, идиотско!
В едната му идиотска част – прекратяването на делото срещу МС, то отдавна е отменено от ВКС. В частта, която се гледа в настоящото производство, то е нищожно, противозаконно и идиотско, защото не е докладвано – нарушен чл. 108, ал. 1 ГПК. Решението е нищожно, противозаконно и идиотско и по цяла огромна поредица други причини. Изобщо и без всякаква причина не са допуснати представените от мен с исковата молба доказателства – писмени и гласни, като по този начин грубо и нагло е погазено фундаменталното право на всеки ищец да представи писмени доказателства по делото и то да се реши въз основа на тези доказателства. Погазен е чл. 110, ал. 1 ГПК, според който "В първото заседание ответникът е длъжен да представи всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочи другите доказателства и обстоятелствата, които ще установява с тях. Аз съм лишен не само от това право, лишен съм от възможността да представя каквито и да било доказателства! Лишен съм и от правото по ГПК – чл. 110, ал. 2, във връзка с възраженията на ответника в определен от съда срок да представя и да посоча нови доказателства. Погазен е и чл. 111 (1) ГПК, според който "Съдът се произнася с определение за допускане на доказателствата и за начина на събирането им." На пъра инстанция изобщо не е произнасяно определение за допускане на доказателства – а оттам, респективно, и за начина на събирането им! Чл. 109, ал. 1 ГПК постановява, че в първото по делото заседание "всяка страна е длъжна да направи и обоснове всичките си искания и възражения и да се произнесе по наведените от другата страна обстоятелства. След това съдът поканва страните да се спогодят. Ако спогодба не се постигне, по покана на съда ответникът посочва доказателствата си, а ищецът - своите допълнителни доказателства, ако има такива." Видно от протокола по делото, аз изобщо не получих каквато и да било възможност да направя и обоснова всичките си искания и възражения, и да се произнеса по наведените от другата страна обстоятелства. Доказателства изобщо не бяха допуснати!!! Видно от протокола по делото, съдът не покани страните да се спогодят! И практически и теоретически следва да се приеме, че това е можело да стане и спорът отдавна да е забравен. А до този момент делото се влачи седем години само на втора инстанция. Решението на първа инстанция е нищожно, противозаконно и идиотско още и затова, защото чл. 109, ал. 2 ГПК постановява съдът да постави на всяка от страните въпроси по фактическите твърдения на другата страна и отговорите на тези въпроси да се продиктуват накратко от председателя, за да бъдат вписани в протокола. Видно от документацията по процеса, нищо подобно не извършвано по делото на първа инстанция!!!
Първоинстанционното решение е нищожно, грубо противозаконно и идиотско, защото ме лиши и от правото да направя уточнение на иска за имуществени щети въз основа на съдебно-счетоводна експертиза (която не е допусната и не ми е дадена възможност да я поискам)! Лишен съм и от правото да правя уточнение или изменения на иска! Чл. 116, ал. 1 ГПК постановява, че "ищецът може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно! Ищецът може също, без да изменя основанието, да увеличи, да намали или да измени своето искане." С даването на ход по същество още на първото редовно заседание по делото и с лишаването ми на практика ИЗЦЯЛО от възможността да участвам в съдебното състезание съдът погази правата ми и по чл. 116, ал. 1!
Съдът погази правата ми да представя гласни доказателства и така да докажа размера на претендираните неимуществени щети!!! Съдът погази и правото ми да докажа чрез съдебно-счетоводна експертиза размера на претендираните имуществени щети!!! Лишен бях от правото на първа инстанция да поискам различни други доказателства – например за представяне на различни други писмени доказателства, доказващи противоправното поведение на ответниците Институт за български език и БАН!
В първоинстанционното производство е погазен и чл. 124 ГПК: "Преди да пристъпи към постановяване на решение, съдът отново поканва страните да се спогодят, ако естеството на спора допуска това." Видно от документацията, съдът не извърши това и лиши както мен, така и другите страни по делото от възможността да използват този правен способ в свой интерес!!!
Във връзка с погазеното ми право на първа инстанция да правя уточнение или изменения на иска, в производството на втора инстанция в един момент съдът поиска от мен да направя уточнение на иска. Аз направих това уточнение, като увеличих иска, но увеличението не беше допуснато от съда на последното заседание поради невнасяне от моя страна на разликата в държавна такса. Аз реших да не довнасям разликата в държавната такса, тъй като чл. 116, ал. 1 ГПК предвижда да може да се увеличи искът именно в първата инстанция! По аргумент на обратното не може да се осъществи увеличение на иска на втора инстанция! Съответно, ако аз бях заплатил разликата в държавната такса, това щеше да остане за моя сметка и щяха за пореден път грубо да бъдат накърнени правата ми!
В обобщение на горното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като нищожно и изключително флагрантно противозаконно, а делото върнато на първа инстанция за гледане от самото начало – на първо заседание с определение за допускане на доказателства!!!
Ако съдът не уважи това мое законно искане, моля, на основание макар и на порочно допуснатите чак на втора инстанция доказателства, да осъди ответника Институт за български език при БАН заради това, че през исковия период не ме атестира (нарушен чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ). Доказателство за това, че от страна на ответника Институт за български език е нарушен петгодишният срок по чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ, са следните съдебни актове (доказателства по делото):
- Решение от 24.07.2003 г. по гр.д. № 1925/2002 г. на САС, ГК, 2-ри с-в.
- Решение № 211/05 от 23.06.2005 г. на ВКС, 4-то гр.отд., по гр.д. № 2630/2003 г.
Видно от тези влезли в сила съдебни решения, аз не съм атестиран през периода от средата на 1992 г. до средата на 1997 г., а като следствие от това не е обявявен конкурс на щатното ми място за ст.н.с. втора степен. Освен това, видно от други допуснати на втора инстанция по делото доказателства (съдебни решения) институтът е осъден заради неатестирането ми и необявяването на конкурс за ст.н.с. втора степен с влезли в сила решения и за периода 1988-1992 г. Решенията, които са окончателни и са влезли в сила, са задължителни за гражданите, за административните органи, за общините и СЪДИЛИЩАТА! Правопораждащият факт е неатестирането, а не някакъв друг факт.
Във връзка с горното, на последното заседание по делото на втора инстанция на 27. 11.2009 г. ответникът БАН внесе като доказателство по делото решение на ВКС, което е издадено по-късно от друго решение на ВКС, с което Институтът за български език е осъден за неатестирането ми през периода 1992-1997 г. Внесеното от ответника БАН решение на ВКС е влязло в сила и според него аз съм атестиран през 1995 и през 2000 г. Това решение е профанско, противозаконно и престъпно! Не може ВКС с обратна сила, макар и частично, да пререшава влязло в сила решение на ВКС. Според това идиотско решение, внесено от ответника БАН, и като се има предвид влязлото в сила предходно решение на ВКС, с което е осъден Институтът за български език заради това, че през периода 1992-1997 г. не ме е атестирал, излиза, че аз, един и същ човек, мога през периода 1995-1997 г. да бъда считан ЕДНОВРЕМЕННО за атестиран и неатестиран! Поради тази причина както и поради обстоятелството, че исковият период по настоящото дело, по което претендирам, че не съм атестиран, е 1997-2000 г., съдът следва да не зачита внесеното от ответника БАН решение, в което е вписано криминалното твърдение, че аз съм бил атестиран през 1995 и 2000 г.!
Няма доказателство с официален административен характер, внесено по настоящото дело от ответниците, което да показва, че аз съм атестиран през исковия период по настоящото дело (и за съответен период преди него, който да попада в петгодишния срок по чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ) – и/или че съм бил уведомен за инициирането на процедура за атестиране през същия период. Следователно ясно е налице необорване на презумпцията за вина на ответника Институт за български език, поради което следва да бъде ангажирана неговата отговорност за щетите, нанесени ми от неговото противоправно поведение, състоящо се в бездействие.
Що се отнася до ответника БАН, неговото противоправно поведение се състои в неизграждането, неприемането и непубликуването на критерии и методика за атестиране на учените в БАН по чл. 58 от Устава на БАН. Ответникът не внесе копие от влязъл в сила нормативен акт, от който да е видно, че са налице надлежно публикувани – съобразно с чл. 5, ал 5 от Конституцията, критерии и методика за атестиране на учените в БАН. Следователно е налице необорване на презумпцията за вина на ответника БАН, поради което следва да бъде ангажирана неговата отговорност за щетите, нанесени ми в следствие на неговото противоправно поведение.
На последното заседание по делото на 27.11.2009 г. след мое искане да бъде представен нормативен акт, посочващ “критериите и методиката” по чл. 58 от Устава на БАН, ответникът БАН се опита да внесе като доказателство по делото няколко хвърчащи листа, наречени “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН, които уж били приети на заседание на ОС на БАН през месец март 1999 г. Делото в момента е за решаване на втора инстанция и аз нямам възможност да проверя дали тези уж приети през 1999 г. “критерии и методика” не са били внесени като доказателство от страна на ответника БАН в някое от многото предишни заседания в седемгодишния ход на делото. Нито мога да проверя дали ответникът не се позовава някъде на тези мними, неистински “критерии и методика”.
Във връзка с това се налага да представя съображенията си относно чл. 58 от Устава на БАН и основните възможни положения за съществуване на “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН. Тъй като въпросът за наличието в правното пространство или не на “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН не беше решен в хода на делото, следва логически да се прецени и какви са следствията от съществуването или не на тези критерии и методика.
Основните възможни варианти са три. При първия са налице редовно приети и публикувани (в даден брой на Държавен вестник сред влизането в сила на Устава на БАН през 1992 г.) критерии и методика по чл. 58 от Устава на БАН. Тъй като разпоредбата на чл. 58 от Устава на БАН е пределно ясна и гласи, че
Дейността на учените в БАН се оценява периодично по критерии и методика, утвърдени от Общото събрание на академията, допълнени съобразно научната област от научния съвет на постоянното научно звено по процедура, определена в правилника по чл. 36, т. 1 от този Устав, ако се приеме, че аз съм бил атестиран през исковия период (1997-2000 г.), тогава не само трябва да фигурира документация по атестирането ми, но в нея трябва да фигурира и документ, в който да е посочено КОИ СА ТЕЗИ КОНКРЕТНИ КРИТЕРИИ ЗА АТЕСТИРАНЕ и да е описано на кой от тези критерии моята работа отговаря и на кой евентуално не отговаря! При изпълнението на тези условия атестацията ми би могла да се счита за осъществена – и осъществена законно. Разбира се, такъв документ – за моя атестация, не съществува! Той не съществува нито по делото, нито в обективния свят. Затова само по тази причина – неизпълнението на изискването на чл. 58 от Устава на БАН работата ми да бъде оценена по критериите и методиката, приети от ОС на БАН, и при едновременното наличие на доказателство, че са налице такива законно издадени критерии още непосредствено около 1992 г., следва по делото да се приеме, че аз НЕ СЪМ законно атестиран през исковия период и да бъде осъден ответникът Институт за български език за нарушаване разпоредбата на чл. 58 от Устава на БАН – неприлагане на “критериите методиката”!
При втория вариант се приема, че съществуват “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН, като тези критерии и методика са приети едва през март 1999 г. – т.е. при грубо нарушение между 1992 и началото на 1999 г. на чл. 58 от Устава на БАН, а недълго след март 1999 г. те са надлежно публикувани като нормативен акт. При този принципно възможен вариант възникват следните логически следствия. Тъй като исковият период по делото е средата на 1997 г. до 2000 г., то трябва да бъде осъден ответникът БАН за несъздаване, неиздаване и непубликуване на “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН за периода от началото на исковия период (средата на 1997 г.) до датата на публикуването на “критериите и методиката”, която би следвало да е малко след края на месец март 1999 г. И тъй като по делото липсва документ, в който да са посочени КОНКРЕТНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА АТЕСТИРАНЕ и да е описано на кой от тези критерии моята работа отговаря и на кой евентуално не отговаря, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника Институт за български език за неизпълнение на изискването по чл. 58 от Устава на БАН да бъда атестиран именно на основата на “критериите и методиката” по чл. 58 от Устава на БАН след март 1999 г., като отговорността му за неатестирането му през периода средата на 1997 г. до март 1999 г. следва да бъде ангажирана на общо основание – че не е осъществил атестация на работата ми!
При третия вариант, който очевидно е истинният, изобщо не са налице “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН! И тоза факт е валиден както през периода от създаването на Устава на БАН през 1992 г. до март 1999 г., така и за периода след март 1999 г., тъй като, ако наистина съществуват приети през март 1999 г. от ОС на БАН “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН, те не са в сила, не са валидни и не съществуват в правното пространство: по много простата причина, че не са публикувани! Нормативните актове се публикуват: чл. 5, ал. 5 от Конституцията! При този трети вариант следва да бъде ангажирана отговорността на ответника БАН за целия исков период, а отговорността на ответника Институт за български език следва да бъде ангажирана за това, че не е осъществил атестация – и не се е опитал да осъществи атестация. Ако той се беше опитал да осъществи атестация, трябваше да впише в документите по атестацията, че не е в състояние да изпълни изискването на чл. 58 от Устава на БАН поради липсата на създадени, издадени от ОС на БАН и публикувани “критерии и методика”!
За Министерския съвет и погазването от негова страна на закона чрез неиздаването на правилник по чл. 42, ал. 2 на ЗНСНЗ!
Така наричащият се Министерски съвет – една група безхаберници, инсталирани на постовете си от още по-големи безхаберници от всякакви цветове, наричащи се електорат, не благоволява вече осемнадесет години да изпълни вменено му със законов текст задължение (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ) да издаде правилник за реда и начина на атестирането!?! До 1991 г. имаше такъв правилник, наречен Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование. Той беше отменен, а до този момент нов не е издаван! Разбира се, липсата на този правилник не освобождава отговорност нито ответника Института за български език за неатестирането на научноизследователската ми дейност, нито ответника БАН за неиздаването и непубликуването на “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН! В такива ситуации влиза в действие фундаменталният текст на чл. 4 ГПК (валиден до март 2008 г.): "Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта."
Уважаеми съдии,
Настоящият документ ще бъде публикуван в Интернет – в блога ми за съдебната система (вж. даден по-горе линк), незабавно след депозирането му в Софийския градски съд. Той ще бъде представен и на председателя на СГС с молба специално да бъде наблюдавано настоящото дело поради неговата значимост – във връзка с факта, че е налице изключително грубо неизпълнение на задължения на две основни държавни организации – БАН и Министерския съвет (втората е посочена за ответник в исковата молба по това дело), изрично вменени им с текстове в нормативни актове!
Приложения: две копия от този документ за ответниците.
София, 04.12.2009 г., Подпис:
ПИСМЕНА ЗАЩИТА – С ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ДА НЕ СЕ ИЗВЪРШВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., жалбоподател по делото (ищец)
Уважаеми съдии,
С почит към вас лично и поотделно! Не ви познавам, не сте участвали в мои дела. Използвам настоящата писмена защита, за да предупредя да не се извършва престъплението, състоящо се в това, да се вписва в съдебен акт обстоятелството, че съм бил атестиран в Института за български език! Налице са мои подозрения, че е възможно извършването на подобно престъпление – по причини, които подробно са изложени по-долу. Аз работих 17 години в развъдника на некадърност, комунизъм, криминалност и откровена простащина, наречен Институт за български език – и няма нито един момент през тези 17 години, в който да съм бил атестиран, т.е. да е била дадена оценка на научноизследователската ми дейност по смисъла на чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени научните звания (ЗНСНЗ) и чл. 58 от Устава на БАН! Налице са съдебни актове, включително на Върховния касационен съд, намиращи се в доказателствата по делото, с които развъдникът-институт е осъден – с влезли в сила решения – за това, че през периода от 1988 до средата на 1997 година не ме е атестирал! Намери се, обаче, един така наречен състав на ВКС, който издаде решение, според което аз съм бил атестиран през 1995 г. и през 2000 г. Твърдението за атестирането ми през 1995 и през 2000 г. е криминално и профанско! Информация за това престъпно съдебно решение може да се намери в Интернет, в блога ми за съдебната система:
http://kkabakciev.blogspot.com/
и по-точно тук:
http://kkabakciev.blogspot.com/2007/11/blog-post.html
Престъпното решение на ВКС беше последвано от друго престъпно решение на ВКС (също описано в блога), в негов петчленен състав. Образувано по случая е дело в Съда по правата на човека в Страсбург!
Ако съдебният състав по настоящото дело извърши престъпление, състоящо се в това, да впише в съдебния акт твърдение, че съм бил атестиран през периода от 1995 г. до края на исковия период, ще бъде предаден на Върховната касационна прокуратура и Висшия съдебен състав, и ще бъдат сезирани множество други български държавни и други институции, съответни институции на Европейският съюз и Съдът по правата на човека в Страсбург! Съдът по правата на човека в Страсбург при всяко положение ще бъде сезиран заради идиотското и нищожно първоинстанционно решение и заради престояването на настоящото дело на втора инстанция седем години!
Първоинстанционното решение е нищожно, грубо противозаконно, идиотско!
В едната му идиотска част – прекратяването на делото срещу МС, то отдавна е отменено от ВКС. В частта, която се гледа в настоящото производство, то е нищожно, противозаконно и идиотско, защото не е докладвано – нарушен чл. 108, ал. 1 ГПК. Решението е нищожно, противозаконно и идиотско и по цяла огромна поредица други причини. Изобщо и без всякаква причина не са допуснати представените от мен с исковата молба доказателства – писмени и гласни, като по този начин грубо и нагло е погазено фундаменталното право на всеки ищец да представи писмени доказателства по делото и то да се реши въз основа на тези доказателства. Погазен е чл. 110, ал. 1 ГПК, според който "В първото заседание ответникът е длъжен да представи всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочи другите доказателства и обстоятелствата, които ще установява с тях. Аз съм лишен не само от това право, лишен съм от възможността да представя каквито и да било доказателства! Лишен съм и от правото по ГПК – чл. 110, ал. 2, във връзка с възраженията на ответника в определен от съда срок да представя и да посоча нови доказателства. Погазен е и чл. 111 (1) ГПК, според който "Съдът се произнася с определение за допускане на доказателствата и за начина на събирането им." На пъра инстанция изобщо не е произнасяно определение за допускане на доказателства – а оттам, респективно, и за начина на събирането им! Чл. 109, ал. 1 ГПК постановява, че в първото по делото заседание "всяка страна е длъжна да направи и обоснове всичките си искания и възражения и да се произнесе по наведените от другата страна обстоятелства. След това съдът поканва страните да се спогодят. Ако спогодба не се постигне, по покана на съда ответникът посочва доказателствата си, а ищецът - своите допълнителни доказателства, ако има такива." Видно от протокола по делото, аз изобщо не получих каквато и да било възможност да направя и обоснова всичките си искания и възражения, и да се произнеса по наведените от другата страна обстоятелства. Доказателства изобщо не бяха допуснати!!! Видно от протокола по делото, съдът не покани страните да се спогодят! И практически и теоретически следва да се приеме, че това е можело да стане и спорът отдавна да е забравен. А до този момент делото се влачи седем години само на втора инстанция. Решението на първа инстанция е нищожно, противозаконно и идиотско още и затова, защото чл. 109, ал. 2 ГПК постановява съдът да постави на всяка от страните въпроси по фактическите твърдения на другата страна и отговорите на тези въпроси да се продиктуват накратко от председателя, за да бъдат вписани в протокола. Видно от документацията по процеса, нищо подобно не извършвано по делото на първа инстанция!!!
Първоинстанционното решение е нищожно, грубо противозаконно и идиотско, защото ме лиши и от правото да направя уточнение на иска за имуществени щети въз основа на съдебно-счетоводна експертиза (която не е допусната и не ми е дадена възможност да я поискам)! Лишен съм и от правото да правя уточнение или изменения на иска! Чл. 116, ал. 1 ГПК постановява, че "ищецът може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно! Ищецът може също, без да изменя основанието, да увеличи, да намали или да измени своето искане." С даването на ход по същество още на първото редовно заседание по делото и с лишаването ми на практика ИЗЦЯЛО от възможността да участвам в съдебното състезание съдът погази правата ми и по чл. 116, ал. 1!
Съдът погази правата ми да представя гласни доказателства и така да докажа размера на претендираните неимуществени щети!!! Съдът погази и правото ми да докажа чрез съдебно-счетоводна експертиза размера на претендираните имуществени щети!!! Лишен бях от правото на първа инстанция да поискам различни други доказателства – например за представяне на различни други писмени доказателства, доказващи противоправното поведение на ответниците Институт за български език и БАН!
В първоинстанционното производство е погазен и чл. 124 ГПК: "Преди да пристъпи към постановяване на решение, съдът отново поканва страните да се спогодят, ако естеството на спора допуска това." Видно от документацията, съдът не извърши това и лиши както мен, така и другите страни по делото от възможността да използват този правен способ в свой интерес!!!
Във връзка с погазеното ми право на първа инстанция да правя уточнение или изменения на иска, в производството на втора инстанция в един момент съдът поиска от мен да направя уточнение на иска. Аз направих това уточнение, като увеличих иска, но увеличението не беше допуснато от съда на последното заседание поради невнасяне от моя страна на разликата в държавна такса. Аз реших да не довнасям разликата в държавната такса, тъй като чл. 116, ал. 1 ГПК предвижда да може да се увеличи искът именно в първата инстанция! По аргумент на обратното не може да се осъществи увеличение на иска на втора инстанция! Съответно, ако аз бях заплатил разликата в държавната такса, това щеше да остане за моя сметка и щяха за пореден път грубо да бъдат накърнени правата ми!
В обобщение на горното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като нищожно и изключително флагрантно противозаконно, а делото върнато на първа инстанция за гледане от самото начало – на първо заседание с определение за допускане на доказателства!!!
Ако съдът не уважи това мое законно искане, моля, на основание макар и на порочно допуснатите чак на втора инстанция доказателства, да осъди ответника Институт за български език при БАН заради това, че през исковия период не ме атестира (нарушен чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ). Доказателство за това, че от страна на ответника Институт за български език е нарушен петгодишният срок по чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ, са следните съдебни актове (доказателства по делото):
- Решение от 24.07.2003 г. по гр.д. № 1925/2002 г. на САС, ГК, 2-ри с-в.
- Решение № 211/05 от 23.06.2005 г. на ВКС, 4-то гр.отд., по гр.д. № 2630/2003 г.
Видно от тези влезли в сила съдебни решения, аз не съм атестиран през периода от средата на 1992 г. до средата на 1997 г., а като следствие от това не е обявявен конкурс на щатното ми място за ст.н.с. втора степен. Освен това, видно от други допуснати на втора инстанция по делото доказателства (съдебни решения) институтът е осъден заради неатестирането ми и необявяването на конкурс за ст.н.с. втора степен с влезли в сила решения и за периода 1988-1992 г. Решенията, които са окончателни и са влезли в сила, са задължителни за гражданите, за административните органи, за общините и СЪДИЛИЩАТА! Правопораждащият факт е неатестирането, а не някакъв друг факт.
Във връзка с горното, на последното заседание по делото на втора инстанция на 27. 11.2009 г. ответникът БАН внесе като доказателство по делото решение на ВКС, което е издадено по-късно от друго решение на ВКС, с което Институтът за български език е осъден за неатестирането ми през периода 1992-1997 г. Внесеното от ответника БАН решение на ВКС е влязло в сила и според него аз съм атестиран през 1995 и през 2000 г. Това решение е профанско, противозаконно и престъпно! Не може ВКС с обратна сила, макар и частично, да пререшава влязло в сила решение на ВКС. Според това идиотско решение, внесено от ответника БАН, и като се има предвид влязлото в сила предходно решение на ВКС, с което е осъден Институтът за български език заради това, че през периода 1992-1997 г. не ме е атестирал, излиза, че аз, един и същ човек, мога през периода 1995-1997 г. да бъда считан ЕДНОВРЕМЕННО за атестиран и неатестиран! Поради тази причина както и поради обстоятелството, че исковият период по настоящото дело, по което претендирам, че не съм атестиран, е 1997-2000 г., съдът следва да не зачита внесеното от ответника БАН решение, в което е вписано криминалното твърдение, че аз съм бил атестиран през 1995 и 2000 г.!
Няма доказателство с официален административен характер, внесено по настоящото дело от ответниците, което да показва, че аз съм атестиран през исковия период по настоящото дело (и за съответен период преди него, който да попада в петгодишния срок по чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ) – и/или че съм бил уведомен за инициирането на процедура за атестиране през същия период. Следователно ясно е налице необорване на презумпцията за вина на ответника Институт за български език, поради което следва да бъде ангажирана неговата отговорност за щетите, нанесени ми от неговото противоправно поведение, състоящо се в бездействие.
Що се отнася до ответника БАН, неговото противоправно поведение се състои в неизграждането, неприемането и непубликуването на критерии и методика за атестиране на учените в БАН по чл. 58 от Устава на БАН. Ответникът не внесе копие от влязъл в сила нормативен акт, от който да е видно, че са налице надлежно публикувани – съобразно с чл. 5, ал 5 от Конституцията, критерии и методика за атестиране на учените в БАН. Следователно е налице необорване на презумпцията за вина на ответника БАН, поради което следва да бъде ангажирана неговата отговорност за щетите, нанесени ми в следствие на неговото противоправно поведение.
На последното заседание по делото на 27.11.2009 г. след мое искане да бъде представен нормативен акт, посочващ “критериите и методиката” по чл. 58 от Устава на БАН, ответникът БАН се опита да внесе като доказателство по делото няколко хвърчащи листа, наречени “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН, които уж били приети на заседание на ОС на БАН през месец март 1999 г. Делото в момента е за решаване на втора инстанция и аз нямам възможност да проверя дали тези уж приети през 1999 г. “критерии и методика” не са били внесени като доказателство от страна на ответника БАН в някое от многото предишни заседания в седемгодишния ход на делото. Нито мога да проверя дали ответникът не се позовава някъде на тези мними, неистински “критерии и методика”.
Във връзка с това се налага да представя съображенията си относно чл. 58 от Устава на БАН и основните възможни положения за съществуване на “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН. Тъй като въпросът за наличието в правното пространство или не на “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН не беше решен в хода на делото, следва логически да се прецени и какви са следствията от съществуването или не на тези критерии и методика.
Основните възможни варианти са три. При първия са налице редовно приети и публикувани (в даден брой на Държавен вестник сред влизането в сила на Устава на БАН през 1992 г.) критерии и методика по чл. 58 от Устава на БАН. Тъй като разпоредбата на чл. 58 от Устава на БАН е пределно ясна и гласи, че
Дейността на учените в БАН се оценява периодично по критерии и методика, утвърдени от Общото събрание на академията, допълнени съобразно научната област от научния съвет на постоянното научно звено по процедура, определена в правилника по чл. 36, т. 1 от този Устав, ако се приеме, че аз съм бил атестиран през исковия период (1997-2000 г.), тогава не само трябва да фигурира документация по атестирането ми, но в нея трябва да фигурира и документ, в който да е посочено КОИ СА ТЕЗИ КОНКРЕТНИ КРИТЕРИИ ЗА АТЕСТИРАНЕ и да е описано на кой от тези критерии моята работа отговаря и на кой евентуално не отговаря! При изпълнението на тези условия атестацията ми би могла да се счита за осъществена – и осъществена законно. Разбира се, такъв документ – за моя атестация, не съществува! Той не съществува нито по делото, нито в обективния свят. Затова само по тази причина – неизпълнението на изискването на чл. 58 от Устава на БАН работата ми да бъде оценена по критериите и методиката, приети от ОС на БАН, и при едновременното наличие на доказателство, че са налице такива законно издадени критерии още непосредствено около 1992 г., следва по делото да се приеме, че аз НЕ СЪМ законно атестиран през исковия период и да бъде осъден ответникът Институт за български език за нарушаване разпоредбата на чл. 58 от Устава на БАН – неприлагане на “критериите методиката”!
При втория вариант се приема, че съществуват “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН, като тези критерии и методика са приети едва през март 1999 г. – т.е. при грубо нарушение между 1992 и началото на 1999 г. на чл. 58 от Устава на БАН, а недълго след март 1999 г. те са надлежно публикувани като нормативен акт. При този принципно възможен вариант възникват следните логически следствия. Тъй като исковият период по делото е средата на 1997 г. до 2000 г., то трябва да бъде осъден ответникът БАН за несъздаване, неиздаване и непубликуване на “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН за периода от началото на исковия период (средата на 1997 г.) до датата на публикуването на “критериите и методиката”, която би следвало да е малко след края на месец март 1999 г. И тъй като по делото липсва документ, в който да са посочени КОНКРЕТНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА АТЕСТИРАНЕ и да е описано на кой от тези критерии моята работа отговаря и на кой евентуално не отговаря, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника Институт за български език за неизпълнение на изискването по чл. 58 от Устава на БАН да бъда атестиран именно на основата на “критериите и методиката” по чл. 58 от Устава на БАН след март 1999 г., като отговорността му за неатестирането му през периода средата на 1997 г. до март 1999 г. следва да бъде ангажирана на общо основание – че не е осъществил атестация на работата ми!
При третия вариант, който очевидно е истинният, изобщо не са налице “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН! И тоза факт е валиден както през периода от създаването на Устава на БАН през 1992 г. до март 1999 г., така и за периода след март 1999 г., тъй като, ако наистина съществуват приети през март 1999 г. от ОС на БАН “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН, те не са в сила, не са валидни и не съществуват в правното пространство: по много простата причина, че не са публикувани! Нормативните актове се публикуват: чл. 5, ал. 5 от Конституцията! При този трети вариант следва да бъде ангажирана отговорността на ответника БАН за целия исков период, а отговорността на ответника Институт за български език следва да бъде ангажирана за това, че не е осъществил атестация – и не се е опитал да осъществи атестация. Ако той се беше опитал да осъществи атестация, трябваше да впише в документите по атестацията, че не е в състояние да изпълни изискването на чл. 58 от Устава на БАН поради липсата на създадени, издадени от ОС на БАН и публикувани “критерии и методика”!
За Министерския съвет и погазването от негова страна на закона чрез неиздаването на правилник по чл. 42, ал. 2 на ЗНСНЗ!
Така наричащият се Министерски съвет – една група безхаберници, инсталирани на постовете си от още по-големи безхаберници от всякакви цветове, наричащи се електорат, не благоволява вече осемнадесет години да изпълни вменено му със законов текст задължение (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ) да издаде правилник за реда и начина на атестирането!?! До 1991 г. имаше такъв правилник, наречен Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование. Той беше отменен, а до този момент нов не е издаван! Разбира се, липсата на този правилник не освобождава отговорност нито ответника Института за български език за неатестирането на научноизследователската ми дейност, нито ответника БАН за неиздаването и непубликуването на “критерии и методика” по чл. 58 от Устава на БАН! В такива ситуации влиза в действие фундаменталният текст на чл. 4 ГПК (валиден до март 2008 г.): "Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта."
Уважаеми съдии,
Настоящият документ ще бъде публикуван в Интернет – в блога ми за съдебната система (вж. даден по-горе линк), незабавно след депозирането му в Софийския градски съд. Той ще бъде представен и на председателя на СГС с молба специално да бъде наблюдавано настоящото дело поради неговата значимост – във връзка с факта, че е налице изключително грубо неизпълнение на задължения на две основни държавни организации – БАН и Министерския съвет (втората е посочена за ответник в исковата молба по това дело), изрично вменени им с текстове в нормативни актове!
Приложения: две копия от този документ за ответниците.
София, 04.12.2009 г., Подпис:
понеделник, 26 октомври 2009 г.
ПОРЕДНО БЕЗУМИЕ! ЗАГОВОРЪТ ВЪВ ВЪРХОВНИЯ СЪД ЗА ОНЕВИНЯВАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРОДЪЛЖАВА!
Документ с вх. № ВКС 9334/26.10.2009 г.
До: г-н Председателя на Върховния касационен съд
Във връзка с: предстоящо за гледане гр.д. на ВКС, ГО, образувано по жалба на Кр. Кабакчиев с вх. № САС 5308/02.07.2009, срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, гр.д. ВКС, IV гр.отд. № 1564/2009
ЗАЯВЛЕНИЕ – С ИСКАНЕ НА ОТВОДИ
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото
Правно основание: чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК; чл. 22, ал. 2 от ГПК; чл. 23, ал. 1 и 2 от ГПК
Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд,
НАЛИЦЕ Е ВЕЧЕ АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ В ОГЛАВЯВАНИЯ ОТ ВАС ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД Е НАЛИЦЕ ЗАГОВОР ЗА ОНЕВИНЯВАНЕ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЕЗОБРАЗНО ПРОТИВОЗАКОННО БЕЗДЕЙСТВИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНО СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ!
НАЛИЦЕ Е РЕАЛНА СЪВКУПНОСТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА РАЗЛИЧНИ СЪСТАВИ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, ИМАЩИ ФУНКЦИОНАЛНА ВРЪЗКА ПОМЕЖДУ СИ (УСЛОЖНЕНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ), КОИТО НЕПРЕКЪСНАТО ИЗДАВАТ СЪДЕБНИ АКТОВЕ, В КОИТО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГРУБО ПОГАЗВАТ ЗАКОНА И КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН ЛИЧНО, ПРЯКО И НЕПОСРЕДСТВЕНО МИ НАНАСЯТ ЩЕТИ: МАТЕРИАЛНИ И МОРАЛНИ!
На 03.06.2009 г. депозирах до Вас искане с вх. № ВКС 5037/03.06.2009 за отвод на голяма група касационни съдии, които издадоха серия изключително грубо противозаконни решения срещу мен! Сезиран бяхте за това, че състав на Върховния касационен съд издаде едно изумително по своето противозаконно съдържание определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008! Вие, който претендирате да сте висококомпетентен юрист, притежавате научното звание професор по право, а оттам сте длъжен и перфектно да познавате академичното законодателство, не благоволихте да посочите и да признаете факта, че това определение е грубо противозаконно! Вместо незабавно да предприемете енергични и безкомпромисни действия срещу прецизно посочените Ви противозаконни деяния, Вие заявихте в отговора си до мен с изх. № 292/11. 06.2009, че това били “неподкрепени с данни съмнения” и че нямало основание за отвод по чл. 22 ГПК! Същевременно абсолютно безспорните данни за извършено престъпление не благоволихте да изпратите в прокуратурата!
Днес е налице АБСОЛЮТНО ДОКАЗАТЕЛСТВО за това, че определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008 е ПОВЕЧЕ ОТ ФЛАГРАНТНО ПРОТИВОЗАКОННО!
Издадено е друго определение, № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. – което е още по-потресаващо противозаконно и което ИЗЦЯЛО ПРОТИВОРЕЧИ на определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008!
В две дела с идентичен казус, при който е съден Министерският съвет заради това, че седемнадесет години не благоволява да издаде правилник за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ, и така близо две десетилетия грубо и нагло не изпълнява безусловно вменено му чрез законов текст (чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ) задължение, по едното дело състав на Върховния касационен съд отхвърля жалбата ми на основание на това, че Правилникът за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ се бил изпълнявал от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ – теза, за която няма никакъв начин, по който да бъде вярна! А днес е налице друг противоправен съдебен акт на Върховния касационен съд, при който друг състав отхвърля моя жалба по същия казус на съвсем различно основание! Основанието е вече, че, видите ли, дейността на Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не била съставлявала административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ! И каква е дейността на Министерския съвет при приемане на нормативни актове, ако не е административна?
За така наричащите се върховни съдии, позволили си да издадат определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. и да впишат в него, че нормотворческата дейност на Министерския съвет не е административна, може да се каже, че или юридическият им капацитет е ужасяващо нищожен, или че е налице деяние, което е в компетенциите на прокуратурата! Определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. изключително грубо противоречи на практиката на българските съдилища! Така – според решение № 9087 от 07.07.2009 г. на Върховния административен съд, Трето отд. по адм. дело № 9616/2008:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Административната дейност в теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми според предметното си съдържание като НОРМОТВОРЧЕСКА, оперативно-разпоредителна по издаване на индивидуални административни актове, правозащитна, която от своя страна се свързва с разрешаване на спорове по функциониране на администрацията или налагане на санкции за неизпълнение, нарушение на административни задължения ... [подч. от мен, К.К.]
С други думи, като се съпостави с по-горния текст, за определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. може да се каже, че представлява: гавра с Конституцията, с правосъдието, с основните постулати в правото, с българската съдебна практика и с фундаменталните норми за поведение на един съд в правова държава! По конституция Република България е правова държава!
Същевременно се вижда, че, след отправеното от мен предупреждение да не се извършва ново престъпление, гореупоменатият състав на ВКС точно е схванал сериозността на заявлението ми, че ще потърся сметка за грубото противозаконното определение № 96/ 04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008! И същевременно е преценил, че е необходимо отново и непременно да бъде продължен всеобхватният заговор във Върховния касационен съд, състоящ се в това, за трети път да бъде оневинен Министерският съвет за седемнадесетгодишното му грубо противоправно бездействие, състоящо се в неизпълнение на вменено му със закон задължение!
И така днес, освен две безобразни по своята изключително груба противозаконност определения, нарушаващи различни разпоредби на Конституцията и Закона за съдебната власт, е налице и изключително грубо нарушение на чл. 124 от Конституцията на Република България, който гласи:
Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
Ясно е, че ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ИЗОБЩО НЕ ОСЪЩЕСТВЯВА КАКЪВТО И ДА БИЛО НАДЗОР за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата! Дори неговите собствени съдебни актове флагрантно си противоречат!
Разбира се, че тепърва предстои тези невероятни случаи на погазване на закона от страна на българския Върховен съд да бъдат атакувани от мен по съответния начин пред различни инстанции в България и в Европейския съюз, включително Европейската комисия и Европейския парламент, както и да бъдат изложени пред цялата българска и световна общественост!
Петитум.
Първо, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07. 2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен акт – решение № 2791/05, издадено на 03.04.2006 г. от ВКС, IV гр.отд. по гр.д. 2312/2004, според което през периода 1995-2000 г. моята научноизследователска дейност в БАН била атестирана. Налице е предходно влязло в сила решение № 211/05 от 23.06.2005 г. по гр.д. 2630/2003 на ВКС, IV гр. отд., според което моята научноизследователска дейност в БАН не е атестирана през периода 1992-1997 г. и по тази причина е осъден институт при БАН! Няма как научноизследователската дейност в БАН на един и същ човек да е едновременно неатестирана и атестирана през периода 1995-1997 г.!
Второ, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова!
Тези пет лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 78/05.04.2007 г., с което по един грубо незаконен начин беше отказано правосъдие по моя молба за отмяна (с вх. № ВКС 13330/20.04.2006 г.) на противозаконното решение № 2791/05, издадено на 03.04.2006 г. от ВКС, IV гр.отд. по гр.д. 2312/2004! Издадено беше определение за прекратяване на делото на базата на едно изключително нагло по своята неистинност твърдение, че не съм изпълнил разпореждане на съда! Всъщност, от документацията по делото се вижда, че, от една страна, аз съм изпълнил разпореждането на съда (с цел улесняване на производството), а, от друга страна, съдът нямаше право да предявява това разпореждане!
Трето, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008, което се базира на повече от умопомрачителното по своята противоправност твърдение, че правилникът за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ се бил изпълнявал от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ!
Четвърто, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02. 07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд., което се базира на умопомрачителното по своята противоправност твърдение, че дейността на Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не била съставлявала административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ!
Пето, в случай че не бъде осъществен самоотвод от страна на гореупоменатите лица на основание чл. 22 от ал. 1, т. 6 от ГПК, да бъде приложен чл. 23, ал. 1 и да бъде НАЛОЖЕН отвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02. 07.2009 срещу решение № 551/01. 06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на вече изброените съдии Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева, Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова, Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева, Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова – по подробно изложените вече съображения!
Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд,
Беззаконията, осъществявани от състави от Върховния касационен съд, вече са абсолютно нетърпими! И те са част от причините, поради които тази “държава” е определяна от органите на Европейския съюз като член на общността с изключително драстично корумпирана и некадърна съдебна система! Вижда се, че оглавяваният от Вас така наричащ се Върховен касационен съд в лицето на цели четиринадесет съдии, действа не като безпристрастна съдебна институция, а, погазвайки Конституцията, напълно откровено и нагло работи като АДВОКАТ НА ДЪРЖАВАТА!
Затова, поради конклудентен отказ на членове на Върховния касационен съд да осъществяват законно правораздаване – точно и еднакво прилагане на законите, намирам, че ВИЕ ЛИЧНО следва да СЕЗИРАТЕ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ за възбуждане на дисциплинарни производства по отстраняване от длъжност на посочените съдии. На второ място, да направите в медийното пространство официални публични изявления за актовете на въпросните съдии и категорично да се разграничите от тях! А в качеството си на професор по наказателно право да заявите пред академичната общност дали на студентите в университета ще преподавате като правилна противоречивата и престъпна практика, осъществявана от състави на ВКС!
Длъжен сте да понесете отговорността като председател на Върховния касационен съд – и евентуално да си подадете оставката!
26 октомври 2009 г., София, С почит: (подпис)
До: г-н Председателя на Върховния касационен съд
Във връзка с: предстоящо за гледане гр.д. на ВКС, ГО, образувано по жалба на Кр. Кабакчиев с вх. № САС 5308/02.07.2009, срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, гр.д. ВКС, IV гр.отд. № 1564/2009
ЗАЯВЛЕНИЕ – С ИСКАНЕ НА ОТВОДИ
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., страна по делото
Правно основание: чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК; чл. 22, ал. 2 от ГПК; чл. 23, ал. 1 и 2 от ГПК
Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд,
НАЛИЦЕ Е ВЕЧЕ АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ В ОГЛАВЯВАНИЯ ОТ ВАС ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД Е НАЛИЦЕ ЗАГОВОР ЗА ОНЕВИНЯВАНЕ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЕЗОБРАЗНО ПРОТИВОЗАКОННО БЕЗДЕЙСТВИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНО СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ!
НАЛИЦЕ Е РЕАЛНА СЪВКУПНОСТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА РАЗЛИЧНИ СЪСТАВИ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, ИМАЩИ ФУНКЦИОНАЛНА ВРЪЗКА ПОМЕЖДУ СИ (УСЛОЖНЕНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ), КОИТО НЕПРЕКЪСНАТО ИЗДАВАТ СЪДЕБНИ АКТОВЕ, В КОИТО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГРУБО ПОГАЗВАТ ЗАКОНА И КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН ЛИЧНО, ПРЯКО И НЕПОСРЕДСТВЕНО МИ НАНАСЯТ ЩЕТИ: МАТЕРИАЛНИ И МОРАЛНИ!
На 03.06.2009 г. депозирах до Вас искане с вх. № ВКС 5037/03.06.2009 за отвод на голяма група касационни съдии, които издадоха серия изключително грубо противозаконни решения срещу мен! Сезиран бяхте за това, че състав на Върховния касационен съд издаде едно изумително по своето противозаконно съдържание определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008! Вие, който претендирате да сте висококомпетентен юрист, притежавате научното звание професор по право, а оттам сте длъжен и перфектно да познавате академичното законодателство, не благоволихте да посочите и да признаете факта, че това определение е грубо противозаконно! Вместо незабавно да предприемете енергични и безкомпромисни действия срещу прецизно посочените Ви противозаконни деяния, Вие заявихте в отговора си до мен с изх. № 292/11. 06.2009, че това били “неподкрепени с данни съмнения” и че нямало основание за отвод по чл. 22 ГПК! Същевременно абсолютно безспорните данни за извършено престъпление не благоволихте да изпратите в прокуратурата!
Днес е налице АБСОЛЮТНО ДОКАЗАТЕЛСТВО за това, че определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008 е ПОВЕЧЕ ОТ ФЛАГРАНТНО ПРОТИВОЗАКОННО!
Издадено е друго определение, № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. – което е още по-потресаващо противозаконно и което ИЗЦЯЛО ПРОТИВОРЕЧИ на определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008!
В две дела с идентичен казус, при който е съден Министерският съвет заради това, че седемнадесет години не благоволява да издаде правилник за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ, и така близо две десетилетия грубо и нагло не изпълнява безусловно вменено му чрез законов текст (чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ) задължение, по едното дело състав на Върховния касационен съд отхвърля жалбата ми на основание на това, че Правилникът за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ се бил изпълнявал от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ – теза, за която няма никакъв начин, по който да бъде вярна! А днес е налице друг противоправен съдебен акт на Върховния касационен съд, при който друг състав отхвърля моя жалба по същия казус на съвсем различно основание! Основанието е вече, че, видите ли, дейността на Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не била съставлявала административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ! И каква е дейността на Министерския съвет при приемане на нормативни актове, ако не е административна?
За така наричащите се върховни съдии, позволили си да издадат определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. и да впишат в него, че нормотворческата дейност на Министерския съвет не е административна, може да се каже, че или юридическият им капацитет е ужасяващо нищожен, или че е налице деяние, което е в компетенциите на прокуратурата! Определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. изключително грубо противоречи на практиката на българските съдилища! Така – според решение № 9087 от 07.07.2009 г. на Върховния административен съд, Трето отд. по адм. дело № 9616/2008:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Административната дейност в теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми според предметното си съдържание като НОРМОТВОРЧЕСКА, оперативно-разпоредителна по издаване на индивидуални административни актове, правозащитна, която от своя страна се свързва с разрешаване на спорове по функциониране на администрацията или налагане на санкции за неизпълнение, нарушение на административни задължения ... [подч. от мен, К.К.]
С други думи, като се съпостави с по-горния текст, за определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд. може да се каже, че представлява: гавра с Конституцията, с правосъдието, с основните постулати в правото, с българската съдебна практика и с фундаменталните норми за поведение на един съд в правова държава! По конституция Република България е правова държава!
Същевременно се вижда, че, след отправеното от мен предупреждение да не се извършва ново престъпление, гореупоменатият състав на ВКС точно е схванал сериозността на заявлението ми, че ще потърся сметка за грубото противозаконното определение № 96/ 04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008! И същевременно е преценил, че е необходимо отново и непременно да бъде продължен всеобхватният заговор във Върховния касационен съд, състоящ се в това, за трети път да бъде оневинен Министерският съвет за седемнадесетгодишното му грубо противоправно бездействие, състоящо се в неизпълнение на вменено му със закон задължение!
И така днес, освен две безобразни по своята изключително груба противозаконност определения, нарушаващи различни разпоредби на Конституцията и Закона за съдебната власт, е налице и изключително грубо нарушение на чл. 124 от Конституцията на Република България, който гласи:
Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
Ясно е, че ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ИЗОБЩО НЕ ОСЪЩЕСТВЯВА КАКЪВТО И ДА БИЛО НАДЗОР за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата! Дори неговите собствени съдебни актове флагрантно си противоречат!
Разбира се, че тепърва предстои тези невероятни случаи на погазване на закона от страна на българския Върховен съд да бъдат атакувани от мен по съответния начин пред различни инстанции в България и в Европейския съюз, включително Европейската комисия и Европейския парламент, както и да бъдат изложени пред цялата българска и световна общественост!
Петитум.
Първо, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07. 2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен акт – решение № 2791/05, издадено на 03.04.2006 г. от ВКС, IV гр.отд. по гр.д. 2312/2004, според което през периода 1995-2000 г. моята научноизследователска дейност в БАН била атестирана. Налице е предходно влязло в сила решение № 211/05 от 23.06.2005 г. по гр.д. 2630/2003 на ВКС, IV гр. отд., според което моята научноизследователска дейност в БАН не е атестирана през периода 1992-1997 г. и по тази причина е осъден институт при БАН! Няма как научноизследователската дейност в БАН на един и същ човек да е едновременно неатестирана и атестирана през периода 1995-1997 г.!
Второ, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова!
Тези пет лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 78/05.04.2007 г., с което по един грубо незаконен начин беше отказано правосъдие по моя молба за отмяна (с вх. № ВКС 13330/20.04.2006 г.) на противозаконното решение № 2791/05, издадено на 03.04.2006 г. от ВКС, IV гр.отд. по гр.д. 2312/2004! Издадено беше определение за прекратяване на делото на базата на едно изключително нагло по своята неистинност твърдение, че не съм изпълнил разпореждане на съда! Всъщност, от документацията по делото се вижда, че, от една страна, аз съм изпълнил разпореждането на съда (с цел улесняване на производството), а, от друга страна, съдът нямаше право да предявява това разпореждане!
Трето, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02.07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 96/04.02.2009 на ВКС, ГК, 4-то отд., по гр.д. № 5045/2008, което се базира на повече от умопомрачителното по своята противоправност твърдение, че правилникът за реда и начина на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ се бил изпълнявал от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ!
Четвърто, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 22, ал. 2 от ГПК, да бъде осъществен самоотвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02. 07.2009 срещу решение № 551/01.06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на следните съдии от Върховния касационен съд:
Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова!
Тези три лица участваха в издаването на грубо противозаконен съдебен акт – определение № 966/24.07.2009 по гр.д. № 660/2009 на ВКС, III гр.отд., което се базира на умопомрачителното по своята противоправност твърдение, че дейността на Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не била съставлявала административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ!
Пето, в случай че не бъде осъществен самоотвод от страна на гореупоменатите лица на основание чл. 22 от ал. 1, т. 6 от ГПК, да бъде приложен чл. 23, ал. 1 и да бъде НАЛОЖЕН отвод от делото, образувано по моя касационна жалба с вх. № САС 5308/02. 07.2009 срещу решение № 551/01. 06.2009 г. на САС, ГО, 4-ти състав, на вече изброените съдии Елса Ташева, Надежда Зекова, Златка Русева, Симеон Чаначев, Капка Юстиниянова, Борислав Белазелков, Веска Райчева, Мария Иванова, Жанета Найденова, Светла Цачева, Албена Бонева, Надя Зяпкова, Любка Богданова, Жива Декова – по подробно изложените вече съображения!
Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд,
Беззаконията, осъществявани от състави от Върховния касационен съд, вече са абсолютно нетърпими! И те са част от причините, поради които тази “държава” е определяна от органите на Европейския съюз като член на общността с изключително драстично корумпирана и некадърна съдебна система! Вижда се, че оглавяваният от Вас така наричащ се Върховен касационен съд в лицето на цели четиринадесет съдии, действа не като безпристрастна съдебна институция, а, погазвайки Конституцията, напълно откровено и нагло работи като АДВОКАТ НА ДЪРЖАВАТА!
Затова, поради конклудентен отказ на членове на Върховния касационен съд да осъществяват законно правораздаване – точно и еднакво прилагане на законите, намирам, че ВИЕ ЛИЧНО следва да СЕЗИРАТЕ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ за възбуждане на дисциплинарни производства по отстраняване от длъжност на посочените съдии. На второ място, да направите в медийното пространство официални публични изявления за актовете на въпросните съдии и категорично да се разграничите от тях! А в качеството си на професор по наказателно право да заявите пред академичната общност дали на студентите в университета ще преподавате като правилна противоречивата и престъпна практика, осъществявана от състави на ВКС!
Длъжен сте да понесете отговорността като председател на Върховния касационен съд – и евентуално да си подадете оставката!
26 октомври 2009 г., София, С почит: (подпис)
петък, 9 октомври 2009 г.
Заявление до г-жа Министъра на правосъдието
Заявление с вх. № 94-КК-200/09.10.2009
До: Министъра на правосъдието на Република България г-жа Маргарита Попова
ЗАЯВЛЕНИЕ
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н.
Уважаема госпожо Попова,
Във връзка с текущите събития около така наречения Висш съдебен съвет и виждайки за пръв път от много дълги години във Ваше лице човек, който има желание за борба с корупцията и некадърността в съдебната система (в която работи и едно малцинство достойни и компетентни магистрати), си позволявам да обърна вниманието Ви на позицията си, че в мнозинството си ВСС представлява една групировка, чието предназначение е да прикрива драстичната корупция и широкообхватната некадърност в съдебната система!
Това са мои думи – на световноизвестен специалист по семантика (а, както е известно, правото е преди всичко семантика), който не просто разсъждава, а има огромна серия абсолютно безспорни факти за престъпления и безобразия, систематично извършвани в съдебната система, от които лично е потърпевш!
Настоящото заявление е само акт на предоставяне на информация от моя страна. Ще бъда благодарен, ако от Вас лично или от съответни отговорни лица в Министерството на правосъдието бъде направена проверка на фактите и събитията, изложени в моя Интернет сайт – http://kkabakciev.blogspot.com/ (прилагам копие от главната страница), особено като се започне с мое отдавнашно заявление до ВСС, в което ги информирах за извършени безспорни престъпления от страна на Върховния касационен съд, състоящи се в грубо изопачаване на факти, създаване на “нормативни клаузи”, оневиняване на Министерския съвет, Българската академия на науките и председателя на БАН и извършени противоправни действия и бездействия, включително прекратяване (от страна на петчленен състав) на дело без правно основание, при грубо погазване на правата ми и при посочване на неистината, че имало неизпълнение от моя страна на искане на съда: http://kkabakciev.blogspot.com/2007/11/blog-post.html! Искането беше неправомерно, аз го изпълних с цел пестене на съдебно време, а така наричащите се върховни съдии си позволиха да запишат в съдебния акт, че аз не съм го изпълнил!?!
Изразявам готовност подробно да запозная съответни държавни органи с фактите на престъпления и некадърност в съда, от които съм потърпевш!
09.10.2009 г. (подпис)
До: Министъра на правосъдието на Република България г-жа Маргарита Попова
ЗАЯВЛЕНИЕ
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н.
Уважаема госпожо Попова,
Във връзка с текущите събития около така наречения Висш съдебен съвет и виждайки за пръв път от много дълги години във Ваше лице човек, който има желание за борба с корупцията и некадърността в съдебната система (в която работи и едно малцинство достойни и компетентни магистрати), си позволявам да обърна вниманието Ви на позицията си, че в мнозинството си ВСС представлява една групировка, чието предназначение е да прикрива драстичната корупция и широкообхватната некадърност в съдебната система!
Това са мои думи – на световноизвестен специалист по семантика (а, както е известно, правото е преди всичко семантика), който не просто разсъждава, а има огромна серия абсолютно безспорни факти за престъпления и безобразия, систематично извършвани в съдебната система, от които лично е потърпевш!
Настоящото заявление е само акт на предоставяне на информация от моя страна. Ще бъда благодарен, ако от Вас лично или от съответни отговорни лица в Министерството на правосъдието бъде направена проверка на фактите и събитията, изложени в моя Интернет сайт – http://kkabakciev.blogspot.com/ (прилагам копие от главната страница), особено като се започне с мое отдавнашно заявление до ВСС, в което ги информирах за извършени безспорни престъпления от страна на Върховния касационен съд, състоящи се в грубо изопачаване на факти, създаване на “нормативни клаузи”, оневиняване на Министерския съвет, Българската академия на науките и председателя на БАН и извършени противоправни действия и бездействия, включително прекратяване (от страна на петчленен състав) на дело без правно основание, при грубо погазване на правата ми и при посочване на неистината, че имало неизпълнение от моя страна на искане на съда: http://kkabakciev.blogspot.com/2007/11/blog-post.html! Искането беше неправомерно, аз го изпълних с цел пестене на съдебно време, а така наричащите се върховни съдии си позволиха да запишат в съдебния акт, че аз не съм го изпълнил!?!
Изразявам готовност подробно да запозная съответни държавни органи с фактите на престъпления и некадърност в съда, от които съм потърпевш!
09.10.2009 г. (подпис)
сряда, 23 септември 2009 г.
ДВА ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА БОРИСОВ
До: г-н Министър председателя на Република България г-н Бойко Борисов
ЗАЯВЛЕНИЕ
от: Красимир Янков Кабакчиев
Уважаеми господин Премиер,
Работих 17 години в БАН – от 1988 до 2002 г., където през целия период бях подложен на престъпно отношение, изразяващо се в умишлено неатестиране на научноизследователската ми дейност. Заради това криминално деяние съответен институт (Институт за български език) е осъден да заплати нанесените ми в продължение на десет години щети от имуществен и неимуществен характер. За следващи периоди се водят други дела.
Проблемът е и този, че атестирането на научните работници – такъв е терминът за "учени" в Закона за степени и научните звания (ЗНСНЗ) следва да се извършва съобразно с правилник за реда и начина на атестирането, издаден от Министерския съвет (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ). Такъв правилник, с наименование Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование, съществуваше дълги години, но по неизвестни причини беше отменен през 1991 г. След това, вече 18 години Министерският съвет изключително грубо нарушава закона, като не издава такъв правилник!?! Първоначално аз водех дела за неатестиране само срещу Института за български език, като мислех, че един ден Министерският съвет ще изпълни закона. Накрая бях принуден да заведа дела и срещу Министерския съвет за това негово противоправно поведение. Днес ще се проведе поредното заседание по едно от делата – гр.д. № 10037/06, Софийски районен съд, ГК, 41 състав (Кабакчиев vs. МС).
Уважаеми господин Борисов,
Във връзка с Вашето назначаване за премиер и с надеждите, които Вашето правителство дава, че в тази държава най-накрая може би ще започне да се уважава и спазва Законът, моля да ми отговорите на следните въпроси:
(1) Дали поддържате позицията на предишното правителство по това дело, изразено в различни подадени по него становища от страна на представителите на МС?
(2) Дали най-после Министерският съвет ще направи необходимото, за да изпълни задължението си (неизпълнено от всички досегашни правителства от 1991 г. до днешния ден) да издаде правилник за реда и начините на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ?
Благодаря предварително за Вашата реакция.
23.09.2009 г., София (Подпис)
ЗАЯВЛЕНИЕ
от: Красимир Янков Кабакчиев
Уважаеми господин Премиер,
Работих 17 години в БАН – от 1988 до 2002 г., където през целия период бях подложен на престъпно отношение, изразяващо се в умишлено неатестиране на научноизследователската ми дейност. Заради това криминално деяние съответен институт (Институт за български език) е осъден да заплати нанесените ми в продължение на десет години щети от имуществен и неимуществен характер. За следващи периоди се водят други дела.
Проблемът е и този, че атестирането на научните работници – такъв е терминът за "учени" в Закона за степени и научните звания (ЗНСНЗ) следва да се извършва съобразно с правилник за реда и начина на атестирането, издаден от Министерския съвет (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ). Такъв правилник, с наименование Правилник за атестирането на научните работници и специалистите с висше образование, съществуваше дълги години, но по неизвестни причини беше отменен през 1991 г. След това, вече 18 години Министерският съвет изключително грубо нарушава закона, като не издава такъв правилник!?! Първоначално аз водех дела за неатестиране само срещу Института за български език, като мислех, че един ден Министерският съвет ще изпълни закона. Накрая бях принуден да заведа дела и срещу Министерския съвет за това негово противоправно поведение. Днес ще се проведе поредното заседание по едно от делата – гр.д. № 10037/06, Софийски районен съд, ГК, 41 състав (Кабакчиев vs. МС).
Уважаеми господин Борисов,
Във връзка с Вашето назначаване за премиер и с надеждите, които Вашето правителство дава, че в тази държава най-накрая може би ще започне да се уважава и спазва Законът, моля да ми отговорите на следните въпроси:
(1) Дали поддържате позицията на предишното правителство по това дело, изразено в различни подадени по него становища от страна на представителите на МС?
(2) Дали най-после Министерският съвет ще направи необходимото, за да изпълни задължението си (неизпълнено от всички досегашни правителства от 1991 г. до днешния ден) да издаде правилник за реда и начините на атестирането по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ?
Благодаря предварително за Вашата реакция.
23.09.2009 г., София (Подпис)
сряда, 16 септември 2009 г.
СТАВА ИНТЕРЕСНО! СЪД СРЕЩУ СЪДА! ИСКАНЕ ДА ИЗТЪЛКУВАТ СОБСТВЕНОТО СИ БЕЗУМНО РЕШЕНИЕ!
Дами и господа,
Едва ли е нужно тук и сега да правя встъпление относно това, какво мислят в момента в Европейския съюз за българската съдебна система. Или какво ЗНАЯТ българските граждани за нея.
Българските граждани ЗНАЯТ, че тя е невероятно порочна! Европейският съюз също ЗНАЕ.
След като в блога тук вече показах множество конкретни аспекти на порочността на съдебната система (най-вече съда), сега имам удоволствието да представя едно искане за тълкувателно решение, което внесох днес.
Мога да нарека това СЪД СРЕЩУ СЪДА!
СТАВА МНОГО ИНТЕРЕСНО!
На Софийския апелативен съд, издал невероятното по своето безумие решение, според което Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) бил изпълнявал ролята на несъществуващия, НЕИЗДАДЕН 18 години от Министерския съвет в епохално нарушение на закона (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ) правилник за реда и начина на атестирането, ще му се наложи да изтълкува собственото си решение - потресаващо по своето безумие, и да даде подробно обяснение на неговата "логика"!
Автор на текста на заявлението за тълкувателно решение е Петър Дошков, едновременно специалист по теоретично езикознание (генеративен синтаксис) и юрист (с две висши образования), доктор на Петербургския университет. Поднасям официално моите сърдечни благодарности за помощта му!
Следва текстът на заявлението.
Кабакчиев
* * * * *
Документ с вх. № 7081/16.09.2009 г. на Софийския апелативен съд
До: Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав
ЗАЯВЛЕНИЕ за тълкуване на съдебно решение № 44/02 април 2008 г. по гр.д. 2094/2007 г. на САС, Гражд. отд., 4 състав
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., въззивник по делото
Правно основание: чл. 251 ГПК
Уважаеми Съдии,
Гореупоменатото решение се нуждае от тълкуване, тъй като е неясно. Нужда от тълкуване възниква, когато трябва да бъдат приложени правните последици на решението. Съдебните решения трябва да са разумни.
Първа неяснота, Четвърти състав на САС пише в решението, че Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (съкратено ЗНСНЗ – действуващ) замества Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование.
Възможно ли е въобще това? Неясно е как предметът на закона, който урежда обществени отношения, изключващи атестирането, в същото време ги урежда. Чл. 1, ал. 1 ЗНСНЗ е изричен: законът урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката.
Втора неяснота, законодатателят изрично е посочил в ал. 2 от чл. 42 на ЗНСНЗ, че за реда и начина на периодичното атестиране (което е най-рядко на всеки пет години) на научните работници по чл. 42, ал. 1 от ЗНСНЗ трябва да има отделен, специален правилник. Означава ли, че чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ е мъртвороден и въпросното решение на САС констатира смъртта?
Трета неяснота, чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ вменява на Министерския съвет задължението да издаде правилник за реда и начина на атестиране. Не е издаден досега вече 18 години, като действалият преди, до 1991 г., с наименование “Правилник за атестирането на научните работници и специалисти с висше образование”, е отменен. Означава ли това, че след решението на САС публичното задължение на Министерския съвет да издаде правилник за реда и начините на атестиране на основание чл. 42, ал. 2 на ЗНСНЗ отпада?
Четвърта неяснота. Член 42 от ЗНСНЗ (действуващ) се състои от две алинеи, които са в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно с чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове в допълнителните разпоредби се включват правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Да се разбира ли вече, че съдебен акт е в състояние да включва, респективно да изключва, странични норми в предмет на акт, който до момента на съдебното решение на САС ги е изключвал?
Пета неяснота. Член 46 от ЗНСНЗ гласи, че за прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет. Този правилник е налице. Систематичното място на чл. 46 е в Заключителните разпоредби на ЗНСНЗ (и не е в Допълнителните). Щом като Съдът приема, че Правилникът по чл. 46, наречен ППЗНСНЗ, е с ролята на Правилник за атестирането (в допълнителните разпоредби на ЗНСНЗ), означава ли това, че съдебен акт е в състояние да заличи разликата между заключителни и допълнителни разпоредби, дефинирани съгласно Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове?
Прилагам: препис от заявлението за тълкуване на ответника.
16.09.2009 г., София (подпис)
Едва ли е нужно тук и сега да правя встъпление относно това, какво мислят в момента в Европейския съюз за българската съдебна система. Или какво ЗНАЯТ българските граждани за нея.
Българските граждани ЗНАЯТ, че тя е невероятно порочна! Европейският съюз също ЗНАЕ.
След като в блога тук вече показах множество конкретни аспекти на порочността на съдебната система (най-вече съда), сега имам удоволствието да представя едно искане за тълкувателно решение, което внесох днес.
Мога да нарека това СЪД СРЕЩУ СЪДА!
СТАВА МНОГО ИНТЕРЕСНО!
На Софийския апелативен съд, издал невероятното по своето безумие решение, според което Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) бил изпълнявал ролята на несъществуващия, НЕИЗДАДЕН 18 години от Министерския съвет в епохално нарушение на закона (чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ) правилник за реда и начина на атестирането, ще му се наложи да изтълкува собственото си решение - потресаващо по своето безумие, и да даде подробно обяснение на неговата "логика"!
Автор на текста на заявлението за тълкувателно решение е Петър Дошков, едновременно специалист по теоретично езикознание (генеративен синтаксис) и юрист (с две висши образования), доктор на Петербургския университет. Поднасям официално моите сърдечни благодарности за помощта му!
Следва текстът на заявлението.
Кабакчиев
* * * * *
Документ с вх. № 7081/16.09.2009 г. на Софийския апелативен съд
До: Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав
ЗАЯВЛЕНИЕ за тълкуване на съдебно решение № 44/02 април 2008 г. по гр.д. 2094/2007 г. на САС, Гражд. отд., 4 състав
от: Красимир Янков Кабакчиев, д.ф.н., въззивник по делото
Правно основание: чл. 251 ГПК
Уважаеми Съдии,
Гореупоменатото решение се нуждае от тълкуване, тъй като е неясно. Нужда от тълкуване възниква, когато трябва да бъдат приложени правните последици на решението. Съдебните решения трябва да са разумни.
Първа неяснота, Четвърти състав на САС пише в решението, че Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (съкратено ЗНСНЗ – действуващ) замества Правилника за атестиране на научните работници и специалистите с висше образование.
Възможно ли е въобще това? Неясно е как предметът на закона, който урежда обществени отношения, изключващи атестирането, в същото време ги урежда. Чл. 1, ал. 1 ЗНСНЗ е изричен: законът урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката.
Втора неяснота, законодатателят изрично е посочил в ал. 2 от чл. 42 на ЗНСНЗ, че за реда и начина на периодичното атестиране (което е най-рядко на всеки пет години) на научните работници по чл. 42, ал. 1 от ЗНСНЗ трябва да има отделен, специален правилник. Означава ли, че чл. 42, ал. 1 ЗНСНЗ е мъртвороден и въпросното решение на САС констатира смъртта?
Трета неяснота, чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ вменява на Министерския съвет задължението да издаде правилник за реда и начина на атестиране. Не е издаден досега вече 18 години, като действалият преди, до 1991 г., с наименование “Правилник за атестирането на научните работници и специалисти с висше образование”, е отменен. Означава ли това, че след решението на САС публичното задължение на Министерския съвет да издаде правилник за реда и начините на атестиране на основание чл. 42, ал. 2 на ЗНСНЗ отпада?
Четвърта неяснота. Член 42 от ЗНСНЗ (действуващ) се състои от две алинеи, които са в Допълнителните разпоредби на закона. Съгласно с чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове в допълнителните разпоредби се включват правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Да се разбира ли вече, че съдебен акт е в състояние да включва, респективно да изключва, странични норми в предмет на акт, който до момента на съдебното решение на САС ги е изключвал?
Пета неяснота. Член 46 от ЗНСНЗ гласи, че за прилагането на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет. Този правилник е налице. Систематичното място на чл. 46 е в Заключителните разпоредби на ЗНСНЗ (и не е в Допълнителните). Щом като Съдът приема, че Правилникът по чл. 46, наречен ППЗНСНЗ, е с ролята на Правилник за атестирането (в допълнителните разпоредби на ЗНСНЗ), означава ли това, че съдебен акт е в състояние да заличи разликата между заключителни и допълнителни разпоредби, дефинирани съгласно Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове?
Прилагам: препис от заявлението за тълкуване на ответника.
16.09.2009 г., София (подпис)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
